ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.6.2023

COM(2023) 309 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г.

   1.    Въведение 

Ефективните правосъдни системи са от съществено значение за прилагането на правото на ЕС и за утвърждаването на върховенството на закона и на други ценности, на които се основава ЕС и които са общи за държавите членки. Когато прилагат правото на ЕС, националните съдилища действат като съдилища на ЕС. Националните съдилища са тези, които на първо място гарантират ефективното прилагане на правата и задълженията, установени в правото на ЕС (член 19 от Договора за Европейския съюз — ДЕС).

В допълнение, ефективните правосъдни системи също са от съществено значение за взаимното доверие и за подобряване на инвестиционния климат и устойчивостта на растежа в дългосрочен план. Ето защо подобряването на ефикасността, качеството и независимостта на националните правосъдни системи е сред приоритетите на европейския семестър — годишния цикъл на ЕС за координиране на икономическите политики. Връзката между ефективните правосъдни системи, бизнес средата в държавите членки и икономиката, която работи за хората, се потвърждава в годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г. 1 , в който са определени приоритетите за политиката на ЕС в областта на икономиката и заетостта. Добре функциониращите и напълно независими правосъдни системи могат да окажат положително въздействие върху инвестициите и са от ключово значение за тяхната защита, с което допринасят за производителността и конкурентоспособността. Те са важни също и за осигуряването на ефективно трансгранично изпълнение на договори, административни решения и разрешаване на спорове, което е от съществено значение за функционирането на единния пазар 2 .

В този контекст в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието се прави годишен преглед на показателите, като се обръща специално внимание на основните параметри на всяка ефективна правосъдна система:

-ефикасност;

-качество;

-независимост.

В информационното табло за 2023 г. са доразвити показателите и за трите аспекта, включително за достъпността на правосъдието за хората, изложени на риск от дискриминация, и възрастните хора, и отново за цифровизацията на правосъдието, която изигра решаваща роля за продължаване на функционирането на съдилищата по време на пандемията от COVID-19 и за подпомагане на възстановяването им след това, както и по-общо за насърчаване на ефикасни и достъпни правосъдни системи 3 . В настоящото издание на информационното табло се укрепва бизнес измерението и на трите аспекта, като се включват нови данни относно ефикасността в областта на борбата с корупцията 4  и актуализирана таблица относно правните гаранции във връзка с административните решения и продължават да се представят данните относно доверието в защитата на инвестициите. И накрая, в информационното табло за 2023 г. се представя начинът, по който правосъдните системи започнаха да се възстановяват от ефектите, които пандемията от COVID-19 оказа върху ефикасността на тези системи.

 Годишен цикъл относно върховенството на закона —

Както бе обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен, Комисията е създала всеобхватен годишен цикъл относно върховенството на закона, за да задълбочи своето наблюдение на положението в държавите членки. Цикълът относно върховенството на закона представлява превантивен инструмент, който задълбочава диалога и съвместната осведоменост по въпросите в областта на върховенството на закона. В основата на новия цикъл е годишният доклад относно върховенството на закона, в който се предоставя обобщение на значимите събития — както положителни, така и отрицателни — във всички държави членки и в Съюза като цяло. Докладите, включително изданието за 2022 г., публикувано на 13 юли 2022 г., се основават на различни източници, включително на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието 5 . Освен това, както обяви председателят Фон дер Лайен в речта си за състоянието на Съюза през 2021 г., в доклада относно върховенство на закона за 2022 г. са включени препоръки към държавите членки. Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г. беше доразвито и за да се отрази нуждата от допълнителна сравнителна информация, установена по време на изготвянето на доклада относно върховенството на закона за 2022 г., така че да се подпомогнат предстоящите доклади за върховенството на закона, включително в областта на борбата с корупцията.

2.    Контекст: развитие във връзка с реформите в областта на правосъдието през 2022 г.

През 2022 г. голям брой държави членки продължиха да полагат усилия за допълнително повишаване на ефективността на националните си правосъдни системи. На графика 1 е представен актуализиран обзор на приетите и планираните мерки в няколко области на правосъдните системи в държавите членки, които реформират своите правосъдни системи.

Графика 1: Законодателни и регулаторни дейности по отношение на правосъдните системи през 2022 г. (приети мерки/инициативи, по които се водят преговори, по държави членки) (източник: Европейската комисия 38 )

През 2022 г. процесуалното право продължи да е обект на особено внимание в много държави членки със значителен обем текуща или планирана законодателна дейност. Наблюдаваше се значителна активност във връзка с реформите относно статута на съдиите, правилата за практикуващите юристи, както и правилата за прокурорите. След процеса на въвеждане на законодателство за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в редица държави членки през 2021 г., през 2022 г. бяха приети голям брой от предложените законодателни актове. Усилията от предходните години по отношение на мерките, свързани с администрацията на съдилищата, продължиха и през 2022 г. Четири държави членки планират да използват изкуствен интелект в своите правосъдни системи, но през 2022 г. не бяха приети законодателни актове в тази посока. Прегледът потвърждава заключението, че реформите в областта на правосъдието отнемат време — понякога минават няколко години от оповестяването до приемането на законодателните и регулаторните мерки и тяхното прилагане на място.

3.    Основни констатации от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г.

Ефикасността, качеството и независимостта са основните параметри за наличието на ефективна правосъдна система. В информационното табло са представени показатели и за трите параметъра.

3.1. Ефикасност на правосъдните системи

В информационното табло са представени показатели за ефикасността на производствата в областта на гражданското, търговското и административното право в широк смисъл, както и в специфични области, в които административните органи и съдилищата прилагат правото на ЕС 39 .

През 2021 г. свързаните с ефикасността показатели, по-специално броят на новозаведените дела, делът на приключените производства и необходимото време за разглеждане на висящите дела, показват първите признаци на възстановяване от ефектите на пандемията от COVID-19, които засегнаха държавите членки по различен начин (например от гледна точка на времето или тежестта) 40 .

3.1.1. Развития във връзка с натовареността на съдилищата

Натовареността на националните правосъдни системи е намаляла значително в три държави членки в сравнение с предходната година, увеличила се е в четири държави членки и е останала стабилна в 14 държави членки. Като цяло тя продължава да варира значително между отделните държави членки (графика 2). Това е доказателство колко е важно да продължава да се обръща внимание на развитията във връзка с натовареността на съдилищата, за да се гарантира ефективността на правосъдните системи.

Графика 2: Брой на новозаведените граждански, търговски, административни и други дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/на 100 жители) (източник: проучване на CEPEJ 41 )

(*) Съгласно методиката на CEPEJ тази категория включва всички спорни и безспорни производства по граждански и търговски дела, безспорните производства във връзка с поземлените и търговските регистри, други дела във връзка с регистрите, други безспорни производства, административни дела и други дела, които не са наказателноправни.

Графика 3: Брой на новозаведените спорни производства по граждански и търговски дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/на 100 жители) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ спорните производства по граждански/търговски дела се отнасят до спорове между страните, например спорове във връзка с договори. Безспорните производства по граждански/търговски дела се отнасят до производства, при които няма оспорване, например неоспорвани заповеди за плащане. Промени в методиката в EL и SK. Данните за NL включват безспорните производства.

Графика 4: Брой на новозаведените административни дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/на 100 жители) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ административните дела се отнасят до спорове между физически лица и местни, областни или национални органи. DK и IE не отчитат административните дела отделно. През 2018 г. в RO някои административни процедури са премахнати от съдебната процедура. Промени в методиката в EL, SK и SE. В SE делата във връзка с миграцията са включени в рамките на административните дела (приложено със задна дата за 2017 г.).

3.1.2. Общи данни за ефикасността

Показателите относно ефикасността на производствата по граждански, търговски и административни дела в широк смисъл са: i) прогнозната продължителност на производствата (необходимо време за разглеждане на висящите дела), ii) делът на приключените производства и iii) броят на висящите дела.

 Прогнозна продължителност на производствата —

Продължителността на производствата изразява времето (в дни), което се смята за необходимо за решаване на делото от съда, т.е. времето, което е било нужно на съда да вземе решение на първа инстанция. Показателят „необходимо време за разглеждане на висящите дела“ съответства на броя на нерешените дела, разделен на броя на решените дела в края на годината и умножен по 365 (дни) 42 . Той е изчислено количество, което показва прогнозното минимално време, необходимо за решаване на делото от съда, като същевременно се запазват текущите условия на труд. Колкото по-висока е стойността, толкова по-голяма е вероятността от по-дълго време за решаване на делото от съда. Графиките се отнасят предимно до производства в съдилища на първа инстанция, като в тях се сравняват данни за 2012, 2019, 2020 и 2021 г., когато такива данни са налични 43 . На графики 7 и 9 е показано необходимото време за разглеждане на висящите дела през 2021 г. по отношение на спорните производства по граждански и търговски дела, както и административните дела на всички съдебни инстанции.

Графика 5: Време, което се смята за необходимо за решаване на граждански, търговски, административни и други дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ тази категория включва всички спорни и безспорни производства по граждански и търговски дела, безспорните производства във връзка с поземлените и търговските регистри, други дела във връзка с регистрите, други безспорни производства, административни дела и други дела, които не са наказателноправни. Промени в методиката в SK. Висящите дела включват всички инстанции в CZ идо 2016 г. в SK. LV: рязкото намаляване се дължи на реформа на съдебната система, проверки за грешки и изчистване на данни в информационната система на съда.

Графика 6: Време, което се смята за необходимо за решаване на спорни производства по граждански и търговски дела на първа инстанция през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ спорните производства по граждански/търговски дела се отнасят до спорове между страните, например спорове във връзка с договори. Безспорните производства по граждански/търговски дела се отнасят до производства, при които няма оспорване, например неоспорвани заповеди за плащане. Промени в методиката в EL и SK. Висящите дела включват всички инстанции в CZ и до 2016 г. в SK. IT: временното забавяне на съдебната дейност поради строгите ограничителни мерки за справяне с пандемията от COVID-19 се отрази на необходимото време за разглеждане на висящите дела. Данните за NL включват безспорните производства.

Графика 7: Време, което се смята за необходимо за решаване на спорни производства по граждански и търговски дела на всички съдебни инстанции през 2021 г.(*) (на 1-ва, 2-ра и 3-та инстанция/в дни) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Редът е определен според съдебната инстанция с най-дългите производства във всяка държава членка. Няма налични данни за първоинстанционните и второинстанционните съдилища в BE и BG, за второинстанционните съдилища в NL, за второинстанционните и третоинстанционните съдилища в AT, както и за третоинстанционните съдилища в DE и HR. Няма третоинстанционни съдилища в DE и MT. IT: временното забавяне на съдебната дейност поради строгите ограничителни мерки за справяне с пандемията от COVID-19 се отрази на необходимото време за разглеждане на висящите дела. В някои държави членки достъпът до третоинстанционен съд може да бъде ограничен.

Графика 8: Време, което се смята за необходимо за решаване на административни дела на първа инстанция през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ административните дела се отнасят до спорове между физически лица и местни, областни или национални органи. Промени в методиката в EL и SK. Висящите дела включват всички инстанции в CZ и до 2016 г. в SK. DK и IE не отчитат административните дела отделно. CY: през 2018 г. броят на решените дела се е увеличил вследствие на делата, които са разглеждани заедно, оттеглянето на 2724 консолидирани дела и създаването на административен съд през 2015 г.

Графика 9: Време, което се смята за необходимо за решаване на административни дела на всички съдебни инстанции през 2021 г.(*) (на 1-ва инстанция и, когато е приложимо, на 2-ра и 3-та инстанция/в дни) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Редът е определен според съдебната инстанция с най-дългите производства във всяка държава членка. Няма налични данни за второинстанционните съдилища в BE, CZ, HU, MT, AT, RO, SI, SK и FI, за третоинстанционните съдилища в CY, LT, LU, MT и PL. Върховният съд или друг най-висш съд е единствената инстанция за обжалване в CZ, IT, CY, AT, SI и FI. Няма третоинстанционен съд за този тип дела в LT, LU и MT. Върховният административен съд е първата и единствена инстанция за някои дела в BE. В някои държави членки достъпът до третоинстанционните съдилища може да бъде ограничен. DK и IE не отчитат административните дела отделно.

 Дял на приключените производства —

Делът на приключените производства е съотношението на броя решени дела спрямо броя новозаведени дела. Чрез него се измерва дали даден съд се справя с обема новозаведени дела. Когато делът на приключените производства е около 100 % или по-висок, това означава, че съдебната система е способна да реши поне толкова дела, колкото са заведени. Когато този дял е под 100 %, това означава, че съдилищата решават по-малък брой дела от броя на новозаведените дела.

Графика 10: Дял на решените граждански, търговски, административни и други дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в % — стойностите над 100 % показват, че броят на решените дела е по-голям от този на новозаведените дела, а стойностите под 100 % показват, че броят на решените дела е по-малък от този на новозаведените) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ тази категория включва всички спорни и безспорни производства по граждански и търговски дела, безспорните производства във връзка с поземлените и търговските регистри, други дела във връзка с регистрите, други безспорни производства, административни дела и други дела, които не са наказателноправни. Промени в методиката в SK. IE: очаква се броят на решените дела да е по-голям от отчетения брой поради използваната методика. IT: през 2013 г. е въведена различна класификация на гражданските дела.

Графика 11: Дял на решените спорни производства по граждански и търговски дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в %) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Промени в методиката в EL и SK. IE: очаква се броят на решените дела да е по-голям от отчетения брой поради използваната методика. IT: през 2013 г. е въведена различна класификация на гражданските дела. Данните за NL включват безспорните производства.

Графика 12: Дял на решените административни дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в %) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Предишните стойности за някои държави членки са намалени за целите на представянето (CY през 2018 г. = 219 %; IT през 2012 г. = 279,8 %). Промени в методиката в EL и SK. DK и IE не отчитат административните дела отделно. В CY броят на решените дела се е увеличил вследствие на делата, които са разглеждани заедно, оттеглянето на 2724 консолидирани дела и създаването на административен съд през 2015 г.

 Висящи дела —

Броят висящи дела изразява броя на делата, които в края на съответната година все още не са разгледани. Той се отразява също и на необходимото време за разглеждане на висящите дела.

Графика 13: Брой на висящите граждански, търговски, административни и други дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/на 100 жители) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ тази категория включва всички спорни и безспорни производства по граждански и търговски дела, безспорните производства във връзка с поземлените и търговските регистри, други дела във връзка с регистрите, други безспорни производства, административни дела и други дела, които не са наказателноправни. Промени в методиката в SK. Висящите дела включват всички инстанции в CZ и до 2016 г. в SK. IT: през 2013 г. е въведена различна класификация на гражданските дела.

Графика 14: Брой на висящите спорни производства по граждански и търговски дела през 2012 г., 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/на 100 жители) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Промени в методиката в EL и SK. Висящите дела включват всички инстанции в CZ и до 2016 г. в SK. IT: през 2013 г. е въведена различна класификация на гражданските дела. Данните за NL включват безспорните производства.

Графика 15: Брой на висящите административни дела през 2012, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/на 100 жители) (източник: проучване на CEPEJ)

(*) Миналите стойности за някои държави членки са намалени за целите на представянето (EL през 2012 г. = 3,5). Промени в методиката в EL и SK. Висящите дела включват делата пред всички инстанции в CZ и до 2016 г. в SK. DK и IE не отчитат административните дела отделно.

3.1.3. Ефикасност в специфични области на правото на ЕС

Този раздел допълва общите данни за ефикасността на правосъдните системи и в него се представя средната продължителност на производствата 44 в специфични области на правото на ЕС. Информационното табло за 2023 г. е изготвено въз основа на предходни данни относно конкуренцията, електронните комуникации, марката на ЕС, потребителското право и борбата с изпирането на пари. Добавена е шеста област, за да се включат данни относно производства, свързани с борбата с корупцията, с оглед на неотдавнашното предложение по тази тема 45 . Областите, които понастоящем са шест, са избрани поради тяхното значение за единния пазар и бизнес средата. В настоящото издание се продължава обзорът на ефикасността на административните органи с актуализирани графики относно областта на конкуренцията и защитата на потребителите. В общ план сериозните забавяния на съдебните и административните производства може да имат отрицателни последици върху упражняването на правата, произтичащи от законодателството на ЕС, например в случаите, когато подходящите средства за правна защита вече не могат да бъдат използвани или когато сериозните финансови вреди станат непоправими. По-специално за предприятията административните забавяния и несигурността в някои случаи могат да доведат до значителни разходи и да подкопаят планираните или съществуващите инвестиции 46 .

— Конкуренция —

Ефективното прилагане на конкурентното право е от ключово значение за постигането на привлекателна бизнес среда, тъй като гарантира еднакви условия на конкуренция за предприятията. Така се насърчава предприемачеството, повишава се ефективността, създава се по-голям избор за потребителите и се спомага за понижаване на цените и подобряване на качеството. На графика 17 е представена средната продължителност на делата срещу решенията на националните органи за защита на конкуренцията, прилагащи членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) 47 . На графика 18 е представена средната продължителност на производствата пред националните органи за защита на конкуренцията при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС.

Графика 16: Конкуренция: средна продължителност на съдебния контрол през 2013, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: Европейската комисия и Европейската мрежа по конкуренция)

(*) IE и AT: сценарият не е приложим, тъй като органите не разполагат с правомощия да вземат съответните решения. AT: данните включват делата, разглеждани от съда по спорове в областта на картелното право, свързани с нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС, но които не са образувани въз основа на жалба срещу компетентния национален орган. В IT са използвани прогнозни данни за продължителността. Празна колона може да означава, че държавата членка не е докладвала дела за съответната година. Броят на делата е нисък (под пет годишно) в много държави членки. Това може да направи годишните данни зависими от едно изключително дълго или кратко дело (например MT, където е имало само едно дело).

Графика 17: Конкуренция: средна продължителност на производствата пред националните органи за защита на конкуренцията през 2020—2021 г.(*) (в дни) (източник: Европейската комисия и Европейската мрежа по конкуренция)

(*) В 10 държави членки броят на делата е ограничен. Трябва да се има предвид, че в някои държави членки дните за продължителността на производствата се изчисляват от различни начални моменти. С много малко изключения, които са посочени по-долу, повечето държави членки считат дадено дело за образувано, когато започне разследването. В NL делото се счита за образувано, когато се изпрати декларацията за възражение, докато в CZ и SK делото се счита за образувано, когато започне административното производство. В последния случай това е междинен етап между започването на разследването и изпращането на декларацията за възражение. Съществуват и редица фактори, които може да окажат въздействие върху продължителността на производствата пред националните органи за защита на конкуренцията. Те включват естеството и сложността на делото, времето, необходимо за събиране на икономическите данни и за изготвяне на икономическия анализ, удължаването на сроковете по искане на страните, повторното провеждане на изслушвания и действия на съда. Пандемията от COVID-19 също оказа въздействие върху продължителността на производствата.

