ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

16 май 2007

Дело F-100/05 DEP

Eleni Chatziioannidou

срещу

Комисия на Европейските общности

„Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет: Искане за определяне на свързаните с Решение от 14 ноември 2006 г. (F‑100/05, Chatziioannidou/Комисия, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑129 и II‑A‑1‑487) съдебни разноски, направено от г‑жа Chatziioannidou на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приложим mutatis mutandis съгласно член 3, параграф 4 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142) по отношение на Съда на публичната служба до влизането в сила на неговия процедурен правилник.

Решение: Размерът на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на жалбоподателката по дело F‑100/05, се определя на 10 222 EUR.

Резюме

Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 на Съвета)

Що се отнася до преценката на обема на извършената във връзка с дадено съдебно производство работа, която преценка е необходима, за да се определи размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, общностният съд следва да вземе предвид общия брой работни часове, които са обективно необходими за целите на това производство. В това отношение размерът на възнаграждението на юридическия съветник не може да зависи от обема на представените от него становища. Всъщност сбитият характер на становищата може да се дължи както на притежаваните от техния автор умения за обобщаване, благодарение на които се пести времето на съда и на противната страна, така и на бързина в работата. Краткостта на дадено становище по правило не може да се счита за признак, че работата на лицето, което го представя, е прибързана или повърхностна.

(вж. точки 23 и 24)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд: 30 октомври 1998 г., Kaysersberg/Комисия, T‑290/94 DEP, Recueil, стр. II‑4105, точка 20; 20 ноември 2002 г., Spruyt/Комисия, T‑171/00 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑1127, точка 29