ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.6.2023
COM(2023) 323 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА
Годишен доклад до органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2022 г.
{SWD(2023) 214 final}
Съдържание
1. Цели и приложно поле на доклада
2. Мисия на Службата за вътрешен одит: отчетност, независимост и обективност
3. Преглед на извършените одити
3.1. Изпълнение на плана за одит за 2022 г.
3.2. Статистически данни за препоръките на Службата за вътрешен одит
4. Заключения въз основа на одитите, извършени през 2022 г.
4.1. Заключения относно одитите на изпълнението
4.1.1. Управление на изпълнението
4.1.2. Изпълнение на политиката на ЕС
4.1.3. Системи за вътрешен контрол: законосъобразност и редовност
4.1.4. Готовност за и ранно изпълнение на бюджета на ЕС
4.1.5. Сътрудничество с трети държави, които изпълняват политики и програми
4.1.6. Информационни технологии
4.1.7. Други процеси
4.2. Ограничени заключения на Службата за вътрешен одит
4.3. Общо становище относно финансовото управление от страна на Комисията
5. Консултация с органа на Комисията за разглеждане на финансови нередности
6. Смекчаващи мерки във връзка с потенциални конфликти на интереси (международни стандарти за вътрешен одит) — Разследване на Европейския омбудсман
1.Цели и приложно поле на доклада
С настоящия доклад се информират Европейският парламент и Съветът, като част от процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, относно вътрешните одити, извършени през 2022 г. от Службата за вътрешен одит на Европейската комисия в генералните дирекции, службите и изпълнителните агенции на Комисията. Той включва: i) обобщение на броя и вида на извършените вътрешни одити; ii) обобщение на отправените препоръки; и iii) действията, предприети по тези препоръки. В съответствие с член 118, параграф 8 и член 247 от Финансовия регламент, Комисията изпраща доклада на Европейския парламент и на Съвета. Той се основава на доклада, изготвен в съответствие с член 118, параграф 4 от Финансовия регламент от вътрешния одитор на Комисията, относно изготвените през 2022 г. одитни и консултантски доклади на Службата за вътрешен одит.
2.Мисия на Службата за вътрешен одит: отчетност, независимост и обективност
Мисията на Службата за вътрешен одит е да укрепва и защитава организационните ценности, като предоставя основани на риска и обективни увереност, съвети и виждания. Службата за вътрешен одит помага на Комисията да постига целите си чрез внасяне на систематичен и дисциплиниран подход, за да се оцени и подобри ефективността на процесите на управление на риска, на контрол и на управление. Задачите на Службата за вътрешен одит включват оценка и отправяне на подходящи препоръки за подобряване на процесите на управление на риска, на контрол и управление с оглед постигане на следните три цели: i) насърчаване на подходяща етика и ценности в рамките на организацията; ii) гарантиране на ефективно управление на изпълнението и отчетност на ниво организация; и iii) съобщаване по ефективен начин на информация за риска и контрола на съответните отдели в организацията. По този начин Службата за вътрешен одит се стреми да насърчи култура на ефикасно и ефективно управление в рамките на Комисията и нейните отдели.
Независимостта на дейността на Службата за вътрешен одит е залегнала във Финансовия регламент и в приетия от Комисията устав за мисията на Службата. В този устав се постановява, че за да се гарантира обективност на тяхната преценка и да се избегне конфликт на интереси, одиторите на Службата за вътрешен одит трябва да запазят своята независимост по отношение на дейностите и операциите, на които извършват преглед. Ако обективността им бъде накърнена реално или привидно, информацията за накърняването следва да бъде оповестена. Ако вътрешният одитор счита за необходимо, той може да се обърне пряко към председателя на Комисията и/или колегиума на членовете на Комисията.
Службата за вътрешен одит извършва дейността си в съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент, Международните стандарти за професионалната практика по вътрешен одит и Етичния кодекс на Института на вътрешните одитори.
Службата за вътрешен одит се отчита — и отговаря функционално — пред Комитета за контрол на одитите, създаден съгласно член 123 от Финансовия регламент. Службата за вътрешен одит: i) докладва пред Комитета за контрол на одитите значимите въпроси, произтичащи от одитите, и потенциалните подобрения на одитираните процеси; ii) предоставя годишно общо становище относно състоянието на финансовото управление в Комисията; и iii) докладва (поне веднъж годишно) за своята мисия и своето изпълнение, както е предвидено в нейния годишен план за одит. Това докладване включва значителни експозиции на риск, проблеми, свързани с контрола, проблеми, свързани с институционалното управление, и други въпроси.
Комитетът за контрол на одитите подпомага колегиума на членовете на Комисията при изпълнението на задълженията му съгласно Договорите, Финансовия регламент и други нормативни актове. Той осъществява това, като: i) гарантира независимостта на Службата за вътрешен одит; ii) извършва наблюдение на качеството на дейността по вътрешен одит; iii) гарантира, че препоръките, отправени в рамките на вътрешен и външен одит, се вземат надлежно предвид от службите на Комисията; и iv) гарантира, че се предприемат подходящи последващи действия по отношение на тези препоръки. По този начин Комитетът за контрол на одитите помага за подобряване на ефективността и ефикасността на Комисията при постигането на нейните цели. Комитетът за контрол на одитите също така улеснява надзора от страна на колегиума на членовете на Комисията върху практиките на Комисията за управление, управление на риска и вътрешен контрол.
Службата за вътрешен одит не одитира системите на държавите членки за контрол на средствата от ЕС. Тези одити стигат до равнището на отделните бенефициери и се извършват от вътрешните одитори на държавите членки, от националните органи за одит, от други генерални дирекции на Комисията и от Европейската сметна палата. Службата за вътрешен одит одитира обаче предприетите от Комисията мерки за надзор и одитиране: i) на органите в държавите членки; и ii) на други органи, които отговарят за изплащането на средства от ЕС. В съответствие с член 118, параграф 2 от Финансовия регламент Службата за вътрешен одити разполага с пълен и неограничен достъп до цялата информация, необходима за изпълнение на нейните задължения, а ако е необходимо —и на място, включително в държавите членки и в трети държави.
3.Преглед на извършените одити
3.1.Изпълнение на плана за одит за 2022 г.
