EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CO0342

Определение на Съда (първи състав) от 3 април 2014 г.
Katalin Sebestyén срещу Zsolt Csaba Kővári и др.
Преюдициално запитване, отправено от Szombathelyi Törvényszék.
Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Договор за ипотечен заем, сключен с банка — Клауза, предвиждаща изключителна подсъдност на спора на арбитражен съд — Обяснения относно арбитражното производство, предоставени от банката при сключване на договора — Неравноправни клаузи — Критерии за преценка.
Дело C‑342/13.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2014:1857

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

3 април 2014 година ( *1 )

„Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Договор за ипотечен заем, сключен с банка — Клауза, предвиждаща изключителна подсъдност на спора на арбитражен съд — Обяснения относно арбитражното производство, предоставени от банката при сключване на договора — Неравноправни клаузи — Критерии за преценка“

По дело C‑342/13

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Szombathelyi Törvényszék (Унгария) с акт от 16 май 2013 г., постъпил в Съда на 24 юни 2013 г., в рамките на производство по дело

Katalin Sebestyén

срещу

Zsolt Csaba Kővári,

OTP Bank,

OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt,

Raiffeisen Bank Zrt,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: A. Tizzano (докладчик), председател на състав, A. Borg Barthet, E. Levits, S. Rodin и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: N. Wahl,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Sebestyén, от една страна, и Zsolt Csaba Kővári, OTP Bank, OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt и Raiffeisen Bank Zrt, от друга страна, по повод предявен от нея иск за установяване на недействителност на арбитражни клаузи, съдържащи се в сключен с Raiffeisen Bank Zrt договор с цел отпускане на ипотечен заем.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Дванадесето съображение от Директива 93/13 гласи:

„като има предвид, че по-специално в настоящата директива се разглеждат само условия, които не се договарят индивидуално; […]“.

4

Член 3 от Директивата предвижда:

„1.   В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

2.   Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.

Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия член към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.

Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти.

3.   Приложението съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни“.

5

Съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива:

„Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича“.

6

Член 5 от Директива 93/13 предвижда:

„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. […]“.

7

Член 6, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

8

В приложението към Директивата са изброени клаузите, посочени в член 3, параграф 3 от нея. Точка 1, буква р) от приложението има следното съдържание:

„Условия, които имат за предмет или резултат:

[…]

р)

изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства по-специално като изисква от потребителя да отнесе спора изключително на арбитраж, който не е съобразен с правните разпоредби, […]“.

Унгарското право

9

Член 209 от Закон IV от 1959 г. за приемане на Граждански кодекс (Polgári törvénykönyvről szóló 1959. évi IV. törvény) в редакцията му, приложима в главното производство, предвижда следното:

„1.   Общите условия в потребителските договори, както и условията в тези договори, които не са индивидуално договорени, са неравноправни, когато в нарушение на изискването за добросъвестност и справедливост едностранно и неоснователно определят договорните права и задължения на страните в ущърб на страната, която не е формулирала условията на договора.

2.   За да се установи дали дадена клауза е неравноправна, трябва да бъдат разгледани всички обстоятелства, довели до сключването на договора, видът на договорената услуга и връзката на тази клауза с други договорни клаузи или с други договори.

3.   Със специална правна норма могат да бъдат определяни клаузи в потребителските договори, които са неравноправни или се считат за такива до доказване на противното.

4.   Разпоредбите относно неравноправните договорни клаузи не се прилагат по отношение на уговорките относно основния предмет на договора и относно съответствието между престацията и дължимата насрещна престация.

5.   Не може да се счита за неравноправна договорна клауза, предвидена в правна норма или съставена в съответствие с правна разпоредба“.

10

Съгласно член 3, параграф 1 от Закон LXXI от 1994 г. за арбитража вместо по реда на редовното съдебно производство, страните могат да възложат на арбитраж решаването на споровете, когато:

„a)

най-малко една от страните осъществява търговска дейност по занаят и спорът е във връзка с тази дейност;

b)

страните могат да се разпореждат свободно с предмета на спора; и

c)

възможността за арбитраж е договорена в арбитражно споразумение“.

11

Съгласно член 5, алинея 1 от посочения закон арбитражното споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж решаването на споровете, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.

12

Съгласно член 8, алинея 1 от Закон LXXI от 1994 г. съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, с изключение на исковете по член 54 от същия закон, е длъжен да обяви иска за недопустим, без да призовава страните, или да прекрати делото по искане на някоя от страните, освен ако намери, че арбитражното споразумение е нищожно, недействително, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено.

13

Съгласно член 54 от Закон LXXI от 1994 г. арбитражното решение не подлежи на обжалване. Въпреки това може да се иска отмяна на арбитражното решение от съда в посочените в член 55 от същия закон случаи.

14

Член 1, алинея 1 от Наредба № 18/1999 за неравноправните клаузи в потребителските договори (A fogyasztóval kötött szerződésben tisztességtelennek minősülő feltételekről szóló 18/1999. (II. 5.) Kormányrendelet) предвижда, че по отношение на потребителските договори за заем неравноправен характер имат по-специално клаузите:

„[…]

i)

които изключват или ограничават средствата за защита на правата на потребителя по закон или по силата на договора между страните, освен ако посочените средства за защита не са установени в правна норма като алтернативен способ за уреждане на спорове;

[…]“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

15

На 15 октомври 2008 г. г‑жа Sebestyén сключва с Raiffeisen Bank Zrt договор за ипотечен заем и договор за ипотека. С посочените споразумения страните договарят, че споровете, възникнали във връзка с договора за заем или за ипотека, с изключение на няколко изрично предвидени хипотези, са подсъдни единствено на състав от трима арбитри от Pénz- és Tőkepiaci Állandó Választottbíróság (Постоянен арбитражен съд на финансовия и капиталовия пазар).

16

С посочените договори страните предвиждат и изключителна компетентност на Pesti Központi kerületi bíróság (Централен съд на окръг Pest) или на Fővárosi Bíróság (Столичен съд на Будапеща) в зависимост от цената на иска за заповедното производство или, в случай на оспорване на вземането от длъжника, съответното редовно съдебно производство.

17

Видно от акта за преюдициално запитване, преди сключването на договора за заем и за ипотека банката е уведомила г‑жа Sebestyén за разликите между процесуалните норми, прилагани съответно от арбитражните съдилища и от редовите съдилища. Освен това при подписване на договора банката обръща на г‑жа Sebestyén особено внимание на обстоятелството, че арбитражното производство е едноинстанционно и страните нямат възможност за обжалване, и я информира, че разноските по образуване и разглеждане на арбитражното дело обикновено са по-високи от разноските по редовното съдебно производство.

18

Въпреки това, тъй като счита, че съдържащите се в договора за заем и за ипотека арбитражни клаузи, от една страна, поставят Raiffeisen Bank Zrt в по-благоприятно положение, и от друга страна, ограничават необосновано конституционното ѝ право да предяви иск пред съд, г‑жа Sebestyén иска от Szombathelyi Törvényszék да обяви посочените клаузи за недействителни.

19

При тези обстоятелства Szombathelyi Törvényszék решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

На основание член 3, параграф 1 от [Директива 93/13] следва ли клауза в договора, съгласно която споровете по договора за заем, сключен между потребител и банка, са изключително подсъдни на състав от трима арбитри от Pénz- és Tőkepiaci Állandó Választottbíróság (Постоянен арбитражен съд на финансовия и капиталовия пазар) да се счита за неравноправна?

2)

На основание член 3, параграф 1 от Директива 93/13 следва ли клауза в договора, съгласно която споровете по договор за заем, сключен между потребител и банка, са изключително подсъдни на състав от трима арбитри от Pénz- és Tőkepiaci Állandó Választottbíróság, при условията, предвидени в договора, да се счита за неравноправна, независимо че в договора за заем се съдържа обща информация за разликите между уреденото в Закон LXXI от 1994 г. […] производство и редовното съдебно производство?“.

По преюдициалните въпроси

20

Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на преюдициалния въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение след изслушване на генералния адвокат.

21

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

22

Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза, съдържаща се в договор за ипотечен заем, сключен между банка и потребител, с който се възлага изключителна компетентност за решаване на спорове във връзка с изпълнението на договора на постоянен арбитражен съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, трябва да се счита за неравноправна по смисъла на посочената разпоредба, включително когато преди подписването на посочения договор на потребителя е предоставена обща информация за разликите между арбитражното производство и редовното съдебно производство.

23

В самото начало следва да се отбележи, че както е видно от член 3, параграф 1 от Директива 93/13, в нейното приложно поле попадат само клаузите, съдържащи се в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, които не са индивидуално договорени (решение Constructora Principado, C‑226/12, EU:C:2014:10, точка 18).

24

В това отношение член 3, параграф 2 от посочената директива предвижда, че не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително, и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия (определение Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, точка 57).

25

Във връзка с това е важно да се уточни също, че съгласно постоянната съдебна практика Съдът е компетентен да тълкува понятието „неравноправна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на Директивата, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело. От това следва, че Съдът трябва единствено да предостави на запитващата юрисдикция указания, които тя следва да вземе под внимание при преценката на неравноправния характер на съответната клауза (решение Aziz, C‑415/11, EU:C:2013:164, точка 66 и цитираната съдебна практика).

26

При това положение следва да се отбележи, че като се основава на понятията за добросъвестност и значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, член 3, параграф 1 от Директива 93/13 определя само абстрактно факторите, придаващи неравноправен характер на договорна клауза, която не е била индивидуално договорена (вж. решение Freiburger Kommunalbauten, C‑237/02, EU:C:2004:209, точка 19 и решение Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350, точка 37).

27

В това отношение Съдът приема, че за да се прецени дали дадена клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между произтичащите от договора права и задължения на страните по него, трябва да се вземат предвид разпоредбите на националното право, приложими при липсата на уговорка между страните в това отношение. Именно вследствие на такъв сравнителен анализ националният съд може да установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи (вж. решение Aziz, EU:C:2013:164, точка 68).

28

Що се отнася до въпроса при какви обстоятелства възниква такава неравнопоставеност „въпреки изискването за добросъвестност“, следва да се установи, че с оглед на шестнадесето съображение от Директива 93/13 националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза при индивидуални преговори (вж. решение Aziz, EU:C:2013:164, точка 69).

29

Освен това съгласно член 4, параграф 1 от Директивата при преценката за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване (решение Pannon GSM, EU:C:2009:350, точка 39 и решение VB Pénzügyi Lízing, C‑137/08, EU:C:2010:659, точка 42). От това следва, че в този контекст трябва да се преценят и последиците, които посочената клауза може да има в рамките на приложимото към договора право, което налага анализ на националната правна система (вж. решение Freiburger Kommunalbauten, EU:C:2004:209, точка 21 и Определение от 16 ноември 2010 г. по дело Pohotovosť, EU:C:2010:685, точка 59).

30

Именно с оглед на тези критерии Szombathelyi Törvényszék трябва да прецени дали арбитражната клауза по главното производство е неравноправна.

31

В това отношение следва да се изтъкне, че приложението към Директива 93/13, към което препраща член 3, параграф 3 от нея, съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузите, които могат да бъдат обявени за неравноправни (вж. решение Invitel, C‑472/10, EU:C:2012:242, точка 25 и цитираната съдебна практика), като в точка 1, буква р) от посоченото приложение са изброени именно условията, които имат за предмет или резултат изключване или накърняване на правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, по-специално като се изисква от потребителя да отнесе спора изключително на арбитраж, който не е съобразен с правните разпоредби.

32

Макар съдържанието на приложението към Директива 93/13 да не може автоматично да докаже неравноправния характер на определена спорна клауза, както Съдът вече е постановил, то все пак представлява основен елемент, на който компетентният съд може да основе своята преценка относно неравноправния характер на посочената клауза. (решение Invitel, EU:C:2012:242, точка 26).

33

Освен това, що се отнася до въпроса дали клауза като разглежданата в главното производство може да се счита за неравноправна, независимо от факта, че преди сключване на договора потребителят е получил обща информация за разликите между арбитражното производство и редовното съдебно производство, следва да се подчертае, че Съдът вече е постановил, че в контекста на член 5 от Директива 93/13 информацията преди сключването на даден договор относно договорните условия и последиците от сключването е изключително важна за потребителя. Именно въз основа на тази информация последният решава дали желае да се обвърже с условията, предварително съставени от търговеца (решение Constructora Principado, EU:C:2014:10, точка 25 и цитираната съдебна практика).

34

Въпреки това, дори да се допусне, че общата информация, предоставена на потребителя преди сключването на договора, отговаря на изискванията за яснота и прозрачност съгласно член 5 от Директивата, това обстоятелство самó по себе си не изключва възможността клауза като разглежданата в главното производство да е неравноправна.

35

Ако сезираната национална юрисдикция достигне до извода, че разглежданата в главното производство клауза трябва да се счита за неравноправна по смисъла на Директива 93/13, следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1 от посочената директива юрисдикцията трябва да изведе всички произтичащи от този извод последици съгласно националното право, за да гарантира, че посочената клауза не е обвързваща за потребителя (вж. в този смисъл решение Asturcom Telecomunicaciones, C‑40/08, EU:C:2009:615, точка 59).

36

С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13 и точка 1, буква р) от приложението към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че сезираната национална юрисдикция трябва да установи дали клауза, съдържаща се в договор за ипотечен заем, сключен между банка и потребител, с който се възлага изключителна компетентност за решаване на спорове във връзка с изпълнението на договора на постоянен арбитражен съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, трябва да се счита за неравноправна по смисъла на посочените разпоредби с оглед на всички обстоятелства около сключването на посочения договор. При преценката си сезираната национална юрисдикция трябва по-специално:

да провери дали въпросната клауза изключва или накърнява правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, и

да вземе предвид обстоятелството, че предоставянето на обща информация на потребителя преди сключването на въпросния договор относно разликите между арбитражното производство и редовното съдебно производство самó по себе си не позволява да се изключи неравноправният характер на посочената клауза.

При утвърдителен отговор посочената юрисдикция трябва да изведе всички произтичащи от това последици съгласно националното право, за да гарантира, че посочената клауза не е обвързваща за този потребител.

По съдебните разноски

37

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

 

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

 

Член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и точка 1, буква р) от приложението към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че сезираната национална юрисдикция трябва да установи дали клауза, съдържаща се в договор за ипотечен заем, сключен между банка и потребител, с който се възлага изключителна компетентност за решаване на спорове във връзка с изпълнението на договора на постоянен арбитражен съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, трябва да се счита за неравноправна по смисъла на посочените разпоредби с оглед на всички обстоятелства около сключването на посочения договор за ипотечен заем. При преценката си сезираната национална юрисдикция трябва по-специално:

 

да провери дали въпросната клауза изключва или накърнява правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, и

 

да вземе предвид обстоятелството, че предоставянето на обща информация на потребителя преди сключването на въпросния договор относно съществуването на разлики между арбитражното производство и редовното съдебно производство самó по себе си не позволява да се изключи неравноправният характер на посочената клауза.

 

При утвърдителен отговор посочената юрисдикция трябва да изведе всички произтичащи от това последици съгласно националното право, за да гарантира, че посочената клауза не е обвързваща за този потребител.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: унгарски.

Top