13.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 238/8

1.

Съгласно разпоредбите на чл.178 букви а и б; чл.14, чл.62, чл.63, чл.167, чл.168 от директива 2006/112 (1) може ли чрез тълкувателен път да се изведе понятие „Липса на реалност на доставката“, ако отговорът е „да“ понятието „липса на реалност на доставката“ покрива ли се като дефиниция с понятието за „данъчна измама“ или включва ли се в това понятие? Какво по смисъла на директивата включва понятието „данъчна измама“?

2.

В светлината на дефиницията за данъчна измама и т.26 и т.59 от Преамбюла на Директивата във връзка с чл.178 буква б от Директивата изисква ли директивата формалностите да бъдат изрично нормативно закрепени с акт на висшия законодателен орган на държавата — членка, допуска ли директивата тези формалности, да не бъдат нормативно закрепени, а да представляват административни/и данъчно ревизионни/и съдебни практики? Допустимо ли е формалности да се въвеждат чрез нормативни актове на административните органи и или чрез указания на администрацията?

3.

„Липсата на реалност на доставката“ ако е понятие различно от „данъчна измама“ и не се включва в обхвата на дефиницията за данъчна измама представлява ли формалност съгласно чл.178 б.б или мярка съгласно т.59 от директивата, въвеждането, на която има като последица отказ от правото на данъчен кредит и поставя под въпрос неутралността на ДДС — основан принцип на общата система на ДДС, въведен от общностното законодателство в тази област?

4.

Допустимо ли е да бъдат поставени формалности към задължените лица за доказване от тях на доставки предхождащи доставката между тях/последния получател/и неговия доставчик за реално осъществяване на доставката при положение, че органът не оспорва извършването на последващи доставки от лицата/последните доставчици/със същите стоки и в същите количества към следващи получатели.

5.

В рамките на общата система на ДДС и според разпоредбите на чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112, трябва ли правото на търговец за признаване на плащания за ДДС по определена сделка, да бъдат преценявани с оглед на:

6.

Съобразно отговора по петия въпрос, сделки като тези в главното производство, следва ли да се считат за възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, съответно за част от икономическата дейност на данъчно — задължено лице по смисъла на чл.9, §1 от Директива 2006/112?

7.

Сделки като тези в главното производство, надлежно документирани и декларирани от доставчика за целите на ДДС, по които получателят действително е придобил правото на собственост върху фактурираната стока и няма данни в действителност да е придобил стоката от лице, различно от издателя на фактурата, допустимо ли е да не се третират като възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, само по съображение, че доставчикът не е намерен на декларирания адрес, не е представил изисканите при ревизията документи, или не е доказал пред данъчните органи всички обстоятелства, при които са извършени доставките, в т.ч. какъв е произходът на стоката предмет на продажбите?

8.

Поставянето на правото на приспадане на начисления ДДС, в зависимост от поведението на доставчика и/или неговите предходни доставчици, представлява ли допустима мярка за осигуряване на събирането на данъка и предотвратяване на данъчните измами?

9.

Съобразно отговорите по втория, третия и четвъртия въпрос, мерки прилагани от данъчните органи, като тези в главното производство, водещи до изключването на режима на ДДС по отношение на сделките сключени от добросъвестен търговец, нарушават ли общностните принципи на пропорционалност, равно третиране и правната сигурност?

10.

Съобразно отговорите на предходните въпроси, при обстоятелства като тези в главното производство, има ли получателят на доставките право да приспадне начисления му от доставчиците данък?