Службата за вътрешен одит изпълни плана за одит за 2022 г. в условията на по-висок натиск върху ресурсите в някои от генералните дирекции и служби на Комисията поради действащия режим на управление на кризи в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна. Освен това забавянията, свързани с приемането на законодателството и със започването на изпълнението на програмите, оказаха въздействие върху първоначалния план за одит. Въпреки предизвикателствата, произтичащи от тези обстоятелства, Службата за вътрешен одит приключи 89 ангажимента за одит (одити, прегледи и последващи ангажименти) и изготви 101 доклада (включително окончателни одитни доклади и доклади от преглед, последващи и заключителни бележки и писма във връзка с управлението).
Общият брой и разбивката по видове ангажименти и изготвени доклади към крайната дата 31 януари 2023 г. се съдържат в диаграмите по-долу.
Източник: Европейска комисия, Служба за вътрешен одит
Броят на докладите е по-голям от броя на ангажиментите, тъй като във връзка с някои хоризонтални одити или одити на множество субекти Службата за вътрешен одит изготвя няколко доклада за различните одитирани субекти, попадащи в обхвата на одита. През 2022 г. Службата за вътрешен одит проведе 14 хоризонтални одита и одита на множество субекти (и изготви 22 окончателни доклада по отношение на тези одити).
Първоначалният план за одит за 2022 г. включваше 37 ангажимента за одит (без последващи ангажименти), които трябваше да бъдат приключени до крайната дата 31 януари 2023 г. Освен това той включваше 35 ангажимента, за които беше планирано да започнат в рамките на отчетния период и да бъдат завършени след приключването му.
В съответствие с устава си и международните стандарти за одит Службата за вътрешен одит планира одитната си дейност въз основа на оценка на риска и анализ на капацитета. Целта на това е да се определи план за одит, който обхваща областите с най-висока степен на риск, като по този начин се увеличава в максимална степен добавената стойност на Службата за вътрешен одит, и се допринася за гарантиране на най-доброто използване на ресурсите и ефикасното и ефективно изпълнение на плана за одит. Службата за вътрешен одит редовно наблюдава изпълнението на плана за одит и при необходимост прави корекции.
Първоначалният план за одит за 2022 г. на Службата за вътрешен одит беше актуализиран през август 2022 г., за да бъдат отчетени променящите се рискове. При тази актуализация Службата за вътрешен одит планираше да приключи 29 ангажимента за одит до 31 януари 2023 г. Комитетът за контрол на одитите взе предвид както първоначалния, така и актуализирания план.
До крайната дата 31 януари 2023 г. Службата за вътрешен одит приключи 30 ангажимента за одит. Това представлява 100 % от плана за одит за 2022 г., който беше актуализиран в средата на годината, както и един допълнителен ангажимент, чието приключване беше планирано след отчетния период.
Настоящият доклад се отнася до одитите, приключени от Службата за вътрешен одит в рамките на отчетния период — от 1 февруари 2022 г. до 31 януари 2023 г. Следователно в приложението към настоящия доклад не се прави обобщение на допълнителната дейност, която все още продължава към 31 януари 2023 г. (попадаща извън отчетния период) и която е допринесла за общото становище на Службата за вътрешен одит за финансовото управление на Комисията за 2022 г. Това се отнася по-специално до ангажименти относно разработването и изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост и относно риска на Комисията при плащане. Съответната информация от тези ангажименти е взета предвид в общото становище за 2022 г. (вж. раздел 4.3).
3.2.Статистически данни за препоръките на Службата за вътрешен одит
Службата за вътрешен одит издаде 172 препоръки, произтичащи от нейната одитна дейност през 2022 г. Както е показано по-долу, по-голямата част от тези препоръки (71 %) са оценени като важни, като две препоръки са оценени като критични.
Източник: Европейска комисия, Служба за вътрешен одит
През 2022 г. одитираните субекти приеха 167 от 172 препоръки, издадени от Службата за вътрешен одит. Две препоръки бяха частично приети , а три препоръки бяха отхвърлени . Одитираните субекти изготвиха планове за действие за всички (частично) приети препоръки. Тези планове за действие бяха представени на Службата за вътрешен одит, която впоследствие ги оцени като задоволителни или поиска преразгледан план за действие.
ПРЕПОРЪКИ, ИЗДАДЕНИ МЕЖДУ 2018 Г. И 2022 Г.
Службата за вътрешен одит изпрати на Комитета за контрол на одитите изчерпателен преглед на последващите действия по отношение на изпълнението на препоръките, които бяха просрочени с повече от шест месеца . Освен това Службата за вътрешен одит изготви тримесечни доклади за изпълнението на просрочените с повече от шест месеца препоръки, които бяха обсъдени по време на заседанията на подготвителната група на Комитета за контрол на одитите.
Както е посочено по-долу, към крайната дата 31 януари 2023 г. 635 (74 %) от общо 854 (частично) приети препоръки
, отправени от Службата за вътрешен одит през периода 2018—2022 г. , бяха оценени от одитираните субекти като изпълнени
. Това означава, че остават отворени общо 219 препоръки (26 %).
Източник: Европейска комисия, Служба за вътрешен одит
От 219 отворени препоръки, които продължават да са отворени към крайната дата, две са оценени като критични, 62 са оценени като много важни и 155 са оценени като важни.
46 от отворените препоръки са просрочени (не са изпълнени до първоначално договорената дата). Тези просрочени препоръки представляват 5,4 % от (частично) приетите препоръки. От просрочените препоръки три, оценени като много важни, са класифицирани като значително просрочени (значително просрочени са тези, които продължават да бъдат отворени над шест месеца след първоначалната дата на изпълнение). Това представлява значително намаление спрямо предходните години, което е свидетелство за строгата политика за проследяване на Службата за вътрешен одит при оценяване на изпълнението на нейните препоръки. Тези много важни значително просрочени препоръки представляват 0,4 % от общия брой на (частично) приетите препоръки през периода 2018—2022 г. (в сравнение с 0,8 % през предходния отчетен период). Преди 2018 г. не са издадени много важни значително просрочени препоръки.
