—

за Arcor AG & Co. KG, от адв. K. Kleinlein, Rechtsanwalt, и адв. G. Metaxas, dikigoros,

—

за Bundesrepublik Deutschland, от адв. M. Deutsch, Rechtsanwalt,

—

за Deutsche Telekom AG, от адв. F. Hölscher и адв. U. Karpenstein, Rechtsanwälte,

—

за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-жа C. Schulze-Bahr, в качеството на представители,

—

за литовското правителство, от г-н D. Kriaučiūnas, в качеството на представител,

—

за нидерландското правителство, от г-жа H. G. Sevenster и г-н P. van Ginneken, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от г-жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа C. Gibbs и г-н G. Peretz, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н G. Braun и г-н M. Shotter, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 4, член 3, параграф 3 и член 4, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 2887/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно отделен достъп до локалната електрическа верига (OВ L 336, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 133).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Arcor AG & Co. KG (наричано по-нататък „Arcor“) и Bundesrepublik Deutschland във връзка с частично разрешение на тарифите на Deutsche Telekom AG (наричано по-нататък „Deutsche Telekom“) за достъп до абонатната линия.

3

Съображения 5, 6, 11 и 13—15 от Регламент № 2887/2000 гласят, както следва:

[…]

[…]

4

Член 1 (озаглавен „Цел и обхват“) от този регламент е формулиран, както следва:

„1.   Настоящият регламент има за цел да засили конкуренцията и да стимулира технологичните нововъдения на пазара за локален достъп чрез установяването на хармонизирани условия за отделен достъп до локалната електрическа верига, да насърчава [да се чете: „за да насърчи“] конкурентното предлагане на широк обхват от електронни съобщителни услуги.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на отделния достъп до локалните електрически вериги и свързаните съоръжения на нотифицираните оператори, както е определено в член 2, буква а).

[…]

4.   Настоящият регламент не засяга правата на държавите-членки да поддържат или въвеждат мерки в съответствие със законодателството на Общността, които съдържат по-подробни разпоредби от тези, установени в настоящия Регламент [да се чете: „които съдържат по-подробни разпоредби от тези, установени в настоящия Регламент и/или които не попадат в приложното поле на последния“], inter alia, и по отношение на други видове достъп до локални инфраструктури.“

5

Съгласно член 2 от посочения регламент се прилагат следните определения:

[…]“

6

Член 3 (озаглавен „Предоставяне на отделен достъп“), параграфи 2 и 3 от Регламент № 2887/2000 гласят:

„2.   От 31 декември 2000 г. нотифицираните оператори удовлетворяват разумните искания на бенефициери за отделен достъп до техните локални електрически вериги и свързаните с тях съоръжения, при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия. Исканията следва да бъдат отхвърляни само на базата на обективни критерии, свързани с техническата възможност или необходимостта да се запази целостта на мрежата. В случаите на отказ на достъпа, ощетената страна може да представи казуса по процедурата за разрешаване на спорове [да се чете: „ощетената страна може да иска разглеждане на случая съгласно процедурата за разрешаване на спорове“], посочена в член 4, параграф 5. Нотифицираните оператори предоставят на бенефициерите съоръжения, същите като тези, предоставени за техните собствени услуги или на свързани с тях компании [другаде в текста: „предприятия“], и при същите условия и срокове.

3.   Без да засяга [да се чете: „без да се засяга“] прилагането на член 4, параграф 4, нотифицираните оператори определят цени на отделен достъп до локалната електрическа верига и свързаните съоръжения на базата на ориентация по стойността [другаде в текста: „ориентиране спрямо разходите“].“

7

Член 4 (озаглавен „Надзор от [НРО]“) от този регламент предвижда:

„1.   [НРО] гарантира, че таксуването на отделения достъп до локалната електрическа верига стимулира лоялна и устойчива конкуренция.

2.   [НРО] има правомощията да:

3.   [НРО] има право, когато е оправдано, да се намеси по своя инициатива, за да гарантира липса на дискриминация, лоялна конкуренция, икономическа ефективност и максимална полза за потребителите.

4.   Когато [НРО] определи, че пазарът на локален достъп е достатъчно конкурентен, той освобождава нотифицирания оператор от задължението, установено в член 3, параграф 3 за определяне на цените на базата на ориентация по стойността.

5.   Споровете между предприятията, касаещи въпроси, включени в настоящия регламент, следва да бъдат обект на националните процедури за разрешаване на спорове, установени в съответствие с Директива 97/33/ЕО и следва да бъдат разрешавани незабавно, справедливо и при пълна прозрачност.“

8

Директива 90/387/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 година относно създаването на вътрешен пазар за далекосъобщителни услуги посредством изпълнението на изискването за предоставяне на отворена далекосъобщителна мрежа (OВ L 192, стр. 1), изменена с Директива 97/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година (OВ L 295, стр. 23, наричана по-нататък „Директива 90/387“), приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство, съгласно член 1, параграф 1 се отнася до хармонизирането на условията за отворен и ефективен достъп и използване в областта на обществените далекосъобщителни мрежи и, ако е необходимо, на обществените далекосъобщителни услуги.

9

Съгласно член 2, точка 8 от тази директива под „условия за предоставяне на отворени мрежи“ се разбира:

„условията […], които засягат свободата и ефективността на достъпа до обществени далекосъобщителни мрежи, и евентуално до обществени далекосъобщителни услуги, както и ефективното използване на тези мрежи и на тези услуги.

Без да се накърнява прилагането им за всеки конкретен случай, условията за предоставяне на отворена мрежа могат да включват хармонизирани условия относно:

10

Член 3, параграф 1 от Директива 90/387 предвижда:

„Условията за предоставяне на отворена мрежа трябва да отговарят на основните принципи, посочени по-долу:

11

Член 5а, параграф 3 от посочената директива предвижда, че:

„Държавите-членки осигуряват съществуването на национално равнище на подходящи механизми, които позволяват на страна, засегната от решение на [НРО], да обжалва пред независима от заинтересуваните страни юрисдикция.“ [неофициален превод]

12

Директива 90/387 съдържа приложение, озаглавено „Референтна рамка за прилагането на условията за предоставяне на отворена мрежа“, точка 3 (относно хармонизирането на принципите на ценообразуване) от което е формулирана, както следва:

„Принципите на ценообразуване трябва да отговарят на принципите, посочени в член 3, параграф 1.

Тези принципи изискват по-специално следното:

Таксите за достъп до мрежовите съоръжения или услуги трябва да бъдат съобразени с принципите на ценообразуване, посочени по-горе, както и с предвидените в Договора правила относно конкуренцията. Те трябва и да имат предвид принципа на справедливо разпределение на общите разходи за използваните съоръжения, необходимостта от подходящ процент на възвръщаемост на инвестициите, а ако е необходимо, и финансирането на универсалната услуга съгласно разпоредбите на директивата за взаимното свързване.

Няколко различни тарифи могат да бъдат прилагани, по-специално за да се вземе предвид твърде високият трафик в най-натоварените периоди и липсата на трафик в периодите с най-слаб трафик, при условие че разликите между тарифите са обосновани от търговска гледна точка и не противоречат на посочените по-горе принципи.“ [неофициален превод]

13

Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимното свързване в далекосъобщенията за осигуряване на универсална услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на предоставяне на отворени мрежи (ONP) (OВ L 199, стр. 32), приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство, предвижда в съображение 10 следното:

„като има предвид, че фиксирането на тарифите за взаимно свързване е определящо за структурата и интензивността на конкуренцията по време на прехода към либерализиран пазар; като има предвид, че организациите със значима пазарна мощ трябва да бъдат в състояние да докажат, че техните такси за взаимно свързване са определени съгласно обективни критерии, съобразени са с принципите на прозрачност и ориентиране спрямо разходите и са достатъчно разнообразни в зависимост от елементите на предлаганите мрежи и услуги; като има предвид, че публикуването на списък с услуги, тарифи и правила за взаимно свързване увеличава необходимата прозрачност и благоприятства недопускането на дискриминация; като има предвид, че методите за таксуване на трафика за взаимно свързване трябва да бъдат гъвкави и да включват по-специално таксуване, основано на капацитета; като има предвид, че тарифите трябва да насърчават производителността и да благоприятстват навлизането на пазара на ефективни и жизнеспособни оператори и не трябва да бъдат под праг, определен в зависимост от дългосрочните пределни разходи и съгласно методите за разпределяне и възлагане на разходите, основани на действителните разходи, нито да надвишават праг, определен от самите разходи за предоставянето на въпросното взаимно свързване; като има предвид, че тарифите за взаимно свързване, основани на равнище на цените, което е тясно свързано с дългосрочните пределни разходи за предоставянето на достъп до взаимно свързване, могат да благоприятстват бързото развитие на отворен и конкурентен пазар“ [неофициален превод]

14

Директива 97/33 установява съгласно член 1 правна уредба, която осигурява взаимното свързване на далекосъобщителните мрежи в Европейската общност, и по-конкретно оперативната съвместимост на услугите, както и предоставянето на универсална услуга при условията на отваряне и конкуренция на пазарите.

