13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/9

1.

припомня, че съществуват неоспорими научни доказателства за настоящото глобално затопляне и че тази промяна ще има значителни и нарастващи последици за икономиката и за обществото като цяло. По-специално изменението на климата оказва сериозно въздействие върху териториите, администрирани от местните и регионалните власти, които често са на преден план, когато става въпрос за смекчаването на щетите, причинявани от все по екстремните природни явления, и инвестирането в мерки за адаптиране;

2.

изразява загриженост относно последиците от изменението на климата също и извън границите на ЕС, където често възможностите за справяне с екстремни екологични събития и за приспособяване на територията към протичащите промени са ограничени, и припомня, че това може да има пряк ефект върху миграционните явления;

3.

счита, че местните и регионалните власти в ЕС разполагат с добри възможности за подобряване на своя капацитет за инвестиции (и за привличане на външни инвеститори) в областта на изменението на климата, въпреки някои трудности, свързани с бюджетните ограничения, капацитета за дългосрочно планиране и управлението на сложни проекти. Този ангажимент е от ключово значение за по-нататъшното подобряване на добрия резултат на ЕС като цяло, който понастоящем генерира 9,6 % от емисиите на CO2 в световен мащаб;

4.

подчертава, че инвестициите, необходими за справянето с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, са огромни и не могат да бъдат покрити с местни и регионални ресурси и дори само с публични средства. Ето защо приветства международните, европейските и националните инициативи, насочени към мобилизирането на частни инвестиции;

5.

подчертава отново, че проблемът с изменението на климата е глобален, но най-ефективният възможен начин за справяне с него изисква многостепенен подход на управление с участието на множество заинтересовани страни. Във връзка с това призовава Европейската комисия да препоръча, включително в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), ролята на местните и регионалните власти да бъде призната и изтъкната с оглед по-ефикасно постигане на целите на Парижкото споразумение;

6.

счита, че въпреки относително впечатляващите амбиция и ангажираност, демонстрирани от някои развиващи се държави, бавното изпълнение на Парижкото споразумение от страна на някои държави вече не е приемливо, нито може да бъде одобрено желанието на Съединените американски щати да се оттеглят от поетите ангажименти. Комитетът на регионите отново заявява категорично, че отстояването на целите на споразумението не е въпрос на избор, а необходимост. Затова насърчава Европейската комисия и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да се превърне ЕС в истински световен лидер в борбата с изменението на климата, като се възползва пълноценно от възможностите за иновации и развитие, свързани с постепенен преход към нов икономически и финансов модел;

7.

счита, че следващата 23-а конференция на страните по РКООНИК в Бон не бива да бъде просто среща между експерти, а да доведе до значителен напредък във връзка с пълното прилагане на Парижкото споразумение, по-специално по отношение на аспектите, свързани с финансирането на борбата с изменението на климата (нужда от стимулиране на дългосрочно финансиране на борбата с изменението на климата, преразглеждане на финансовия механизъм и др.);

8.

предлага до бъдещата СОР 24 в Катовице да се постави началото на международно обсъждане в рамките на РКООНИК относно това кои показатели биха могли да се използват наред с концепцията за емисии на парникови газове с цел да се предложат по-ефективни мерки по отношение на изменението на климата;

9.

счита, че предвид недостатъчната амбиция, която някои държави вече демонстрираха в настоящия международен контекст, ролята на местните и регионалните власти за ангажирането на населението и повишаването на неговата осведоменост относно изменението на климата, за привличането на инвестиции и за осъществяването на конкретни проекти е от съществено значение. Но за да се постигне това, са необходими осведоменост, готовност за действие и капацитет за пряко финансово управление от страна на местните и регионалните власти. Във връзка с това Комитетът изтъква отличните резултати, постигнати от Конвента на кметовете, и неотдавнашното му отваряне отвъд границите на ЕС. Затова Комитетът призовава Европейската комисия да укрепи тази инициатива и да популяризира във възможно най-голяма степен Световния конвент на кметовете, като предостави финансова и техническа помощ, особено в онези държави, чиито национални амбиции са очевидно недостатъчни;

10.

признава, че част от решението е свързано с по-ефективното функциониране на световните финансови пазари. Затова счита, че по-добрата осведоменост на инвеститорите относно рисковете и възможностите, свързани с изменението на климата, така че да могат да се насочат към по-устойчиви инвестиции, е от приоритетно значение, и приветства окончателните препоръки на Работната група относно оповестяването на финансова информация във връзка с климата на Съвета за финансова стабилност. Комитетът на регионите призовава обаче Европейската комисия да оцени въздействието от разпространението на рисковете, свързани с климата, така че да може да се приложи инструмент за намаляване на разходите за местните и регионалните власти в например в случай на бързо увеличаване на разходите за застраховки;

11.

приветства инициативата на ОИСР за изграждането на „Център за екологосъобразно финансиране и инвестиции“, с цел да се подкрепя преходът към екологична, нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика, и препоръчва да се координират международните и европейските инициативи в тази област;

12.

отчита факта, че ЕС стартира различни похвални инициативи в областта на финансирането във връзка с климата като Експертната група на високо равнище на Европейската комисия по въпросите на устойчивото финансиране, Европейския фонд за енергийна ефективност, „зелените“ облигации (Climate Awareness Bond) на Европейската инвестиционна банка, Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), чиято задача е да предоставя техническа помощ, финансовите инструменти на програма LIFE и много други. По-специално Комитетът посреща със задоволство упоменаванията на въпроса за екологичната устойчивост в плана за действие на Европейската комисия за съюза на капиталовите пазари (СКП). Приветствайки всички тези много положителни инициативи, Комитетът препоръчва да се избягват всякакви припокривания и да се обръща максимално внимание на координацията между всички политики и инициативи на европейско равнище;

13.

препоръчва в частност, с цел по-добра координация на текущите инициативи и за да се гарантира по-добра съгласуваност на европейските политики, Европейската комисия да оцени потенциалните синергии между Експертната група на високо равнище по въпросите на устойчивото финансиране и новосъздадената Експертна група на високо равнище „Подкрепа за финансирането на кръговата икономика“;

14.

препоръчва, в контекста на обсъждането на новата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода след 2020 г., темите за климата и устойчивостта да се превърнат в доминиращ хоризонтален въпрос за всички програми за финансиране с минимални целеви равнища на разпределяните средства за климата както в МФР като цяло, така и в основните програми за финансиране (като се започне от структурните фондове и новата рамка за научни изследвания и иновации) и отправя искане тези приоритети да съответстват на целите за икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС;

15.

препоръчва предварителната оценка на въздействието на законодателните предложения на ЕС винаги да се придружава от оценка на въздействието върху климата и на приноса за постигането на целите на Парижкото споразумение. Тази дейност би трябвало да проправи пътя към изготвянето на единна и устойчива дългосрочна стратегия за климата, която да дава възможност за по-големи инвестиции в адаптирането към изменението на климата, както неотдавна отбеляза Европейската сметна палата (1);

16.

призовава Европейската комисия да възложи на Европейския банков орган да изготви възможно най-бързо (но след съответна консултация със заинтересованите страни и привличане за участие на частния сектор по подходящ начин) точна класификация на устойчивите активи, която да включва ясни и обвързващи определения на „финансови средства за климата“, „екологосъобразно финансиране“, „устойчиво финансиране“ и „кръгово финансиране“, изхождайки от съществуващите инициативи (напр. „зелените“ облигации на ЕИБ). Освен това една обща европейска таксономия би трябвало да бъде съпроводена от насоки за инвеститорите и специално етикетиране, което да се основава на подходящи показатели за изпълнението, така че да предоставя проста и обобщена оценка за качеството на активите;

17.

призовава Комисията и държавите членки в сътрудничество с местните и регионалните власти да създадат предвидима и стабилна регулаторна система за инвестиции, свързани с изменението на климата. Това е от първостепенно значение за насърчаване на участието на частния сектор във финансирането на борбата с изменението на климата;

18.

призовава Европейския парламент и Съвета при преразглеждането на пруденциалното законодателство относно банковия сектор да обмислят сериозно възможността за въвеждане на „фактор за подкрепа на екологизирането“ по модела на „фактора за подкрепа на инфраструктурата“, предложен от Европейската комисия в рамките на текущия преглед на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), за да се освободят ресурси за частни инвестиции с намаление на капиталовите изисквания за институции, които отпускат заеми за устойчиви инвестиции и цели, свързани с климата;

19.

признава, че решението на проблема с изменението на климата би могло да бъде отчасти осигурено от ефикасен пазар на разрешителни за емисии на парникови газове, регулиран от Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ), ако този пазар функционира в съчетание с амбициозна политика в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници. Поради това изразява съжаление, че предложението за изменение на СТЕ, представено от Европейската комисия през 2015 г., все още не е получило окончателно одобрение, а цените за разрешителни за емисии продължават да са твърде ниски. Комитетът изтъква отново, че местните и регионалните власти следва да управляват пряко минимален процент от приходите, генерирани от търговете по СТЕ, с цел инвестиране в подобряване на местния капацитет за устойчивост. Призовава също Комисията да проучи възможността за приемане на извънредни мерки, като определянето на минимална цена на въглеродните емисии или отново да обмисли възможността за въвеждане на европейски данък върху въглеродните емисии;

20.

призовава Европейската комисия да разсее несигурността по отношение на инвестициите в биогоривата, дължаща се на факта, че Комисията предостави временни дерогации за биогоривата от правилата за държавните помощи, предоставяни във връзка с данъците върху енергията и въглеродните емисии — като същевременно е също толкова важно да се намали административната тежест по отношение на енергията от възобновяеми източници, с цел тя да не надвишава тази при изкопаемите горива;

21.

приканва Европейската комисия да увеличи дела от бюджета за действия в областта на климата и екологичната устойчивост в своите програми за подпомагане на развитието, предназначени за трети държави, подобно на наскоро одобрения от Европейския парламент регламент за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), който определя цел за инвестиции в областта на климата в размер на 28 % от общия бюджет. Призовава също така в проектите да се предвиди засилено участие на местните и регионалните власти от ЕС с цел те да споделят успешния си опит с местни и регионални власти от трети държави, като по този начин развиват техните умения. В центъра на ангажиментите, поемани на международно равнище, би трябвало да бъдат принципите на „климатичната справедливост“, за да се гарантира, че инвестициите се основават на правата на човека и подпомагат най-уязвимите спрямо изменението на климата общности, създавайки климат на сътрудничество между публичните и частните субекти, в съответствие с цел 17 от целите на ООН за устойчиво развитие (2);

22.

подчертава, че понякога разпоредбите за държавната помощ и/или европейските счетоводни стандарти за публичните органи, които често са строги, могат да направят инвестициите в областта на околната среда и климата по-сложни. Затова призовава Европейската комисия да провери дали е възможна известна свобода на действие, за да се повиши атрактивността на тези инвестиции от счетоводна гледна точка;

23.

счита, че би било от полза да се създаде ad hoc инструмент за повишаване на капацитета на местните и регионалните власти да се ориентират в различните съществуващи инициативи, да имат достъп до финансиране във връзка с климата и да получават подходяща техническа помощ. За тази цел предлага своята подкрепа на Европейската комисия за изготвянето на наръчник за местните и регионалните власти, който да съдържа опростено и цялостно представяне на възможностите за финансиране на европейско и международно равнище. Предлага също така обобщена версия на това представяне да бъде достъпна за всички заинтересовани страни посредством уеб портал, който да представлява единен източник на информация, с преглед на всички налични фондове за финансиране на действия в областта на климата.

24.

призовава държавите членки за по-активно включване на местните и регионалните власти в изготвянето на националните планове за енергетиката и климата, с цел да се насърчи координацията между националните и местните и регионалните планове в съответствие с член 4 от Парижкото споразумение, който урежда определения на национално равнище принос към намаляването на емисиите на парникови газове;

25.

припомня своето предложение за повишаване на участието на местните и регионалните власти, отправено в становището му относно съобщението на Европейската комисия „Реализиране на ползите от политиките на ЕС в областта на околната среда посредством редовен преглед на изпълнението на политиките за околната среда — COM(2016) 316“ (3), в което призовава Европейската комисия да си сътрудничи тясно с компетентните национални, регионални и местни органи, с Европейския комитет на регионите, с Конвента на кметовете на ЕС, със Световния конвент на кметовете в областта на климата и енергетиката и Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI), за разработването на концепциите за принос, определен на местно и регионално равнище и методите за тяхното въвеждане. На първо време местните и регионалните власти ще участват на доброволна основа за „доказване на концепцията“.

26.

предлага националните планове за енергетиката и климата да включват инвестиционни програми за климата в средносрочен план във връзка с основните запланувани действия, определени за отделните равнища (национално или поднационално) и видовете подкрепа, необходима за преодоляване на всеки недостиг на финансиране, включително проучване на възможността за използване на иновативни финансови инструменти за тази цел;

27.

като припомня значението на плановете за действие за устойчива енергетика за реализирането на определените на национално равнище и на равнище ЕС приноси за намаляване на емисиите на парникови газове, предлага да се търсят начини за ефективното включване на местните и регионалните власти посредством опростяване на изпълнението, процеса на докладване и системата за мониторинг на тези планове. Във връзка с това би трябвало да се следи за хармонизирането на националните стратегии и на плановете за действие на местните власти за устойчива енергетика и климат. В съответствие с Конвента на кметовете ресурсите за тези планове трябва да бъдат допълнително насърчавани от Комисията и подкрепяни от националните правителства;

28.

признава, че местните и регионалните власти следва да бъдат подпомагани, за да получат ясна представа за свързаните с климата рискове на своята територия, така че да могат да вземат най-добрите възможни решения. Подобряването на социално-икономическата оценка, докладването и и комуникацията ще спомогне за определянето на въздействието на действията в областта на климата за обществото, допринасяйки за вземането на решения и разпределянето на ресурсите на местно равнище. Картографирането на екологичните рискове, предоставено от Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата (4), е положителна и полезна инициатива, въпреки че все още е твърде слабо позната и се състои от фрагментирани местни и регионални данни. Съществува принципна необходимост от повишаване на осведомеността на местно равнище относно действията и инструментите на ЕС за адаптиране към изменението на климата. Затова Комитетът призовава Европейската комисия да увеличи подкрепата за платформата с цел приключване на събирането на данни и разпространение на резултатите, като се отдели повече внимание на местното и регионалното равнище, тъй като това е равнището, което трябва да реагира първо в случай на криза;

29.

подчертава освен това, че създаването на инструменти като зелените облигации и съвместните гаранции са важни за облекчаване на финансирането. Те могат да бъдат разработени от местните и регионалните власти в сътрудничество или с подкрепата на националните и европейските институции. Понастоящем съществуват редица добри примери за това;

30.

призовава държавите членки да възнаграждават дейностите за финансиране във връзка с климата, осъществявани от местните власти посредством специфични програми (както е предвидено, например, в Люксембургския пакт за климата (5), който осигурява допълнителни ресурси за местните власти, които се ангажират да прилагат определени мерки за енергийна ефективност), или като облекчава евентуални вътрешни ограничения на публичното финансиране, или пък посредством други форми на подпомагане;

31.

настоятелно призовава всички политици и по-специално националните правителства да предлагат и осъществяват смели мерки, които да са насочени на първо място не към изборните резултати в краткосрочен план, а към последиците от действията (или бездействието) за бъдещите поколения, както по отношение на здравето и качеството на околната среда, така и от икономическа гледна точка. Поради тази причина и като отчита рисковете от изместване на въглеродни емисии, предлага субсидиите за икономически дейности с висока степен на въздействие върху околната среда (и следователно характеризиращи се със завишени емисии) постепенно да бъдат ограничени до пълното им премахване в рамките на разумни кратки срокове и най-късно до 2035 г.;

32.

призовава за разработването на пакети от общи повсеместни и интегрирани мерки за подобряването на енергийната ефективност и намаляването на въглеродния отпечатък на старите и новите сгради, прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики и ефективност на новите сгради и заделянето на необходимите средства с оглед на подобряването на енергийната ефективност на съществуващите сгради.