—

не само текста (в материален смисъл, „hard copy“) на документа, подписан от страните по договора, който текст съдържа задължителните елементи (информации), предвидени в член 10, параграф 2, букви а)—х) от директивата, но и

—

всеки друг документ, който е посочен в този текст и който по силата на вътрешното право е част от договорното споразумение (например изготвен от кредитора документ, съдържащ „общи условия по договора“, „условия по кредита“, „тарифи“, „погасителен план“), дори сам по себе си този документ да не отговаря на изискванията за „писмена форма“ по смисъла на националното право (например когато не е подписан от страните по договора)?

—

изисква всички необходими елементи на договора, посочени в член 10, параграф 2, букви а)—х), да се съдържат в един-единствен документ, който отговаря на изискванията за „писмена форма“ по смисъла на националното право (тоест, по принцип, в документ, който е подписан от страните по договора), и

—

не признава пълно правно действие на договора за потребителски кредит само поради обстоятелството, че част от съществените елементи не се съдържат в подписания от страните документ, дори когато тези елементи (или част от тях) се съдържат в отделен документ (като например изготвен от кредитора документ, съдържащ „общи условия по договора“, „условия по кредита“, „тарифи“, „погасителен план“), при което: (i) самият писмен договор препраща към този документ (ii), който отговаря на необходимите условия, за да се приеме за част от договора по смисъла на вътрешното право, и (iii) по този начин договорът за потребителски кредит отговаря като цяло на изискването да бъде изготвен на „друг траен носител“ по смисъла на член 10, параграф 1 от директивата?

—

трябва да е посочена в условията на конкретния договор (по принцип чрез посочване на точните дати (ден, месец, година) на падежа на отделните вноски) или

—

е достатъчно договорът да съдържа общо препращане към обективно определими параметри, от които може да се изведе тази информация (например клауза, че „месечните вноски се плащат най-късно до 15 число на календарния месец“, че „първата вноска се плаща не по-късно от един месец след сключването на договора, а всяка следваща вноска — до един месец след плащането на предходната вноска“ или други аналогични формулировки)?

—

срочен договор за кредит, при който погасяването на главницата се извършва чрез плащането на отделни вноски, не трябва непременно да съдържа към момента на сключването му точно определяне на частта от всяка отделна вноска, която се използва за погасяване на главницата, и на частта от същата вноска, която е предназначена за погасяване на лихвите и на разходите (или с други думи договорът не трябва непременно да съдържа подробен погасителен план), а тази информация може да се включи в погасителен план, който кредиторът предоставя на длъжника при поискване, или пък в смисъл, че

—

член 10, параграф 2, буква з) гарантира допълнителното право на длъжника да поиска извлечение от погасителния план към конкретен ден през времето на действие на договора за кредит, без обаче това право да освобождава страните по договора от задължението да посочат още в текста на всеки отделен договор и за всички предвидени погасителни вноски (дължими на основание на договора за кредит за времето на неговото действие) разбивка, показваща погасяването на главницата и плащането на лихвите и на другите разходи?