Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011CN0285

    Дело C-285/11: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 8 юни 2011 година — „БОНИК“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

    OB C 238, 13.8.2011, p. 8–9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    13.8.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 238/8


    Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 8 юни 2011 година — „БОНИК“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

    (Дело C-285/11)

    2011/C 238/13

    Език на производството: български

    Препращаща юрисдикция

    Административен съд — Варна

    Страни в главното производство

    Жалбоподател:„БОНИК“ ЕООД

    Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

    Преюдициални въпроси

    1.

    Съгласно разпоредбите на чл.178 букви а и б; чл.14, чл.62, чл.63, чл.167, чл.168 от директива 2006/112 (1) може ли чрез тълкувателен път да се изведе понятие „Липса на реалност на доставката“, ако отговорът е „да“ понятието „липса на реалност на доставката“ покрива ли се като дефиниция с понятието за „данъчна измама“ или включва ли се в това понятие? Какво по смисъла на директивата включва понятието „данъчна измама“?

    2.

    В светлината на дефиницията за данъчна измама и т.26 и т.59 от Преамбюла на Директивата във връзка с чл.178 буква б от Директивата изисква ли директивата формалностите да бъдат изрично нормативно закрепени с акт на висшия законодателен орган на държавата — членка, допуска ли директивата тези формалности, да не бъдат нормативно закрепени, а да представляват административни/и данъчно ревизионни/и съдебни практики? Допустимо ли е формалности да се въвеждат чрез нормативни актове на административните органи и или чрез указания на администрацията?

    3.

    „Липсата на реалност на доставката“ ако е понятие различно от „данъчна измама“ и не се включва в обхвата на дефиницията за данъчна измама представлява ли формалност съгласно чл.178 б.б или мярка съгласно т.59 от директивата, въвеждането, на която има като последица отказ от правото на данъчен кредит и поставя под въпрос неутралността на ДДС — основан принцип на общата система на ДДС, въведен от общностното законодателство в тази област?

    4.

    Допустимо ли е да бъдат поставени формалности към задължените лица за доказване от тях на доставки предхождащи доставката между тях/последния получател/и неговия доставчик за реално осъществяване на доставката при положение, че органът не оспорва извършването на последващи доставки от лицата/последните доставчици/със същите стоки и в същите количества към следващи получатели.

    5.

    В рамките на общата система на ДДС и според разпоредбите на чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112, трябва ли правото на търговец за признаване на плащания за ДДС по определена сделка, да бъдат преценявани с оглед на:

    а)

    само за конкретната сделка, за която търговецът е страна, включително намеренията на търговеца да участва в сделката, и/или

    б)

    съвкупността от операции, включително предходни и последващи сделки, които формират верига доставки, от които процесната сделка е част, включително намеренията на другите участници във веригата, за които търговецът не знае и/или няма средства да узнае, респективно действията и/или бездействията на издателя на фактурата и другите участници във веригата — негови предходни доставчици, по отношение на които получателят на доставката няма възможност да упражнява контрол и да изисква спазването на определено поведение, и/или

    в)

    измамни действия и намерения, независимо дали са възникнали преди или след дадена сделка, на други участници във веригата, за чието участие търговецът не е знаел и от чиито действия или намерения не може да се установи, че е имал средства да узнае;

    6.

    Съобразно отговора по петия въпрос, сделки като тези в главното производство, следва ли да се считат за възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, съответно за част от икономическата дейност на данъчно — задължено лице по смисъла на чл.9, §1 от Директива 2006/112?

    7.

    Сделки като тези в главното производство, надлежно документирани и декларирани от доставчика за целите на ДДС, по които получателят действително е придобил правото на собственост върху фактурираната стока и няма данни в действителност да е придобил стоката от лице, различно от издателя на фактурата, допустимо ли е да не се третират като възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, само по съображение, че доставчикът не е намерен на декларирания адрес, не е представил изисканите при ревизията документи, или не е доказал пред данъчните органи всички обстоятелства, при които са извършени доставките, в т.ч. какъв е произходът на стоката предмет на продажбите?

    8.

    Поставянето на правото на приспадане на начисления ДДС, в зависимост от поведението на доставчика и/или неговите предходни доставчици, представлява ли допустима мярка за осигуряване на събирането на данъка и предотвратяване на данъчните измами?

    9.

    Съобразно отговорите по втория, третия и четвъртия въпрос, мерки прилагани от данъчните органи, като тези в главното производство, водещи до изключването на режима на ДДС по отношение на сделките сключени от добросъвестен търговец, нарушават ли общностните принципи на пропорционалност, равно третиране и правната сигурност?

    10.

    Съобразно отговорите на предходните въпроси, при обстоятелства като тези в главното производство, има ли получателят на доставките право да приспадне начисления му от доставчиците данък?


    (1)  OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 09, том 03, стр. 7


    Top