–

за Elda Otero Ramos, от F. López López, abogado,

–

за Servicio Galego de Saúde, от S. Carballo Marcote, letrada,

–

за Instituto Nacional de la Seguridad Social, от A. Lozano Mostazo и P. García Perea, letradas,

–

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis и V. Ester Casas, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Guillem Carrau, C. Valero, A. Szmytkowska и I. Galindo Martín, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 19 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262) и на член 5, параграф 3 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (ОВ L 348, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Elda Otero Ramos, от една страна, и от друга страна, Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) (Национален институт за социално осигуряване, Испания, наричан по-нататък „НИСО“) и Servicio Galego de Saúde (здравна служба на автономната област Галисия, Испания, наричана по-нататък „ЗСАГ“) по повод отказа да бъде издадено удостоверение, в уверение на това, че при изпълнение от заинтересованата работничка на задълженията, присъщи на заеманата от нея длъжност, има риск за кърменето на детето ѝ, с оглед на получаването на парично обезщетение за риска по време на кърменето.

3

Първо, осмо, девето, десето, единадесето и четиринадесето съображение от Директива 92/85 гласят:

„като има предвид, че съгласно член 118а от Договора [за EС], Съветът приема чрез директиви минималните изисквания за насърчаване подобряването на работната среда, с цел да се защитят здравето и безопасността на работниците;

[…]

като има предвид, че бременните работнички, работничките родилки или кърмачки, трябва да се считат за особено рискова група в много отношения, и че трябва да се предприемат мерки по отношение на тяхната безопасност и здраве;

като има предвид, че закрилата на здравето и безопасността на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки, не следва да се отразява неблагоприятно на положението на жените на пазара на труда, нито да бъде в ущърб на директивите, отнасящи се до равното третиране на мъжете и жените;

като има предвид, че някои видове дейности могат да представляват специфичен риск за бременните работнички, за работничките родилки или кърмачки, свързан с излагане на опасни агенти, процеси или условия на труд; като има предвид, че такива рискове трябва да бъдат оценени и резултатът от оценката да бъде съобщен на работничките и/или на техни представители;

като има предвид, допълнително, че ако резултатът от такава оценка разкрие наличието на риск за безопасността или здравето на работничките, трябва да се приемат разпоредби за закрила на тези работнички;

[…]

като има предвид, че поради уязвимостта на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки, е наложително да им се предостави право на отпуск по майчинство най-малко от 14 последователни седмици преди и/или след раждането, като задължителният срок на отпуска по майчинство да е най-малко 2 седмици преди и/или след раждането;

[…]“.

4

В член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 92/85 е предвидено следното:

„1.   Целта на настоящата директива, която е десетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО [на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88)], е да се приложат мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки.

2.   Разпоредбите на Директива [89/391], с изключение на член 2, параграф 2, се прилагат напълно към цялата област, обхваната от параграф 1, без да се засягат някои по-обвързващи и/или специфични разпоредби, съдържащи се в настоящата директива“.

5

Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

6

Член 3 от посочената директива предвижда, че:

„1.   Комисията, след консултации с държавите членки, и подпомагана от Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване здравето на работното място, разработва насоки за оценяването на химически, физически и биологични агенти и промишлени процеси, които се считат за вредни по отношение безопасността и здравето на работничките по смисъла на член 2.

Насоките, упоменати в първата алинея, включват също движения и работни положения, психическа и физическа умора и други видове физически и психически стрес, свързани с труда, полаган от работничките по смисъла на член 2.

2.   Целта на насоките, посочени в параграф 1, е да послужат за основа на оценката, посочена в член 4, параграф1.

За тази цел, държавите членки предоставят тези насоки на вниманието на всички работодатели и всички работнички и/или техни представители в съответната държава членка“.

7

Посочените в член 3 от Директива 92/85 насоки, в редакцията, релевантна за настоящото дело, са публикувани в Съобщение на Комисията от 20 ноември 2000 г. относно насоките за оценяването на химически, физически и биологични агенти и промишлени процеси, които се считат за вредни по отношение на безопасността и здравето на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (СОМ(2000) 466 окончателен/2, наричани по-нататък „Насоките“).

