ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.8.2020

COM(2020) 436 final

2020/0208(NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2021 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2020/123 по отношение на определени възможности за риболов в други води

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (ОПОР) при експлоатацията на живите морски биологични ресурси популациите на улавяните видове следва да бъдат възстановявани и поддържани над равнищата, които позволяват максимален устойчив улов (МУУ). Един от важните инструменти в това отношение е годишното определяне на възможностите за риболов под формата на общ допустим улов (ОДУ) и квоти.

В Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, (наричан по-нататък „Регламентът за многогодишния план“) се съдържат допълнителни уточнения на стойностите на смъртност от риболов, изразени в диапазони, които са използвани в настоящото предложение с оглед изпълнение на целите на ОПОР, и по-специално постигането и поддържането на МУУ.

Целта на настоящото предложение е да се определят възможностите за риболов за държавите членки през 2021 г. по отношение на рибните запаси в Балтийско море, които имат най-голямо търговско значение. С оглед опростяване на годишните решения относно ОДУ и квотите и внасяне на повече яснота във връзка с тези решения, от 2006 г. насам възможностите за риболов в Балтийско море се определят с отделен регламент.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•Съгласуваност с политиката на Съюза в други области

Предложените мерки са в съответствие с целите и правилата на ОПОР и са съгласувани с политиката на Съюза по отношение на устойчивото развитие.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Член 43, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Предложението попада в изключителната компетентност на Съюза, посочена в член 3, параграф 1, буква г) от ДФЕС. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.

•Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради изложените по-долу причини.

ОПОР е обща политика. Съгласно член 43, параграф 3 от ДФЕС мерките за определянето и разпределянето на възможностите за риболов се приемат от Съвета.

Със съответния регламент на Съвета се разпределят възможностите за риболов между държавите членки. Съгласно член 16, параграфи 6 и 7 и член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 държавите членки са свободни да разпределят тези възможности между регионите или операторите в съответствие с установените в посочените членове критерии. Те съответно разполагат със значителна свобода на действие във връзка с решенията относно социално-икономическия модел, който ще изберат, за да усвоят предоставените им възможности за риболов.

Предложението не поражда нови финансови последици за държавите членки. Тъй като такъв регламент се приема от Съвета всяка година, публичните и частните механизми за неговото прилагане са вече създадени.

•Избор на инструмент

Предложен инструмент: регламент.

Настоящото е предложение за управление на рибарството въз основа на член 43, параграф 3 от ДФЕС.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

Въз основа на Съобщението на Комисията във връзка с консултацията относно възможностите за риболов за 2021 г. в рамките на общата политика в областта на рибарството (COM(2020) 248 final) беше проведена консултация с Консултативния съвет за Балтийско море. Предложението се основава на научното становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES). Предварителните гледни точки, изразени от различни заинтересовани страни по отношение на всички засегнати рибни запаси, бяха обсъдени и, доколкото е възможно, бяха взети предвид при изготвянето на предложението, без да се допуска противоречие със съществуващите политики, нито да се предизвиква влошаване на състоянието на уязвимите ресурси.

Освен това научните становища по отношение на ограниченията на улова и състоянието на запасите бяха обсъдени с държавите членки в рамките на регионалния форум BALTFISH през юни 2020 г.

•Събиране и използване на експертни становища

Научната организация, с която беше проведена консултация, беше Международният съвет за изследване на морето (ICES).

Съюзът се обръща всяка година към ICES с искане за научни становища относно състоянието на важните рибни запаси. Получените становища обхващат всички запаси в Балтийско море, като за запасите с най-голямо търговско значение се предлагат ОДУ (http://www.ices.dk/advice/Pages/Latest-Advice.aspx).

•Оценка на въздействието

Предложението представлява част от дългосрочен подход, при който риболовът се коригира до постигане и поддържане на дългосрочни устойчиви равнища. Този подход следва да доведе до стабилизиране на риболовния натиск и повишаване на квотите, а оттам и до подобряване на доходите на рибарите и техните семейства. Очаква се увеличеният обем на разтоварванията да окаже благоприятно влияние върху риболовната промишленост, потребителите, преработвателния сектор и търговията на дребно, както и върху останалата част от спомагателната промишленост, свързана с търговския и любителския риболов.