15

Съгласно член 2 от тази директива под „взаимно свързване“ се разбира физическата и логическата връзка на далекосъобщителните мрежи, които се използват от същата или друга организация, за да се даде възможност на потребителите на дадена организация да общуват с потребителите на същата или друга организация или да получат достъп до услуги, предоставени от друга организация.

16

Член 7 от посочената директива, озаглавен „Принципи на таксуване на взаимното свързване и система за осчетоводяване на разходите“, предвижда, както следва:

„[…]

2.   Таксите за взаимно свързване са съобразени с принципите на прозрачност и ориентиране спрямо разходите. Тежестта на доказване, че таксите са определени в зависимост от действителните разходи, включително разумната възвръщаемост на инвестициите, се носи от организацията, която предоставя взаимното свързване със съоръженията си. […]

3.   [НРО] гарантират публикуването на референтно предложение за взаимно свързване съгласно член 14, параграф 1. Референтно предложение за взаимно свързване съдържа описание на предложенията за взаимно свързване, разпределени съгласно различни елементи според нуждите на пазара и съответните правила и условия, включително ценообразуването.

За различни категории организации, които са оправомощени да предоставят далекосъобщителни мрежи и услуги, могат да бъдат определени някои различни тарифи, правила и условия за взаимно свързване, ако тези различия могат обективно да се обосноват въз основа на вида на предоставеното взаимно свързване и/или условията за издаване на съответните национални лицензи. [НРО] гарантират, че тези различия не водят до нарушения в областта на конкуренцията, и по-конкретно че организацията прилага тарифите, както и съответните правила и условия за взаимно свързване, когато предоставя взаимно свързване за собствените си служби или за тези на дъщерните си дружества или партньори […]

[НРО] има възможност да налага промени в референтното предложение за взаимно свързване, когато същите са обосновани.

Приложение IV съдържа примерен списък с елементи, които впоследствие се включват при определянето на таксите за взаимно свързване, тарифните структури и елементите на ценообразуване. Когато организация извършва промени в публикувано референтно предложение за взаимно свързване, изискваните от [НРО] корекции могат да имат обратно действие от датата на въвеждане на промяната.

[…]

5.   Комисията изготвя […] препоръки относно системите за осчетоводяване на разходите и отделното счетоводство в областта на взаимното свързване. [НРО] гарантират, че системите за осчетоводяване на разходите, използвани от съответните организации, са подходящи за въвеждането на изискванията на настоящия член и се основават на достатъчно подробни документи като посочените в приложение V.

[НРО] гарантират, че при поискване се предоставя на разположение описание на системата за осчетоводяване на разходите, което включва основните категории за групиране на разходите и правилата за разпределение на разходите, свързани с взаимното свързване. Спазването на системата за осчетоводяване на разходите се проверява от [НРО] или от друг компетентен орган, независим от далекосъобщителната организация и одобрен от [НРО]. Всяка година се обнародва отчет във връзка със спазването на тези изисквания.

[…]“ [неофициален превод]

17

Приложение IV от Директива 97/33, озаглавено „Примерен списък с елементите на таксите за взаимно свързване“, е формулирано, както следва:

„Под „такси за взаимно свързване“ се разбират действителните такси, които трябва да бъдат заплатени от взаимно свързаните страни.

Под „тарифна структура“ се разбират големите категории, в които таксите за взаимно свързване са разпределени, а именно:

Под „елементи на ценообразуване“ се разбират индивидуално определените цени за всеки елемент или инсталация на мрежата, предоставени на свързаната страна.

Тарифите и таксите за взаимно свързване трябва да са съобразени с принципа на ориентиране спрямо разходите и с принципа на прозрачност в съответствие с член 7, параграф 2.

[…]“ [неофициален превод]

18

Приложение V към Директива 97/33, озаглавено „Система за осчетоводяване на разходите за взаимно свързване“, посочва примерно няколко елемента, които могат да се включат в посочената система за осчетоводяване. Това приложение е формулирано, както следва:

„Член 7, параграф 5 предвижда подробното представяне на системата за осчетоводяване на разходите, а списъкът, посочен по-долу, посочва примерно няколко елементи, които могат да се включат в тази система за осчетоводяване.

Публикуването на тази информация има за цел да осигури прозрачността на изчисляването на таксите за взаимно свързване, за да могат другите оператори на пазара да се убедят, че таксите са справедливо и правилно изчислени.

Тази цел трябва да бъде взета предвид, когато [НРО] и съответните организации определят степента на точност на публикуваната информация.

Посоченият по-долу списък отбелязва елементите, които трябва да са налице в публикуваната информация.

1) Използван стандартен разход

Например напълно разпределени разходи, дългосрочни средни пределни разходи, пределни разходи, разходи за еднократно предоставяне, включени преки разходи и др.

включително базата или базите на използваните разходи

тоест

вече платените разходи (основани на действителните разходи за оборудването и системите) или прогнозните разходи (основани на оценка на разходите за замяна на оборудването или на системите).

2) Включени в тарифата за взаимно свързване елементи на разходи

Посочване на всички отделни елементи на разходи, които заедно представляват таксата за взаимно свързване, включително печалбата.

3) Степени и методи за разпределение на разходите, по-специално третиране на съпътстващите и общите разходи

Подробности относно степента на анализ на преките разходи, както и степента и метода на включване на съпътстващите и общите разходи в таксите за взаимно свързване.

4) Счетоводни практики

Тоест счетоводните практики, използвани за обработване на разходите, които покриват:

[…]“

19

Директива 98/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 1998 година относно прилагането на предоставянето на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP) за гласовата телефония и за универсалната далекосъобщителна услуга в условията на конкуренция (OВ L 101, стр. 24), приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство, съгласно член 1 има за цел хармонизирането на условията, осигуряващи отворен и ефективен достъп до фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани обществени телефонни услуги, както и хармонизирането на условията за използването им в среда на отворени и конкурентни пазари, съгласно принципите на предоставяне на отворена мрежа.

20

Член 17 от тази директива, озаглавен „Принципи на ценообразуване“, предвижда:

„[…]

2.   Тарифите за използване на фиксираните обществени телефонни мрежи и фиксираните обществени телефонни услуги трябва да спазват основните принципи на ориентиране спрямо разходите, посочени в приложение […] към Директива 90/387/ЕИО.

3.   При спазване на член 7, параграф 3 от Директива 97/33/ЕО относно взаимното свързване, тарифите за достъп и използване на фиксираната обществена телефонна мрежа са независими от вида на приложението, което потребителите използват, освен ако последните изискват различни услуги или възможности.

[…]“ [неофициален превод]

21

Член 18 (озаглавен „Принципи на осчетоводяване на разходите“), параграфи 1 и 2 от посочената директива гласи:

„1.   Държавите-членки гарантират, че когато дадена организация е длъжна да спазва принципа на ориентиране на тарифите спрямо разходите съгласно член 17, системите за осчетоводяване на разходите, прилагани от тази организация, са подходящи за целите на прилагането на член 17, и че съответствието на тези системи се проверява от компетентна институция, независима от тези организации. [НРО] гарантират годишното публикуване на декларация за потвърждаване на съответствието.

2.   [НРО] гарантират предоставянето по тяхно искане на описание на системите за осчетоводяване на разходите, посочени в параграф 1, което включва основните категории за групиране на разходите, както и правилата за разпределение на разходите, използвани за гласовите телефонни услуги. Националните регулаторни органи предоставят на Комисията, по нейно искане, информация за системата на осчетоводяване на разходите, прилагана от съответните организации.“

22

На 8 януари 1998 г. Комисията приема Препоръка 98/195/ЕО относно взаимното свързване в рамките на либерализиран пазар на далекосъобщенията (Част 1 — Таксуване на взаимното свързване) (OВ L 73, стр. 42).

23

На 8 април 1998 г. съгласно член 7, параграф 5 от Директива 97/33 Комисията приема Препоръка 98/322/ЕО относно взаимното свързване в рамките на либерализиран пазар на далекосъобщенията (Част 2 — Отделно счетоводство и осчетоводяване на разходите) (OВ L 141, стр. 6).

24

На 25 май 2000 г. Комисията приема Препоръка 2000/417/ЕО относно необвързания достъп до абонатната линия, за да даде възможност за конкурентно предоставяне на пълна гама от електронни съобщителни услуги като широколентови мултимедийни услуги и високоскоростен Интернет (OВ L 156, стр. 44).

25

На 23 септември 2000 г. Комисията публикува Съобщение 2000/С 272/10 „Необвързан достъп до абонатната линия: да се даде възможност за конкурентно предоставяне на пълна гама от електронни съобщителни услуги, включително и широколентови мултимедийни услуги и високоскоростен Интернет“.

26

На 7 март 2002 г. Европейският парламент и Съветът приемат четири директиви относно новата правна уредба, приложима за електронните съобщения (наричана по-нататък „НПУ“), а именно Директива 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (OВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), Директива 2002/20/ЕO относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (OВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (OВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) и Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (OВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).

27

Член 26 и член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 2002/21 отменят по-специално Директиви 90/387, 97/33 и 98/10, считано от 25 юли 2003 г.