8

Що се отнася до оценката на риска и уведомяването на работниците за него, член 4 от Директива 92/85 гласи:

„1.   За всички дейности, които могат да породят специфичен риск, свързан с излагане под въздействие на рискови фактори, процеси или условия на труд, чийто неизчерпателен списък се съдържа в приложение I, работодателят, пряко или чрез службите за защита и превантивни мерки, упоменати в член 7 от Директива [89/391], оценява характера, степента и продължителността на излагане в съответното предприятие и/или организация спрямо работничките по смисъла на член 2, с цел:

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива [89/391], работничките по смисъла на член 2, и тези, за които е вероятно да се окажат в състояние, посочено в член 2, в съответното предприятие и/или организация и/или техните представители се уведомяват за резултатите от оценката по параграф 1 и за всички мерки, които следва да се предприемат за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд“.

9

Във връзка с последствията от оценката на рисковете в член 5, параграфи 1—3 от тази директива е предвидено следното:

„1.   Без да се засяга член 6 от Директива [89/391], в случай, че резултатите от оценката съгласно член 4, параграф 1 разкрият наличието на риск за безопасността или здравето, или могат да се отразят на бременността или кърменето на работничката, по смисъла на член 2, работодателят предприема необходимите мерки, за да гарантира, че, чрез временно регулиране на условията на труд и/или работното време за съответната работничка, излагането на такива рискове е избегнато.

2.   Ако регулирането на условията на труд и/или работно време не е технически и/или обективно възможно, или не може аргументирано да се изиска с надлежно приведени основания, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на съответната работничка на друга работа.

3.   Ако преместването ѝ на друга работа не е технически и/или обективно възможно, или не може аргументирано да се изиска с надлежно приведени основания, на съответната работничка се полага отпуск, в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика за целия период, необходим за защита на нейната безопасност и здраве“.

10

Член 12 от посочената директива, озаглавен „Защита на правата“, гласи:

„Държавите членки въвеждат в техните национални правни системи, такива мерки, каквито са необходими, за да могат всички работнички, които се считат засегнати, поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от настоящата директива, да предявят претенциите си по съдебен ред (и/или, съгласно националното законодателство и/или установената в страната практика), след като се обърнат към други компетентни органи“.

11

Член 1 от Директива 2006/54, озаглавен „Цел“, предвижда:

„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

Тя също така съдържа разпоредби за осигуряването на по-голяма ефективност на такова прилагане чрез въвеждане на подходящи процедури“.

12

Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

2.   За целите на настоящата директива дискриминацията включва:

[…]

13

Член 14, параграф 1 от същата директива разширява забраната на дискриминациите, наред с останалото по отношение на условията на труд и предвижда следното:

„Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:

[…]

[…]“.

14

Във връзка с тежестта на доказване и достъпа до правосъдие при пряка или непряка дискриминация, в член 19, параграфи 1 и 4 от същата директива е предвидено следното:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки в съответствие със своите съдебни системи за осигуряване на това, когато едно лице се счита засегнато поради неприлагането спрямо него на принципа на равно третиране и докаже пред съда или друг компетентен орган факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, ответникът да бъде задължен да докаже, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране.

[…]

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също така по отношение на:

[…]“.

15

Член 28 от Директива 2006/54 гласи, че тя не засяга разпоредбите, отнасящи се до закрилата на жените, по-специално по отношение на бременността и майчинството, и разпоредбите на Директива 96/34 и на Директива 92/85.

16

Социалното обезщетение, свързано с рисковете по време на кърменето, е въведено в испанския правен ред с Ley Orgánica 3/2007 para la igualdad efectiva de mujeres y hombres (Устройствен закон 3/2007 от 22 март 2007 г. за действителното равенство между жените и мъжете) (BOE № 71, стр. 12611 от 23 март 2007 г., наричан по-нататък „Закон 3/2007“).

17

Целта на Закон 3/2007 е да създаде благоприятни условия за интегрирането на жените в трудовата среда, като им позволи да съвместяват професионалната си дейност със семейните си задължения.

18

Въз основа на дванадесетата допълнителна разпоредба от този закон е изменен член 26 от Ley 31/1995 de Prevención de Riesgos Laborales (Закон 31/1995 от 8 ноември 1995 г. за предотвратяване на професионалните рискове) (BOE № 269 от 10 ноември 1995 г., стр. 32590, наричан по-нататък „Закон 31/1995“), като по този начин се въвежда закрилата на работничката и на новороденото в рискови положения, възникнали при естественото кърмене, когато условията на работно място могат да имат отрицателно въздействие върху здравето на работничката или на детето.

19

Член 26 от Закон 31/1995 има следното съдържание:

„1.   Оценката на рисковете [за безопасността или здравето на работниците], посочени в член 16 от настоящия закон, трябва да включва определяне на характера, степента и продължителността на излагане на бременните работнички или работничките родилки на фактори, процеси или условия на труд, които могат да се отразят отрицателно на здравето на работничките или на плода, за всяка поначало обикновена дейност, която може да породи специфичен риск. Ако резултатите от оценката разкрият наличието на риск за безопасността или здравето или възможни последици за бременността или кърменето на посочените по-горе работнички, работодателят трябва да вземе необходимите мерки, за да избегне излагането на този риск, регулирайки условията на труд или работното време на съответната работничка.

Тези мерки включват, ако е необходимо, неполагане на нощен труд или работа на смени.

2.   Когато медицинските служби на [НИСО] или на взаимноосигурителните фондове, според вида на образуванието, към което работодателят е организирал осигуряването на професионалните рискове, удостоверят с доклад на лекаря на Servicio National de Salud [Национална обществена здравна служба, Испания], оказващ медицинска помощ на работничката, че регулирането на условията на труд или работното време е невъзможно или, въпреки регулирането, условията на съответното работно място могат да се отразят отрицателно на здравето на бременната работничка или на плода, тя трябва да бъде назначена на друго и подходящо за състоянието ѝ работно място или длъжност. За тази цел, след като се консултира с представителите на работниците, работодателят трябва да изготви обобщен списък на работните места, на които няма рискове.

Смяната на работното място или на длъжността се извършва в съответствие с правилата и критериите, приложими в случаите на промяна на длъжността, и остава в сила до момента, в който здравословното състояние на работничката позволи възстановяването ѝ на предишното работно място.

[…]

3.   Ако извършването на посочената промяна на работно място е технически или обективно невъзможно или не е разумно да се изисква поради основателни причини, може да се обяви предвиденото в член 45, параграф 1, буква d) [от Real Decreto Legislativo 1/1995, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores (Нормативен кралски указ 1/1995 от 24 март 1995 г. за утвърждаване на преработения текст на Закона за статута на работниците) (BOE № 75 от 29 март 1995 г., стр. 9654)] спиране на действието на трудовия договор на засегнатата работничка поради наличие на риск в периода на бременност, за периода, необходим за закрилата на нейната безопасност и нейното здраве, и докато е налице невъзможност тя да бъде възстановена на предишното си работно място или да заеме друго, подходящо за състоянието ѝ работно място“.

4.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат и за периода на естественото кърмене, ако условията на труд могат да се отразят отрицателно на здравето на жената или на детето и това бъде удостоверено от медицинските служби на [НИСО] или на взаимноосигурителните дружества — в зависимост от образуванието, с което работодателят е организирал покриването на професионалните рискове — с доклада на лекаря от Националната обществена здравна служба, оказващ медицинска помощ на работничката или на детето ѝ. Освен това предвиденото в член 45, параграф 1, буква d) от [Нормативен кралски указ 1/1995] спиране на действието на трудовия договор на засегнатата работничка поради наличие на риск в периода на естественото кърмене на деца под девет месеца може да се обяви, ако са налице условията по параграф 3 от настоящия член.

[…]“.

20

С осемнадесета допълнителна разпоредба от Закон 3/2007 испанското законодателство е изменено така, че периодът на естественото кърмене да бъде изрично признат за едно от положенията, за които се прилага Ley General de la Seguridad Social — Real Decreto Legislativo 1/1994 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley General de la Seguridad Social (Нормативен кралски указ 1/1994 от 20 юни 1994 г., с който се одобрява преработеният текст на Общия закон за социално осигуряване) (BOE № 154 от 29 юни 1994 г., стр. 20658, наричан по-нататък „Общият закон за социално осигуряване“).

21

Член 133 bis от Общия закон за социалното осигуряване предвижда:

„Осигурен риск — за целите на паричното обезщетение за риск в периода на естественото кърмене, за осигурен риск се счита периодът на спиране на действието на трудовия договор в случаите, когато, макар работничката да трябва да смени съответното работно място с друго, което е подходящо за състоянието ѝ, при условията, предвидени в член 26, параграф 4 от Закон 31/1995, посочената промяна на работното място е технически или обективно невъзможна или не е разумно да се изисква поради основателни причини“.

