ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 29.9.2017

COM(2017) 559 final

2017/0242(COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия

{SWD(2017) 321 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания за предложението и негови цели

Грузия продължи да се бори с предизвикателствата на слабата външна среда, което благодарение на намаления износ и парични преводи от чужбина, допринесе за сравнително слабия ръст на БВП, който се оценява на 2,7 % през 2016 г. (в сравнение с 2,9 % през 2015 г. и 4,6 % през 2014 г.) Растежът на БВП се очаква постепенно да се увеличи до 3,5 % през 2017 г. благодарение на потреблението и инвестициите. Регионалният и общ растеж също се очаква да нараснат през 2017 г., но ще продължи да бъде изложени на рискове от геополитическата нестабилност, протекционизъм и нестабилност на финансовите пазари.

Бюджетния дефицит на Грузия остава значителен (4,1 % от БВП през 2016 г., както и се очаква от Международния валутен фонд (МВФ) през 2017 г.). Съотношението между публичния дълг и БВП нарасна от 35,6 % през 2014 г. до 44,6 % през 2016 г., което се дължи предимно на факта, че около 80 % от публичния дълг е деноминиран в чуждестранна валута, както и че националната валута (грузинското лари, GEL) се обезцени рязко през този период. Освен това състоянието на платежния баланс на Грузия остава уязвимо поради много големия дефицит по текущата сметка (12,4 % от БВП през 2016 г.) и високия външен дълг (111,8 % от БВП през 2016 г.). Резервите в чуждестранна валута на Грузия са като цяло стабилни в абсолютно изражение от 2011 г. насам, като възлизат на 2,8 милиарда евро в края на 2016 г., но нуждите от резерви са се увеличили според съставния показател на МВФ. Поради това резервите понастоящем са под равнището, определено от МВФ, за да бъдат адекватни. Грузия също така продължава да се адаптира към изискванията на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) с ЕС, която, заедно с възможностите, доведе също така до корекция на разходите.

В този контекст на 12 април 2017 г. Грузия и МВФ договориха тригодишно споразумение за разширен режим (2017—2020 г.) в рамките на Разширения фонд за финансиране (РФФ). РФФ представлява 100 % от квотата на Грузия във Фонда (210,4 милиона специални права на тираж (СПТ)) или около 285 милиона щатски долара). Целта на програмата на РФФ е да се подкрепи програма за икономически реформи, която ще помогне на Грузия да намали икономическата уязвимост и да се насърчи по-висок и по-приобщаващ икономически растеж.

Също така правителството на Грузия поиска макрофинансова помощ (МФП) от ЕС на 16 юни 2017 г. В светлината на това искане и икономическото положение в страната, Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета предложение за МФП за Грузия въз основа на член 212, параграф 2 от ДФЕС. Предложението е за сума от 45 милиона евро, от която сума 35 милиона евро ще са под формата на заеми, а 10 милиона евро — под формата на безвъзмездни средства.

Предложената нова операция за МФП е третата за Грузия след въоръжения конфликт с Русия през август 2008 г. През октомври 2008 г. ЕС се ангажира да извърши две операции за МФП в размер на 46 милиона евро по време на международната конференция на донорите в Брюксел. Първата от тези операции (46 милиона евро, изцяло под формата на безвъзмездна помощ) беше осъществена в периода 2009—2010 г., а втората (отново 46 милиона евро, половината под формата на безвъзмездни средства, а другата половина— на заеми) през 2015—2017 г. Последният транш от операцията за МФП за периода 2015—2017 г. бе изплатен през май 2017 г.

Предложената нова МФП от ЕС ще помогне на Грузия да покрие част от своите нужди от външно финансиране през периода 2017—2018 г., оценени на около 752 милиона щатски долара (671 милиона евро) 1 . Операцията ще доведе до намаляване на краткосрочния платежен баланс на икономиката и нейната фискална уязвимост. Тя ще бъде разработена и осъществена в сътрудничество с програмите за икономическо приспособяване и реформи, които Грузия договаря с МВФ и Световната банка, както и с реформите, договорени в рамките на операциите за бюджетна подкрепа от ЕС и на Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ).

Както допълнително е обяснено в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото предложение, Комисията счита, въз основа също така на оценка на политическата ситуация на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), че политическите и икономическите предпоставки за предложената операция за МФП са изпълнени.

•Общ контекст

Макроикономическата прогноза за Грузия продължава да е уязвима. Продължаващата фискална консолидация би могла да отслаби вътрешното търсене и отслаби икономическия растеж в Грузия. Освен това грузинската икономика е изправена пред по-широки рискове заради несигурните регионални и глобални икономически перспективи, външните дисбаланси (по-специално, голям и все по-нарастващ значителен дефицит по текущата сметка и значителен външен дълг), както и международни резерви, които са под необходимото равнище.

Забавянето на икономическия растеж в региона и фактът, че валутите на основните търговски партньори се обезцениха рязко от края на 2014 г., повлияха отрицателно върху износа на Грузия и паричните преводи от чужбина. Това допринесе за забавяне на икономическия растеж до 2,7 % през 2016 г., 2,9 % през 2015 г. и 4,6 % през 2014 г. През 2016 г. растежът на грузинския БВП се дължеше главно на инвестиции, докато частното потребление остава слабо, което отразява намаляването на разполагаемия доход, причинено от повишаването на задълженията за изплащане на домакинствата, в национално валутно стойностно изражение, по заеми, които са деноминирани в щатски долари, в контекста на рязката обезценка на лари. Растежът на БВП се очаква постепенно да се увеличи до 3,5 % през 2017 г., подкрепен от потреблението и инвестициите, и до 5,0 % през 2020 г. ( в края на наскоро договореното споразумение с МВФ).

Обменният курс (USD/GEL средно за периода) варира от 1,77 през 2014 г. на 2,27 през 2016 г., което означава обезценяване с около 22 % на грузинското лари. Последиците от тази нестабилност се засилват от все още значителното обвързване с долара на грузинската икономика, където 70 % от депозитите и 65 % от заемите са деноминирани в щатски долари през 2016 г.

Макар че процентът на безработицата в Грузия (11,8 % в края на 2016 г.) е с низходяща тенденция от 2009 г. насам (16,9 %), той продължава да бъде важно предизвикателство. Въпреки че са създадени възможности за заетост в нови сектори на растеж, особено в туризма и другите услуги, високата безработица продължава поради предизвикателствата, свързани с несъответствието между търсените и предлаганите умения и големите регионални различия. В Грузия също така липсва схема за обезщетение за безработица.

По отношение на външния сектор, дефицитът по текущата сметка на Грузия допълнително се влоши през 2016 г. до 12,4 % от БВП (от 12,0 % от БВП през 2015 г. и 10,6 % през 2014 г.) и, както беше отбелязано, продължава да бъде основен източник на уязвимост. Дефицитът по текущата сметка нарасна в периода 2014—2016 г., въпреки забавянето на икономическия растеж, тъй като забавянето на износа повече от компенсира слабото вътрешно търсене на вносни стоки, което води до по-голям дефицит в търговията със стоки. Дефицитът по текущата сметка се очаква да се влоши допълнително до 12,9 % от БВП през 2017 г., преди да намалее леко до 11 % през 2020 г., според прогнозите в програмата на МВФ. Много големият дефицит по текущата сметка се дължат преди всичко на дефицита в търговията със стоки, който само частично се компенсира от излишъка в търговията с услуги и доходите и трансферите от чужбина, в това число паричните преводи.

Въпреки че дефицитът по текущата сметка е финансиран главно от притока на преки чуждестранни инвестиции, очаква се последните слабо да намалеят от 11 % от БВП през 2016 г. до 10,3 % от БВП през 2017 г. и да се задържат на подобно равнище до 2020 г. Освен това създаващите задължения финансови притоци също са допринесли за финансирането на дефицита по текущата сметка. Следователно, външният дълг на Грузия, който се движи около 80 % от БВП през 2008—2014 г., нарасна значително през следващите години до 111,8 % от БВП в края на 2016 г. Външният дълг се очаква да нарасне допълнително до 120,2 % през 2020 г. Тъй като повечето външен дълг е деноминиран в щатски долари, обезценяването на местната валута (лари) изигра важна роля в това увеличение.

Националната банка на Грузия (НБГ) като цяло се въздържа от значителни намеси на валутния пазар и позволи на лари да се обезцени. Благодарение на това брутните международни резерви останаха стабилни като цяло, на обща стойност 2,7 млрд. щатски долара в края на февруари 2017 г. (приблизително стойността на вноса за 3 месеца през следващата година) С наскоро приетите цели на програмата на МВФ трябва да се постигне увеличение с 54 % на резервите, от 2,8 милиарда щатски долара в края на 2016 г., до 4,2 милиарда щатски долара през 2020 г. (приблизително стойността на вноса за 4 месеца).

Средната за периода инфлация (индексът на потребителските цени (CPI) намаля до 2,1 % през 2016 г. спрямо 4,0 % през 2015 г. Индексът на потребителските цени (CPI) се очаква да нарасне до 5,7 % през 2017 г. в съответствие с увеличението на акцизите, което влезе в сила през януари 2017 г., но следва да се понижи до 3,0 % през 2018 г. и да се задържи на подобно равнище през 2019 и 2020 г.

След дълъг период на фискална консолидация от 2009 г. насам бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ започна да нараства през 2015 г. (3,8 % от БВП), отчасти в резултат на увеличението на социалните разходи, насочени към преодоляване на високите равнища на бедност и неравенство, но това също така отразява отрицателното въздействие на забавянето на икономическия растеж върху данъчните приходи. Състоянието на бюджета се влоши допълнително през 2016 г., като бюджетният дефицит бе оценен от МВФ в размер на 4,1 % от БВП, в резултат на по-лоши от очакваните приходи и увеличения на разходите преди парламентарните избори през октомври (главно в областта на отбраната, обществения транспорт, инфраструктурата и здравеопазването). Фискалният дефицит (който се предвижда да се увеличи допълнително до приблизително 6 % от БВП тази година, преди да бъде договорена новата програма на МВФ) се очаква да остане на същото равнище (4,1 %) през 2017 г. и след това постепенно да намалее, като достигне 3,1 % през 2020 г. Публичният дълг също нарасна до прогнозна стойност от 44,6 % от БВП през 2016 г. (от 35,6 % през 2014 г.) и се очаква да продължи да нараства, достигайки своя връх от 47 % през 2019 г., преди след това да започне постепенно да намалява.

Фискалната стратегия на грузинските органи се основава на по-нататъшна консолидация. По-специално, органите на Грузия планират да намалят текущите разходи (намаляването на разходите за заплати и административните разходи, повишаване на ефективността по отношение на разходите за здравеопазване, както и нови проверки на разходите за местното управление), като същевременно увеличат капиталовите разходи, основно в инфраструктурата и се въведе втори стълб на пенсионната система. По отношение на приходите, органите на Грузия са увеличили данъците (по-специално, акцизите върху тютюневите изделия, превозните средства и горивото), които да компенсират загубите на приходи вследствие на реформата на корпоративния данък, която влезе в сила през януари 2017 г., и са готови да предприемат допълнителни мерки, ако е необходимо.

Фискалната консолидация се допълва от програмата за структурни реформи, която се концентрира върху подобряване на бизнес средата, образованието и публичната администрация, както и инвестициите в инфраструктурата. Допълнителните мерки включват фискални реформи (по-специално, подобряване на управлението на рисковете, произтичащи от публично-частните партньорства и държавните предприятия), укрепване на финансовия сектор (например, въвеждането на схема за гарантиране на депозитите и подобряване на регулирането, надзора и рамките за оздравяване на банките), както и продължаващо адаптиране към изискванията на ЗВЗСТ.

Прогнозите на МВФ от март 2016 г. указват на значителни нужди от външно финансиране за периода 2017—2020 г., като се очаква общият недостиг на външно финансиране да бъде в размер на 752 милиона щатски долара (256 милиона щатски долара през 2017 г., 222 милиона щатски долара през 2018 г., 183 милиона щатски долара през 2019 г. и 91 милиона щатски долара през 2020 г.). Този недостиг на финансиране като цяло може да се обясни с три фактора: относително голям дефицит по текущата сметка, нуждата от създаването на валутни резерви и очакваните изисквания за значителна амортизация на дълга.

Предложената операция за МФП в размер на 45 милиона евро (около 50 милиона щатски долара ), в допълнение към сумата от 23 милиона евро (около 26 милиона щатски долара), изплатени в рамките на предходната операция за МФП през май 2017 г., ще покрие 10 % от прогнозния общ недостиг на финансиране и 33 % от остатъчния недостиг на финансиране (след приспадане на нетното финансиране от МВФ и очакваното изплащане на основаните на политиките заеми от Световната банка).

Други ключови вноски за покриване на остатъчния недостиг на финансиране включват безвъзмездни средства за бюджетна подкрепа от Френската агенция за развитие (AFD), (в размер на 62 милиона щатски долара през 2017 г.), и от Азиатската банка за развитие (което се очаква да достигне 100 милиона щатски долара през 2018—2019 г.).

•Действащи разпоредби в областта на предложението

Решение № 778/2013/ЕС за предоставяне на макрофинансова помощ на Грузия в размер на 46 милиона евро (половина под формата на безвъзмездни средства и другата половина под формата на заеми) беше прието от Европейския парламент и от Съвета на 12 август 2013 г 2 . Помощта бе изцяло отпусната през 2015—2017 г., като последното изплащане беше направено през май 2017 г.

•Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

ЕС и Грузия са развили тесни политически и икономически отношения през годините, което доведе до сключването на споразумение за асоцииране, в т.ч. ЗВЗСТ, което бе подписано през 2014 г. и влезе в сила през юли 2016 г. Това споразумение за асоцииране, което замени предходното Споразумение за партньорство и сътрудничество, ще позволи политическото асоцииране и икономическата интеграция на Грузия с ЕС. В Единната рамка за подкрепа (ЕРП) на ЕС се идентифицират приоритетните сектори на сътрудничество с Грузия, финансирани по линия на Европейския инструмент за съседство (ЕИС). ЕРП за периода 2017—2020 г. е в процес на финализиране.

