Становище на Европейския комитет на регионите — Предизвикателствата пред метрополните региони и тяхната позиция в бъдещата политика на сближаване след 2020 г.

(2020/C 79/02)

Докладчик

:

Juraj DROBA (SK/ЕКР), председател на Братиславския регион

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

отбелязва, че две трети от населението на ЕС живее в метрополни региони (МР) и поради това е уместно този въпрос да бъде разгледан и по време на подготовката на политиката на сближаване след 2020 г.;

2.

изтъква, че нарастващата урбанизация не е само европейска, но и глобална тенденция. От една страна, това предоставя нови възможности, но от друга, ни заставя да потърсим решения на нови предизвикателства. Следователно сътрудничеството между институциите и участниците от МР е от решаващо значение;

3.

отбелязва, че понастоящем между държавите членки не съществува консенсус относно критериите за определяне на МР и очертаване на границите им, които да отразяват многообразието и реалните условия в тези региони;

4.

отбелязва, че Евростат определя МР като региони от ниво 3 по NUTS или като комбинация от такива региони, в които поне половината от населението живее във функционален градски район, който има поне 250 000 жители. Териториалната класификация се основава на идентифицирането на градски центрове с голяма гъстота на населението и население не по-малко от 50 000 души. Подчертава, че въз основа на това тълкуване на статистическите данни през 2016 г. 293,3 милиона жители на ЕС живеят в МР. Отбелязва, че тук трябва да се вземат под внимание и районите, които са функционално свързани със зони извън ЕС. ОИСР определя МР съгласно функциите им като градски център с голяма гъстота на населението и възможности за работа, който е свързан с останалата част от района чрез натоварено ежедневно придвижване на хора до него;

5.

посочва, че МР са съставени от различни видове райони, предимно градски като население, но често селски по отношение на обхванатата земя. Те са тясно свързани с крайградските и селските райони и често се изправят пред феномена на субурбанизацията. Въпросът със земеползването на крайградските райони е от решаващо значение за качеството на живота, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. Сред регионите следва да се обсъдят конкретни политики по отношение на ограничаването на разрастването на градовете;

6.

отбелязва необходимостта от разграничение между силно и слабо урбанизирани МР, които изискват различни политически подходи и мерки;

7.

отбелязва, че метрополните региони на Париж и Лондон с население от над 12 милиона души могат да бъдат разглеждани отделно, докато по-голямата част от МР в Европейския съюз се различават според своя размер, функции и икономически предимства, както и по степента си на полицентричност. Съществуват също така значителни разлики в подходите на МР към координирането на техните общи политики и действия;

8.

посочва, че мигриращите към градовете хора представляват една от основните демографски тенденции днес, като населението на ЕС е съсредоточено главно в МР на столичните градове. МР трябва да се справят с разрастването на градовете, увеличаването на гъстотата на населението в градските центрове и, съответно, обезлюдяването на селските райони. Тази тенденция налага предоставяне на обществени услуги на населението и създаването на нова инфраструктура, например в социалния, транспортния, образователния и здравния сектор и във връзка с цифровизацията и осъществяването на устойчив енергиен преход, като поради това оказва огромен натиск върху бюджетите на МР; за столичните метрополни региони има и допълнителни изисквания в качеството им на столица на дадена държава членка, например в областта на сигурността, услугите от общ интерес, цифровите услуги и транспорта;

9.

подчертава, че броят на действителното население в МР в няколко случая е по-висок от официалните статистически данни. Не всички, които живеят в МР, са с постоянен адрес там. Много хора пътуват до МР, за да работят, но също използват социалните услуги и инфраструктурата в региона. Освен това МР често имат силно изразено трансгранично измерение;

Потенциалът на метрополните региони

10.

отбелязва, че МР се разглеждат като двигатели за икономиките на държавите членки и центрове на икономически растеж. Според Евростат около 72 % от БВП на 28-те държави — членки на ЕС, се създава в МР. МР не са само центрове на икономически растеж за държавите, те са и средища за научноизследователска дейност, иновации и творчески потенциал, които привличат по естествен път капитали, инвестиции и хора. Те са пионери в предоставянето на интелигентни решения в сферата на информацията и услугите, кръговата икономика, устойчивостта на околната среда, енергийната ефективност и устойчивата мобилност;

11.

подчертава, че за хармоничното развитие на регионите е важно ЕС и държавите членки да признаят добавената стойност на сътрудничеството между метрополните региони за постигане на общите цели за намаляване на регионалните различия. Посредством концентрирането на ресурси и експертни познания МР могат да спомогнат за засилване на вътрешната свързаност, както и за разпространяване на благосъстоянието и ползите в дадена област чрез насърчаване на регионалното сътрудничество, икономическия растеж и изграждането на по-ефективни връзки между градовете и селата. Когато предоставят услуги извън пределите на своята територия, МР играят важна роля при пренасянето на знания към съседни райони, често към селските райони. Те спомагат за обединяването на общностите и хората, тъй като живите функционални взаимоотношения изграждат мостове между градските зони, по-малките градове и селските райони. Отношенията между селските и градските райони са важен фактор за хармонично териториално развитие;

12.

обръща внимание на необходимостта от реално участие на националните политики в използването на териториални инструменти и от гарантиране на справедливо разпределение на източниците за всички територии, региони, общности, независимо дали са метрополни, градски или селски, както и да се гарантира, че държавите членки ще се консултират с МРВ на ранен етап от вземането на решение къде и как ще се използват териториални инструменти. Това е от съществено значение за осигуряване на хармонизирана подкрепа на всички равнища, като се гарантира балансирано развитие както на градските, така и на селските райони при отчитане на принципа на субсидиарност и териториално сближаване;

13.

отбелязва, че в настоящото предложение относно политиката на сближаване се предвижда създаването на европейска добавена стойност да бъде условие за получаване на финансиране. Подкрепата за МР не само носи европейска добавена стойност, но и гарантира както глобалната конкурентоспособност на ЕС, така и, чрез положителните странични ефекти от тази подкрепа, спомага за по-нататъшно регионално сближаване на държавите членки;

14.

посочва, че над 70 % от мерките за смекчаване на изменението на климата и до 90 % от действията за адаптирането към изменението на климата се провеждат на поднационално равнище, което означава, че МР са ключови участници в изпълнението на ангажиментите от COP21;

15.

отбелязва, че значителна част от средствата за политиката на сближаване за периода след 2020 г. ще бъдат насочени към подкрепа на иновативните и интелигентните решения, които основно се прилагат в МР;

Предизвикателства

16.

посочва, че някои МР, включително най-богатите по статистически данни, продължават да са изправени пред голям недостиг на инфраструктура, наследен от миналото, и трябва да продължат да насочват инвестициите си към основната инфраструктура;

17.

отбелязва, че МР трябва да се справят с икономически, фискални и териториални предизвикателства, като в същото време се борят с нарастващото търсене на качествени обществени услуги и ограничените финансови ресурси, чрез които да ги подсигурят — което значително повлиява на цялостното качество на живот на населението. Бюджетните приходи в някои МР много слабо отразяват икономическия им успех и висок БВП. В някои случаи бюджетът се генерира като част от данъка върху доходите на физическите лица, регистрирани в МР, а не от юридическите лица, които създават БВП на региона. Ето защо присъствието на многонационални дружества не води непременно до приходи в публичните бюджети;

18.

посочва, че характерна особеност на МР е натовареното придвижване на работници към централните градски части и едно от най-големите предизвикателства пред тях е осигуряването на достъпен и екологосъобразен обществен транспорт. МР трябва да въведат активни форми на транспорт и решения за мобилност за обществените пространства, както и да подобрят трансграничната мобилност. Те се сблъскват с проблема със задръстванията, които влошават качеството на въздуха и вредят на здравето на населението;

19.

посочва, че не на последно място поради концентрацията на промишлени предприятия, МР са изправени пред по-големи предизвикателства, свързани с качеството на околната среда, въвеждането на устойчиви енергийни източници, кръговата икономика, замърсяването на въздуха, качеството на подпочвените води, управлението на отпадъците, намаляването на биологичното разнообразие и премахването на екологичното бреме. Освен това МР играят централна роля във връзка с приспособяването към последиците от изменението на климата; необходим е цялостен подход за решаването на всички тези въпроси;

20.

подчертава, че МР са изправени пред много неравенства. В някои МР се намират най-бедните райони на държавите членки и те трябва да се справят с проблеми като градската бедност, социалното приобщаване, нарастващия брой бездомни хора, децата, живеещи в бедност, уязвимите групи, младежката безработица, недостига на квалифицирана работна ръка, интеграцията на мигрантите и бежанците, повишената престъпност, застаряването на населението и бедността сред работещите. Съществуването на такива райони често се прикрива от факта, че официални статистически данни има само в по-широк мащаб, което засяга разработването на съответните политики и действия;

21.

подчертава, че жилищната криза засяга МР по различен начин. От една страна, в някои райони се наблюдава обезлюдяване, докато в други има огромно търсене на жилища. В градовете, в които има голямо търсене на жилища, цените растат по-бързо от доходите, което води до увеличаване на сегрегацията и социалните неравенства. Във връзка с това отново отправя своя призив за европейска програма за жилищно настаняване (1);

22.

призовава Евростат да събира и анализира данни относно достъпността и разходите по жилищата от местна и регионална гледна точка. Следва да се анализират и инициативи за изграждане на финансово достъпни жилища, включително от гражданското общество;

23.

изтъква, че е необходимо да се обърне специално внимание на МР, които преминават през икономически преход и трябва да се справят с отрицателните последици от закриването на отрасли. Те са изправени пред висока — често дългосрочна, безработица и едновременно с това трябва да се справят с преобразуването на изоставените промишлени предприятия и възстановяването на необлагодетелстваните градски части и квартали;

24.

отбелязва, че едно от основните предизвикателства за МР е подкрепата за разширяването на цифровата инфраструктура, което ще позволи на хората да намерят работа в нови отрасли, както и въвеждането на нови модели на работа, като например дистанционна работа;

25.

посочва, че често селските райони са част от МР и е много важно да се работи за добре развити връзки между градските и селските райони в рамките на МР и да се избегне некоординираното изготвяне на политики; изтъква, че МР са център за подсигуряване на ресурси и експертен опит и могат — със своя капацитет за професионално и стратегическо планиране — да подпомагат по-широката територия при осигуряването на финансиране по линия на политиката на сближаване. Поради това МР могат да бъдат подходящото равнище за прилагане на интегрирани подходи за устойчиво развитие с акцент върху местната и регионалната солидарност;

26.

важно е да се проучи сътрудничеството по междусекторни въпроси посредством връзки между градовете и селата, които допринасят както за развитието на селските, така и на градските райони, като например подкрепата за установяване на регионални и местни вериги за създаване на стойност и директния маркетинг на селскостопански продукти в метрополните региони, с цел да се създаде добавена стойност за съседните селски райони;

27.

предупреждава за необходимостта от по-добро разбиране на моделите на МР на островите и взаимодействията между островните територии;

28.

подчертава необходимостта от поставянето на по-голям акцент върху МР, които се намират извън континента;

По-добро включване на МР в подготовката и прилагането на политиката на сближаване

29.

посочва, че текущият процес на работа по политиката на сближаване за периода след 2020 г. е уникална възможност за възприемане на необходимостта от специфичен подход към МР при изготвянето на бъдещите споразумения за партньорство и впоследствие на оперативните програми за фондовете на политиката на сближаване;

30.

подкрепя факта, че пред сътрудничеството между регионите по NUTS II, които съвместно формират столичния регион (столица — столичен регион) и искат да съгласуват помежду си своите стратегии и дейности в рамките на съответните оперативни програми, не се поставят административни пречки и че е налице достатъчно гъвкавост при избора на интервенциите за тясно сътрудничество;

31.

подчертава ролята на МР в политиката на сближаване и препоръчва спешното създаване и укрепване на тяхното измерение в политиката на сближаване след 2020 г., както и в съответните европейски политики, включително новата Териториална програма и стратегически документи, като например новата Лайпцигска харта и новата европейска стратегия за развитие, която ще замени стратегията „Европа 2020“;

32.

призовава за пряко участие на МР в подготовката на политиката на сближаване, както и в прилагането и оценката на оперативните програми и проектите на ЕС, при условие че изготвят споразумения за териториално сътрудничество;

33.

призовава ЕК при одобряването на споразуменията за партньорство и впоследствие на оперативните програми да има предвид кои са компетентни участници, които ще изпълняват отделните дейности, тъй като правомощията на МР и местните власти са различни във всяка държава членка;

34.

посочва, че поради относителното си благосъстояние МР са ограничени при усвояването на средствата по линия на политиката на сближаване и поради това натискът за ефективното им използване нараства. Фактът, че методът за разпределяне на средствата по политиката на сближаване между отделните държави се основава предимно на един показател — БВП на глава от населението при паритет на покупателната способност — а социалните, териториалните и екологичните аспекти са само частично включени, не дава пълна представа за равнището на развитие. Поради това е целесъобразно регионите, които са в неравностойно положение заради разпределение на финансовите средства, основано на икономически показатели, да бъдат компенсирани по подходящ начин. Предложената прехвърляемост на средствата (2) е подходящ инструмент в това отношение. Държавите членки се насърчават да обсъдят прехвърлянията с всички засегнати региони, като гарантират, че всяко взето решение е по взаимно съгласие и в съответствие с многостепенното управление;

35.

подкрепя предложението на Европейската комисия за увеличаване на възможността за прехвърляне на финансови средства между категориите региони от 3 % на 15 % от общия размер на разпределените средства за дадена държава членка и призовава държавите членки да използват тази възможност; отбелязва обаче, че за да бъде този подход гъвкав, ще е необходим внимателен анализ;

Получаване и анализ на данни на регионално равнище

36.

призовава ЕК чрез Съвместния изследователски център на ЕС да проучи потенциалната добавена стойност на подкрепата за МР по отношение на постигане на основната цел на политиката на сближаване, а именно намаляването на регионалните различия. В тези проучвания биха могли да се разгледат например положителните странични ефекти от тази подкрепа и техният принос за сближаването на държавите и регионите (3);

37.

препоръчва да се използва методологията на индекса за социален напредък, за да се определят най-неотложните предизвикателства в МР, които трябва да бъдат финансирани със средства от политиката на сближаване. Това може да помогне на регионалните и местните заинтересовани страни правилно да оценят и очертаят нуждите от инвестиции в своя район;

38.

препоръчва при оценката на икономическата зрялост на регионите Евростат да изготвя регионална статистика и да не взема националните средни стойности като основа за измерване на регионалния БВП на глава от населението при паритет на покупателната способност;

39.

препоръчва събирането на статистически данни на регионално равнище да продължи, по-специално на данни, доказващи функционалните взаимоотношения в рамките на МР. Това би позволило да се събере по-подробна информация за населението и неговата мобилност в рамките на МР, да се разработят по-адаптирани мерки и да се насочат по-целенасочено инвестиции от фондовете на политиката на сближаване;

40.

препоръчва, с цел намаляване на бюрокрацията и разходите по събирането на данни, да се подкрепят иновативни методи за събиране на данни, които могат да се използват за проследяване на моделите на пътуване в МР;

Политика на сближаване, отговаряща на нуждите на МР и техните жители

41.

препоръчва да се предостави по-голяма подкрепа за инструментите, които подпомагат сътрудничеството между метрополните региони, като например ИТИ и ВОМР, отделни приоритетни оси за МР в рамките на различни оперативни програми, регионални интегрирани териториални стратегии, стратегии за устойчиво градско развитие и устойчиви планове за градска мобилност, които следва да бъдат доразвити в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. и да служат като доказателство в подкрепа на инвестициите;

42.

отбелязва със съжаление, че за първи път проектобюджетът на политиката на сближаване възлиза на по-малко от една трета от бюджета на ЕС. При все това тематичната концентрация е тясно свързана с първите две цели на новата политика на сближаване — по-интелигентна и по-екологична Европа. Този вид мярка се изпълнява до голяма степен в МР; поради това препоръчва при изготвянето на споразуменията за партньорство държавите членки да работят в тясно сътрудничество с МР, за да е ясно как ще се осъществява тематичната концентрация;

43.

призовава ЕК да създаде условия и механизми за подкрепа на обмена на знания, опит и най-добри практики по отношение на основни предизвикателства, решения или проекти, разработени от МР, като например управлението между няколко МР, показателите за наблюдение на изпълнението на стратегиите за планиране на метрополните региони или разработването на интелигентни политики;

44.

обръща внимание на факта, че МР се характеризират с фрагментирани правителствени структури, състоящи се от голям брой регионални и местни органи, в резултат на което се възпрепятства способността им да разрешават по ефективен начин икономическите, социалните и екологичните предизвикателства. Поради това насърчава обмена на най-добри практики между МР за разработване на дългосрочни стратегии и иновативни решения, които да им позволят да преодолеят тази фрагментираност на правомощията;

45.

подкрепя идеята за създаване на фонд за справедлив преход за подпомагане на устойчивия енергиен преход и справяне със социалните предизвикателства по отношение на мобилността на работната сила и сериозните демографски промени, който да бъде финансиран с нови средства в допълнение към тези на политиката на сближаване;

46.

посочва, че от една страна, МР разполагат с огромни човешки ресурси и таланти, но от друга страна, са изправени пред редица предизвикателства, които варират от социално изключване до приспособяване към бъдещите умения на пазара на труда. ЕСФ + следва да се използва за справяне с тези предизвикателства в МР, в тясно сътрудничество и в съответствие с инфраструктурните мерки, финансирани по линия на ЕФРР;

47.

призовава всички партньорства в новата Програма на ЕС за градовете да бъдат насочени към метрополизацията на районите или да бъде създадено ново партньорство във връзка с темата за МР в Програмата за градовете, което да се характеризира с хоризонтална и стратегическа насоченост.

---

(1)  Параграф 20 от резолюцията на КР относно предложенията за новия законодателен мандат на Европейския съюз, 27 юни 2019 г. https://webapi2016.cor.europa.eu/v1/documents/cor-2019-02550-00-01-res-tra-bg.docx/content

(2)  COM (2018) 375, член 105.

(3)  Във връзка с това вж. доклада „The Impacts of metropolitan regions on their surrounding areas“ („Въздействието на метрополните региони върху заобикалящите ги райони“): https://cor.europa.eu/en/engage/studies/Documents/Metropolitan-regions.pdf