ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.11.2017

COM(2017) 677 final

2017/0305(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно насоки за политиките за заетост на държавите членки

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

В Договора за функционирането на Европейския съюз от държавите членки се изисква да разглеждат икономическата си политика и насърчаването на заетостта като въпроси от общо значение и да координират действията си в рамките на Съвета. В Договора се предвижда, че Съветът приеме насоки за заетостта (член 148), като се пояснява, че те трябва да бъдат съвместими с общите насоки на икономическите политики (член 121).

Общите насоки на икономическите политики не са ограничени във времето, но насоките за заетостта трябва да се изготвят ежегодно. За първи път насоките бяха приети заедно (т.нар. „интегриран пакет“) през 2010 г. в подкрепа на стратегията „Европа 2020“. Интегрираните насоки останаха непроменени до 2014 г. През 2015 г. бяха приети преработени интегрирани насоки. Освен че определят обхвата и рамката на координирането на политиката на държавите членки, насоките служат и за основа на специфичните за всяка държава препоръки в съответните области.

Настоящите интегрирани насоки са в основата на стратегията „Европа 2020“ в контекста на новия подход към изготвяне на икономическата политика, изграден върху инвестициите, структурните реформи и фискалната отговорност. В тази рамка с тях се цели подкрепа за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и на целите на Европейския семестър за координиране на икономическата политика.

Насоките за политиките за заетостта на държавите членки се представят под формата на решение на Съвета относно насоките за политиките за заетостта на държавите членки — част II от Интегрираните насоки. Преразгледаните насоки за политиките за заетост на държавите членки бяха изменени, за да бъдат приведени в съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права, като целта е Европа да стане по-конкурентоспособна и да се превърне в по-добро място за инвестиции, създаване на работни места и засилване на социалното сближаване.

Преразгледаните интегрирани насоки за заетостта са следните:

Насока 5:    Насърчаване на търсенето на работна ръка

Насока 6:    Подобряване на предлагането на работна ръка:достъп до заетост, умения и компетентности

Насока 7:    Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог

Насока 8:    Насърчаване на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността

2017/0305 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно насоки за политиките за заетост на държавите членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 148, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като взе предвид становището на Комитета на регионите,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като има предвид, че:

(1)Държавите членки и Съюзът трябва да работят за изготвянето на координирана стратегия за заетостта и по-специално — за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които реагират бързо на икономическите промени, с цел да бъдат постигнати целите за пълна заетост и социален прогрес, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз. Като отчитат националните си практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.

(2)Съюзът трябва да се бори със социалното изключване и дискриминацията и да стимулира социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани със стремежа към висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата с бедността и социалното изключване, както и постигането на висококачествено образование и обучение.

(3)В съответствие с Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на фискалната, макроикономическата и структурната политика. Като част от тези инструменти, настоящите насоки за политиките за заетост на държавите членки, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета, съставляват Интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Тяхното предназначение е да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски и национални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна комбинация от икономически и социални политики, която следва да доведе до положителни вторични ефекти.

(4)Насоките за политиките за заетостта са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, действащото законодателство на Европейския съюз и различни инициативи на ЕС, включително препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта 1 , препоръката на Съвета относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда 2 , препоръката на Съвета относно повишаване на уменията 3 и предложението за препоръка на Съвета за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване 4 .

(5)Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно наблюдение на икономическите, бюджетните и социалните политики и политиките в областта на заетостта и има за цел да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално във връзка със заетостта, образованието и намаляването на бедността, както е предвидено в Решение 2010/707/ЕС на Съвета 5 . От 2015 г. насам европейският семестър бе непрекъснато укрепван и рационализиран, по-специално с цел да се съсредоточи в по-голяма степен върху заетостта и социалните въпроси и да се улесни диалогът с държавите членки, социалните партньори и представителите на гражданското общество.

(6)Възстановяването на Европейския съюз от икономическата криза подкрепя положителните тенденции на пазара на труда, но все още продължават да съществуват важни предизвикателства и различия в икономическите и социалните постижения между държавите членки и в рамките на отделните държави. Кризата подчерта тясната взаимозависимост на икономиките и трудовите пазари на държавите членки. Основното предизвикателство днес е постигането в Съюза на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези политически действия следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането и да включват насърчаване на инвестициите, подновен ангажимент за подходящо планирани структурни реформи, които подобряват производителността, растежа, социалното сближаване и икономическата устойчивост спрямо сътресения и отговорното поведение във фискалната област, като същевременно се отчита тяхното социално въздействие и отражението им върху заетостта.

(7)Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са в съответствие с националните практики на социален диалог и да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на конкурентоспособността, създаването на работни места, политиките за учене през целия живот и за обучение, както и реалните доходи.

(8)Държавите членки и Съюзът следва също така да разгледат социалните последиците от икономическата и финансова криза и да се стремят към изграждането на приобщаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот, както е подчертано и в препоръката на Комисията относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда 6 . Необходими са действия за преодоляване на неравенството, за гарантиране на достъп и възможности за всички и за намаляване на бедността и социалното изключване (включително по отношение на децата), по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и системи за социална закрила и се премахнат пречките за участие в образование/обучение и в пазара на труда. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в ЕС трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че новите трудови правоотношения поддържат и укрепват европейския социален модел.

(9)След широко обществено допитване Европейският парламент, Съветът и Комисията подписаха на 17 ноември 2017 г. междуинституционална прокламация относно европейския стълб на социалните права 7 . В рамките на стълба се определят 20 основни принципа и права с цел да се допринесе за правилно и справедливо функциониране на пазарите на труда и социалните системи. Те са групирани в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. Стълбът е замислен като референтна рамка за наблюдение на резултатите в сферата на заетостта и социалната сфера, постигнати от държавите членки, за придвижване напред на реформите на национално равнище и за да послужи като ориентир за подновен процес на сближаване в Европа. Като се има предвид значението на тези принципи за координирането на структурните политики, насоките за заетостта са съгласувани с принципите на европейския стълб на социалните права.

(10)Европейският стълб на социалните права се придружава от набор от показатели, с чиято помощ ще се следи изпълнението и напредъкът по постигане на заложените в стълба цели — с него ще се проследяват тенденциите и представянето на държавите от ЕС и ще се оценява напредъкът в прехода към социално-икономическо сближаване във възходяща посока. Така извършеният анализ ще се използва в рамките на европейския семестър за координация на икономическите политики.

(11)Интегрираните насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки. Държавите членки следва пълноценно да използват Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза за стимулиране на заетостта, социалното приобщаване, ученето през целия живот, образованието, както и за подобряване на публичната администрация. Макар Интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни власти с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.

(12)Комитетът по заетостта и Комитетът за социална закрила следва да следят за съответствието на изпълняваните политики с насоките за политиките за заетостта, като действат в рамките на мандата си съгласно Договорите. Тези комитети и други подготвителни органи на Съвета, свързани с координацията на икономическите и социалните политики, следва да работят в тясно сътрудничество.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приемат се насоките за политиките за заетостта на държавите членки, съдържащи се в приложението. Тези насоки са част от Интегрираните насоки „Европа 2020“.

Член 2

Насоките, съдържащи се в приложението, се вземат предвид от държавите членки в техните политики за заетостта и програми за реформи, за които те представят доклад в съответствие с член 148, параграф 3 от ДФЕС.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1—6 

(2)    OВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1—5

(3)    OВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1—6

(4)    COM/2017/0563 final — 2017/0244 (NLE)

(5)    OВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46–5

(6)    COM/2008/0639 final

(7)    xxx

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел,22.11.2017

COM(2017) 677 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно насоки за политиките за заетост на държавите членки

ПРИЛОЖЕНИЕ

Насока 5: Насърчаване на търсенето на работна ръка

Държавите членки следва да подпомагат създаването на качествени работни места, включително чрез намаляване на пречките, които срещат предприятията при наемането на работници, чрез насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост и чрез подкрепа за създаването и разрастването на микро- и малки предприятия. Държавите членки следва активно да насърчават социалната икономика и да стимулират социалните иновации.

Държавите членки следва да насърчават иновативни форми на труд, които създават по отговорен начин възможности за заетост за всички.

Данъчната тежест следва да се измести от труда към други източници на данъчни приходи, които не са толкова неблагоприятни за заетостта и растежа, като се отчита преразпределителният ефект на данъчната система и същевременно се защитават приходите, с които да се осигурят адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа.

В съответствие с националните практики и зачитайки автономността на социалните партньори държавите членки следва да насърчават прозрачни и предвидими механизми за определяне на заплатите, които да позволят приспособимостта на заплащането към динамиката на производителността, като същевременно гарантират справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Тези механизми следва да отчитат разликите в нивата на умения и различията при икономическите резултати на отделните региони, сектори и дружества. Като зачитат националните практики, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират адекватни минимални равнища на заплащане, като отчитат тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите.

Насока 6: Подобряване на предлагането на работна ръка: достъп до заетост, умения и компетентности

В контекста на технологични, екологични и демографски промени държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, следва да насърчават производителността и пригодността за заетост посредством подходящо предлагане на подходящи знания, умения и компетентности през целия трудов живот на хората в отговор на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда. Държавите членки следва да направят необходимите инвестиции в първоначалното и продължаващото образование и обучение. Те следва да работят заедно със социалните партньори, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните слабости в системите на образование и обучение и за осигуряване на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот. Те следва да гарантират прехвърлянето на правото на обучение при преходите в професионалния живот. Това следва да позволи на всички хора по-добре да предвиждат и да се приспособяват към нуждите на пазара на труда и успешно да се справят с преходите, като по този начин се увеличи цялостната устойчивост на икономиката спрямо сътресения.

Държавите членки следва да насърчават равни възможности за образование и да повишат общото ниво на образование, по-специално на най-слабо квалифицираните. Те следва да гарантират високи образователни постижения, да засилят основните умения, да намалят броя на младите хора, напускащи преждевременно училище, да адаптират в по-голяма степен висшето образование към нуждите на пазара на труда, да подобрят наблюдението и прогнозирането на нуждите от умения, както и да увеличат участието на възрастните в продължаващо образование и обучение. Държавите членки следва да засилят обучението в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение, включително чрез качествени и ефективни стажове, да повишат видимостта и съпоставимостта на уменията и да разширят възможностите за признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити извън формалното образование и обучение. Те следва да актуализират и увеличат предоставянето на гъвкави форми на продължаващо професионално обучение и възползването от тях. Държавите членки следва също така да оказват подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план чрез насърчаване на достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, чрез създаването на схеми за повишаване на уменията, включително оценка на уменията, подходящо предлагане на образование и обучение и валидиране и признаване на придобитите умения.

Следва да се предприемат действия за преодоляване на високата безработица и липсата на трудова активност, включително чрез навременно и адаптирано подпомагане въз основа на подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация. С цел значително намаляване и предотвратяване на структурната безработица следва да се използват всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочена индивидуална оценка най-късно след 18 месеца безработица. Към младежката безработица и високия дял неучещи, неработещи и необучаващи се млади хора следва да продължи да се подхожда комплексно чрез структурно подобряване на прехода от училище към работното място, включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта 1 .

Данъчните реформи за прехвърляне на данъчната тежест от труда към други източници на данъчни приходи следва да имат за цел премахване на пречките и демотивиращите фактори, свързани с участието на пазара на труда, особено при хората, които са най-отдалечени от него. Държавите членки следва да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания, включително чрез целева финансова подкрепа за действия и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото.

За да се гарантира равенството между половете и по-голямото участие на жените на пазара на труда, следва да се премахнат пречките пред участието на пазара на труда и професионалното развитие, включително като се гарантира равно заплащане за равен труд. Следва да се насърчава съвместяването на професионалния и семейния живот, по-специално чрез достъп до дългосрочни грижи и достъпно и качествено образование и грижи в ранна детска възраст. Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и гъвкави схеми на работа с цел да постигнат равновесие между личния и професионалния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете.

Насока 7: Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог

За да разполагат по най-добрия начин с динамична и продуктивна работна сила и да извлекат ползи от новите трудови и бизнес модели, държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори за прилагане на принципите за съчетаване на гъвкавост и сигурност. Те следва да намалят и предотвратят сегментирането на пазара на труда, да се борят с недекларирания труд и да насърчават прехода към безсрочни форми на заетост. Правилата за защита на заетостта, трудовото право и компетентните институции следва да създават подходящи условия за наемане на работа. Трябва да бъде гарантирана необходимата гъвкавост за работодателите, за да могат бързо да се адаптират към промените в икономическите условия, като същевременно се запази необходимата сигурност и здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда за работниците. Трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, следва да се предотвратяват, включително чрез забрана на злоупотребата с нетипични договори. В случай на несправедливо освобождаване от длъжност следва да се гарантира достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и правото на правна защита, включително подходящо обезщетение.

Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите. Държавите членки следва да предприемат ефективни действия за активизиране и създаване на възможности за труд на хората, които могат да участват на пазара на труда. Държавите членки следва да засилят ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и като установят по-добра връзка между тях и подпомагането на доходите въз основа на правата и задълженията на безработните лица активно да търсят работа. Държавите членки следва да се стремят към по-ефективни публични служби по заетостта, като гарантират, че те предоставят навременно и съобразено с конкретните нужди подпомагане на търсещите работа, подкрепа за търсенето в рамките на пазара на труда и прилагат управление въз основа на постигнатите резултати.

Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с разумна продължителност, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Тези обезщетения не трябва да бъдат демотивиращ фактор за бързото завръщане към заетост.

Следва да се насърчава мобилността на учащите се и работещите, за да се повиши нивото на уменията, които спомагат за пригодността за заетост, и за да се използва пълният потенциал на европейския пазар на труда. Следва да се отстранят пречките пред мобилността в образованието и обучението, професионалните и личните пенсии и признаването на квалификациите. Държавите членки следва да предприемат действия, с които да гарантират, че административните процедури не блокират или усложняват възможностите за активна заетост на граждани на други държави членки. Освен това държавите членки следва да не допускат злоупотреби с действащите правила и да обърнат внимание на възможното „изтичане на мозъци“ от някои райони.

В съответствие с националните практики и с цел да се постигне по-голяма ефективност на социалния диалог и по-добри социално-икономически резултати, държавите членки следва да осигурят своевременно и пълноценно участие на социалните партньори в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на икономиката, заетостта и социалната сфера, в това число като оказват подкрепа за увеличаване на капацитета на социалните партньори. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.

Насока 8: Насърчаване на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността

Държавите членки следва да работят за приобщаващи, отворени за всички пазари на труда, като въведат ефективни мерки за насърчаване на равни възможности за по-слабо представените групи на пазара на труда. Те следва да гарантират равно третиране по отношение на заетостта, социалната закрила, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила, за да осигурят ефективна, ефикасна и адекватна социална закрила през всички етапи от живота на хората, като по този начин насърчават социалното приобщаване, възходящата социална мобилност, участието на пазара на труда и борбата с неравенствата, включително чрез организирането на своите данъчни и осигурителни системи. Модернизирането на системите за социална закрила следва да доведе до по-голяма достъпност, устойчивост, адекватност и качество.

Държавите членки следва да разработят и да прилагат превантивни и интегрирани стратегии чрез съчетаването на трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги. Системите за социална закрила следва да гарантират правото на подходящи обезщетения за гарантиране на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчни средства, и да допринасят за социалното приобщаване, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото.

За гарантирането на равни възможности, в това число за децата и младите хора, е особено важно наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена като грижи за децата, извънучилищни грижи, образование и обучение, жилищни и здравни услуги и дългосрочни грижи. Особено внимание следва да се отдели на борбата с бедността, социалното изключване, включително намаляване на бедността сред работещите. Държавите членки следва да гарантират, че всеки има достъп до основни услуги, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. За хората в нужда и уязвимите лица държавите членки следва да гарантират достъп до адекватна социална помощ за жилищно настаняване, както и правото на подходяща помощ и закрила срещу принудително изселване. Особено внимание следва да се отдели на бездомността. Следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания.

Държавите членки следва да гарантират правото на своевременен достъп до финансово достъпни здравни грижи и дългосрочни грижи с добро качество, като същевременно поддържат тяхната устойчивост в дългосрочен план.

В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да осигурят устойчивостта и пригодността на пенсионните системи за жените и мъжете, предоставяйки равни възможности за работниците и самостоятелно заетите лица от двата пола за придобиване на пенсионни права, включително чрез допълнителни схеми, за да се гарантират достойни условия на живот. Пенсионните реформи следва да бъдат подкрепени от мерки за удължаване на професионалния живот и увеличаване на действителната пенсионна възраст, например чрез ограничаване на ранното напускане на пазара на труда и увеличаване на законоустановената пенсионна възраст, за да се отрази нарасналата продължителност на живота. Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със съответните заинтересовани страни и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите.

(1)    OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1—6