—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Palatiello, avvocato dello Stato,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и A. Fonseca Santos, в качеството на представители,

—

за швейцарското правителство, от M. Jametti, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от A.‑M. Rouchaud-Joët и W. Bogensberger, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) във връзка с член 16, параграф 1 от същия регламент.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Hobohm, с местожителство в Германия, и Benedikt Kampik Ltd & Co. KG, г‑н Kampik и Mar Mediterraneo Werbe- und Vertriebsgesellschaft für Immobilien SL, установени в Испания, по повод на възстановяването на суми, предоставени на г‑н Kampik от г‑н Hobohm.

3

От съображение 2 от Регламент № 44/2001 следва, че той има за цел да установи в интерес на доброто функциониране на вътрешния пазар „[р]азпоредбите за уеднаквяване на правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела и за опростяване на формалностите с оглед бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения от държавите членки, които са обвързани по настоящия регламент“.

4

Съображения 11—13, 15 и 19 от посочения регламент гласят:

[…]

[…]

5

Установените от този регламент правила за компетентност са включени в глава II от същия. Раздел 1 от последната, озаглавен „Общи разпоредби“, съдържа по-специално членове 2 и 3, докато раздел 4 от тази глава се отнася до компетентността при потребителски договори и включва членове 15—17.

6

Член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 гласи, че „[п]ри условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7

Член 3, параграф 1 от посочения регламент има следното съдържание:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

8

Член 15, параграф 1, буква в) от същия регламент предвижда:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засяга разпоредбата на член 4 и член 5, точка 5, ако:

[…]

9

Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001:

„Потребител може да заведе дело срещу другата страна по договора или в съдилищата на държава членка, в която тази страна има местоживеене, или в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят“.

10

Съгласно акта за преюдициално запитване г‑н Kampik, който упражнява професионалната си дейност в Испания, е посредничил през 2005 г. между г‑н Hobohm и Kampik Immobilien KG за придобиването на апартамент (по-нататък: „договорът за посредничество“) в туристически комплекс, разположен в Дения (Испания), който е трябвало да бъде изграден от германски строителен предприемач.

11

Апартаментите в този туристически комплекс са предлагани в Германия посредством проспект на немски език.

12

На 17 юни 2006 г. посоченият строителен предприемач, в качеството на продавач, и г‑н Hobohm заедно с неговата съпруга (наричани по-нататък „съпрузите Hobohm“ или „потребителите“), в качеството на купувач, сключват договор за покупко-продажба на посочения в договора за посредничество апартамент, разположен в Дения (наричан по-нататък „договорът за покупко-продажба“).

13

След като съпрузите Hobohm заплащат първите две вноски по продажната цена на техния апартамент в размер на 62490 EUR, през 2008 г. строителният предприемач е изправен пред финансови затруднения, застрашаващи завършването на строежа на комплекса.

14

В този момент г‑н Kampik предлага на г‑н Hobohm да се погрижи за работите по привеждане на жилището в готовност за експлоатация. Съпрузите Hobohm заминават за Испания и предоставят на г‑н Kampik нотариално заверено пълномощно, с което го упълномощават да защитава интересите им във връзка с договора за покупко-продажба (по-нататък: „договорът за поръчка“).

15

Г‑н Hobohm предава на г‑н Kampik чек на приносител за сумата от 27647 EUR, съставляваща част от третата вноска от продажната цена на апартамента. Г‑н Kampik внася тази сума по банковата сметка на Mar Mediterraneo Werbe- und Vertriebsgesellschaft für Immobilien SL. През 2009 г. г‑н Hobohm превежда на г‑н Kampik допълнителна сума от 1448,72 EUR.

16

Поради разногласия между страните по договора за поръчка вследствие на несъстоятелността на строителния предприемач, съпрузите Hobohm оттеглят даденото на г‑н Kampik пълномощно.

17

Впоследствие г‑н Hobohm сезира Landgericht Stade (областен съд в Щаде), в чийто район е неговото местожителство, с иск за възстановяване на сумите, които е превел на г‑н Kampik. С решение от 21 септември 2011 г. тази юрисдикция отхвърля иска му като недопустим, тъй като приема, че не е териториално компетентна да го разгледа.