28

Съгласно член 19 от Директиви 2002/19 и 2002/20, член 29 от Директива 2002/21 и член 39 от Директива 2002/22 посочените директиви влизат в сила в деня на публикуването им в Официален вестник на Европейските общности, в случая 24 април 2002 г.

29

§ 24 от Закона за далекосъобщенията (Telekommunikationsgesetz) от 25 юли 1996 г. (BGBl. 1996 I, стр. 1120, наричан по-нататък „TKG 1996“), в редакцията си, приложима към главното производство, предвижда:

„§1.   Тарифите трябва да бъдат ориентирани спрямо разходите за ефективно предоставяне на услуги и да съответстват на изискванията на параграф 2. […]

§2.   Тарифите не могат

освен ако не е доказана обективна причина за това.“

30

§ 27, алинея 1 от TKG 1996 предвижда, че НРО разрешава тарифите или въз основа на разходите за ефективно предоставяне на услуги за всеки вид услуга, или въз основа на равнището, определено от него, на средните темпове на растеж на тарифите за кошница от услуги. Алинея 4 от същия член оправомощава федералното правителство да приеме правилници, с които да уточни режима на видовете разрешения, и да определи условията, съгласно които НРО трябва да реши коя от процедурите, посочени в алинея 1 от споменатия член, се прилага.

31

Правилникът за тарифно регулиране в областта на далекосъобщенията (Telekommunikations-Entgeltregulierungsverordnung) от 1 октомври 1996 г. (BGBl. 1996 I, стр. 1492, наричан по-нататък „TEntgV“) съдържа по-конкретно следните разпоредби:

㤠2

Ал. 1.   Предприятието, което е направило искане за тарифно разрешение, посочено в § 27, алинея 1 от TKG [1996], трябва да представи във всеки случай следните документи, свързани с въпросната услуга:

Ал. 2.   Доказателствените документи за разходите, посочени в алинея 1, точка 4, обхващат разходите, които могат да бъдат пряко отнесени към услугата (преки разходи) и разходите, които не могат да бъдат пряко отнесени (общи разходи). По отношение на общите разходи следва да се посочи и обясни как общите разходи се отнасят към различните услуги. За да се извърши това отнасяне, предприятието, което е направило искането, трябва да вземе предвид критериите, определени в директивите на Съвета, приети по силата на член 6 от Директива 90/387/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 година относно създаването на вътрешен пазар за далекосъобщителни услуги посредством изпълнението на изискването за предоставяне на отворена далекосъобщителна мрежа […]. Доказателствените документи за разходите, посочени в първото изречение, трябва да уточняват също:

Ал. 3.   [НРО] може да отхвърли искане за тарифно разрешение, когато предприятието не представи всички документи, посочени в алинеи 1 и 2.

§ 3

Ал. 1.   [НРО] е длъжен да провери доказателствените документи, представени от предприятието, направило искането, за да определи дали и в каква степен исканите тарифи са ориентирани спрямо разходите за ефективно предоставяне на услуги по смисъла на алинея 2.

Ал. 2.   Разходите за ефективно предоставяне на услуги произтичат от дългосрочните допълнителни разходи за предоставянето на услугите и от разумна допълнителна сума за общите разходи, които не зависят от обема на услугите, включително във всеки случай разумна печалба за инвестирания капитал, доколкото тези разходи са необходими във връзка с услугата.

Ал. 3.   В рамките на предвидената в алинея 1 проверка [НРО] трябва освен това да използва за сравнение цените и разходите на предприятията, които предлагат услуги от същото естество на сходни пазари при условията на конкуренция. В това отношение трябва да бъдат взети предвид особеностите на съответните пазари.

Ал. 4.   Доколкото разходите, доказани в съответствие с § 2, алинея 2, надхвърлят разходите за ефективно предоставяне на услугите съгласно алинея 2, те трябва да се считат за ненужни разноски за целите на ефективното предоставяне на услугите. Тези разноски, както и други неутрални разноски, се вземат предвид във връзка с тарифното разрешение само доколкото — и докато — съществува правно задължение с такива последици или предприятието, което е направило искането, предостави друга обективна обосновка.“

32

Deutsche Telekom е нотифициран оператор на фиксирани обществени телефонни мрежи по смисъла на Регламент № 2887/2000.

33

Arcor, по-рано Mannesmann Arcor AG & Co, е бенефициер по смисъла на същия регламент и в това качество осигурява по-конкретно телефонни връзки ISDN на крайни клиенти. Тези връзки обаче могат да бъдат използвани само ако Arcor разполага с необвързан достъп до съответната абонатна линия в далекосъобщителната мрежа на Deutsche Telekom.

34

Както произтича от акта за препращане, на 30 септември 1998 г. Arcor сключва с Deutsche Telekom първи договор за необвързан достъп до абонатната линия на Deutsche Telekom.

35

На 8 март 1999 г. Arcor подава жалба пред Комисията, основана на член 86 от Договора за ЕО (понастоящем член 82 ЕО), срещу Deutsche Telekom относно фактурираните от него цени за достъпа до локалните му мрежи, като последните съдържат няколко локални електрически вериги към абонатите.

36

С решение от 30 март 2001 г., поправено на 17 април 2001 г., НРО, а именно Bundesnetzagentur (федерална мрежа за електричество, газ, далекосъобщения, поща и железници), разрешава частично тарифите на Deutsche Telekom за необвързан достъп до неговата абонатна линия (месечен абонамент за използването на линията, еднократни такси за първоначално свързване и за отказ), считано от 1 април 2001 г., като тези тарифи съдържат много видове достъп на различни цени. Според акта за препращане за месечния абонамент разрешението изтича на 31 март 2003 г., а за останалото — най-късно на 31 март 2002 г.

37

На 30 април 2001 г. Arcor подава жалба пред компетентния съд, с която иска частична отмяна на споменатото решение за предоставяне на разрешение по съображение, че разрешените тарифи са прекалено високи. В това отношение Arcor по-специално изтъква, че стойността на инвестицията, която представлява абонатната линия, е оценена погрешно, тъй като са приложени аналитичният модел на разходите и методът на годишните вноски и не са взети предвид другите разходи и разноски. Според Arcor тази оценка е позволила тарифите за необвързан достъп до абонатната линия да се изчислят не въз основа на разходите за съществуващата мрежа, а въз основа на фиктивни разходи за изграждането на нова локална мрежа.

38

С Решение 2003/707/ЕО на Комисията от 21 май 2003 година по процедура за прилагане на член 82 от Договора за ЕО (преписки COMP/C-1/37.451, 37.578, 37.579 — Deutsche Telekom AG) (OВ L 263, стр. 9) на Deutsche Telekom е наложена глоба в размер на 12,6 милиона евро поради нарушения на разпоредбите на член 82, буква а) ЕО, които последното е извършило, като спрямо своите конкуренти и абонати е прилагало несправедливи тарифи за първоначално свързване и месечен абонамент за достъп до неговата абонатна линия, възпрепятствайки по този начин значително конкуренцията на пазара за достъп до абонатната линия.

39

При тези условия Verwaltungsgericht Köln решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

40

С поредица от въпроси препращащата юрисдикция иска от Съда да тълкува няколко разпоредби от Регламент № 2887/2000, и по-конкретно тези относно принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

41

Видно от акта за препращане, поставените въпроси повдигат четири различни проблема.

42

Първият въпрос се отнася до определението на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, както е посочен в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000.

43

Вторият въпрос засяга приложното поле на този принцип с оглед на разпоредбите на член 1, параграф 4 от същия регламент.

44

Третият въпрос се отнася до правото на преценка на НРО при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

45

Четвъртият и последен въпрос се отнася до процесуалните аспекти, и по-специално до съдебния контрол, когато се прилага посоченият принцип.

46

Следователно на тази основа трябва да се отговори на въпросите, поставени от препращащата юрисдикция.

47

Без изрично да иска определяне на посочения в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000 принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия и до свързаните съоръжения спрямо разходите, с втория си въпрос препращащата юрисдикция иска от Съда да се произнесе относно разходите, които трябва да бъдат взети предвид, за да се определят тарифите за необвързан достъп до абонатната линия, с третия си въпрос, буква а) — относно базата за изчисляване на тези разходи, а с третия си въпрос, букви б) и в) — относно доказването на посочените разходи.

48

Преди да се даде отговор на посочените по-горе въпроси, следва да се отбележи, че Регламент № 2887/2000 не съдържа определение на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

49

Всъщност както произтича от редакцията на член 3, параграф 3 от този регламент, последният съдържа само общо изложение, съгласно което нотифицираните оператори ориентират тарифите на необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

50

При тези условия следва да се провери дали съществуват указания относно принципа на ориентиране на тарифите спрямо разходите в директивите от СПУ, и по-конкретно в Директиви 97/33 и 98/10, приложими към главното производство, които Регламент № 2887/2000 съгласно съображение 15 има за цел да допълни.

51

В това отношение е важно да се отбележи, че по общ начин принципът на ориентиране на тарифите спрямо разходите е посочен в няколко директиви от СПУ, като Директиви 97/33 и 98/10.