Благодарение на взетите през последните години решения относно възможностите за риболов в Балтийско море, до 2019 г. смъртността от риболов за запасите, за които е издадено становище за МУУ, в момента на определянето на ОДУ беше приведена в съответствие с диапазоните на МУУ за всички запаси, с изключение на този от херинга в западната част на Балтийско море, и беше постигнато възстановяване на някои запаси, както и на равновесието между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Треската в източната част на Балтийско море обаче през 2019 г. беше подложена на силен натиск и според оценката на ICES този запас най-вероятно и през следващите години ще остане в тежко положение. Следователно е необходим допълнителен напредък в посока възстановяване на всички запаси (някои от които все още са под допустимите биологични равнища), както и в посока привеждане на всички запаси в съответствие с МУУ.

Според последните най-добри налични научни становища биомасата на два запаса (херинга в централната част и треска в западната част на Балтийско море) е под границите на устойчивост, а при други два запаса (херинга в западната част и треска в източната част на Балтийско море) тя дори е под безопасните биологични граници. Освен за треската в източната част на Балтийско море предпазно становище се издава за още три запаса (херинга в Ботническия залив и двата запаса от сьомга). За два запаса (цаца и херинга в Рижкия залив), които са в добро състояние, се издава становище за МУУ. Налице са два запаса от писия, като за единия от тях се издава становище за МУУ, а за другия — предпазно становище.

Предвид гореизложеното се очаква предложението на Комисията да доведе до намаляване на възможностите за риболов за херинга в западната част на Балтийско море с 50 %, за треска в източната част на Балтийско море — със 70 %, за треска в западната част на Балтийско море — с 11 %, за херинга в централната част на басейна — с 36 % и за сьомга във Финския залив — с 10 %. Съгласно предложението на Комисията възможностите за риболов на херинга в Рижкия залив биха се увеличили с 15 %, а тези на сьомга в основния басейн — с 9 %, докато възможностите за риболов на херинга в Ботническия залив, на цаца и писия биха се запазили на същото равнище.

Следователно икономическото въздействие от предложенията за 2021 г. ще се изразява в намаляване за флотовете във всички държави членки. В резултат на предложението на Комисията възможностите за риболов в Балтийско море ще възлязат на около 425 000 тона, което представлява намаление с 11,3 % спрямо 2020 г.

•Пригодност и опростяване на законодателството

В предложението се предвижда гъвкавост при прилагането на механизмите за обмен на квоти, които са вече въведени с регламентите относно възможностите за риболов в Балтийско море през предходните години. То не съдържа нови елементи, нито предлага нови административни процедури за публичните органи (на ЕС или на държавите членки), които могат да доведат до увеличаване на административната тежест.

Тъй като предложението се отнася за годишен регламент за 2021 г., то не включва клауза за преразглеждане.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

С предложението се определят възможностите за риболов на определени запаси или групи запаси за 2021 г. за държавите членки, извършващи риболов в Балтийско море.

Регламент (ЕС) 2016/1139 за създаване на многогодишния план за Балтийско море влезе в сила на 20 юли 2016 г. Съгласно този план възможностите за риболов трябва да се определят в съответствие с целите на плана и да са съобразени с целевите диапазони на смъртност от риболов, посочени в най-добрите налични научни становища, издадени по-специално от ICES или друг подобен независим научен орган. По отношение на запасите, за които е издадено становище за МУУ, съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за многогодишния план ОДУ по принцип трябва да бъде определен на стойността FMSY или под нея (т. нар. „долна част на диапазона на FMSY“), въпреки че съгласно член 4, параграф 4 от същия регламент винаги е възможно ОДУ за се определи и под диапазоните на FMSY. При условието, посочено в член 4, параграф 5 от Регламента за многогодишния план, за запасите в добро състояние ОДУ може да бъде определен над стойността FMSY (т. нар. „горна част на диапазона на FMSY“). За запасите с биомаса под границите на устойчивост (т. нар. равнище „Btrigger“) в член 5, параграф 1 от Регламента за многогодишния план се предвижда да се вземат подходящи коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответния запас до здравословни равнища и по-специално ОДУ да бъде определен на равнище, намалено под горната част на диапазона на FMSY, като се вземе предвид намаляването на биомасата. Ако биомасата на даден запас е под безопасните биологични граници (т. нар. равнище „Blim“), съгласно член 5, параграф 2 от Регламента за многогодишния план се предприемат допълнителни коригиращи мерки. Съгласно основния регламент за ОПОР възможностите за риболов на запасите, за които е издадено предпазно становище, се определят на равнища, които гарантират най-малкото сравнима степен на опазване. И накрая, в съображение 8 от основния регламент се посочва, че управленските решения, свързани със смесения риболов, следва да отчитат трудността максималният устойчив улов да бъде спазен едновременно за всички видове запаси в този риболов, по-специално в случаите когато научните становища сочат, че е много трудно да се избегне т. нар. ефект на „блокиращите“ видове чрез увеличаване на селективността на използваните риболовни уреди.