18

Жалбата, подадена от г‑н Hobohm пред Oberlandesgericht Celle (Върховния областен съд в Целе) срещу решението на Landgericht Stade (областен съд в Щаде), е отхвърлена с решение от 18 юли 2012 г. Апелативната юрисдикция приема в това отношение, че член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 не може да се приложи и следователно липсва основание за компетентност на съда по местоживеенето на г‑н Hobohm, тъй като договорът за поръчка не може да бъде пряко свързан с посредническата дейност по сделки с недвижими имоти, „насочена“ от г‑н Kampik „към“ Германия по смисъла на тази разпоредба.

19

Г‑н Hobohm подава „ревизионна“ жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция. Тя приема, че посредническата дейност на г‑н Kampik във връзка с недвижими имоти в Испания е „насочена към“ Германия по смисъла на посочената разпоредба, тъй като в случая са налице някои показатели като приетите от Съда в решението му Pammer и Hotel Alpenhof (C‑585/08 и C‑144/09, EU:C:2010:740), които свидетелстват за дейност, „насочена към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, а именно, на първо място, че г‑н Kampik предлага услугите си по интернет чрез уебсайт, регистриран под име на домейн от първо ниво „.com“ със съдържание на немски език, на второ място, че този уебсайт посочва адрес на електронната поща за контакт, хостната на сървър, използващ име на домейн от първо ниво „.de“, на трето място, че е посочен телефонен номер в Берлин за връзка с канцеларията, която обслужва професионалната дейност на г‑н Kampik, и на четвърто място, че г‑н Kampik използва за целите на своята дейност проспекти на немски език. Поради това договорът за посредничество отговаря на условията за прилагане на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, тъй като при сключването му г‑н Kampik упражнява дейност, „насочена към“ държавата членка по местоживеене на г‑н Hobohm. Запитващата юрисдикция обаче счита, че разгледан отделно, договорът за поръчка, на който г‑н Hobohm основава исканията си, не отговаря на условията за прилагане на тази разпоредба, тъй като не е част от такава дейност.

20

Все пак запитващата юрисдикция счита, че е налице определяща фактическа връзка между посредническата дейност на г‑н Kampik във връзка с недвижими имоти, която е „насочена“ от него „към“ Германия, и сключването на договора за поръчка. Според нея посочената дейност всъщност е довела до сключването от страна на съпрузите Hobohm на договора за посредничество и договора за покупко-продажба през 2005 г. и 2006 г. При липсата на тези договори не би бил сключен договорът за поръчка, на който се основават исканията на г‑н Hobohm и който е трябвало да позволи да се разрешат проблемите по изпълнението на договора за покупко-продажба. Според нея, макар задълженията на страните по договора за посредничество да са изпълнени със сключването на договора за покупко-продажба, икономическият резултат, преследван с договора за посредничество, а именно съпрузите Hobohm да ползват ефективно апартамента, който са придобили чрез посредническата дейност, все пак не е постигнат.

21

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли потребител на основание член 15, параграф 1, буква в), втора хипотеза във връзка с член 16, параграф 1, втора хипотеза от Регламент № 44/2001 да заведе дело пред съда по местоживеенето си срещу другата страна по договора, която извършва търговска или професионална дейност в друга държава — членка на Европейския съюз, когато, макар договорът, от който произтича искът, да не попада пряко в обхвата на подобна дейност на тази друга страна по договора, насочена към държавата членка по местоживеене на потребителя, с този договор се цели реализирането на икономическия резултат, преследван с друг договор, който е сключен преди това между страните, вече е изпълнен и попада в приложното поле на посочените по-горе разпоредби?“.

22

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, доколкото се отнася до договор, сключен в рамките на търговска или професионална дейност, „насочена“ от търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, във връзка с член 16, параграф 1 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че може да се приложи за договор, сключен между потребител и търговец, който договор сам по себе си не е част от търговската или професионална дейност, „насочена“ от този търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, но е тясно свързан с договор, сключен по-рано между същите страни в рамките на такава дейност.

23

В самото начало следва да се отбележи, че предвидената в член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 компетентност по местоживеенето на потребителя изисква да са изпълнени всички условия за прилагането на член 15, параграф 1 от този регламент.

24

В това отношение Съдът е постановил, че член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 се прилага, в случай че са изпълнени три условия, а именно, на първо място, едната страна по договора да има качеството на потребител, който действа за цел, за която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, на второ място, договорът между такъв потребител и търговец да е действително сключен и на трето място, такъв договор да попада в една от категориите, посочени в параграф 1, букви a)—в) от посочения член 15. Тези условия трябва да бъдат изпълнени кумулативно, така че ако едно от трите липсва, компетентността не може да се определя според правилата в областта на потребителските договори (вж. решение Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 23 и цитираната съдебна практика).

