Šis dokuments ir izvilkums no tīmekļa vietnes EUR-Lex.
Dokuments 52017PC0807
Recommendation for a COUNCIL DECISION authorising the opening of negotiations for an agreement between the European Union and Tunisia on the exchange of personal data between the European Union Agency for Law Enforcement Cooperation (Europol) and the Tunisian competent authorities for fighting serious crime and terrorism
Препоръка за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма
Препоръка за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма
COM/2017/0807 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.12.2017
COM(2017) 807 final
Препоръка за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕПОРЪКАТА
В глобализирания свят, където тежката престъпност и тероризмът имат все по-често транснационално и поливалентно измерение, правоприлагащите органи следва да могат пълноценно да си сътрудничат с външни партньори, за да гарантират сигурността на гражданите. Поради това Европол следва да може да обменя лични данни с правоприлагащите органи на трети държави, доколкото това е необходимо за изпълнението на неговите задачи.
След влизането в сила на Регламент 2016/794 на 1 май 2017 г. 1 и съгласно Договора Комисията отговаря за воденето на преговори от името на Съюза с цел сключване на международни споразумения с трети държави за обмен на лични данни с Европол 2 . Доколкото е необходимо за изпълнението на неговите задачи, Европол може да установява и поддържа отношения на сътрудничество с външни партньори чрез работни и административни договорености, които не могат сами по себе си да бъдат правно основание за обмен на лични данни.
Като се имат предвид политическата стратегия, очертана в Европейската програма за сигурност 3 , заключенията на Съвета 4 и Глобалната стратегия 5 , както и оперативните нужди на правоприлагащите органи в целия ЕС и потенциалните ползи от по-тясното сътрудничество в тази област, Комисията смята за необходимо да започне в най-скоро време преговори с осемте държави, посочени в Единадесетия доклад за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност 6 .
Комисията направи оценка на приоритетните държави, като взе предвид оперативните нужди на Европол. В Стратегията на Европол за периода 2016—2020 г. като приоритет за засилени партньорства е посочен Средиземноморският регион 7 . Във Външната стратегия на Европол за периода 2017—2020 г. също се подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между Европол и Близкия изток/Северна Африка (БИСА) поради настоящата терористична заплаха и предизвикателствата, свързани с миграцията 8 .
Европол няма сключени споразумения с нито една държава в този регион. При все това сътрудничеството с Тунис посредством Интерпол свидетелства за желанието на страната да обменя информация с партньори в областта на правоприлагането.
Настоящата препоръка се отнася конкретно до преговорите с Тунис, макар че сътрудничеството с всяка държава от БИСА трябва да се разглежда в контекста на региона като цяло. Нестабилността на региона в сегашния момент, и по-специално продължаващите конфликти в Либия, представлява значима дългосрочна заплаха за ЕС, на която трябва да се противодейства незабавно. Това се отнася както за ефективната борба с тероризма и свързаната с него организирана престъпност 9 , така и за свързаните с миграцията предизвикателства, като например подпомагането на незаконната миграция и трафика на хора. Сътрудничеството с местните правоприлагащи органи е от решаващо значение за справянето с тези предизвикателства.
Въз основа на техническите диалози за определяне на общи действия за подобряване на обмена на информация и съвместните оперативни действия за правоприлагане ЕС вече е съгласувал с Тунис списък с действия за засилване на сътрудничеството между съответните правоприлагащи служби, за осигуряване на помощ за изграждане на капацитет по линия на съответните регионални и/или двустранни програми и за разработване на оперативни действия в съответствие със съвместно съгласувана рамка 10 . Това обаче не включва предаването на лични данни.
Политически контекст
Отношенията между ЕС и Тунис датират още от 1976 г., като значително се ускориха през 1995 г. с подписването на споразумение за асоцииране между Тунис и ЕС, с което се сложи началото на две десетилетия взаимноизгодни икономически и търговски отношения.
Подкрепата на ЕС за тунизийския народ обхваща много области на политиките, в това число придружаването на изборния процес, насърчаването на правата на човека, подкрепата за демократичните и социално-икономическите реформи, както и повишаването на сигурността и укрепването на гражданското общество. При преразглеждането на европейската политика за съседство (ЕПС) бяха посочени три допълнителни области за сътрудничество: 1) икономическо развитие за стабилизиране; 2) измерение „сигурност“ и 3) миграция и мобилност 11 . Освен това ЕС предложи на Тунис да установят по-тесни връзки във всички сфери посредством засилена икономическа и търговска интеграция и партньорство за мобилност. През 2012 г. Тунис и ЕС се споразумяха за „привилегировано партньорство“ за засилени отношения и интеграция 12 .
ЕС пое ангажимент да засили практическото осъществяване на широкото си сътрудничество с Тунис в областта на сигурността, борбата с тероризма и предотвратяването на радикализацията и използващия насилие екстремизъм 13 , включително чрез засилване на сътрудничеството между Тунис и съответните агенции и органи на ЕС, включително Европол 14 . От своя страна Тунис отдава голямо значение на предотвратяването на радикализацията и борбата с тероризма 15 и получава подкрепа, наред с другото, от Европейската мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията 16 .
След провелия се на 11 май 2017 г. Съвет за асоцииране ЕС—Тунис, понастоящем ЕС и Тунис работят по съгласуването на нови стратегически приоритети. На това заседание и двете страни изтъкнаха напредъка, постигнат в двустранното им сътрудничество в областта на сигурността и борбата с тероризма, и отбелязаха със задоволство значителното подобрение на обстановката в Тунис от гледна точка на сигурността, най-вече благодарение на усилията на националните сили за сигурност.
Втората сесия на диалога на високо равнище по въпросите на сигурността, проведена в Брюксел на 19 януари 2017 г., даде израз на общата воля за засилване на сътрудничеството в тази област, като същевременно се насърчава цялостното зачитане на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи 17 .
С Тунис вече се води диалог по въпросите на борбата с тероризма и сигурността и има план за действие, обхващащ сътрудничеството в областта на правоприлагането, в който се споменава бъдещото споразумение за сътрудничество с Европол. В заключенията от заседанието, проведено на 19 януари, сътрудничеството между Европол и тунизийските органи беше включено сред приоритетите за сътрудничество между ЕС и Тунис.
Оперативни нужди
Въз основа на данните в SOCTA от 2017 г. 18 и TE-SAT от 2017 г. 19 , посочените по-горе дискусии и наред с другото, вътрешните за Европол експертни знания сътрудничеството с Тунис е необходимо най-вече за да се противодейства на следните престъпни явления:
Тероризъм: терористичните групи, действащи в региона и през границите (включително в Либия и Сахел), представляват заплаха за Тунис и ЕС, които бяха подложени на терористични нападения.
Освен за подобряване на представата за заплахата и на откриването на нови тенденции по-тясното сътрудничество, включващо обмена на лични данни, е необходимо, за да се противодейства на явлението „чуждестранни бойци терористи“ (в това число заподозрени с двойно гражданство или законно пребиваващи), както и за ефективното откриване, предотвратяване и наказателно преследване на пътуванията с цел тероризъм (включително евентуалното проникване в миграционните потоци), терористичните злоупотреби с интернет, финансирането на тероризма и връзката с организираната престъпност.
Трафикът на огнестрелни оръжия в региона рязко се увеличи вследствие на продължителните конфликти в Либия. Сериозен проблем са маршрутите за трафик през Тунис от Либия и Сахел.
ЕС и Тунис си сътрудничат в областта на огнестрелните оръжия и съгласуваха работна програма, включваща обучение и изграждане на капацитет. Тъй като сътрудничеството става все по-интензивно, подобряването на обмена на информация и последващите разследвания става още по-наложително.
Трафик на наркотици: регионът на Близкия изток/Северна Африка (БИСА) е основен източник, транзитна точка и потребител на незаконни наркотици. Регионът влияе на и е отрицателно повлиян от злоупотребата с незаконни вещества и производството им, тъй като на север е налична стабилна клиентела, на юг се намира контрабандният маршрут през Сахел, а от изток на запад го пресича маршрутът на хероина.
Тунис е важна транзитна страна за предназначения за Европа кокаин от Латинска Америка. Страната съобщава за безпрецедентни конфискации на кокаин от Южна Америка и изглежда, че освен местоназначение за кокаина, тя е и транзитна точка за трафика с него. През 2016 г. по линия на финансираната от ЕС програма „Пътят на кокаина“ (компонент AIRCOP — проект за комуникация между летищата) в Тунис беше учредена като правоприлагащ орган съвместна специална група за възпиране на трафика на наркотици през летищата.
Организираната контрабанда на мигранти се засили значително през 2017 г., като организираните контрабандни мрежи се използват най-вече от тунизийски граждани, за да емигрират незаконно в ЕС. Правителството на Тунис отбелязва известен успех в борбата с тази нараснала заплаха, но все пак предоставянето на допълнителна специализирана подкрепа от Европол ще укрепи способностите му и ще подобри обмена на информация. Сътрудничеството с тунизийските органи би било от полза и за разкриването на документни измами — престъпна дейност, свързана с контрабандата на мигранти.
2.ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕПОРЪКАТА
С Регламент (ЕС) 2016/794 относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) се установява правната уредба на тази агенция, и по-специално нейните цели, задачи и материална компетентност, гаранциите за защита на данните и начините за сътрудничество с външни партньори.
Настоящата препоръка е в съответствие с разпоредбите на Регламента за Европол.
Целта на настоящата препоръка е Съветът да упълномощи Комисията да води преговорите за бъдещото споразумение от името на ЕС. Правното основание Съветът да разреши започването на преговорите е член 218, параграфи 3 и 4 от ДФЕС.
В съответствие с член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията е определена за преговарящ за Съюза за споразумението между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма.
Препоръка за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 218, параграфи 3 и 4 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета 20 бе приет на 11 май 2016 г. и се прилага от 1 май 2017 г.
(2)С посочения регламент, и по-специално с член 25 от него, се установяват правилата за предаване на лични данни от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) на трети държави и международни организации. Европол може да предава лични данни на орган на трета държава въз основа на международно споразумение, сключено между Съюза и тази трета държава съгласно член 218 от ДФЕС, което предоставя достатъчни гаранции по отношение на защитата на личния живот и на основните права и свободи на физическите лица.
(3)Следва да започнат преговори с цел сключването на такова споразумение между Европейския съюз и Тунис.
(4)Споразумението следва да зачита основните права и да спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на личен и семеен живот, признато в член 7 от Хартата, правото на защита на личните данни, признато в член 8 от Хартата, и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата. Споразумението следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Комисията се упълномощава да договори, от името на Съюза, споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма.
Член 2
Указанията за водене на преговорите са посочени в приложението.
Член 3
Преговорите се водят в консултация с [наименование на специалния комитет — добавя се от Съвета].
Член 4
Адресат на настоящото решение е Комисията.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел,20.12.2017
COM(2017) 807 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Препоръка за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма
ПРИЛОЖЕНИЕ
Указания за водене на преговори за споразумение между Европейския съюз и Тунис относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и тунизийските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма
В хода на преговорите Комисията следва да се стреми към постигане на целите, изложени подробно по-долу.
(1)Целта на споразумението е да се осигури правното основание за предаването на лични данни между съответно Европол и компетентните органи на Тунис, за да се подпомогнат и засилят действията на компетентните органи на тази държава и на държавите членки, както и тяхното взаимно сътрудничество за предотвратяване на тежката международна престъпност и тероризма и за борба с тях, като същевременно се осигурят подходящи гаранции по отношение на защитата на правото на неприкосновеност на личния живот, личните данни и основните права и свободи на физическите лица.
(2)За да се гарантира спазването на принципа на ограничаване в рамките на целта, сътрудничеството по линия на споразумението е свързано единствено с престъпленията и свързаните престъпления от компетентността на Европол в съответствие с член 3 от Регламент 2016/794 (наричани заедно по-нататък „престъпленията“). По-конкретно, сътрудничеството следва да бъде съсредоточено върху борбата с тероризма и предотвратяването на радикализацията, върху противодействието на организираната престъпност, и по-специално на незаконния трафик на огнестрелни оръжия, трафика на наркотици и контрабандата на мигранти, и върху борбата с киберпрестъпността.
(3)В споразумението трябва да се посочат ясно и точно необходимите гаранции и мерки за контрол при обмена на лични данни между Европол и тунизийските компетентни органи по отношение на защитата на личните данни и на основните права и свободи на физическите лица, независимо от тяхната националност и място на пребиваване.
По-специално:
а)Целите на обработването на лични данни от страните в контекста на споразумението трябва да бъдат посочени точно и ясно и не трябва да надхвърлят необходимото във всеки отделен случай за предотвратяването на и борбата с тероризма и престъпленията, посочени в споразумението.
б)Личните данни, предадени от Европол в съответствие със споразумението, трябва да се обработват добросъвестно, на легитимно основание и само за целите, за които са били предадени. В споразумението трябва да се предвиди възможността при предаването на данните Европол да посочва дали съществуват ограничения за достъпа до тях или за използването им, включително що се отнася до предаването, заличаването или унищожаването им. Личните данни трябва да са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото във връзка с тази цел. Те трябва да са точни и актуални. Те не трябва да се съхраняват за по-дълго време, отколкото е необходимо за целите, за които са били предадени.
в)На Европол се забранява предаването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и на генетични данни и данни за здравословното състояние и сексуалния живот, освен ако това не е строго необходимо и пропорционално в отделни случаи за предотвратяването на или борбата с престъпленията, посочени в споразумението, и при наличието на подходящи гаранции. Освен това в споразумението следва да се предвидят конкретни гаранции във връзка с предаването на лични данни на жертви на престъпления, свидетели или други лица, които могат да предоставят информация относно престъпления, както и на ненавършили пълнолетие лица.
г)Споразумението трябва да гарантира приложими права на лицата, чиито лични данни се обработват, чрез определяне на правила за правото на достъп до тези данни, коригирането и изтриването им, включително конкретните основания, при които са възможни всякакви необходими и пропорционални ограничения. Споразумението също така трябва да гарантира приложими права на административна и съдебна защита на всяко лице, чиито данни се обработват по силата на споразумението, и да гарантира ефективни средства за правна защита.
д)В споразумението трябва да се определят правилата относно съхранението, преразглеждането, коригирането и заличаването на лични данни, както и за воденето на отчетност за целите на регистрирането и документирането, а също и относно информацията, която да се предоставя на физическите лица. В него следва също така да се предвидят гаранции по отношение на автоматизираното обработване на лични данни.
е)В споразумението трябва да се посочат критериите, въз основа на които се указват надеждността на източника и точността на данните.
ж)В споразумението трябва да се предвиди задължението да се гарантира сигурността на личните данни посредством подходящи технически и организационни мерки, включително като се позволява само на упълномощени лица да имат достъп до личните данни. В споразумението трябва да се предвиди също така задължението за уведомяване в случай на нарушение на сигурността на личните данни, което засяга данни, предадени по силата на споразумението.
з)Последващите предавания на информация от компетентните органи на Тунис на други органи в Тунис трябва да е разрешено единствено за целите на споразумението и при спазване на подходящи условия и гаранции.
и)Същите условия като посочените в буква з) трябва да се прилагат и за последващото предаване на информация от компетентните органи на Тунис до органите на трета държава, с допълнителното изискване, че подобни последващи предавания трябва да са разрешени само по отношение на трети страни, на които Европол има право да предава лични данни въз основа на член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/794.
й)Споразумението трябва да предвижда система за надзор от страна на един или няколко независими публични органа, отговорни за защитата на личните данни и разполагащи с ефективни правомощия за разследване и намеса, за да упражняват надзор над публичните органи на Тунис, които използват личните данни/обменената информация, както и за да встъпват в съдебни производства. По-специално, независимите органи трябва да разполагат с правомощия за разглеждането на жалби, подадени от физически лица във връзка с използването на техните лични данни. Публичните органи, които използват лични данни, трябва да са отговорни за спазването на правилата за защита на личните данни по силата на споразумението.
(4)В споразумението трябва да се предвиди ефективен механизъм за уреждане на спорове, свързани с неговото тълкуване и прилагане, за да се гарантира, че страните спазват взаимно договорените правила.
(5)В споразумението трябва да се съдържа разпоредба относно влизането му в сила и валидността му, както и разпоредба, съгласно която всяка от страните да може да го прекрати или да спре действието му.
(6)Ако е необходимо, в споразумението може да се включи клауза относно неговото териториално приложение.
(7)В споразумението може да се предвидят разпоредби относно мониторинга и периодичната оценка на споразумението.
(8)Споразумението трябва да бъде еднакво автентично на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски език и трябва да съдържа езикова клауза за тази цел.