22

Член 135 ter от Общия закон за социалното осигуряване предвижда:

„Парични обезщетения — Паричното обезщетение за риск в периода на естественото кърмене се отпуска на работничката по реда и условията, предвидени в настоящия закон във връзка с паричното обезщетение за риск в периода на бременност, и изплащането му се прекратява в момента, в който детето навърши девет месеца, освен ако преди това получателката на обезщетението е била възстановена на предходното си работно място или е заела подходящо за състоянието ѝ работно място“.

23

Що се отнася до процесуалното право, член 96, параграф 2 от Ley 36/2011, reguladora de la jurisdicción social (Закон № 36/2011 от 10 октомври 2011 г. за социалната юрисдикция) (BOE № 245, стр. 106584 от 11 октомври 2011 г.), предвижда:

„Тежест на доказване при дискриминация и трудови злополуки

[…]

2.   В производствата във връзка с трудови злополуки и професионални заболявания, лицата, отговарящи за безопасността и тези, които са допринесли за настъпването на вредоносното положение, трябва да докажат, че мерките, необходими за предотвратяване или избягване на риска, са били взети, и да докажат всеки друг фактор, изключващ или намаляващ отговорността им. Отговорността не може да се избегне въз основа на незначителна вина на работника или на грешка, свързана с обичайното извършване на съответната работа или на доверието, което тя вдъхва“.

24

От акта за запитване се установява, че г‑жа Otero Ramos работи като медицинска сестра в спешното отделение на Centro Hospitalario Universitario de A Coruña (Университетски болничен център, Ла Коруня, Испания, наричан по-нататък „УБЦ“), обществена болница, подчинена на Здравната служба на автономната област Галисия.

25

На 22 декември 2011 г. г‑жа Otero Ramos ражда дъщеря, която кърми.

26

На 19 март 2012 г. г‑жа Otero Ramos уведомява работодателя си, че кърми детето си по естествен начин и че задачите, които трябва да изпълнява на заеманата от нея длъжност, могат да имат отрицателно отражение върху кърменето и да я изложат на рискове за здравето и безопасността ѝ, по-конкретно поради сложността на работния ритъм, основаващ се на редуващи се екипи, йонизиращите лъчения, нозокомиалните инфекции и стреса. Поради това тя подава заявление за регулиране на условията на труд и въвеждане на превантивни мерки.

27

На 10 април 2012 г. ръководството на УБЦ излиза с доклад, в който се посочва, че работното място на г‑жа Otero Ramos не е свързано с никакъв риск за кърменето на детето ѝ, и се заключава, че искането ѝ трябва да се отхвърли.

28

На 8 май 2012 г. г‑жа Otero Ramos иска от Dirección Provincial del Instituto Nacional de la Seguridad Social de A Coruňa (дирекция на НИСО за провинция Ла Коруня, Испания) медицинско удостоверение, с което се признава наличието на риск за кърменето на детето ѝ, за да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за риска по време на кърменето

29

При разглеждането на това искане дирекцията на НИСО за провинция Ла Коруня взема предвид, от една страна, декларация на директора за човешките ресурси на УБЦ, удостоверяваща, че работното място на г‑жа Otero Ramos, а именно на медицинска сестра в спешното отделение, е в обобщения списък на работните места, които не са свързани с риск, изготвен от УБЦ след предварителна консултация с представителите на работниците. От друга страна, тя взема предвид доклада на лекаря от службата за превантивна медицина и предотвратяване на професионалните рискове, който потвърждава, че г‑жа Otero Ramos е била прегледана, и декларира, че тя е годна да изпълнява задачите, свързани със заеманата от нея длъжност.

30

Въз основа на тези документи, с решение от 10 май 2012 г. НИСО приема, че не е доказано, че работното място на г‑жа Otero Ramos представлява риск за кърменето на детето ѝ, и поради това отхвърля молбата ѝ.

31

На 11 юли 2012 г. г‑жа Otero Ramos подава жалба срещу това решение до Juzgado de lo Social № 2 de A Coruňa (Съд по трудови спорове № 2, Ла Коруня, Испания), като изтъква, че на работното си място е изложена на риск за кърменето на детето ѝ. В подкрепа на оспорването си тя представя писмо, подписано от пряката ѝ началничка, а именно началника на службата на спешното отделение на УБЦ, в което по същество се посочва, че в работата на медицинска сестра в това отделение има физически, химически, биологични и психо-социални рискове за работничката кърмачка и за детето ѝ.

32

С решение от 24 октомври 2013 г. посочената юрисдикция отхвърля подадената от г‑жа Otero Ramos жалба, тъй като не било доказано, че на работното ѝ място има риск, който се твърди, че е налице. Тази юрисдикция приема освен това, че спорът, с който е сезирана, е подобен на други дела, по които както Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), така и запитващата юрисдикция —Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд Галисия, Испания) са възприели строг подход във връзка с преценката на доказването на наличието на съществен риск с оглед на отпускането на обезщетение, и в случая нямало нищо ново, което да оправдае различен подход.

33

Г‑жа Otero Ramos подава въззивна жалба срещу това решение до запитващата юрисдикция.

34

По същество тази юрисдикция иска да се установи дали е възможно да се прилагат правилата относно доказателствената тежест, посочени в член 19 от Директива 2006/54, за да се докаже наличието на рисково положение по време на естественото кърмене по смисъла на член 26, параграф 3 от Закон 31/1995, с който член 5, параграф 3 от Директива 92/85 е транспониран във вътрешното право.

35

Според запитващата юрисдикция посочените правила се прилагат за такъв въпрос, доколкото предвиденият в член 5, параграф 3 от Директива 92/85 отпуск може да се квалифицира като едно от „условията на труд и заетостта“ по смисъла на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54. Фактът, че според член 2, параграф 2, буква в) от тази директива дискриминацията включва всяко по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85, също подкрепял такова тълкуване.

36

Ако се приеме, че член 19 от Директива 2006/54 е приложим по дело като разглежданото в главното производство, запитващата юрисдикция се пита по какъв начин трябва да се приложат тези правила, и по-конкретно как трябва да се разпредели тежестта на доказване между страните. Конкретно тази юрисдикция се пита, от една страна, дали доклад, написан от пряката началничка на съответната работничка, в който се съобщава за рискове за кърменето, е индиция, позволяваща да се презумира, че съществува дискриминация, основана на пола, по смисъла на тази разпоредба, и от друга страна, дали изготвеният от работодателя обобщаващ списък на работните места без риск в съчетание с доклад, изготвен от службата за превенция, в който без по-подробни обяснения се декларира, че посочената работничка е годна за работа, са достатъчни, за да се докаже, че няма никакво нарушение на принципа на равно третиране.

37

В случай че съществуват индиции, годни да докажат риска, който се твърди, че е налице, ще се постави и въпросът кой от двамата, работничката кърмачка или работодателят, трябва да докаже, че регулирането на условията на труд или на работното време на работничката кърмачка не е възможно или че въпреки това регулиране условията на работното място на работничката кърмачка могат да повлияят отрицателно на нейното здраве или на здравето на детето ѝ по смисъла на член 26, параграф 2 от Закон 31/1995, с който е транспониран член 5, параграф 2 от Директива 92/85, и че преместването ѝ на друга работа не е технически и/или обективно възможно, или не може аргументирано да се изиска с надлежно приведени основания от работодателя по смисъла на член 5, параграф 3 от тази директива.

38

При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд Галисия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

39

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби от правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (решения от 19 септември 2013 г., Betriu Montull, C‑5/12, EU:C:2013:571, т. 40 и цитираната съдебна практика и от 13 февруари 2014 г., TSN и YTN, C‑512/11 и C‑513/11, EU:C:2014:73, т. 32).

40

Поради това, въпреки че запитващата юрисдикция формално ограничава въпросите си само до тълкуването на член 19 от Директива 2006/54 и на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 92/85, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила във въпросите си. В това отношение Съдът е трябва да извлече от цялата информация, предоставена от националната юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. в този смисъл решения от 19 септември 2013 г., Betriu Montull, C‑5/12, EU:C:2013:571, т. 41 и цитираната съдебна практика и от 13 февруари 2014 г., TSN и YTN, C‑512/11 и C‑513/11, EU:C:2014:73, т. 33).

41

В случая от акта за запитване и от представената на Съда преписка се установява, че г‑жа Otero Ramos оспорва пред запитващата юрисдикция оценката на съществуващите на работното ѝ място рискове, на която се основава решението на НИСО, тъй като тя не била направена в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/85.

42

Като се вземат предвид тези съображения, поставените въпроси трябва да се преформулират в смисъл, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 се прилага спрямо положение като разглежданото по делото в главното производство, при което работничка оспорва пред национална юрисдикция или пред всеки друг компетентен орган на съответната държава членка оценката на налични на работното ѝ място рискове, тъй като тя не е била направена в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/85.