25

От акта за преюдициално запитване следва, че в случая е изпълнено първото от посочените в предходната точка от настоящото решение условия, тъй като действията на съпрузите Hobohm не са извършени с цел, която може да се отнесе към тяхната търговска или професионална дейност, а в качеството им на частни крайни потребители (вж. в този смисъл решение Vapenik, C‑508/12, EU:C:2013:790, т. 28).

26

Що се отнася до второто от тези условия, установено е, че съпрузите Hobohm и г‑н Kampik действително са сключили договора за поръчка през 2008 г.

27

По отношение на третото условие от текста на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 следва, че за да може разглежданият договор да попадне в неговия обхват при обстоятелства като тези по главното производство, трябва да са изпълнени две изисквания. Необходимо е, от една страна, търговецът да упражнява търговски или професионални дейности в държавата членка по местоживеене на потребителя или с всички средства да насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и от друга страна, съответният договор да попада в обхвата на тези дейности. В това отношение трябва да се уточни, че въпросите на запитващата юрисдикция са свързани с частта от тази разпоредба, отнасяща се до договора, сключен в рамките на търговска или професионална дейност, „насочена“ от търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя.

28

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване личи, че при обстоятелствата по главното производство, макар договорът за посредничество да се обхваща от дейността на посредник при сделки с недвижими имоти, „насочена“ от г‑н Kampik „към“ Германия, това не важи за договора за поръчка, разгледан отделно. Запитващата юрисдикция обаче счита, че тъй като договорът за посредничество и договорът за поръчка преследват един и същ икономически резултат, между тях е налице връзка, която обосновава включването на последния в приложното поле на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 също като договора за посредничество.

29

Ето защо следва да се провери дали с оглед на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 и на целите на този регламент наличието на връзка между договори като разглежданите в главното производство позволява да се приеме, че договорът за поръчка попада в рамките на дейността, която е „насочена към“ Германия от г‑н Kampik, и при положителен отговор, какво е естеството на тази връзка.

30

Както личи от съображения 11, 13 и 15 от Регламент № 44/2001, неговите цели включват предвидимост на правилата за компетентността, защита на потребителите и намаляване на възможността от едновременни производства с оглед да се избегне произнасяне на противоречиви решения в две държави членки.

31

Що се отнася до защитата на потребителите, съгласно практиката на Съда относно особения режим, установен от разпоредбите на Брюкселската конвенция, която практика може да се приложи за съответните разпоредби на Регламент № 44/2001, този режим е предназначен да осигури адекватна защита на потребителя като страна по договора, за която се счита, че е по-слаба в икономическо и по-неопитна в правно отношение от своя съдоговорител търговец (вж. в този смисъл решения Česká spořitelna, C‑419/11, EU:C:2013:165, т. 33 и цитираната съдебна практика, и Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 21 и цитираната съдебна практика).

32

Важно е обаче да се припомни още, че член 15, параграф 1 от Регламент № Регламент № 44/2001 представлява отклонение както от установеното в член 2, параграф 1 от този регламент общо правило за компетентност, съгласно което спорът е подсъден на съдилищата на държавата членка, където ответникът има местоживеене, така и от установеното в член 5, точка 1 от същия регламент правило за специална компетентност при договорите, съгласно което компетентен е съдът по мястото, където задължението, което е в основата на иска, е изпълнено или е трябвало да бъде изпълнено. Следователно тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно (решение Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 28 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно практиката на Съда, макар член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 да цели да осигури защитата на потребителите, това не означава, че тази защита е абсолютна (вж. решение Mühlleitner, C‑190/11, EU:C:2012:542, т. 33).

33

С оглед на припомнените в точка 30 от настоящото решение цели и предвид характера на изключение на компетентността на съда по местоживеенето на потребителя, предвидена в член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001, следва да се приеме, че член 15, параграф 1, буква в) от този регламент може да се приложи за договор като разглеждания в главното производство договор за поръчка, доколкото последният е тясно свързан с договор като договора за посредничество.

34

Що се отнася до проверката за наличието на елементи на такава тясна връзка, видно от акта за преюдициално запитване, в настоящия случай изглежда, че след несъстоятелността на строителния предприемач икономическият резултат, целен с договора за посредничество, а именно ефективното ползване на апартамента, придобит от съпрузите Hobohm чрез посредническата дейност при сделки с недвижими имоти, „насочена“ от г‑н Kampik „към“ държавата членка по тяхното местоживеене, не е бил постигнат. Точно за да поправи това положение, при което не е постигнат желаният икономически резултат, и за да може съпрузите Hobohm като потребители да получат престацията, до която се отнася посочената дейност, търговецът, г‑н Kampik, предлага на последните да сключат договора за поръчка. Следователно целта на последния договор е да се постигне конкретният икономически резултат, преследван с договора за посредничество.

35

От това следва, че дори сам по себе си договорът за поръчка да не попада в обхвата на търговска или професионална дейност, „насочена“ от търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, сключването му все пак е пряка последица от тази дейност и той допълва договора за посредничество, доколкото цели да осигури постигането на икономическия резултат, преследван с последния договор.

36

Следователно, макар да е вярно, че липсва правна взаимозависимост между договора за посредничество и договора за поръчка, трябва да се констатира наличието на икономическа връзка между първия и втория договор. Тази връзка се изразява в постигането на икономическия резултат, преследван с договора за посредничество, а именно ефективното ползване на апартамента, който не е завършен поради несъстоятелността на строителния предприемач. Посоченото ефективно ползване не е възможно без работите по привеждане на жилището в готовност за експлоатация, договорени от страните съгласно договора за поръчка.

37

При проверката дали е налице връзка между договора за посредничество и договора за поръчка, която извършва в рамките на общата си преценка на обстоятелствата, при които е сключен последният, националната юрисдикция трябва да вземе предвид съставните елементи на тази връзка, а именно правната или фактическа идентичност на страните по тези два договора, идентичността на преследвания с тях икономически резултат, който се отнася до същия конкретен предмет, и допълващият характер на договора за поръчка спрямо договора за посредничество, доколкото цели да позволи да бъде постигнат икономическият резултат, преследван с последния договор.

38

Националната юрисдикция трябва да вземе предвид тези обстоятелства, за да реши дали член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 се прилага за договора за поръчка (вж. по аналогия решение Emrek, C‑218/12, EU:C:2013:666, т. 31).

39

Впрочем, що се отнася до закрепената в съображение 11 от Регламент № 44/2001 предвидимост на правилата относно съдебната компетентност, трябва да се отбележи, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство съдът по местоживеенето на потребителя е компетентен да разгледа спор относно договор за посредничество, свързан с дейността на търговеца, „насочена към“ държавата членка по местоживеенето на този потребител. Ако впоследствие търговецът предложи и евентуално, сключи със същия потребител договор, който трябва да постигне основната цел, преследвана с първия договор, този търговец може разумно да предвиди, че за двата договора ще се прилага един и същ режим на подсъдност.

40

С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че доколкото се отнася до договор, сключен в рамките на търговска или професионална дейност, „насочена“ от търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, във връзка с член 16, параграф 1 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че може да се приложи за договор, сключен между потребител и търговец, който договор сам по себе си не е част от търговската или професионална дейност, „насочена“ от този търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, но е тясно свързан с договор, сключен по-рано между същите страни в рамките на такава дейност. Националната юрисдикция трябва да провери дали са налице съставните елементи на тази връзка, а именно правната или фактическа идентичност на страните по тези два договора, идентичността на преследвания с тях икономически резултат, който се отнася до същия конкретен предмет, и допълващият характер на втория спрямо първия договор, доколкото цели да позволи да бъде постигнат икономическият резултат, преследван с последния договор.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Доколкото се отнася до договор, сключен в рамките на търговска или професионална дейност, „насочена“ от търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, във връзка с член 16, параграф 1 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че може да се приложи за договор, сключен между потребител и търговец, който договор сам по себе си не е част от търговската или професионална дейност, „насочена“ от този търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, но е тясно свързан с договор, сключен по-рано между същите страни в рамките на такава дейност. Националната юрисдикция трябва да провери дали са налице съставните елементи на тази връзка, а именно правната или фактическа идентичност на страните по тези два договора, идентичността на преследвания с тях икономически резултат, който се отнася до същия конкретен предмет, и допълващият характер на втория спрямо първия договор, доколкото цели да позволи да бъде постигнат икономическият резултат, преследван с последния договор.