— Електронни комуникации —

Законодателството на ЕС в областта на електронните комуникации има за цел да повиши конкурентоспособността, да допринесе за развитието на единния пазар и да генерира инвестиции, иновации и растеж. Положителният ефект за потребителите може да бъде постигнат чрез ефективно прилагане на това законодателство, което може да доведе до по-ниски цени за крайните потребители и до услуги с по-високо качество. На графика 18 е представена средната продължителност на делата за съдебен контрол върху решенията на националните регулаторни органи, прилагащи правото на ЕС в областта на електронните комуникации 48 . Графиката обхваща широк спектър от дела — от по-сложен съдебен контрол, включващ анализ на пазара, до по-праволинейни въпроси, отнасящи се до потребителите.

Графика 18: Електронни комуникации: средна продължителност на съдебния контрол през 2013, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: Европейската комисия и Комитетът по съобщенията)

(*) Броят на делата варира в различните държави членки. Празна колона означава, че държавата членка не е докладвала дела за съответната година (с изключение на PT за 2019—2020 г. и RO, за която няма данни). В някои случаи поради ограничения брой на съответните дела (BG, CY, MT, NL, SK, FI, SE) годишните данни може да се окажат зависими от дадено изключително дълго или кратко производство и това да доведе до големи различия между отделните години. DK: с жалбите на първа инстанция се занимава квазисъдебен орган. EE: средната продължителност на делата за съдебен контрол през 2013 г. е 18 дни. ES, AT и PL: делата се разглеждат от различни съдилища в зависимост от предмета на делото.

— Марка на ЕС —

Ефективното прилагане на правата на интелектуална собственост е от основно значение за стимулирането на инвестициите в иновации. Законодателството на ЕС относно марката на ЕС 49 предоставя съществена роля на националните съдилища, които действат като съдилища на ЕС и вземат решения, засягащи единния пазар. На графика 19 е показана средната продължителност на делата за нарушения на марката на ЕС при съдебни спорове между частни лица.

Графика 19: Марка на ЕС: средна продължителност на делата за нарушение на марката на ЕС през 2013, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: Европейската комисия и Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост)

(*) FR, IT, LT, LU: за данните за някои години е използвана извадка от дела. DK: данни от всички дела за марки (не само марката на ЕС), разглеждани от Морския и търговски съд; за 2018 и 2019 г. няма данни за средната продължителност поради промени в системата за събиране на данни. EL: данни въз основа на претеглената средна продължителност на делата в две съдилища. ES: при изчисляването на средната продължителност са включени дела относно други права върху интелектуалната собственост на ЕС.

— Защита на потребителите —

Ефективното прилагане на правото в областта на защитата на потребителите гарантира, че потребителите се ползват от правата си и че предприятията, които нарушават потребителското право, не получават несправедливи облаги. Органите за защита на потребителите и съдилищата имат ключова роля за прилагането на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите 50 в рамките на отделните национални системи за правоприлагане. На графика 20 е представена средната продължителност на делата за съдебен контрол върху решенията на органите за защита на потребителите, прилагащи правото на ЕС.

За потребителите или дружествата ефективното прилагане може да обхваща цяла верига от участници — не само съдилища, но и административни органи. Продължителността на производствата пред органите за защита на потребителите е представена, за да се внесе повече яснота относно тази верига на правоприлагане. На графика 21 е показана средната продължителност, т.е. времето, необходимо за вземане на административни решения от националните органи за защита на потребителите през 2014, 2019—2021 г. от момента на образуване на делото. Съответните решения включват обявяване на нарушения на материалното право, разпореждане на временни мерки, заповеди за преустановяване на нарушаващите действия и въздържане от такива действия, започване на съдебни производства или приключване на дела.

Графика 20: Защита на потребителите: средна продължителност на съдебния контрол през 2013, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: Европейската комисия и Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите)

(*) DE, LU, AT: сценарият не е приложим, тъй като органите за защита на потребителите не разполагат с правомощия да вземат решения във връзка с нарушения на съответните правила на потребителското право. Броят на съответните дела за 2020 г. е малък (под пет) в IE и FI. EL и RO са предоставили приблизителна оценка относно средната продължителност за някои години.

Графика 21: Защита на потребителите: средна продължителност при вземането на административни решения от органите за защита на потребителите през 2014, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: Европейската комисия и Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите)

(*) DE, LU, AT: сценарият не е приложим, тъй като органите за защита на потребителите не разполагат с правомощия да вземат решения във връзка с нарушения на съответните правила на потребителското право. DK, EL, FR, RO и FI са предоставили приблизителна оценка относно средната продължителност за някои години.

— Изпиране на пари —

Освен за лишаването на престъпниците от ресурси за извършване на незаконните им дейности, борбата с изпирането на пари е от решаващо значение за надеждността, целостта и стабилността на финансовия сектор, доверието във финансовата система и наличието на лоялна конкуренция на единния пазар 51 . Изпирането на пари може да обезкуражи чуждестранните инвеститори, да доведе до нарушения в международните капиталови потоци и да окаже отрицателно въздействие върху макроикономическите резултати на държавите, което ще доведе до загуби на благосъстояние, а оттам и до изразходване на ресурси от по-продуктивни икономически дейности 52 . Съгласно Директивата за борба с изпирането на пари държавите членки са длъжни да водят статистика за ефективността на своите системи за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма 53 . В сътрудничество с държавите членки чрез актуализиран въпросник бяха събрани данни за съдебните фази на националните режими за борба с изпирането на пари. На графика 22 е показана средната продължителност на съдебните дела на първа инстанция за престъпления, свързани с изпиране на пари.

Графика 22: Изпиране на пари: средна продължителност на съдебните дела през 2014, 2019—2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: Европейската комисия и Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма)

(*) Няма данни за 2021 г: BE, DE, FR, HR, IT и RO. BG: средната продължителност на делата е изчислена в месеци от деня на образуване на съдебното дело до деня на постановяване на съдебното решение. PT: базата данни е сортирана по съответните критерии за всеки отделен съдебен окръг, за да се достигне до информацията, свързана с делата за изпиране на пари; по отношение на средния брой дни са отчетени датата на извършване на нарушението и датата на окончателното решение или приключването на делото. CY: делата за тежки престъпления пред наказателния съд се разглеждат средно в рамките на една година. Делата за по-леки престъпления пред районните съдилища се разглеждат за по-дълго време. SK*: данните съответстват на средната продължителност на цялото производство, включително в апелативния съд.

— Борба с корупцията —

Корупцията е пречка за устойчивия икономически растеж, като отклонява ресурси от ползотворни резултати, подкопава ефективността на публичните разходи и задълбочава социалните неравенства. Тя възпрепятства ефективното и гладко функциониране на единния пазар, създава несигурност при извършването на стопанска дейност и възпира инвестициите. Корупцията е особено сложна за преодоляване, тъй като, за разлика от повечето престъпления, и двете страните по дело за корупция имат интерес да го запазят в тайна, което допринася за общата трудност да се определи количествено мащабът на делата за корупция в която и да е държава. Корупцията представлява особено тежко престъпление с трансгранично измерение, уредено в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на което може да се противодейства ефективно само чрез общи минимални правила, обхващащи целия Европейски съюз. На 3 май 2023 г. Комисията прие предложение за Директива относно борбата с корупцията по наказателноправен ред и Съвместно съобщение относно борбата с корупцията 54 . С предложението за директива се актуализират и хармонизират правилата на ЕС относно определенията и наказанията за корупционни престъпления, за да се гарантират високи стандарти срещу всички корупционни престъпления (т.е. подкуп, но също и злоупотреба с имущество, търговия с влияние, злоупотреба със служебно положение, както и възпрепятстване на правосъдието и незаконно обогатяване, свързано с корупционно престъпление) с цел подобрено предотвратяване на корупцията и подобряване на правоприлагането. В сътрудничество с държавите членки беше разработен нов въпросник с цел да се съберат данни относно продължителността на съдебните производства пред първоинстанционните съдилища по дела, свързани с подкупи, които са представени в графика 23 по-долу 55 .

Графика 23: Корупция (подкупи): средна продължителност на съдебните дела през 2021 г.(*) (на 1-ва инстанция/в дни) (източник: Европейската комисия и националните звена за контакт за борба с корупцията)

(*) MT и CY не са отговорили на този въпрос. За BE, EE, DE, IE, EL, ES и IT не е налична информация за точния брой дни. NL: Средното време за разглеждане на 27-те дела е 443 дни. В този начален момент обаче обвинителният акт/призовката все още не е окончателно изготвен(а) и често пъти делото все още не е готово за започване на съдебния процес, така че отнема известно време преди да се проведе изслушване. Ако началният момент е първото изслушване, а крайният момент е датата на постановяване на окончателната присъда (от съдия от първоинстанционен съд), то средното време за разглеждане на горепосочените дела е 100 дни.

3.1.4. Обобщение относно ефикасността на правосъдните системи

3.2. Качество на правосъдните системи

Не съществува един-единствен начин за измерване на качеството на правосъдните системи. В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г. продължават да се разглеждат фактори, които като цяло се смятат за уместни за подобряване на качеството на правосъдието. Те се разпределят в четири категории:

1) достъпност на правосъдието за гражданите и предприятията;

2) подходящи финансови и човешки ресурси;

3) въвеждане на инструменти за оценка;

4) цифровизация.

3.2.1. Достъпност

Необходима е достъпност по цялата верига на правораздаване, за да се даде възможност на гражданите да получат съответната информация — за правосъдната система, за начините да се подаде иск и свързаните с това финансови аспекти, за актуалното състояние на производствата от началото до края им — и да имат достъп онлайн до решението.

— Правна помощ, съдебни такси и такси за правни услуги —

Разходите за водене на съдебни спорове са ключов фактор, който определя достъпа до правосъдие. Високите разходи за водене на съдебни спорове, включително съдебните такси 58 и таксите за правни услуги 59 , могат да възпрепятстват достъпа до правосъдие. Разходите за водене на съдебни спорове по граждански и търговски дела не са хармонизирани на равнище ЕС. Те се регулират от националното законодателство и следователно се различават в отделните държави членки.

Достъпът до правна помощ е основно право, залегнало в Хартата на основните права на ЕС 60 . То дава възможност за достъп до правосъдие на лицата, които в противен случай не биха могли да поемат или предплатят разходите за водене на съдебни спорове. В повечето държави членки предоставянето на правна помощ е обусловено от доходите на кандидата за правна помощ 61 .

На графика 24 е показана възможността за получаване на пълна или частична правна помощ във връзка с конкретно дело в областта на потребителското право, включващо иск на стойност 6000 EUR. В графиката се съпоставят установените във връзка с предоставянето на правна помощ прагове на доходите, изразени като процент от установения от Евростат праг на бедността за всяка държава членка 62 . Например, ако посоченият праг за предоставяне на правна помощ е определен на 20 %, това означава, че кандидат за помощ, чийто доход е с 20 % по-висок от установения от Евростат праг на бедността за неговата държава членка, отговаря на условията за получаване на правна помощ. Ако посоченият праг за предоставяне на правна помощ обаче е определен под 0, това означава, че лице, чийто доход е под прага на бедността, може да не отговаря на условията за получаване на правна помощ.

Девет държави членки използват система за правна помощ, която покрива 100 % от процесуалните разходи (пълна правна помощ) и която се допълва от система, покриваща части от разходите (частична правна помощ), като за последната се прилагат критерии за допустимост, различни от приложимите за системата за пълна правна помощ. Десет държави членки използват само система за пълна правна помощ или система за частична правна помощ. В три държави членки съдилищата разполагат със свобода на преценка дали да предоставят правна помощ.

Графика 24: Праг на доходите за предоставяне на правна помощ във връзка с конкретно дело в областта на потребителското право, 2022 г.(*) (разлики в % спрямо прага на бедността, установен от Евростат) (източник: Европейската комисия и Съветът на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE) 63 )

(*) Изчисленията са основани на стойностите на праговете за риска от изпадане в бедност (РИБ) за 2021 г. BE, DE, ES, FR, HR, IE, IT, LT, LU, NL, SI, SK, FI: за правна помощ трябва да се вземат предвид и разполагаемите активи на кандидата. EE: решението за предоставяне на правна помощ не се обуславя от равнището на финансовите ресурси на кандидата. EL: получателят на правна помощ е лицето, чийто капиталов годишен доход не надхвърля 2/3 от най-ниските годишни заплати, както са предвидени в действащото законодателство.

21 държави членки изискват от страните да заплатят съдебна такса при образуване на съдебно производство. Получателите на правна помощ често са освободени от заплащането на съдебни такси. Само в шест държави членки (България, Естония, Ирландия, Нидерландия, Полша и Словения) получателите на правна помощ не са автоматично освободени от заплащането на съдебни такси. В Чехия съдът решава за всеки отделен случай дали да освободи получателя на правна помощ от заплащането на съдебни такси. В Люксембург страните по делото, на които е предоставена правна помощ, не е необходимо да заплащат такси за съдебен изпълнител. На графика 25 се сравнява размерът на съдебната такса за двата сценария, представен като част от стойността на иска. Ако например на графиката по-долу съдебната такса е 10 % от иск на стойност 6000 EUR, потребителят ще трябва да заплати съдебна такса в размер на 600 EUR, за да бъде образувано съдебно производство. При иска с ниска стойност като основа се взема установеният от Евростат праг за риска от изпадане в бедност (РИБ) за всяка държава членка.

Графика 25: Съдебна такса за образуване на съдебно производство по конкретно дело в областта на потребителското право, 2022 г.(*) (размер на съдебната такса като процент от стойността на иска) (източник: Европейската комисия и Съветът на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE) 64 )

(*) Изчисленията са основани на стойностите на праговете за риска от изпадане в бедност (РИБ) за 2021 г. „Иск с ниска стойност“ означава иск, чиято стойност съответства на установения от Евростат праг на бедността за едно лице за всяка държава членка, преобразуван в месечен доход (например за 2021 г. тази стойност е варирала от 242 EUR в RO до 2124 EUR в LU). EE, PT: няма данни за съдебните такси за исковете с ниска стойност. NL: размерът на съдебните такси е за страна по делото с годишен доход под 29 400 EUR.

— Достъп до алтернативни способи за разрешаване на спорове —

На графика 26 са представени усилията на държавите членки за насърчаване на доброволното използване на алтернативни способи за разрешаване на спорове (АРС) с помощта на конкретни стимули. Те могат да се различават в зависимост от съответната област на правото 65 .

Графика 26: Насърчаване и стимулиране на използването на способи за АРС, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 66 )

(*) Максимален брой точки: 68 точки. Обобщени показатели въз основа на следните показатели: 1) уебсайт, предоставящ информация относно алтернативните способи за разрешаване на спорове; 2) информационни кампании в медиите; 3) брошури за широката общественост; 4) предоставяне от съда на специални информационни сесии за АРС при поискване; 5) съдебен координатор за АРС/медиация; 6) публикуване на оценки за използването на АРС; 7) публикуване на статистически данни за използването на АРС; 8) правната помощ покрива частично или изцяло направените разходи за АРС; 9) пълно или частично възстановяване на съдебните такси, включително държавните такси, ако АРС е довело до успешно разрешаване на спора; 10) не се изисква адвокат за процедурата по АРС; 11) съдията може да действа като медиатор; 12) споразумението, постигнато от страните, се признава от съда; 13) възможност за образуване на производство / подаване на иск и представяне на документални доказателства онлайн; 14) страните могат да бъдат информирани за започването и за различните етапи на процедурата по електронен път; 15) възможност за онлайн плащане на приложимите такси; 16) използване на технологии (приложения за изкуствен интелект, чатботове) за улесняване на подаването и разрешаването на споровете; и 17) други средства. За всеки един от тези 17 показателя се присъжда по една точка за всяка област на правото. IE: административните дела попадат в категорията на гражданските и търговските дела. EL: при процедурите за възлагане на обществени поръчки има възможност за АРС пред административните апелативни съдилища. ES: АРС е задължително по трудовоправни казуси. PT: при граждански/търговски спорове съдебните такси се възстановяват само когато делото се гледа от мирови съдия. SK: словашкият правен ред не допуска използването на АРС за административни цели. FI: потребителските и трудовите спорове също се считат за граждански дела. SE: съдиите имат процесуална автономия по отношение на АРС. Съдията е длъжен да се стреми към доброволно уреждане на спора, освен ако това е неуместно поради естеството на делото. 

— Специфични практики за достъп до правосъдие —

В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г. бе представена специална графика относно специфичните практики за улесняване на равния достъп до правосъдие за лицата с увреждания. Тази линия се продължава в настоящото издание с по-задълбочен преглед на избрани специфични практики, които улесняват равния достъп до правосъдие за лицата, изложени на риск от дискриминация като цяло, както и за две конкретни групи лица: възрастните хора и жертвите на насилие над жени и домашно насилие.

Двете графики по-долу показват какви мерки е предприела всяка държава членка за улесняване на достъпа до правосъдие за съответните групи. На графика 27 са показани избрани специфични практики по отношение на лицата, изложени на риск от дискриминация, както и възрастните хора. Тези практики включват, наред с други, наличието на информация в достъпни формати, гарантиране на физическия достъп до съдебните сгради и зали или осигуряване на възможност за участието на неправителствени организации и органи за равно третиране в съдебните производства от името или в подкрепа на жертвата(ите).

Графика 27: Специфични практики за достъп до правосъдие на лицата, изложени на риск от дискриминация, и възрастните хора, 2022 г. (източник: Европейската комисия 67 )

Графика 28 показва усилията на държавите членки да защитят и подпомогнат жертвите на насилие над жени/домашно насилие 68  и да улеснят достъпа им до правосъдие. Достъпът до правосъдие играе важна роля в борбата с насилието над жени и домашното насилие. Координираният и интегриран отговор във връзка с правосъдието допринася за безопасността и благосъстоянието на жертвите и предотвратява повторното превръщане в жертва.

Графика 28: Специфични практики за жертвите на насилие над жени/домашно насилие, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 69 )

— Подбрани правомощия на органите за равно третиране, насочени към подпомагане на жертвите на дискриминация при достъпа до правосъдие —

В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г. за първи път се представя обзор на избрани специфични правомощия на органите за равно третиране да съдействат на жертвите на дискриминация при достъпа до правосъдие. Графика 29 по-долу показва с какви правомощия разполага органът(ите) за равно третиране — или в някои случаи други специфични органи — във всяка държава членка за решаване на случаи на дискриминация. Те включват, наред с други, предлагане на възможност на страните да потърсят вариант за алтернативно разрешаване на техния спор (например медиация или помирителни процедури), приемане на обвързващи решения по дела за дискриминация, действия в съда по дела за дискриминация от името на жертвата или от собственото име на органа или представяне на становища пред съда като amicus curiae или експерт по дела за дискриминация. Упражняването на тези правомощия в практиката се различава в зависимост от държавата членка.

Графика 29: Избрани правомощия на органите за равно третиране, насочени към подпомагане на жертвите на дискриминация при достъпа до правосъдие, 2022 г.(*) (източник: информация, съставена въз основа на данните, събрани от Equinet (Европейска мрежа на националните органи за равно третиране), националните органи за равно третиране и Европейската мрежа на правните експерти)

(*) Точката означава, че поне един орган за равно третиране в държавата членка разполага със съответното правомощие. В някои държави членки разглежданите правомощия се упражняват от друг субект, различен от органа за равно третиране, като в този случай в таблицата не е посочена точка. BG: в съответствие със Закон 15/2022, приет на 12 юли 2022 г. CZ: на обществения защитник на правата е предоставено правомощието да действа като amicus curiae само пред конституционен съд. Той не е официално упълномощен да представя становища пред съдилищата, сезирани с дела за дискриминация. ES: съгласно Закон 15/2022, приет на 12 юли 2022 г., който обаче все още не се прилага изцяло. 

— Съдебен контрол върху държавната администрация при сценарии, свързани с бизнеса —

В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г. се доразвива обзорът на избрани правни гаранции във връзка с действията или бездействието на административните органи при сценарии, свързани с бизнеса 70 , чието начало бе поставено в изданието на информационното табло за 2022 г. Съответните гаранции включват съдебен контрол на административни решения и временни мерки или възможност за финансова компенсация в случай на административно мълчание или необосновано решение. Всички те допринасят за качеството на правосъдната система, което е от особено значение за бизнес средата и инвестиционната среда, както и за функционирането на единния пазар.

Графика 30: Правни гаранции във връзка с решенията или бездействието на административните органи, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия ( 71 ))

(*) „●“: специфичната форма на отговорност на държавата е призната от правния режим на държавата членка и е приложена на практика в поне едно съдебно дело през последните десет години; „○“: специфичната форма на отговорност на държавата е призната от правния режим на държавата членка, но не е приложена на практика в поне едно съдебно дело през последните десет. Празно поле не следва да се разбира като твърдение, свързано със съществуването на изисквания съгласно правото на ЕС. FR: макар като цяло административното мълчание да означава мълчаливо одобрение, в определени изключително случаи, изброени в законодателството, то означава мълчалив отказ. SK: в повечето случаи при поискване съдът може да спре изпълнението на административно решение. Национални препратки към дела, в които се установява отговорност на държавата поради нарушение на правото на ЕС с решение на съда, който се произнася на последна инстанция (Köbler): CZ: възможно е да съществуват дела, в които се установява такава отговорност на държавата. В няколко дела относно такава отговорност на държавата Върховният съд върна делото обратно на първа инстанция за ново разглеждане, но резултатите от новото производство не са публично достъпни (вж. например решение № 30 Cdo 3856/2017 на Върховния съд от 26 юли 2019 г., ECLI:CZ:NS:2019:30.CDO.3856.2017.1); DK: правното основание за искове за финансово обезщетение би следвало да бъдат обичайните датски правни принципи, а именно принципа на „вината“ (culpa), съгласно който от дружеството се изисква да предостави, наред с другото, доказателство за отговорност. В някои изключителни случаи на административно мълчание, когато липсата на действие се счита за незаконосъобразно бездействие, орган в рамките на държавната администрация може да нареди на общините да предприемат действия. EE: решение (20.5.2022 г.) на административното отделение на Върховния съд на Естония по административно дело № 3-20-1684; EL: решения 799-803/2021 на пленума на Държавния съвет; ES: Решение 415/2009 на Националната сесия — Sentencia de la Audiencia Nacional AN 415/2009 — ECLI:ES:AN:2009:415, Audiencia Nacional. Sala de lo Contencioso. Sección:3 10/02/2009, Nº de Recurso:553/2007; FR: Tribunal administratif de Paris, 21 април 2021 г., № 1823994; HU: Kúria, Pfv. III. 22.112/2012/13. (доктрината е потвърдена, искът е отхвърлен) Kúria, Pfv.III.21.591/2013/5; NL: ECLI:NL:HR:2018:2396, ECLI:NL:RBDHA:2021:15447, ECLI:NL:HR:2018:2396; FI: KKO2013:58; отговорност на държавата при нарушение на правото на ЕС чрез законодателни или административни актове (Brasserie du Pêcheur): BE: Civ. Fr. Brussels (4ème ch.) 17 юни 2021 г. Решение от 9.3.2021 г. на апелативния съд на Брюксел (Fernand Ullens de Schooten/Белгия); BG: Решение № 16 от 2.3.2021 г. на СГГ по дело № 1914/2020; CZ: възможно е да съществуват дела, в които се установява такава отговорност на държавата. Например в няколко дела относно такава отговорност на държавата Върховният съд върна делото обратно на първа инстанция за ново разглеждане, но резултатите от новото производство не са публично достъпни (вж. например решение № 30 Cdo 1945/2016 на Върховния съд от 25 април 2018 г., ECLI:CZ:NS:2018:30.CDO.1945.2016.1.); EE: решение на окръжния съд на Талин от 31.10.2017 г. по административно дело № 3-13-366; IE: Ogieriakhi/MJE и др. (дело C-244/13); EL: решения 607/2016, 4403/2015 на Държавния съвет; ES: Върховен съд, административно отделение, решение от 26 май 2021 г., заявление № 352/2019, ECLI:ES:TS:2021: 2143; Върховен съд, административно отделение, решение от 29 октомври 2021 г., заявление № 3409/2016, ECLI:ES:TS: 2021:4019; FR: TA Rouen, 28 юни 2022 г., № 2001360; TA Clermont-Ferrand, 14 декември 2021 г., № 2000090 (5 различни дела); TA Poitiers, 26 ноември 2020 г., № 1901176; CAA Versailles, 24 ноември 2020 г., IP Celimo SAS, № 15VE02812); IT: Върховен съд на Италия (Касационен съд), отделение III, 24.11.2020 г., № 26757 и Касационен съд, 29.9. 2021 г., № 26302; Касационен съд, обединени отделения, 23.6.2022 г., № 20278; Касационен съд, отделение III, 13.5.2020 г., № 8889, Касационен съд, отделение I, 30.10.2018 г., № 27690; Касационен съд, отделение III, 16.10.2020 г., № 22631; HU: Fővárosi Ítélőtábla, 3. Pf. 20.182/2014/2. Fővárosi Ítélőtábla, 5.Pf.21.081/2016/6. Fővárosi Ítélőtábla Pf. 21.340/2017/5.3. Fővárosi Ítélőtábla Pf.20.602/2017/5/II; MT: Daniel James Cassar/Direttur tas-Sahha Istituzzjonali et; NL: ECLI:NL:GHDHA:2013:3791 (cassatieberoep: ECLI:NL:HR:2015:2722 en ECLI:NL:HR:2015:2723); ECLI:NL:RVS:2020:898, ECLI:NL:RVS:2020:899, ECLI:NL:RVS:2020:900 и ECLI: NL:RVS:2020:901; ECLI:NL:HR:2018:1973; ECLI:NL:GHDHA:2013:3791.

— Правосъдие, съобразено с интересите на детето — 

В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г. е продължен анализът на правосъдието, съобразено с интересите на детето. На графика 31 са разгледани съществуващите специфични практики, когато участва дете като жертва или като заподозряно/обвиняемо лице.

Графика 31: Специфични практики за производства, съобразени с интересите на детето, когато участват деца като жертви или като заподозрени/обвиняеми лица, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 72 )

(*) Деца: лица на възраст под 18 години.

3.2.2. Ресурси

За да може правосъдната система да функционира правилно, е нужно да има достатъчно ресурси, включително необходимите инвестиции в материални и технически инфраструктури, както и високо квалифицирани и обучени служители от всички категории, получаващи адекватни възнаграждения. Липсата на подходяща материална база, инструменти или служители с необходимите квалификации, умения и достъп до продължаващо обучение излага на риск качеството на производствата и на съдебните решения.

— Финансови ресурси —

Графиките по-долу показват действителните държавни разходи за функционирането на правосъдната система (с изключение на затворите), както на глава от населението (графика 32), така и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) (графика 33).

Графика 32: Общ размер на общите държавни разходи за съдилищата в EUR на глава от населението, 2012, 2019—2021 г.(*) (източник: Евростат)

(*) Държавите членки са подредени според размера на разходите си през 2021 г. (от най-висок към най-нисък). Въпреки че бяха положени значителни усилия за хармонизиране на отразяването на предприетите от правителствата мерки за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията от COVID-19, все още не е постигнато пълно хармонизиране на данните за референтните 2020 и 2021 година. Поради това вероятността от преразглеждане в бъдеще е по-висока от обикновено, а данните за ЕС и еврозоната за 2021 г. са предварителни. Предварителни са и данните за DE, ES, FR и PT за други години.

Графика 33: Общ размер на общите държавни разходи за съдилищата като процент от БВП, 2012, 2019—2021 г.(*) (източник: Евростат)

(*) Държавите членки са подредени според размера на разходите си през 2020 г. (от най-висок към най-нисък). Въпреки че бяха положени значителни усилия за хармонизиране на отразяването на предприетите от правителствата мерки за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията от COVID-19, все още не е постигнато пълно хармонизиране на данните за референтните 2020 и 2021 година. Поради това вероятността от преразглеждане в бъдеще е по-висока от обикновено, а данните за ЕС и еврозоната за 2021 г. са предварителни. Предварителни са и данните за DE, ES, FR и PT за други години.

На графика 34 е представено съотношението на годишните заплати на съдиите и прокурорите в сравнение със средната годишна заплата в страната. За всяка държава първите две колони представят заплатите на съдиите и прокурорите в началото на тяхната кариера и в най-високата ѝ точка. По силата на член 19, параграф 1 от ДЕС държавите членки трябва да гарантират, че техните съдилища като цяло и съдиите поотделно са независими в областите, обхванати от правото на Съюза. Макар че според Съда на ЕС временното намаляване на възнагражденията в контекста на мерките за бюджетни ограничения не се счита за нарушение на тази разпоредба, той заяви, че получаването от членовете на съдебната власт на заплащане, съответстващо на значимостта на изпълняваните функции, представлява присъща гаранция за независимостта на съдебната власт 73 .

Графика 34: Съотношение на годишните заплати на съдиите и прокурорите в сравнение с годишната средна брутна заплата в страната през 2021 г.(*) (на 100 000 души от населението) (източник: проучване на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа)

— Човешки ресурси —

Наличието на подходящи човешки ресурси е от много голямо значение за качеството на правосъдната система. Разнообразието сред съдиите, включително балансът между половете, носи допълнителни знания, умения и опит и отразява обществената действителност.

Графика 35: Брой на съдиите, 2012, 2019—2021 г.(*) (на 100 000 души от населението) (източник: проучване на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа)

(*) Категорията се състои от съдии на пълно работно време съгласно методиката на CEPEJ. В нея не са включени Rechtspfleger/съдебните администратори, които съществуват в някои държави членки. AT: данните за административното правосъдие се въвеждат от 2016 г. насам. EL: от 2016 г. насам данните за броя на професионалните съдии включват всички категории съдии по наказателни и граждански дела, както и административните съдии. IT: областните одитни комисии, местните данъчни комисии и военните съдилища не са взети под внимание. Административното правосъдие се взема предвид от 2018 г. насам.

Графика 36: Дял на жените професионални съдии във върховните съдилища, 2020—2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 74 )

(*) Данните са подредени по числените стойности за 2022 г., от най-високите до най-ниските. MT: през 2020 г. във Висшия съд няма жени.

Графика 37: Брой на адвокатите, 2012, 2019—2021 г.(*) (на 100 000 души от населението) (източник: проучване на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа)

(*) Съгласно методиката на CEPEJ адвокатът е лице, получило необходимия ценз и право съгласно националното законодателство да пледира и да извършва действия от името на клиентите си; да упражнява юридическа професия; да се явява пред съдилищата или да консултира и представлява своите клиенти по правни въпроси (Препоръка Rec (2000)21 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно свободата на упражняване на адвокатската професия). DE: в Германия не се прави разграничение между различни групи адвокати, например между солиситъри или баристъри. FI: от 2015 г. насам броят на адвокатите включва както броя на адвокатите, работещи в частния сектор, така и броя на адвокатите, работещи в публичния сектор. 

— Обучение —

Обучението на съдиите има важен принос за качеството на съдебните решения, както и на услугите в сферата на правораздаването, предоставяни на гражданите. Посочените по-долу данни обхващат обучението на съдиите за комуникация със страните и за социалните медии.

Графика 38: Наличие на обучения за съдии в областта на комуникацията, 2022 г. (*) (източник: Европейската комисия 75 )

(*) Максимален брой точки: 12 точки. На държавите членки е дадена 1 точка, ако осигуряват първоначално обучение и 1 точка, ако предлагат продължаващо обучение (максимум 2 точки за всеки вид обучение) по посочените по-горе теми.

3.2.3. Инструменти за оценка

Редовната оценка би могла да подобри способността на правосъдната система да реагира на настоящи и бъдещи предизвикателства, като по този начин се повишава нейното качество. Извършването на проучвания (графика 39) е от голямо значение за оценяването на работата на правосъдните системи от гледна точка на практикуващите юристи и ползвателите на услугите на съдилищата.

Графика 39: Теми на проучвания, проведени сред ползватели на услугите на съдилищата или сред практикуващи юристи, 2021 г.(*) (източник: Европейската комисия 76 )

(*) На държавите членки е дадена по една точка за всяка посочена тема на проучване, независимо дали проучването е било проведено на национално равнище, на регионално равнище или на равнището на съдилищата. „Други теми“ включват въздействието на COVID-19, начините за свеждане до минимум на смущенията в работата на съдилищата и разширеното използване на видеовръзки като решение (IE), удовлетворяването на жертвите на престъпления, които се обръщат към службите за съдействие на жертви, разкрити към съдилищата (FR), основните въпроси, които следва да се решат, така че да се подобри достъпът до правосъдие за жертвите на домашно насилие (MT), използването на алтернативни санкции и тяхната ефективност, както и доверието в системата за предотвратяване на домашното насилие, включително чрез намеса (PL), общите аспекти на съдилищата, достъпа до информация относно съдилищата, съдебните помещения, функционирането на съдилищата, съдията, отговарящ за делото, наличните ресурси и лоялността (PT). В (SE) Националната съдебна администрация на Швеция (SNCA) е създала цифров въпросник с поредица от различни видове въпроси, който съдилищата могат да използват при провеждане на свои собствени проучвания. В допълнение към горепосочените въпроси образецът включва и въпроси дали сградата на съда и съдебните зали в нея са лесни за намиране. Друг набор от въпроси се отнася до усещането на ползвателите на услугите на съдилищата за тяхната лична безопасност и сигурност в съдебната зала и извън нея, както и извън помещенията на съда.

3.2.4. Цифровизация

Използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) може да укрепи правосъдните системи на държавите членки и да ги направи по-достъпни, ефективни, устойчиви и подготвени да се справят с настоящите и бъдещите предизвикателства. Пандемията от COVID-19 изведе на преден план редица предизвикателства, които засягат функционирането на съдебната власт, и показа, че е необходимо националните правосъдни системи да подобрят допълнително своята цифровизация.

В предишни издания на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието бяха представени сравнителни данни за някои аспекти на ИКТ в правосъдните системи. Както бе обявено в съобщението на Комисията относно цифровизацията на правосъдието в ЕС от 2 декември 2020 г. 77 , информационното табло бе разширено значително с допълнителни данни за цифровизацията в държавите членки. Това следва да даде възможност за по-задълбочено наблюдение на областите на напредък и на нерешените предизвикателства.

За да може правосъдието да е лесно достъпно за гражданите, е необходимо информацията относно националните правосъдни системи да е не само лесно достъпна, но и да е адаптирана спрямо конкретни групи от обществото, които иначе биха срещнали трудности при достъпа до тази информация. На графика 41 е показано наличието на информация онлайн и на конкретни обществени услуги, които могат да помогнат на гражданите да получат достъп до правосъдие.

Графика 40: Наличие на информация онлайн относно съдебната система, предназначена за широката общественост, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 78 )

(*) DE: всяка федерална провинция, както и органите на федерално равнище вземат самостоятелно решение каква информация да бъде предоставена онлайн.

— Правила, подготвени за цифрови технологии —

Използването на цифрови решения по граждански/търговски, административни и наказателни дела често изисква подходящо регулиране в националните процесуални правила. На графика 41 са представени предвидените в законодателството възможности за различни участници да използват технологии за комуникация от разстояние (например видеоконферентна връзка) за съдебни и свързани със съда процедури и е отразена настоящата ситуация по отношение на допустимостта на цифровите доказателства.

Графика 41: Процесуални правила, позволяващи използването на цифрови технологии в съдилищата по граждански/търговски, административни и наказателни дела, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 79 )

(*) За всяка държава членка в първата колона се представят процесуалните правила за граждански/търговски дела, във втората колона — за административни дела, а в третата колона — за наказателни дела. Максимален брой точки: 12 точки. За всеки критерий са присъдени по две точки, ако е налице такава възможност съответно по всички граждански/търговски, административни и наказателни дела (по наказателните дела възможността за изслушване на страните е разделена, за да се обхванат както обвиняемите, така и жертвите). Точките се разделят на две, когато не е налице такава възможност по всички дела. На държавите членки, в които не се прави разграничение между граждански/търговски и административни дела, са присъдени еднакъв брой точки и за двете области. CY, LU: няма данни за административните дела.

— Използване на цифрови инструменти —

Освен процесуалните правила, подготвени за цифрови технологии, съдилищата и прокуратурите трябва да разполагат с подходящи инструменти и инфраструктура за комуникация от разстояние и защитен достъп до работното място от разстояние (графика 42). За защитената електронна комуникация между съдилищата/прокуратурите и юридическите специалисти и институциите са необходими също и подходяща инфраструктура и оборудване (графики 43 и 44).

ИКТ, включително иновативните технологии, изпълняват важна роля за подпомагане на работата на съдебните органи. Следователно те допринасят значително за качеството на правосъдните системи. Наличието на различни цифрови инструменти на разположение на съдиите, прокурорите и съдебните служители може да рационализира работните процеси, да осигури справедливо разпределение на натоварването и да доведе до значително намаляване на времето.

Графика 42: Използване на цифрови технологии от съдилищата и прокуратурите, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 80 )

(*) Максимален брой точки: 7 точки. За всеки критерий е присъдена по една точка, ако дадена технология се използва съответно от съдилищата и прокуратурите и 0,5 точки, когато технологията невинаги се използва от тях.

Защитената електронна комуникация може да допринесе за подобряване на качеството на правосъдните системи. Възможността съдилищата да комуникират по електронен път помежду си, както и с юридически специалисти и други институции, може да рационализира процесите и да намали необходимостта от комуникация на хартиен носител и физическо присъствие, което би довело до намаляване на продължителността на досъдебните дейности и съдебните производства.

Графика 43: Съдилища: средства за електронна комуникация, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 81 )

(*) Максимален брой точки: 5 точки. За всеки критерий е присъдена по една точка, ако е налице защитена електронна комуникация за съдилищата. 0,5 точки са присъдени, когато възможността не е налице по всички дела. FI: задачите на нотариусите не са свързани със съдилищата. Поради това няма причина да им се предоставя защитена връзка.

Прокуратурата е от основно значение за функционирането на системата за наказателно правосъдие. Тя също може да извлече полза от достъпа до защитен електронен канал за комуникация, който би могъл да улесни работата ѝ и по този начин да подобри качеството на съдебните производства. Възможността за защитена електронна комуникация между прокуратурите и разследващите органи, адвокатите на защитата и съдилищата би спомогнала за по-целесъобразната и ефективна подготовка на производствата пред съда.

Графика 44: Прокуратура: средства за електронна комуникация, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 82 )

(*) Максимален брой точки: 5 точки. За всеки критерий е присъдена по една точка, ако е налице защитена електронна комуникация за прокуратурата. 0,5 точки са присъдени, когато възможността не е налице по всички дела. Наличието на средства за електронна комуникация в рамките на прокуратурата включва комуникация с адвокати, наети от прокуратурата.

— Онлайн достъп до съдилищата —

Възможността за извършване на определени действия по електронен път в рамките на съдебното производство е важен аспект от качеството на правосъдните системи. Предявяването на искове по електронен път, възможността за онлайн проследяване и придвижване на производството или за връчване на документи по електронен път може значително да улеснят достъпа до правосъдие за гражданите и предприятията (или за законните им представители) и да намалят забавянията и разходите. Наличието на такива цифрови обществени услуги би спомогнало за приближаването на съдилищата до гражданите и предприятията, както и за повишаване на общественото доверие в правосъдната система.

Графика 45: Цифрови решения за образуване и проследяване на производства по граждански/търговски и административни дела, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 83 )

(*) Максимален брой точки: 9 точки. За всеки критерий е присъдена по една точка, ако възможността е налице съответно по всички граждански/търговски и административни дела. 0,5 точки са присъдени, когато възможността не е налице по всички дела. На държавите членки, в които не се прави разграничение между граждански/търговски и административни дела, са присъдени еднакъв брой точки и за двете области.

Използването на цифрови инструменти за водене и проследяване на съдебни производства по наказателни дела може да помогне също да се гарантират правата на жертвите и обвиняемите. Например цифровите решения може да осигурят поверителна комуникация от разстояние между обвиняемите и техните адвокати, да дадат възможност на обвиняемите, които са задържани, да се подготвят за своето изслушване и да помогнат на жертвите на престъпление да избегнат вторична виктимизация.

Графика 46: Цифрови решения за водене и проследяване на съдебни производства по наказателни дела, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия 84 )

(*) Максимален брой точки: 6 точки. За всеки критерий е присъдена по една точка, ако възможността е налице по всички наказателни дела. 0,5 точки са присъдени, когато възможността не е налице по всички дела.

— Достъп до съдебни решения —

Осигуряването на достъп онлайн до съдебните решения увеличава прозрачността на правосъдните системи, помага на гражданите и предприятията да разберат своите права и може да допринесе за последователността в съдебната практика. Подходящите ред и условия за публикуването онлайн на съдебни решения са от основно значение за създаването на лесни за ползване търсачки 85 , които правят съдебната практика по-достъпна за практикуващите юристи и широката общественост. Безпроблемният достъп и лесната повторна употреба на съдебната практика правят правосъдната система по-съобразена с алгоритмите и дават възможност за иновативни приложения за „правни технологии“ в помощ на юристите.

За публикуването онлайн на съдебните решения се изисква постигане на баланс между различни интереси, при спазване на ограниченията, налагани от нормативната уредба и рамката на политиката. Общият регламент относно защитата на данните 86 се прилага изцяло за обработването на лични данни от съдилищата. Когато се преценява кои данни да бъдат публикувани, трябва да се постигне справедлив баланс между правото на защита на данните и задължението за публикуване на съдебните решения, за да се гарантира прозрачността на правосъдната система. Това важи в особена степен, когато съществува преобладаващ обществен интерес, който оправдава оповестяването на тези данни. В много държави законът или практиката налагат анонимизиране или псевдонимизация 87 на съдебните решения преди публикуването им, било то систематично или при поискване. Данните, изготвени от съдебната власт, също така се регулират от законодателството на ЕС относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор 88 .

Наличието на съдебни решения в машинночетим формат 89 , както е показано на графика 49, улеснява съобразената с алгоритмите правосъдна система 90 .

Графика 47: Онлайн достъп на широката общественост до публикувани решения, 2022 г.(*) (граждански/търговски, административни и наказателни дела, всички инстанции) (източник: Европейската комисия 91 )

(*) Максимален брой точки: 9 точки. За всяка съдебна инстанция е присъдена по една точка, ако са достъпни всички съдебни решения съответно по граждански/търговски, административни и наказателни дела, 0,75 точки, когато са достъпни повечето съдебни решения (повече от 50 %), и 0,5 точки, когато са достъпни само някои съдебни решения (по-малко от 50 %). На държавите членки, в които има само две съдебни инстанции, са дадени точки за три инстанции, като несъществуващата инстанция получава същия брой точки като съответната най-висша инстанция. На държавите членки, в които не се прави разграничение между тези две области на правото (гражданско/търговско и административно), са присъдени еднакъв брой точки и за двете области. BE: за гражданските и наказателните дела всеки съд решава дали да публикува собствените си решения. DE: всяка федерална провинция решава дали да предостави онлайн достъп до първоинстанционните съдебни решения. AT: за първа и втора инстанция съдиите решават кои съдебни решения да бъдат публикувани. Не се публикуват решения на Върховния съд, с които се отхвърля жалба без съществени мотиви. Решенията на Върховния административен съд, взети от състав от един съдия, се публикуват, ако съответният съдия реши да ги публикува. Освен това не се публикуват решения, които съдържат само правни въпроси, по които вече има утвърдена съдебна практика на Върховния административен съд, както и несложни решения относно прекратяване на производства. NL: решението за публикуване се взема от съдилищата при спазване на публикувани критерии. PT: решението за публикуване се взема от комисия към съда. SI: не се публикуват процедурни решения, които имат несъществено значение или са без значение за съдебната практика; от решенията по дела, които са идентични по същество (напр. масови дела), се публикува само водещото решение (заедно със списъка на делата със същото съдържание). Отделните по-висшестоящи съдилища решават кои съдебни решения могат да бъдат публикувани. SK: не се публикуват решенията по няколко вида граждански дела, като например дела за наследство или за установяване на бащинство. FI: съдилищата решават кои съдебни решения да бъдат публикувани.

Графика 48: Практики за изготвяне на машинночетими съдебни решения, 2022 г.(*) (граждански/търговски, административни и наказателни дела, всички инстанции) (източник: Европейската комисия 92 )

(*) Максимален брой точки: 24 точки за всеки вид дело. За всяка от трите инстанции (първа, втора, последна) може да бъде дадена една точка, ако са обхванати всички съдебни решения. Ако в дадена инстанция са обхванати само някои съдебни решения, се присъжда само половин точка. Ако в дадена държава членка има само две инстанции, се присъждат точки за три инстанции, като несъществуващата инстанция получава същия брой точки като съответната по-висша инстанция. На държавите членки, в които не се прави разграничение между административните и гражданските/търговските дела, са присъдени еднакъв брой точки и за двете области на правото. ES: не се разрешава използването на базата данни на Генералния съвет на съдебната власт (CGPJ) за търговски цели, както и масовото изтегляне на информация. Повторното използване на тази информация за изготвяне на бази данни или за търговски цели трябва да следва процедурата и условията, установени от CGPJ чрез неговия Център за съдебна документация. IE: анонимизирането на решенията се извършва в семейното право, в областта на закрилата на детето и в други области, в които законът изисква или съдията разпорежда да не се разкрива самоличността на страните или лицата.

3.2.5. Обобщение относно качеството на правосъдните системи

3.3. Независимост

Независимостта на съдебната власт, която е неразделна част от задачата за вземане на съдебни решения, е изискване на правото на ЕС, произтичащо от принципа на ефективна съдебна защита, посочен в член 19 от ДЕС, и от правото на ефективни правни средства за защита пред съд, залегнало в член 47 от Хартата на основните права на ЕС 93 . Това изискване предполага:

а) външна независимост, когато съответният орган упражнява функциите си самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на друг орган и без да получава нареждания или указания от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения, и

б) вътрешна независимост и безпристрастност, когато се запазва еднаква отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора 94 , и когато отделни съдии за защитени от неправомерен вътрешен натиск в рамките на съдебната власт 95 .

Независимостта на съдебната власт е гарант за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 от ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава 96 . Запазването на правния ред на ЕС е от съществено значение за всички граждани и предприятия, чиито права и свободи са защитени от правото на ЕС.

Високата степен на усещане за независимост на съдебната власт е от първостепенно значение за доверието, което трябва да вдъхва у хората правосъдието в общество, ръководено от принципите на върховенството на закона, и допринася за благоприятна за растежа бизнес среда, тъй като усещането за липса на независимост може да възпрепятства инвестициите. Информационното табло включва показатели за независимостта на съдебната власт по отношение на ефективността на защитата на инвестициите. В допълнение към показателите за усещането за независимост на съдебната власт, събрани от различни източници, в информационното табло се представят редица показатели за това как са организирани правосъдните системи така, че да бъде защитена независимостта на съдебната власт в определени видове ситуации, при които тя би могла да бъде застрашена 97 . Като е отразен приносът на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС), на Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС (NPSJC) и на Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (EGMLTF), както и на националните звена за контакт в борбата с корупцията, в настоящото издание на информационното табло са представени показатели за правомощията на съдебните съвети, органите, участващи в назначаването на председателите на върховните съдилища и главните прокурори, както и първият преглед на органите, насочени към предотвратяване и наказателно преследване на корупцията, и различната им степен на специализация.

3.3.1. Усещане за независимост на съдебната власт и ефективност на защитата на инвестициите

Графика 49: Как широката общественост възприема независимостта на съдилищата и съдиите(*) (източник: Евробарометър 98  — в светли цветове: 2016 г., 2021 г. и 2022 г., в тъмни цветове: 2023 г.)

(*) Държавите членки са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в много добро или относително добро състояние (общо добро състояние); ако някои държави членки имат еднакъв процент на общо добро състояние, то те са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в относително лошо състояние или в много лошо състояние (общо лошо състояние); ако някои държави членки имат еднакъв процент на общо добро и общо лошо състояние, то те са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в много добро състояние; ако някои държави членки имат еднакъв процент на общо добро, общо лошо и много добро състояние, то те са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в много лошо състояние.

На графика 50 са показани основните причини за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите, посочени от анкетираните. Анкетираните сред широката общественост, по чиято преценка независимостта на правосъдната система е „в относително лошо състояние“ или „в много лошо състояние“, са можели да избират измежду три причини, с които да обяснят своята оценка. Държавите членки са подредени по същия ред, както в графика 49.

Графика 50: Основни причини за усещането сред широката общественост за липса на независимост (дял от всички анкетирани — по-висока стойност означава по-голямо влияние) (източник: Евробарометър 99 )

Графика 51: Как дружествата възприемат независимостта на съдилищата и съдиите(*) (източник: Евробарометър 100 — в светли цветове: 2016 г., 2021 г. и 2022 г., в тъмни цветове: 2023 г.)

(*) Държавите членки са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в много добро или относително добро състояние (общо добро състояние); ако някои държави членки имат еднакъв процент на общо добро състояние, то те са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в относително лошо състояние или в много лошо състояние (общо лошо състояние); ако някои държави членки имат еднакъв процент на общо добро и общо лошо състояние, то те са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в много добро състояние; ако някои държави членки имат еднакъв процент на общо добро, общо лошо и много добро състояние, то те са подредени по процента на анкетираните, заявили, че независимостта на съдилищата и съдиите е в много лошо състояние.

На графика 52 са показани основните причини за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите, посочени от анкетираните. Отговорилите дружества, по чиято преценка независимостта на правосъдната система е „в относително лошо състояние“ или „в много лошо състояние“, са можели да избират измежду три причини, с които да обяснят своята оценка. Държавите членки са подредени по същия ред, както в графика 51.

Графика 52: Основни причини за усещането сред дружествата за липса на независимост (дял от всички анкетирани — по-висока стойност означава по-голямо влияние) (източник: Евробарометър 101 )

На графика 53 е показан за втори път показателят за това как дружествата възприемат ефективността на защитата на инвестициите от закона и съдилищата, що се отнася до това, което според тях представляват необосновани решения или бездействие на държавата.

Графика 53: Как дружествата възприемат ефективността на защитата на инвестициите от закона и съдилищата(*) (източник: Евробарометър 102  — в светли цветове: 2022 г., в тъмни цветове: 2023 г.)

(*) Държавите членки се подредени първо по общия процент анкетирани, които са заявили, че са много или сравнително уверени в защитата на инвестициите от закона и съдилищата (общо доверие).

На графика 54 са показани основните причини за усещането за липса на ефективност на защитата на инвестициите, посочени от анкетираните. Отговорилите дружества, по чиято преценка нивото им на увереност съответства на „относително неуверен(а)“ или „много неуверен(а)“, са можели да избират измежду четири причини, с които да обяснят своята оценка (някои са избрали „друго“). Държавите членки са подредени по същия ред, както в графика 53.

Графика 54: Основни причини за усещането сред дружествата за липса на ефективност на защитата на инвестициите (дял от всички анкетирани — по-висока стойност означава по-голямо влияние) (източник: Евробарометър 103 )

3.3.2. Структурна независимост

Гаранциите за структурна независимост изискват наличието на правила, по-специално що се отнася до състава на съда и назначаването, срока на упражняване на функциите и основанията за въздържане, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му. С тези правила се разсейва всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производството относно неподатливостта на съда към външни фактори и неутралността му по отношение на интересите, представени пред него 104 . Тези правила трябва по-специално да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на указания, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да влияят върху решенията на съответните съдии 105 .

Бяха разработени европейски стандарти, по-конкретно от Съвета на Европа, например в Препоръката на Съвета на Европа от 2010 г. относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности 106 . В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието се представят определени показатели по въпроси, които са от значение при оценката на това как са организирани правосъдните системи, така че да гарантират независимостта на съдебната власт.

В настоящото издание на информационното табло се съдържат нови показатели за: i) органите, участващи в назначаването на председателите на върховните съдилища (графики 56 и 57) 107 , ii) определени органи, насочени към предотвратяване на корупцията, с оглед някои от ключовите им правомощия (графика 58), и органите, участващи в тяхното назначаване (графика 59), iii) специализирането на органите, насочени към пресичане на корупцията (графика 60), iv) органите, участващи в назначаването на ръководителите на специализираните прокуратури за борба с корупцията (графика 61) 108 , v) органите, участващи в назначаването на главните прокурори (графика 62) 109 , както и vi) първият преглед на различните решения, приети в държавите членки за гарантиране на защитата на конституционните права на най-висшата инстанция, и на избрани правомощия на органите (графики 63 и 64) 110 . Освен това в него е представен актуализиран обзор на някои от ключовите правомощия на съдебните съвети (графика 55) 111 и актуализирани цифрови данни относно независимостта на адвокатурите и адвокатите (графика 65) 112 . В графиките са представени действащите национални уредби към декември 2022 г.

Графиките в информационното табло не представят оценка или количествени данни за ефективността на гаранциите. Те нямат за цел да отразят сложността и подробната уредба на процедурите и съпътстващите ги гаранции. Прилагането на политики и практики за насърчаване на почтеността и за предотвратяване на корупцията в рамките на съдебната власт също е от съществено значение за гарантирането на нейната независимост. Освен всички необходими норми ефективната защита на независимостта на съдебната власт се нуждае в крайна сметка и от култура на почтеност и безпристрастност, споделяна от магистратите и зачитана от обществото като цяло.

— Правомощия на съдебните съвети —

На графика 55 е показан актуализиран обзор, представен за първи път в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г., на някои от ключовите правомощия на съдебните съвети (членове на ЕМСС), като например правомощия за назначаване на съдиите и за повлияване на кариерното им израстване. Този обзор е разширен така, че да включва правомощията за оценка на функционирането на съдилищата (например качество, ефективност), разглеждането на жалби от ползвателите на услугите на съдилищата и вземането на решения за броя на съдебните длъжности във всеки съд.

Графика 55: Правомощия на съдебните съвети (източник: Европейската мрежа на съдебните съвети и Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС 113 )

(*) Графиката представя само определени правомощия и не е изчерпателна. Съдебните съвети разполагат с допълнителни правомощия, които не са посочени тук. По отношение на DK, IE, HU, и PT данните са от въпросника относно съдебната независимост от 2021 г. и няма информация за потенциалните правомощия на тези съвети за оценка на функционирането на съдилищата, разглеждането на жалби от ползватели на услугите на съдилищата и за вземане на решения относно броя на назначенията в съдебната власт във всеки съд. EL: колоната показва правомощията за двата съвета: Висшият съдебен съвет по гражданско и наказателно правосъдие и Висшият съдебен съвет по административно правосъдие; Висшият съдебен съвет по административно правосъдие притежава допълнително правомощие за вземане на решения относно прилагането и използването на ИКТ в съдилищата. IT: колоната показва правомощията за двата съвета: CSM (Съвет на съдилищата по граждански и наказателни дела) и CPGA (Съвет на административните съдилища); CPGA притежава допълнително правомощие да разпределя бюджетни средства към определени съдилища; LV: други самоуправляващи се съдебни органи упражняват определени правомощия, например по отношение на дисциплината и етиката.

– Назначаване на председателите на върховните съдилища —

Като съдилища от последна инстанция, върховните съдилища са изключително важни за гарантиране на еднаквото прилагане на закона в държавите членки. Председателите на върховните съдилища изпълняват важна роля, тъй като често им се предоставят правомощия за управление на Върховния съд. Държавите членки са тези, които трябва да организират процедурата за назначаване на съдиите и председателите на върховните съдилища по начин, който гарантира тяхната независимост и безпристрастност. В това отношение законодателството на ЕС изисква от държавите членки да гарантират, че от момента на назначаването им нататък съдиите не са изложени на натиск и не получават инструкции от органа по назначаването при упражняването на функциите си 114 . Необходимо е също така да се гарантира, че материалноправните условия и подробните процесуални правила за приемането на решения за назначаване не могат да породят основателни съмнения в съзнанието на хората по отношение на неподатливостта на съответните съдии към външни фактори и неутралността им по отношение на интересите, представени пред тях 115 . Участието на независими органи, като например съдебни съвети, в процеса по назначаване на съдии по принцип може да допринесе за по-обективното протичане на този процес, при условие че самите тези органи са достатъчно независими от законодателната и изпълнителната власт и органа, пред който е необходимо да представят становище 116 .

На графика 56 e представен обзор на институциите и органите, които предлагат кандидати за назначаването им като председатели на върховните съдилища, както органите, които ги назначават, и органите, с които се провеждат консултации (например съдиите във Върховния съд, Съдебния съвет).

Графика 56: Назначаване на председателите на върховните съдилища: предлагащи и назначаващи органи(*) (източник: Европейската мрежа на съдебните съвети и Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС 117 )

(*) BE: предложение: Съдебният съвет по задължителна препоръка на Върховния съд; назначаване: държавният глава (кралят). BG: предварителните предложения за кандидати се отправят от най-малко трима членове на Съдийската колегия на ВСС, министъра на правосъдието и пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. След провеждане на процедура за подбор пленумът на ВСС изпраща официалното предложение за един кандидат на президента на Републиката, който впоследствие назначава председателя на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд. CZ: председателят на Върховния съд се назначава измежду останалите съдии във Върховния съд от президента на Републиката. Президентът на Републиката назначава един от съдиите във Върховния административен съд като председател на Върховния административен съд с приподписване от страна на министър-председателя. DK: председателят на Върховния съд се избира от останалите съдии във Върховния съд. IE: предложение: Консултативният съвет за назначенията в съдебната система избира кандидати, които все още не заемат съдебна длъжност, и ги препоръчва на правителството като подходящи за назначаване на съдебна длъжност. Правителството може да избере действащи съдии за назначаване на по-висока съдебна длъжност; назначаване: президентът по препоръка на правителството. AT: предложение: министърът на правосъдието въз основа на предложение от „колегия по персонала“, състояща се от съдии; назначаване: федералният президент. LU: предложение и назначаване: Cour supérieure de justice. DE: предложение: министърът на правосъдието; назначаване: цялото федерално правителство след получаване на консултативен съвет от Präsidialrat (Председателски съвет на Върховния съд, който се състои от неговия председател и съдии, избрани от всички съдии на съда, предоставя мотивирано становище относно личната и професионалната пригодност на всеки кандидат) и със задължително съгласие от Richterwahlausschuss (Комисия за подбор на съдиите, която се състои от министрите на правосъдието на 16-те федерални провинции и 16 членове, избрани от Федералния парламент („Бундестаг на Федерална република Германия“)); официално назначаване от президента. Назначаването като председател на Федералния върховен съд също така изисква лицето да е избрано като съдия в този федерален съд. В това отношение няма специфични особености във връзка с избирането на федерален съдия. EE: предложение: президентът на Републиката; назначаване: парламентът. EL: председателите на трите най-висши съдилища (Държавния съвет, Върховния съд, Сметната палата) се назначават съгласно една и съща процедура; предложение: правителството въз основа на предложение от министъра на правосъдието и становище на парламентарен орган; назначаване: президентът на Републиката с президентски указ. NL: предложение: Върховният съд; назначаване: правителството. PL: след получаване на становището на първия председател на Върховния съд председателят на Върховния съд се назначава от президента на Република Полша за 3-годишен мандат измежду трима кандидати, избрани от събранието на съдиите на колегия на Върховния съд. PT: председателят на Върховния съд се избира от останалите съдии във Върховния съд. RO: председателят, заместник-председателите и председателите на отделенията на Висшия касационен съд се назначават от Висшия съвет на магистратурата (отделение за съдии) след провеждане на интервю, което се състои от представяне на плана за управление, проверка на управленските и комуникативните умения, като се поставя акцент най-вече върху организационните способности, скоростта на вземане на решения, устойчивостта на стрес, самоусъвършенстването, способността за анализ, обобщаване, прогнозиране, изготвяне на стратегия и планиране в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, инициативност, способност за бързо адаптиране, работа в мрежа и комуникативни способности, както и проверка на специфичните знания относно ролята/длъжността, за която се явява кандидатът. CY: назначаване от президента по препоръка на Консултативния съдебен съвет (Закон № 145(I)/2022 за правораздаването). ES: председателят на Върховния съд се назначава от краля с кралски указ, приподписан от министър-председателя, по препоръка на Съдебния съвет. Кандидатът полага клетва или обещание пред краля и встъпва в длъжност пред пленума на Висшия съд. Ако към момента на назначаването на председателя той работи в съдебната система, същият се обявява за назначен на специална служба (член 351, буква а) и член 593 от Основния закон за съдебната власт). Срокът на мандата на председателя съвпада с този на Съвета, който го е избрал, като същото лице може да бъде преизбрано и назначено отново за нов мандат само веднъж (член 587 от Основния закон за съдебната власт). LT: на графиката е отразен процесът за назначаването на председателя на Върховния съд; предложение: президентът на Републиката (кандидатите се избират от комисията за подбор); назначаване: парламентът. Председателят на Върховния административен съд се назначава от президента на Републиката. LV: предложение: пленумът на Върховния съд по задължителна препоръка от Съдебния съвет; назначаване: парламентът. LU: предложение и назначаване: Cour supérieure de justice. Процедурата ще се промени от 1 юли 2023 г., когато ще заработи Съдебният съвет. IT: предложение: CSM (Съвет на съдилищата по граждански и наказателни дела) и CPGA (Съвет на административните съдилища); назначаване: президентът на Републиката. FR: предложение: Висшият съдебен съвет (CSM); назначаване: президентът на Републиката. Съветът публикува „покана за представяне на кандидатури“, като могат да кандидатстват всички съдии. Председателят на Върховния административен съд (Conseil d’Etat) се назначава от президента на Републиката. HR: предложение: президентът на Републиката след получаване на списък с допустими кандидати, които са се явили за свободната длъжност; Общото събрание на Върховния съд и компетентната парламентарна комисия дават становища за кандидатите преди или след като президентът предложи съответния кандидат. Както бе пояснено от Конституционния съд (U-I-1039/2021), тези становища, каквито трябва да бъдат дадени за всички кандидати, не са обвързващи за президента на Републиката; назначаване: парламентът. HU: предложение: президентът на Републиката въз основа на списък с подходящи кандидати, изготвен от OBT (Националния съдебен съвет). Парламентарната комисия за правосъдие провежда интервю с кандидата; назначаване: парламентът избира кандидата с мнозинство от две трети от гласовете за 9-годишен мандат. Не се допуска преизбиране. MT: председателят на Върховния съд се назначава от президента, действащ в съответствие с резолюция на парламента, подкрепена от гласовете на не по-малко две трети от всички членове. SI: предложение: министърът на правосъдието след получаване на становище от Съдебния съвет. Съдебният съвет провежда интервю с кандидатите, които са се явили за свободната длъжност, и отправя искане за пленарно заседание на Върховния съд с цел изготвяне на становище. Министърът на правосъдието също може да присъства на интервюто и има право да задава въпроси; назначаване: парламентът. SK: предложение: Съдебният съвет; назначаване: президентът. FI: предложение: Върховният съд; назначаване: президентът на Републиката. SE: предложение: комитетът за номиниране на съдии; назначаване: правителството.

На графика 57 е представена компетентността, с която разполагат изпълнителната власт и парламентът при назначаване на кандидатите като председатели на върховните съдилища по предложение на предлагащите органи (например Съдебния съвет или Върховния съд). Височината на колоната зависи от това дали изпълнителната власт или парламентът може да отхвърлят кандидат за председател на Върховния съд, дали може да избират само измежду предложените кандидати или може да изберат и назначат друг кандидат, дори и да не е предложен от компетентния орган. Важна гаранция, в случай че даден кандидат не бъде назначен, е задължението да се посочат мотивите 118 за това, както и възможността за съдебен контрол на решението 119 . На графиката е представена фактически правната система, без да се прави качествена оценка на ефективността на гаранциите. Например в 13 държави членки изпълнителната власт или парламентът разполагат с правомощието да отхвърлят кандидат за председател на Върховния съд. Това правомощие обаче никога не е било упражнявано или не е упражнявано през последните 5 години (2018—2022 г.) (т.е. в BE, BG, DE, EE, LV, LU, MT, NL, AT, PL, SK, FI и SE), или пък е упражнявано само в отделни случаи (т.е. в EL, HR, SI и LT).

Графика 57: Назначаване на председателите на върховните съдилища: компетентност на изпълнителната власт и парламента(*) (източник: Европейската мрежа на съдебните съвети и Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС 120 )

(*) BG: президентът на Републиката има право на вето по отношение на предложения кандидат. След това пленумът на ВСС трябва да гласува отново за предложените кандидати. Ако пленумът избере отново същия кандидат, президентът е длъжен да го назначи. IE: на графиката е отразена компетентността на правителството. Съгласно член 13.9 от Конституцията (т.е. по-скоро конституционно изискване, отколкото практика) правомощието на президента за назначаване може да бъде упражнено единствено по предложение на правителството. Когато правителството отправя препоръка до президента относно назначаването на председателя на Върховния съд, то трябва първо да отчете квалификациите и пригодността на лицата, които вече са назначени като съдии. EL: Върховният съд (когато става въпрос за граждански и търговски дела) и Държавният съвет (когато става въпрос за административни дела): избор измежду заместник-председателите на Върховния съд и съдиите във Върховния съд (с поне 4-годишен стаж на тази длъжност) или избор измежду членовете на Държавния съвет (заместник-председатели и съветници). За председателите на Върховния съд и на Държавния съвет: пълни дискреционни правомощия на правителството (кабинета). Не се изисква да се посочват мотиви. За председателя и заместник-председателите на Върховния съд не се допуска обжалване/съдебен контрол съгласно разпоредбите на законодателството. За длъжността заместник-председател или председател на Държавния съвет съдебният контрол е изключително ограничен. ES: държавният глава (кралят) като орган по назначаването трябва задължително да се съобрази с предложението на Съдебния съвет относно назначенията и повишенията в съдебната система. Следователно кралят няма право на преценка, нито задължение да предоставя мотиви. Решението на краля е под формата на кралски указ, публикува се в Официалния вестник и не може да бъде оспорвано. Предишното решение на Съвета да предложи кандидат за назначение или повишение в съдебната система може да бъде обжалвано първоначално чрез административна жалба (която се решава на пленарното заседание на Съвета) и впоследствие чрез съдебен контрол пред административното отделение на Върховния съд. IT: по предложение на CSM (Съвет на съдилищата по граждански и наказателни дела) или CPGA (Съвет на административните съдилища), което на практика е обвързващо предложение, президентът на Републиката издава указ за назначаването съответно на председателя на Върховния съд или председателя на Държавния съвет, като няма право на преценка в това отношение. CY: когато назначава председателя на Върховния съд, президентът на Републиката няма конституционно или законово задължение да следва консултативното становище, но като правило се съобразява с него. Към настоящия момент като председател на Върховния съд е назначен най-възрастният член на Върховния съд. MT: представеният орган е парламентът. Председателят на Върховния съд се назначава от президента, действащ в съответствие с резолюция на парламента, подкрепена от гласовете на не по-малко две трети от всички членове. NL: предложение: Върховният съд; назначаване: правителството по предложение на министъра на правосъдието. AT: федералният президент може да отхвърли кандидата, предложен от министъра на правосъдието, но не може да назначи лице, което не е било предложено. LT: кандидатът може да поиска да бъде проведен специален съдебен контрол по отношение на процедурата за подбор пред Върховния съд само въз основа на процедурно основание, отнасящо се до становището на комисията за подбор (това становище не е обвързващо за президента на Републиката). LU: няма обвързващ текст по този въпрос, но досега назначаващият орган никога не е отхвърлял номинация на кандидат, предложен от Съда. HR: в решение от 23 март 2021 г. (U-I-1039/2021) Конституционният съд поясни, че президентът на Републиката може да избира единствено измежду кандидатите, които са се явили за свободната длъжност; въпреки това президентът може също така да реши да не предложи нито един от явилите се кандидати и да информира парламента. Кандидат, който не е бил избран, може да поиска съдебен контрол на решението на парламента пред Конституционния съд. PL: президентът на Републиката не е задължен по закон да посочва мотиви за това, че не е назначил дадено лице като председател на Върховния съд. Кандидатите за председател на Върховния съд и за председател на отделение на Върховния съд не могат да обжалват. Президентът на Републиката не може да откаже да назначи първия председател на Върховния съд или председател на колегия измежду кандидатите, избрани от общото събрание на съдиите във Върховния съд. SI: нито министърът на правосъдието, нито парламентът са длъжни да посочват мотиви за това, че не са предложили/назначили кандидата. Съдебният съвет не е длъжен да посочва мотиви за своето становище относно кандидатите. Не се допуска съдебен контрол на решенията или становищата в рамките на процедурата. SK: въпреки че това никога не се е случвало, ако кандидат за председател на Върховния съд не бъде назначен, назначаващият орган/институция ще трябва да посочи мотиви за решението, като се предвижда възможност за съдебен контрол пред Върховния административен съд. FI: президентът трябва да посочи мотиви за решението, въпреки че това не е посочено в закона. SE: правителството може да вземе решение да не назначи даден кандидат за председател на Върховния съд и може да избере който и да е друг кандидат, дори предлагащият орган да не е посочил неговото име. Кандидатурата на избрания кандидат обаче трябва да е сред обработените от комитета за номиниране на съдии кандидатури за длъжността.

— Борба с корупцията —

Корупцията е многостранно явление, съществуващо както в публичния, така и в частния сектор. Тя повлиява отрицателно на просперитета и икономическия растеж, социалното сближаване и устойчивото развитие. Комисията извършва мониторинг на националните рамки за борба с корупцията в контекста на ежегодния доклад относно върховенството на закона и също така в контекста на европейския семестър и плановете за възстановяване и устойчивост. На 3 май 2023 г. Комисията представи Съобщение относно борбата с корупцията, както и предложение за Директива относно борбата с корупцията по наказателноправен ред 121 . За първи път в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г. се представят данни относно органите, специализирани в предотвратяване на корупцията, като се прави общ преглед на вида на правомощията на тези органи (графика 58) и на правилата за назначаването им (графика 59). Повечето държави членки разполагат с един или повече органи, всеки от които изпълнява определена роля за предотвратяване на корупцията. Девет държави членки не докладваха за съществуването на специализиран превантивен орган, а по-скоро за органи, които освен с другите си задачи се занимават и с предотвратяване на корупцията. Освен правомощията на представените в графиката специализирани органи, други национални органи (може да) притежават други правомощия в областта на предотвратяването на корупцията.

Графика 58: Правомощия на специализираните органи за предотвратяване на корупцията(*) (източник: Европейската комисия и националните звена за контакт за борба с корупцията 122 )

(*) Държавите членки разполагат с един или няколко органа, всеки от които изпълнява поне някаква роля за предотвратяване на корупцията. За яснота и съпоставимост в графиката са представени правомощията само на един специализиран орган за предотвратяване на корупцията за всяка държава членка. По-долу са изброени органите, чиито правомощия са представени. Някои държави членки не разполагат с такива органи, докато други разполагат с няколко органа с различни компетенции. BE: Звено за почтеност в рамките на Федералната публична служба за политика и подкрепа (FOD BOSA/FPS BOSA). BG: Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). CZ: Отдел „Конфликт на интереси и борба с корупцията“ (Министерство на правосъдието). IE: Комисия за стандартите при обществените длъжности. Националното бюрото за икономически престъпления към Garda също има своята роля в предотвратяване на корупцията. EL: Национален орган за прозрачност. ES: Служба за конфликтите на интереси. FR: съществуват два органа за борба с корупцията — L’Agence française anticorruption (AFA) и la Haute Autorité pour la transparence de la vie publique (HATVP). Те имат допълващи се функции по отношение на предотвратяването на корупцията. В графиката са представени правомощията на AFA. HR: Комисия за разрешаване на конфликти на интереси. IT: Национален орган за борба с корупцията. CY: Независим орган за борба с корупцията. LV: Бюро за превенция и борба с корупцията. LT: съществуват два органа за предотвратяване на корупцията — Специализираната следствена служба (STT), която е представена в графиката, и Главната комисия за държавна етика (COEC). HU: Орган за почтеност. През 2022 г. компетентността за проверка на декларациите за имуществено състояние на висши политически ръководители беше прехвърлена на Органа за почтеност. В допълнение към това процедурата съгласно Регламента относно обвързаността с условия и Планът за възстановяване и устойчивост на Унгария включват реформи за разширяване на обхвата на правомощията на Органа за почтеност, за да извършва пряка проверка на декларациите за имуществено състояние на всички високорискови длъжностни лица, чиито декларации за имуществено състояние се оповестяват публично, а по отношение на непубличните декларации за имуществено състояние да отправя искания до компетентните органи за извършване на проверката и за получаване на резултатите от нея. Съществуват два органа, които изпълняват определена роля по отношение на предотвратяването на корупцията — Националната служба за защита и Службата за защита на Конституцията. AT: Федерално бюро за борба с корупцията (BAK). PL: Централно бюро за борба с корупцията. PT: Национален механизъм за борба с корупцията. RO: Национална агенция по интегритет. SI: Комисия за предотвратяване на корупцията. SE: прилага се децентрализиран подход за предотвратяването на корупцията, като Швеция е възложила тази задача на множество различни агенции и органи.

Графика 59: Назначаване на специализираните органи за предотвратяване на корупцията(*) (източник: Европейската комисия и националните звена за контакт за борба с корупцията 123 )

(*) Държавите членки разполагат с един или повече органи, всеки от които изпълнява някаква роля за предотвратяване на корупцията. За яснота и съпоставимост в графиката са представени правомощията само на един специализиран орган за предотвратяване на корупцията за всяка държава членка. По-долу са изброени органите, чиито правомощия са представени. Някои държави членки не разполагат с такива органи, докато други разполагат с няколко. BE: Звено за почтеност в рамките на Федералната публична служба за политика и подкрепа (FOD BOSA/FPS BOSA). BG: Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). CZ: Отдел „Конфликт на интереси и борба с корупцията“ (Министерство на правосъдието). IE: Комисия за стандартите при обществените длъжности. Националното бюрото за икономически престъпления към Garda също има своята роля в предотвратяване на корупцията. EL: Национален орган за прозрачност. ES: Служба за конфликтите на интереси. FR: съществуват два органа за борба с корупцията — L’Agence française anticorruption и la Haute Autorité pour la transparence de la vie publique (HATVP). Те имат допълващи се функции по отношение на предотвратяването на корупцията. В графиката е представено назначаването на AFA. HR: Комисия за разрешаване на конфликти на интереси. IT: Национален орган за борба с корупцията. CY: Независим орган за борба с корупцията. LV: Бюро за превенция и борба с корупцията. LT: съществуват два органа за предотвратяване на корупцията — Специализираната следствена служба (STT), която е представена в графиката, и Главната комисия за държавна етика (COEC). HU: Орган за почтеност. Председателят и заместник-председателите на Органа за почтеност се назначават от президента на Републиката за срок от шест години по предложение на председателя на Държавната сметна палата. AT: Федерално бюро за борба с корупцията (BAK). PL: Централно бюро за борба с корупцията. PT: Национален механизъм за борба с корупцията. RO: Национална агенция по интегритет. SI: Комисия за предотвратяване на корупцията. SE: прилага се децентрализиран подход за предотвратяването на корупцията, като Швеция е възложила тази задача на множество различни агенции и органи.

Прокуратурата изпълнява основна роля в системата за наказателно правосъдие, както и в сътрудничеството между държавите членки по наказателноправни въпроси. Правилното функциониране на националната прокуратура е от решаващо значение за ефективната борба с престъпността, включително икономическата и финансовата престъпност, като изпирането на пари и корупцията. Според съдебната практика на Съда на ЕС във връзка с Рамковото решение относно европейската заповед за арест 124 , прокуратурата може да се смята за съдебен орган на държава членка за целите на издаването и изпълнението на европейска заповед за арест, когато може да действа независимо, без да е изложен на риск да получава пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт, като министъра на правосъдието 125 . Организацията на националните прокуратури е различна в рамките на ЕС, като не съществува единен модел за всички държави членки. Въпреки това Съветът на Европа отбелязва широко разпространена тенденция прокуратурата да бъде по-независима институция, вместо да е подчинена или свързана с изпълнителната власт 126 . Според Консултативния съвет на европейските прокурори ефективната и автономна прокуратура, ангажирана да поддържа върховенството на закона и правата на човека при правораздаването, е един от стълбовете на демократичната държава 127 .

Корупцията често е сложно престъпление, като разследването и наказателното ѝ преследване биха могли да изискват специализация. Това се признава и в предложението на Комисията за Директива относно борбата с корупцията по наказателноправен ред, както и в Конвенцията на ООН срещу корупцията 128 . На графика 60 са очертани специализираните органи за разследване и наказателно преследване на корупцията. Като се има предвид, че всички държави членки позволяват на редовните полицейски и прокурорски органи да разследват и преследват по наказателен ред някои форми на корупция, всички с изключение на две държави членки разполагат и с някаква форма на специализирана полиция за разследване на специфични случаи на корупция, например когато те са по-тежки, по-сложни или свързани с определена категория заподозрени лица. Що се отнася до наказателното преследване на корупцията, всички с изключение на 7 държави членки имат специализирани прокурори, които се занимават с такива случаи на корупция.

Графика 60: Органи, насочени към разследване и наказателно преследване на корупцията — обзор(*) (източник: Европейската комисия и националните звена за контакт за борба с корупцията 129 )

(*) ES: съществуват два правоприлагащи органа, специализирани в разследването на корупцията — Националната полиция: Звено за икономически и фискални престъпления (UDEF) — Cuerpo Nacional de Policía, Unidad Central de Delincuencia Económica y Fiscal (UDEF) и Гражданската гвардия: Централно оперативно звено (UCO) — Guardia civil, Unidad Central Operativa (UCO). IT: не съществуват прокуратури, специализирани единствено в разследването и наказателното преследване на корупцията. Някои от тях обаче разполагат с работни групи, специализирани в престъпления срещу държавната администрация, които биха могли да включват и корупция.

На графика 61 са представени процедурите за назначаване на ръководителите на специализираните прокуратури за борба с корупцията (когато съществуват такива). В 12 държави членки няма специализирана прокуратура или ако има такава, назначаването на нейния ръководител се извършва при следване на обичайната процедура за назначаване на ръководителите на прокуратурите.

Графика 61: Процедури за назначаване на ръководителите на специализираните прокуратури за борба с корупцията(*) (източник: Европейската комисия и националните звена за контакт за борба с корупцията 130 )

(*) Графиката е съсредоточена само върху държавите членки, които разполагат със специализирана прокуратура, насочена към пресичане на корупцията, независимо от степента на специализация. В нея е представена различна информация в сравнение с данните, очертани в предходната графика, която съдържа по-общ преглед на специализацията. CZ: Висша прокуратура. DK: Национално специализирано звено за борба с престъпността. IE: Звено за борба с подкупите и корупцията, Национално бюро за икономически престъпления към Garda. EL: Финансова прокуратура. ES: Специализирана прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност. HR: Държавна прокуратура, Служба за борба с корупцията и организираната престъпност (USKOK). Министърът на правосъдието и държавната администрация и съветът на прокуратурата на Република Хърватия представят становището си в процедурата по назначаване. FR: Parquet national financier (PNF). CY: Работна група за борба с корупцията, създадена под ръководството на главната прокуратура, със специализирани служители от съответните институции. LV: Отдели за координиране на борбата с корупцията към главната прокуратура и прокуратура за разследване на престъпления от лица, заемащи публична длъжност. NL: прокурорите, свързани с екипа за борба с корупцията към прокуратурата, работят независимо на оперативно и функционално равнище. Всички прокурори се избират (и предлагат) от прокуратурата. Те се назначават с кралски указ, макар и това да е формалност (кралят не участва в процедурата за избор на прокурори). AT: Централна прокуратура за борба с икономическите престъпления и корупцията (WKStA). PL: Отдел за борба с организираната престъпност и корупцията към националната прокуратура. PT: Прокуратура — централен отдел за разследване и наказателно преследване (DCIAP). RO: Национална дирекция за борба с корупцията. SI: Специализирана държавна прокуратура на Република Словения. SK: Специализирана прокуратура. SE: Национално звено за борба с корупцията (NACU) (Riksenheten mot korruption).

На графика 62 e представен обзор на институциите и органите, които предлагат кандидатите за назначаването им като главни прокурори, както и органите, които ги назначават, и органите, с които се провеждат консултации.

Графика 62: Предлагане и назначаване на главния прокурор(*) (източник: Европейската комисия и Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма 131 )

(*) BG: предварителните предложения за кандидати се отправят от най-малко трима членове на Прокурорската колегия на ВСС и министъра на правосъдието. След провеждане на процедура за подбор пленумът на ВСС изпраща официалното предложение за един кандидат на президента на Републиката, който впоследствие назначава главния прокурор. Президентът има право на вето по отношение на предложения кандидат. След това пленумът на ВСС трябва да гласува отново по списъка с предложените кандидати. Ако той избере отново същия кандидат, президентът е длъжен да го назначи. CZ: министърът/Министерството на правосъдието предлага главния прокурор, а парламентът го назначава. DK: министърът/Министерството на правосъдието предлага главния прокурор, а парламентарната комисия по назначенията го назначава. DE: федералният главен прокурор се назначава от президента на Германия по предложение на федералния министър на правосъдието, като е необходимо одобрението на Федералния съвет. EE: правителството на Републиката назначава главния прокурор на служба по предложение на министъра, отговорен за тази област, след като отчете становището на комисията по правни въпроси на Riigikogu. IE: комисия, състояща се от председателя на Върховния съд, председателя на Адвокатския съвет, председателя на Адвокатската колегия, главния секретар на правителството и генералния директор на главната прокуратура, избира кандидати за назначаване след провеждане на открит конкурс и интервю. EL: министърът/Министерството на правосъдието предлага главния прокурор, а Съдебният съвет го назначава, след което се издава президентски указ. FR: предложение за назначаване: министърът на правосъдието взема решение, след като получи предварително необвързващо становище от Съдебния съвет. HR: предложение: правителството; назначаване: парламентът въз основа на становище на компетентната парламентарна комисия. IT: решение за назначаване: след като получи предложението от Съвета, министърът на правосъдието издава министерски указ, като няма право на преценка да не назначи предложения кандидат за прокурор. CY: държавният глава предлага и назначава главния прокурор. LV: предложение за назначаване: Съдебният съвет; решение за назначаване: парламентът. LT: предложение за назначаване: Комисията за подбор на прокурори (състояща се от двама прокурори, предложени от Съвета на колегията, двама прокурори, предложени от главния прокурор, и трима други членове, предложени съответно от президента на Републиката, председателя на Сейма и министър-председателя). LU: министърът/Министерството на правосъдието предлага главния прокурор, а Великият херцог го назначава. Процедурата ще се промени от 1 юли 2023 г., когато ще заработи Съдебният съвет. NL: решението за назначаване се взема с кралски указ (със задължение за изпълнение на предложението за назначаване на кандидата на длъжността прокурор). Решението за освобождаване от длъжност се взема с кралски указ. AT: предложение за назначаване: независима комисия за персонала; решение за назначаване: федералният президент делегира решението на министъра на правосъдието. PL: министърът на правосъдието е и главният прокурор. Той се назначава и освобождава от длъжност от президента на Република Полша по предложение на министър-председателя. RO: министърът/Министерството на правосъдието предлага главния прокурор, а държавният глава го назначава. SI: предложение: Държавния прокурорски съвет; назначаване: парламентът след получаване на становище от правителството. SK: предложение за номиниране на кандидат за главен прокурор може да бъде представено на Националния съвет от член на парламента, от министъра на правосъдието, от обществения защитник на правата, от Съвета на прокурорите на Словашката република, от професионалната организация на адвокатите, от юридическия факултет на университет, разположен в Словакия, и от Института за държавата и правото на Словашката академия на науките. SE: не е налице предлагащ орган.

— Конституционни компетенции —

Конституционното правосъдие е ключов компонент от принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в рамките на конституционната демокрация Конституционните съдилища играят изключително важна роля за ефективното прилагане на правото на ЕС, като гарантират целостта на правния ред на Съюза и определят фундаменталните принципи, съставляващи върховенството на закона. Още през 1970 г. Съдът призна общите за държавите членки конституционни традиции като основата за европейската защита на основните права 132 . В по-скорошен план Съдът изтъкна, че принципите на правовата държава, както са развити в практиката на Съда въз основа на Договорите на Съюза, произтичат от общи ценности, които също са признати и прилагани от държавите членки в техния собствен правен ред 133 .

Организацията на правораздаването, включително създаването на конституционен съд и въпросите на неговия състав и начин на функциониране, е от компетентността на държавите членки 134 . Освен това в случаите, в които съществуват конституционни съдилища, те може да не са част от съдебната власт. Както обаче изтъкна Съдът, държавите членки все пак остават длъжни при упражняването на тази компетентност да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, и по-конкретно ценностите, на които се основава ЕС 135 . Венецианската комисия също отбеляза, че няма общо изискване за създаване на конституционен съд 136 . На графика 63 е представен първият преглед на различните решения, приети в държавите членки за гарантиране на защитата на конституционните права на най-висшата инстанция.

Графика 63: Най-висша инстанция, която упражнява конституционна компетентност(*) (източник: Европейската комисия)

(*) Отчетените за целите на тази графика юрисдикции са: BE: Cour Constitutionnelle, Grondwettelijk Hof (Конституционен съд на Белгия). BG: Конституционен съд на Република България. CZ: Ústavní soud (Конституционен съд на Чехия). DK: Højesteret (Върховен съд на Дания). DE: Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд). Всички съдилища са компетентни да упражняват контрол за конституционност на законодателството. Контролът се състои в проверка дали актът е приет в съответствие с процедурата, определена в Конституцията и в Правилника за дейността на Парламента, и дали съдържанието на акта е в съответствие с Конституцията. EE: Riigihokus (колегията за конституционен контрол на Върховния съд и пленумът на Върховния съд). IE: Cúirt Uachtarach na hÉireann (Върховен съд на Ирландия). EL: Areios Pagos (Върховен съд) и Symvoulio Tis Epikrateias (Държавен съвет). Няма конституционен съд. Всеки съдия разполага с правомощия да упражнява контрол за конституционност на законодателството (член 87, параграф 2 от Конституцията: „съдиите се съобразяват единствено с Конституцията и законите; те в никакъв случай не са задължени да спазват разпоредби, приети в нарушение на Конституцията“). ES: Tribunal Constitucional de España (Конституционен съд на Испания). FR: Conseil Constitutionnel (Конституционен съвет). HR: Ustavni sud Republike Hrvatske (Конституционен съд на Република Хърватия). IT: Corte Costituzionale (Конституционен съд). CY: Ανώτατο Δικαστήριο (Върховен съд на Република Кипър). LV: Latvijas Republikas Satversmes tiesa (Конституционен съд на Република Латвия). LT: Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas (Конституционен съд на Република Литва). LU: Cour constitutionnelle de Luxembourg (Конституционен съд на Люксембург). HU: Alkotmánybíróság (Конституционен съд на Унгария). Всички съдилища могат да упражняват децентрализирана форма на „конституционен“ контрол на пряко приложими договори. MT: Конституционен съд. NL: Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) — Върховният съд на Нидерландия функционира като касационен съд по граждански, наказателни и данъчни дела. AT: Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд на Австрия). PL: Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд на Полша). PT: Tribunal Constitucional (Конституционен съд). RO: Curtea Constituțională (Конституционен съд на Румъния). SI: Ustavno sodišče Republike Slovenije (Конституционен съд на Република Словения). SK: Ústavný súd Slovenskej republiky (Конституционен съд на Словашката република). FI: Korkein oikeus ja Korkein hallinto-oikeus (Върховен съд и Върховен административен съд на Финландия). Във Финландия няма конституционен съд. Всички съдилища могат да упражняват последващ контрол за конституционност по конкретни дела, като Върховният съд и Върховният административен съд са най-висшата инстанция във всеки клон на съдебната система. SE: Högsta Domstolen Högsta och Förvaltningsdomstolen (Върховен съд и Върховен административен съд на Швеция). Всички съдилища могат да упражняват контрол за съответствие на законите с Конституцията или с по-висши закони, когато се произнасят по конкретни дела, и трябва да оставят без приложение всички несъвместими разпоредби.

Компетенциите, с които разполагат тези конституционни юрисдикции, също варират, като в това отношение няма приложими европейски стандарти. Практиката показва, че в някои държави членки основната роля на конституционните съдилища за съдебен контрол на законодателството и нормите се допълва от роля за упражняване на съдебен контрол на законопроектите 137 . В някои случаи националното законодателство също така дава право на обжалване от физически и юридически лица пред конституционните юрисдикции; това право може да бъде ограничено до случаи на предполагаема противоконституционност на общоприложими законодателни актове, докато в други случаи може да обхваща и правото да се оспорват отделни актове. На графика 64 е представен обзор на различните компетенции, упражнявани от най-висшите конституционни юрисдикции на държавите членки, като вниманието се съсредоточава върху подбран набор от компетенции, които обикновено се предоставят на тези юрисдикции.

Графика 64: Избрани компетенции на най-висшата инстанция, която упражнява конституционна компетентност(*) (източник: Европейската комисия)

(*) CZ: предварителен контрол от Конституционния съд се извършва само когато се оценява съответствието на международен договор с Конституцията и конституционните закони. Физически лица могат да оспорват обща норма пред Конституционния съд само при ограничени обстоятелства. DK: всички съдилища могат да упражняват контрол за конституционност на законодателството. Контролът се състои в проверка дали актът е приет в съответствие с процедурата, определена в Конституцията и в Правилника за дейността на Парламента, и дали съдържанието на акта е в съответствие с Конституцията. IE: член 26 от Конституцията предвижда, че президентът на Ирландия може да отнася законопроекти до Върховния съд за становище относно тяхната конституционосъобразност. EL: Няма конституционен съд. Всеки съдия има правото и задължението да упражнява контрол за конституционност на законите (децентрализиран контрол за конституционност). Съдът може да обяви съответния закон за „неприложим“ само по отношение на конкретното дело. ES: Конституционният съд може да разглежда предварителни жалби за противоконституционност във връзка с предложения за реформи на статутите за автономия. IT: всеки съдия в обикновените и административните съдилища може да постави под въпрос конституционосъобразността на нормите, които трябва да приложи в делото, с което е сезиран. Правителството на държавата и регионалните правителства могат директно да отнасят до Съда въпроси относно конституционосъобразността на основание, че гарантираните им съгласно Конституцията компетенции са били иззети. LU: проверка за конституционност може да бъде образувана, когато дадена страна повдигне въпрос относно съответствието на даден закон с Конституцията пред обикновените или административните съдилища. CY: считано от юли 2023 г., Кипър ще разполага с конституционен съд (Ανώτατο Συνταγματικό Δικαστήριο). Законодателството предвижда система за отнасяне на въпроси, свързани с конституционосъобразността на даден закон, от обикновените съдилища до Конституционния съд. Конституционният съд не може да упражнява контрол по отношение на индивидуални жалби. HU: предварителен контрол на законопроекти може да бъде поискан от парламента или от президента на Републиката. Последващ контрол на законите може да бъде иницииран от правителството, от една четвърт от членовете на парламента, от комисаря за основните права (омбудсмана), от председателя на Kúria (Върховния съд) и от главния прокурор. NL: обикновените съдилища могат да извършват децентрализирана форма на конституционен контрол при отсъствие на централизиран конституционен съд. Докато актовете на парламента не подлежат на контрол за конституционност, такъв е възможен за пряко действащи договори. Консултативният отдел на Държавния съвет предоставя независими консултации по законопроекти, включително по отношение на тяхната съвместимост с Конституцията. PT: последващият контрол включва проверка дали е конституционосъобразен пропускът да се приемат необходимите законодателни мерки за изпълнение на конституционните норми. SI: по предложение на президента на Републиката, правителството или една трета от членовете на Народното събрание Конституционният съд представя становище дали международен договор е в съответствие с Конституцията като част от процеса по ратифициране на договора. Народното събрание е обвързано от становището на Конституционния съд.

— Независимост на адвокатурите и адвокатите в ЕС —

Адвокатите и техните професионални организации изпълняват основна роля за гарантирането на защитата на основните права и за укрепването на върховенството на закона 138 . Справедливата система на правораздаване изисква адвокатите да могат свободно да упражняват дейността си по консултиране и представляване на своите клиенти. Фактът, че адвокатите практикуват свободна професия, и авторитетът, произтичащ от него, спомагат за запазването на независимостта, а адвокатските колегии изпълняват важна роля за гарантиране на независимостта на адвокатите. Европейските стандарти изискват, наред с другото, свобода на упражняване на адвокатската професия и независимост на адвокатските колегии. В тези стандарти също така се определят основните принципи на дисциплинарното производство срещу адвокати 139 .

Графика 65: Независимост на адвокатурите и адвокатите, 2022 г.(*) (източник: Европейската комисия и CCBE 140 )

(*) Въз основа на резултатите от проучването на държавите членки могат да се присъдят максимум 9 точки. Проучването бе проведено в началото на 2023 г. Що се отнася до въпроса, свързан с гаранциите за поверителност на отношенията между адвокат и клиент, по 0,5 точки са присъдени за всеки от сценариите, които са обхванати напълно (претърсване и изземване на електронни данни, съхранявани от адвоката, претърсване на помещенията на адвоката, прихващане на съобщения между адвокат и клиент, наблюдение на адвоката или на неговите помещения, данъчен одит на адвокатската кантора и други административни проверки). За всички останали критерии, които са напълно изпълнени, е присъдена 1 точка. Ако даден критерий не е изпълнен, не е присъдена точка. MT: отговори от 2020 г., адаптирани към новата методика. EE: Министерството на правосъдието има широки надзорни правомощия по отношение на организацията на системата за правна помощ. LT: в съответствие със Закона за адвокатурата дисциплинарните действия срещу адвокати могат да се предприемат от Адвокатския съвет. В закона обаче се предвижда, че министърът на правосъдието също разполага с такова право. Ако министърът на правосъдието вземе решение за иницииране на дисциплинарни действия срещу адвокат, адвокатурата няма думата в това производство и делото се отнася директно до дисциплинарния съд. В допълнение към това дисциплинарният съд се състои от петима адвокати, които са членове на адвокатурата. Трима от петимата са избрани от общото събрание на адвокатурата, а другите двама са назначени от министъра на правосъдието. PL: Министерството на правосъдието има надзорна роля върху адвокатурата, като организира изпитите за адвокати и контролира схемата за минимални правни такси. SI: дисциплинарните производства се провеждат изключително в рамките на самата адвокатска колегия. Решението на дисциплинарната комисия на първа инстанция може да се обжалва, като се разглежда от дисциплинарната комисия на втора инстанция. Решенията на дисциплинарната комисия на втора инстанция не подлежат на обжалване. Това е посочено в член 65 от Закона за адвокатите: „Решенията на дисциплинарните органи на адвокатската колегия подлежат на изпълнение“. SK: на първо място, независимата надзорна комисия на словашката адвокатска колегия подава петиция въз основа на жалбата. Министърът на правосъдието обаче също може да инициира дисциплинарно производство: ако „адвокат е извършил действие, което може да се счита за професионално нарушение съгласно действащите правни норми, председателят на надзорната комисия или министърът на правосъдието (действащ като вносител на петиция) може да внесе заявление за образуването на дисциплинарно производство съгласно настоящия акт до управителния орган на съответната адвокатска колегия в рамките на срока, приложим за образуването на дисциплинарното производство съгласно действащата правна норма“.

   4.    ЗАКЛЮЧЕНИЯ

В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2023 г. е представена разнообразна картина на ефективността на правосъдните системи в държавите членки. Таблото показва, че в много юрисдикции понастоящем се полагат усилия за подобряване на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи. Продължават обаче да съществуват предизвикателства, така че не може да се каже, че гражданите имат пълно доверие в правните системи на всички държави членки. Информацията, съдържаща се в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, допринася за мониторинга, осъществяван в рамките на Европейския механизъм за върховенството на закона, и подпомага годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона.

(1)      COM(2022) 780 final.

(2)      Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“, COM(2020) 93, и придружаващия го работен документ на службите на Комисията SWD(2020) 54.

(3)      Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Цифровизация на правосъдието в ЕС: Инструментариум от възможности“, COM(2020) 710, и придружаващия го работен документ на службите на Комисията SWD(2020) 540.

(4)      На 3 май 2023 г. Европейската комисия прие пакет за борба с корупцията, включващ предложение за Директива относно борбата с корупцията по наказателноправен ред. Предложение за Директива относно борбата с корупцията COM(2023) 234 и Съвместно съобщение относно борбата с корупцията JOIN(2023) 12 final.

(5)       https://commission.europa.eu/publications/2022-rule-law-report-communication-and-country-chapters_bg  

(6)      Например Резолюция на Европейския парламент от 29 май 2018 г. относно информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. (P8_TA(2018)0216).

(7)       https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/eu-justice-scoreboard_bg  

(8)      С цел да подпомогне изготвянето на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието и да насърчи обмена на най-добри практики във връзка с ефективността на правосъдните системи Комисията поиска от държавите членки да определят две лица за контакт — едно от системата на съдебната власт и едно от Министерството на правосъдието. Тази неформална група провежда редовни срещи.

(9)      ЕМСС обединява националните институции на държавите членки, които са независими от изпълнителната и законодателната власт и които отговарят за поддържането на съдебната система, за да може тя да осигурява независимо правораздаване: https://www.encj.eu/ .

(10)      NPSJC осигурява форум, който дава възможност на европейските институции да поискат становищата на върховните съдилища и ги сближава, като насърчава дискусиите и обмена на идеи: http://network-presidents.eu/ .

(11)      ACA-Europe е съставена от Съда на ЕС и държавните съвети или върховните административни юрисдикции на всяка държава — членка на ЕС: http://www.juradmin.eu/index.php/en/ .

(12)      CCBE представлява европейските адвокатури и правни общества и общите им интереси пред европейски и други международни институции. Той редовно осъществява връзка между своите членове и европейските институции, международни организации и други правни организации по света: https://www.ccbe.eu/ .  

(13)      ECN бе създадена като форум за дискусии и сътрудничество между европейските органи за защита на конкуренцията в случаите, в които се прилагат членове 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). ECN представлява рамката за прилагане на механизмите за тясно сътрудничество, предвидени в Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета. Комисията и националните органи за защита на конкуренцията на всички държави — членки на ЕС, си сътрудничат чрез ECN: http://ec.europa.eu/competition/ecn/index_en.html .

(14)      COCOM е съставен от представители на държавите — членки на ЕС. Основната му роля е да дава становища по проектите на мерки, които Комисията възнамерява да приеме по въпроси, свързани с цифровия пазар: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/communications-committee .

(15)      Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост е мрежа от експерти и специализирани заинтересовани страни. Тя е съставена от представители на публичния и частния сектор, които си сътрудничат в рамките на активни работни групи. https://euipo.europa.eu/ohimportal/bg/web/observatory/home .  

(16)      CPC е мрежа от национални органи, отговорни за прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите в държавите от ЕС и ЕИП: http://ec.europa.eu/internal_market/scoreboard/performance_by_governance_tool/consumer_protection_cooperation_network/index_en.htm .  

(17)      EGMLTF провежда редовни заседания с цел споделяне на мнения и подпомагане на Комисията при определянето на политики и изготвянето на нови законодателни актове за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма: https://commission.europa.eu/strategy/justice-and-fundamental-rights/civil-justice_bg .

(18)      Евростат е статистическата служба на ЕС: http://ec.europa.eu/eurostat/about/overview .

(19)      EJTN е основната платформа и организатор на обучения и обмен на знания на европейската съдебна система: https://www.ejtn.eu/en/ .  

(20)      Комисията поддържа неформална група от лица за контакт, работещи в областта на борбата с корупцията. Вж. също https://home-affairs.ec.europa.eu/policies/internal-security/corruption/how-eu-helps-member-states-fight-corruption_bg.

(21)      В рамките на европейския семестър Съветът, въз основа на предложението на Комисията, отправи до седем държави членки през 2019 г. (HR, IT, CY, HU, MT, PT и SK) и до осем държави членки през 2020 г. (HR, IT, CY, HU, MT, PL, PT и SK) специфични препоръки относно правосъдните им системи. Комисията също така наблюдава съдебните реформи в България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка. През 2021 г. не бяха отправени специфични за отделните държави препоръки поради текущите процеси в рамките на МВУ. През 2022 г. имаше две държави членки (Полша и Унгария) със специфични препоръки, свързани с независимостта на съдебната власт.

(22)      Член 19, параграф 3, буква б) и член 24, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(23)      МВФ, Regional Economic Outlook (Регионална икономическа перспектива), ноември 2017 г., Europe: Europe Hitting its Stride (Европа влиза в ритъм), стр. xviii, стр. 40 и 70: https://www.imf.org/~/media/Files/Publications/REO/EUR/2017/November/eur-booked-print.ashx?la=en .

(24)      ЕЦБ, „Structural policies in the euro area“ (Структурни политики в еврозоната), юни 2018 г., ECB Occasional Paper Series (Тематични материали на ЕЦБ) № 210: https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpops/ecb.op210.en.pdf?3db9355b1d1599799aa0e475e5624651 .

(25)      Европейска мрежа на съдебните съвети и Център „Монтен“ за върховенство на закона и правораздаване на Университета в Утрехт, „Economic value of the judiciary — A pilot study for five countries on volume, value and duration of large commercial cases“ (Икономическа стойност на съдебната система — пилотно проучване за пет държави относно обема, стойността и продължителността на големите търговски дела), юни 2021 г.: https://pgwrk-websitemedia.s3.eu-west-1.amazonaws.com/production/pwk-web-encj2017-p/Reports/Economic%20value%20of%20te%20judiciary%20-%20pilot%20study.pdf .

(26)      Вж. например „What makes civil justice effective?“ (Какво прави гражданското правосъдие ефективно?), OECD Economics Department Policy Notes (бележки по икономическата политика на Икономическия отдел на ОИСР), № 18, юни 2013 г., и „The Economics of Civil Justice: New Cross-Country Data and Empirics“ (Икономика на гражданското правосъдие: нови сравнителни данни и емпиричен анализ), OECD Economics Department Working Papers (работни документи на Икономическия отдел на ОИСР), № 1060.

(27)      Световен икономически форум, „The Global Competitiveness Report 2019“ (Доклад за глобалната конкурентоспособност за 2019 г.), октомври 2019 г.: https://www.weforum.org/reports/global-competitiveness-report-2019 .

(28)      Световна банка, „World Development Report 2017: Governance and the Law, Chapter 3: The role of law“ (Доклад за световното развитие за 2017 г.: Управлението и правото, глава 3: Ролята на правото), стр. 83 и 140: http://www.worldbank.org/en/publication/wdr2017 .

(29)      Показателят „необходимо време за разглеждане на висящите дела“ съответства на броя на нерешените дела, разделен на броя на решените дела в края на годината и умножен по 365 (дни). Това е стандартен показател, разработен от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа: http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/cepej/evaluation/default_en.asp .

(30)      Vincenzo Bove и Leandro Elia, „The judicial system and economic development across EU Member States“ (Съдебната система и икономическото развитие в държавите — членки на ЕС), Технически доклад на Съвместния изследователски център, EUR 28440 EN, Служба за публикации на ЕС, Люксембург, 2017 г.: http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC104594/jrc104594__2017_the_judicial_system_and_economic_development_across_eu_member_states.pdf .

(31)      Пак там.

(32)      Звено за разузнаване на „Икономист“, „Risk and Return — Foreign Direct Investment and the Rule of Law“ (Риск и възвръщаемост — преките чуждестранни инвестиции и върховенството на закона), 2015 г., http://www.biicl.org/documents/625_d4_fdi_main_report.pdf , стр. 22.

(33)      Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Информационно табло за интелектуалната собственост (ИС) и МСП за 2016 г.: https://euipo.europa.eu/tunnel-web/secure/webdav/guest/document_library/observatory/documents/sme_scoreboard_study_2016/Executive-summary_en.pdf .

(34)      COM(2020) 93 и SWD(2020) 54.

(35)      Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“, COM(2020) 94, и по-специално действия 4, 6 и 18.

(36)      https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/funding-opportunities/funding-programmes/overview-funding-programmes/structural-reform-support-programme-srsp_en Регламентът за ИТП беше приет през март 2021 г. В съответствие с член 5 той има за цел да подкрепя: „[…] институционална реформа и ефективна и ориентирана към услугите публична администрация и електронно управление, опростяване на правилата и процедурите, одит, увеличаване на капацитета за усвояване на финансовите средства от Съюза, насърчаване на административното сътрудничество, ефективно прилагане на принципите на правовата държава, реформа на съдебната система, изграждане на капацитет на органите за защита на конкуренцията и на антитръстовите органи, укрепване на финансовия надзор и засилване на борбата срещу измамите, корупцията и изпирането на пари“ (без подчертаване в оригинала).

(37)      COM(2020) 710 final.

(38)      Информацията за 26 държави членки е събрана в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи. Германия обясни, че се провеждат редица съдебни реформи, но обхватът и мащабът на процеса на реформи са различни в 16-те федерални провинции.

(39)      Изпълнението на съдебните решения също е важно за ефикасността на правосъдната система. Не са налице обаче широко достъпни сравними данни.

(40)      В Италия временното забавяне на съдебната дейност поради строгите ограничителни мерки за справяне с пандемията от COVID-19 се отрази на необходимото време за разглеждане на висящите дела. Повече подробности за ситуацията в отделните държави членки са представени в проучването от 2021 г. относно функционирането на съдебните системи в държавите — членки на ЕС (профили на държавите), проведено от секретариата на CEPEJ за Комисията: https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/eu-justice-scoreboard_bg .

(41)      Проучване от 2021 г. относно функционирането на съдебните системи в държавите — членки на ЕС, изготвено от секретариата на CEPEJ за Комисията: https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/eu-justice-scoreboard_bg .

(42)      Продължителността на производствата, делът на приключените производства и броят висящи дела са стандартни показатели, дефинирани от CEPEJ: http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/cepej/evaluation/default_en.asp .

(43)      Годините са избрани така, че да се запази осемгодишната перспектива спрямо 2012 г. като базова година и същевременно графиките да не се препълват с информация. Данните за 2010, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г. се съдържат в доклада на CEPEJ.

(44)      Продължителността на производствата в специфични области е изчислена в календарни дни, считано от деня на внасянето на иска или жалбата в съда (или деня, в който обвинителният акт е станал окончателен) до деня на постановяване на съдебното решение (графики 16—23). Стойностите са подредени въз основа на претеглената средна стойност на данните за 2013 г. и 2019—2021 г. за графики 16, 18, 19 и 20, за 2013 г. и 2019—2021 г. за графика 20, за 2014 г. и 2019—2021 г. за графика 21. За графика 17 данните обхващат 2020 и 2021 г. Що се отнася до графика 23, данните обхващат единствено 2021 г. Когато няма налични данни за всички години, средната стойност отразява представените в графиката налични данни, изчислени въз основа на всички дела, извадка от дела или, в много малко държави, приблизителни изчисления.

(45)      Предложение за Директива относно борбата с корупцията COM(2023) 234 и Съвместно съобщение относно борбата с корупцията JOIN(2023) 12 final.

(46)      Графика 18 от Retention and Expansion of Foreign Direct Investment, Political Risk and Policy Responses (Запазване и разширяване на преките чуждестранни инвестиции, политически рискове и политически отговори), 2019 г., Група на Световната банка.

(47)      Вж. Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (текст от значение за ЕИП), ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1—25, по-специално членове 3 и 5.

(48)      Изчислението е направено въз основа на продължителността на делата по жалби срещу решения на националните регулаторни органи, прилагащи националните закони за прилагане на регулаторната рамка на ЕС в областта на електронните комуникации (Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешението), Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), както и друго приложимо право на ЕС, като например програмата за политиката в областта на радиочестотния спектър и решенията на Комисията в областта на радиочестотния спектър, с изключение на Директива 2002/58/ЕО за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации.

(49)      Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1—99).

(50)      Графики  20 и 21 са свързани с прилагането на Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори (93/13/ЕИО), Директивата относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (1999/44/ЕО), Директивата относно нелоялните търговски практики (2005/29/ЕО), Директивата относно правата на потребителите (2011/83/ЕС) и транспониращите ги национални разпоредби.

(51)      Съображение 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(52)      Бюлетин на МВФ, 8 март 2018 г.: https://www.imf.org/en/About/Factsheets/Sheets/2016/08/01/16/31/Fight-Against-Money-Laundering-the-Financing-of-Terrorism .

(53)      Член 44, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849. Вж. също преработения член 44 от Директива (ЕС) 2018/843, която влезе в сила през юни 2018 г. и трябваше да бъде транспонирана от държавите членки до януари 2020 г.

(54)      Предложение за Директива относно борбата с корупцията COM(2023) 234 и Съвместно съобщение относно борбата с корупцията JOIN(2023) 12 final.

(55)      Вниманието при този първи случай на събиране на данни беше насочено към първоинстанционните наказателни съдилища, които обикновено допринасят в най-голяма степен за общата продължителност на наказателните производства до постановяването на окончателно съдебно решение.

(56)      HR, IT, CY, HU, MT, PL, PT и SK, които получиха специфични препоръки в рамките на европейския семестър за 2020 г., и BE, BG, IE, EL, ES, RO, и SI, по отношение на които предизвикателствата бяха отразени в съображенията на специфичните за отделните държави препоръки и в докладите по държави за 2020 г. Различията в резултатите за десетте анализирани години могат да се обяснят с контекстуални фактори (разлики от над 10 % в броя на новозаведените дела не представляват необичайно явление) или със системни недостатъци (липса на гъвкавост и готовност за реакция или несъответствия в процеса на реформа).

(57)

     Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред ще премахне правните пречки, които биха могли да забавят наказателното преследване, например правилото, според което наказателно преследване за изпиране на пари може да започне едва след приключване на производството за свързаното предикатно престъпление. Държавите членки трябваше да транспонират директивата до 8 декември 2020 г.

(58)      За съдебна такса се счита сумата, която трябва да се заплати за образуване на ненаказателно съдебно производство в съд или трибунал.

(59)

     Такси за правни услуги са възнагражденията на адвокатите за услугите, които предоставят на клиентите си.

(60)      Член 47, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС.

(61)      Държавите членки използват различни методи за установяване на прага за допустимост, например различни референтни периоди (месечен/годишен доход). 14 държави членки също така са установили праг, свързан с личния капитал на кандидата за правна помощ. Това не е отчетено в тази графика. В BE, BG, IE, ES, FR, HR, HU, LT, LU, NL и PT определени групи лица (например лица, които получават определени помощи) получават автоматично право на правна помощ по граждански/търговски спорове. Допълнителните критерии, които държавите членки могат да използват, като например въпросите по съществото на делото, не са отразени в тази графика. Макар това да няма пряко отношение към показаната графика, в няколко държави членки (AT, CZ, DE, DK, IT, NL, PL, SI) правна помощ може да се предоставя не само на физически лица.

(62)      С цел да се съберат съпоставими данни, прагът на бедността, установен от Евростат за всяка държава членка, е преобразуван в месечен доход. Прагът за риска от изпадане в бедност (РИБ) е определен на 60 % от медианния национален приравнен разполагаем доход на домакинствата. Европейско изследване на доходите и условията на живот, таблица на Евростат ilc_li01, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_li01/default/table?lang=en .

(63)      Данните за 2022 г. са събрани чрез отговори на членове на Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE) на въпросник, основан на следния конкретен сценарий: спор между потребител и дружество (посочени са две различни стойности на иска: 6000 EUR и прагът за РИБ за всяка държава членка, установен от Евростат). Като се има предвид, че условията за предоставяне на правна помощ зависят от положението на кандидата за правна помощ, е използвана следната хипотеза: несемейно работещо лице на възраст 35 години, без задължения за издръжка на зависимо лице или без застраховка за правни разноски, с постоянни доходи и живеещо в апартамент под наем.

(64)      Данните, отнасящи се до праговете за доходите, валидни през 2022 г., са събрани чрез отговори на членове на Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE) на въпросник, основан на следния сценарий: потребителски спор между физическо лице и дружество (посочени са две различни стойности на иска: 6000 EUR и прагът за РИБ за всяка държава членка, установен от Евростат).

(65)      Способите за насърчаване и стимулиране на използването на АРС не включват случаите, в които съществуват задължителни изисквания за използване на АРС преди сезирането на съда. Такива изисквания могат да породят опасения по отношение на тяхната съвместимост с правото на ефективни правни средства за защита пред съд, залегнало в Хартата на основните права на ЕС.

(66)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(67)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи и Европейската мрежа за съдебно обучение.

(68)      Насилие над жени означава насилие на социалнополова основа, което е насочено срещу жена или момиче, тъй като тя е жена или момиче, и което засяга предимно жените или момичетата, включително всички актове на такова насилие, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически вреди или страдания, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот. Домашно насилие означава всички актове на насилие, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически вреди или страдания, които се случват в семейството или в домакинството, независимо от биологичните или правните семейни връзки, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят на престъплението живее или е живял заедно с жертвата.

(69)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи и Европейската мрежа за съдебно обучение.

(70)      При първия сценарий, по време на съдебното производство, свързано с принудително отчуждаване, органите разпореждат на миннодобивно дружество незабавно да преустанови добива; те се позовават на предишни жалби, подадени от собственици на къщи в съседното село, които вече са уредени от миннодобивното дружество. Ако изпълни административното решение, дружеството ще претърпи ежедневна загуба на печалба в размер на 8000 EUR. Дружеството оспорва административното решение в съда, който в крайна сметка го отменя като неоснователно. При втория сценарий дружество, установено в държава членка „Б“, подава до компетентния орган в държава членка „А“ искане за разрешение за изграждане на магазин за търговия на дребно с площ 800 кв. м в столицата на държава членка „А“. Дружеството не получава отговор от въпросния орган в рамките на законоустановения срок/в рамките на разумния срок за отговор (период на административно мълчание). Накрая, графиката показва дали дружеството може да поиска финансова компенсация за загубите, които е претърпяло поради закъснението (периода на административно мълчание) при издаването на разрешение за строеж (ако се приеме, че разрешението за строеж в крайна сметка бива издадено) от компетентния орган.

(71)      Данните за 2021 и 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(72)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(73)      Дело C‑64/16, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, т. 45: „Също както несменяемостта на членовете на съответния орган (вж. по-конкретно решение от 19 септември 2006 г., Wilson, C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 51), фактът, че те получават заплащане, съответстващо на значимостта на изпълняваните от тях функции, представлява присъща гаранция за независимостта на съдебната власт“.

(74)      Европейски институт за равенство между половете, база за статистически данни за равенството между половете: https://eige.europa.eu/gender-statistics/dgs/indicator/wmidm_jud_natcrt__wmid_natcrt_supcrt/datatable .

(75)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с Европейската мрежа за съдебно обучение.

(76)      Данните за 2021 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(77)      Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Цифровизация на правосъдието в ЕС: Инструментариум от възможности“, COM(2020) 710, и придружаващия го работен документ на службите на Комисията SWD(2020) 540.

(78)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(79)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(80)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(81)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(82)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(83)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(84)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(85)      Вж. Ръководство за най-добри практики за управление на върховните съдилища, изготвено по проекта „Върховните съдилища като гаранция за ефективността на съдебните системи“, стр. 29.

(86)      Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(87)      Анонимизирането/псевдонимизацията е по-ефективно/а, ако се подпомага от алгоритъм. Въпреки това е необходим човешки надзор, тъй като алгоритмите не разбират контекст.

(88)      Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90) и Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56).

(89)      Решенията, формулирани съгласно стандартите (например Akoma Ntoso), и съпътстващите ги метаданни могат да се изтеглят безплатно под формата на база данни или с помощта на други автоматизирани средства (например приложно-програмен интерфейс).

(90)      Вж. също Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска стратегия за данните“, COM(2020) 66 final, Бяла книга на Комисията за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие, COM(2020) 65 final, както и Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно добрите практики за публикуване онлайн на съдебни решения (ОВ С 362, 8.10.2018 г., стр. 2).

(91)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(92)      Данните за 2022 г. са събрани в сътрудничество с групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи.

(93)      Вж. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:12012P/TXT&from=BG .

(94)      Съд на Европейския съюз, решение от 16 ноември 2021 г., Наказателно производство/WB и др., съединени дела C-748/19 до C-754/19, решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż., C-487/19, решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша, C-791/13, решение от 2 март 2021 г., AB, C-824/18, решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, ECLI:EU:C:2019:982, т. 121 и 122; решение от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша, C-192/18, решение от 24 юни 2019 г. Комисия/Полша, C-619/18, ECLI:EU:C:2019:531, т. 73 и 74; решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 44; решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality, C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 65.

(95)      Върховните съдилища, като съдилища от последна инстанция, и по-висшестоящите/апелативните съдилища като цяло, са от съществено значение за осигуряване на еднаквото прилагане на правото в държавите членки. Въпреки това йерархичната организация на съдебната система не бива да накърнява индивидуалната независимост (Препоръка CM/Rec(2010)12, т. 22). Висшите съдилища следва да не дават указания на съдиите относно начина, по който следва да решават отделните дела, освен в рамките на преюдициални заключения или когато се произнасят по средствата за правна защита съгласно закона (Препоръка CM/Rec(2010)12, т. 23). Според Венецианската комисия йерархичната организация на съдебната власт, изразяваща се в подчиненост на съдиите на по-висши инстанции при вземането на съдебни решения, би била явно нарушение на принципа на вътрешна независимост (Венецианска комисия, Доклад за независимостта на съдебната система, Част I: Независимост на съдилищата, Проучване № 494/2008, 16 март 2010 г., CDL-AD(2010)004, точки 68—72). Всяка процедура за уеднаквяване на съдебната практика трябва да бъде съобразена с основните принципи на разделение на властите и дори след такова решение на по-висшестоящ/върховен съд всички съдилища и съдии трябва да останат компетентни да преценяват делата си независимо и безпристрастно и да разграничават новите дела от тълкуването, уеднаквено преди това от по-висшестоящ/върховен съд (Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г., стр. 45).

(96)      Съд на ЕС, решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша, C-619/18, ECLI:EU:C:2019:531, т. 44.

(97)      От 2020 г. насам Световният икономически форум не е публикувал класацията по индекса за глобална конкурентоспособност (GCI).

(98)      Проучване на Евробарометър FL519, проведено между 16 и 24 януари 2023 г. Отговори на въпроса: „От това, което Ви е известно, как бихте оценили правосъдната система във (Вашата държава) по отношение на независимостта на съдилищата и съдиите? Какво бихте казали: че е в много добро състояние, в относително добро състояние, в относително лошо състояние или в много лошо състояние?“, вж.: https://ec.europa.eu/info/strategy/justice-and-fundamental-rights/effective-justice/eu-justice-scoreboard_en FL 503 (2022 г.), FL 489 (2021 г.), FL 435 (2016 г.), на разположение и на уебсайта на Евробарометър: https://europa.eu/eurobarometer/screen/home .

(99)      Проучване на Евробарометър FL519, отговори на въпроса: „Бихте ли посочили до каква степен всяка от следните причини обяснява Вашата оценка за независимостта на правосъдната система в (нашата страна): до голяма степен, донякъде, не съвсем, въобще не?“, ако отговорът на В1 е „в относително лошо състояние“ или „в много лошо състояние“.

(100)      Проучване на Евробарометър FL520, проведено между 16 и 30 януари 2023 г., отговори на въпроса: „От това, което Ви е известно, как бихте оценили правосъдната система в (нашата държава) по отношение на независимостта на съдилищата и съдиите? Какво бихте казали: че е в много добро състояние, в относително добро състояние, в относително лошо състояние или в много лошо състояние?“, вж.: https://ec.europa.eu/info/strategy/justice-and-fundamental-rights/effective-justice/eu-justice-scoreboard_bg ; от 2021 г. обемът на извадката на анкетираните дружества беше увеличен до 500 за всички държави членки, с изключение на MT, CY и LU, където извадката беше 250. Обемът на извадката през предходните години беше 200 за всички държави членки, с изключение на DE, ES, FR, PL и IT, където извадката беше 400. FL 504 (2022 г.), FL 490 (2021 г.), FL 436 (2016 г.), на разположение и на уебсайта на Евробарометър. Евробарометър — „Общественото мнение в Европейския съюз“ (europa.eu) .

(101)      Проучване на Евробарометър FL520; отговори на въпроса: „Бихте ли посочили до каква степен всяка от следните причини обяснява Вашата оценка за независимостта на правосъдната система във (Вашата държава): до голяма степен, донякъде, не съвсем, въобще не?“, ако отговорът на В1 е „в относително лошо състояние“ или „в много лошо състояние“.

(102)      Проучване на Евробарометър FL520; отговори на въпроса: „До каква степен сте уверени, че инвестициите Ви са защитени от закона и съдилищата във (Вашата държава), в случай че възникне проблем?“ За целите на проучването понятието „инвестиции“ бе определено като включващо всички активи, които дружеството притежава или контролира и които се характеризират с осигуряването на капитал или други ресурси, очаквания за приход или печалба или поемането на риск.

(103)      Проучване на Евробарометър FL520; отговори на въпроса: „Кои са основните причини за Вашите опасения по отношение на ефективността на защитата на инвестициите?, ако отговорът на В3 е „относително неуверен(а)“ или „много неуверен(а)“.

(104)      Вж. Съд на ЕС, решение от 16 ноември 2021 г., Наказателни производства срещу WB и др., съединени дела C-748/19—C-754/19, т. 67; решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż., C-487/19, т. 109; решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша, C-791/19, т. 59; решение от 2 март 2021 г., A.B., C-824/18, т. 117; решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982, т. 121 и 122; решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша, C-619/18, EU:C:2019:531, т. 73 и 74; решение от 25 юли 2018 г., LM, C-216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 66; решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 44. Вж. също точки 46 и 47 от Препоръка CM/Rec(2010)12 относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности (приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 17 ноември 2010 г. ) и обяснителния меморандум. В тях се предвижда, че органът, който взема решенията за подбора и кариерното развитие на съдиите, следва да бъде независим от изпълнителната и законодателната власт. С цел да се гарантира независимостта на този орган поне половината от неговите членове следва да бъдат съдии, избрани от своите колеги. Когато обаче съгласно конституционни или други законови разпоредби се изисква държавният глава, правителството или законодателната власт да вземат решения относно подбора и кариерното развитие на съдиите, независим и компетентен орган, чийто персонал в значителна част е набран от съдебната система (без да се засягат посочените в глава IV правила, приложими към съдебните съвети), следва да бъде упълномощен да отправя препоръки или да изразява становища, които съответният назначаващ орган следва в практиката.

(105)    Вж. Съд на ЕС, решение от 2 март 2021 г., A.B., C-824/18, т. 119; решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982, т. 123; решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша, C-619/18, EU:C:2019:531, т. 112.

(106)      Вж. Препоръка CM/Rec(2010)12 относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 17 ноември 2010 г. и обяснителния меморандум („Препоръка CM/Rec(2010)12“).

(107)      Те се основават на отговорите на актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с ЕМСС. Отговорите на актуализирания въпросник, дадени от държавите членки, в които няма съдебни съвети или които не членуват в ЕМСС (CZ, DE, EE, CY, LU, AT и PL), бяха получени в сътрудничество с Мрежата на председателите на върховните съдилища на ЕС.

(108)      Графики 58—61 се основават на отговорите на въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с националните звена за контакт в борбата с корупцията.

(109)      Графика 62 се основава на отговорите на актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(110) Графики 63 и 64 са изготвени от Комисията.

(111)      Графика 55 се основава на отговорите на актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с ЕМСС. Отговорите на актуализирания въпросник, дадени от държавите членки, които не членуват в ЕМСС (Полша), бяха получени в сътрудничество с Мрежата на председателите на върховните съдилища на ЕС.

(112)      Графика 65 се основава на отговорите на актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество със Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE).

(113)      Данните са събрани посредством актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с ЕМСС. Данните за PL са събрани чрез Мрежата на председателите на върховните съдилища.

(114)      От 2019 г. досега Съдът постанови редица решения относно съдебните назначения и изискванията на правото на ЕС в това отношение (вж. решение от 20 април 2021 г. по дело C-896/19, Repubblika и Il-Prim Ministru, т. 56; решение от 2 март 2021 г. по дело C-824/18, AB, т. 122; решение от 19 ноември 2019 г. по съединени дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18, AK и др., т. 133.

(115)      Решение от 20 април 2021 г. по дело C-896/19, Repubblika и Il-Prim Ministru, т. 57, ECLI:EU:C:2021:311; решение от 2 март 2021 г. по дело C-824/18, AB, т. 123, ECLI:EU:C:2021:153; решение от 19 ноември 2019 г. по съединени дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18, AK и др., т. 134 и 135, ECLI:EU:C:2019:982.

(116)      Решение от 20 април 2021 г. по дело C-896/19, Repubblika и Il-Prim, т. 66; решение от 2 март 2021 г. по дело C-824/18, AB, т. 66, 124 и 125; решение от 19 ноември 2019 г. по съединени дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18, AK и др., т. 137 и 138.

(117)      Данните са събрани посредством актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с ЕМСС. Отговорите на актуализирания въпросник, дадени от държавите членки, които нямат съдебни съвети и не са членове на ЕМСС, бяха получени в сътрудничество с Мрежата на председателите на върховните съдилища.

(118)      Решение от 20 април 2021 г. по дело C-896/19, Repubblika и Il-Prim Ministru, т. 71.

(119)      Решение от 19 ноември 2019 г. по съединени дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18, AK и др., т. 145.

(120)      Данните са събрани посредством актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с ЕМСС. Отговорите на актуализирания въпросник, дадени от държавите членки, които нямат съдебни съвети и не са членове на ЕМСС, бяха получени в сътрудничество с Мрежата на председателите на върховните съдилища.

(121)      Предложение за Директива относно борбата с корупцията COM(2023) 234 и Съвместно съобщение относно борбата с корупцията JOIN(2023) 12 final.

(122)      Данните са събрани посредством въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с националните звена за контакт в борбата с корупцията.

(123)      Данните са събрани посредством въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с националните звена за контакт в борбата с корупцията.

(124)      Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).

(125)      Съд на ЕС, решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау), съединени дела C-508/18 и C-82/19 PPU, т. 73, 74 и 88, ECLI:EU:C:2019:456; решение от 27 май 2019 г., C‑509/18, т. 52, ECLI:EU:C:2019:457; вж. също решения от 12 декември 2019 г., Parquet général du Grand-Duché de Luxembourg и Openbaar Ministerie (Прокурори на Лион и на Тур), съединени дела C-566/19 PPU и C-626/19, ECLI:EU:C:2019:1077; Openbaar Ministerie (Прокуратура на Швеция), C-625/19 PPU, ECLI:EU:C:2019:1078, и Openbaar Ministerie (Прокуратура на Брюксел), C-627/19 PPU, ECLI:EU:C:2019:1079; решение от 24 ноември 2020 г., AZ, C-510/19, т. 54, ECLI:EU:C:2020:953. Вж. също решение от 10 ноември 2016 г., Kovalkovas, C-477/16 PPU, т. 34 и 36, ECLI:EU:C:2016:861, и решение от 10 ноември 2016 г., Poltorak, C-452/16 PPU, т. 35, ECLI:EU:C:2016:858, относно понятието „съдебна власт“, която „трябва да се разграничава от изпълнителната власт съгласно принципа на разделение на властите, характерен за функционирането на всяка правова държава“. Вж. също Становище № 13 от 2018 г. „Независимост, отчетност и етика на прокурорите“, прието от Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП), препоръка xii.

(126)      CDL-AD(2010)040-e Доклад относно европейските стандарти по отношение на независимостта на съдебната система: Част II — Прокуратура — приет от Венецианската комисия на нейната 85-а пленарна сесия (Венеция, 17—18 декември 2010 г.), точка 26.

(127)      Освен това в едно демократично общество както съдилищата, така и разследващите органи не трябва да са подложени на политически натиск. Понятието за независимост означава, че прокурорите не са подложени на незаконно вмешателство при изпълнението на задълженията си, така че да се осигури пълно зачитане и прилагане на закона и принципа на върховенство на закона, както и че не са подложени на политически натиск или неправомерно влияние от какъвто и да е вид. Независимостта се прилага не само спрямо прокуратурата като цяло, но и спрямо конкретните ѝ органи и отделните прокурори. Независимо от модела на националната правосъдна система или правната традиция, на които тя се гради, европейските стандарти изискват държавите членки да предприемат ефективни мерки, за да се гарантира, че прокурорите са в състояние да изпълняват професионалните си задължения и отговорности при подходящи правни и организационни условия и без неоправдано вмешателство.     
Вж. Становище № 15 от 2020 г. на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП) относно ролята на прокурорите в извънредни ситуации, по-специално когато са изправени пред пандемия; Становище № 16 от 2021 г. относно последиците от решенията на международните съдилища и органите, учредени с международни договори, по отношение на практическата независимост на прокурорите, точка 13. Вж. също Препоръка Rec(2000)19 относно ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 6 октомври 2000 г. („Препоръката от 2000 г.“), точки 4, 11 и 13. Становище № 13 от 2018 г. „Независимост, отчетност и етика на прокурорите“, прието от Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП), препоръки i и iii; Група държави срещу корупцията (GRECO), четвърти кръг на оценка „Превенция на корупцията по отношение на народните представители, съдиите и прокурорите”, голям брой препоръки изискват въвеждането на мерки за защита на прокуратурата от неправомерно влияние и намеса в разследването на наказателни дела.

(128)      Член 36 от Конвенцията на ООН срещу корупцията гласи, че „[в]сяка държава — страна по конвенцията, в съответствие с основните принципи на правната ѝ система гарантира съществуването на орган или органи или лица, специализирани в борбата с корупцията чрез правоприлагане. На този орган или органи или лица се гарантира независимост в съответствие с основните принципи на правната система на съответната държава — страна по конвенцията, за да могат да изпълняват функциите си ефективно и без оказване на неправомерно влияние. Тези лица или персоналът на този орган или на тези органи трябва да са подходящо обучени и да притежават средства за изпълнение на техните задачи“.

(129)      Данните са събрани посредством въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с националните звена за контакт в борбата с корупцията.

(130)      Данните са събрани посредством въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с националните звена за контакт в борбата с корупцията.

(131)      Данните са събрани посредством актуализиран въпросник, изготвен от Комисията в тясно сътрудничество с Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(132)      Съд на ЕС, решение от 17 декември 1970 г., Internationale Handelsgesellschaft, 11/70, EU:C:1970:114.

(133)      Съд на ЕС, решения от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет , C-156/21, EU:C:2022:97, т. 237, и от 16 февруари 2022 г., Полша/Парламент и Съвет , C-157/21, EU:C:2022:98, т. 291.

(134)      Съд на ЕС, решение от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896/19, EU:C:2021:31.

(135)      Съд на ЕС, решение от 22 февруари 2022 г., RS (Ефект от актовете на конституционен съд) , C-430/21, EU:C:2022:99, т. 38.

(136)      Венецианска комисия, Компилация от становища, доклади и проучвания на Венецианската комисия относно конституционното правосъдие, стр. 6.

(137)      Венецианска комисия, CDL-AD(2011)001 Унгария — Становище по три правни въпроса, възникнали в процеса на изготвяне на Новата конституция, точка 37.

(138)      „Адвокатите играят важна роля за защитата на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт, при зачитане на разделението на властите и основните права“, Достъп до адвокат и върховенство на закона, Документ за обсъждане на председателството за заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 3 и 4 март 2022 г.: https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6319-2022-INIT/bg/pdf .

(139)      Препоръка № R(2000)21 на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

(140)      Данните за 2022 г. са събрани чрез отговори на членове на CCBE на въпросник.