Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011CN0242

    Дело C-242/11 P: Жалба, подадена на 20 май 2011 г. от Caixa Geral de Depósitos S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 март 2011 г. по дело T-401/07, Caixa Geral de Depósitos/Комисия

    OB C 219, 23.7.2011, p. 8–9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    23.7.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 219/8


    Жалба, подадена на 20 май 2011 г. от Caixa Geral de Depósitos S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 март 2011 г. по дело T-401/07, Caixa Geral de Depósitos/Комисия

    (Дело C-242/11 P)

    2011/C 219/12

    Език на производството: португалски

    Страни

    Жалбоподател: Caixa Geral de Depósitos, S.A. (CGD) (представител: N. Ruiz, advogado.)

    Други страни в производството: Европейска комисия, Португалска република

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска от Съда да отмени решението, постановено от Общия съд по дело T-401/07 и вследствие на това да приеме за редовно подадена жалбата за отмяна на жалбоподателя и да я обяви за допустима, да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по искането за частична отмяна на обжалваното решение и за осъждане на Комисията да плати сумата от 1 925 858,61 EUR, ведно с лихвите за забава, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството и тези на жалбоподателя.

    При условията на евентуалност, жалбоподателят иска от Съда да отмени решението, постановено от Общия съд по дело T-401/07 и вследствие на това да приеме за редовно подадена жалбата за отмяна на жалбоподателя и да я обяви за допустима, да реши окончателно спора и да уважи предявените от жалбоподателя пред първата инстанция претенции.

    Правни основания и основни доводи

    В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания:

    1.   Първо и главно основание за обжалване, свързано с активната легитимация на жалбоподателя и с нарушението на член 263 ДФЕС

    Жалбоподателят счита, че обжалваното решение (1) го засяга пряко и лично, тъй като освен посредник по сделката посоченото дружество — съгласно текста на решението, с което е одобрена субсидията, и на спогодбата, сключена с Комисията за неговото прилагане — е действително кредитната институция, която е сключила за своя сметка и на свой риск договорите за кредит с крайните получатели, от които произтичат лихвите за забава предмет на лихвената субсидия, предоставена от ЕФРР.

    Освен гореизложеното, тъй като субсидията е предоставена на CGD, за да бъдат компенсирани лихвените субсидии, които крайните получатели трябва да му платят, Общият съд не е разгледал надлежно въпроса дали държавата членка адресат на обжалваното решение е могла да избегне пораждането на последици от обжалваното решение в правната сфера на CGD, като се има предвид, че хипотезата, в която държавата допълва невнесената от ЕФРР вноска, е чисто теоретична.

    2.   Второ основание за обжалване, при условията на евентуалност, свързано с нарушението на правото на Съюза от Общия съд поради това, че е приел за недопустима претенцията на Португалската република по дело T-387/07 (Португалия/Комисия), Решение от 3 март 2011 г.

    Жалбоподателят счита, че в постановеното Решение по дело T-387/07 не е преценено надлежно наличието на порока липса на мотиви или на неправилно мотивиране на обжалваното решение, като се има предвид, че: a) в обжалваното решение не се излагат ясно двата порока, произтичащи от поведението на жалбоподателите, нито окончателният размер, до който трябва да се намали вноската на ЕФРР, и б) самият Общ съд основава законосъобразността на обжалваното решение на мотиви, различни от тези, които Комисията е изтъкнала, за да мотивира намаляването на вноската на ЕФРР.

    Постановеното по дело T-387/07 Решение допуска и грешка при прилагане на правото, тъй като заменя мотивите на обжалваното решение със свои собствени мотиви.

    3.   Трето основание за обжалване, при условията на евентуалност, свързано с редовността на действителното осъществяване на разходите и с нарушението на член 21, параграф 1 от Регламент № 4253/88  (2) и на спогодбата

    Жалбоподателят смята, че в Решението, постановено по дело T-387/07 не е преценено надлежно наличието на следните пороци на обжалваното решение: a) фактическа грешка, както и грешка при прилагане на правото, доколкото то изхожда от предпоставката, че лихвените субсидии по кредитите предмет на SGAIA (обща субсидия за подкрепа на местните инвестиции) могат да се плащат на крайните получатели чрез посредника, б) грешка при прилагане на правото, тъй като е отхвърлил възможността условията по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2052/88 (3) да трябва да са изпълнени едва към момента на изчисляване на общата сума на субсидията, в) грешка при прилагане на правото, доколкото в него се приема, че SGAIA е трябвало да следва режим на приключване, който гарантира, че сумите, съответстващи на лихвени субсидии с ненастъпил падеж, ще бъдат дебитирани от специалната сметка, и/или внесени по втора специална банкова сметка до 31.12.2001 г., като в противен случай до посочената дата съответните разходи не могат да се считат за извършени, г) грешка при прилагане на правото, доколкото в него се приема, че SGAIA е трябвало да следва режим на приключване, който гарантира, че сумите, съответстващи на лихвени субсидии с ненастъпил падеж към датата 31.12.2001 г., ще бъдат изплатени предварително на крайните получатели и вследствие на това, дебитирани от специалната сметка до 31.12.2001 г., като в противен случай до посочената дата съответните разходи не могат да се считат за извършени.


    (1)  Решение C(2007) 3772 на Комисията от 31 юли 2007 година за намаляване на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) във връзка с общата субсидия за подкрепа на местните инвестиции в Португалия по силата на Решение C(95) 1769 на Комисията от 28 юли 1995 година.

    (2)  Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1).

    (3)  Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година за задачите на структурните фондове, тяхната ефективност, както и координацията на дейностите на фондовете помежду им и с тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 185, стр. 9).


    Top