52

Всъщност член 7, параграф 2 от Директива 97/33, който се отнася не до тарифите, а до таксите за взаимно свързване, посочва, че последните следва да са съобразени с принципите на прозрачност и ориентиране спрямо разходите.

53

От своя страна член 17, параграф 2 от Директива 98/10 предвижда, че тарифите за използване на фиксираните обществени телефонни мрежи и фиксираните обществени телефонни услуги трябва да са съобразени с основните посочени в приложението към Директива 90/387 принципи на ориентиране спрямо разходите.

54

В това отношение точка 3, втора алинея от посоченото приложение предвижда, че тарифите трябва да се основават на обективни критерии и по принцип да бъдат ориентирани спрямо разходите.

55

Налага се обаче изводът, като се оставят настрана няколко отделни уточнения в съдебната практика за значението на определени разходи (вж. Решение от 6 септември 2001 г. по дело Комисия/Франция, C-146/00, Recueil, стр. I-9767, Решение от 25 ноември 2004 г. по дело KPN Telecom, C-109/03, Recueil, стр. I-11273 и Решение от 13 юли 2006 г. по дело Mobistar, C-438/04, Recueil, стр. I-6675), че посочените по-горе директиви не съдържат никакво определение на принципа на ориентиране на тарифите спрямо разходите.

56

От изложеното по-горе следва, че по общ начин правото на Общността предвижда в различни области от сектора на далекосъобщенията принципа на ориентиране на тарифите или на цените спрямо разходите, без да уточнява във всяка от съответните области, и по-специално взаимното свързване, гласовата телефония или абонатната линия, неговото съдържание.

57

При тези условия, за да се даде определение на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, следва да се вземе предвид не само формулировката на този принцип, но и неговият контекст и целите, преследвани от правната уредба, която го урежда.

58

В това отношение на първо място следва да се напомни, че съгласно съображение 7 от Регламент № 2887/2000 необвързаният достъп до абонатната линия позволява на новите оператори да се конкурират с нотифицираните оператори, като предлагат услуги за високоскоростен пренос на данни във връзка с непрекъснат достъп до Интернет и с мултимедийни приложения на базата на технология с цифрова абонаментна линия.

59

Освен това Регламент № 2887/2000 съгласно член 1, параграф 1 има за цел да засили конкуренцията чрез установяването на хармонизирани условия за необвързан достъп до абонатната линия, за да насърчи конкурентното предлагане на широк обхват от електронни съобщителни услуги.

60

Посоченият регламент обаче не предвижда за тази цел принцип, съгласно който тарифите за необвързан достъп до абонатната линия да се определят свободно, в духа на отворен конкурентен пазар, от правилата на търсенето и предлагането.

61

Всъщност както произтича от формулировката на член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, тарифите са определени от нотифицирания оператор не на основата на свободната конкуренция, а в зависимост от понесените от него разходи.

62

В това отношение е важно да се уточни, че член 4, параграф 4 от същия регламент предвижда, че когато установи, че пазарът на локален достъп е достатъчно конкурентен, НРО освобождава нотифицирания оператор от задължението за ориентиране на тарифите спрямо разходите.

63

Също в този смисъл в член 1, параграф 6 от Препоръка 2000/417, която е посочена в съображение 13 от Регламент № 2887/2000, Комисията уточнява, че докато конкуренцията във връзка с локалния достъп до мрежата не е достатъчна, за да попречи на определянето на изключително високи тарифи за необвързан достъп до абонатната линия, е препоръчително тези тарифи да се установят съгласно принципа на ориентиране спрямо разходите.

64

Следователно принципът на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, не се подчинява на правилата на отворен конкурентен пазар, ръководен от правилата на търсенето и предлагането. Обратно, този принцип налага на нотифицираните оператори задължението за ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите за определен период от време и с цел постепенно осигуряване на конкурентно начало на съответния пазар.

65

На второ място, от съображение 11 от Регламент № 2887/2000, във връзка с член 3, параграф 3 от посочения регламент, следва, че за необвързания достъп до абонатната линия тарифите трябва да бъдат ориентирани спрямо разходите, в смисъл че правилата за ценообразуване трябва да позволяват на доставчика на абонатната линия, в случая на нотифицирания оператор, какъвто е Deutsche Telekom, да покрие вече понесените съответни разходи.

66

Следователно от тези разпоредби произтича, че правилото за ценообразуване, предвидено в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, изисква при ориентирането на тарифите за необвързан достъп до абонатната му линия нотифицираният оператор да вземе предвид количествени елементи, свързани с разходите, които е понесъл за изграждането на тази абонатна линия.

67

На трето място, както също произтича от съображение 11 от Регламент № 2887/2000, нотифицираният оператор трябва за извлече от определянето на тарифите за необвързан достъп до абонатната му линия разумна печалба, за да осигури дългосрочното развитие и модернизацията на инфраструктурата на локалния достъп.

68

Следователно в рамките на необвързания достъп до абонатната линия принципът на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, позволява на нотифицирания оператор да събира от другите далекосъобщителни оператори такси, които да му позволят поне да гарантира доброто функциониране на локалните инфраструктури в случай на необвързан достъп до тях.

69

От изложените по-горе съображения произтича, че посоченият в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000 принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите следва да се разбира като задължение, наложено на нотифицираните оператори в контекста на постепенно осигуряване на конкурентно начало на пазара на далекосъобщенията, да ориентират тези тарифи спрямо разходите за изграждане на абонатната линия, като извличат от определянето на тези тарифи разумна печалба, която да позволи дългосрочното развитие и модернизацията на съществуващата далекосъобщителна инфраструктура.

70

В самото начало следва да се отбележи, че Регламент № 2887/2000 не съдържа разпоредба, посочваща разходите, които трябва да бъдат взети предвид, когато нотифицираният оператор предлага тарифи за необвързан достъп до абонатната си линия.

71

Както по-специално е посочено в точка 67 от настоящото решение, от съображение 11 от Регламент № 2887/2000, във връзка с член 3, параграф 3 от този регламент, обаче произтича, че нотифицираният оператор предлага тарифи за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от вече направените разходи за изграждането на локалната мрежа и със събираната такса осигурява икономическата жизнеспособност на тази мрежа.

72

От тези разпоредби следва, че с оглед на предоставянето на другите далекосъобщителни оператори на необвързан достъп до абонатната му линия нотифицираният оператор отразява по-конкретно в предложените тарифи разходите, свързани с извършените инвестиции. Ето защо разходите, които нотифицираният оператор е трябвало да направи във връзка с инвестициите, извършени за изграждането на неговите локални инфраструктури, следва да бъдат взети предвид при определянето на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия.

73

На първо място, този извод се потвърждава от приложение IV към Директива 97/33, което примерно посочва елементите на таксите за взаимно свързване, а именно действителните такси, които трябва да бъдат заплатени от взаимно свързаните страни. Това приложение посочва по-специално разходите за физическото взаимно свързване, разходите за наем, които покриват трайното използване на оборудването и съоръженията, променливите разходи за второстепенните и допълнителните услуги и разходите, свързани с трафика.

74

В този контекст приложение V от същата директива съдържа на второ място примерен списък с разходите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на таксите за взаимно свързване и които се отнасят до извършените инвестиции, като например разходите, направени за оборудването и системата на взаимното свързване.

75

При тези условия препращащата юрисдикция иска от Съда да установи дали изчислените лихви и амортизации са част от разходите, които трябва да бъдат взети предвид, когато тарифите за необвързан достъп до абонатната линия следва да се определят съгласно посочения в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000 принцип.

76

Дори ако в своя въпрос препращащата юрисдикция посочва общо изчислените лихви и амортизационни отчисления, от акта за препращане, контекста на спора по главното производство и представените на Съда становища произтича, че по същество следва да се прецени дали лихвите, свързани с инвестирания капитал, както и амортизационни отчисления за дълготрайните материални активи, използвани за изграждането на локалните далекосъобщителни инфраструктури, са част от тези разходи.

77

Относно лихвите, свързани с инвестирания капитал, става въпрос за разходи, които следва да бъдат взети предвид, за да се определят тарифите за необвързан достъп до абонатната линия съгласно принципа, посочен в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000. Всъщност тези разходи представляват приходът, който щеше да бъде получен от този капитал, ако той не бе инвестиран в абонатната линия.

78

Същото важи за лихвите, свързани със заемите, които представляват в действителност стойността на дълга във връзка с извършените инвестиции за изграждането на абонатната линия.

79

Във връзка с амортизационните отчисления за дълготрайните материални активи, използвани за изграждането на локалната мрежа, следва да се приеме, че вземането предвид на тази амортизационни отчисления позволява да се отчете намаляването на действителната стойност на тези активи и представлява разход за нотифицирания оператор.

80

В това отношение следва да се уточни, че посочените амортизационни отчисления се отнасят до инвестициите, извършени от нотифицирания оператор за изграждането на абонатната линия, и следователно спадат към оперативните разходи, които трябва да бъдат взети предвид съгласно принципа на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000.

81

Освен това този извод се потвърждава от приложение V към Директива 97/33, което предвижда, че сред елементите, които могат да бъдат включени в системата за осчетоводяване на разходите, фигурират по-специално счетоводните практики, използвани за третиране на разходите, които обхващат периода на амортизация на основните категории недвижими вещи.

82

В този смисъл Препоръка 98/322, чието приложение засяга насоките относно въвеждането на отделното счетоводство, също посочва в точка 4 оперативните разходи на операторите и включва сред разходите, тоест направените разходи, амортизационните отчисления.

83

Същата точка от приложението към Препоръка 98/322 посочва и процедурата за разпределяне на разходите, описана в точка 3 от това приложение, като уточнява, че тази процедура се прилага по отношение на оперативните разходи, както и по отношение на инвестиционните разходи, и във връзка с това посочва изрично амортизационните отчисления като категория оперативни разходи.

84

С оглед на всички тези съображения на втория въпрос следва да се отговори в смисъл, че лихвите, свързани с инвестирания капитал, и амортизационните отчисления във връзка с дълготрайните материални активи, използвани за изграждането на абонатната линия, са част от разходите, които трябва да бъдат взети предвид съгласно принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000.

85

Препращащата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по въпроса дали базата за изчисляване на разходите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия, се състои от заместителната стойност на активите след приспадане на вече направените преди датата на оценката амортизационни отчисления или само от текущата заместителна стойност, изразена в текущи цени към датата на оценката.

86

С този въпрос препращащата юрисдикция иска да се установи дали базата за изчисляване на разходите трябва да бъде основана на разходите за изграждането ex nihilo от оператор, различен от нотифицирания оператор, на нова инфраструктура за локален достъп с оглед на предоставянето на еквивалентни далекосъобщителни услуги (наричани по-нататък „текущи разходи“), или на действително понесените разходи от нотифицирания оператор, като се имат предвид вече направените амортизационни отчисления (наричани по-нататък „исторически разходи“).

87

Като начало следва да се приеме, че Регламент № 2887/2000 не дава никакви насоки по отношение на базата за изчисляване на разходите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия.

88

При тези условия е важно да се провери дали Директиви 97/33 и 98/10, които Регламент № 2887/2000 има за цел да допълни, съдържат указания по този въпрос.

89

В това отношение на първо място Deutsche Telekom, германското правителство и Bundesrepublik Deutschland, като страна в главното производство, твърдят, че въпреки липсата на указания в Регламент № 2887/2000 и директивите от СПУ, приложими в главното производство, съществуват съществени указания, че общностният законодател е избрал метода за изчисляване, основан на текущите разходи.

90

Първо, указания в този смисъл произтичали от точка 6 от Препоръка 98/195, която предвижда, че при разпределянето на разходите въз основа на областите на дейност се вземат предвид по-скоро текущите, а не историческите разходи. От същата точка от тази препоръка следвало и че НРО налагат на нотифицираните оператори срокове за въвеждане на новите системи за осчетоводяване на разходите, основани на текущите разходи, когато такива системи все още не са въведени.

91

Второ, същото произтичало от точка 4 от Препоръка 98/322, която предвижда, че оценката на активите на мрежата на ефективен оператор по прогнозна или текуща стойност е основен елемент на метода на осчетоводяване по текущи разходи.

92

Трето, в този контекст Препоръка 2000/417 потвърждавала посочените по-горе указания, като предвижда в член 1, параграф 6, че по общо правило при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите трябва да бъдат взети предвид текущите разходи, а именно разходите за изграждането на модерна равностойна и ефективна инфраструктура и за предоставяне на този вид услуги към момента на оценката на мрежата.

93

Четвърто, в този смисъл и в точка 6, озаглавена „Задължения на националните регулаторни органи и органите по защита на конкуренцията“, Съобщение 2000/C 272/10 се позовава на системата за ценообразуване, основана на текущите разходи.

94

В отговор на тези доводи следва да се посочи Препоръка 2000/417, която за разлика от цитираните по-горе препоръки се отнася специално до необвързания достъп до абонатната линия и същевременно се позовава на Директиви 97/33 и 98/10. Всъщност въпреки че препоръките нямат обвързващо действие, националните съдилища са длъжни да ги вземат предвид при разрешаването на разглежданите от тях спорове, по-конкретно когато препоръките изясняват тълкуванието на национални разпоредби, приети с оглед на изпълнението им, или когато имат за цел да допълнят общностни разпоредби с обвързващ характер (вж. Решение от 13 декември 1989 г. по дело Grimaldi, C-322/88, Recueil, стр. 4407, точка 18 и Решение от 11 септември 2003 г. по дело Altair Chimica SpA, C-207/01, Recueil, стр. I-8875, точка 41). Член 1, параграф 6 от Препоръка 2000/417 предвижда принципа на прогнозния подход, основан на текущите разходи. В действителност, видно от тази разпоредба, посоченият подход позволява насърчаването на справедлива и устойчива конкуренция и създаването на нови стимули за инвестиции.

95

От същата разпоредба обаче ясно произтича, че не е изключен и друг подход, основан на историческите разходи, по-специално за да се избегне нарушение на конкуренцията. Така НРО може да вземе предвид всеки отделен случай в областта на конкуренцията.

96

На второ място, като страна в главното производство Deutsche Telekom, германското правителство и Bundesrepublik Deutschland твърдят, че дори да се предположи, че от правната уредба, приложима в главното производство, не произтича, че базата за изчисляване на разходите трябва да бъде основана на текущите разходи, икономически съображения, характерни за сектора на далекосъобщенията, налагат във всеки случай, видно от възприетата в някои държави-членки практика, метод на изчисляване, основан само на тези разходи.

97

В това отношение следва да се отбележи, че като се има предвид технологичното развитие в областта на далекосъобщенията, не е изключено текущите разходи за определени инвестиции, свързани по-специално с материалите, използвани за изградената мрежа, в определени случаи да бъдат по-ниски от историческите разходи.

98

Следователно възможността за нотифицирания оператор да основе базата за изчисляването на разходите само на текущите разходи за своите инвестиции, му позволява в действителност да избере тези разходи, които могат да му дадат възможност да определи тарифите за необвързан достъп до абонатната линия във възможно най-голям размер и да не вземе предвид елементите на ценообразуване, които са в полза на бенефициерите. В този контекст нотифицираният оператор може в действителност да заобиколи правилата за определяне на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от разходите.

99

Следователно може да се приеме, че метод на изчисляване, основан само на текущите разходи, също не е най-подходящият метод при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

100

На трето място, Arcor твърди, че като база за изчисляване трябва да се вземат предвид историческите, а не текущите разходи, тъй като в последния случай бенефициерът по смисъла на Регламент № 2887/2000 ще трябва да заплати на нотифицирания оператор изключително висока цена, предвид възрастта на инфраструктурите за локален достъп, без да се изключва обаче случаят, в който мрежата може вече да е амортизирана.

101

В това отношение на първо място следва да се напомни, че необвързаният достъп до абонатната линия позволява на новите далекосъобщителни оператори, които не притежават собствена инфраструктура, да се конкурират с нотифицираните оператори, като използват инфраструктурата на последните. Всъщност както се посочва в съображение 6 от Регламент № 2887/2000, би било невъзможно бързо да се осигури конкурентно начало в сектора на далекосъобщенията, ако трябва да се изчака всеки засегнат оператор да изгради собствена локална инфраструктура.

102

Точно с цел да се избегне ново нарушение на конкуренцията, свързано с липсата на нови мрежи за операторите, различни от нотифицираните оператори, Регламент № 2887/2000 предвижда необвързан достъп до абонатната линия.

103

При тези условия на второ място следва да се напомни, че правилото за ценообразуване, предвидено в член 3, параграф 3 от посочения регламент, позволява на доставчика на абонатната линия да покрие своите съответни разходи в това отношение, като извлече разумна печалба, за да се гарантира дългосрочно развитие и модернизация на инфраструктурата на локалния достъп.

104

Следователно ако, както твърди Arcor, за прилагането на правилото за ценообразуване, предвидено в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, базата за изчисляване на разходите е основана само на историческите разходи, което в зависимост от възрастта на мрежата евентуално може да доведе до вземането предвид на почти амортизирана мрежа и следователно до много ниска тарифа, то нотифицираният оператор ще бъде изправен пред положение, което е необосновано неизгодно.

105

От една страна, той е длъжен да отвори мрежата си за своите конкуренти и следователно да понесе евентуалната загуба на част от своите клиенти.

106

От друга страна, печалбата, която би получил срещу предоставянето на необвързан достъп до абонатната линия, няма да му позволи да извлече разумна полза от сделката, без да се забравя, че видно от съображение 11 от Регламент № 2887/2000, негово задължение е да осигури дългосрочно развитие и модернизация на локалната инфраструктура.

107

В това отношение следва да се допълни, че разходите, свързани с поддържането и модернизацията на локалната инфраструктура, се изчисляват във всеки случай в зависимост от действителната стойност на дълготрайните материални активи на нотифицирания оператор.

108

Следователно базата за изчисляване на разходите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия, не може да бъде основана само на историческите разходи, тъй като в противен случай нотифицираният оператор ще бъде поставен по отношение на бенефициера в положение, което е необосновано неизгодно и което самият Регламент № 2887/2000 има за цел да избегне. Всъщност целта на този регламент е да позволи едновременно на бенефициерите и на нотифицирания оператор да осъществяват дейност на пазара, за да се установи в средносрочен план нормална конкуренция.

109

От изложените по-горе съображения произтича, че в Регламент № 2887/2000 и Директиви 97/33 и 98/10 от СПУ не съществува указание в полза на метод на изчисляване, основан само на базата на текущите или на историческите разходи, и че вземането предвид само на едната или на другата база може да постави под въпрос целта, преследвана с този регламент, а именно укрепването на конкуренцията чрез установяването на хармонизирани условия за необвързан достъп до абонатната линия, за да се насърчи конкурентното предлагане на широк обхват от електронни съобщителни услуги.

110

При тези условия следва да се прецени, независимо от позоваването на препращащата юрисдикция на текущите или историческите разходи, дали в Директиви 97/33 и 98/10, които Регламент № 2887/2000 има за цел да допълни, съществуват други указания относно базата за изчисляване на разходите.

111

В това отношение следва да се посочи, че съгласно съображение 10 от Директива 97/33 тарифите трябва да насърчават производителността и да благоприятстват навлизането на пазара на ефективни и жизнеспособни оператори и не трябва да бъдат под праг, определен в зависимост от дългосрочните пределни разходи и съгласно методите за разпределяне и възлагане на разходите, основани на действителните разходи, нито да надвишават праг, определен от самите разходи за предоставянето на въпросното взаимно свързване.

112

Също в този смисъл член 7, параграф 2 от същата директива предвижда, че таксите за взаимно свързване са съобразени с принципите на прозрачност и ориентиране спрямо разходите и че тежестта на доказване, че таксите са определени в зависимост от действителните разходи, включително разумната възвръщаемост на инвестициите, се понася от организацията, която предоставя взаимно свързване със съоръженията си.

113

Освен това приложение IV към Директива 97/33 квалифицира таксите за взаимно свързване като действителните такси, които трябва да бъдат заплатени от взаимно свързаните страни.

114

В приложение V към Директива 97/33 общностният законодател се позовава на „използвания стандартен разход“ и когато следва да се определи методът за изчисляване на тези разходи, това приложение насочва към „вече платените разходи“, основани на действителните разходи за оборудването и системите, и към „прогнозните разходи“, основани на оценка на разходите за замяна на оборудването или на системите.

115

От посочените по-горе разпоредби произтича, че принципът на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите изисква да се вземат предвид действителните разходи, а именно вече платените от нотифицирания оператор разходи и прогнозните разходи, основани на оценка на разходите за замяна на мрежата или на определени елементи от същата.

116

При липсата на специфична общностна правна уредба националните регулаторни органи следва да установят правилата за определяне на базата за изчисляване, на която амортизациите трябва да бъдат взети предвид.

117

Съгласно разпоредбите на Директива 97/33, които също се прилагат за абонатната линия в контекста на Регламент № 2887/2000, методът за изчисляване на разходите може едновременно да бъде основан на вече платените от нотифицирания оператор разходи, което предполага като референтна база да се вземе предвид историческата стойност на разходите, и на прогнозните разходи, което не изключва възможността като референтна база да се вземе предвид текущата стойност на разходите.

118

При тези условия НРО трябва да изчислят действителните разходи, които трябва да бъдат взети предвид при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

119

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос, буква а) следва да се отговори в смисъл, че при прилагането на предвидения в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000 принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите НРО трябва да вземат предвид, за да определят базата за изчисляване на разходите на нотифицирания оператор, действителните разходи, а именно вече платените от нотифицирания оператор разходи, както и прогнозните разходи, като последните са основани, ако е необходимо, на оценка на разходите за замяна на мрежата или на определени елементи от същата.

120

С третия си въпрос, буква б) препращащата юрисдикция иска от Съда да установи дали разходите, които трябва да бъдат взети предвид при прилагането на принципа на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, трябва да бъдат доказани с пълни и разбираеми счетоводни документи.

121

При отрицателен отговор на този въпрос препращащата юрисдикция иска да установи с третия си въпрос, буква в) дали посочените разходи могат да бъдат доказани чрез оценка, основана на аналитичен модел на разходите „отдолу нагоре“ или „отгоре надолу“. В това отношение препращащата юрисдикция иска също Съдът да определи по-специално методологичните изисквания за тази оценка.

122

По отношение на доказването, въз основа на пълни и разбираеми счетоводни документи, на разходите, които трябва да бъдат взети предвид при прилагането на принципа на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, следва да се приеме, че този регламент, както и Директиви 97/33 и 98/10, не предвиждат разпоредби в това отношение.

123

Arcor обаче твърди, че в приложение V към Директива 97/33 съществуват указания, че общностният законодател има за цел да осигури приемането на система за осчетоводяване на разходите, основана на подробни документи, така че нотифицираните оператори да не могат да заобиколят тази система, като изпращат непълни или неразбираеми счетоводни документи, което налагало НРО да прибягват към теоретични модели на осчетоводяване на разходите.

124

Ако се предположи, че случаят е такъв при липса на изрична разпоредба в този смисъл, не може само от приложение V към Директива 97/33 да се заключи, че съществува задължение за доказване във всички случаи чрез пълни и разбираеми документи на разходите, взети предвид при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

125

В това отношение следва да се посочи, че член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 2887/2000 предвижда, че НРО има правомощията да изисква от нотифицираните оператори да предоставят информацията, имаща отношение към прилагането на посочения регламент.

126

Следователно съгласно тази разпоредба НРО могат да поискат информация, дори когато става въпрос за документи, доказващи разходите, които трябва да бъдат взети предвид при прилагането на предвидения в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000 принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

127

С оглед на изложеното по-горе на третия въпрос, буква б) следва да се отговори, че съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 2887/2000 НРО може да поиска от нотифицирания оператор да му предостави информация, която има отношение към документите, доказващи разходите, взети предвид при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите. Тъй като общностното право не предвижда разпоредби за счетоводните документи, които трябва да бъдат проверени, само НРО съгласно приложимото право следва да проверят дали за нуждите на осчетоводяването на разходите предоставените документи са най-подходящи.

128

Относно аналитичните модели на разходите като начало следва да се напомни, че в рамките на аналитичния модел на разходите „отдолу нагоре“, наречен също модел „bottom up“, трябва да бъде взета предвид текущата стойност на инвестициите за изграждането на нова мрежа. Този модел се основава на разходите, които операторът би направил за придобиването и стопанисването на своя собствена мрежа. Обратно, моделът „отгоре надолу“, наречен също „top down“, е основан на действително направените от нотифицирания оператор разходи.

129

В това отношение преди всичко следва да се отбележи, че нито Регламент № 2887/2000, нито Директиви 97/33 и 98/10 съдържат конкретни и съгласувани указания по въпроса, поставен от препращащата юрисдикция.

130

Освен това в съображение 5 от Препоръка 98/322 се посочва, че икономическите модели „отдолу нагоре“ вече са значително подобрени, но все още са несъвършени, така че съгласуването на подходите „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“ е препоръчително за обозримо бъдеще.

131

Следователно от Регламент № 2887/2000 и разпоредбите на СПУ, приложими по главното производство, произтича, че не са налице указания, които да установяват в съответствие с правните изисквания, че общностният законодател е избрал счетоводния модел „отдолу нагоре“ или този „отгоре надолу“.

132

При липсата на други уточнения следва да се приеме, че общностното право оставя на НРО да възприемат въз основа на приложимото право методите за осчетоводяване на разходите, които в зависимост от случая им изглеждат най-подходящи.

133

При тези условия не е необходимо да се отговаря на следващия въпрос на препращащата юрисдикция относно методологичните изисквания на оценката, основана на аналитичен модел на разходите „отдолу нагоре“ или „отгоре надолу“.

134

Следователно на третия въпрос, буква в) трябва да се отговори в смисъл, че общностното право не изключва хипотезата, в която при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, при липсата на пълни и разбираеми счетоводни документи НРО определят разходите, като се основават на аналитичен модел на разходите „отдолу нагоре“ или „отгоре надолу“.

135

С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000 следва да бъде разбиран в смисъл, че предвиденият в член 3, параграф 3 от посочения регламент принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите представлява минимално изискване, от което националното законодателство на държавите-членки не може да се отклони във вреда на бенефициерите.

136

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000 същият не засяга правата на държавите-членки да запазват или въвеждат в съответствие със законодателството на Общността мерки, които съдържат по-подробни разпоредби от тези, които са установени в посочения регламент и/или които не попадат в приложното поле на последния, по-специално по отношение на други видове достъп до локални инфраструктури.

137

Относно член 3, параграф 3 от същия регламент следва също да се напомни, че той само общо посочва, че нотифицираните оператори определят тарифите за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от разходите, без друго уточнение.

138

С оглед на съдържанието на посочените по-горе разпоредби от Регламент № 2887/2000 и фактическата обстановка по спора в главното производство следва да се приеме, че с първия си въпрос препращащата юрисдикция иска Съдът по същество да установи дали подробните национални мерки, приети съгласно разпоредбите на член 1, параграф 4 от този регламент, могат да направят неприложим посочения в член 3, параграф 3 от споменатия регламент принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

139

В това отношение на първо място е важно да се уточни, че член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000 безспорно оставя възможност на държавите-членки да запазят или въведат мерки, които съдържат разпоредби, по-подробни от установените в този регламент, и по-конкретно тези относно принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

140

Тази разпоредба обаче не може да бъде тълкувана в смисъл, че предоставя възможност на държавите-членки със запазването или приемането на национални мерки да дерогират посочения принцип.

141

Всъщност от формулировката на член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000 произтича, че тази разпоредба позволява на съответната държава-членка да допълни с подробни национални разпоредби релевантните разпоредби от този регламент, в случая тези относно принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, а не да го дерогира.

142

Възможността, която предоставя член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000 на съответната държава-членка, се налага, като се има предвид фактът, че както е посочено в точки 48 и 49 от настоящото решение, посоченият регламент не съдържа никакъв конкретен елемент относно определението на този принцип.

143

Следователно признатата в член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000 възможност да запазят или въведат мерки, съдържащи по-подробни разпоредби, разрешава на държавите-членки да предвидят в националното си законодателство разпоредби, които да конкретизират принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, при условие че се спазват ограниченията, установени в член 1, параграф 4 от посочения регламент.

144

Освен това следва да се напомни, че споменатият регламент е приет, както е посочено в съображение 14 от него, при спазване на принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора, и само в този контекст е изрично посочено, че държавите-членки запазват възможността да установят специфични правила във въпросната област.

145

Освен това следва да се уточни, че страните в главното производство, които са представили становище пред Съда, не изтъкват довода, че принципът на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите може да не се приложи поради разпоредбите на член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000, тъй като националните разпоредби, приложими в главното производство, а именно § 24 от TKG 1996 и § 2 и § 3 от TEntgV, представляват подробно приложение на този принцип.

146

Обратно, твърди се, че принципът на ценообразуване, разглеждан в главното производство, трябва да бъде конкретизиран от национални разпоредби в рамките на свободата на преценка, с която разполагат в тази област държавите-членки, и че при всички положения тази свобода на преценка не е надхвърлена в настоящия случай.

147

При тези условия на второ място се поставя въпросът дали националните разпоредби, разглеждани в главното производство, като § 24 от TKG 1996 и § 2 и § 3 от TEntgV, представляват подробни разпоредби по смисъла на член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000.

148

Без съмнение тълкуването на тези национални разпоредби е достатъчно, за да се стигне до извода, че става въпрос за подробни разпоредби по смисъла на член 1, параграф 4 от посочения регламент.

149

В действителност посочените национални разпоредби въвеждат, при спазване на общностното право, принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите чрез технически мерки относно по-специално таксите и документите, които трябва да бъдат представени от предприятието, направило искане за тарифно разрешение.

150

С оглед на изложеното по-горе, на първия въпрос трябва да се отговори в смисъл, че възможността, предоставена на държавите-членки в член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000, да приемат подробни национални мерки не може да направи неприложим посочения в член 3, параграф 3 от споменатия регламент принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

151

Следва да се напомни, че Регламент № 2887/2000 съгласно параграф 1 от член 4, озаглавен „Надзор от [НРО]“, предвижда, че НРО гарантира, че таксуването на необвързания достъп до абонатната линия стимулира лоялна и устойчива конкуренция.

152

В това отношение в параграф 2 от същия член се посочва, че НРО има правомощията, от една страна, да налага промени на референтното предложение за необвързан достъп до абонатната линия и свързаните съоръжения, включително цените, когато такива промени са оправдани, и от друга страна, да изисква от нотифицираните оператори да предоставят информация, имаща отношение към прилагането на настоящия регламент.

153

От тези разпоредби произтича, че НРО разполагат с широки правомощия за намеса във връзка с различните аспекти на таксуването за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия, включително да променят цените и следователно предложените тарифи.

154

В това отношение е важно да се напомни, че съгласно предвидения в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000 принцип равнището на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия трябва да бъде определено в зависимост от действителните разходи, а именно вече платените разходи и прогнозните разходи, понесени от нотифицирания оператор.

155

Следователно при тези условия признатото на НРО от Регламент № 2887/2000 широко правомощие относно преценката на аспектите на тарифите за необвързания достъп до абонатната линия се отнася и до оценката на разходите, понесени от нотифицирания оператор.

156

Следователно може да се приеме, че широкото правомощие, с което разполагат НРО съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 2887/2000, се отнася и до взетите предвид разходи, като например лихвите, свързани с инвестирания капитал, и амортизационните отчисления за дълготрайните материални активи, до базата за изчисляване на същите, както и до методите за осчетоводяване на споменатите разходи.

157

Освен това следва да се уточни, че от разпоредбите на член 4, параграф 2 от посочения регламент произтича и че в рамките на широките правомощия, които им признават тези разпоредби, НРО разполагат и с компетентност за прилагане на процедурата за контрол на таксуването на необвързания достъп до абонатната линия, в смисъл че могат да поискат информация по-конкретно относно разходите, направени при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите спрямо разходите.

158

Следователно Регламент № 2887/2000 предоставя на НРО не само широко правомощие, но и подходящи средства, които им позволяват да проверят по най-ефективен начин правилното прилагане на принципа, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000.

159

Следователно на третия въпрос, буква д) трябва да се отговори в смисъл, че от разпоредбите на член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2887/2000 произтича, че при проверката на тарифите на нотифицираните оператори за предоставяне на необвързан достъп до абонатната им линия във връзка с принципа на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от споменатия регламент, НРО разполагат с широки правомощия, които обхващат преценка на различните аспекти на тези тарифи, включително промяна на цените и следователно на предложените тарифи. Тези широки правомощия се отнасят и до разходите, понесени от нотифицираните оператори, като например лихвите, свързани с инвестирания капитал, и амортизационните отчисления за дълготрайните материални активи, до базата за изчисляване на същите, както и до моделите за осчетоводяването на споменатите разходи.

160

Препращащата юрисдикция иска от Съда на първо място да се произнесе по обхвата на съдебния контрол върху решенията на НРО относно прилагането на принципа на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000.

161

На второ място препращащата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по възможността на далекосъобщителните оператори, попадащи в категорията, която Регламент № 2887/2000 квалифицира като бенефициери, а именно третите лица конкуренти, осъществяващи дейност в сектора на далекосъобщенията, да оспорват по съдебен ред решенията на НРО, които разрешават тарифите на нотифицираните оператори за предоставянето на необвързан достъп до абонатната линия.

162

На трето и последно място в този контекст се поставя въпросът кой следва да докаже, по-специално в съдебното производство или още в процедурата по осъществяване на надзор, предвидена в член 4 от Регламент № 2887/2000, спазването на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, на който се позовава член 3, параграф 3 от споменатия регламент

163

Като начало следва да се отбележи, че нито Регламент № 2887/2000, нито директивите от СПУ предвиждат хармонизиране на националните правила относно приложимите съдебни производства или във връзка с това относно обхвата на съдебния контрол в зависимост от случая.

164

В това отношение германското правителство, Bundesrepublik Deutschland като страна в главното производство и Deutsche Telekom извеждат довод от съдебната практика, според която когато общностното право признава на институциите на Общността широко право на преценка поради сложните икономически оценки, които те извършват в разглежданата област, евентуалният контрол на общностния съд трябва да се ограничи до проверка на това дали спорните мерки не са опорочени от явна грешка или от злоупотреба с власт, или дали въпросната институция не е явно надхвърлила границите на своето право на преценка (вж. по-специално Решение от 21 януари 1999 г. по дело Upjohn, C-120/97, Recueil, стр. I-223, точка 34, както и Решение от по дело HLH Warenvertrieb и Orthica, C-211/03, C-299/03 и C-316/03—C-318/03, Recueil, стр. I-5141, точка 75).

165

Въз основа на прилагане на тази съдебна практика по аналогия в главното производство се твърди, че извършените от НРО преценки относно прилагането на принципа на ценообразуване по член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, а именно преценките относно разходите, които следва да бъдат взети предвид, тяхното изчисляване и осчетоводяването на същите в случай на фиктивна оценка на локалните далекосъобщителни инфраструктури, представляват сложни икономически преценки, поради което контролът на националния съд трябва също да бъде ограничен.

166

В това отношение следва да се напомни, че според съдебната практика при липса на общностна правна уредба по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се приемат процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право, доколкото, от една страна, въпросните правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност), а от друга страна, не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективност) (вж. Решение от 17 юни 2004 г. по дело Recheio — Cash & Carry, C-30/02, Recueil, стр. I-6051, точка 17 и Решение от 7 юни 2007 г. по дело van der Weerd и др., C-222/05—C-225/05, Recueil, стр. I-4233, точка 28 и цитираната съдебна практика).

167

Във връзка с това следва да се отбележи, както правилно твърди Arcor, а в по-общ контекст и литовското правителство, че видно от съображение 11 от Регламент № 2887/2000, както и от член 3, параграфи 2 и 3 и член 4, параграф 3 от посочения регламент, НРО трябва да гарантират прилагането на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия.