Източник: Европейска комисия, Служба за вътрешен одит
Като цяло Службата за вътрешен одит счита, че изпълнението на отправените от нея препоръки е задоволително и съпоставимо с предходни отчетни периоди. Това състояние на нещата показва, че службите на Комисията се стараят да изпълнят критичните и много важните препоръки, като по този начин намаляват рисковете, установени от Службата за вътрешен одит. Въпреки това следва да се обърне внимание на значително просрочените отделни препоръки, оценени като много важни.
В част 3 на приложението към настоящия доклад тези много важни и значително просрочени препоръки са представени в обобщен вид.
4.Заключения въз основа на одитите, извършени през 2022 г.
4.1.Заключения относно одитите на изпълнението
Като допринесе за културата на Комисията, основана на изпълнението, и за по-големия акцент върху съотношението качество/цена, през
2022 г. Службата за вътрешен одит извърши одити на изпълнението и всеобхватни одити като част от своя стратегически план за одит.
Направените в резултат на одитите заключения се отнасят до: 1) изпълнение на политиката на ЕС; 2) системи за вътрешен контрол във връзка със законосъобразността и редовността; 3) готовността и ранното изпълнение на бюджета на ЕС; 4) управление на изпълнението; 5) сътрудничество с трети страни, които изпълняват политики и програми; 6) информационни технологии; и 7) други процеси.
В съответствие със своята методика и най-добри практики Службата за вътрешен одит разглежда изпълнението косвено, като оценява представянето на отделите при прилагането на политики, програми и действия спрямо свързаните с тях рискове. С този подход тя цели да гарантира, че
генералните дирекции и службите са разработили подходящи рамки за изпълнението, инструменти за измерване на изпълнението и системи за наблюдение.
В точките по-долу се посочват заключенията на Службата за вътрешен одит по отношение на различите аспекти на изпълнението, върху които бяха съсредоточени извършените от нея одити през 2022 г.
Управление на изпълнението
Стабилната система за управление на изпълнението е от съществено значение, за да се гарантира, че целите и показателите за изпълнение са ефективно определени и са в съответствие с приоритетите на Комисията, че се наблюдават редовно и се изготвят доклади по отношение на тях, и че дейностите на Комисията осигуряват максимално изпълнение и добавена стойност. Политическите заинтересовани страни и обществеността все по-често изискват ясни доказателства за изпълнението от страна на Комисията на политическите и оперативните цели.
Поради това Комисията се ангажира да прилага по-строга рамка за изпълнението. В Съобщението относно рамката за изпълнение за бюджета на ЕС съгласно МФР за периода 2021—2027 г. се съдържат необходимите инструменти и процедури за определяне на целите и за измерване и наблюдение на напредъка към тяхното постигане. Именно в тази рамка Службата за вътрешен одит проведе четири одита в областта на управлението на изпълнението.
1)За да наблюдава своето изпълнение и да докладва по подходящ начин на обществеността и други заинтересовани страни, Комисията трябва да разполага с разумна гаранция за увереност, че информацията за изпълнението на финансовите програми на ЕС, с която разполага, е надеждна. Службата за вътрешен одит извърши одит на генерална дирекция „Бюджет“ и на Генералния секретариат на Комисията. Тя извърши оценка на адекватността на системата за контрол, въведена с цел да се окаже подкрепа на Комисията при изграждането на увереност относно надеждността на информацията за изпълнението на нейните финансови програми. Службата за вътрешен одит признава, че цялостният подход за контрол по отношение на надеждността на информацията за изпълнението не може да се прилага по същия начин, както във връзка с аспектите на законосъобразността и редовността, което донякъде се обяснява от предизвикателния процес, чрез който се събира, обработва и докладва информацията за изпълнението, предвид голямото количество и разнообразие от такава информация, както и броя на участниците в управлението на такава информация, особено при споделено и непряко управление. С оглед на този много предизвикателен контекст Службата за вътрешен одит стигна до заключението, че макар Комисията да е постигнала напредък в подобряването на рамката за изпълнение за бюджета на ЕС и в прилагането на системата за контрол, необходима за изграждане на увереност относно надеждността на докладването на информация за изпълнението на финансовите ѝ програми са необходими редица ключови подобрения за по-нататъшното укрепване на тази система. По-специално беше установена една много важна слабост, свързана с дейностите по контрол, включително пропуски или несъответствия в институционалното управление във връзка с оценката на надеждността на информацията за изпълнението (които са отразени в начина, по който се отчитат свързаните проверки) и това, че контролът на качеството на централно равнище не винаги се изпълнява по предназначение, по-специално прегледите на качеството и проверките за съответствие по отношение на годишните отчети за дейността.
2)Въз основа на актуалното състояние на рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации за периодите 2014—2020 г. и 2021—2027 г. Службата за вътрешен одит извърши оценка на специфичните характеристики на рамките за изпълнението на „Хоризонт 2020“ (ефективното прилагане на системата за наблюдение и докладване) и „Хоризонт Европа“ (модела на рамката за изпълнение). Одитът обхвана ГД „Научни изследвания и иновации“, ГД „Действия по климата“, ГД „Енергетика“, ГД „Мобилност и транспорт“, Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда и Съвместния изследователски център
. Като цяло моделът на рамката за изпълнение и системата за наблюдение и докладване за „Хоризонт Европа“, както и състоянието на нейното функциониране са подходящи и в съответствие с етапа от жизнения цикъл на програмата. Службата за вътрешен одит отбеляза обаче една много важна слабост, свързана с ефективността на системата за докладване за „Хоризонт 2020“.
Накрая в посочените по-долу генерални дирекции бяха извършени два одита относно управлението на изпълнението:
3)Евростат и
4)генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“.
Както в случай 3), така и в случай 4) системите за управление на изпълнението бяха подходящо разработени, ефикасно и ефективно прилагани, позволявайки планиране, наблюдение и докладване на постиженията на основните цели на политиката.
Изпълнение на политиката на ЕС
През 2019 г. председателят на Комисията определи политическите приоритети за петгодишен период. Основна отговорност на Комисията е да превръща тези приоритети в конкретни действия. Различните генерални дирекции и служби играят активна роля в изготвянето и изпълнението на политиките на ЕС. Това се постига, наред с другото, като се предлага законодателство на ЕС, оказва се подкрепа на държавите членки при неговото прилагане, гарантира се спазването на правото на ЕС и се осигурява външното представителството на Съюза по въпроси, различни от политиката в областта на външните работи и сигурността. Службата за вътрешен одит оцени изпълнението от страна на съответните генерални дирекции в някои от тези области като извърши пет одита. При четири от петте одита беше установено, че са необходими значителни подобрения, а през 2022 г. Службата за вътрешен одит издаде няколко много важни препоръки, отправени към одитираните генерални дирекции
.
1)При единия одит беше оценена адекватността и ефективността на гаранционната схема на Европейския фонд за устойчиво развитие. Службата за вътрешен одит призна усилията, положени от ГД „Международни партньорства“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ за управление на тази гаранционна схема, която е нов и единствен по рода си инструмент. Въпреки значителните предизвикателства, свързани с установяването на новия начин на изпълнение, необходимостта от договаряне на няколко хоризонтални клаузи и пренасочването за справяне с предизвикателствата в резултат на пандемията от COVID-19, в срока, определен в регламента за фонда, бяха подписани споразумения за цялата сума по инструмента. Въпреки това, управлението, изграждането на увереност, договорните споразумения и споразуменията за наблюдение на изпълнението, трябва да бъдат значително подобрени, за да се укрепят процесите на управление, изпълнение и докладване.
2)В ГД „Търговия“, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Околна среда“ беше извършен втори одит, който беше насочен към процесите, въведени за гарантиране на ефикасността и ефективността на изпълнението на двустранни търговски споразумения. При него беше установено, че Генерална дирекция „Търговия“ е предприела действия за укрепване на изпълнението и прилагането на двустранни търговски споразумения, като е поставила акцент върху координацията с външни заинтересовани страни и сътрудничеството с другите служби на Комисията. В Генерална дирекция „Търговия“ са необходими обаче допълнителни подобрения по отношение на приноса на последващите оценки и проучвания за изпълнението на търговските споразумения и документирането на информация относно актуалното състояние на съществуващите пречки пред търговията.
3)Трети одит имаше за цел да се оценят процесите, въведени от генералните дирекции „Земеделие и развитие на селските райони“, „Здравеопазване и безопасност на храните“ и от Европейската служба за борба с измамите
с цел предотвратяване и разкриване на измами с храни. Измамите с храни могат не само да попречат на правилното функциониране на вътрешния пазар, но и да представляват риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или за околната среда в ЕС. Въпреки че като цяло въведените от двете генерални дирекции процеси са подходящи, все още има много важни слабости, които засягат тяхната ефикасност и ефективност. Те се отнасят до разпределението на задачите, свързани с биологичните хранителни продукти; проверката на уведомленията за установяване на потенциални случаи на измами; наблюдението на потенциални проблеми в системите за контрол на държавите членки; и функционалностите на свързаните системи за информационни технологии.
4)При четвърти одит беше оценена системата за вътрешен контрол в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ за изпълнението на националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Макар че като цяло генералната дирекция разполага с подходящ контрол за ефективното и ефикасното прилагане на националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор, все още съществува една значителна слабост. Тя е свързана с мониторинга на изпълнението на тези програми (а именно насоките, предоставени на държавите членки относно данните за изпълнението, които трябва да докладват на Комисията, и оценката на тези данни от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“).
5)Проучванията са ключов фактор в процеса на създаване на политика. Службата за вътрешен одит стигна до заключението, че въведената система за вътрешен контрол в генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ гарантира, че различните етапи от жизнения цикъл на проучванията се управляват ефективно и ефикасно и са в съответствие с приложимото законодателство и институционалното управление.
Системи за вътрешен контрол: законосъобразност и редовност
Предоставянето на увереност на колегиума на членовете на Комисията, както и на генералните дирекции и на службите относно ефикасното и ефективното прилагане на вътрешния контрол по отношение на финансовото управление остава един от приоритетите на Службата за вътрешен одит. Въз основа на задълбочена оценка на риска и произтичащия от това стратегически план за одит за периода 2021—2023 г., през 2022 г. Службата за вътрешен одит изпълни седем ангажимента за одит в тази област. Чрез тези одити стана ясно, че са необходими значителни подобрения и бяха издадени няколко препоръки
.
1)Въвеждането през 2016 г. на „очакваната изложена на риск сума при приключване“, представлява важна стъпка към подобряване на отчитането на Комисията относно финансовото управление, тъй като допълва отчитането по програмите с многогодишни системи за контрол, като предоставя допълнителна информация относно очакваните изложени на риск суми, които Комисията очаква да останат, след като бъдат приложени всички очаквани корективни действия. В този контекст Службата за вътрешен одит извърши ограничен преглед на отчитането на превантивните и корективните мерки на Комисията („коригиращ капацитет“) в ГД „Бюджет“, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Международни партньорства“, ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания. В годишния отчет за управлението и изпълнението за 2021 г. Службата за вътрешен одит призна постоянните усилия на Генерална дирекция „Бюджет“ за подобряване на качеството и яснотата на отчитането на превантивните и корективните мерки. Тя стигна до заключението, че институционалните указания за отчитане на превантивните и корективните мерки като цяло са добре разработени и се прилагат ефективно от включените в извадката генерални дирекции и служби. Все още съществуват обаче много важни слабости по отношение на въведения вътрешен контрол (както на институционално, така и на местно равнище) за гарантиране на отчитането в годишните доклади за дейността на генералните дирекции на опростена, ясна и надеждна информация, а от ГД „Бюджет“ — в годишния доклад на Комисията за управление и изпълнение. Те се отнасят до наличието на количествени данни и качествена информация за ефективно обосноваване на цялостния коригиращ капацитет на Комисията и яснотата и последователността на докладването на корекциите в годишните доклади за дейността и годишния доклад за управление и изпълнение.
2)Механизмът за възстановяване и устойчивост е временен инструмент, чрез който Комисията набира средства, за да помага на държавите членки да прилагат реформи и инвестиции в съответствие с приоритетите на ЕС. Службата за вътрешен одит извърши оценка на стратегиите за контрол и одит на генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ във връзка с Механизма за възстановяване и устойчивост. Тя признава, че напредъкът в създаването на стратегии за контрол и одит е предизвикателна задача поради сложността на оперативната среда и правната рамка на инструмента, както и упражняването на натиск върху ресурсите за одобряване на националните планове за възстановяване и устойчивост и извършване на първите плащания. Все още обаче съществуват много важни слабости във връзка със структурата на тези видове контрол, които може да възпрепятстват гарантирането на законосъобразността и редовността на плащанията и на ефективността на системите за контрол в държавите членки при защитата на финансовите интереси на Съюза. Тези слабости са свързани с методиката за спиране на плащанията в случай на непостигане на ключови етапи и цели, прилагането на корекции, произтичащи от последващи одити, определянето на критерии за заключение относно съответствието на системите за контрол на държавите членки и методиката за определяне на обхвата на системните одити.
3)При одит на генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ беше оценена структурата и прилагането на контрол при управлението на безвъзмездни средства — от предоставянето до окончателното плащане и последващите одити, свързани с Механизма за гражданска защита на Съюза. Въпреки че стратегията за контрол на управлението на безвъзмездните средства е разработена по подходящ начин, съществува много важна слабост при нейното изпълнение, свързана с неоповестяването на критериите за подбор на бенефициери в процедурите за пряко предоставяне и обосновката за използването на такива процедури.
4)По линия на функция „Съседни държави и светът“ може да бъде предоставено финансиране от Европейския съюз на бенефициери от всички континенти. Капацитетът на делегациите на ЕС обаче е ограничен и не е възможно генералните дирекции за външна дейност да проверяват всяка разходна позиция в окончателните искания за плащане. Поради това бенефициерите и изпълнителите са задължени по договор да предоставят проверка на разходите, извършена от външен одитор. Тези проверки на разходите по договор притежават потенциала да предотвратят появата на голям брой грешки в законосъобразността и редовността, преди Комисията да извърши плащане, и следователно имат важна характеристика във веригата за вътрешен контрол. Предишни одити на Службата за вътрешен одит показват, че проверката на разходите по договор не винаги може да предостави достатъчно надежден контрол, тъй като не винаги е възможно да се открият недопустими разходи преди окончателното плащане. През 2022 г. Службата за вътрешен одит извърши оценка на структурата и прилагането на контрол върху проверката на разходите по договор в ГД „Международни партньорства“, ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и в Службата за инструментите в областта на външната политика. Службата за вътрешен одит отбеляза, че генерална дирекция „Международни партньорства“ е положила значителни усилия за прилагане на процеса на проверка на разходите по договор, който се използва и от генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и от Службата за инструментите в областта на външната политика. Структурата на този процес обаче не е напълно подходяща, поради което той е само частично ефективен и ефикасен като надежден източник на увереност за законосъобразността и редовността на плащанията. В този контекст Службата за вътрешен одит установи две много важни слабости, свързани с целта и структурата на процеса и мониторинга на обратната връзка относно проверките на разходите по договор.
5)Генерална дирекция „Информатика“ играе водеща роля в процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани с информационните и комуникационните технологии, като обхваща не само Европейската комисия, но и други институции и органи на ЕС. Службата за вътрешен одит извърши одит на процедурата за възлагане на обществени поръчки в генерална дирекция „Информатика“. Предвид тази предизвикателна роля, Службата за вътрешен одит стигна до заключението, че генералната дирекция е разработила и приложила подходящо и ефективно управление, управление на риска и рамка за вътрешен контрол за дейностите си по възлагане на обществени поръчки. Въпреки това продължава да съществува значителна слабост по отношение на нейната ефикасност, по-специално що се отнася до насочването на процедурите за възлагане на обществени поръчки в областта на информационните и комуникационните технологии към по-конкурентни и икономични методи.
6)С Общия регламент относно защитата на данните
спазването на изискванията за защита на данните беше поставено в центъра на управлението на организациите и беше въведен основан на риска подход за оценка на операциите по обработване на данни с цел утвърждаване на основното право на всеки човек на защита на неговите данни. За да се осигури съгласуван и хармонизиран подход по отношение на защитата на личните данни в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, през 2018 г. беше приет вътрешен регламент за защита на данните, съобразен с принципите и правилата на Общия регламент относно защитата на данните
. Неговата основна цел е да гарантира, че институциите, органите, службите и агенциите на ЕС обработват личните данни по справедлив и прозрачен начин. Изпълнителните агенции обработват голям обем лични данни. Като се има предвид ключовата роля на Комисията при приемането на регламенти относно защитата на данните на равнището на ЕС е важно изпълнителните агенции също да дадат пример при прилагането на новите правила на ЕС за защита на данните. Службата за вътрешен одит извърши одит в пет изпълнителни агенции
и в ГД „Научни изследвания и иновации“ с цел оцени дали са въвели ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол за защитата на личните данни в съответствие с основните разпоредби на вътрешната наредба относно защитата на данните. Службата за вътрешен одит стигна до заключението, че изпълнителните агенции, подкрепени от Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, са въвели система за контрол за защита на личните данни, която има за цел да се спазват ключовите разпоредби на приложимия регламент. Макар да се признава, че Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ е създала стабилна структура на управление с цел да се помогне за справянето с общи въпроси относно управлението на личните данни и като цяло е постигнала напредък в прилагането на система за контрол за защита на личните данни, все още съществуват значителни слабости, засягащи нейната ефективност и ефикасност. Тези слабости се отнасят до окончателното оформяне на споразумението за съвместен контрол за обработката на лични данни и прехвърлянето на лични данни към трети държави чрез портала за финансиране и обществени поръчки.
7)И накрая, Службата за вътрешен одит извърши преглед на рамката за вътрешен контрол на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ и стигна до заключението, че тя е извършила подходяща оценка на наличието и функционирането на своите принципи и компоненти за вътрешен контрол.
Готовност за и ранно изпълнение на бюджета на ЕС
Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., заедно с Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (NextGenerationEU) представляват безпрецедентна сума за подпомагане на отстраняването на икономическите и социалните въздействия, причинени от пандемията от COVID-19, и подпомагане на прехода към модерна и по-устойчива Европа. Свързаните рискове, относими към управлението на този бюджет и постигането на неговите цели, са присъщо високи. Поради това в плана си за одит за 2022 г. Службата за вътрешен одит включи четири одита , обхващащи първоначалните етапи при планирането и изпълнението на бюджета на ЕС. Службата за вътрешен одит издаде няколко препоръки, две от които оцени като критични в резултат на установените слабости.
1)Одитът, извършен в Европейския съвет по иновациите и в Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, както и в ГД „Научни изследвания и иновации“ и в ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, беше с акцент върху Европейския съвет по иновациите. Европейският съвет по иновациите стартира като пилотен проект по осмата рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, която включва създаването на специален субект за инвестиции — Фондът на Европейския съвет по иновациите. Европейският съвет по иновациите стана пълноценна програма в рамките на „Хоризонт Европа“ (за периода 2021—2027 г.), като включва три схеми: Схеми „Пътеводител“ (Pathfinder) (безвъзмездни средства), „Преход“ (Transition) (безвъзмездни средства) и „Ускорител“ (Accelerator) (само безвъзмездни средства, само капитал и смесена финансова подкрепа). Въпреки че вътрешният контрол за компонента за безвъзмездни средства (схеми „Пътеводител“ (Pathfinder) и „Преход“ (Transition) беше подходящо разработен и приложен, Службата за вътрешен одит откри критични и много важни слабости в системите за управление и вътрешен контрол във връзка с неговата схема „Ускорител“ (Accelerator). Слабостите са свързани с управлението на програмата, средата за вътрешен контрол на изпълнителната агенция по отношение на Европейския съвет по иновациите, прехода към непряко управление, докладване от страна на фонда на Европейския съвет по иновациите на изпълнителната агенция и генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, несъответствия в проверките за конфликти на интереси по време на процеса на оценка и информационни и технологични услуги и инструменти, свързани със схемата „Ускорител“.
2)Друг одит беше насочен към оценката на стратегията за контрол, прилагана от генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ при управлението на ранните етапи на Европейския фонд за отбрана. Въпреки разработения по подходящ начин контрол, имаше значителна слабост, свързана с прилагането на валидирането на статута на малките и средните предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация.
Накрая бяха извършени два одита, насочени към ранните етапи на изпълнението на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.:
3)Ранно изпълнение на програмата на Механизма за свързване на Европа за периода 2021—2027 г. от Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда и ГД „Енергетика“ и ГД „Мобилност и транспорт“, и
4)Готовността на Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ да прилага програмата „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г.
Резултатите (3) и (4) бяха задоволителни, без високи остатъчни рискове или големи слабости, установени в одитираните генерални дирекции и служби на Комисията.
Сътрудничество с трети държави, които изпълняват политики и програми
Задачите по изпълнението на бюджета могат да бъдат поверени на органите на Съюза, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент. Понастоящем децентрализираните агенции на ЕС са разнообразни по отношение на своите структури на управление, мандати и задачи. Предвид установените от Службата за вътрешен одит рискове, свързани с отговорността на Комисията за сътрудничество, наблюдение и надзор на тези органи, както и първите одити от миналата година, обхващащи както партньорските генерални дирекции на Комисията, така и децентрализираните агенции на ЕС или други автономни органи, през 2022 г. Службата за вътрешен одит извърши два одита със сходен характер.
1)Първият одит обхващаше механизмите за сътрудничество между Европейската фондация за обучение и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Международни партньорства“, ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и ГД „Образование, младеж, спорт и култура“. Генералните дирекции са въвели адекватни процеси, за да подкрепят отношенията си с Европейската фондация за обучение. Установено бе обаче, че тяхната ефективност е нарушена от липсата на прецизност при определяне на географския мандат на Фондацията, който основно е отговорност на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.
2)Вторият одит обхвана сътрудничеството между генералната дирекция „Морско дело и рибарство“ и Европейската агенция за контрол на рибарството, като беше установено, че генералната агенция е разработила подходящи, ефективни и ефикасни процеси на сътрудничество относно дейности, свързани със съответствието с международните разпоредби съгласно член 30 от Регламента относно общата политика в областта на рибарството.
Информационни технологии
С оглед на повишените опасения за сигурността, правните задължения, очакванията на държавите членки, новите изисквания на потребителите и институционален подход към управлението на информацията, през 2018 г. Комисията прие стратегия в областта на цифровите технологии с цел въвеждане на нови иновативни цифрови решения в подкрепа на своите политики и дейности. В този контекст през 2022 г. Службата за вътрешен одит извърши четири одита относно информационните технологии.
1)Освен за предоставянето, в сътрудничество с другите отдели на Комисията, на няколко технически направления, които са от съществено значение за насърчаване на цифровизацията на Комисията, Генерална дирекция „Информатика“ играе централна роля за подкрепата и координирането на изпълнението на цифровата стратегия на Комисията. Одитът на напредъка в прилагането на стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии показа, че въпреки че Комисията е разработила и приложила подходяща системи за контрол за надзор, управление и наблюдение на изпълнението на стратегията в областта на цифровите технологии на Европейската комисия, все още съществува една значителна слабост, която засяга ефективното ѝ изпълнение. Тя се отнася до насоките и подкрепата, предоставяни от Генерална дирекция „Информатика“ на отделите на Комисията за подготовка и наблюдение на напредъка при прилагането на цифровизацията на процеса, свързаните с това действия на плана за модернизиране на цифровите решения и модел за цифрово предоставяне.
Извършени бяха три одита за оценка на проектирането и изпълнението на мерките за управление и контрол на информационните технологии в четири генерални дирекции и служби:
2)ГД „Миграция и вътрешни работи“ и ГД „Правосъдие и потребители“
3)ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“
4)Генерален секретариат.
Службата за вътрешен одит не установи значителни уязвимости чрез тези одити.
Други процеси
При два одита бяха оценени аспекти, в рамките на други процеси, а именно физическата сигурност и управлението на човешките ресурси.
1)Одитът относно управлението на човешките ресурси в генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ не разкри сериозни слабости в системата за контрол.
2)При одита на физическата сигурност бяха установени няколко проблема, които доведоха до пет много важни препоръки.
Като европейска институция, работодател и полагащо грижи лице, Комисията носи отговорност за осигуряването на мерки за физическата сигурност за защита на своите работници/служители и за обезпечаване на активите си. Общата отговорност за защитата на активите и лицата за всички помещения и целия персонал на Комисията се възлага на Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“. Службата за вътрешен одит признава, че областта на сигурността представлява предизвикателство и е сложна. С появата на нови рискове обстановката по отношение на сигурността се променя и службите на Комисията (по-специално Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“) трябва да реагират по съответния начин, без допълнителни ресурси. Въпреки че Комисията постигна напредък в прилагането на подходящо управление, управление на риска и рамки за вътрешен контрол във връзка с физическата сигурност с цел да защити своите служители и да обезпечи своите активи, все още са необходими редица значителни действия, за да се достигне необходимото ниво на зрялост. Те се отнасят до рамката за управление, рамката за управление на риска и мерките за вътрешен контрол.
4.2.Ограничени заключения на Службата за вътрешен одит
П рез февруари 2023 г. Службата за вътрешен одит изготви ограничени заключения относно състоянието на вътрешния контрол за всички генерални дирекции и служби на Комисията. Тези ограничени заключения допринесоха за изготвянето на годишните отчети за дейността за 2022 г. на съответните генерални дирекции и служби. Те се основават на одитната дейност, извършена през последните пет години, и обхващат всички отправени препоръки, които са отворени. Заключението на Службата за вътрешен одит относно състоянието на вътрешния контрол се ограничава до одитираните системи за управление и контрол. То не обхваща системите, които не са били одитирани от Службата за вътрешен одит през последните пет години.
4.3.Общо становище относно финансовото управление от страна на Комисията
Съгласно изискванията в устава за мисията си Службата за вътрешен одит изготвя годишно общо становище относно финансовото управление от страна на Комисията. Това становище се основава на одитната дейност в областта на финансовото управление в Комисията, извършена от Службата за вътрешен одит през последните три години (2020—2022 г.). В общото становище също така се взема под внимание информацията от други източници, а именно докладите на Европейската сметна палата. Общото становище се изготвя едновременно с настоящия доклад и обхваща същата година.
Въз основа на тази одитна информация вътрешният одитор счете, че през 2022 г. Комисията е въвела процедури по управление, управление на риска и вътрешен контрол, които, разгледани като цяло, са подходящи за предоставяне на разумна гаранция за увереност относно постигането на нейните финансови цели. В общото становище обаче е направена уговорка във връзка с резервите, направени в декларациите за достоверност от оправомощените разпоредители с бюджетни кредити, публикувани в техните съответни годишни отчети за дейността.
При съставянето на общото си становище Службата за вътрешен одит също така разгледа комбинираното въздействие на сумите, изложени на риск при плащане, тъй като те надхвърлят сумите, за които е изразена резерва. Общият размер на сумите, изложени на риск при плащане, представлява най-доброто прогнозно изчисление от страна на оправомощените разпоредители с бюджетни кредити на размера на разрешените разходи, които не са в съответствие с приложимите договорни и регулаторни разпоредби към момента на плащането през 2022 г. В своите годишни отчети за дейността генералните дирекции и службите оценяват сумите, изложени на риск при плащане, на обща стойност между приблизително 2 722 милиона евро и 3 294 милиона евро. Това съответства на между 1,6 % и 1,9 % от общите относими разходи от бюджета на Комисията, Европейския фонд за развитие и доверителните фондове на ЕС за външни дейности през 2022 г. и следователно е под прага за същественост от 2 %, както е определено в инструкциите за изготвяне на годишните отчети за дейността за 2022 г.
В тези суми, изложени на риск при плащане през 2022 г., все още не са включени финансови корекции и възстановявания, свързани с недостатъци и грешки, които генералните дирекции и службите ще открият и коригират в бъдеще поради многогодишните коригиращи механизми, вградени в системите за вътрешен контрол на Комисията.
Предвид тези елементи Службата за вътрешен одит смята, че бюджетът на ЕС следователно е подходящо защитен като цяло и във времето.
Без да формулира допълнителни резерви в общото становище, Службата за вътрешен одит подчерта следните въпроси:
1. Изпълнение на бюджета на ЕС в контекста на непредвидими и повтарящи се кризи
Ситуацията, свързана със здравето, както и социалната, икономическата и финансовата ситуация, породени от пандемията от COVID-19 и последващите кризи (агресивната война на Русия срещу Украйна, енергийната криза, инфлацията, миграцията) водят до потенциално високи, хоризонтални рискове за институцията, що се отнася до изпълнението на бюджета на ЕС и до изпълнението на неговите приоритети на политиката.
Това включва дейностите, които са част от многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., за които все още не е осъществен съответният контрол (по-специално последващ контрол), както и дейностите по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и пакета за възстановяване по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (NextGenerationEU) във връзка с аспектите, свързани с увереността, съответствието и изпълнението.
За да се гарантира, че бюджетът е надлежно защитен в дългосрочен план в контекста на съществуващите безпрецедентни предизвикателства, Службата за вътрешен одит подчертава, че ГД и службите на Комисията следва да продължават i) да оценяват надлежно рисковете вследствие на повтарящите се кризи, свързани с финансовото управление, от гледна точка на увереността, изпълнението, съответствието с правната рамка, и потенциалното въздействие върху ефективността на Комисията при прилагането на коригиращи действия поради възможни логистични ограничения за извършване на контрол на място и тежката икономическа ситуация, пред която са изправени държавите на равнище ЕС и на национално равнище (включително възможното изпадане в несъстоятелност на крайни бенефициери, което би могло да затрудни възстановяването на неоснователно платените суми); и ii) да определят и прилагат подходящи смекчаващи мерки, като например адаптиране или преформулиране на своите стратегии за контрол.
2. Прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост
Мерките за защита на бюджета на ЕС също трябва да бъдат допълнително подсилени в контекста на прилагането на основания на ефективността Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ).
Генералните дирекции на Комисията следва да:
а) продължават да преразглеждат и, ако е необходимо, да подобряват допълнително разработването и прилагането на системите за финансово управление и стратегиите за одит и контрол, за да гарантират тяхната адекватност,
б) прилагат ефективно рамката за оценка на ключовите етапи и целите и методиката на Комисията за определяне на спиране на плащания съгласно Регламента за МВУ, приет на 21 февруари 2023 г. Тези ключови елементи от стратегията за контрол предоставят яснота за начина, по който Комисията ще тълкува и прилага на практика понятието „задоволително постигане“, определено в Регламента за МВУ, в случаите, когато определени ключови етапи и цели за конкретно искане за плащане не са изпълнени изцяло или частично. Тъй като съответната рамка и методика са нови и от една страна трябва да позволят известна степен на гъвкавост, а от друга страна да осигурят еднакво третиране на много сложни и разнообразни ситуации, Комисията следва да ги преразгледа и измени, като събере повече опит с прилагането им.
Освен това следва да продължи да се обръща необходимото внимание, за да се гарантира, че са налице ефективни системи за контрол по отношение на основната отговорност на държавите членки и специфичните отговорности на Комисията във връзка с други елементи на съответствие (т.е. защита на финансовите интереси на Съюза в случай на неспазване на правилата на ЕС и националните правила, по-специално по отношение на предотвратяването, разкриването и коригирането на измами, корупция, двойно финансиране и конфликти на интереси или сериозно нарушение на задължение, произтичащо от споразумението за заем или за финансиране). В този контекст наличието на информация за използването на средствата, свързани с мерките за изпълнение на реформите и инвестиционните проекти в рамките на плановете за възстановяване и устойчивост, е много важно на национално равнище и на равнище ЕС за целите на одита, контрола и борбата с измамите, както и за политическите заинтересовани страни. Поради това Комисията трябва да продължи действията си, за да гарантира, че държавите членки събират и предоставят достъп до стандартизирани категории данни, свързани по-специално с крайните получатели на средства, изпълнителите и подизпълнителите, когато крайните получатели на средства са възлагащи органи, и действителните собственици на получателите на средства или изпълнителите (вж. подробните изисквания в член 22, параграф 3, букви г) и д) от Регламент (ЕС) 2021/241). В този контекст Комисията следва да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че държавите членки събират и публикуват информация за 100-те най-големи крайни получатели на финансиране от МВУ, както се изисква от преразгледания регламент за МВУ.
3. Стратегии за надзор с цел осигуряване на добро финансово управление за изпълнението на политиките и програмите от трети страни
През последните години Комисията въведе нови, иновативни финансови схеми и инструменти, които допълват традиционните режими на управление. Тяхното изпълнение изисква намесата на трети страни, какъвто в случаят на споделено или непряко управление. Тези страни включват финансови институции, международни организации, национални органи и национални агенции в държави членки, трети държави, съвместни предприятия и децентрализирани агенции на ЕС. Комисията възлага или делегира задачи на тези трети страни, някои от които включват отговорности за вземане на решения. Това води до специфични предизвикателства и рискове за Комисията, както е посочено от Европейската сметна палата.
Независимо от инструмента и режима за управление, използван за политиките на изпълнение на ЕС, Комисията остава изцяло отговорна за осигуряването на законосъобразността и редовността на разходите и за доброто финансово управление, както и за постигането на целите на политиката.
За да изпълняват общите си отговорности, генералните дирекции трябва да определят и прилагат подходящи, ефективни и ефикасни механизми за надзор, наблюдение и докладване. Целта е да се гарантира, че субектите, на които са делегирани задачи, и другите партньори изпълняват програмите ефективно, защитават по подходящ начин финансовите интереси на ЕС и спазват споразуменията за делегиране, когато е приложимо, както и че за разрешаването на всички проблеми, които евентуално ще бъдат установени, се предприемат мерки възможно най-бързо. През последните години бяха предприети действия за ограничаване на рисковете, установени в резултат на одитната дейност, по-специално в областта на непрякото управление, но все още са необходими допълнителни подобрения по отношение на надзора и наблюдението на нови, иновативни финансови схеми и инструменти. Това е от значение не само във връзка с приключването на дейностите, делегирани по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., но още повече с оглед на повишеното използване на капиталови инструменти, гаранционни инструменти и инструменти за поделяне на риска в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.
5.Консултация с органа на Комисията за разглеждане на финансови нередности
Експертната комисия, създадена съгласно член 143 от Финансовия регламент, не докладва за наличието на системни проблеми през 2022 г. в становището, което дава съгласно член 93 от Финансовия регламент.
6.Смекчаващи мерки във връзка с потенциални конфликти на интереси (международни стандарти за вътрешен одит) — Разследване на Европейския омбудсман
Настоящият генерален директор на Службата за вътрешен одит и вътрешен одитор на Комисията — г-н Manfred Kraff — встъпи в длъжност на 1 март 2017 г. Преди това г-н Kraff бе заместник генерален директор и счетоводител на Комисията в генерална дирекция „Бюджет“.
В съответствие с международните стандарти за одит на (
) 7 март 2017 г., след като бе назначен за генерален директор и вътрешен одитор, г-н Kraff изготви инструкции относно механизмите, които следва да бъдат въведени с цел намаляване и/или избягване на потенциалните или предполагаеми конфликти на интереси при одитната дейност на Службата за вътрешен одит във връзка с предишните му отговорности. Срокът на тези механизми беше удължен през 2018 г., през 2019 г., през 2020 г., през 2021 г., през 2022 г. и през 2023 г. чрез бележки с указания, изготвени от г-н Kraff, до всички служители на Службата за вътрешен одит. Съгласно механизмите г-н Kraff не участва в надзора на одитната дейност, свързана с операциите, за които той е отговарял, преди да постъпи в Службата за вътрешен одит. В такива случаи надзорът на одитната дейност в крайна сметка попада под отговорността на г-н Mason директор в Службата за вътрешен одит (дирекция B, „Одити на Комисията, изпълнителните агенции, агенциите на ЕС и други автономни органи II“)
В механизмите се посочва също така, че Комитетът за контрол на одитите се уведомява за тези инструкции и за тяхното изпълнение и че г-н Mason ще се обръща към Комитета за контрол на одитите за оценката на всяка ситуация, която може да бъде изтълкувана като накърняваща независимостта или обективността на г-н Kraff. В тези случаи г-н Kraff няма да упражнява надзор върху въпросния одит.
Комитетът за напредъка на одита взе под внимание продължаването на тези договорености по време на заседанието си през януари 2023 г. (подготвителна група).