Възможностите за риболов са предложени в съответствие с член 16, параграф 1 (отнасящ се до принципа на относителната стабилност) и член 16, параграф 4 (отнасящ се до целите на ОПОР и правилата, предвидени в многогодишните планове) от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

В случаите, когато беше необходимо определяне на квотите на ЕС по отношение на запасите, споделяни с Руската федерация, съответните количества от тези запаси бяха приспаднати от ОДУ, препоръчан от ICES. ОДУ и квотите, разпределени на държавите членки, са посочени в приложението към регламента.

Изчисленият от ICES размер на запаса от херинга в западната част на Балтийско море продължава да е под граничното референтно равнище на биомасата на репродуктивния запас, под което може да настъпи спад на установената от ICES възпроизводителна способност (Blim). Предвид продължаващото намаляване на прогнозираната биомаса на херингата в западната част на Балтийско море до само 48 % от минималната референтна стойност Blim) Комисията предлага в съответствие с член 5, параграф 2 и член 4, параграф 4 от Регламента за многогодишния план да се определи ОДУ на равнище, по-ниско от диапазоните на FММУ. Като коригираща мярка Комисията предлага да се използва стойността от долния диапазон и тя да бъде допълнително намалена. В резултат на това ОДУ е 1 575 тона (– 50 %).

След няколкогодишно прекъсване, през миналата година ICES беше отново в състояние да извърши аналитична оценка на запаса от треска в източната част на Балтийско море. Той обаче не успя да определи стойностите на диапазоните на смъртност от риболов, съответстващи на постигането на МУУ, поради което издаде предпазно становище. Освен това оценката на ICES показва, че размерът на запаса е бил под безопасните биологични граници Blim, като в средносрочен план ще се запази под тази стойност, дори и да не се извършва никакъв риболов. Съгласно преценката на ICES биомасата е намаляла още повече от миналата година насам и отново се препоръчва нулев улов и за 2021 г. Определянето на нулев ОДУ подобно на миналата година обаче би довело до т. нар. ефект на „блокиращите“ видове при повечето риболовни дейности в Балтийско море. През май 2020 г. ICES предостави актуализирано становище за равнищата на прилов на треска при други видове риболов. Поради това и въз основа на подобен на възприетия миналата година подход Комисията предлага да се определи ОДУ, който да е ограничен до неизбежния прилов при други видове риболов, като се предвиди изключение за риболова с изцяло научни цели. Въз основа на същото научно становище Комисията предлага възможностите за риболов да се определят на равнище, съответстващо на равнище на прилов от 20 %. Освен това, предвид състоянието на запаса от треска в източната част на Балтийско море и становището на ICES, според което забраните на риболова по време на размножаването могат да осигурят допълнителни ползи за запаса, които не могат да бъдат постигнати само чрез ОДУ (например по-голямо попълване благодарение на необезпокоявано хвърляне на хайвера), Комисията предлага да се удължи вече въведената лятна забрана на риболова по време на размножаването, като се предвиди изключение за риболова с изцяло научни цели и някои дребномащабни крайбрежни риболовни дейности, при които се използват пасивни уреди. И накрая, Комисията предлага да се запази забраната на любителския риболов в подучастъци 25 и 26, тъй като уловените там количества биха били значителни в сравнение с ОДУ за прилова.

По отношение на запаса от треска в западната част на Балтийско море в миналогодишното становище на ICES се посочва, че състоянието на запаса е нестабилно и отново се влошава. Поради това възможностите за риболов бяха определени в най-долната част на диапазона на FMSY, като за подучастъци 22 и 23 отново беше въведена по-дълга и разширена зимна забрана на риболова по време на размножаването — с изключение за риболова с изцяло научни цели и някои дребномащабни крайбрежни риболовни дейности, при които се използват пасивни уреди — тъй като ICES е на мнение, че тази забрана може да осигури допълнителни ползи, които не могат да бъдат постигнати само чрез ОДУ. Тъй като любителският риболов допринася в значителна степен за смъртността от риболов, таванът на дневния улов за любителския риболов беше намален в същата степен, както и ОДУ. Тъй като в подучастък 24 е налице смесване на запасите от треска от източната и западната част на Балтийско море и вследствие на приетите през 2019 г. спешни мерки, в този подучастък беше въведена забрана на целевия риболов на треска, като се разрешава единствено неизбежният прилов, извършен на повече от шест морски мили от брега, с изключение за риболова с изцяло научни цели и някои дребномащабни крайбрежни риболовни дейности, при които се използват пасивни уреди. Освен това, за да се установят еднакви рамкови условия със зоната на управление на треска в източната част на Балтийско море, в подучастък 24 любителският риболов е забранен на повече от шест морски мили от брега, тъй като в тези зони се среща най-вече треска от източната част на Балтийско море, и беше въведена лятна забрана на риболова по време на размножаването за периода 1 юни — 31 юли, с изключение за риболова с изцяло научни цели и някои дребномащабни крайбрежни риболовни дейности, при които се използват пасивни уреди. Въпреки положителните изгледи от миналата година биомасата на запаса остана под здравословни равнища (Btrigger). Поради това Комисията предлага за 2021 г. да се запазят непроменени съпътстващите мерки, като същевременно периодът на забрана в подучастък 24 бъде уеднаквен с този в подучастъци 25 и 26 (от 1 май до 31 август), както и да се определят възможностите за риболов на по-ниската стойност (Flower), като се добавят посочените от ICES количества за прилова на треска в подучастък 24, които съответстват на равнище на прилов от 20 %, с изключение на дребномащабния крайбрежен риболов с пасивни уреди, за който се добавят 100 %, тъй като този вид риболов не е обхванат от ограничението за прилова.

В становището на ICES се посочва, че биомасата на запаса от херинга в централната част на басейна е спаднала под здравословни равнища (Btrigger). Поради това в съответствие с член 5, параграф 1 Комисията предлага възможностите за риболов да бъдат определени на равнище под горната част на диапазона на FMSY. Според прогнозите на ICES с това равнище на смъртност от риболов биомасата следва да бъде възстановена над здравословни равнища още през 2021 г.

Предложените равнища на ОДУ за херинга в Рижкия залив и цаца съответстват на диапазона на смъртност от риболов, съответстващ на постигането на МУУ, посочен в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1139. Цифровите данни за цацата продължават да се опират само на един-единствен добър възрастов клас, поради което прогнозираните от ICES стойности за биомасата на този запас бяха понижени и числеността му действително намаля. Поради това възрастовият клас от миналата 2019 г., за който се преценява, че е над средното, следва да бъде запазен за следващите години. Следва също така да се вземат предвид съответните съображения, свързани с взаимодействието между запаси от различни видове, тъй като цацата се лови при смесен риболов с херинга, чийто ОДУ трябва да бъде значително намален съгласно правилата на Регламента за многогодишния план. При тези обстоятелства и за да се избегне рискът от още по-значителни намаления в бъдеще, Комисията предлага да не се увеличава ОДУ, т.е. той да се запази на същото равнище.

ОДУ за писия е резултат от комбиниране на становището за МУУ за запаса в подучастъци 21—23 и на подхода на ICES по отношение на запасите, за които няма достатъчно данни, за запаса в подучастъци 24—32. От съображения, свързани с взаимодействието между запаси от различни видове, Комисията предлага запазване на този ОДУ. Тъй като треската е неизбежен прилов при риболова на писия, Комисията предлага намаляване на възможностите за риболов на треска.

Равнищата на ОДУ за запаса от сьомга в основния басейн и във Финския залив, както и за запаса от херинга в Ботническия залив, са съобразени с разработения от ICES подход, прилаган по отношение на запасите, за които няма достатъчно данни. Комисията предлага възможностите за риболов да се определят в съответствие в количествата, препоръчани от ICES. Що се отнася до запаса от сьомга в основния басейн, Финландия и Естония поискаха запазване на ограничената гъвкавост между зоните, въведена преди две години. Предвид предложението на Комисията за увеличаване на възможностите за риболов в основния басейн, но намаляване на тези във Финския залив, Комисията предлага гъвкавостта между зоните да се увеличи на 25 % и 500 екземпляра.

С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост съгласно членове 3 и 4 за запасите, по отношение на които се прилагат съответно предпазен и аналитичен ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на равнищата на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилагат членове 3 и 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Впоследствие с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 беше въведен механизмът за гъвкавост по отношение на квотите за всички запаси, за които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, за да се избегне прекомерната гъвкавост, която би накърнила принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси и би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР, следва да се поясни, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат само в случаите, когато държавите членки не използват гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

2020/0208 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2021 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2020/123 по отношение на определени възможности за риболов в други води

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)Съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 1 се изисква да се приемат мерки за опазване, като се при това се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително — когато е приложимо — докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство и други консултативни органи, както и всички становища, които са получени от консултативните съвети, създадени за съответните географски зони или области на компетентност, и съвместните препоръки от държавите членки.

(2)Мерките за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително — при необходимост — на някои функционално свързани с това условия, се приемат от Съвета. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да се осигури относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки запас или вид риболов и като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), определени в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(3)В член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда, че целта на ОПОР е да се постигне до 2015 г. равнище на експлоатация, позволяващо максимален устойчив улов (МУУ), там, където е възможно, като това равнище трябва да бъде постигнато най-късно до 2020 г. чрез постепенно постъпателно нарастване за всички запаси.

(4)Поради това в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, а също така се вземат предвид становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни.

(5)С Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета 2 се създава многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси (наричан по-нататък „планът“). Целта на този план е да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, на които може да се постигне МУУ. Във връзка с това целевите равнища на смъртност от риболов за съответните запаси, изразени в диапазони, следва да бъдат постигнати възможно най-скоро, но не по-късно от 2020 г., чрез постепенно и постъпателно нарастване. Поради това ограниченията на улова, приложими през 2021 г. за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море, трябва да се установят в съответствие с целите на плана.

(6)По данни на Международния съвет за изследване на морето (ICES) биомасата на херингата в западната част на Балтийско море в подучастъци 20—24 продължава да съставлява само 48 % от най-ниската референтна точка за биомасата на репродуктивния запас, под която може да настъпи спад на възпроизводителната способност (Blim). Поради това в годишното си становище за запаса от 29 май 2020 г. ICES препоръчва да не се извършва улов. Следователно съгласно с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 трябва да се приемат всички подходящи коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответния запас на равнища над равнището, което позволява МУУ. По силата на същата разпоредба се изисква и приемането на допълнителни коригиращи мерки. За тази цел трябва да се вземат предвид сроковете за постигането на общите цели на ОПОР и конкретните цели на плана с оглед на очаквания ефект от предприетите коригиращи мерки, като същевременно се следват целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Поради това и в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1139 е целесъобразно възможностите за риболов на херинга в западната част на Балтийско море да се определят под диапазоните на смъртност от риболов, за да се отчита намаляването на биомасата.

(7)Що се отнася до запаса от треска в източната част на Балтийско море, ICES беше отново в състояние, както през 2019 г., да основе предпазното си становище върху оценка с повече и по-добри данни. Съгласно преценката на ICES биомасата е под Blim и е намаляла още повече от миналата година насам. Поради това ICES отново препоръчва нулев улов на треска в източната част на Балтийско море и през 2021 г. ICES обаче не беше в състояние да определи стойностите на диапазоните на смъртност от риболов. Ако бъде приложен миналогодишният подход, при който възможностите за риболов на треска в източната част на Балтийско море се определят на равнището, посочено в научното становище, задължението за разтоварване на целия улов при смесен риболов, заедно с прилова на треска от източната част на Балтийско море, би довело до т. нар. ефект на „блокиращите“ видове. За да се намери правилният баланс между продължаването на риболова — предвид потенциално сериозните социално-икономически последици от неговото прекъсване — и необходимостта от постигане на добро биологично състояние на запаса, е целесъобразно да се определи специално равнище на ОДУ за прилова на треска в източната част на Балтийско море, като се вземат предвид трудностите при риболовните дейности, насочени едновременно към всички запаси в контекста на смесен риболов при МУУ. Възможностите за риболов трябва да се определят в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139.

(8)През май 2020 г. ICES предостави актуализирано становище за равнищата на прилов на треска в други видове риболов. Целесъобразно е да се определят възможностите за риболов в съответствие с това специално становище, като се предвиди изключение за риболовните операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания и при пълно спазване на условията, предвидени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета 3 . Освен това съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 трябва да се предприемат допълнителни коригиращи мерки, за да се гарантира своевременното възстановяване на запаса на равнища над равнището, което позволява МУУ. Тъй като в научните становища конкретно се посочва, че забраните на риболова по време на размножаването могат да осигурят допълнителни ползи за даден запас, които не могат да бъдат постигнати само чрез ОДУ (например по-голямо попълване благодарение на необезпокоявано хвърляне на хайвера), е целесъобразно вече въведената лятна забрана на риболова по време на размножаването да бъде удължена. Освен това в научните становища се посочва, че относителното значение на любителския риболов на треска в източната част на Балтийско море зависи от равнището на ОДУ. Предвид силно ограничения ОДУ се счита, че количествата, уловени в рамките на любителския риболов, не са пренебрежимо малки, поради което е целесъобразно да се запази забраната на любителския риболов в подучастъци 25 и 26, в които има най-голямо изобилие на треска от източната част на Балтийско море.

(9)По отношение на запаса от треска в западната част на Балтийско море прогнозираните от ICES стойности на биомасата бяха понижени и беше преценено, че тя не се е възстановила над референтното равнище на биомаса на репродуктивния запас, под което трябва да се предприемат специфични и подходящи мерки за управление (Btrigger). Поради това е целесъобразно да се запазят съпътстващите мерки, въведени за 2020 г., и да се определят възможностите за риболов в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139, като се вземат предвид препоръчаните от ICES равнища на прилов на треска при други видове риболов в подучастък 24, така че те да бъдат съобразени с подхода, следван в зоната на управление на треска в източната част на Балтийско море. В научните становища също така се посочва, че в подучастък 24 е налице смесване на запасите от треска от западната и източната част на Балтийско море. За да се опази запасът на треска в източната част на Балтийско море и за да се гарантират еднакви рамкови условия със зоната на управление на този запас, използването на ОДУ в подучастък 24 следва да продължи да бъде ограничено до прилова на треска, като се предвиди изключение за риболовните операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, и при пълно спазване на условията, предвидени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241, както и за рибари, извършващи дребномащабен крайбрежен риболов с пасивни уреди в зони до шест морски мили от брега, в които дълбочината на водата е под 20 m, тъй като в тези плитки крайбрежни зони преобладава треска от западната част на Балтийско море. Освен това периодът на забрана в подучастък 24 следва да бъде уеднаквен с този в подучастъци 25 и 26, за да се осигури равностойна защита в съответствие със становището на ICES.

(10)За да се гарантират еднакви рамкови условия с подучастъци 25—26, следва да продължи да се прилага забраната за любителски риболов на треска в подучастък 24 на повече от шест морски мили от брега. Освен това, тъй като в научните становища се посочва, че любителският риболов допринася в значителна степен за общата смъртност от риболов при този запас, и като се вземат предвид състоянието на запаса и намаляването на ОДУ, таванът на дневния улов на рибар следва да бъде запазен. Това не засяга принципа на относителна стабилност, приложим при търговския риболов. И накрая, предвид нестабилното състояние на запаса и факта, че в научните становища конкретно се посочва, че забраните на риболова по време на размножаването могат да осигурят допълнителни ползи за даден запас, които не могат да бъдат постигнати само чрез ОДУ (например по-голямо попълване благодарение на необезпокоявано хвърляне на хайвера), зимната забрана на риболова по време на размножаването следва да се удължи, като се предвиди изключение за някои рибари, извършващи дребномащабен крайбрежен риболов, и за горепосочените научни изследвания.

(11)Съгласно оценките на ICES биомасата на херингата в централната част на Балтийско море е спаднала под референтното равнище на биомаса на репродуктивния запас, под което трябва да се предприемат специфични и подходящи мерки за управление (Btrigger). Поради това е целесъобразно възможностите за риболов да се определят в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139.

(12)Съгласно становището на ICES треската е прилов при риболова на писия. Цацата, от друга страна, се лови при смесен риболов с херинга и е плячка за треската. Целесъобразно е тези съображения, свързани с взаимодействието между запаси от различни видове, да се вземат предвид при определяне на възможностите за риболов на писия и цаца.

(13)За да се гарантира пълноценното използване на възможностите за крайбрежен риболов, през 2019 г. беше въведена ограничена гъвкавост между зоните за сьомга от подучастъци 22—31 на ICES към подучастък 32 на ICES. Предвид промените на възможностите за риболов за тези два запаса е целесъобразно гъвкавостта да бъде увеличена.

(14)Въвеждането на забрана на риболова на морска пъстърва във водите отвъд четири морски мили и на ограничение на прилова на този вид до 3 % от комбинирания улов на морска пъстърва и сьомга допринесе за същественото намаляване на множеството случаи на невярно деклариране на улова на сьомга, и по-специално на декларирането му като улов на морска пъстърва. С цел запазване на това невярно деклариране на ниско ниво е целесъобразно съответната разпоредба да се запази.

(15)Използването на възможностите за риболов, определени в настоящия регламент, се осъществява при спазване на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета 4 , и по-специално на членове 33 и 34 от него, отнасящи се до записването на улова и риболовното усилие и до предаването на Комисията на данни относно изчерпването на възможностите за риболов. Поради това в настоящия регламент следва да се посочат кодовете, свързани с разтоварванията на обхванатите от него запаси, които кодове да се използват от държавите членки при изпращане на данни до Комисията.

(16)С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета 5 бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост в членове 3 и 4 по отношение на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилага член 3 или 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Впоследствие с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 беше въведен механизмът за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години за всички запаси, за които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, за да се избегне прекомерната гъвкавост, която би накърнила принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР и би влошила биологичното състояние на запасите, следва да се определи, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат за аналитичния ОДУ само когато не се използва гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(17)Освен това, като се има предвид, че биомасата на запаса на треска в източната част на Балтийско море е под Blim, както и че през 2021 г. са разрешени само прилов и риболов с научни цели, държавите членки се ангажират през 2021 г. да не прилагат член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за този запас, така че уловът през същата година да не надвишава определения ОДУ.

(18)Въз основа на новите научни становища следва да се определи предварителен ОДУ за норвежкия паут в участък 3a на ICES и във водите на Съюза от участък 2а на ICES и подзона 4 на ICES за периода от 1 ноември 2020 г. до 31 октомври 2021 г.

(19)С цел да се избегне прекъсването на риболовните дейности и да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2021 г. По отношение на норвежкия паут в участък 3a на ICES и водите на Съюза от участък 2а на ICES и подзона 4 на ICES настоящият регламент обаче следва да се прилага от 1 ноември 2020 г. до 31 октомври 2021 г. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Балтийско море за 2021 г. и се изменят някои възможности за риболов в други води, определени с Регламент (ЕС) 2020/123 6 .

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага по отношение на риболовните кораби на Съюза, които осъществяват дейност в Балтийско море.

2. Настоящият регламент се прилага и по отношение на любителския риболов, когато той е изрично посочен в съответните разпоредби.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, формулирани в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Наред с това се прилагат следните определения:

(1)„подучастък“ означава подучастък на ICES в Балтийско море съгласно определението в приложение IІІ към Регламент (ЕО) № 218/2009 на Съвета 7 ;

(2)„общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от всеки запас, което може да бъде уловено в рамките на една година;

(3)„квота“ означава част от ОДУ, предоставена на Съюза, на държава членка или на трета държава;

(4)„любителски риболов“ означава риболовни дейности с нетърговска цел, при които се експлоатират морски биологични ресурси — например за развлечение, туризъм или спорт.

ГЛАВА II

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ

Член 4

ОДУ и разпределяне

ОДУ, квотите и — според случая — функционално свързаните с тях условия са посочени в приложението.

Член 5

Специални разпоредби относно разпределянето на възможностите за риболов

Разпределянето на възможностите за риболов между държавите членки, определено в настоящия регламент, не засяга:

а)размените, извършени съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

в)допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 или съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

г)количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 или прехвърлени съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

д)приспаданията, извършени съгласно членове 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Член 6

Условия за разтоварване на улова и прилова

Запасите от нецелеви видове в рамките на безопасните биологични граници, посочени в член 15, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, които отговарят на изискванията за дерогацията от задължението за приспадане на улова от съответната квота, са установени в приложението към настоящия регламент.

Член 7

Мерки по отношение на любителския риболов на треска в подучастъци 22—26

1. При любителски риболов в подучастъци 22 и 23 и в подучастък 24 в рамките на шест морски мили, измерени от изходните линии, могат да се задържат не повече от пет екземпляра треска на рибар на ден.

2. Чрез дерогация от параграф 1 в периода 1 февруари — 31 март 2021 г. в подучастъци 22 и 23 и в подучастък 24 в рамките на шест морски мили, измерени от изходните линии, могат да се задържат не повече от два екземпляра треска на рибар на ден.

3. Любителският риболов е забранен в подучастък 24 на повече от шест морски мили, измерени от изходните линии, и в подучастъци 25 и 26.

3. Параграфи 1, 2 и 3 не засягат евентуалните по-строги национални мерки.

Член 8

Мерки по отношение на риболова на морска пъстърва и сьомга в подучастъци 22—32

1. От 1 януари до 31 декември 2021 г. се забранява риболовът на морска пъстърва, извършван от риболовни кораби в подучастъци 22—32 на повече от четири морски мили, измерени от изходните линии. При риболов на сьомга в тези води в нито един момент приловът на морска пъстърва — било на борда, било при разтоварването след всеки риболовен рейс — не може да превишава 3 % от общия улов на сьомга и морска пъстърва.

2. Параграф 1 не засяга евентуалните по-строги национални мерки.

Член 9

Гъвкавост

1. Освен когато в приложението към настоящия регламент е посочено друго, по отношение на запасите, за които е предвиден предпазен ОДУ, се прилага член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96, а по отношение на запасите, за които е предвиден аналитичен ОДУ — член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от същия регламент.

2. Член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат в случаите, когато държава членка използва възможността за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Член 10

Предаване на данните

Когато съгласно членове 33 и 34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 държавите членки изпращат на Комисията данни за количествата уловена или разтоварена риба, те използват кодовете на запасите, посочени в приложението към настоящия регламент.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Изменение на Регламент (ЕС) 2020/123

В приложение ІА таблицата с възможностите за риболов на норвежки паут и свързания с него прилов в участък 3а на ICES и във водите на Съюза от участък 2а на ICES и подзона 4 на ICES се заменя със следното:

„

“

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага се от 1 януари 2021 г. Член 11 обаче се прилага от 1 ноември 2020 г. до 31 октомври 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(2)    Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).

(3)    Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105).

(4)    Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 ( ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1 ).

(5)    Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите (ОВ L 115, 9.5.1996 г., стр. 3).

(6)    Регламент (ЕС) 2020/123 на Съвета от 27 януари 2020 г. за определяне за 2020 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (ОВ L 25, 30.1.2020 г., стр. 1).

(7)    Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (преработен) (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.8.2020

COM(2020) 436 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2021 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море

РАВНИЩА НА ОДУ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ НА СЪЮЗА В ЗОНИТЕ, В КОИТО Е ОПРЕДЕЛЕН ОДУ, С РАЗБИВКА ПО ВИДОВЕ И ПО ЗОНИ

В таблиците по-долу се определят ОДУ и квотите (в тонове живо тегло, с изключение на случаите, в които е посочено друго) по запаси, както и функционално свързаните с тях условия.

Ако не е посочено друго, под „риболовни зони“ се разбират зоните на ICES.

Рибните запаси са посочени по азбучен ред на латинските наименования на видовете.

За целите на настоящия регламент се прилага следната сравнителна таблица на латинските и общоприетите наименования: