This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62012CN0525
Case C-525/12: Action brought on 19 November 2012 — European Commission v Germany
Дело C-525/12: Иск, предявен на 19 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия
Дело C-525/12: Иск, предявен на 19 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия
OB C 26, 26.1.2013, p. 35–36
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
26.1.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 26/35 |
Иск, предявен на 19 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия
(Дело C-525/12)
2013/C 26/67
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и G. Wilms)
Ответник: Федерална република Германия
Искания на ищеца
— |
Да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамковата директива за водите) (1), и в частност по член 2, точка 38 и по член 9 от нея, тъй като е изключила определени услуги от обхвата на понятието „водни услуги“, |
— |
Федерална република Германия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Комисията поддържа, че водните услуги обхващат водочерпенето, събирането в резервоари, складирането, обработката и разпространението на повърхностни или подземни води включително за целите на производството на електроенергия във водноелектрически централи, за целите на корабоплаването и за целите на защитата от наводнения. Освен това собственото потребление също спадало към водните услуги.
Ответникът прилагал понятието „водни услуги“ в противоречие с член 9 от Рамковата директива за водите. Той изключил от обхвата на водните услуги по смисъла на Директивата събирането на води в резервоари, извършвано за целите на производството на електроенергия във водноелектрически централи, за целите на корабоплаването и за целите на защитата от наводнения. Подобно стеснително тълкуване не било в съответствие с Рамковата директива, накърнявало ефективното действие на член 9 от нея и по този начин застрашавало постигането на целите ѝ.
Наистина държавите членки разполагали с определена свобода на преценка за въвеждането на изключения от принципа на възвращаемост на разходите съгласно член 9 от Рамковата директива за водите. Първо, те можели да вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвращаемостта, както и географските и климатични условия. Извън това съгласно член 9, параграф 4 от Рамковата директива всяка държава членка можела да реши да не прилага разпоредбите на второто изречение на член 9, параграф 1 във връзка с водните ценови стратегии и да не прилага принципа на възвращаемост на разходите за водните услуги. Условието било това да е вече установената практика в държавата членка и да не е в противоречие с основната идея и постигането на целите на тази директива.
Решението на ответника изцяло да изключи някои водни услуги с немалък обхват обаче излизало извън пределите на тази свобода на преценка.
(1) ОВ L 327, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193.