18.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 49/17

—

да отмени решението на Общия съд,

—

да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол и да отмени решението на ГД „Образование и култура“ за класиране на второ място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите на офертите на жалбоподателя, подадени във връзка с открита процедура за възлагане на обществена поръчка EAC/01/2008 относно предоставяне на външни услуги по образователни програми (ESP-ISEP) (ОВ 2008/S 158-212752), партида № 1 (Развитие и поддръжка на информационни системи) и за партида № 2 (Проучване, тестване, обучение и поддръжка във връзка с информационни системи), за което жалбоподателят е уведомен с две отделни писма от 12 май 2009 г.; да се произнесе по искането за обезщетение, направено на основание членове 225, 235 и 288 ЕО (понастоящем членове 256, 268 и 340 ДФЕС) за вредите, претърпени във връзка с посочената процедура за възлагане на обществена поръчка в размер на 9 544 480 EUR (3 945 040 EUR във връзка с партида № 1 и 5 599 440 EUR във връзка с партида № 2),

—

при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд с оглед на постановяване на решение по същество,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с настоящата жалба, включително тези във връзка с първоначалното производство пред Общия съд.

1.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от погрешно тълкуване на член 100, параграф 2 от Финансовия регламент (1) и на член 149, параграф 2 от правилата за неговото прилагане.

2.

Жалбоподателят иска отмяна на решението по дело T-298/09, тъй като Комисията не е изпълнила в срок разпоредбите на член 100, параграф 2 от ФР и член 149, параграф 2 от правилата за неговото прилагане, като изпълнението им представлява основно процесуално изискване. Освен това не може да се приеме, че малкото сведения, изпратени на жалбоподателя със закъснение, са достатъчни и че с тях се изпълнява предвиденото в член 100, параграф 2 от ФР задължение за мотивиране, тъй като те не посочват основанията за и не обосновават съответната преценка, както и не съдържат данни за качествата и относителните преимущества на класирания на първо място оферент.