43

При утвърдителен отговор с втория, третия и четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция пита какви са правилата за прилагане на член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 в ситуация като разглежданата в главното производство.

44

За да бъде даден полезен отговор на този въпрос, така както е преформулиран в точка 42 от настоящото решение, важно е, на първо място, да се припомнят изискванията, на които според член 4, параграф 1 от Директива 92/85 трябва да отговаря оценката на рисковете на работното място на работничка кърмачка.

45

Във връзка с това следва да се отбележи, че член 4, параграф 1 от Директива 92/85 задължава работодателя, пряко или чрез службите за закрила и превенция, да оцени естеството, степента и продължителността на излагането на работничките по смисъла на член 2 от тази директива на факторите, процесите или условията на труд, неизчерпателен списък на които се съдържа в приложение I към посочената директива, за всички дейности, които могат да представляват специфичен риск в това отношение. Тази оценка се прави, за да могат да се преценят всички рискове за безопасността или здравето, както и всички последствия за бременността или кърменето и да се определят мерките, които следва да се предприемат.

46

За тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 92/85 следва да се вземат предвид Насоките, тъй като в съответствие с член 3, параграф 2 от тази Директива целта им е да служат за основа на оценката, посочена в споменатия член 4, параграф 1.

47

От страница 6 и 7 от Насоките се установява, че оценката на рисковете е „систематичен преглед на всички елементи на професионалната дейност“, който включва поне три етапа.

48

Първият етап се състои в определяне на опасностите (физически и биологични агенти, промишлени процеси, движения и работни положения, психическа и физическа умора и други видове физически и психически стрес). За втория етап е предвидено определяне на категориите работници (бременни работнички, родилки или кърмачки), които са изложени на една или повече от тези опасности. Третият етап, а именно оценката на рисковете, както качествена, така и количествена, е „най-деликатният етап от процедурата, тъй като лицето, което прави оценката, трябва да е компетентно и надлежно да вземе предвид полезната информация […] и същевременно приложи подходящи методи, които да му позволят да определи дали откритата опасност води до риск за работничките“ [неофициален превод].

49

На страници 11 и 12 от Насоките се уточнява, че „в зависимост от това дали работничките са бременни или са родили неотдавна, или кърмят, рисковете могат да бъдат различни“. По-конкретно, когато става въпрос за жените кърмачки, през целия период на кърменето работодателите трябва редовно да изследват рисковете, за да се избегне или намали, доколкото е възможно, излагането на тези работнички на рискове за здравето или безопасността, по-конкретно излагане на някои вещества като олово, органични разтворители, пестициди и антимитотични вещества. Наистина, някои от тях се намират в майчиното мляко, а се предполага, че детето е особено чувствително към тях. Тези насоки посочват също, че в тези особени случаи може да бъде необходимо професионалното становище на специалисти по трудова медицина.

50

На страници 13—35 от тези насоки има освен това две подробни таблици. Първата е относно оценката на общите рискове, положения и опасности, на които са изложени повечето бременни жени, родилки или кърмачки. В уводната част на втората таблица, озаглавена „Специфични опасности“, се обръща внимание на факта, че поради динамиката на бременността, която предполага постоянни трансформации и изменения, едни и същи условия на труд могат да създават различни проблеми за здравето и безопасността за различни жени на различни стадии на бременността, също и когато съответната работничка се върне на работа след раждането или по време на кърменето. Някои от тези проблеми са предвидими и се прилагат общо, други зависят от индивидуални фактори и здравословни проблеми в миналото.

51

Така от насоките следва, че за да отговаря на изискванията по член 4, параграф 1 от Директива 92/85, оценката на рисковете на работното място на работничка кърмачка трябва да включва конкретно изследване, при което се взема предвид индивидуалното положение на съответната работничка, за да се определи дали здравето или безопасността ѝ или тези на нейното дете са изложени на някакъв риск.

52

На второ място следва да се припомни, че според член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 държавите членки предприемат необходимите мерки в съответствие със своите съдебни системи за осигуряване на това, когато едно лице се счита засегнато поради неприлагането спрямо него на принципа на равно третиране и докаже пред съда или друг компетентен орган факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, ответникът да бъде задължен да докаже, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране.

53

В член 19, параграф 4, буква а) от тази директива се уточнява именно че правилата за прехвърляне на доказателствената тежест, предвидени в параграф 1 от същия член, се прилагат също и за положения, попадащи в приложното поле на Директива 92/85, доколкото е налице дискриминация, основана на пола.

54

Важно е следователно да се определи дали положение като разглежданото в главното производство представлява дискриминация, основана на пола, по смисъла на Директива 2006/54.

55

Във връзка с това е важно да се подчертае, че според член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54 дискриминацията включва „всяко по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива [92/85]“.

56

Както изрично предвижда член 1 от Директива 92/85, целта ѝ е да се приложат мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки.

57

Както Съдът вече е приел, целта, преследвана от правилата от правото на Съюза, уреждащи равенството между мъжете и жените в областта на правата на бременните жени, родилките или кърмачките, е да ги закрилят преди и след раждането (решение от 11 ноември 2010 г.Danosa, C‑232/09, EU:C:2010:674, т. 68 и цитираната съдебна практика).

58

Освен това от четиринадесето съображение и член 8 от Директива 92/85 следва, че поради „уязвимостта на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки, е наложително да им се предостави право на отпуск по майчинство най-малко от 14 последователни седмици преди и/или след раждането, като задължителният срок на отпуска по майчинство да е най-малко 2 седмици преди и/или след раждането“. Така с отпуска по майчинство се цели да бъдат защитени бременните работнички, работничките родилки или кърмачки.

59

От това следва, че тъй като положението на кърмачката е тясно свързано с майчинството, и по-конкретно с „бременност или с отпуск по майчинство“, работничките кърмачки трябва да бъдат защитени по същия начин както бременните работнички или работничките родилки.

60

Следователно трябва да се счита, че всяко по-неблагоприятно третиране на работничка поради положението ѝ на кърмачка, попада в приложното поле на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54 и поради това представлява пряка дискриминация, основана на пола.

61

В този контекст следва да се отбележи, че що се отнася до закрилата на бременността и майчинството, Съдът многократно се е произнасял, че като оставя на държавите членки правото да оставят в сила или да въведат разпоредби, осигуряващи тази закрила, член 2, параграф 2 от Директива 2006/54 приема, че с оглед на принципа на равното третиране на половете е оправдано, от една страна, да се закриля биологичното състояние на жената по време на бременността ѝ и след това, и от друга страна, да се закрилят особените отношения между жената и нейното дете през периода след раждането (решение от 30 септември 2010 г., Roca Álvarez, C‑104/09, EU:C:2010:561, т. 27 и цитираната съдебна практика).

62

Както подчертава генералният адвокат в точка 57 от заключението си, когато рисковете на работното място на работничка кърмачка не са оценени в съответствие с изискванията на член 4, параграф 1 от Директива 92/85, съответната работничка и детето ѝ се оказват лишени от закрилата, която трябва да получат по силата на тази директива, тъй като могат да бъдат изложени на възможните рискове, наличието на които не е било правилно установено при оценката на рисковете на работното място на съответната работничка. В това отношение работничка кърмачка не може да се третира по същия начин както всеки друг работник, тъй като нейното особено положение задължително налага специално третиране от страна на работодателя.

63

Поради това трябва да се счита, че когато рискът на работното място на работничка кърмачка не е оценен в съответствие с изискванията по член 4, параграф 1 от Директива 92/85, е налице по-неблагоприятно третиране на жена във връзка с бременността или отпуска по майчинство по смисъла на тази директива и както следва от точка 60 от настоящото решение, това е пряка дискриминация, основана на пола, по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54.

64

Според член 14 от Директива 2006/54 обаче тази дискриминация е обхваната от предвидената в посочената директива забрана, доколкото тя е свързана с условията на труд и заетост на съответната работничка по смисъла на параграф 1, буква в) от този член. Наистина от член 5 от Директива 92/85 следва, че ако след предвидената в член 4 от нея оценка се установи риск за безопасността или здравето на тази работничка или отражение върху кърменето, следва да се регулират условията ѝ на труд и/или работното ѝ време, тя да бъде преместена на друга работа или да ползва отпуск през целия период, необходим за закрилата на нейната безопасност или на здравето ѝ.

65

С оглед на тези съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 трябва да се тълкува в смисъл, че той се прилага спрямо положение като разглежданото по делото в главното производство, при което работничка кърмачка оспорва пред национална юрисдикция или пред всеки друг компетентен орган на съответната държава членка оценката на рисковете на нейното работно място, тъй като тя не е била направена в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/85.

66

С втория, третия и четвъртия въпрос, както са преформулирани в точка 43 от настоящото решение, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи какви са условията за прилагане на член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 спрямо положение като разглежданото в главното производство.

67

В това отношение е важно да се уточни, че предвидените в тази разпоредба правила за доказване не се прилагат, когато съответната работничка иска регулиране на условията ѝ на труд или, както по делото в главното производство, парично обезщетение за риск по време на естественото кърмене, като изисква оценка на рисковете на работното ѝ място да бъде направена в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/85. Тези правила трябва да се прилагат едва в последващ етап, когато съответната работничка оспорва решение относно тази оценка на рисковете пред юрисдикция или пред всеки друг компетентен орган.

68

При това положение в съответствие с член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 работничката, която счита, че е засегната от неспазване по отношение на нея на принципа на равно третиране, трябва да представи пред юрисдикция или пред всеки друг компетентен орган факти или доказателства, които дават основание да се предполага наличието на пряка или непряка дискриминация (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Kelly, C‑104/10, EU:C:2011:506, т. 29).

69

В положение като разглежданото в главното производство това означава, че съответната работничка трябва да представи на запитващата юрисдикция или на всеки друг компетентен орган на съответната държава членка факти или доказателства, въз основа на които може да се установи, че оценката на рисковете на работното ѝ място не е направена в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/85 и че поради това тя е била дискриминирана.

70

Единствено ако съответната работничка е установила такива факти или е представила такива доказателства доказателствената тежест се прехвърля и ответникът трябва да докаже, че не е имало нарушение на принципа на недопускане на дискриминация (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Kelly, C‑104/10, EU:C:2011:506, т. 30).

71

Следва да се отбележи, че в настоящия случай в представеното от г‑жа Otero Ramos писмо, подписано от пряката ѝ началничка, а именно от началника на спешното отделение на УБЦ, като че ли обосновано се посочва, че на работното ѝ място има физически, химически, биологични и психо-социални рискове за кърменето, и поради това изглежда, че то оспорва резултатите от оценката на рисковете на работното място, на която се основава решението на НИСО, което тази работничка оспорва.

72

Впрочем, както подчертава генералният адвокат в точки 46 и 47 от заключението си, в документите, на които се основава тази оценка, няма мотивирано обяснение относно начина, по който се е стигнало до тези изводи.

73

При тези обстоятелства следва да се отбележи, че а priori, представеното от г‑жа Otero Ramos писмо е доказателство, с което може да се установи, че при оценката на рисковете на работното ѝ място не е направено конкретно изследване, отчитащо индивидуалното ѝ положение, и както следва от точка 51 от настоящото решение, при това положение тази оценка не отговаря на изискванията по член 4, параграф 1 от Директива 92/85. Все пак запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени съобразно с националните процесуални норми фактите и относимите доказателства, трябва да провери дали това наистина е така.

74

При това положение ответникът ще трябва да докаже, че оценката на рисковете, предвидена в член 4 от Директива 92/85, е била направена в съответствие с изискванията в тази разпоредба, като се има предвид, че само документи, като декларация на работодателя, според която работно място е класирано като такова „без риск“, в съчетание с декларация, че съответната работничка е „годна“ за работа, без обяснения, които да подкрепят тези изводи, не могат да бъдат основание за необорима презумпция, че това е така. В противен случай както посочената разпоредба, така и правилата за доказване в член 19 от Директива 2006/54 ще бъдат лишени от всякакъв полезен ефект.

75

Следва освен това да се отбележи, че същите правила за доказване се прилагат във връзка с член 5 от Директива 92/85. По-конкретно, доколкото работничка кърмачка иска отпуск за целия период, необходим за закрилата на нейната безопасност или на нейното здраве, и представя документи, които показват, че не е възможно да се приложат предвидените в параграфи 1 и 2 от този член мерки за закрила, а именно регулиране на условията на труд на съответната работничка или преместване на друга работа, работодателят трябва да докаже, че тези мерки са били технически и/или обективно възможни и е могло да бъдат поискани с надлежно приведени основания.

76

От изложените по-горе съображения следва, че на втория, третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото по делото в главното производство съответната работничка трябва да установи факти, които позволяват да се приеме, че оценката на рисковете на работното ѝ място не е направена в съответствие с изискванията на член 4, параграф 1 от Директива 92/85, и да се презумира наличието на пряка дискриминация, основана на пола, по смисъла на Директива 2006/54, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При това положение ответникът ще трябва да докаже, че посочената оценка на рисковете е направена в съответствие с изискванията на тази разпоредба и следователно не е налице нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

77

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: