Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018IP0057

    Резолюция на Европейския парламент от 1 март 2018 г. относно перспективите и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС (2017/2115(INI))

    OB C 129, 5.4.2019, p. 25–37 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    5.4.2019   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 129/25


    P8_TA(2018)0057

    Перспективи и предизвикателства пред пчеларския сектор в ЕС

    Резолюция на Европейския парламент от 1 март 2018 г. относно перспективите и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС (2017/2115(INI))

    (2019/C 129/05)

    Европейският парламент,

    като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 ноември 2011 г. относно здравето на пчелите и предизвикателствата пред сектора на пчеларството (1),

    като взе предвид заключенията на Съвета по селско стопанство и рибарство (8606/11 ADD 1 REV 1) относно съобщението на Комисията относно здравето на пчелите (COM(2010)0714),

    като взе предвид работата, свързана с Европейската седмица на пчелите и опрашването (EU Bee Week), която се провежда в Европейския парламент от 2012 г. насам,

    като взе предвид доклада на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) „Събиране и споделяне на данни относно здравето на пчелите — напред към Европейско партньорство“ от септември 2017 г. за прилагане на практика на Европейско партньорство за пчелите,

    като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

    като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0014/2018),

    А.

    като има предвид, че пчеларството представлява неразделна част от европейското селско стопанство и в ЕС работят над 620 000 пчелари (2); като има предвид, че пчеларството представлява широко разпространена практика, както като хоби или за целите на собствено потребление, така и като професионално занятие;

    Б.

    като има предвид, че предоставяната от пчелите икономическата стойност включва опрашването и производството на мед, пчелен восък и други пчелни продукти, а дървените рамки или пчелните кошери, както и пчеларският туризъм, също са от голямо значение;

    В.

    като има предвид, че пчеларството е от жизненоважно значение за ЕС и допринася значително за обществото, както в икономическо отношение, с около 14,2 млрд. евро годишно, така и по отношение на околната среда чрез поддържане на екологичното равновесие и биологичното разнообразие, като 84 % от растителните видове и 76 % от производството на храни в Европа зависят от опрашването чрез диви и домашни пчели;

    Г.

    като има предвид, че чрез опрашването пчелите и другите опрашители осигуряват възпроизводството на многобройни култивирани и диви растения, обезпечавайки производството на храни и продоволствената сигурност и съхранявайки биологичното разнообразие в Европа и света; като има предвид, че в ЕС не се отдава достатъчно значение на опрашването, тъй като то често се приема за даденост, докато в Съединените щати например годишно се дават общо 2 милиарда евро за изкуствено опрашване; като има предвид, че Европа е дом на около 10 % от световното разнообразие на пчелите; като има предвид, че според френския национален институт за селскостопански изследвания, смъртността при пчелите в световен мащаб би струвала 150 милиарда евро, или 10 % от пазарната стойност на храната, което доказва необходимостта от защита на опрашващите насекоми;

    Д.

    като има предвид, че неотдавнашни изследвания на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) показват, че увеличаването на гъстотата и разнообразието на опрашващите насекоми оказва пряко въздействие върху добивите и като такова може да помогне на дребномащабните земеделски производители да увеличат производителността си средно с общо 24 %;

    Е.

    като има предвид, че не всички държави разполагат с регистрационна система за пчеларите и пчелните кошери, която да улесни наблюдението на развитията по отношение на сектора, пазара и здравето на пчелите;

    Ж.

    като има предвид, че през 2004 г. Комисията гарантира 32 млн. евро годишно за националните програми в областта на пчеларството, в полза единствено на пчеларството, и като има предвид, че до 2016 г. тези средства бяха увеличени на 36 милиона евро, което обаче е все още твърде недостатъчно (едва 0,0003 % от бюджета на ОСП);

    З.

    като има предвид, че между 2004 и 2016 г. броят на пчелните семейства се е увеличил с 47,8 % чрез присъединяването на нови държави членки, но средствата на ЕС се увеличиха едва с 12 %, което означава, че наличното финансиране от страна на ЕС не е достатъчно за поддържане на пчелната популация и подходящо подпомагане на пчеларите при подновяване на пчелните им семейства вследствие загубите на популации в държавите членки, подложени на висока смъртност;

    И.

    като има предвид, че въпреки това статистическо увеличение, много професионални пчелари са прекратили своята дейност, а в някои държави членки броят на пчелните семейства е намаляла с цели 50 % или повече (3), вследствие на въздействието на изменението на климата (напр. пролетна слана, суша, пожари), някои химически активни вещества, както и на смущенията в рамките на вътрешния пазар на ЕС на пчелния мед; като има предвид, че понастоящем продължават да бъдат регистрирани многобройни случаи на зимни загуби и смущения;

    Й.

    като има предвид, че националните програми за сектора на пчеларството, които получават съфинансиране от ЕС, имат като цяло положителен ефект; като има предвид, че е по-вероятно изпълнението на национално равнище да е това, което понякога предизвиква липса на доверие от страна на сектора и следователно води до понижено усвояване;

    К.

    като има предвид, че пчеларството страда от сериозни демографски проблем със застаряването на населението, като само малък процент от пчеларите са под 50-годишна възраст — нещо, което застрашава бъдещето на сектора; като има предвид, че пчеларството представлява потенциален източник на работа и интеграция за младите хора в селските райони, тъй като достъпът до земя е ограничен в много европейски региони;

    Л.

    като има предвид, че добрата теоретична подготовка, заедно с практическото обучение, могат да допринесат за по-доброто разбиране и действия за справяне с предстоящите предизвикателства за пчелните семейства, и поради тази причина са важни; като има предвид, че пчеларите трябва да действат по отговорен и професионален начин и в тясно сътрудничество със земеделските стопани с цел справяне с бъдещите предизвикателства, каквито са изменението на климата, природните бедствия, намаляването на пчелните пасища, нападенията на диви животни и видове мигриращи птици в някои региони (пчелните кошери са силно изложени на такива хищнически набези, тъй като пчеларството се практикува често пъти на открито), както и голямата административна тежест в някои държави членки;

    М.

    като има предвид, че съфинансираните от ЕС национални програми в областта на пчеларството предоставят възможност на участниците за осъществяване на проекти за научноизследователска и развойна дейност; като има предвид, че успешните проекти могат в голяма степен да допринесат за укрепването на сектора и за повишаването на устойчивостта му на природни и пазарни кризи; като има предвид, че трансферът на знания и обменът на добри и иновативни практики осигуряват добавена стойност за европейския сектор на пчеларството, по-специално ако са допълнени от специална програма, като например „Еразъм за пчеларите“ в рамките на стълб II на ОСП;

    Н.

    като има предвид, че практиката на така нареченото „номадско“ селско стопанство има много положителни аспекти, но и някои проблематични аспекти, особено по отношение на спазването на правилата за избягване на разпространението на рисковите ситуации, поради което изисква по-внимателно наблюдение; като има предвид, че поради това е необходимо осъществяването на по-внимателно наблюдение;

    О.

    като има предвид, че наблюдаваната в момента повишена смъртност сред медоносните пчели и дивите опрашители в Европа е обезпокояваща поради отрицателното ѝ въздействие върху селското стопанство, биологичното разнообразие и екосистемите; като има предвид, че съществуват множество водещи до повишена смъртност при пчелите стресови фактори, които се различават според географския район, местните характеристики и климатичните условия; като има предвид, че тези фактори включват тежките последици от инвазивни чужди видове като Varroa destructor, малкия кошерен бръмбар (Aethina tumida), азиатския стършел (Vespa velutina) и американския гнилец, както и животински патогени, като например нозематозата, въздействието на някои активни вещества в продукти за растителна защита и други биоциди, изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда, влошаването на състоянието на местообитанията и постепенното изчезване на цветните растения; като има предвид, че пчелите са зависими от земеделската земя, тъй като земеделските площи и многообразието на културите предоставят техния основен източник на храна, и следователно би било от полза както за пчеларите, така и за земеделските стопани да прилагат определени видове екологично насочени площи, наречени „пчеларски области“, които впоследствие могат да се използват повсеместно във всички държави членки, по-специално по време на сезона на слаб цъфтеж;

    П.

    като има предвид, че пчеларите често са безпомощни в борбата с болестите по пчелите и паразитите, поради липсата на информация и обучение и на ефективни средства за противодействие, като например достъпа до лекарствени средства за лечение на пчелите; като има предвид, че пчеларите получават подкрепа за защитните мерки срещу акара Varroa destructor, въпреки че тези мерки все още не са напълно успешни, тъй като усилията за научноизследователска и развойна дейност в областта на препаратите срещу паразитни видове, въздействието на пчелното хранене и излагането на химически продукти все още са незадоволителни;

    Р.

    като има предвид, че задължението на пчеларите да обявяват наличието на болести и паразити води до системно унищожаване на кошерите и може да ги насърчи да не ги декларират; като има предвид, че наличните на пазара лекарствени продукти за лечение на заболявания при пчелите са ограничени и не отговарят на повишената необходимост от ефективни ветеринарномедицински продукти; като има предвид, че няколко естествени вещества бяха подложени на изпитвания за контрол на вароатозата, като три от тях станаха основа за биологично третиране, а именно мравчена киселина, оксалова киселина и тимол;

    С.

    като има предвид, че основаващото се на монокултури земеделие, използващо растителни сортове и хибриди с по-ниски добиви на нектар и полен и по-кратки периоди на цъфтеж значително намалява както биологичното разнообразие, така и размера на площите, използвани за пчелна паша; като има предвид, че британските изследователи неотдавна достигнаха до заключението, че местните и регионалните видове пчели оцеляват по-добре в даден регион, отколкото видовете пчели, пренесени от друго място (4); като има предвид, че в дългосрочен план здравият и устойчив пчеларски сектор в Европа зависи от гарантирането на здравето и устойчивостта на местните екотипове медоносни пчели в дългосрочен план предвид тяхното разнообразие и способност за адаптация към условията на местната среда;

    Т.

    като има предвид, че Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), в своя доклад, приет на 26 февруари 2016 г., както и Международният съюз за опазване на природата (IUCN) в своите Световни интегрирани оценки на системните инсектициди, предупредиха за намаляването на опрашителите; като има предвид, че пчелите са важен показател за качеството на околната среда;

    У.

    като има предвид, че пчеларите, земеделските стопани, еколозите и гражданите очакват действия въз основа на ясен научен консенсус относно всички причини за смъртността при пчелите, включително въздействието на активните вещества в състава на пестицидите (напр. някои неоникотиноиди и някои други системни инсектициди), което бе установено от ЕОБХ;

    Ф.

    като има предвид, че колебанията в научните констатации може отчасти да се отдаде на използването на различни аналитични методи и изследователски протоколи; като има предвид, че липсата на координация на равнище ЕС при научните изследвания на опрашителите, както и на достъпни и хармонизирани данни между заинтересованите страни водят до изобилие от разминаващи се или противоречащи си проучвания;

    Х.

    като има предвид, че е важно да се съхрани и задълбочи диалогът и сътрудничеството между всички заинтересовани страни (пчелари, земеделски производители, учени, НПО, местни органи, предприятия за растителна защита, частния сектор, ветеринарни лекари и широката общественост), да се координират научните изследвания и всички свързани събрани данни да бъдат споделяни своевременно;

    Ц.

    като има предвид, че е налице всеобщо искане за обща и хармонизирана база данни, която да включва, наред с другото, вида на културите и селскостопанските практики, наличието на вредители и болести, климатичните и метеорологичните условия, релефа и инфраструктурата, гъстотата на пчелните семейства и смъртността сред пчелите по региони, както и за съответните цифрови инструменти и технологии, които да са безопасни за пчелите, а също и медии, както бе предложено от инициативата „Европейско партньорство за пчелите“, приета през юни 2017 г.; като има предвид, че за да могат да бъдат взети решения въз основа на най-новите научни постижения са необходими резултатите от всеобхватния научен преглед на ЕОБХ, който вече бе забавен с повече от една година; като има предвид, че са необходими във възможно най-кратък срок ясни резултати по всички показатели за здравето на пчелите с оглед спиране и намаляване на смъртността сред пчелите, по-специално чрез полеви изпитвания; като има предвид, че пчеларите, селските стопани и гражданите очакват от Комисията да следи отблизо, съвместно със съответните агенции на ЕС и експерти от държавите членки, насоките на ЕОБХ за оценка на въздействието на продуктите за растителна защита върху пчелите, и очакват от държавите членки да ги прилагат надлежно;

    Ч.

    като има предвид, че производството на мед също така бива засегнато от климатичните условия, тъй като топлото и влажно време благоприятства производството на пчелен мед, докато студеното и едновременно влажно време го затруднява; като има предвид, че есенните и зимните загуби допринасят за оредяването на пчелните колонии и спада в медопроизводството, който може да достигне до 50 % в някои държави членки, и дори 100 % в някои региони;

    Ш.

    като има предвид, че следва да се обърне внимание на вариращите размери на пчелните популации в различните селскостопански области, като се има предвид, че те нарастват в някои произвеждащи мед страни и спада в други;

    Щ.

    като има предвид, че нарастването на смъртността сред пчелите принуждава пчеларите да закупуват по-често нови семейства, което води до увеличаване на производствените разходи; като има предвид, че цената на пчелните семейства се е увеличила най-малко четирикратно от 2002 г. насам; като има предвид, че смяната на едно пчелно семейство често води до спад на производството в краткосрочен и средносрочен план, тъй като новите семейства са по-малко продуктивни в началния период на установяването си; като има предвид, че пчеларите никога не използват толкова много пчелни семейства в производството на мед, колкото показва статистиката, тъй като те възстановяват първоначалния брой на колониите в хода на годината, за сметка на произвежданите количества, тъй като заместването на загубените семейства също изисква мед;

    АА.

    като има предвид, че през последните 15 години се наблюдава двойно увеличение в количествата на произвеждания и изнасян пчелен мед в някои трети държави; като има предвид, че ЕС е едва на 60 % самодостатъчен по отношение на меда — процент, който не се увеличава —, докато броят на кошерите в Съюза се е увеличил почти двойно между 2003 и 2016 г. и броят на пчеларите се е увеличил от около 470 000 на близо 620 000 за същия период; като има предвид, че през 2016 г. трите основни производители на мед са Румъния, Испания и Унгария, следвани от Германия, Италия и Гърция;

    АБ.

    като има предвид, че всяка година ЕС внася около 40 % от своя мед; като има предвид, че през 2015 г. вносният мед е бил средно 2,3 пъти по-евтин от произвеждания в ЕС; като има предвид, че годишно ЕС внася около 200 000 тона мед, предимно от Китай, Украйна, Аржентина и Мексико, което води до неизгодно конкурентно положение за европейските пчелари в сравнение с производителите от трети държави и пречи на постигането на по-висока степен на самодостатъчност; като има предвид, че внасяният мед често не отговарят на стандартите, прилагани за пчеларите в ЕС;

    АВ.

    като има предвид, че потребителите често мислят, че консумират мед, произведен в ЕС, докато всъщност част от този мед представлява смес между мед от ЕС и мед от трета страна, а голя дял от вносния мед е фалшифициран;

    АГ.

    като има предвид, че от 2002 г. насам количествата на меда от основните световни медопроизводителни региони са в застой или намаляват в резултат на лошото здраве на пчелите, докато количествата на произвеждания в Китай мед са се удвоили (на около 450 000 тона годишно от 2012 г. насам), което представлява повече от комбинираното производство на пчелен мед на ЕС, Аржентина, Мексико, САЩ и Канада;

    АД.

    като има предвид, че през 2015 г. повече от половината от внесения в ЕС мед е идвал от Китай — около 200 000 тона, което е два пъти повече, отколкото през 2002 г., въпреки че броят на пчелните семейства спада в други части на света; като има предвид, че според сдруженията на пчеларите и професионалистите от сектора голяма част от вносния пчелен мед от Китай може да е примесени с екзогенни захари от захарна тръстика или царевица; като има предвид, че не всички държави членки са в състояние да извършват анализи за установяване на нередности във връзка с вносния пчелен мед на контролните пунктове по външните граници на ЕС;

    АЕ.

    като има предвид, че медът е третият най-често фалшифицирания продукт в света; като има предвид, че фалшифицирането нанася съществени вреди на европейските пчелари и излага потребителите на сериозни рискове за здравето;

    АЖ.

    като има предвид, че според експерти, проблемът от 2002 г. с препарата хлорамфеникол е бил разрешен от изнасящите от Китай мед фирми не благодарение на спазването на правилата, а посредством използването на смолни филтри;

    АЗ.

    като има предвид, че на заседанието си през декември 2015 г. Съветът по селско стопанство и рибарство обсъди опасения за качеството по отношение на вноса на пчелен мед и конкурентоспособността на европейския сектор на пчеларството; като има предвид, че вследствие на това Комисията разпореди централизираните проверки на пчелния мед;

    АИ.

    като има предвид, че пробите на наличния в държавите членки мед бяха анализирани от Съвместния изследователски център, който констатира, наред с другото, че 20 % от пробите, взети по външните граници на ЕС и в помещенията на вносителите, не отговарят на критериите за състав и/или технологии на производство на пчелния мед, както са определени в Директива 2001/110/EО относно меда, и че в 14 % от пробите е установена добавена захар; като има предвид, че въпреки това, фалшивият и подправен мед продължава да влиза в Европа;

    АЙ.

    като има предвид, че според Кодекс алиментариус, който се използва в ЕС, медът е естествен продукт, към който не бива да се добавят вещества, от който не бива да бъдат извличани такива, и който не бива да бъде изсушаван извън кошерите;

    АК.

    като има предвид, че липсата на равновесие на европейския пазар на пчелен мед в резултат на вноса на едро на фалшив евтин мед намали наполовина продажната цена на пчелния мед в основните страни производителки в ЕС (Румъния, Испания, Унгария, България, Португалия, Франция, Италия, Гърция и Хърватия) между 2014 и 2016 г., и това продължава да поставя европейските пчелари в трудно и неблагоприятно положение;

    АЛ.

    като има предвид, че съгласно член 2, параграф 4, точка а), втора алинея от Директивата за меда, изменена с Директива 2014/63/ЕС, когато медът произхожда от повече от една държава членка или трета държава, задължителното указание на държавите на произход може да бъде заменено с едно от следните указания, както е целесъобразно: „смес от видове мед с произход от ЕС“, „смес от видове мед с произход извън ЕС“ или „смес от видове мед с произход от ЕС и извън него“; като има предвид, че етикетът „смес от видове мед с произход от ЕС и извън него“ не е достатъчно информативен за потребителя;

    АМ.

    като има предвид, че понастоящем опаковчиците и търговците на мед злоупотребяват с този начин на посочване на произхода с цел прикриване на истинската страна на произход, както и на количеството мед от различните държави, тъй като купувачите стават все по-добре информирани и изпитват недоверие към хранителни продукти от определени страни; като има предвид, че много сред големите производители на мед като САЩ, Канада, Аржентина или Мексико имат много по-строги изисквания за етикетирането на меда, отколкото опростените правила на ЕС и следователно предоставят много по-добри гаранции от ЕС при предоставяне на необходимата информация за потребителите;

    АН.

    като има предвид, че настоящите правила не вземат предвид измамните практики, засягащи преработените продукти като бисквити, зърнени закуски, сладкарски изделия, и т.н.; като има предвид, че етикетът „мед“ може да заблуди потребителя по отношение на истинското съдържание на даден продукт, тъй като той се използва често, когато много по-малко от 50 % от захарното съдържание на продукта произхожда от мед;

    АО.

    като има предвид, че стартиралата през 2014 г. европейска инициатива „Медена закуска“ имаше голям успех и тази чудесна инициатива е отворена за всички държави членки, като целта е да се допринесе за образованието на децата по отношение на консумацията на здравословни хранителни продукти, какъвто е медът, както и насърчаването на сектора на пчеларството; като има предвид, че на проведеното на 11 май 2015 г. заседание на Съвета по селско стопанство и рибарство Словения предложи 20 май да бъде официално обявен от ООН за Световен ден на пчелите — идея, която беше широко подкрепена от всички държави членки и бе одобрена от ФАО на конференцията ѝ, проведена през юли 2017 г. в Рим; като има предвид, че там беше договорено да се обърне специално внимание на пчеларския сектор от гледна точка на селското стопанство, защитата на растенията и устойчивото земеделие, тъй като пчелите оказват огромно въздействие върху екологичното равновесие в света;

    АП.

    като има предвид, че програмите в ЕС за схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училище представляват важен инструмент за възстановяване на връзката на децата със селското стопанство и разнообразието от селскостопански продукти в ЕС, и по-специално тези, които се произвеждат в техния регион; като има предвид, че в допълнение към популяризирането на пресните плодове и зеленчуци и прясното мляко тези програми дават възможност на държавите членки да включат и други характерни местни, регионални и национални продукти като меда;

    АР.

    като има предвид, че макар и включването на местните производители като участващи в схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училище да налага допълнителна административна и финансова тежест, потенциалните ползи по отношение на повишаването на осведомеността относно хранителните предимства на меда, значението на пчеларството, насърчаването на повишаването на консумацията и плавното включване на основно местни пчелари, биха благоприятствали сектора и веригата на меда като цяло; като има предвид, че участието на местните производители в програмите по линията на училищната схема на ЕС е затруднено поради ограничителното прилагане на законодателството спрямо директните доставки на малки количества мед в някои държави членки; като има предвид, че е от съществено значение да се насърчат производството и консумацията на местно равнище;

    АС.

    като има предвид, че годишното потребление на мед се различава извънредно много в отделните държави членки: докато държавите членки от Западна Европа имат средно потребление от 2,5—2,7 кг на човек, потреблението за държавите членки, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам в някои случаи е едва 0,7 кг; като има предвид, че европейските режими за качество, включително режимите за географско указание (ГУ), имат огромно значение за запазването и създаването на работни места; като има предвид, че досега са регистрирани над 30 ГУ за мед; като има предвид, че етикетите „европейска“ и „произведено в Европа“ често са свързани с продукти с висока стойност;

    АТ.

    като има предвид, че медът има благоприятно физиологично въздействие, особено по отношение на здравето, като се има предвид неговите антисептични, противовъзпалителни и лечебни свойства, които биха могли да бъдат допълнително признати в бъдещата селскостопанска политика;

    АУ.

    като има предвид, че многобройни примери за самоорганизация и директна продажба от пчеларите показват, че продажбата на пчелния мед, по-специално на билогичен мед, както и на други пчеларски продукти с къси вериги на доставки и на местни пазари на производителите, представлява огромен успех;

    АФ.

    като има предвид, че през последните години пчеларството в градска среда набира популярност и има потенциала да повиши осведомеността сред по-широк кръг граждани, включително деца, относно същността на пчеларството и ползите от него; като има предвид, че засаждането на цъфтящи растения в градините и градовете, извършвано от гражданите и/или от местните и регионалните органи, също допринася за обогатяване на пашата на опрашителите;

    АХ.

    като има предвид, че други пчелни продукти като цветен прашец, прополис, пчелен восък, пчелна отрова и пчелното млечице допринасят значително за благосъстоянието на гражданите и се използват като висококачествени храни и се търсят като част от естествения начин на живот; като има предвид, че те също така играят ключова роля в здравеопазването и козметичната индустрия, и следователно представляват допълнителен ресурс за подобряване на икономическото положение на пчеларите; като има предвид обаче, че тези продукти не са определени в Директивата за меда, като този пропуск работи срещу прилагането на ефективна секторна политика и възпира качествените действия и борбата срещу измамите и фалшифицирането; като има предвид, че всяка държава членка може да реши да забрани отглеждането на ГМО на своя територия с цел да се защитят европейските потребители от мед, замърсен с прашец от генетично модифицирани растения;

    АЦ.

    като има предвид, че в ЕС се внасят големи количества мед и това много често предизвиква сериозни смущения и дори кризи на пазара на мед в ЕС, допринасяйки за отслабването на пчеларския сектор; като има предвид, че пчеларският сектор заслужава да бъде третиран приоритетно от ЕС при договарянето на споразумения за свободна търговия, като медът и другите пчелни продукти следва да бъдат категоризирани като „чувствителни продукти“;

    Значението на пчеларството

    1.

    подчертава, че медоносните пчели, заедно с дивите пчели и други опрашители, извършват основни екосистемни и селскостопански услуги като опрашват цветята, включително земеделските култури, без които европейското селско стопанство и по-специално отглеждането на ентомофилни растения (растения, получени при опрашване от насекоми), нямаше да съществува; в тази връзка подчертава значението на общата селскостопанска политика, насочена към устойчиво развитие и укрепването на биологичното разнообразие, което е по-благоприятно не само за оцеляването на пчелите и за повторното им заселване, но също така и за селскостопанските добиви;

    2.

    призовава Комисията да гарантира приоритетното място на пчеларството в предложенията за бъдещата селскостопанска политика, по отношение на подкрепата и опростяването, научните изследвания и иновациите, както и образователните програми за пчеларство;

    3.

    подчертава, че макар и ЕС да може да предприеме допълнителни действия за пчеларите и пчелите, трябва да се признае приносът на ОСП в подкрепа на пчеларството и потенциално по-доброто опазване на околната среда и биологичното разнообразие посредством различни инструменти, като например мерките за разнообразяване на културите, екологично насочените площи (ЕНП), „Натура 2000“, биологичното земеделие, други агроекологични мерки, спомагащи за установяването на пчелните семейства, мерките за опазване на климата или Европейското партньорство за иновации;

    Подкрепата на ЕС за пчеларите

    4.

    подчертава, че финансирането на пчеларския сектор за производство на храни и терапевтични цели трябва да бъде структурирано по един по-целенасочен и ефективен начин и подходящо завишено в бъдещата селскостопанска политика (от 2021 г.);

    5.

    призовава Комисията и държавите членки да предоставят подкрепа за пчеларския сектор в ЕС посредством силни инструменти на политика и подходящи мерки за финансиране, съответстващи на актуалните запаси на пчели; следователно предлага увеличаване с 50 % в бюджетния ред на ЕС, предназначен за националните програми в областта на пчеларството, което отразява съществуващата понастоящем популация от медоносни пчели в ЕС и значението на сектора като цяло; настоятелно призовава всички държави членки, съгласно член 55 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, да разработят национални програма за своя пчеларски сектор;

    6.

    призовава Комисията задълбочено да обмисли включването на нова схема за подпомагане на пчеларите за ОСП след 2020 г., за да отрази по подходящ начин екологичната роля на пчелите като опрашители; подчертава във връзка с това, че специфичните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия, включително тези, които осъществяват дейности в най-отдалечените и планинските райони и островите, трябва да бъдат взети под внимание; освен това призовава Комисията да проучи допълнителни мерки, като например подкрепа при закупуването на восъчни основи;

    7.

    призовава пчеларите да се включат в активен диалог с компетентните органи с оглед на по-ефективното прилагане на националните програми в областта на пчеларството, като целта е те да бъдат подобрени и да се коригират евентуални проблеми, които могат да възникнат;

    Управление на риска

    8.

    призовава Комисията да започне проучване на осъществимостта на схема за управление на риска в пчеларството като част от национални програми в областта на пчеларството, с цел справяне със загубите на продукция, понасяни от професионалните пчелари; поради тази причина предлага обезщетение, изчислено в съответствие със средния оборот на засегнатите предприятия; подчертава, че застрахователните компании в редица държави членки отказват да застраховат пчелните колонии и че пчеларите срещат затруднения при достъпа си до инструментите за управление на риска по стълб II на ОСП. поради това призова Комисията и държавите членки да улеснят достъпа на пчеларите до инструментите за управление на риска;

    Съфинансирани от ЕС национални програми за пчеларство

    9.

    подчертава необходимостта от подходящо обучение в областта на пчеларството и насърчава държавите членки да включат това като предварително условие в националните програми; счита, че разходите за закупуване на пчеларско оборудване, които са допустими и съфинансирани по отделните национални програми в областта на пчеларството, следва да бъдат признавани през целия тригодишен програмен период, а не само за програмната година, през която са направени разходите;

    10.

    призовава държавите членки да разгледат възможността за въвеждане в националните програми в областта на пчеларството на схема за обезщетение за смъртността сред пчелните колонии вследствие на природни бедствия, болести или хищнически набези;

    11.

    призовава Комисията да предложи промяна в графика на програмната година за целите на националните програми в областта на пчеларството, така че краят и бъде удължен до 30 октомври, предвид факта, че съгласно действащия в момента регламент програмната година завършва на 30 юли — дата, която попада в рамките на активния пчеларски сезон в някои държави членки и поради това е неподходяща;

    12.

    отбелязва, че разпространението на кафявите мечки и на други хищници в някои региони на Европа поставя нови предизвикателства пред пчеларите във връзка с личната им сигурност и икономическите им дейности, и призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи мерки за справяне с този проблем, по-специално чрез обезщетяване за причинени щети;

    Научни изследвания, обучение и образование

    13.

    предлага разширяването и споделянето между държавите членки на темите и констатациите на научните изследвания по подобие на консорциума „Apitherapy project“ — особено когато те са финансирани от ЕС, — с цел да се избегне дублирането; призовава в тази връзка за създаването на обща цифрова база данни, хармонизирана на равнището на ЕС за обмен на информация между пчеларите, изследователите и всички участващи страни; поради това призовава Комисията да насърчава и стимулира европейските научноизследователски проекти в областта на пчеларството, като например програмата за научни изследвания на ЕОБХ в рамките на проекта „Събиране и споделяне на данни относно здравето на пчелите: към Европейско партньорство за пчелите“; счита, че по-високата степен на публични и частни инвестиции в технически и научни знания е от съществено значение и следва да бъде стимулирано на национално равнище и на равнището на ЕС, по-специално по отношение на генетичните и ветеринарните аспекти и разработването на иновативни лекарства за здравето на пчелите; подкрепя дейността на референтните институти и лаборатории в ЕС, която води до подобрена координация в областта на научните изследвания, наред с другото за целите на по-нататъшно разследване на причините за смъртността сред пчелите;

    14.

    призовава държавите членки да осигурят подходящи програми за основно и за професионално обучение за пчелари; изтъква, че извън селскостопанския и другите икономически аспекти на пчеларството учебният материал следва да съдържа знания, свързани с опрашването и други практики, като поддържането на екологичното равновесие и опазването на биологичното разнообразие, както и подобряването на условията за оцеляване на опрашителите в рамките на селскостопанските площи; счита, че следва също така да бъдат разработени, заедно с пчеларите, специфични модули за обучение по тези въпроси на селскостопанските производители, занимаващи се с отглеждането на земя; призовава Комисията и държавите членки да насърчават засиленото сътрудничество и обмена на знания и информация, включително усъвършенствани и взаимни системи за ранно предупреждение между земеделските производители и пчеларите, горските стопани, учените и ветеринарните лекари относно периодите на разпръскване и други начини на прилагане на инсектициди, превенцията и контрола на болести, технологиите, които не са вредни за пчелите, както и методите за растителна защита, които свеждат до минимум смъртността сред опрашителите;

    15.

    призовава Комисията да приеме препоръки, с цел да подкрепя различни национални висококачествени основни и професионални образователни програми по пчеларство в ЕС; призовава за това програмите да насърчават младите хора да навлязат в професията на пчеларството, предвид спешната необходимост за обновяването на поколенията в сектора; счита, че е необходимо да се доразвие потенциалът на сектора на пчеларството по начини, които са съобразени с потребностите на всички пчелари; призовава също така Комисията да работи с държавите членки и със сектора по създаването на кодекс на най-добри практики в пчеларството, който да е подкрепен с достъп до висококачествено обучение на равнището на държавите членки; по отношение на професионалното образование, насърчава факултетите по ветеринарна медицина в университетите да укрепят областите на ветеринарния надзор и участие; счита, че програми като „Хоризонт 2020“ и „Еразъм+“ следва да благоприятстват изследванията и обученията в областта на терапията с пчелни продукти;

    Здравето на пчелите и екологични аспекти

    16.

    отново изразява опасения, че повишената смъртност и влошаването на положението при пчелите и дивите опрашители, включително дивите пчели, в Европа ще имат силно отрицателно въздействие върху селското стопанство, производството на храни и продоволствената сигурност, биологичното разнообразие, екологичната устойчивост и екосистемите;

    17.

    изтъква необходимостта ЕС и неговите държави членки да предприемат необходимите и неотложни мерки, за да изпълнят широкомащабна и дългосрочна стратегия за здравето и повторното заселване на пчелите, за да се запазят понастоящем намаляващите на брой диви пчели в ЕС, също и чрез агроекологични мерки в подкрепа на създаването на пчелни колонии;

    18.

    изтъква значението на биологичното разнообразие за здравето и благоденствието на пчелите, като им се предоставят пчелни пасища и естествени и полуестествени местообитания, заедно с екстензивни постоянни пасища; насочва вниманието към постепенното изчезване на ценни медоносни фуражни растения — като например метличина, фий, магарешки бодил или бяла детелина, дължащо се на неподходящото използване на продукти за растителна защита, намаленото използване на пасищата като места за паша и повишеното им използване за производство на сено; отбелязва, че това води до липса на полен и така причинява недохранване на пчелите, което допринася за влошаването на здравето на пчелите и повишаването на уязвимостта им от патогенни организми и паразити; изтъква необходимостта от защита на дивите цветя и важните за насекомите видове в цяла Европа; припомня, че „зоните на пчеларство“ с коефициент 1,5 са вид ЕНП в рамките на екологизирането на ОСП; призовава Комисията, селекционерите на семена и селскостопанските производители да насърчават качествени схеми за отглеждане на растения с висок и доказан капацитет за производство на мед и полени в критериите за подбор, с предпочитание за максимално биологично разнообразие от адаптирани към местните условия и с местен произход видове и сортове;

    19.

    посочва необходимостта от подходящи финансови стимули за развиващите биологично пчеларство, предвид необходимите изисквания, на които те трябва да отговорят, както и нарастващото въздействие на околната среда;

    20.

    подчертава необходимостта от запазване на изключителното генетично наследство, разнообразието и способността за адаптиране на местните ендемични популации на медоносните пчели, като всяко от тези качества се е формирало у пчелите поколения наред в зависимост от особеностите на местната среда, като припомня, че това разнообразие е важно в борбата срещу инвазивни видове, включително паразити и болести;

    21.

    отбелязва, че основаното на монокултури земеделие намалява биологичното разнообразие и представлява риск от недостатъчно опрашване и изчезването на медоносна флора, и призовава държавите членки да разработят стратегии за засяване на произвеждащи нектар растения върху неизползвана земя; подчертава в тази връзка, че опазването на абиотични ресурси, по-специално почвата и водата, както и значителното разнообразие на цветен прашец и голямото разнообразие от хранителни вещества са от съществено значение за опазването на пчелите;

    22.

    във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да осигурят необходимите стимули за насърчаване на местно разработени практики, с цел опазване на ековидовете на медоносните пчели и отглеждането в целия ЕС;

    23.

    призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки за засилване на правната защита и финансовата подкрепа за местните екотипове и популации медоносни пчели в целия ЕС, включително чрез създаването на местно равнище на защитени от закона ендемични защитени зони за медоносните пчели;

    24.

    призовава Комисията да направи преглед на съществуващите и възникващите здравни рискове на европейско и международно равнище с цел определянето на план за действие за борба срещу смъртността при пчелите;

    25.

    настоятелно призовава Комисията да отбележи напредък в изпълнението на пилотните проекти за пчелите и други опрашители, като индикатори за екологичното здраве и здравето на местообитания, тъй като могат да се окажат полезни за разработването на бъдещата политика;

    26.

    призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските субсидии от различните бюджетни редове на ОСП вземат предвид подходящи за пчелите практики, като например създаването на ЕНП или отглеждането на диви цветя, които са предпочитани от пчелите, на земя под угар;

    27.

    подчертава необходимостта от прилагане на принципа на предпазливост, за да бъдат защитени опрашителите като цяло, били те питомни или диви;

    28.

    отбелязва, че здравите пчели са по-устойчиви на паразити, болести и хищници; разбира, че някои инвазивни чужди видове, например акарът Varroa destructor, малкият кошерен бръмбар (Aethina tumida), азиатският стършел (много агресивен вид спрямо останалите насекоми), както и американският гнилец и определени патогени като nosemosis са основни причини за смъртността сред пчелите и причина за сериозни икономически щети за пчеларите; потвърждава подкрепата си за пилотния проект, започнат от Европейския парламент, относно програмата за развъждане и подбор за научни изследвания в областта на устойчивостта на Varroa; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят приложните научни изследвания в целия ЕС чрез ефективни програми за развъждане, които създават пчелните видове, които са устойчиви по отношение на инвазивни видове и болести и притежават поведенческата характеристика за хигиена по отношение на акара Varroa; с оглед на риска някои инвазивни чужди видове, като Varroa destructor, да развият резистентност към някои ветеринарномедицински продукти (ВМП), насърчава държавите членки да извършват годишни проверки на степента на устойчивост на паразитите на различни активни вещества, използвани във ВМП; предлага да се запази задължителната борба срещу акара Varroa на равнището на ЕС;

    29.

    призовава Комисията да включи всички съответни производители на лекарства в изследванията за лекарства за пчелите, наред с другото с цел борба срещу Varroa destructor и избягване на отрицателните странични ефекти върху имунната система на пчелите от тези лекарства, както и да изгради обща ИТ платформа за споделяне на най-добри решения и лекарства със заинтересованите страни, да подобри достъпността на ветеринарните продукти, необходими за грижите за пчелите, да засили ролята на ветеринарните лекари в управлението на здравето на пчелите, както и да информира пчеларите относно всички налични решения; призовава за публични и частни научни изследвания в областта на биологичните и физичните алтернативни методи, които са безвредни за здравето на хората и животните, както и използването на естествени вещества и съединения за контрол на вароатозите, при отчитане на конкретните предимства на биологичното третиране;

    30.

    признава, че резултатите от извършвания от някои държави членки мониторинг за оценка на здравното състояние на пчелите са важни и следва да бъдат споделяни с останалите държави членки и с Комисията;

    31.

    призовава държавите членки и регионите да използват всички възможни средства за защита на местните и регионалните видове пчели (разновидности на Apis Mellifera) от нежеланото разпространение на натурализирани или инвазивни чужди видове с пряко или непряко въздействие върху опрашителите; подкрепя повторно заселване на кошерите, изгубени поради инвазивни чужди видове, с местни видове пчели; препоръчва на държавите членки да създадат центрове за развъждане и опазване на местни видове пчели; в тази връзка подчертава значението на разработването на стратегии за развъждане с цел увеличаване на честотата на ценните специфични особености сред местните популации на пчелите; отбелязва възможностите, уредени съгласно Регламент (ЕС) № 1143/2014 относно инвазивните чужди видове, както и евентуално съгласно наскоро приетите регламенти относно здравеопазването на животните и здравето на растенията (Регламент (ЕС) 2016/429 и съответно Регламент (ЕС) 2016/2031); изразява загрижеността си във връзка с това, че замърсен пчелен восък, внесен от Китай, често причинява здравословни проблеми на пчелите;

    32.

    призовава за добре обмислена процедура за разширяване на списъка на инвазивните растителни видове, които биха могли да доведат до намаляване на разнообразието на пчелните пасища в ЕС;

    Химични вещества, опасни за пчелите

    33.

    призовава Комисията да суспендира разрешението на активните вещества в пестицидите, които застрашават здравето на пчелите, въз основа на научните констатации на ЕОБХ, които се основават на полеви проверки, до публикуването на окончателната подробна оценка на въздействието на ЕОБХ; отново заявява, че всеки процес на вземане на решения трябва да се основава на научна оценка и констатации;

    34.

    призовава Комисията и държавите членки да действат въз основа на утвърдения научен консенсус и да забранят активните вещества в пестицидите, включително неоникотиноидите, и системните инсектициди, за които е научно доказано (въз основа на резултатите от лабораторни анализи и по-специално полеви проверки), че са опасни за здравето на пчелите; призовава в същото време към прилагането на безопасни алтернативни продукти или агрономски методи (напр. различни ефективни форми на управление на вредителите със слаба употреба на пестициди, биологичен контрол и интегрирано управление на вредителите), за да бъдат заменени активните вещества, които представляват риск за здравето на пчелите;

    35.

    призовава Комисията да следи отблизо, съвместно със съответните агенции на ЕС и експерти от държавите членки, насоките на ЕОБХ за оценката на въздействието на продуктите за растителна защита върху пчелите, и призовава държавите членки да ги прилагат;

    36.

    подчертава, че всеки продукт, който съдържа вещества, потвърдени като опасни за пчелите при използването им за селскостопански цели, следва да бъде етикетиран като „опасен за пчелите“;

    37.

    призовава Комисията и държавите членки незабавно да увеличат научните изследвания, с ясно определен график, на всички вещества, които могат да застрашат здравето на пчелите;

    38.

    подчертава, че дългосрочните въздействия на системичните продукти за растителна защита са подценени; приветства неотдавнашното приемане на пилотен проект за мониторинга на околната среда посредством наблюдението на медоносните пчели във връзка с използването на пестициди;

    39.

    признава, че устойчивостта на пчелите е значително отслабена от кумулативното излагане на химикали, което ги прави неспособни да се справят със стресови фактори, като влажни години, липса на нектар, болести или паразити, съобразно независими научни доказателства, преминали през партньорски преглед;

    40.

    припомня Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и по-специално член 14 от нея, който задължава всички земеделски производители да прилагат общите принципи на интегрираното управление на вредителите в своите стопанства, считано от 2014 г., и член 9 от нея, който установява цялостна забрана на въздушното пръскане;

    41.

    изтъква, че ЕС е въвел временни ограничения върху използването на четири неоникотиноидни инсектицида (клотианидин, тиаметоксам, имидаклоприд и фипронил) с цел да се смекчи въздействието върху пчелите;

    Борба с фалшифицирането на мед

    42.

    очаква държавите членки и Комисията да гарантират пълно съответствие на внесения мед и други пчелни продукти със стандартите за високо качество на ЕС, като по този начин се справят както с производителите на мед в страни извън ЕС, които използват непочтени методи, така и опаковчиците и търговците на мед от ЕС, които умишлено смесват фалшифициран вносен мед с мед от ЕС;

    43.

    призовава Комисията да разработи ефективни процедури за лабораторен анализ, като например изпитвания с ядрено-магнитен резонанс, които откриват специфични за пчелите пептиди и други специфични за тях маркери, с цел разкриването на случаи на фалшифициране на мед, и призовава държавите членки да налагат по-строги санкции на нарушителите; приканва Комисията да включи международно признати частни лаборатории, като френската EUROFINS или германската QSI, за да бъде извършен възможно най-съвършен анализ; призовава Комисията да разработи официална база данни за меда, като категоризира меда с различен произход, използвайки общ аналитичен метод;

    44.

    отбелязва, че предприятията за опаковане на мед, които смесват или преработват мед от различни производители, подлежат на мониторинг на безопасността на храните в ЕС, както е определено в Регламент (ЕО) № 853/2004; счита, че това следва да включва всички предприятия, които преработват внесен мед; посочва необходимостта да се избегне създаването на допълнителна финансова или административна тежест за пчеларите в ЕС, които опаковат своя собствен мед;

    45.

    изтъква, че предложените мерки биха засилили мониторинга на ЕС, прилаган към опаковчици на мед в държави извън ЕС, като по този начин се дава възможност на официалните контролни органи да установят, дали е използван фалшифициран мед, и се гарантира отстраняването му от хранителната верига;

    46.

    счита, че медът следва винаги да може да бъде идентифициран по протежение на веригата на продоволствени доставки, както и следва да подлежи на класифициране в съответствие с неговия растителен произход, независимо от това дали е местна или внесена стока, освен в случаи на директни сделки между производител и потребител; във връзка с това призовава за въвеждането на по-строги изисквания за проследимост на меда; счита, че предприятията, които внасят чуждестранен мед, както и веригите за търговия на дребно, следва да спазват правилата на ЕС и да продават само пчелни продукти, които са в съответствие с определението за мед в Codex Alimentarius;

    47.

    отправя искане Комисията да измени „Директивата за меда“, с цел да се дадат ясни определения и да се определят основните характеристики на всички пчелни продукти, като например монофлорен и многоцветен мед, прополис, пчелно млечице, пчелен восък, гранули цветен полен, пчелен хляб и пчелна отрова, както вече е призовавал в текстове, приети от Парламента;

    48.

    призовава Комисията обстойно да проучи функционирането на пазара на ЕС на храни, фуражи, добавки и лекарства за пчелите, както и да вземе необходимите мерки за рационализиране на пазара и предотвратяване на фалшифицирането и незаконната търговия с тези продукти;

    49.

    призовава Комисията да установи протоколи за равнищата, при които не се предприемат действия (NALs), референтните стойности за предприемане на действия (RPAs) или максималните граници за остатъчни вещества (MRLs) за пчелния мед и други продукти на пчеларството, за да бъдат обхванати веществата, които не могат да бъдат разрешени за сектора на пчеларството в ЕС, както и да хармонизира ветеринарния граничен контрол и контрола на вътрешния пазар, като има предвид, че в случая с меда вносът с ниско качество, примесите и заместителите нарушават функционирането на пазара и упражняват постоянен натиск върху цените и в крайна сметка върху качеството на продукта на вътрешния пазар, както и че трябва да има еднакви условия на конкуренция за продуктите и производителите от ЕС и от трети държави;

    50.

    запознат е с практическата значимост на система за ранно предупреждение за храни и фуражи и поради това приканва Комисията винаги да включва случаите на недвусмислено фалшив пчелен мед в списъка на RASFF (Система за бързо предупреждение за храни и фуражи);

    51.

    призовава Комисията да забрани разпространението на филтриран със смоли мед във възможно най-кратък срок, тъй като този мед е абсолютно лишен от биологична стойност;

    52.

    призовава за постоянни проверки на качеството на меда, внасян от трети държави, чието законодателство разрешава третирането на пчелните колонии с антибиотици;

    53.

    призовава Комисията да изготви производствени стандарти за восъчни основи, които следва да включват съответните позволени пропорции на парафин, гнилецови спори и акарицидни остатъци, като се има предвид, че съдържанието на акарицидни остатъци във восъка, използван за получаване на восъчна основа, не трябва да е такова, че да позволява на остатъчните вещества да могат да започнат да преминават в меда;

    54.

    призовава Комисията да осъществява цялостна проверка на широкомащабния внос на мед от Китай, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1036, и по-специално да проучи операциите на дружествата, изнасящи мед от Китай, както и да извършва оценка на качеството, дела на количеството и продажната цената на меда на пазара на пчелен мед в ЕС;

    55.

    счита, че с оглед на големите количества мед, внасяни от Китай — тенденция, която се засили през последните 15 години, изкупната цена на меда под реалните производствени разходи в ЕС и лошото качество на „фабричния“ (а не произведен), вносен мед следва да дадат на Комисията ясен знак, че е време да започне да разследва практиката на някои китайски износители с цел евентуално стартиране на антидъмпингова процедура;

    56.

    призовава Комисията да изиска официално предоставяне на мостри и изпитване на меда от държави извън ЕС по външните граници на ЕС, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 (предишния Регламент (ЕО) № 882/2004);

    57.

    отбелязва, че „Директивата за меда“, изменена с Директива 2014/63/EС, постановява, че държавата, в която е бил добит медът, трябва да бъде посочвана върху етикета, когато медът произхожда от една държава членка или трета държава; въпреки това признава, че са необходими по-нататъшни действия за справяне с измамите в областта на пчелните продукти и за справяне с нелоялната конкуренция, какъвто е случаят с фалшивия „мед“;

    58.

    припомня на Комисията, че потребителите имат право да знаят за мястото на произхода на всички хранителни продукти; счита, въпреки това, че указания като „смес от мед, произхождащ от ЕС“, „смес от мед, непроизхождащ от ЕС“ и най-вече „смес от мед, произхождащ и непроизхождащ от ЕС“ изцяло прикриват произхода на меда от потребителя и следователно не изпълняват принципите на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите; поради това призовава Комисията да гарантира точното и задължително етикетиране на меда и пчелните продукти, както и по-голяма хармонизация за производството на мед, в съответствие със законодателството в областта на схемите за качество за селскостопанските продукти, за да се избегне подвеждане на потребителите и да се улесни откриването на измами; признава успеха на директните продажби на мед, които премахват част от проблема по отношение на обозначаването на произхода;

    59.

    изисква описанието „смес от мед, произхождащ и непроизхождащ от ЕС“ да бъде заместено с указание на конкретната държава или държави, от които произхожда медът в крайния продукт, като държавите бъдат посочени в реда, съответстващ на процента използвано количество в крайния продукт (като допълнително се посочва процентът за съответните държави за дадения продукт);

    60.

    призовава Комисията да измени Директивата за меда по отношение на използването на наименованието „мед“, изразите „съдържащ мед“ или „приготвен с мед“ при обозначаването на преработени продукти, или в графични или неграфични елементи, посочващи, че продуктът съдържа мед, така че тези означения да могат да се използват единствено ако поне 50 % от захарното съдържание на продукта произхожда от мед;

    61.

    подкрепя идеята за това държавите членки да наложат задължението за посочване на мястото на произход на пчелния мед върху меда и други пчелни продукти, какъвто е случаят с някои месни и млечни продукти;

    Популяризиране на пчелните продукти и терапевтичната употреба на меда

    62.

    приветства европейската инициатива „Медена закуска“ и насърчава държавите членки да информират децата за местни продукти и преоткриването на отдавна установени традиции в производството; отбелязва, че медът има високо съдържание на калории и може да се използва умерено за замяна на рафинираната захар и други подсладители, като по този начин допринася за общественото здраве;

    63.

    изтъква, че медът е един от селскостопанските продукти, които биха могли да бъдат включени в схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училище; насърчава държавите членки да стимулират участието на местните производители на мед в съответните училищни програми и изтъква значението на образователните мерки, насочени към повишаване на осведомеността сред младите хора за местните продукти, при същевременно разкриване на света на селското стопанство пред децата;

    64.

    призовава Комисията да представи предложение за увеличаване на ежегодната подкрепа на ЕС за тези програми с 50 %, за да се даде възможност на програмите да работят ефективно, като се организират предучилищни конкурси и местните продукти, като например мед, маслини и маслиново масло, да бъдат включени по подходящ начин;

    65.

    призовава Комисията да изготви доклад относно консумираното количество мед и моделите на потребление във всички държави членки, заедно с доклад относно различните терапевтични практики, използващи мед, цветен прашец, пчелно млечице и пчелна отрова в ЕС; изтъква нарастващото значение на терапията с пчелни продукти като логична алтернатива на лечение с традиционни лекарствени продукти и поради това насърчава всички държави членки да насърчават тези продукти сред медиците и парамедиците и обществеността в ЕС;

    66.

    призовава Комисията да вземе под внимание доброволното въвеждане на марката „Мед от ЕС“, която обозначава мед с произход 100 % и само в държавите-членки на ЕС; призовава също така Комисията да направи всичко възможно, за да се гарантира, че ООН ще обяви 20 май за Световен ден на пчелите;

    67.

    призовава Комисията да задели определена сума от бюджета на ЕС за реклама за популяризиране на пчелните продукти от ЕС за консумация и медицински цели, включително мерки като насърчаване на директните продажби на мед на местни пазари, публични дегустации на мед, семинари и други събития; насърчава държавите членки да увеличат местните и регионалните продажби на мед, по-специално на био мед, с всички средства, с които разполагат, и по-специално като окажат интензивна подкрепа на късите вериги на доставка чрез програмите за развитие на селските райони и като насърчават висококачествени продукти на основата на схеми за географско обозначаване; отчита ролята на консумацията на местно произведен мед като средство за изграждането на резистентност към местните алергени; призовава Комисията да включи пчелния восък като продукт, обхванат от Регламент (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, като се има предвид нарастващият интерес от страна на потребителите и производителите, както и дългогодишното традиционна производство в някои държави членки;

    68.

    предлага, държавите членки да насърчават — с всички средства, с които разполагат — употребата на продукти на пчеларството, като цветен прашец, прополис или пчелното млечице, във фармацевтичната промишленост;

    69.

    призовава Комисията да насърчава хармонизирането на законодателството на държавите членки в областта на биологичното производство на мед, за да се преодолеят евентуалните несъответствия, които могат да попречат на европейските биологични пчелари да навлязат на пазара при еднакви правила;

    70.

    изисква от Комисията да гарантира, че медът и другите пчелни продукти ще се считат за „чувствителни продукти“ в текущите или бъдещите преговори за споразумения за свободна търговия, тъй като пряката конкуренция може да изложи пчеларския сектор в ЕС на твърде висок или неустойчив натиск; поради това призовава Комисията потенциално да ги изключи от обхвата на преговорите по споразумения за свободна търговия;

    71.

    призовава Комисията и държавите членки да разработят в сътрудничество със секторите на селското стопанство и на пчеларството система за етикетиране, която да благоприятства установяването на отговорна производствена система по отношение на пчелите;

    72.

    приветства продължаващата тенденция за градско пчеларство и в същото време призовава за тясно и задължително интегриране между сдруженията на пчеларите и органите, както и за въвеждането на минимални стандарти за спиране на неправомерните животновъдни практики и предотвратяване на умишленото разпространение на болести и заболявания сред пчелните популации;

    o

    o o

    73.

    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

    (1)  ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 43.

    (2)  https://ec.europa.eu/agriculture/honey_en

    (3)  Това води до намалена продуктивност, тъй като пчеларите трябва да увеличат запасите от пчели, за да произвеждат еквивалентни количества мед;

    (4)  „Генотипове на медоносните пчели и околната среда“ в Journal of Agricultural Research 53 (2), стр. 183—187 (2014 г.)


    Top