9.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/22

—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

—

да отмени оспорваните решения от 31 май 2016 г. и 5 юли 2016 г. относно удръжките от заплатата, във връзка с които жалбоподателят подава жалби по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника съответно на 29 юли 2016 г. (R/492/16) и на 30 юли 2016 г. (R/493/16), които са отхвърлени на 28 ноември 2016 г.;

—

да отмени оспорваните решения от 15 септември 2016 г. и 11 юли 2016 г. относно удръжките от заплатата и определянето на нулев размер на заплатата от месец юли 2016 г. нататък, във връзка с които на 19 септември 2016 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/496/16), която е отхвърлена на 17 януари 2017 г.;

—

да отмени оспорваното решение от 21 септември 2016 г., с което жалбоподателят е уведомен за сумата от общо 42 704,74 EUR, която дължи на Комисията, във връзка с което на 8 ноември 2016 г. той подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/556/16), която е отхвърлена на 17 януари 2017 г.;

—

да отмени оспорваното дебитно известие №o 32441709991 от 20 юли 2017 г. за сумата 42 704,74 EUR, с което се изисква плащането на оспорвания дълг в размер на 42 704,74 EUR, във връзка с което на 31 юли 2017 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/346/17), която е отхвърлена на 29 ноември 2017 г.;

—

да отмени решението от 26 юли 2016 г. на тристранния орган по назначаването за освобождаване от длъжност на жалбоподателя, срещу което на 3 октомври 2016 г. той подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/510/16), която е отхвърлена на 2 февруари 2017 г., както и да отмени дисциплинарното производство CMS 13/087 във всичките му аспекти;

—

да присъди обезщетение за вредите от психическия тормоз, претърпян в ГД „Трудова заетост“, ГД „Бюджет“, ГД „Устен превод“ и съвместно от медицинската служба, PMO и ГД „Човешки ресурси“, като за първи път психически тормоз е претърпян през месец октомври 2008 г.;

—

да отмени всички доклади за оценка на жалбоподателя за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. поради психически тормоз в рамките на ГД „Обща служба устен превод и конференции“;

—

обезщетение на претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди в размер на 889 000 EUR и имуществени вреди в размер на 132 828,67 EUR, произтичащи от оспорваните решения, или общо обезщетение в размер на 1 021 828,67 EUR заедно с лихвите за забава до окончателното му изплащане, като жалбоподателят си запазва правото да преизчисли размера на посоченото обезщетение;

—

да отмени всички други удръжки върху заплатата на жалбоподателя в периода от месец март 2015 г. до месец юли 2016 г., а именно дванадесет решения: от 9.2.2015 г., 30.3.2015 г., 5.5.2015 г., 24.6.2015 г., 1.10.2015 г., 12.11.2015 г., 15.1.2016 г., 22.4.2016 г., 31.5.2016 г., 5.7.2016 г., 15.9.2016 г. и 11.7.2016 г., както и всички решения за отказ, постановени по неговите молби за отмяна, а именно решение R/1110/14 от 11 март 2015 г., решение R/225/15 от 3 юли 2015 г., решение R/292/15 от 23 юли 2015 г., решение R/376/15 от 18 август 2015 г., решение R/419/15 от 25 септември 2015 г., решение R/496/15 от 23 октомври 2015 г., решения R/787/15, R/788/16 и R/71/16 от 21 март 2016 г. и решение R/282/16 от 12 септември 2016 г.;

—

да отхвърли всички решения за отказ, постановени по подадените по административен ред жалби относно процедурите за оценяване, а именно решение R/ll00/14 от 12 март 2015 г., решение R/313/15 от 11 август 2015 г., решение R/676/15 от 13 октомври 2015 г., решения R/127/16 и R/128/16 от 7 юни 2016 г. и решение R/342/16 от 21 септември 2016 г.;

—

да отмени всички откази, постановени по молбите за съдействие съгласно член 24 от Правилника, съответно от 23 октомври 2014 г., от 20 януари 2015 г., от 20 март 2015 г., от 30 юли 2015 г. (молба D/322/15), от 15 март 2016 г. (молба D/776/15) и от 18 май 2016 г.

—

да отмени всички „медицински становища“ на д-р [X] от 16 и 18 юли 2014 г., 8 август 2014 г., 4 септември 2014 г., 4 декември 2014 г., 4 февруари 2015 г., 13 април 2015 г., 4 юни 2015 г., 11 август 2015 г., 14 октомври 2015 г., 4 декември 2015 г., 5 февруари 2016 г., 22 март 2016 г., 18 април 2016 г., 3 юни 2016 г., 30 юни 2016 г. и 25 юли 2016 г. във връзка с необосновани отсъствия;

—

да отмени „медицинските становища“ от 27 юни 2014 г. на д-р [X] и от 10 октомври 2014 г. на д-р [Y], които са препратили жалбоподателя пред лицата, които осъществяват психически тормоз спрямо него;

—

да отмени отказа, постановен по подадената на 22 март 2016 г. жалба по административен ред R/182/16 от 14 юли 2016 във връзка с необосновано отсъствие от вкъщи на 16 и 17 март 2016 г.

—

да отмени всички писма относно дължимите от жалбоподателя суми, съответно от 10 март 2015 г., 11 май 2015 г., 10 юни 2015 г., 11 август 2015 г., 13 ноември 2015 г., 9 декември 2015 г., 18 юли 2016 г., както и уведомленията относно дебитното известие от 21 юни 2016 г. и 21 септември 2016 г.;

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първото основание е нарушение на членове 1, 3, 4 и 31, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, както и на членове 1д, точка 2 и член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), в които се съдържа забрана за психически тормоз.

2.

Второто основание е нарушение на членове 21а, 22б и 23 от Правилника, свързани със забраната за извършване на неправомерни действия.

3.

Третото основание е нарушение на принципа на полагане на грижа и на оказване на съдействие, в разрез с член 24 от Правилника.

4.

Четвъртото основание е нарушение на член 59 от Правилника и неправилно тълкуване на член 60 от същия.

5.

Петото основание е нарушение на членове 41 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, първият от които се отнася до безпристрастното третиране и правото на изслушване, а вторият — до правото на защита, както и на член 3 от Приложение IX към Правилника, свързан с правото на изслушване от органа по назначаването („ОН“) преди изпращане пред дисциплинарния съвет и в съответствие със съдебната практика, произтичаща от дело Kerstens/Комисия (решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия, T-270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74).