—

за X, от F. Suwandy и W. de Wit, belastingadviseurs,

—

за нидерландското правителство, от M. Noort, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от W. Mölls и W. Roels, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (OВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98), изменена с Директива 2004/74/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година (OВ L 157, стр. 87, поправка в OВ L 195, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 128, наричана по-нататък „Директива 2003/96“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между юридическото лице X и Voorzitter van het managementteam van het onderdeel Belastingdienst/Z van de rijksbelastingdienst (ръководителя на мениджърския екип на отдел „Данъчна служба/Z“ в данъчната администрация на Кралството, наричан по-нататък „инспектор“) по повод на възстановяването на акциза върху горивата за отопление, който е събран за въглищата, доставени за нуждите на свързаната с производството на захар дейност на Х.

3

Съгласно съображения 3, 4, 6, 7 и 22 от Директива 2003/96:

[…]

[…]

4

Член 2 от тази директива предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти“ се отнася за продукти, които са:

[…]

3.   Когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.

В допълнение на облагаемите продукти, изброени в параграф 1, които подлежат на облагане с данъци, всеки продукт, предназначен за използване, предлаган за продажба или използван като моторно гориво или като добавка или за разреждане на моторни горива, се облага[…] със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво.

В допълнение на облагаемите с данъци продукти, изброени в параграф 1, всеки друг въглеводород, освен торфа, предназначен за използване, предлаган за продажба или използван за отопление се облага с със ставката, определена за еквивалентния енергиен продукт.

4.   Настоящата директива не се прилага за:

5

Член 20 от Wet houdende vaststelling van de Wet belastingen op milieugrondslag (Закон за екологичния данък) от 23 декември 1994 г. (Stb. 1994, № 923), в приложимата му към обстоятелствата по главното производство редакция след последното му изменение с Wet houdende wijziging van enkele belastingwetten en enige andere wetten (Закон за изменение на някои данъчни и други закони) от 14 декември 2006 г. (Stb. 2006, № 682, наричан по-нататък „Wbm“), предвижда следното:

„По смисъла на тази глава и на свързаните с нея разпоредби се установяват следните понятия:

[…]

[…]“.

6

Член 21 от Wbm гласи следното:

„1.   Въглищата се облагат с акциз, известен като „акциз върху горивата за отопление“.

2.   Акцизът се събира при доставката или използването на въглищата.

[…]“.

7

Съгласно член 26, параграф 3 от Wbm:

„Въглищата с двойно предназначение се освобождават от акциз“.

8

Член 27 от Wbm гласи:

„1.   Възстановяване на акциза се разрешава от инспектора по молба на лицето, което използва доставените му от трето лице въглища за цели, различни от гориво за отопление, или с двойно предназначение.

[…]

3.   Инспекторът се произнася по молбата по параграфи 1 и 2 с решение, което подлежи на обжалване по административен ред.

[…]“.

9

Х произвежда захар и захарни изделия от захарно цвекло за промишлените пазари, както и за индивидуални потребители. В процеса на производство се получават вторични продукти като храна за животни и утайка от карбонизирането (калциев тор).

10

През разглеждания в главното производство период на Х са доставени въглища за целите на процеса на производство на захар.

11

Процесът на производство на захар от захарното цвекло започва с извличането на нерафиниран сок от захарното цвекло. След това извлеченият нерафиниран сок се пречиства и чистият сок, получен от процеса на пречистване, подлежи на изпаряване и кристализация, в резултат на което накрая се получава кристална захар. В рамките на този процес се отделя и утайка — калциев тор, който се използва в селскостопанската промишленост за поддържането на pH баланса на почвата. Утайката се нарича „утайка от карбонизирането“ и се състои главно от калциев карбонат.

