1.ПРЕДИСТОРИЯ И КОНТЕКСТ
Настоящият доклад е част от редовното наблюдение на изпълнението на мерките, свързани с популяризирането на европейски произведения чрез аудио-визуални медийни услуги, както е посочено в Директива 2010/13/ЕС (известна също като „Директивата за аудио-визуалните медийни услуги“)
. В настоящия доклад е обхванат периодът 2020—2021 г. както за линейните, така и за нелинейните услуги. Географският обхват включва държавите членки. Докладът се основава на националните доклади, представени от държавите членки, и на независимо проучване (наричано по-долу за краткост „проучването“), в което също така се представя информация
за Исландия, Лихтенщайн и Норвегия (т.е. за държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), или „държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП“). При изготвянето на доклада са взети предвид и съответните данни от Европейската аудио-визуална обсерватория и изготвеният от Комисията доклад за перспективите пред медийната индустрия
. Настоящият доклад следва предишните доклади, обхващащи прилагането на разпоредбите на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги през периодите 2015—2019 г.
и 2011—2014 г.
.
За първи път при това периодично докладване се вземат предвид новите задължения, въведени с Директива (ЕС) 2018/1808
, с която се изменя Директива 2010/13/ЕС, като се доразвиват правилата за популяризиране на европейски произведения чрез аудио-визуални медийни услуги. Срокът за транспониране на тази директива беше до септември 2020 г.
С новите правила, съдържащи се в член 13 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, държавите членки се задължават да гарантират, че доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка (доставчици на услуги за видео по заявка), попадащи под тяхна юрисдикция, осигуряват най-малко 30-процентен дял за европейски произведения в своите каталози, както и видимо присъствие на тези произведения
. С новите правила също така се осигурява възможност държавите членки да разширят изискванията за финансов принос в производството на европейски произведения, включително чрез преки инвестиции в съдържание и принос в национални фондове, които те налагат на доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, така че тези изисквания да обхванат доставчиците на медийни услуги, насочени към аудитории в техните територии, но установени в други държави членки
. Такива задължения, наложени във връзка с трансграничните услуги, трябва да бъдат пропорционални, недискриминационни и изцяло съответстващи на правото на Съюза. Доставчиците на медийни услуги с нисък оборот или с малобройна аудитория са освободени както от задълженията за квота и видимост, така и от задълженията за финансови инвестиции. Държавите членки могат също така да предвидят допълнителни освобождавания, когато такива задължения биха били неприложими на практика или необосновани поради естеството или темата на аудио-визуалните медийни услуги
. С цел да се осигури последователно изчисляване на дела на европейските произведения в каталозите на доставчиците на услуги за видео по заявка и да се определят понятията „малобройна аудитория“ и „нисък оборот“, през юли 2020 г. Комисията издаде насоки по тези два въпроса в съответствие с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги
.
С Директива (ЕС) 2018/1808 не се въвеждат изменения на задълженията за насърчаване на европейски произведения, приложими по отношение на линейните услуги съгласно членове 16 и 17 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. Излъчващите оператори трябва да запазят, където това е практически възможно и посредством подходящи средства, по-голямата част от своето програмно време за европейски произведения, като се изключи времето, предназначено за новини, спортни състезания, игри, реклама, услуги за телетекст и телевизионно пазаруване
. Те също така трябва да запазят най-малко 10 % от програмното си време или от програмния си бюджет за независими европейски произведения
.
Съгласно новите правила, съдържащи се в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, държавите членки са длъжни да представят на всеки две години доклад относно прилагането на член 13
, в съответствие със съществуващите задължения за докладване по членове 16 и 17. Изготвянето на настоящия доклад беше повлияно от забавянията на държавите членки при транспонирането на Директива (ЕС) 2018/1808 и впоследствие от способността им да представят подходящи данни в националните доклади.
Подробна информация за докладваните данни се съдържа в придружаващия доклада работен документ на службите на Комисията. В първата част на посочения документ е включена информация относно прилагането през периода 2020—2021 г. на член 13 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, който се отнася до популяризирането на европейски произведения чрез аудио-визуални медийни услуги, в съответствие с член 13, параграф 5 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и като се вземат предвид пазарното и технологичното развитие и целта за културно многообразие. Втората част се отнася до прилагането през същия период на членове 16 и 17 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, които се отнасят до популяризирането на европейски произведения и независими продукции. Съгласно член 16, параграф 3 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги целта е държавите членки и Европейският парламент да бъдат осведомени за националните доклади относно прилагането на членове 16 и 17, които държавите членки трябва да представят на всеки две години, придружени, когато е подходящо, от становище. Основните констатации и заключения са представени по-долу.
2.НАЙ-ВАЖНИ КОНСТАТАЦИИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Периодът, за който се отнася настоящият доклад (2020—2021 г.), беше преходен, тъй като крайният срок за транспониране на Директива (ЕС) 2018/1808 беше до септември 2020 г. и не всички държави членки са транспонирали изцяло директивата до края на референтния период на настоящия доклад.
Референтният период включва и началото на пандемията от COVID-19. Пандемията оказа значително въздействие върху производството на аудио-визуално съдържание, но наред с това позволи на доставчиците на услуги за видео по заявка да разширят аудиторията си, и по-специално глобалните услуги за абонаменти за видео по заявка, както и да продължат да увеличават приходите си в ЕС — от 6,7 милиарда евро през 2019 г. на 11,7 милиарда евро през 2021 г. Общият брой на услугите за видео по заявка, предоставяни в юрисдикциите на държавите от ЕС и държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП, също нарасна — от 1 030 през 2019 г. на 1 984 през 2021 г.
През референтния период 17 държави членки въведоха национални мерки за изпълнение, за да транспонират новите правила по член 13 в националното законодателство, докато останалите въведоха такива мерки едва след изтичането на референтния период. В много случаи, при които транспонирането е завършило през референтния период, все още предстои подробностите по прилагането на правилата да бъдат конкретизирани във вторичното законодателство или подзаконовите актове. Освен това задължението на доставчиците на услуги да спазват правилата, често започва да се прилага едва след края на референтния период. Въпреки това както транспонирането в националното законодателство през референтния период, така и транспонирането след изтичането му е осъществено при високо равнище на съответствие с насоките на Комисията и с възприемане на сходни подходи за изчисление и сходни освобождавания. Като цяло сведенията за правната уредба, представени от държавите членки, показват, че през референтния период национални мерки за изпълнение на изискването да се осигури 30-процентен дял за европейски произведения в каталозите на услугите за видео по заявка, са били в сила в 17 държави членки.
Според докладите на държавите членки, през периода 2020—2021 г. средният дял на европейските произведения при услугите за видео по заявка варира между 63—64 %. Това е леко увеличение в сравнение със стойностите от 42—63 %, докладвани при предишното проучване, което обхвана периода 2015—2019 г., но е важно да се отбележи, че не за всички услуги за видео по заявка, които се предоставят в държавите членки, има налични данни.
В проучването е включена извадка от 1 062 услуги за видео по заявка, предоставяни в 21 държави членки и Норвегия, въз основа на моментна снимка от 2023 г. С анализа, представен в проучването, се установява 35-процентен среден дял на европейските произведения при услугите за видео по заявка, в сравнение с 36 %, установени преди това, през 2021 г., макар и въз основа на по-малка извадка. Най-новата стойност показва значително по-нисък среден дял от този, който е посочен в докладите на държавите членки (63—64 %). Тези разлики може да се обяснят отчасти с няколко причини: i) при проучването е направена извадка за услугите за видео по заявка, която обхваща само 21 държави членки и Норвегия; ii) независимият анализ и докладите на държавите членки обхващат различни периоди от време; и iii) трудно е да се сравняват определенията и методите, използвани за измерване, тъй като данните за методологията, използвана от държавите членки за наблюдение на съответствието, са ограничени
.
С Директива (ЕС) 2018/1808 също така се осигурява възможност държавите членки да разширят изискванията за финансов принос в производството на европейски произведения, които те налагат на доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, така че тези изисквания да обхванат доставчиците на медийни услуги, насочени към аудитории в техните територии, но установени в други държави членки. През референтния период (2020—2021 г.) седем държави членки съобщават, че са въвели задължения за финансов принос на доставчиците на трансгранични услуги за видео по заявка, а две държави членки съобщават, че имат такива задължения за доставчиците на трансгранични линейни услуги.
По отношение на новите правила, предвидени в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, сега се докладва за първи път, но вече е постигнат известен напредък във връзка с наблюдението. За да се получи пълна и изчерпателна картина, обаче са необходими още действия. Поради тази причина Комисията насърчава всички държави членки да осигурят наблюдение и проверка на дела на европейските произведения в услугите за видео по заявка и да представят подробна информация за случаите на несъответствие, както и за използваната методология. Комисията също така насърчава държавите членки да представят в своите доклади пълна информация за дела на европейските произведения при всички услуги за видео по заявка, попадащи под тяхна юрисдикция. Освен това Комисията насърчава представянето на информация относно причините, поради които някои услуги за видео по заявка може да не достигнат минималния дял на европейски произведения, както и относно оценката и последващите действия на националните регулаторни органи в такива случаи.
Що се отнася до линейните канали, пандемията имаше моментно въздействие върху средното време за гледане и приходите, генерирани от телевизионна реклама. Цялостната тенденция така или иначе, изглежда, отразява стагнация на приходите. Въпреки че наборите от данни не са напълно сравними, общият брой на телевизионните канали, изглежда, е останал подобен или леко е намалял — от 4 657 в държавите членки, включително Обединеното кралство към онзи момент, докладвани от Европейската аудио-визуална обсерватория
в края на 2019 г., на 4 483 през 2021 г., докладвани като работещи под тяхна юрисдикция от държавите членки и държавите от ЕАСТ, членуващи в ЕИП.
По отношение на членове 16 и 17 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, които не съдържат никакви нови правила, всички държави членки изискват от излъчващите оператори да запазят по-голямата част от програмното време за европейски произведения, като някои държави членки определят по-висок процент за обществените излъчващи оператори или за всички излъчващи оператори. През референтния период промени в националното си законодателство по отношение на членове 16 и 17 направиха съответно четири и пет държави. Тези промени обаче са незначителни или са от техническо естество. Докладите на държавите членки показват, че средният дял на европейските произведения при линейните услуги — 68 % през 2020 г. и 69 % през 2021 г. — е далеч над задължителната „по-голяма част“, посочена в член 16 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. Като цяло това показва правилно прилагане на тази разпоредба на цялата територия на Съюза. Докладите на държавите членки обаче показват намаляване на дела на европейските произведения в сравнение с предходния период на докладване (през 2019 г. той беше 72,6 %). Освен това анализът в проучването сочи, че делът на европейските произведения (38 %) е значително под дела на европейските произведения като средна стойност, докладвана от държавите членки (68—69 %). Разликите между констатациите от проучването и данните, докладвани от държавите членки, може да се обяснят отчасти с няколко причини, една от които е например фактът, че в проучването е направена извадка от канали само от 15 държави членки.
Като цяло държавите членки също така съобщават, че са изпълнили изискването, посочено в член 17 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, по отношение на дела на независимите продукции. Според данните, представени от държавите членки, средният дял на европейските произведения, създадени от независими продуценти, е 40,6 % през 2020 г. и 41,4 % през 2021 г. Средният дял на европейските независими продукции, изчислен въз основа на докладите на държавите членки, обаче е значително по-висок от този, установен при проучването. Проучването показва, че общият дял на независимите европейски произведения е бил доста нисък във всички държави членки (по-малко от 3 %) и изглежда по-нисък от дела, изчислен при предишното проучване. Въпреки това между отделните канали се наблюдават забележими разлики, които понякога са свързани с различните определения за независими продукции. Средният дял на новите европейски произведения, докладван от държавите членки, е 56,4 % през 2020 г. и 59,0 % през 2021 г., което представлява увеличение в сравнение с предходния период на докладване (през 2019 г. този дял беше 54,6 %).
През референтния период общият брой на освободените канали остава без промяна (2 236 през 2020 г. и 2021 г.), което представлява почти половината от всички телевизионни канали, докладвани от държавите членки. В сравнение с предходния период на докладване обаче данните показват намаление на броя на освободените канали (през 2019 г. той беше 2 895).
Както и в предходния доклад, Комисията приканва държавите членки да представят подробна информация относно случаите на неспазване от страна на доставчиците на линейни услуги на изискванията за осигуряване на необходимия дял европейски произведения, независими продукции и нови продукции, както и относно оценката и последващите действия, които националните регулаторни органи са предприели в такива случаи, за да се осигури съответствие с членове 16 и 17. Освен това, както и при услугите за видео по заявка, Комисията насърчава държавите членки да споделят информация относно прилагания от тях метод на изчисление и да увеличат броя на каналите, за които се докладват данни. Това се препоръчва, за да се даде възможност за ефективни действия по осигуряване на спазването на разпоредбите, когато са необходими такива действия, и за по-добро сравнение с резултатите от бъдещи проучвания, проследяващи изпълнението на задълженията по Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.