Икономическите връзки на Грузия с ЕС вече са добре развити. През 2016 г. ЕС е основният търговски партньор на Грузия, с дял от 32,6 % в нейната търговия, много преди другите основни търговски партньори (Русия, Турция, съответно с 17,2 % и 8,1 % дялове в нея). ЕС е също така основният инвестиционен партньор и донор на Грузия.

Държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), отговарят на условията за предоставяне на МФП. МФП на ЕС ще допълни безвъзмездните средства, набрани по линия на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и други програми на ЕС, и по-специално условията, предвидени в изпълняваните от ЕС пакети за бюджетна подкрепа. Като подкрепя приемането от страна на органите на Грузия на подходяща рамка за макроикономическа политика и структурни реформи, МФП от ЕС ще увеличи добавената стойност и ефективността на общите финансови намеси на ЕС, включително чрез други финансови инструменти.

Грузия укрепи демокрацията и принципите на правовата държава, както и допълнително повиши зачитането на правата на човека. Последните парламентарни избори през октомври 2016 г. бяха конкурентни и добре организирани. По отношение на съдебната система реформите в Грузия са насърчили съдебната независимост, професионализма и отчетността.

С оглед на гореизложеното, предварителните политически условия за предоставяне на МФП на Грузия, включително аспекта на политическа и икономическа близост до ЕС, могат да се считат за изпълнени. Подробна оценка на изпълнението на тези политически критерии за МФП, изготвена от Европейската служба за външна дейност, е приложена към работния документ на службите на Комисията, придружаващ предложението.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Обобщение на предлаганото действие

Разглежданата операция за МФП ще е в максимален размер от 45 милиона евро. Комисията предлага да предостави сумата на помощта под формата на средносрочен заем до 35 милиона евро и безвъзмездни средства до 10 милиона евро. С оглед на предложения размер на операцията Комисията обмисля да предостави помощта на два транша 3 . Първият транш индикативно ще се състои от заем от 15 милиона евро и безвъзмездни средства от 5 милиона евро, а вторият транш от заем от 20 милиона евро и безвъзмездна помощ в размер на 5 милиона евро.

Помощта ще бъде управлявана от Комисията. Прилагат се специални разпоредби за предотвратяване на измамите и другите нередности, съобразени с Финансовия регламент.

Плащанията по предложената операция за МФП ще зависят от успешните прегледи по програмата на МВФ и от ефективното използване от Грузия на средства от МВФ. Освен това Комисията, от името на ЕС, както и грузинските органи, ще се договорят за специални мерки за структурна реформа, чрез Меморандум за разбирателство. Тези мерки за реформа ще подкрепят програмата за реформи на органите на Грузия и ще допълнят програмите, договорени с МВФ, Световната банка и други донори, както и програмите, свързани с политиката на ЕС в областта на операциите за бюджетна подкрепа. Те ще бъдат съобразени с основните приоритети за икономически реформи, договорени между ЕС и Грузия, в контекста на споразумението за асоцииране, включително ЗВЗСТ и програмата за асоцииране.

Решението за изплащане на около 22 % от предложената помощ под формата на безвъзмездни средства (10 милиона евро от общо 45 милиона евро) и останалото под формата на заеми се обосновава от равнището на икономическо и социално развитие (измерено като доход на глава от населението в страната, като Грузия е класифицирана от Световната банка като държава с по-ниско от средното равнище на доходите, и разпространението на бедността), както и от относително високата задлъжнялост. Тъй като Грузия вече не отговаря на изискванията за финансиране при преференциални условия от Световната банка или МВФ, нейното отделяне от това финансиране е сравнително отскоро. Тази нова класификация обаче е аргумент в полза на отдаването на приоритет на заемите при финансирането.

•Правно основание

Правното основание за това предложение е член 212, параграф 2 от ДФЕС.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Принципът на субсидиарността е спазен, доколкото целите за възстановяване на краткосрочната макроикономическа стабилност в Грузия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от Европейския съюз. Основните причини са бюджетните ограничения на национално равнище и нуждата от висока степен на координация между донорите за постигане на максимален обхват и ефективност на помощта.

•Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност: то се ограничава до необходимия минимум за постигането на краткосрочна макроикономическа стабилност и не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

Както бе установено от Комисията въз основа на прогнозите на МВФ в контекста на програмата на Разширения фонд за финансиране (РФФ), размерът на предложената нова МФП, в допълнение към последния транш в рамките на предишната операция за МФП през май 2017 г., съответства на 10 % от общия размер на недостига на финансиране за периода 2017—2020 г., и на 33 % от остатъчния недостиг на финансиране (т.е. с изключение на нетните вноски от МВФ и очакваните изплащания на основаните на политиките заеми от Световната банка). Това съответства на стандартните практики за споделяне на тежестта при операции в рамките на МФП, като се вземе предвид помощта, обещана на Грузия от други двустранни и многостранни донори.

•Избор на инструмент

Финансирането на проекти или техническата помощ не биха били подходящи или достатъчни за постигането на тези макроикономически цели. В сравнение с другите инструменти на ЕС основната добавена стойност на МФП би била облекчаването на външните финансови ограничения и подкрепата за създаване на стабилна макроикономическа рамка, включително чрез насърчаване на стабилността на платежния баланс и бюджета, както и на целесъобразна рамка за структурни реформи. Подпомагайки установяването на подходяща цялостна рамка в областта на политиката, благодарение на МФП може да се увеличи ефективността на действията, финансирани в Грузия по други, по-тясно специализирани финансови инструменти на ЕС.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултация със заинтересованите страни

МФП се предоставя като неразделна част от международната подкрепа за икономическата стабилизация на Грузия. При изготвянето на настоящото предложение за МФП службите на Комисията се консултираха с МВФ и Световната банка, които вече са въвели мащабни програми за финансиране и са в процес на подготовка на нови инициативи. Освен това Комисията поддържа редовни контакти с грузинските органи.

•Събиране и използване на експертни становища

В съответствие с изискванията на Финансовия регламент службите на Европейската комисия извършиха оперативна оценка на финансовите потоци и административните процедури на Грузия, за да се уверят, че действащите процедури за управление на програми за помощ, включително МФП, предоставят подходящи гаранции. Предварителните заключения от мисията, проведена от консултантска фирма за целите на тази оперативна оценка, бяха получени през септември 2017 г. В тях се стига до заключението, че състоянието на финансовите потоци и административните процедури в Грузия е като цяло адекватно за управлението на нова операция за МФП, въпреки че остават някои слабости. Проектите на окончателен доклад по тази оперативна оценка се очаква да бъдат получени през ноември 2017 г. Развитията в тази област ще продължат да бъдат наблюдавани отблизо чрез редовни доклади за напредъка в реформите на управлението на публичните финанси (УПФ), изготвяни от делегацията на ЕС в Тбилиси.

•Оценка на въздействието

Макрофинансовата подкрепа от ЕС е изключителен инструмент за спешни случаи, който е насочен към преодоляването на сериозни затруднения в платежния баланс на трети държави. Следователно настоящото предложение за МФП е освободено от изискването за провеждане на оценка на въздействието в съответствие с Насоките на Комисията за по-добро регулиране (SWD(2015) 111 final).

В по-общ план предложенията на Комисията за МФП се основават на поуките, извлечени от последващите оценки, извършени за минали операции в съседните на ЕС държави. Новата МФП и програмата за икономическо приспособяване и реформи към нея ще спомогнат за намаляване на нуждите на Грузия от финансиране в краткосрочен план, като в същото време се подкрепят политически мерки, насочени към укрепване на средносрочния платежен баланс и фискалната устойчивост и към засилване на устойчивия растеж, като по този начин се допълва програмата, която е била договорена с МВФ. Тези политически условия следва да се отнасят до някои от слабостите, показани през годините от грузинската икономика и система за икономическо управление. Възможните области, обвързани с определени условия, по принцип могат да включват реформи, насочени към укрепване на мрежите за социална сигурност, УПФ, укрепване на инвестиционния климат и подкрепа за изпълнението на ЗВЗСТ.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Планираната помощ се предоставя под формата на заем и безвъзмездна помощ. Заемът ще се финансира чрез операция по получаване на заем, която Комисията ще осъществи от името на ЕС. Бюджетното въздействие на заема ще съответства на обезпечаването на Гаранционния фонд за външни дейности на ЕС при ставка 9 % от изплатените суми от бюджетен ред 01 03 06 („Обезпечаване на Гаранционния фонд“). Ако се предположи, че двете изплащания на суми по заеми (в размер на 15 милиона евро за първото и 20 милиона евро за второто), ще бъдат направени през 2018 г., обезпечаването ще бъде включено в бюджета за 2020 г., в съответствие с правилата, уреждащи механизма на Гаранционния фонд, за сума в размер на 3,15 милиона евро.

Елементът безвъзмездни средства от помощта (10 милиона общо, т.е. 5 милиона евро за всеки транш) ще бъде финансиран от бюджетните кредити за поети задължения в бюджета за 2018 г., по бюджетен ред 01 03 02 (Макроикономическа помощ), като плащанията ще бъдат извършени през 2018 г 4 . 

Въз основа на настоящите прогнози за усвояването на средствата по бюджетни редове 01 03 02 и 01 03 06 Комисията преценява, че въздействието на предложената операция за МФП върху бюджета може да бъде поето.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Преглед / преразглеждане / клауза за изтичане на срока на действие

Предложението включва клауза за изтичане на срока на действие. Предложената МФП ще бъде на разположение за срок от две години и половина, считано от първия ден след влизането в сила на Меморандума за разбирателство.

2017/0242 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 212, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия, 5  

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура, 6

като имат предвид, че:

(1)Отношенията между Европейския съюз (наричан по-долу „Съюзът“) и Грузия се развиват в рамките на Европейската политика за съседство (ЕПС) и Източното партньорство. Грузия се присъедини към Източното партньорство на ЕС през 2009 г., след което бяха проведени преговори за Споразумение за асоцииране ЕС—Грузия. Споразумението включва постепенното въвеждане на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) и бе подписано през юни 2014 г. и влезе в сила на 1 юли 2016 г.

(2)Грузия продължи да се бори с предизвикателствата на слабата външна среда, които, чрез намаления износ и парични преводи от чужбина, допринесоха за сравнително слабия ръст на БВП през 2016 г. Докато регионалният и икономическият ръст в световен мащаб се очаква да нараснат през 2017 г., този процес ще продължи да бъде изложен на рискове от спад.

(3)Фискалният дефицит на Грузия продължава да е значителен, и съотношението между публичния дълг и БВП нараства. Състоянието на платежния баланс на Грузия остава уязвимо поради много големия дефицит по текущата сметка и високия външен дълг. Валутните резерви на Грузия са стабилни в абсолютни стойности, обаче, пред нарастващата нужда от резерви, те са паднали под нивото, определено като подходящо от Международния валутен фонд (МВФ). Грузия също продължава да се адаптира към изискванията на ЗВЗСТ със Съюза.

(4)В тази връзка грузинските органи и МВФ се договориха, през април 2017 г., относно тригодишно (2017—2020 г.) споразумение за финансиране от Разширения фонд за финансиране (РФФ) в размер на 285,3 милиона щатски долара. Изпълнителният съвет на МВФ одобри споразумението на 12 април 2017 г. Целта на споразумението за финансиране от РФФ е да се подкрепи програма за икономически реформи, която ще помогне на Грузия да намали икономическата уязвимост и да насърчи по-висок и по-приобщаващ икономически растеж.

(5)С оглед на остатъчните нужди от външно финансиране на Грузия, органите на Грузия поискаха от Съюза допълнителна макрофинансова помощ през юни 2017 г.

(6)След въоръжения конфликт с Русия през август 2008 г., Грузия се възползва от двете операции за МФП, обещани от ЕС на международната донорска конференция, проведена в Брюксел през октомври 2008 г. Първата от тези операции (46 милиона евро, изцяло под формата на безвъзмездна помощ) беше осъществена в периода 2009—2010 г., а втората (отново 46 милиона евро, половината под формата на безвъзмездни средства, а другата половина— на заеми) през 2015—2017 г. Съюзът също така предоставя 610—746 милиона евро за Грузия в рамките на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) за периода 2014—2020 г., включително като бюджетна подкрепа и техническа помощ. Освен това Грузия се ползва от механизма за инвестиции по линия на добросъседството (NIF), по който бяха предоставени около 86 милиона евро за проекти в Грузия за периода 2008—2017 г.

(7)Като се има предвид, че Грузия е държава, участваща в ЕПС, следва да се счита, че тя отговаря на условията за получаване на макрофинансова помощ от Съюза.

(8)Макрофинансовата помощ от Съюза следва да представлява извънреден финансов инструмент на необвързана и нецелева подкрепа за платежния баланс, предназначена за покриване на нуждите на бенефициера от незабавно външно финансиране, и тя следва да бъде в основата на прилагането на програма в областта на политиката, съдържаща строги незабавни мерки за икономически корекции и структурни реформи, насочени към подобряване на състоянието на платежния баланс в краткосрочен план.

(9)Предвид факта, че в платежния баланс на Грузия все още се наблюдава значителен остатъчен недостиг на външно финансиране, който надвишава средствата, предоставени от МВФ и други многостранни институции, се счита, че при настоящите извънредни обстоятелства предвидената за Грузия макрофинансова помощ от Съюза представлява подходящ отговор на искането на Грузия за подпомагане за икономическата стабилизация във връзка с програмата на МВФ. Макрофинансовата помощ от страна на Съюза подпомага икономическата стабилизация и програмата за структурни реформи на Грузия, като допълва средствата, предоставени в рамките на финансовото споразумение с МВФ.

(10)Макрофинансовата помощ от Съюза следва да е насочена към подпомагане на възстановяването на устойчиво външно финансиране за Грузия, а оттук и към подпомагане на нейното икономическо и социално развитие.

(11)Определянето на размера на макрофинансовата помощ от Съюза се основава на изчерпателна количествена оценка на остатъчните нужди на Грузия от външно финансиране и се взема предвид капацитета ѝ да се финансира със собствени средства, и по-конкретно с международните резерви, с които разполага. Макрофинансовата помощ от Съюза следва да допълва програмите и средствата, осигурени от МВФ и Световната банка. При определянето на размера на помощта се отчитат очаквания финансов принос от двустранни и многостранни донори и нуждата да се осигури справедливо разпределение на тежестта между Съюза и други донори, както и предварително съществуващото разпределение на другите инструменти на Съюза за външно финансиране в Грузия и добавената стойност на цялостното участие на Съюза.

(12)Като се вземат предвид остатъчните нужди от външно финансиране на Грузия, равнището на нейното икономическо и социално развитие, измерено чрез дохода на глава от населението и процента на бедност, както и равнището на нейната задлъжнялост, част от помощта следва да се предоставя под формата на безвъзмездни средства.

(13)Комисията следва да гарантира, че макрофинансовата помощ от Съюза съответства в правно отношение и по същество на основните принципи, целите и мерките, предприети в различните области на външната дейност и в рамките на други съответни политики на Съюза.

(14)Макрофинансовата помощ от страна на Съюза следва да подкрепя външната политика на Съюза по отношение на Грузия. Службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност следва да работят в тясно сътрудничество през цялото времетраене на операцията за макрофинансова помощ, за да координират външната политика на Съюза и да гарантират нейната последователност.

(15)Макрофинансовата помощ от Съюза следва да подкрепя ангажимента на Грузия за общи ценности със Съюза, включително демокрация, правова държава, добро управление, зачитане на правата на човека, устойчиво развитие и намаляване на бедността, както и нейната ангажираност с принципите за отворена и справедлива търговия, основана на правила.

(16)Зачитането от страна на Грузия на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и правова държава, както и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека, са предпоставка за предоставянето на макрофинансовата помощ от Съюза. Освен това конкретните цели на макрофинансовата помощ от страна на Съюза следва да подобряват ефикасността, прозрачността и отчетността на системите за управление на публичните финанси в Грузия и да насърчават структурните реформи, насочени към подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, създаване на работни места и фискална консолидация. Комисията и Европейската служба за външна дейност следва редовно да наблюдават спазването на предварителните условия и напредъка в постигането на тези цели.

(17)С оглед осигуряване на ефикасна защита на финансовите интереси на Съюза, свързани с макрофинансовата помощ от Съюза, Грузия следва да предприеме подходящи мерки относно предотвратяването и борбата с измамите, корупцията и всякакви други нередности във връзка с помощта. Освен това следва да се предвиди извършването на проверки от страна на Комисията и одити на Сметната палата.

(18)Отпускането на макрофинансовата помощ от Съюза не засяга правомощията на Европейския парламент и на Съвета (като бюджетни органи).

(19)Размерите на макрофинансовата помощ, отпусната под формата на безвъзмездни средства, и размерите на провизиите, необходими за макрофинансовата помощ под формата на заеми, следва да съответстват на бюджетните кредити, предвидени в многогодишната финансова рамка.

(20)Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде управлявана от Комисията. За да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът могат да следят за изпълнението на настоящото решение, Комисията следва редовно да ги информира за развитията, свързани с помощта, и да им предоставя съответните документи.

(21)За да се гарантират еднакви условия на изпълнение на настоящото решение, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 7 .

(22)Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде обвързана с условия на икономическата политика, които ще бъдат определени в Меморандума за разбирателство. За да се гарантират еднакви условия на изпълнение, както и за целите на по-голяма ефикасност, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да договори тези условия с органите на Грузия под надзора на комитета на представителите на държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Съгласно този регламент процедурата по консултиране следва по принцип да се прилага за всички случаи с изключение на предвидените в регламента. Като се има предвид потенциално значителното въздействие на помощ, чийто размер надхвърля 90 милиона евро, е целесъобразно за операциите над този праг да се използва процедурата по разглеждане. Предвид размера на макрофинансовата помощ от Съюза за Грузия процедурата по консултиране следва да се прилага за приемането на Меморандума за разбирателство и за намаляване, спиране или отмяна на помощта,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.    Съюзът предоставя макрофинансова помощ в максимален размер от 45 милиона евро за Грузия („макрофинансова помощ от Съюза“) с цел подпомагане на икономическото стабилизиране на Грузия и провеждането на съществени реформи. От тази максимална сума до 35 милиона евро се предоставят под формата на заеми и до 10 милиона евро — под формата на безвъзмездни средства. Отпускането на макрофинансовата помощ от Съюза зависи от одобрението на бюджета на Съюза за съответната година от страна на Европейския парламент и на Съвета. Помощта се отпуска на Грузия за покриване на нуждите на платежния баланс, определени в програмата на МВФ.

2.    За финансирането на частта от макрофинансовата помощ от Съюза, която е под формата на заеми, Комисията се оправомощава, от името на Съюза, да заема необходимите средства на капиталовите пазари или от финансовите институции и да ги предоставя като заем на Грузия. Максималният среднопретеглен матуритет на заемите не надхвърля 15 години.

3.    Отпускането на макрофинансовата помощ от Съюза се управлява от Комисията в съответствие със споразуменията или договореностите, постигнати между Международния валутен фонд (МВФ) и Грузия, и с основните принципи и цели на икономическите реформи, заложени в Споразумението за асоцииране ЕС—Грузия, включително ЗВЗСТ, договорено по линия на Европейската политика за съседство (ЕПС).

Комисията осведомява редовно Европейския парламент и Съвета за развитието във връзка с макрофинансовата помощ от Съюза, включително плащанията, и предоставя своевременно на тези институции съответните документи.

4.    Макрофинансовата помощ от Съюза се предоставя за период от две години и половина, считано от първия ден след влизането в сила на Меморандума за разбирателство, посочен в член 3, параграф 1.

5.    Ако финансовите нужди на Грузия намалеят съществено през периода на отпускане на макрофинансовата помощ от Съюза в сравнение с първоначалните прогнози, Комисията, като действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 7, параграф 2, намалява размера на помощта, временно я спира или я отменя.

Член 2

1.    Зачитането от страна на Грузия на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и правова държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека са предпоставка за предоставянето на макрофинансовата помощ от Съюза.

2.    През целия цикъл на макрофинансовата помощ от Съюза Комисията и Европейската служба за външна дейност следят за изпълнението на това задължително условие.

3.    Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета 8 .

Член 3

1.    В съответствие с посочената в член 7, параграф 2 процедура по консултиране, Комисията договаря с грузинските органи ясно определени условия на икономическата политика и финансови условия, като акцентът се поставя на структурните реформи и солидните публични финанси, от които зависи макрофинансовата помощ от Съюза и които да бъдат установени в Меморандума за разбирателство („Меморандум за разбирателство“), съдържащ график за изпълнение на тези условия. Условията на икономическата политика и финансовите условия, определени в Меморандума за разбирателство, съответстват на споразуменията или договореностите, посочени в член 1, параграф 3, включително на програмите за макроикономически корекции и структурни реформи, изпълнявани от Грузия с подкрепата на МВФ.

2.    С посочените в параграф 1 условия се цели по-специално повишаване на ефикасността, прозрачността и отчетността на системите за управление на публичните финанси в Грузия, включително по отношение на използването на макрофинансовата помощ от Съюза. Напредъкът по отношение на взаимното отваряне на пазара, развиването на справедлива търговия, основана на правила, и другите приоритети в рамките на външната политика на Съюза също се вземат надлежно предвид при определянето на мерките на политиката. Комисията редовно следи постигнатия при осъществяването на тези цели напредък.

3.    Подробните финансови параметри на макрофинансовата помощ от Съюза се определят в споразумение за заем и в споразумение за безвъзмездна помощ, които предстои да бъдат сключени между Комисията и грузинските органи.

4.    Комисията редовно проверява дали продължават да са изпълнени условията в член 4, параграф 3, включително дали икономическите политики на Грузия са в съответствие с целите на макрофинансовата помощ от Съюза. В този процес Комисията си сътрудничи тясно с МВФ и Световната банка, а когато е необходимо, и с Европейския парламент и Съвета.

Член 4

1.    В съответствие с условията по параграф 3 Комисията предоставя макрофинансовата помощ от Съюза на траншове, всеки от които е съставен от заем и безвъзмездни средства. Размерът на всеки транш се определя в Меморандума за разбирателство, посочен в член 3.

2.    Сумите на предоставената под формата на заем макрофинансова помощ се отпускат, когато това е необходимо, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета 9 .

3.    Комисията взема решение за отпускането на втория транш, при условие че са спазени всички условия по-долу:

а)предпоставката, предвидена в член 2;

б)постигането на задоволителни резултати при изпълнението на програма на политиката, съдържаща строги мерки за корекции и структурни реформи, подкрепяно от договореност за кредитиране с МВФ като непредпазна мярка; както и

в)задоволителното изпълнение на икономическата политика и на финансовите условия, договорени в Меморандума за разбирателство.

Отпускането на втория транш по принцип се извършва не по-рано от три месеца след отпускането на първия транш.

4.    Ако условията по параграф 3 не са изпълнени, Комисията временно спира или отменя изплащането на макрофинансовата помощ от Съюза. В такъв случай тя информира Европейския парламент и Съвета за причините за това спиране или тази отмяна.

5.    Макрофинансовата помощ от Съюза се изплаща на Националната банка на Грузия. В зависимост от разпоредбите, договорени в Меморандума за разбирателство, включително потвърждение на остатъчните нужди от бюджетно финансиране, финансовите средства от Съюза може да бъдат преведени на Министерството на финансите на Грузия като краен бенефициер.

Член 5

1.    Операциите по получаване и отпускане на заем, свързани с частта от макрофинансовата помощ от Съюза, която е под формата на заем, се извършват в евро, с един и същ вальор и не могат да ангажират Съюза в преобразуване на падежи, нито да го излагат на валутни или лихвени рискове или на други търговски рискове.

2.    Ако обстоятелствата позволяват и при искане от Грузия, Комисията може да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че в условията на заема е включена клауза за преждевременното му погасяване, съпроводена от съответна клауза в условията на операциите по получаване на заем.

3.    Ако обстоятелствата позволяват подобряване на лихвения процент по заема и по искане на Грузия, Комисията може да реши да рефинансира изцяло или отчасти първоначалните заеми или да преструктурира съответните финансови условия. Операциите по рефинансиране или преструктуриране се извършват в съответствие с параграфи 1 и 4 и не трябва да водят до удължаване на матуритета на съответните заеми или до увеличаване на неизплатената главница към датата на рефинансиране или преструктуриране.

4.    Всички разходи на Съюза, свързани с операциите по получаване и предоставяне на заем съгласно настоящото решение, са за сметка на Грузия.

5.    Комисията информира Европейския парламент и Съвета за развитието на операциите, посочени в параграфи 2 и 3.

Член 6

1.    Макрофинансовата помощ от Съюза се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета 10 и и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията 11 .

2.    Усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза се ръководи чрез пряко управление.

3.    Споразумението за заем и споразумението за безвъзмездна помощ, подлежащи на съгласуване с грузинските органи, съдържат разпоредби, в които:

а)се гарантира, че Грузия извършва редовни проверки за правилното използване на финансирането от бюджета на Съюза, предприема съответните мерки за предотвратяване на нередности и измами и ако е необходимо, предприема правни действия за възстановяването на средствата, предоставени съгласно настоящото решение, които са били незаконно присвоени;

б)се осигурява защитата на финансовите интереси на Съюза, по-конкретно като се предвиждат конкретни мерки във връзка с предотвратяването и борбата с измамите, корупцията и всички други нередности, засягащи макрофинансовата помощ от Съюза, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета 12 , Регламент (ЕС, Евратом) № 2185/96 на Съвета 13 и Регламент (ЕС, Евратом) 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 14 ;

в)Комисията, включително Европейската служба за борба с измамите или нейните представители, се упълномощават изрично да провежда проверки, включително проверки на място и инспекции;

г)се упълномощават изрично Комисията и Сметната палата да извършват одити по време на срока на предоставяне на макрофинансовата помощ от Съюза и след него, включително одити на документи и одити на място, напр. оперативни оценки;

д)се гарантира, че Съюзът има право да изиска заемът да бъде погасен предсрочно и/или безвъзмездните средства изцяло да му бъдат изплатени обратно, когато е установено, че във връзка с управлението на макрофинансовата помощ от Съюза Грузия е участвала в измама или корупция или друга незаконна дейност, която вреди на финансовите интереси на Съюза.

4.    Преди изпълнението на макрофинансовата помощ от Съюза Комисията преценява в рамките на оперативна оценка надеждността на финансовата уредба на Грузия, административните процедури и механизмите за вътрешен и външен контрол, които са от значение за помощта.

Член 7

1.    Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.    При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 8

1.    До 30 юни всяка година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на настоящото решение през предходната година, включващ оценка на изпълнението. В този доклад:

а)се разглежда напредъкът при усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза;

б)се прави оценка на икономическото състояние и на перспективите пред Грузия, както и на напредъка при изпълнението на политическите мерки, посочени в член 3, параграф 1;

в)се посочва връзката между условията на икономическата политика, определени в Меморандума за разбирателство, текущите икономически и бюджетни показатели на Грузия и решенията на Комисията за изплащане на траншовете по макрофинансовата помощ от Съюза.

2.    Не по-късно от две години след изтичането на срока за предоставяне на помощта, посочен в член 1, параграф 4, Комисията представя пред Европейския парламент и на Съвета доклад за последваща оценка на резултатите и ефикасността на предоставената макрофинансова помощ от Съюза и на степента, до която тя е допринесла за постигане на целите на помощта.

Член 9

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Грузия

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 15  

Област на политиката:    Дял 01 — Икономически и финансови въпроси

Дейност:    03 – Международни икономически и финансови въпроси.

1.3.Естество на предложението/инициативата

X Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност 

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата 

„Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите: насърчаване на просперитета извън границите на ЕС“

Дейностите в компетентността на ГД „Икономически и финансови въпроси“ включват:

а)подпомагане на макрофинансова стабилност и насърчаване на стимулиращи растежа реформи извън ЕС, включително чрез редовни икономически диалози с ключови партньори, както и чрез предоставяне на макрофинансова помощ; както и

б)подпомагане на процеса на разширяване, прилагането на европейската политика за съседство и приоритетите на ЕС в други трети държави чрез провеждането на икономически анализ и предоставяне на политически оценки и съвети.

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Конкретна цел: „Насърчаване на просперитета извън границите на ЕС:

Съответни дейности във връзка с УД/БД:

а)подпомагане на макрофинансова стабилност и насърчаване на стимулиращи растежа реформи извън ЕС, включително чрез редовни икономически диалози с ключови партньори, както и чрез предоставяне на макрофинансова помощ; както и

б)подпомагане на процеса на разширяване, прилагането на европейската политика за съседство и приоритетите на ЕС в други трети държави чрез провеждането на икономически анализ и предоставяне на политически оценки и съвети.

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Предложената помощ включва заем от ЕС в размер на до 35 милиона евро и безвъзмездна помощ в размер до 10 милиона евро за Грузия, чиято цел е да допринесе за повишаване на устойчивостта на платежния баланс. Помощта, която ще бъде изплатена на два транша, ще помогне на страната да преодолее тежката икономическа ситуация и състоянието, в което се намира платежният баланс на страната. Чрез нея също така ще се насърчават структурните реформи, насочени към увеличаване на устойчивия икономически растеж, намаляване на макроикономическите уязвимости и подобряване на управлението на публичните финанси.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Органите на Грузия са задължени редовно да докладват по набор от показатели пред службите на Комисията и да предоставят подробен отчет за спазването на договорените политически условия преди изплащането на всичките траншове от помощта.

Службите на Комисията продължават да следят управлението на публичните финанси след оперативната оценка на финансовите потоци и административните процедури, която е била извършена в Грузия в процеса на подготовка на настоящата операция. Делегацията на ЕС в Тбилиси също следва да предоставя редовни доклади по проблеми, свързани с мониторинга на помощта. Службите на Комисията ще продължат да поддържат тесни връзки с МВФ и Световната банка, за да се възползват от техния опит, натрупан в рамките на текущата им дейност в Грузия.

В предложеното законодателно решение се предвижда годишен доклад за Европейския парламент и Съвета, който съдържа оценка на изпълнението на тази операция. Планира се извършването на независима последваща оценка на помощта в рамките на две години след изтичането на периода на предоставянето на помощта.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочен или дългосрочен план 

Изплащането на помощта ще зависи от постигането на задоволителни резултати при изпълнението на бъдещата икономическа програма между Грузия и МВФ, която беше одобрена от Изпълнителният съвет на МВФ на 12 април 2017 г. Освен това Комисията договоря с грузинските органи конкретни политически условия, списък на които е включен в Меморандума за разбирателство; те трябва да бъдат задоволителни изпълнени преди Комисията да отпусне втория транш.

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

Предложената МФП ще помогне на Грузия да преодолее последствията на слабата външна среда, която, благодарение на намаления износ и парични преводи от чужбина, допринесе за сравнително слабия ръст на БВП през 2016 г., както и да намали уязвимостта на позицията на платежния баланс на страната и да се справи с адаптирането към изискванията на ЗВЗСТ. По този начин предложената МФП ще допринесе за насърчаване на макроикономическата стабилност и структурните реформи в страната. В допълнение към средствата, осигурени от международните финансови институции, ЕС и други донори, помощта ще повиши цялостната ефективност на пакета от мерки за финансова подкрепа, предоставен от международната донорска общност.

Предложената програма засилва също така ангажимента на правителството за провеждане на реформи и неговото желание за по-близки отношения с ЕС. Този резултат се постига, inter alia, чрез съответните условия за изплащането на помощта. В по-широк контекст програмата ще бъде сигнал за другите държави в региона, че ЕС продължава да подкрепя страни, които ясно са поели по пътя на политически реформи, във времена на икономически трудности.

1.5.3.Поуки от подобен опит в миналото

От 2004 г. насам повече от петнадесет последващи оценки са извършени по отношение на операциите за макрофинансовата помощ. Тези оценки стигат до извода, че операциите по МФП действително допринасят, макар и понякога умерено и непряко, за подобряване на външната устойчивост, макроикономическата стабилност и осъществяване на структурни реформи в държавата получател. В повечето случаи операциите, включващи МФП, са имали положителен ефект върху платежния баланс на държавата получател и са помогнали за облекчаване на нейните бюджетни ограничения. Те доведоха и до леко повишение на икономическия растеж.

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

ЕС е най-големият донор за Грузия. Финансовата помощ от ЕС, разпределена за Грузия в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) за периода 2007—2013 г., възлизаше на 452 милиона евро. За периода 2014 — 2020 г. в рамките на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) помощта на ЕС за Грузия може да варира между минимална сума в размер на 610 милиона евро и максимална сума от 746 милиона евро. Тези средства са допълнени с финансиране от други инструменти на ЕС, като механизма за инвестиции по линия на добросъседството (NIF). Освен от двустранните програми за сътрудничество Грузия се възползва и от редица регионални програми, най-вече в областта на транспорта, енергетиката и околната среда. Грузия участва също така в инициативи, отворени за всички държави по Европейската политика за съседство, като например Erasmus+, TAIEX и SIGMA. Освен за ЕИС Грузия отговаря на критериите за финансиране по тематични инструменти и програми на ЕС: Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP), както и програмите, предназначени за организациите на гражданското общество и местните органи, човешкото развитие и миграцията и убежището. От 2010 г. насам Европейската инвестиционна банка също е предоставила кредити в размер на 267 милиона евро.

В сравнение с другите инструменти на ЕС основната добавена стойност на МФП ще бъде приноса ѝ за създаването на стабилна макроикономическа рамка, включително чрез насърчаване на стабилността на платежния баланс и бюджетната ситуация, както и на целесъобразна рамка за структурни реформи. МФП не представлява редовна финансова помощ за дългосрочно икономическо или социално развитие на държавите получатели. Тя трябва да бъде преустановена, когато състоянието на външните финанси на страната отново е стабилизирано. След това се предвижда да бъдат използвани редовните инструменти на ЕС за сътрудничество и финансова помощ .

Освен това целта на МФП е да допълва намесите на международните финансови институции, по-специално програмата за приспособяване и реформи, подкрепена от РФФ на МВФ, и заемите от Световната банка, свързани с политиката за развитие.

1.6.Срок на действие и финансово отражение

X Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

X Предложение/инициатива в сила за срок от 2 и половина години от влизането в сила на Меморандума за разбирателство, както е посочено в член 1, параграф 1.4 от решението

X Финансовото отражение се очаква да настъпи от 2017 до 2020 г.

1.7.Предвиден(-и) метод(-и) на управление 16  

X Пряко управление от Комисията

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Финансовата помощ е от макроикономическо естество и е планирана в съответствие с подкрепяната от МВФ икономическа програма. Службите на Комисията извършват мониторинг на дейността въз основа на напредъка при изпълнението на програмата на МВФ и конкретни мерки за реформи, които предстои да бъдат договорени с органите на Грузия в Меморандум за разбирателство (вж. също точка 1.4.4).

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове 

Съществуват фидуциарни, стратегически и политически рискове, свързани с предложената операция на МФП.

Съществува опасност макрофинансовата помощ да бъде използвана по неправомерен начин. МФП не е предназначена за специфични разходи на Грузия, този риск е свързан с фактори като например общото качество на системите за управление на Централната банка и Министерството на финансите, както и това доколко са подходящи структурите за вътрешен и външен одит.

Вторият риск произтича от възможността Грузия да не успее да обслужва финансовите задължения към ЕС в резултат от предложената МФП под формата на заеми (риска от неизпълнение или кредитния риск), който би могъл да бъде причинен например от значително допълнително влошаване на платежния баланс и фискалната позиция на страната.

Друг основен риск за операцията произтича от геополитическата обстановка в региона, по-специално поради все още затруднените отношения на Грузия с Русия в отцепническите региони на Абхазия и Южна Осетия. Влошаването на тази регионална геополитическа ситуация би могло да има отрицателно въздействие върху макроикономическата стабилност на Грузия, засягащо изпълнението на програмата на МВФ и отпускането и/или изплащането на предложената МФП.

Накрая, грузинската икономика е изправена пред други по-широки рискове, заради несигурна регионална и световна икономическа перспектива. Регионалният и глобален растеж се очаква да нарасне през 2017 г., но ще остане нисък и изложен на риска от протекционизъм, нестабилни финансови пазари и потенциално допълнително повишаване на курса на щатския долар. Ако тези рискове се реализират, те биха могли да доведат до по-нисък икономически растеж в Грузия, което в съчетание с трайно високото неравенство на доходите и относително ограничената мрежа за социална сигурност, може да се отрази отрицателно на бюджета и да намали вътрешната подкрепа за структурните реформи.

2.2.2.Предвиден(и) метод(и) на контрол

Макрофинансовата помощ подлежи на процедурите по проверка, контрол и одит, за чието извършване е отговорна Комисията, включително Европейската служба за борба с измамите (OLAF), а също така и Европейската сметна палата.

2.2.3.Разходи за контрола и ползи от него и вероятен процент на нарушенията

Основните разходи за Комисията, свързани с методите за проверка и контрол, са описани в таблица 3.2.1. Освен това съществуват и разходи за Европейската сметна палата и за евентуалните интервенции на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Оперативната оценка на финансовите и административни процеси в Грузия, която ще бъде извършена от службата на Комисията, с помощта на външни консултанти, през 2017 г., помага за оценката на риска от неправомерно използване на средствата, и като допълнителна полза с нея се предоставя полезна информация относно необходимите реформи в областта на управлението на публичните финанси, която впоследствие може да бъде отразена в условията на политиката на операцията. По отношение на вероятния процент на нарушенията, рискът (под формата на неизплащане на заема или злоупотреба със средства) се оценява като нисък, въз основа на опита, натрупан от създаването на механизма за МФП.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

За намаляване на риска от неправомерно използване ще бъдат предприети няколко мерки:

Първо, Споразумението за заем и Споразумението за безвъзмездна помощ ще обхващат набор от разпоредби, свързани с провеждането на проверки, предотвратяването на измами, одитите и възстановяването на средства в случай на измама или корупция. Освен това помощта ще се изплаща по специална сметка в Централната банка на Грузия.

Нещо повече, службите на Комисията, с помощта на външни консултанти, понастоящем финализират проектна оперативна оценка, с цел да се прецени надеждността на финансовите процеси и административните процедури на Грузия, свързани с този вид помощ. В предварителните констатации на консултантите (получени през септември 2017 г.) се стига до заключението, че състоянието на финансовите потоци и административните процедури в Грузия е като цяло адекватно за управлението на нова операция за МФП, въпреки че остават някои слабости.

Накрая, макрофинансовата помощ ще подлежи на процедурите по проверка, контрол и одит, за чието извършване е отговорна Комисията, включително Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската сметна палата.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

·Съществуващи бюджетни редове

01 03 02: Макрофинансова помощ

01 03 06 ― Обезпечаване на Гаранционния фонд

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Гаранционният фонд за външни дейности трябва да бъде обезпечен съгласно Финансовия регламент, 20 като се използват бюджетните кредити по бюджетен ред 01 04 03 06 („Обезпечаване на Гаранционния фонд“), в размер на 9 % от общите непогасени задължения. Размерът на финансирането се изчислява в началото на година „n“ като разликата между целевата сума и нетните активи на Фонда в края на годината „n-1“. Размерът на финансирането се вписва за годината „n“ към проектобюджета за годината „n+1“ и се изплаща реално в рамките на една операция в началото на годината „n+1“ от бюджетен ред „Обезпечаване на Гаранционния фонд“ (бюджетен ред 01 03 06). В резултат на това 9 % (не повече от 3,15 милиона евро) от реално платената сума се отчитат в целевата сума в края на година „n-1“ за изчисляване на финансирането на фонда.

Поискани нови бюджетни редове: не е приложимо.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–X Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–X Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

Необходимите бюджетни кредити за административни разходи ще бъдат покрити чрез бюджетните кредити на генералната дирекция, които вече са предвидени за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на генералната дирекция, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата генералната дирекция в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–X За предложението/инициативата е необходимо да се използват човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Разходите за необходимите служители са изчислени на базата на 30 % от годишните разходи за длъжностно лице, степен АD5-AD12.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–X Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

–X Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

3.3.Очаквано отражение върху приходите

X    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

(1) Всички преобразувания в настоящия документ се основават на обменния курс EUR/USD на стойност 1,12.

(2) Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия (ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 15).

(3) В зависимост от хода на законодателния процес, а след това, от изпълнението на операцията за МФП, отпускането на предложената помощ може да се осъществи през 2018 г., или да се раздели между 2018 и 2019 г.

(4) Както вече бе посочено, в зависимост от хода на законодателния процес, а след това, от изпълнението на операцията за МФП, отпускането на предложената помощ може да се осъществи през 2018 г., или да се раздели между 2018 и 2019 г.

(5) ОВ C […], […] г., стр. […].

(6) Становище на Европейския парламент от... и Решение на Съвета от…

(7) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8) Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(9) Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 10).

(10) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(11) Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(14) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(15) УД: Управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

(16) Подробна информация за методите на управление и позовавания на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта Europa: http://ec.europa.eu/budget/explained/management/managt_who/who_en.cfm .

(17) МБК = многогодишни бюджетни кредити / ЕБК = едногодишни бюджетни кредити.

(18) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(19) Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(20) Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 10).

(21) Годината, през която започва изпълнението на предложението/инициативата.

(22) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой километри построени пътища и т.н.).

(23) Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(24) Годината, през която започва изпълнението на предложението/инициативата.

(25) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(26) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт. ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(27) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).