12

За пречистването на извлечения от захарното цвекло нерафиниран сок е необходим сатуриращ газ. За получаването на този газ варовикът и въглищата се смесват и се прибавят във варната пещ, където протича химическа реакция. В резултат на химическата реакция най-напред се добиват негасена вар и въглероден диоксид, като последният се получава от реакцията на въглищата с кислорода, а след това — сатуриращ газ. Сатуриращият газ съдържа около 40 % въглероден диоксид и не трябва да има никакви примеси. Други горива за отопление освен въглищата не са подходящи за добиването на необходимия за процеса на пречистване „чист“ сатуриращ газ.

13

Около 12 % от добития във варната пещ сатуриращ газ се освобождава във въздуха. Останалата част (88 %) се използва в процеса на карбонизиране. След използването на сатуриращия газ при карбонизирането една част от този газ се освобождава. Останалата част от добития във варната пещ въглероден диоксид, а именно 66 %, се абсорбира в утайката от карбонизирането.

14

Получената при производството на захар утайка от карбонизирането се продава от Х като калциев тор за поддържане и подобряване на pH-стойностите, както и за подобряване на структурата на земеделските земи.

15

С писмо от 7 март 2008 г. Х иска да му бъде възстановен акцизът върху горивата за отопление в размер на 97114,23 EUR, платен за периода 1 октомври—31 декември 2007 г. С решение от 24 април 2008 г. инспекторът отказва възстановяване. Той отхвърля и жалбата, подадена от Х по административен ред срещу това решение за отказ.

16

След като жалбата, подадена по съдебен ред срещу това решение, е обявена за неоснователна от първоинстанционния съд, Х подава жалба до запитващата юрисдикция.

17

Х твърди, че понятието „двойно предназначение“ в член 20, буква e) от Wbm трябва да се тълкува в същия смисъл като понятието „двойно предназначение“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96. Според това тълкуване използването на въглища в осъществявания от Х процес на производство на захар представлява такова двойно предназначение. Х подчертава също, че сравними производители, установени по-специално в Белгия, Германия, Франция и Обединеното кралство, не се облагат с предвидения в тази директива акциз.

18

Според инспектора Х използва въглищата единствено като гориво за отопление. Рециклирането на продукт от изгарянето на въглищата (въглеродния диоксид) не предполагал двойно предназначение на самите въглища. Той изтъква също, че дори да трябва да се приеме, че такова използване на въглищата съответства на двойно предназначение по смисъла на Директива 2003/96, не такъв бил случаят по смисъла на Wbm. Националният законодател имал възможност да придаде различен обхват на понятието „двойно предназначение“, съдържащо се в член 20, буква e) от Wbm, в настоящия случай по-тесен от обхвата, който законодателят на Съюза е възнамерявал да придаде на същото понятие в член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96.

19

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че ако в рамките на делото, с което е сезирана, тя трябва да използва понятието „двойно предназначение“ по смисъла на Директива 2003/96, буквалното тълкуване на встъпителното изречение на член 2, параграф 4 от Директивата би довело до абсурдната последица, че Х не може да се позове на директния ефект на Директивата, за да се защити срещу становището на инспектора, че в настоящия случай не е налице двойно предназначение по смисъла на член 20, буква e) от Wbm.

20

При тези условия Gerechtshof 's-Hertogenbosch решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да разбере по същество дали е налице „двойно предназначение“ на енергиен продукт по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96, когато въглищата се използват като гориво за отопление в процеса на производство на захар и полученият чрез изгарянето на този енергиен продукт въглероден диоксид на свой ред се използва за целите на споменатия производствен процес и/или за производството на химически торове.

22

Член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96 съдържа определение на понятието „енергийни продукти с двойно предназначение“. Енергийният продукт е с двойно предназначение, когато се използва едновременно както като гориво за отопление, така и за цели, различни от гориво за отопление.

23

Изразът „цели, различни от гориво за отопление“ се съдържа както в първото, така и във второто тире от член 2, параграф 4, буква б) от Директивата, така че трябва да бъде тълкуван по същия начин и в двете разпоредби. Съвместният прочит на първите две тирета от член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96 и встъпителната част от тази разпоредба предполага, че използването на енергиен продукт се изключва от приложното поле на тази директива само ако в качеството му на източник на енергия самият този продукт се използва за нещо различно от гориво за отопление или моторно гориво.