168

Следователно националният съд трябва да осигури спазването на задълженията, произтичащи от Регламент № 2887/2000, относно необвързания достъп до абонатната линия съгласно правилата, съответстващи на принципа на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от споменатия регламент, и при посочените по-горе условия.

169

Следователно общностното право не предвижда никакво правило, което задължава държавите-членки да предвидят въвеждането на особен начин на контрол по отношение на решенията на НРО относно тарифите на нотифицирания оператор за необвързан достъп до абонатната линия на последния.

170

С оглед на всички изложени по-горе съображения, на третия въпрос, буква г) трябва да се отговори в смисъл, че само държавите-членки, в рамките на процесуалната автономия, с която разполагат, и при спазването на принципите на равностойност и ефективност на съдебната защита, имат право да определят компетентната юрисдикция, естеството на спора и следователно правилата за съдебен контрол върху решенията на НРО за разрешаване на тарифите на нотифицираните оператори за необвързан достъп до абонатната им линия. При тези условия националната юрисдикция трябва да гарантира, че задълженията, произтичащи от Регламент № 2887/2000, относно необвързани достъп до абонатната линия съгласно правилата, съответстващи на принципа на ценообразуване по член 3, параграф 3 от споменатия регламент, са действително спазени, и то при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия.

171

С третия въпрос, буква е) от Съда се иска по същество да провери дали бенефициерите по смисъла на Регламент № 2887/2000 могат да оспорват решенията на НРО, с които се разрешават тарифите на нотифицираните оператори за необвързан достъп до абонатната им линия съгласно изискванията в областта на ориентирането на тарифите спрямо разходите.

172

За да се отговори на този въпрос, следва да се разгледа правната уредба, в която се вписва член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000.

173

В това отношение следва да се напомни, че съгласно редакцията на член 5а, параграф 3 от Директива 90/387 държавите-членки осигуряват съществуването на национално равнище на подходящи механизми, които позволяват на страна, засегната от решение на НРО, да обжалва пред независима от заинтересуваните страни юрисдикция.

174

Посочената разпоредба представлява израз на принципа за ефективна съдебна защита, който е общ принцип на общностното право, произтичащ от общите конституционни традиции на държавите-членки и провъзгласен в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., по силата на който юрисдикциите на държавите-членки са длъжни да осигурят съдебната защита на правата, които страните в процеса черпят от общностното право (вж. по аналогия Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Tele2 Telecommunication, C-426/05, Сборник, стр. I-00685, точка 30 и цитираната съдебна практика).

175

Тъй като решение на НРО, взето във връзка с член 4 от Регламент № 2887/2000, попада в приложното поле на Директива 90/387, член 5а, параграф 3 от тази директива изисква националното право да предвиди подходящи механизми, които позволяват на „страната, засегната“ от това решение, да обжалва пред независима юрисдикция. Тази гаранция се прилага както за адресата на посоченото решение, така и за бенефициерите по смисъла на Регламент № 2887/2000.

176

По отношение на правото на обжалване на трети лица следва да се приеме, че бенефициер, който не е адресат на решението на НРО, придобива качеството на „засегната страна“, когато правата му могат да бъдат засегнати от такова решение, от една страна, поради неговото съдържание, а от друга страна, поради дейността, която това лице упражнява или възнамерява да упражнява (вж. по аналогия Решение по дело Tele2 Telecommunication, посочено по-горе, точка 39).

177

В главното производство следва да се приеме, че като е сключило договор за достъп до абонатната линия с нотифицирания оператор, Arcor се явява засегната страна по смисъла на член 5а, параграф 3 от Директива 90/387, тъй като решение на НРО относно изискванията в областта на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите неминуемо засяга правата му като страна по такъв договор. Следва да се уточни обаче, че не е необходимо да съществува договорна връзка като установената в главното производство, за да могат да бъдат засегнати правата на бенефициера от такова решение.

178

С оглед на изложеното по-горе, на третия въпрос, буква е) трябва да се отговори в смисъл, че член 4, параграф 1 от Регламент № 2887/2000, във връзка с член 5а, параграф 3 от Директива 90/387, изисква националните юрисдикции да тълкуват и прилагат вътрешните процесуални правила, уреждащи съдебните производства, по такъв начин, че решение на НРО относно разрешаване на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия да може да се обжалва по съдебен ред не само от предприятието адресат на това решение, но и от бенефициерите по смисъла на посочения регламент, чиито права евентуално са засегнати от същото.

179

С третия си въпрос, букви ж) и з) препращащата юрисдикция иска от Съда да установи кой трябва да докаже, в процедурата по осъществяване на надзор, предвидена в член 4 от Регламент № 2887/2000, или в съдебното производство, образувано срещу решението на НРО за разрешаване на споменатите тарифи на нотифициран оператор, спазването на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

180

На първо място, относно тежестта на доказване, в процедурата по осъществяване на надзор, предвидена в член 4 от Регламент № 2887/2000, на спазването на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, преди всичко следва да се отбележи, че този регламент, както и Препоръка 2000/417, не съдържа каквато и да било разпоредба в това отношение.

181

Следователно трябва да се провери дали указание в този смисъл може да бъде изведено от директивите от СПУ.

182

В тази връзка е важно да се напомни, че член 7, параграф 2 от Директива 97/33 предвижда, че тежестта на доказване, че таксите са определени в зависимост от действителните разходи, включително разумната възвръщаемост на инвестициите, се носи от организацията, която предоставя взаимното свързване със съоръженията ѝ.

183

Следователно в тази директива съществуват разпоредби, които позволяват да се приеме, че в рамките на административната процедура по разрешаването на таксите в тежест на нотифицирания оператор е да установи количествените елементи, на които се основава предложението му за таксуване.

184

Освен този несъмнен извод в СПУ, следва също да се посочи, че във връзка с необвързания достъп до абонатната линия, от една страна, нотифицираният оператор трябва да представи на НРО своите тарифи, за да получи разрешение, а от друга страна, той е единственият, който може да даде информация за разходите, свързани с изграждането на мрежата му.

185

При тези условия и тъй като елементите, на които е основано предложеното таксуване, засягат на първо място нотифицирания оператор, може да се направи извод, че в тежест на последния е да докаже в процедурата по осъществяване на надзор, предвидена в член 4 от Регламент № 2887/2000, спазването на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите.

186

Този извод обаче не се отнася до бенефициерите по смисъла на Регламент № 2887/2000.

187

Всъщност тъй като общностното право не предвижда никакво правило относно тежестта на доказване, в процедурата по осъществяване на надзор, на спазването на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, държавите-членки следва в рамките на предвидената в член 4 от Регламент № 2887/2000 процедура по осъществяване на надзор да установят съгласно своите процесуални правила приложимите правила за доказване, включително разпределянето на тежестта на доказване между НРО, който е приел решението за разрешаване на тарифите на нотифицирания оператор, и бенефициера, който оспорва това решение.

188

На второ място, относно тежестта на доказване в съдебното производство, образувано срещу решението на НРО за разрешаване на споменатите тарифи на нотифициран оператор, на спазването на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия спрямо разходите, е важно да се отбележи, че нито в Регламент № 2887/2000, нито в СПУ в това отношение съществува някакво уточнение.

189

Следователно тъй като общностното право не предвижда никакво правило относно тежестта на доказване в такова съдебно производство на спазването на посочения принцип, държавите-членки следва да установят съгласно своите процесуални правила приложимите правила за доказване, включително разпределянето на тежестта на доказване между НРО, който е приел решението за разрешаване на тарифите на нотифицирания оператор, и страната, която оспорва това решение.

190

В тази връзка следва да се уточни, че това правомощие, предоставено на държавите-членки, не може да бъде упражнявано, без да се спазват общностните принципи на ефективност и равностойност на съдебната защита.

191

Всъщност от съдебната практика произтича, че държавите-членки трябва да гарантират, че правилата за доказване, по-специално правилата за разпределяне на тежестта на доказване, приложими в съдебните производства по спорове относно нарушаване на общностното право, на първо място не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства, а на второ място, не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването от страните в процеса на правата, предоставени от общностния правен ред (вж. Решение от 3 февруари 2000 г. по дело Dounias, C-228/98, Recueil, стр. I-577, точка 69 и цитираната съдебна практика).

192

С оглед на изложеното по-горе, на третия въпрос, букви ж) и з) следва да се отговори, че Регламент № 2887/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че в процедурата по осъществяване на надзор върху таксуването на необвързания достъп до абонатната линия, провеждана от НРО съгласно член 4 от посочения регламент, нотифицираният оператор следва да докаже, че тарифите му са съобразени с принципа на ориентиране на тарифите спрямо разходите. От друга страна държавите-членки следва да установят разпределянето на тежестта на доказване между НРО, който е приел решението за разрешаване на тарифите на нотифицирания оператор, и бенефициера, който оспорва това решение. Държавите-членки следва също така да установят в съответствие със своите процесуални правила, както и при спазване на общностните принципи на ефективност и равностойност на съдебната защита, правилата за разпределяне на тежестта на доказване при оспорване по съдебен ред на решение на НРО за разрешаване на тарифите на нотифициран оператор за необвързан достъп до абонатната му линия.

193

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: