—

като взе предвид член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), според който целите на общата селскостопанска политика са да се гарантира наличността на доставките, да се стабилизират пазарите и да се гарантира, че доставките достигат до потребителите на разумни цени,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (1),

—

като взе предвид член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, които признават правото на храна като част от правото на адекватен стандарт на живот,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 03 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2021 г., озаглавено „План за действие при извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност по време на криза“ (COM(2021)0689),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 март 2022 г., озаглавено „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи“ (COM(2022)0133),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2022 г. относно справянето с продоволствената сигурност в развиващите се страни (3),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (4), с която производството, преработката и разпространението на храни се добавят към списъка на обхванатите сектори,

—

като взе предвид докладите за състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в световен мащаб, глобалния доклад относно продоволствените кризи и доклада за изхранването на световното население, включително неговото издание от 2021 г., насоките относно правото на храна на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), доброволните насоки относно продоволствените системи и изхранването на Комитета на ФАО по световната продоволствена сигурност, 10-те елемента на агроекологията, ръководещи прехода към устойчива продоволствена и селскостопанска система (ФАО), и рамката за действие за продоволствената сигурност и изхранването при продължителни кризи от 2014 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 1 април 2016 г., озаглавена „Десетилетие на ООН за действия за изхранването (2016 — 2025 г.)“, която има за цел да доведе до засилени действия за слагане на край на глада и премахване на недохранването в световен мащаб и да осигури всеобщ достъп до по-здравословни и по-устойчиви режими на хранене за всички хора, независимо кои са те и къде живеят,

—

като взе предвид доброволните насоки на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност (2012 г.) и принципите на CFS за отговорно инвестиране в селскостопанските и продоволствените системи (2015 г.),

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и тяхната тясна връзка и интеграция, по-специално ЦУР 1 (за премахване на бедността във всичките ѝ форми), ЦУР 2 (за премахване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето и насърчаване на устойчивото селско стопанство);

—

като взе предвид доклада от 30 декември 2021 г., озаглавен „Семена, право на живот и права на земеделските стопани“ (A/HRC/49/43), на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г., озаглавено „Гарантиране на наличността и финансовата достъпност на торовете“ (COM(2022)0590),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 22 ноември 2018 г. относно развитието на растителните протеини в Европейския съюз (COM(2018)0757),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2022 г., озаглавена „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС — към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“  (5),

—

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

—

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите;

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по развитие,

—

като взе предвид доклада по собствена инициатива на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A9-0185/2023),

A.

като има предвид, че на 24 февруари 2022 г. Руската федерация незаконно нахлу в Украйна, което има катастрофални последици, включително сериозна заплаха за световната продоволствена сигурност, като въздействието е най-силно върху най-уязвимите държави; като има предвид, че пълномащабното нашествие на Русия в Украйна сериозно влоши вече трудното и сложно положение в хранително-вкусовия сектор, който все още се възстановява от последиците от пандемията от COVID и страда от продължаващата криза по отношение на климата и нарастващите цени на енергията и торовете;

Б.

като има предвид, че последиците от кризата, причинена от руската агресия срещу Украйна, поставиха продоволствената сигурност и устойчивостта на световната продоволствена система в центъра на политическия дневен ред; като има предвид, че производството на храни в Европа следователно трябва да се счита за стратегически сектор и да се постави на равна основа с енергийната сигурност, отбраната и борбата срещу изменението на климата на равнище ЕС и на международно равнище;

В.

като има предвид, че според ФАО в началото на 2022 г. на Украйна и Русия се падат почти 30 % от световния износ на пшеница и царевица, а Русия е най-големият износител на торове в света; като има предвид, че над 30 държави, главно в Африка, Близкия изток и Централна Азия, зависят от Украйна и Русия за над 30 % от нуждите си от внос на пшеница; като има предвид, че руското нашествие в Украйна изостря тази световна продоволствена несигурност и би могло да постави в положение на продоволствена несигурност от 8 до 13 милиона души, според симулациите на ФАО;

Г.

като има предвид, че общата селскостопанска политика (ОСП) има положителен принос за укрепването на ролята на ОСП на европейското селско стопанство през 60-те години на нейното прилагане; като има предвид, че тя следва да продължи да прави това и в бъдеще с бюджетна подкрепа, която е достатъчна и достатъчно широка, за да гарантира продоволствената сигурност и доставките в Европа;

Д.

като има предвид, че войната срещу Украйна и значителните увеличения на цените на влаганите материали като торовете, енергията и фуражите в резултат на конфликта, заедно със спекулацията с храни, водят до значителни кумулативни изкривявания и напрежение на глобалните пазари на земеделски продукти, продукти на рибарството и аквакултурите, в частност за зърнените култури, растителните масла и животновъдството; като има предвид, че производството на храни и достъпът до тях не трябва да бъдат допълнително застрашени и при никакви обстоятелства не трябва да се използват като геополитическо оръжие, тъй като това ще окаже въздействие върху икономиките в световен мащаб, особено за гражданите и най-уязвимите в обществото;

Е.

като има предвид, че първите хранителни бунтове, избухнали в арабските държави през 2008 г., показаха колко ефективно храната може да се използва като оръжие за причиняване на геополитическа нестабилност;

Ж.

като има предвид, че не само потребителските цени на храните, но също и доходите на домакинствата са основен двигател на продоволствената сигурност; като има предвид, че когато са изправени пред безпрецедентно високи цени на храните, домакинствата с по-ниски доходи, които харчат голяма част от бюджета си за храна, може да бъдат принудени да избират по-нездравословни и по-малко разнообразни храни, което ги прави особено уязвими към риска от незаразни заболявания, свързани с лоши хранителни режими;

З.

като има предвид, че въпреки че цените на храните са високи, те не компенсират производствените разходи за земеделските стопани и селскостопанските кооперации в ЕС; като има предвид, че техните производствени разходи се увеличават експоненциално през изминалата година поради покачващите се цени на енергията и опаковките, както и поради проблеми с наличността и цените на торовете и машините;

И.

като има предвид, че според Международния съвет по зърното Русия и Украйна представляват 8,6 % от световното производство на зърнени култури, с изключение на ориза, и 24 % от износа от реколтата през 2021 г.; като има предвид, че в резултат на войната, водена от Русия срещу Украйна, прекъсвания и зони с недостатъчен капацитет в критичната инфраструктура, по-специално инфраструктурата за транспорт и съхранение за селскостопанските продукти, ограничават движението на храни, фуражи и други селскостопански продукти, в частност зърнени култури и маслодайни семена от Черно море; като има предвид, че цените на световните селскостопански пазари бяха повишени и преди руското нашествие в Украйна, отчасти поради климатичните въздействия и последиците от пандемията от COVID-19;

Й.

като има предвид, че инфраструктурата за транспорт и съхранение е от съществено значение за гарантиране на ефективни и сигурни търговски потоци, доставки и стабилност на пазара; като има предвид, че всяко нарушаване на тези условия може да повлияе на разумните преди това равнища на потребителските цени; като има предвид, че продоволствената сигурност излиза извън рамките на селското стопанство и производството на храни и оказва въздействие върху няколко области — не само върху първичните производители и потребителите, но и върху икономиката, търговията, развитието и хуманитарните усилия като цяло, както и върху социалното и регионалното сближаване;

К.

като има предвид, че Комисията следва да използва всички възможни средства, за да гарантира доброто функциониране на единния европейски пазар; като има предвид, че Комисията следва да полага повече усилия за преодоляване на всички бариери на единния пазар, свързани с хранително-вкусовата промишленост, включително чрез премахване на зоните с недостатъчен капацитет по отношение на транспорта;

Л.

като има предвид, че според ФАО понятието за продоволствена сигурност не се ограничава до производството на храни, но също включва измерения като наличност, достъпност и стабилност, като обхваща също така международно признатото право на човека на храна и финансово приемлив достъп до здравословни и питателни хранителни режими за всички; като има предвид, че нито едно човешко право не се нарушава толкова често;

М.

като има предвид, че здравословното и балансирано хранене води до положителна промяна в живота на хората и дава възможност за справедливо и устойчиво развитие на обществото; като има предвид, че потребителите все повече се ориентират към избор на здравословни и безопасни храни, устойчиви продукти, прозрачност във веригата на доставки, както и по-добра проследимост на всички процеси на производство и разпространение въз основа на своето право на повече информация относно произхода и методите на производство на храните, които консумират;

Н.

като има предвид, че достъпът до безопасна и здравословна храна за всички е международно признато право; като има предвид, че е от съществено значение обществото да се съсредоточи върху наличието и финансовата достъпност на храните за всички, като се имат предвид техните социални, икономически и екологични последици и въздействието им върху човешкото здраве;

О.

като има предвид, че правото на храна е основно право на човека; като има предвид, че цел за устойчиво развитие № 2 е насочена към премахване на глада до 2030 г.; като има предвид, че ЕС следва да защитава правото на подходяща храна като приоритет на продоволствените системи, за да се постигне продоволствена сигурност и да се подобри храненето;

П.

като има предвид, че съгласно доклада на ООН на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана правото на прехрана е неразривно свързано със системите за посевен материал на земеделските стопани и тяхното неделимо право свободно да съхраняват, използват, обменят и продават запазваните в стопанствата семена; като има предвид, че „Екип Европа“ следва да подкрепя програми, които отчитат потребностите на системите за посевен материал на земеделските стопани или на неформалните системи за посевен материал, и да подкрепя банки за семена или библиотеки за семена, които да позволяват на земеделските стопани и градинарите да събират, съхраняват и споделят местни семена, видове и сортове;

Р.

като има предвид, че продоволствената криза не зачита граници и държавите не могат да я преодолеят сами; като има предвид, че съществува спешна необходимост от съвместни действия и солидарност;

С.

като има предвид, че в резултат на световната криза с доставките ФАО изчислява, че международните цени на храните и фуражите са нарастнали до безпрецедентни нива от момента, в който ФАО започна да прави анализи на цените, и над вече високите си равнища, дори за продуктите, за които повишаване на цените не е било обосновано; като има предвид, че през октомври 2022 г. инфлацията при цените на храните възлизаше на 17,26 %; като има предвид, че много хора по света са изложени на риск от недостиг на храна, глад и недостъпност на храните; като има предвид, че за да се идентифицират, предотвратят и премахнат спекулациите с храни, които допринасят за нестабилността на цените на храните, операторите по веригата на доставка на храни трябва да бъдат по-прозрачни по отношение на своя дял в добавената стойност, което би увеличило цялостната прозрачност на пазара;

Т.

като има предвид, че световната продоволствена несигурност не се дължи основно на недостиг на доставки, а на конфликти, неравномерно разпределение на храни, недостъпни храни и смущения в световната верига на доставки; като има предвид, че повишаването на цените на храните засяга най-вече семействата с ниски доходи, които изразходват най-голямата част от доходите си за храна; като има предвид, че е от съществено значение да се анализират факторите, водещи до повишаване на цените на селскостопанските суровини и въздействието, което това оказва върху повишаването на цените на храните;

У.

като има предвид, че всеки трети човек по света все още няма достъп до подходяща и достатъчна храна и здравословно хранене; като има предвид, че през 2021 г. 2,3 милиарда души в света са били умерено или силно несигурни по отношение на прехраната; като има предвид, че много от тези хора са заети в селското стопанство; изразява съжаление, че според СПП острата продоволствена несигурност е засегнала рекорден брой от 349 милиона души през 2022 г.;

Ф.

като има предвид, че гладът и продоволствената несигурност се увеличават в целия свят и че редица държави изостават значително от постигането на целта за нулево равнище на глад до 2030 г.; като има предвид, че недохранването е тежест за хората и обществата през целия живот, тъй като не позволява на децата да развият пълния си потенциал и следователно ограничава човешкото и националното икономическо развитие;

Х.

като има предвид, че Споразумението от Маракеш от 1994 г., и по-специално Споразумението на СТО за селското стопанство, допринесоха за специализацията на селскостопанските региони в производството на специфични основни култури, като по този начин създадоха дългосрочни зависимости в производствените системи; като има предвид, че това положение не е устойчиво на кризи, в частност тъй като прави уязвими на ценови шокове държавите — вносителки на храни;

Ц.

като има предвид, че природата и биологичното разнообразие си взаимодействат със селското стопанство, храните и храненето в редица ключови области, като осигуряват разнообразие от растения и животни от домашни и диви източници;

Ч.

като има предвид, че биологичното разнообразие на културите е важно, тъй като то позволява на отделните земеделски стопани да адаптират своето селскостопанско планиране към климатичните условия и да направят продоволствените системи естествено по-устойчиви на изменението на климата, вредителите и патогените; като има предвид, че същевременно този природосъобразен подход допринася за подобряване на биологичното разнообразие; като има предвид, че някои държави извън ЕС са създали редица иновативни проекти, като инициативата „Велика зелена стена“ в Африка, която насърчава агроекологични проекти; като има предвид, че подкрепата на ЕС за устойчиви продоволствени системи е един от приоритетите на многогодишните индикативни програми, приети с около 70 държави партньори в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) — Глобална Европа за периода 2021 — 2027 г.;

Ш.

като има предвид, че наличието на храни варира поради икономическите сътресения, смущенията в климата, сезонността и прекъсванията; като има предвид, че ЕС трябва да инвестира в устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и да постигне преход към по-устойчиво селско стопанство, което ще укрепи дългосрочната продоволствена сигурност и би могло да осигури алтернативни източници на доходи за земеделските стопани; като има предвид, че са необходими усилия за борба с глобалното затопляне, за да се гарантира, че селското стопанство е стабилно и устойчиво в дългосрочен план;

Щ.

като има предвид, че 63 % от хората с ниски доходи по света се занимават със селско стопанство и по-голямата част от тях работят в малки и средни стопанства, чиято икономическа устойчивост в момента е застрашена;

AA.

като има предвид, че според оценки на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) конкуренцията за използване на земеделска земя и гори нараства с нарастването на населението в света, за което се счита, че ще нарастне от 8 милиарда души днес до 9,5 милиарда до 2050 г;

АБ.

като има предвид, че настоящата и дългосрочната продоволствена сигурност на Европейския съюз е пряко свързана с амбициите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на стратегията за биологичното разнообразие; като има предвид, че в стратегията „От фермата до трапезата“ бяха очертани няколко важни инициативи, включително план на ЕС за действие в извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност по време на криза;

АВ.

като има предвид, че амбициите на Зеления пакт биха могли да направят продоволствената система на ЕС по-справедлива, по-здравословна и по-екологосъобразна, тъй като продоволствената сигурност в ЕС и в световен мащаб зависи от издръжливите и устойчиви продоволствени системи в краткосрочен и дългосрочен план; като има предвид, че кумулативният ефект от прилагането на законодателството, свързано със Зеления пакт, трябва да бъде запазването на капацитета на ЕС за производство на храни, да включва плавен преход както по отношение на сроковете, така и по отношение на изискванията, и не трябва да увеличава зависимостта от внос от трети държави, като всичко това би могло да застраши продоволствената сигурност в ЕС; като има предвид, че е от съществено значение да се заделят достатъчно публични средства за секторите на растениевъдството и животновъдството, така че те да бъдат защитени от неблагоприятни последици и да се предотврати намаляването на производството на храни в ЕС;

АГ.

като има предвид, че прилагането на Зеления пакт следва да гарантира справедлив преход, който гарантира адекватна защита на земеделските стопани, особено на малките и средните земеделски стопани, и достатъчно количество безопасни и финансово достъпни селскостопански продукти за потребителите, в съответствие с дългосрочните цели на ЕС за устойчивост и устойчивост; като има предвид, че устойчивият поминък за първичните производители, чиито доходи все още изостават, е от основно значение за устойчивото управление на настоящите кризи на селскостопанските пазари и за трайното постигане на целите на Зеления пакт;

АД.

като има предвид, че през 2016 г. почти 34 % от европейските земеделски стопани са били на възраст 65 или повече години; като има предвид, че фактът, че много земеделски стопани ще се пенсионират в близко бъдеще, е повод за сериозна загриженост в редица държави членки; като има предвид, че приемствеността между поколенията е едно от най-големите предизвикателства за продължаващото съществуване на устойчив селскостопански сектор и устойчиви продоволствени системи в ЕС; като има предвид, че макар да са приоритет на ЕС, усилията, положени чрез ОСП, досега се оказаха недостатъчни за обръщане на тенденцията и следователно ще бъде необходим по-широк набор от политически инструменти;

АЕ.

като има предвид, че по-специално младите земеделски стопани са иновативни, особено по отношение на използването на нови технологии; като има предвид, че ако са добре платени, мотивирани и овластени, те са готови да направят инвестиции, които могат да повишат устойчивостта на селското стопанство, производствения капацитет и конкурентоспособността; като има предвид, че свързаността с широколентови мрежи с голям капацитет е от решаващо значение за модернизирането на земеделските стопанства, за увеличаването на производителността и подобряването на ефективността; като има предвид, че са необходими стимули за насърчаване на обучението в областта на информационните технологии за земеделските стопани;

АЖ.

като има предвид, че рязкото и значимо покачване на цените на торовете и енергията в световен мащаб, заедно с рязкото покачване на други разходи за производствени ресурси поражда трудности за земеделските стопани и застрашава бъдещото производство на култури и по този начин продоволствената сигурност и финансова достъпност; като има предвид, че през септември 2022 г. цените на азотните торове са се увеличили със 149 % в сравнение с цените на торовете в ЕС през предходната година; като има предвид, че в контекста на настоящата криза, засягаща влаганите ресурси и енергетиката, Комисията трябва да обърне по-голямо внимание на икономическото положение на европейските земеделски стопани;

АЗ.

като има предвид, че настоящите геополитически предизвикателства доказват, че продоволствената сигурност не е трайно постижение, че европейското производство на храни следва да се разглежда като стратегически сектор и следва да бъде запазено и укрепено в това отношение; като има предвид, че правилното функциониране на единния пазар на ЕС е предпоставка за гарантиране на продоволствената сигурност; като има предвид, че следва да се преразгледат всички тарифни и нетарифни бариери в хранително-вкусовия сектор; като има предвид, че по-силните, жизнени, устойчиви и проспериращи селски райони и общности са от ключово значение за продоволствената сигурност и автономност, и просперитета на Европейския съюз;

АИ.

като има предвид, че селското стопанство е от голямо значение за икономиката на най-отдалечените региони на ЕС, които често са изправени пред особено уязвимо положение по отношение на продоволствената сигурност; като има предвид, че поради естеството на продоволствената сигурност разходите за последваща реакция са по-високи, отколкото за намеса на по-ранен етап;

АЙ.

като има предвид, че ако ЕС иска да предотврати дестабилизацията, продоволствената бедност, глада, социалните и политическите вълнения в други страни, Съюзът трябва да развие визия за гарантиране на продоволствената и хранителната сигурност в ЕС и за принос към продоволствената сигурност на международно равнище;

АК.

като има предвид, че приблизително 20 % от всички произведени храни се губят или разхищават; като има предвид, че над 36 милиона души не могат да си позволят качествено хранене всеки втори ден; като има предвид, че най-нуждаещото се население се увеличава в резултат на настоящата икономическа криза;

АЛ.

като има предвид, че дружествата на хранителновкусовата промишленост, участващи в логистиката и разпространението на едро, в широкомащабното промишлено производство и преработка, са определени за ключови субекти, чиято издръжливост трябва да бъде засилена, тъй като те предоставят основни услуги; като има предвид, че пазарите на едро са субекти от обществен интерес, които предоставят на обширни регионални и междурегионални райони услуга, която е от съществено значение за доставката, разпространението до крайния потребител на пресни и нетрайни селскостопански и рибни продукти, и която гарантира тяхното качество и спазването на здравните стандарти; като има предвид освен това, че пазарите на едро вече доказаха своята устойчивост и жизненоважната роля, която играят, като гарантират непрекъснатост на доставките и разпространението на храни по време на пандемията от COVID-19;

АМ.

като има предвид, че едва 11,9 % от всички управители на земеделски стопанства в ЕС през 2020 г. са били на възраст под 40 години, докато 33,2 % от управителите на земеделски стопанства в ЕС са били на възраст 65 и повече години; като има предвид, че средната възраст на европейските земеделски стопани се е увеличила на 57 години; като има предвид, че през 2020 г. земеделските стопанства в ЕС са намалели с 5,3 милиона, спрямо 2005 г., което представлява намаление с 37 %; като има предвид, че броят на управителите на земеделски стопанства е намалял с 11,2 % между 2016 г. и 2020 г.; като има предвид, че повечето държави — членки на ЕС, отчетоха общ спад в броя на управителите на земеделски стопанства;

АН.

като има предвид, че жените играят жизненоважна роля в селските райони; като има предвид, че за да се противодейства на риска от предвидено изоставяне на тези райони в ЕС, е важно жените да получат признание и видимост за своята работа и съсобственост на земеделските стопанства; като има предвид, че са необходими действия и мерки за преодоляване на неравнопоставеността между половете в хранително-вкусовия сектор и че е наложително жените да бъдат включени в процеса на вземане на решения на всички равнища при разработването на планове и политики;