24

По този начин енергиен продукт, който се изгаря в рамките на производствен процес, може да има двойно предназначение, доколкото — както при разглежданите в главното производство обстоятелства — този процес не може да завърши успешно, без да се използва вещество, за което е безспорно установено, че може да се получи само чрез изгарянето на споменатия енергиен продукт.

25

Тъй като разглежданият енергиен продукт се използва като източник на енергия в този производствен процес с цел да се добие газът, който се получава изключително при изгарянето на посочения енергиен продукт, може да се приеме, че това качество на източник на енергия е обект на две едновременни използвания.

26

За сметка на това, когато — както при разглежданите в главното производство обстоятелства — полученият при изгарянето газ не е необходимият за успешното завършване на производствения процес продукт, а остатък от този процес, който просто се рециклира, няма двойно предназначение на самия енергиен продукт. Така единствено обстоятелството, че полученият газ представлява суровина в отделен производствен процес като този за производството на селскостопански торове, не е достатъчно, за да се приеме, че енергийният продукт, който се изгаря, има двойно предназначение.

27

Всъщност, ако трябваше да се приеме, че единствено рециклирането на остатък от изгарянето на енергиен продукт предполага наличието на „двойно предназначение“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96, въпросът дали посоченият енергиен продукт попада в приложното поле на Директивата, в тази хипотеза би зависил от това дали определен производител е предприел действия за рециклирането на остатъка от изгарянето на съответния енергиен продукт.

28

Поради това на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че използването, от една страна, на въглища като гориво за отопление в процеса на производство на захар, и от друга страна, на отделения при изгарянето на този енергиен продукт въглеродния диоксид за производството на химически торове не представлява „двойно предназначение“ на посочения енергиен продукт по смисъла на тази разпоредба. За сметка на това използването, от една страна, на въглища като гориво за отопление в процеса на производство на захар, и от друга страна, на получения при изгарянето на този енергиен продукт въглероден диоксид за целите на същия този производствен процес представлява „двойно предназначение“, ако е безспорно, че процесът на производство на захар не може да завърши успешно, без да се използва полученият при изгарянето на въглищата въглероден диоксид.

29

С третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да разбере по същество дали държавите членки могат да предвидят в своето национално право по-ограничен обхват на понятието „двойно предназначение“ от този по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96 с цел да обложат с акциз енергийните продукти, изключени от приложното поле на тази директива.

30

Що се отнася до Директива 2003/96, от самата формулировка на член 2, параграф 4, буква б), второ тире следва, че Директивата „не се прилага“ за енергийните продукти с двойно предназначение. Следователно, както Съдът вече е изтъкнал във връзка с първото тире от тази разпоредба, изключването на посочените продукти от приложното поле на тази директива означава, че държавите членки са компетентни да облагат с данъци разглежданите енергийни продукти при спазване на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение Fendt Italiana, C‑145/06 и C‑146/06, EU:C:2007:411, т. 38 и 41).

31

Оттук следва, че държавите членки могат да облагат с акциз енергийните продукти, изключени от приложното поле на Директива 2003/96, тъй като те попадат в рамките на понятието „двойно предназначение“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от тази директива.

32

В това отношение въпросът дали в настоящия случай националният законодател е възнамерявал да предвиди определение, което се различава от съдържащото се в посочената директива, има чисто националноправен характер и той следва да се реши единствено от запитващата юрисдикция, преди тя да приложи съответно своето национално право.

33

С оглед на гореизложеното на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че държавите членки могат да предвидят в националното си право по-ограничен обхват на понятието „двойно предназначение“ от този, който има същото понятие по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96, с цел да обложат с акциз енергийните продукти, изключени от приложното поле на тази директива.

34

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: