РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

13 октомври 2008 година

Дело T-43/07 P

Neophytos Neophytou

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Конкурс на общо основание — Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя — Състав на конкурсната комисия по време на устния изпит — Принцип на равно третиране — Нови правни основания — Грешка при прилагане на правото — Частично неоснователна и частично основателна жалба — Връщане на Съда на публичната служба за ново разглеждане“

Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 13 декември 2006 г. по дело Neophytou/Комисия (F‑22/05, Recueil FP, стр. І‑А‑1‑159 и ІІ‑А‑1‑167)

Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 13 декември 2006 г. по дело Neophytou/Комисия (F‑22/05) в частта, с която Съдът на публичната служба обявява за недопустими оплакванията, освен последното, повдигнати от г‑н Neophytos Neophytou по време на съдебното заседание в първоинстанционното производство и представени накратко в точка 27 от посоченото решение. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Връща делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба на Европейския съюз. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обжалване — Правни основания — Допустимост — Условия — Представяне на вече представени пред Съда на публичната служба доводи — Липса на последици

(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2.      Обжалване — Правни основания — Контрол от Първоинстанционния съд на правната квалификация на фактите, извършена от Съда на публичната служба

(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав

(член 3 от приложение ІІІ към Правилника за длъжностните лица)

4.      Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Правно основание, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството

(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

5.      Обжалване — Правни основания — Изопачаване на доказателства

6.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав

(член 3 от приложение ІІІ към Правилника за длъжностните лица)

1.      При положение че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на съда, разгледал делото като първа инстанция, разгледаните в това производството правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си на вече изложени в първоинстанционното производство правни основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило. В този смисъл в рамките на такова производство жалбоподателят може да се позовава на твърдения за нарушения, свързани с установяването и оценката на фактите в обжалваното съдебно решение, когато твърди, че съдът, разгледал делото като първа инстанция, е направил констатации, чиято неточност по същество произтича от доказателствата по преписката, или че е изопачил представените му доказателствата. Същевременно от член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда и от член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане.

(вж. точки 24 и 41)

Позоваване на: Съд — 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 34, 11 ноември 2003 г., Martinez/Парламент, C‑488/01 P, Recueil, стр. I‑13355, точки 39 и 40 и цитираната съдебна практика, 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точки 32—35

2.      Когато жалбоподателят оспорва квалификацията на правната природа на фактите, направена от съда, разгледал делото като първа инстанция, за да изведе от нея правни последици, е налице правен въпрос, който може да се повдигне в производството по обжалване. Това е така именно по отношение на правния въпрос дали установеното присъствие по време на разискванията на конкурсната комисия на заместващ член едновременно с това на „неговия“ титулярен член на тази комисия може да окаже недопустимо влияние върху нейното гласуване, като по този начин го опорочи поради незаконосъобразност.

(вж. точки 45, 46 и 71)

Позоваване на: Съд — 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 49, 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точки 38—40

3.      По време на устния изпит от конкурс едновременното присъствие на титулярни и заместващи членове в конкурсната комисия не прави нейния състав и дейността ѝ незаконни, при условие че в този случай заместващият член не разполага със съвещателен глас.

(вж. точка 53)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 13 септември 2005 г., Pantoulis/Комисия, T‑290/03, Recueil FP, стр. I‑A‑241 и II‑1123, точки 62, 77 и 78, 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, все още непубликувано в Сборника, точка 210

4.      Член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд забранява въвеждането в хода на производството на нови правни основания, освен ако те не почиват върху обстоятелства, установени по време на производството. Аналогично разрешение се налага при твърдението за нарушение, изложено в подкрепа на правно основание. Освен това посочената разпоредба не изключва по никакъв начин възможността споменатите обстоятелства да са установени по повод на процесуално-организационно действие. Накрая, предвиденото в тази разпоредба преклудиране, доколкото тя ограничава заинтересуваната страна да привежда необходимите за успеха на претенциите ѝ обстоятелства, трябва да се тълкува ограничително.

(вж. точка 76)

Позоваване на: Съд — 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 370; Първоинстанционен съд, 29 юни 1995 г., Solvay/Комисия, T‑32/91, Recueil, стр. II‑1825, точка 40, 21 март 2002 г., Joynson/Комисия, T‑231/99, Recueil, стр. II‑2085, точка 156

5.      За да се определи дали съдът, разгледал делото като първия инстанция, е изопачил доказателствата, съдържащи се в документите, в които е посочен съставът на конкурсна комисия, като е обявил за недопустими твърденията за нарушение, изведени от незаконосъобразното назначаване на конкурсната комисия и от ограничения брой на членовете ѝ, отправени по време на съдебното заседание в първоинстанционното производство, Първоинстанционният съд следва да провери дали материалите по първоинстанционното дело, и по-специално внесените от Комисията документи, му позволяват да установи смисъла и значението на тези твърдения за нарушение и да упражни контрол дали Съдът на публичната служба е допуснал явна грешка при тълкуването и оценката на тези документи.

Това е така, ако в материалите по делото няма никакво основание да се приеме, че жалбоподателят е бил в състояние да отправи тези твърдения за нарушение преди съдебното заседание в рамките на първоинстанционното производство.

(вж. точки 78, 80 и 82)

Позоваване на: Съд — 18 юли 2007 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑326/05 P, Сборник, стр. I‑6557, точки 57—60

6.      Конкурсната комисия трябва строго да следи за спазването на принципа на равно третиране на кандидатите, а общностният съд да проверява дали съставът ѝ по време на устните изпити е бил в съответствие с процедурните изисквания, наложени от общностния правов ред. Неспазването от страна на конкурсната комисия на правилата за нейната работа трябва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, поради което жалбоподателят не е задължен да доказва, че конкурсът е можел да има друг резултат в отсъствието на това нарушение.

Тъй като принципът на равно третиране е в основата на правилата относно състава на конкурсните комисии, общностният съд допуска грешка при прилагане на правото, като нарушава тясната връзка между този принцип и правилата относно състава на конкурсната комисия.

(вж. точки 85 и 86)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Gogos/Комисия, T‑95/98, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑219, точки 25, 37—39, 53 и 54, и цитираната съдебна практика, 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, Recueil FP, стр. I‑A‑343 и II‑1575, точка 40