2.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 194/3

1.

Член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година за въвеждане на такса в сектора на млякото и млечните продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 2217/2004 на Съвета от 22 декември 2004 година, трябва да се тълкува в смисъл, че преразпределянето на неизползваната част от националното референтно количество за доставки трябва да се извършва пропорционално на индивидуалното референтно количество на всеки производител, доставил свръхколичества, а именно на това, установено към 1 април на релевантния дванадесетмесечен период или в съответствие с обективни критерии, които следва да се определят от държавите членки. Понятието за индивидуално референтно количество, използвано в тази разпоредба, не позволява вземането предвид на прехвърляния на референтни количества, извършени през този период.

2.

Национална правна уредба, с която се прилага предоставената по член 10, параграф 3 от Регламент № 1788/2003, изменен с Регламент № 2217/2004, възможност за определяне на обективни критерии, съгласно които да се извършва преразпределянето на неизползваната част от националното референтно количество за доставки, трябва да отговаря по-специално на общите принципи на правото на Съюза, както и на преследваните от общата селскостопанска политика цели, и по-специално на тези от тях, към които е насочена общата организация на пазарите в сектора на млякото.

3.

Тези цели допускат приета с оглед прилагането на посочената възможност национална правна уредба, която позволява на производителите, доставили свръхколичества — когато в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1788/2003, изменен с Регламент № 2217/2004, през релевантния дванадесетмесечен период им е прехвърлено индивидуално референтно количество, от което през същия период вече е произведено и доставено мляко от разполагалия по-рано с това количество производител — да участват в това преразпределяне, включвайки изцяло или отчасти това референтно количество. При все това при приемането на подобна правна уредба държавите членки трябва да следят тя да не дава основание за прехвърляния, които въпреки че формално отговарят на условията, предвидени в този регламент, биха имали единствено за цел да позволят на някои производители, доставили свръхколичества, да са в по-благоприятно положение при посоченото преразпределяне.

4.

Понятието „индивидуално референтно количество, отговарящо на условията за премия и налично за стопанството“, съдържащо се в член 95, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001, изменен с Регламент (ЕО) № 118/2005 на Комисията от 26 януари 2005 година, което съответства на понятието „свободно референтно количество“, определението за което е дадено в член 5, буква к) от Регламент № 1788/2003, изменен с Регламент № 2217/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че когато през релевантния дванадесетмесечен период на производител бъде прехвърлено референтно количество, от което през същия период прехвърлителят вече е извършил доставки, то не обхваща, що се отнася до приобретателя, частта от прехвърленото референтно количество, от която прехвърлителят вече е извършил доставки, без да заплаща такса.