ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел,15.12.2017
COM(2017) 820 final/2
CORRIGENDUM
This document corrects document COM(2017)820 final of 07.12.2017.
Concerns all languages versions.
Formatting repaired to solve a printing issue in appendix 3. Text remains unchanged.
The text shall read as follows:
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА
Принос на Комисията към тематичния дебат на лидерите на ЕС относно бъдещите действия във връзка с външното и вътрешното измерение на политиката в областта на миграция
С още повече единство и солидарност помежду ни и със спазване на общите правила ще направим Европейския съюз по-силен и по-устойчив (...) Изразяваме решимост да работим за безопасна и сигурна Европа: Съюз, в който всички граждани се чувстват в безопасност и могат да се движат свободно, в който външните граници са защитени, който има ефикасна, отговорна и устойчива миграционна политика, който спазва международните норми.
(Декларация от Рим, 27 март 2017 г.)
Миграцията ще продължи да бъде област, на която отделяме особено внимание. Европа не е крепост и никога не трябва да се превръща в такава. Европа е и трябва да остане континент на солидарността, който осигурява убежище на хората, бягащи от преследване.
(Жан-Клод Юнкер, Реч за състоянието на Съюза, 13 септември 2017 г.)
По отношение на миграцията все още ни предстои важна и сериозна работа. Необходимо е да консолидираме външната си политика в областта на миграцията, да подобрим капацитета си за връщане и да намерим устойчиви решения относно реформираната система за предоставяне на убежище.
(Доналд Туск, 21 септември 2017 г.)
Предизвикателството на кризата с бежанците и миграцията изискваше бърз и решителен отговор от Европейския съюз и неговите държави членки. Вследствие на предприетите действия бе спасен животът на повече от 620 000 души в Средиземно море, бе предоставена повече хуманитарна помощ, беше засилена дейността за справяне с първопричините за миграцията и бе подобрен контролът на външните ни граници. Тези действия също така спомогнаха за намаляването на броя на незаконните преминавания: броят на пристигналите в Гърция спадна от около 177 000 през 2016 г. на приблизително 35 000 през 2017 г., а в Италия пристигналите бяха с около 30 % по-малко от тези през същия период на 2016 г. Посредством схемите на ЕС за презаселване за почти 25 500 души се отвориха нови контролирани, законни пътища за миграция.
Още от самото начало обаче също беше ясно, че основното предизвикателство е да се създаде по-солидна и сигурна система в дългосрочен план.
Миграционната динамика в този все по-взаимосвързан свят няма да изчезне. Демографските тенденции в ЕС и в съседните му държави водят до заключението, че предизвикателството е дългосрочно. В този контекст миграционната политика трябва да се управлява ефективно в съответствие със значението, което ѝ отдават гражданите.
Тематичният дебат относно вътрешното и външното измерение на миграционната политика, който ще се проведе на декемврийското заседание на Европейския съвет в рамките на програмата на лидерите, предоставя възможност на най-високо политическо равнище да бъде дадена стратегическа ориентация относно ключовите насоки в тази политика за бъдещето.
Поуката от последните години е, че едностранните мерки дават слаби резултати, свързани са с по-високи разходи за прилагане и носят риск от подриване на ползите от Шенгенското пространство. През септември Комисията направи равносметка на прилагането на Европейската програма за миграцията от 2015 г. насам.
Тя показа как, въпреки нарастващите предизвикателства, общият подход е успял да стабилизира изключително лабилната обстановка чрез постепенно обединяване на ресурсите и координирана работа към обща цел. Изтъкната бе необходимостта от цялостен подход при пълноценно използване на целия набор от инструменти, с които разполага ЕС, като за постигането на резултати се съчетават нашата правна рамка, нашите политически лостове и бюджетът на ЕС. Също така бяха подчертани недостатъците в управлението на пиковете на миграционния натиск при отсъствие на адекватна готовност, договорености за споделяне на информация, оперативни способности за бързо реагиране и гъвкави инструменти за финансиране на равнището на ЕС.
Дошъл е моментът да намерим решенията за преминаване от подход „ad hoc“, основан на управлението на кризи, към съобразена с бъдещето стабилна рамка в областта на убежището, която е част от напълно интегрирана политика на ЕС в областта на миграцията. Ето защо погледът напред към бъдещето показва безусловната необходимост от реформирана обща европейска система за убежище, която е напълно годна за целта.
Като укрепи своите текущи действия и постигне съгласие как да се съчетаят солидарността и справедливото споделяне на отговорността, ЕС ще бъде в състояние да покаже, че е налице силна рамка за управление в областта на убежището и миграцията, която вдъхва увереност и взаимно доверие за бъдещето.
1.
ВЪТРЕШНОТО И ВЪНШНОТО ИЗМЕРЕНИЕ: ЦЯЛОСТЕН ПОДХОД
В отговор на най-сериозното предизвикателство, свързано с миграцията, от Втората световна война насам, като започна през 2015 г., Европейският съюз предприе действия на няколко фронта. Постепенно се очерта нов подход за справяне с миграцията. Той се основава на съчетаването на редица инструменти на вътрешната и външната политика. Две години по-късно поуката е, че само един цялостен подход е успешен. Съсредоточаването само върху вътрешното измерение и подкрепата за държавите членки не е достатъчно. В същото време външната политика в областта на миграцията сама по себе си няма да разреши миграционното предизвикателство към Европа.
ЕС предприе значителни стъпки за подпомагане на държавите членки, които са най-силно изложени на изключително големия приток на бежанци и мигранти, по-специално Гърция и Италия. Чрез създаването на горещи точки националните администрации и служби работиха съвместно с експерти от агенциите на ЕС, като в крайна сметка гарантираха по-ефективно управление на външните граници. Освен това държавите членки изразиха солидарност чрез механизма за преместване. След труден начален етап програмата за преместване позволи да бъдат прехвърлени 32 366 души от Гърция и Италия в други държави — членки на ЕС, доказвайки се като ценен инструмент за подпомагане на лицата, които се нуждаят от международна закрила, и за намаляване на натиска върху системите за убежище на двете държави. Гърция и Италия, както и други държави членки, получиха целева подкрепа под формата на финансова помощ. С помощта по линия на инструмента за спешна подкрепа, който сключи договори на стойност повече от 440 милиона евро за подкрепа на бежанците в Гърция, ЕС въведе нов инструмент за справяне с хуманитарни кризи в рамките на своите граници.
След постигнатото в рекордно кратки срокове споразумение по предложението на Комисията привеждането в действие на новосъздадената европейска гранична и брегова охрана добави допълнителен мощен инструмент за засилване на контрола на външните граници и предоставяне на бързо съдействие на държавите членки, подложени на силен миграционен натиск. По този начин агенцията допълва основната отговорност на държавите членки за контрол на външните граници, която те носят със своите 100 000 служители на граничната и бреговата охрана, посветени на тази задача. Агенцията се управлява със и за държавите членки — скоростта и ефективността на нейните действия зависят от ангажимента и насочеността, осигурявани от управителния съвет и всеки един от представителите на държавите членки в него. Този ангажимент и насоченост са от съществено значение за материализирането на ползите, свързани с взаимното доверие между държавите членки и повишаването на сигурността.
Същевременно ефективността на предоставяната от ЕС подкрепа за държавите членки, подложени на най-силен натиск, беше засилена посредством успоредните усилия за работа с партньори от трети държави. Докато подкрепата на ЕС за Гърция спомогна за справянето с големия брой бежанци, преминаващи в страната, съвместното управление на миграцията чрез изявлението на ЕС и Турция доведе до намаляване на опасните пътувания през Егейско море и значително понижаване на миграционния натиск. Механизмът на ЕС за бежанците в Турция беше основен фактор, допринасящ за стабилността сред големия брой бежанци в Турция, като подкрепяше работата на Турция за осигуряване на елементарен жизнен стандарт, образование и здравеопазване за бежанците. Бреговата охрана и миграционните служби работиха във все по-тясно сътрудничество както по отношение на операциите, така и за изграждането на капацитет. Полицейските и правоприлагащите органи разработват нови подходи в съвместен стремеж за борба с контрабандните мрежи, отговорни за транспортирането на хора.
Италия също така получи подкрепа за справяне с големия брой мигранти и бежанци, достигнали нейните брегове, в съответствие с Декларацията от Малта от 3 февруари 2017 г. Заедно с Италия ЕС предприе стъпки, в тясно сътрудничество с либийските органи и в партньорство с Върховния комисариат на ООН за бежанците, Международната организация по миграция и други агенции на ООН, за стабилизирането на незаконните потоци през Централното Средиземноморие и за подобряване на защитата и помощта за бежанците и мигрантите, блокирани по пътя си. Проекти, финансирани от ЕС, ще подпомогнат и осигурят зашита за повече от 64 500 души в центрове за задържане, на местата за слизане на сушата или в приемни общности в Либия. Също така работата на ЕС не се ограничи дотам, а обхвана и други, по-отдалечени африкански държави въз основа на подхода на рамката за партньорство, приет през юни 2016 г. Финансираните от ЕС проекти в Африканския рог, които се изпълняват в момента, ще създадат над 44 000 работни места в Етиопия, Кения и Сомалия и ще финансират пряко още 30 000 работни места в Южен Судан. Проектите подкрепят предоставянето на основни социални услуги на над 2,3 милиона бенефициери. Текущата работа в Западна Африка и Сахел има за цел създаването на 114 000 работни места и подпомага почти 10 000 микро-, малки и средни предприятия. С подкрепата на ЕС Нигер засили борбата срещу контрабандата на хора по един от основните маршрути към Либия. Страни като Бангладеш се споразумяха с ЕС относно набор от практически мерки за подобряване на процеса на връщане на тези граждани, които нямат право да останат в ЕС.
Като цяло стартирането на първата общоевропейска схема за презаселване през юли 2015 г. допринесе за смекчаването на натиска за незаконна миграция и предложи законни пътища за хората, които се нуждаят от международна закрила. От началото им досега почти 26 000 души бяха презаселени по тази схема и по схемата, създадена с изявлението на ЕС и Турция. Постижима е и новата, по-амбициозна цел от 50 000, поставена от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер през септември тази година.
Политиката на връщане представлява друг отличен пример за необходимостта и ползите от цялостен подход. Бяха предприети стъпки за укрепване на европейското измерение на политиката за връщане, за да се допринесе по този начин за усилията, които се изискват, за да станат по-координирани и ефективни националните системи за връщане. Създаването на по-тясна синергия между процедурите за връщане и за предоставяне на убежище може да играе ключова роля за допълнително повишаване на ефективността на политиката на връщане, както и за проследяването на нейното въздействие чрез постоянно наблюдение и обмен на актуални данни с ЕС. По-доброто интегриране на капацитета за подкрепа на Европейската агенция за гранична и брегова охрана също може да подобри ефективността на връщането. Същевременно, ако бъде запазена динамиката за постигане на съгласие за по-добре функциониращи споразумения за обратно приемане или практически договорености с ключови държави на произход и на транзитно преминаване, е налице по-голям стимул за националните системи да станат по-ефективни.
2.
НАПРЕДЪК ПО ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ
Различните стълбове на цялостния подход на ЕС не са просто свързани помежду си: техният успех зависи значително от поддържането на динамиката на действията по всички фронтове. Стъпките, предприети за решаване на въпросите на миграцията с трети държави, за изграждане на солидна защита на външните граници на ЕС или за реализиране на солидарността и отговорността в рамките на ЕС, са до една процеси в развитие. Във всички области е необходима допълнителна работа, за да се укрепят постигнатите резултати и да се отстранят пропуските.
ЕС трябва да продължи работата си, за да бъдат допълнително намалени незаконните и опасни пътувания. В някои случаи това означава да се помисли за продължаване на работата по успешни инициативи, в други — окончателното реализиране на съществуващите планове, като например пълното привеждане в действие на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и изпълнението на ангажиментите за презаселване. Това означава също така поддържане на подкрепата на ЕС за държавите членки, подложени на най-силен натиск.
Работата, извършена с цел създаването на оперативни механизми, позволи на ЕС да се справи с кризата ефективно и не трябва да бъде прекъсвана; в противен случай постигнатият напредък ще бъде застрашен. Извлечените поуки следва да бъдат използвани за оформянето на инструментите, разработени да гарантират бъдещата ни способност за реагиране, включително структурни решения за нашата система за миграция. Също толкова важно е държавите членки да разполагат с необходимия административен капацитет за ефективно прилагане на реформираната правна, оперативна и финансова рамка. Във всички тези усилия единството на ЕС и неговите държави членки е най-добрата гаранция за постигане на интегрирания, цялостен подход, от който се нуждаем, за да имаме успех.
3.
ОТ УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ КЪМ СЪОБРАЗЕНА С БЪДЕЩЕТО РАМКА В ОБЛАСТТА НА УБЕЖИЩЕТО
Интегриран пакет за устойчива система за убежище
През май и юли 2016 г. Комисията предложи реформа на общата европейска система за убежище, като представи пакет от инструменти за укрепване и адаптиране на политиката на ЕС в областта на убежището спрямо предизвикателствата на нашето време.
Реформа на съществуващата система е необходима, за да се гарантира, че можем бързо да осигурим защита на действително нуждаещите се от помощ и връщане на тези, които не се нуждаят от такава, както и да се справим с риска от вторични движения и злоупотреби, които подкопават доверието и доброто функциониране на Шенгенското пространство. Тя също така служи за постигане на по-голямо сближаване в системата на ЕС за предоставяне на убежище, така че да се гарантира по-уеднаквено и по-справедливо третиране на кандидатите в рамките на ЕС. В една обща европейска система за убежище процентите на признаване на кандидатите за убежище с едно и също гражданство не следва да се различават между държавите членки толкова много, колкото понастоящем. Например при афганистанските граждани те варират от 0 % до 98 % между държавите членки. Необходимо е също така да се гарантират бързи и ефикасни процедури. Сега процедурите за предоставяне на убежище може да отнемат няколко месеца в някои държави членки, а в други — няколко години. С решаването на тези въпроси Съюзът ще премахне също стимулите за търсене на по-изгодни варианти за получаване на убежище и ще намали притегателните фактори за миграция към ЕС.
Предложенията на Комисията за реформа на Регламента „Дъблин“, регламентите за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище, и за процедурите за убежище, както и Директивата за условията на приемане проправят пътя към система, по-добре пригодена за справяне с евентуалното пристигане на външните граници на голям брой лица, които се нуждаят от международна защита, както и към механизми, които могат да осигурят солидарност чрез споделена отговорност при справянето с пиковете в броя на пристигащите лица, търсещи убежище. Европейската агенция за гранична и брегова охрана направи по-лесно предоставянето на помощ на държавите членки, за да се гарантира защитата, осигурявана на външните граници. Комисията предложи да се преобразува по същия начин и Европейската служба в областта на убежището в пълноправна европейска агенция в областта на убежището, за да се предостави на държавите членки ново равнище на подкрепа в управлението на убежището.
Комисията представи също така предложение за рамка на Съюза за презаселване, за да се осигурят организирани и безопасни пътища към Европа за лицата, нуждаещи се от международна закрила, както и подсилена база данни за пръстовите отпечатъци на Евродак с цел засилване на борбата с незаконната миграция.
Всички тези предложения за реформа са в процес на разглеждане от Европейския парламент и Съвета, като последните, заедно с Комисията, ги определиха като приоритети съгласно Съвместната декларация от 2016 г. Година и половина след като бяха представени, предложенията са на различни етапи от законодателния процес. Някои от тях, като например предложението за Европейската агенция в областта на убежището и реформата на Евродак, предстои скоро да бъдат приети. По други пък, по-точно рамката на Съюза за презаселване, Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище, и Директивата за условията на приемане, работата напредва. От друга страна, все още е необходима значителна работа във връзка с предложението за Регламент за процедурите за убежище и ключовото предложение за преразглеждане на Регламента „Дъблин“. В тази връзка следва да напредне и работата на ЕС по понятието за сигурна трета държава, като се вземат предвид заключенията на Европейския съвет от юни.
Основните елементи на пакета за реформи представляват взаимосвързан и единен набор от мерки, целящи съдържателна хармонизация в отговор на предизвикателствата пред нас. Те трябва да се разглеждат като едно цяло и следва да бъдат приети като пакет, макар и техническата работа да напредва с различна скорост. Тъй като обаче е важно отсега да се заложат ключовите оперативни основи, спомагащи за по-бързото разгръщане на цялата реформа, предложенията за Европейската агенция в областта на убежището и Евродак биха могли да се приемат, без да е нужно да се чака постигането на съгласие по другите основни елементи. Всички по-нататъшни промени, свързани с останалата част от пакета, могат да бъдат интегрирани впоследствие.
Солидарност и отговорност като основни компоненти на интегрирания пакет
Стабилната и съобразена с бъдещето рамка в областта на убежището трябва да се гради върху солидни основи и ясни ценности: по-ефективен и справедлив подход, основан на солидарност и отговорност. Централното място, което заемат тези принципи, е отразено в Договорите, където се казва, че политиките на Съюза, посочени в глава „Политики относно контрола по границите, убежището и имиграцията“, и тяхното прилагане се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки, включително във финансово отношение. Винаги когато е необходимо, актовете на Съюза, приети по силата на тази глава, съдържат подходящи мерки за прилагането на този принцип..
Реакцията на ЕС досега се основава на тези основни принципи. В оперативно, финансово и политическо отношение ЕС работи в по-тясно сътрудничество с цел да окаже подкрепа на държавите членки, подложени на най-силен натиск, посредством преместване и презаселване, както и посредством оперативна подкрепа по въпросите на границите и убежището, включително чрез агенциите на ЕС. Тази работа бе най-ефективна, когато участието беше най-широко, когато тя бе от полза за всички държави членки и когато всички те дадоха принос.
Трябва да се постигне съгласие за това кой е най-подходящият начин да се балансират тези принципи на отговорност и солидарност при реформата на общата европейска система за убежище. При една обща система и в едно Шенгенско пространство без вътрешни граници те не могат да вървят отделно. При все че засиленото сътрудничество винаги е крайна мярка за излизане от дадена патова ситуация, в тази област то не е начинът да се организира механизъм за солидарност и отговорност, в който следва да участват всички държави членки. Неуспехът в тази връзка ще продължи да поставя Шенгенската система под напрежение.
Извлечените поуки и най-добрите практики от последните няколко години следва да ръководят бъдещите действия за постигане на съгласие. Най-спорният аспект от реформата на Регламента „Дъблин“ е механизмът за солидарност и балансът между него и отговорността. Съществуват различни начини за оформянето му. Комисията най-напред внесе предложение за постоянна рамка за механизъм за преместване в кризисни ситуации. След това през май 2016 г. тя внесе предложение за по-всеобхватен и предвидим подход, интегриращ в дъблинските правила механизъм за справедливо разпределение, който ще се задейства автоматично при определени обстоятелства. Въз основа на това предложение словашкото, малтийското и естонското председателство на Съвета работиха в посока на поетапен подход. Европейският парламент предлага задължителна система за преместване, която да се прилага по принцип независимо от миграционния натиск. Като се вземат под внимание изразените позиции, възможно решение би могло да представлява приемането на подход, при който компонентът на задължително преместване ще се прилага за ситуации на сериозни кризи, докато в по-малко трудни ситуации преместването ще бъде въз основа на доброволни ангажименти от страна на държавите членки. В тези ситуации солидарността ще приема различни форми, основаващи се както на вътрешните, така и на външните измерения на една интегрирана и всеобхватна миграционна политика. В този дух председателят Юнкер отчете в речта си за състоянието на Съюза за 2017 г., че за извършването на тази реформа ще е нужен компромис и че резултатът следва да бъде правилният за нашия Съюз и да е справедлив за всичките му държави членки.
4.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ
ЕС постепенно въведе истинска външна политика за миграцията, която допълва и укрепва вътрешнополитическото измерение. Свършеното допринесе за намаляване на опасните пътувания и спасяване на живота на мигранти, както и за това да се достигне ново равнище на подкрепа от страна на ЕС за справяне с първопричините за миграционните движения и гарантиране защитата на бежанците и мигрантите. Като се има предвид, че миграционният натиск върху Европа ще продължи да бъде предизвикателство през следващите години, няма алтернатива за консолидирането и подсилването на външното измерение на политиката за миграцията.
Що се отнася до маршрута през Източното Средиземноморие, е необходимо да се осигури по-нататъшното цялостно прилагане на изявлението на ЕС и Турция. В рамките на последното държавите членки вече се споразумяха да мобилизират допълнително 3 милиарда евро за Механизма за бежанците в Турция скоро след като бъдат сключени договори за наличните в момента средства и другите условия, заложени в изявлението бъдат изпълнени. Това следва да стане съгласно модела на разпределяне на усилията между бюджета на ЕС и националните бюджети, договорен през 2016 г. Темпът на презаселване от Турция следва да се запази. Привеждането в действие на доброволната схема за хуманитарно приемане допълнително ще допринесе за осигуряването на законни пътища към ЕС за сирийските бежанци в Турция. Особено внимание следва да се обърне на Западните Балкани чрез по-нататъшна подкрепа от ЕС за държавите по маршрута и бдителност спрямо вторичните движения.
Необходимо е също така да се засили работата по маршрута през Централното Средиземноморие, като се постигнат резултати по всички аспекти на Декларацията от Малта и Плана за действие за Централното Средиземноморие. ЕС и държавите членки, в сътрудничество с либийските власти, Африканския съюз, Международната организация по миграция, Върховния комисариат за бежанците на ООН и други агенции на ООН, спешно ще засилят действията си, за да гарантират защитата на мигрантите и бежанците в страната при пълно зачитане на човешките им права и да сложат край на насилието и посегателствата от страна на престъпни мрежи. За тази цел ЕС сформира работна група с Африканския съюз и ООН с оглед на спасяването и защитата на мигрантите и бежанците по миграционните маршрути, особено в Либия, съгласно обявеното в Абиджан на 29 ноември 2017 г. Това ще позволи да се ускори работата на програмата на Международната организация по миграция за подпомагане на доброволното връщане от Либия в държавите на произход, като ще бъдат финансирани още 15 000 връщания до февруари 2018 г. След създаването на „център за транзитно преминаване и заминаване“ в Триполи за лицата, нуждаещи се от международна закрила, ЕС и държавите членки следва да подпомогнат презаселването от Либия чрез механизма за транзитно преминаване при кризисни ситуации на Върховния комисариат за бежанците на ООН с най-малко 1000 презаселвания до февруари 2018 г. Разбиването на бизнес модела на контрабандистите на мигранти продължава да бъде приоритет. В тази връзка ЕС следва да подкрепи нови проекти за създаване на работни места и социално-икономическо развитие в местните общини, и по-специално в Либия и Нигер.
Промените в миграционните потоци налагат постоянна бдителност: например по маршрута през Западното Средиземноморие/Атлантическия океан общият брой на пристигащите в Испания е достигнал над 25 500 през 2017 г. — равнище, което е почти 105 % по-високо спрямо същия период през 2016 г. Сътрудничеството с Мароко и другите съответни държави по маршрута ще бъде от ключово значение.
Постигането на всички тези цели ще е невъзможно без допълнителна финансова подкрепа. С оглед на това е от съществено значение допълването със средства на компонента за Северна Африка на Доверителния фонд на ЕС. Макар че от последното заседание на Европейския съвет насам някои държави членки са заявили допълнителни ангажименти, е необходимо всички държави членки да допринесат своя справедлив дял за покриването на недостига от финансиране от 340 милиона евро, от които 110 милиона евро са предназначени за непосредствени нужди.
Отвъд Северна Африка Доверителният фонд на ЕС подкрепя проекти, включително за продоволствена сигурност, създаване на работни места за младежта или по-добро управление на миграцията, в 21 държави в Африка на юг от Сахара и Източна Африка, чрез компонента за Сахел и езерото Чад и компонента за Африканския рог. Вече са разпределени 1,2 милиарда евро по 178 сключени договора, включително за проекти, включващи повече от един компонент. Скоро ще бъде достигнат пределът на наличните ресурси. Необходимо е да се осигурят тяхното оптимално насочване и ефикасно използване през оставащите години от дейността на фонда, като в същото време се обсъдят по-нататъшни ангажименти от страна на държавите членки, по-специално с оглед на нуждата да бъдат реализирани резултатите от срещата на върха между Африканския съюз и Европейския съюз на 29 и 30 ноември 2017 г.
ЕС и неговите държави членки следва да използват в максимална степен лостове, като например визовата политика и други политики, за сключването на споразумения за обратно приемане или установяването на практически договорености с държавите на произход и транзитно преминаване.
Що се отнася до бъдещето, следва да продължи да се поставя силен акцент върху преодоляването на първопричините за миграцията посредством сътрудничество за развитие, включително подкрепа за цифровите компоненти, целенасочени действия по линия на Доверителния фонд на ЕС и увеличаване на частните инвестиции чрез Плана за външни инвестиции, както и върху изработването на пакети от мерки за законна миграция, на които да се опират нашите партньорства.
Срещата на върха между Африканския съюз и ЕС потвърди, че е налице потенциал за развиване на по-силно и по-широко партньорството между двата континента, в което да се отреди централно място на младежта и развитието. Тъй като миграцията представлява глобално предизвикателство, ЕС и Африка също така ще работят активно за формулирането на бъдещите глобалните пактове на ООН за миграцията.
5.
ФИНАНСИРАНЕ ЗА МИГРАЦИЯТА: ДОСТАТЪЧНИ РЕСУРСИ, ГЪВКАВИ ИНСТРУМЕНТИ
За управлението на миграцията се изискват значителни инвестиции. През 2011 г., когато беше разработено сегашното поколение инструменти на ЕС за финансиране, миграцията беше въпрос с много по-нисък приоритет, отколкото в момента. От началото на кризата равнището на наличното финансиране, първоначално планирано за миграцията, беше увеличено със 74,6 % (6 милиарда евро) до 2020 г. с цел подпомагането на действия във всички държави членки. Бюджетната подкрепа от ЕС се оказа необходима, за да се помогне на държавите членки, подложени на най-силен натиск, да отговорят на новите потребности при граничния контрол, да поддържат функционирането на „горещите точки“ и да оказват необходимата хуманитарна подкрепа на бежанците и мигрантите, включително подслон и здравни грижи. Капацитетът за действие на държавите членки беше подсилен с помощта на експерти и ресурси, предоставени по линия на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европол и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Чрез финансирането от ЕС за осъществяваното от държавите членки презаселване на лица, нуждаещи се от закрила, се откриха още законни възможности мигрантите да достигнат до Европа по безопасен начин. Тези нужди ще бъдат налице и в бъдеще.
През следващите години ще са нужни добре структурирани, гъвкави и рационализирани инструменти за посрещане на предизвикателствата, свързани с миграцията. В миналото строгите правила относно планирането на ресурсите бяха пречка да се реагира бързо на исканията на държавите членки или водеха до системно прибягване до (ограничено) спешно финансиране. Съществуват също така области, в които инструментите на ЕС за финансиране биха могли да играят по-голяма роля в бъдеще, например при подпомагането за местните общности, приемащи значителен брой мигранти или бежанци, като така се улеснява интеграцията и се решават социални и здравни проблеми.
Финансирането е основна опора на външната политика на ЕС относно миграцията. В тази област ad hoc инструментите — като Механизма за бежанците в Турция, Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка или Европейския фонд за устойчиво развитие — бяха необходими, за да се отговори на новите приоритети на ЕС. Въпреки че тези инструменти бяха създадени също с цел да се гарантира съчетаване на средства от бюджета на ЕС и от държавите членки, осигуряването на съответните национални средства се оказа трудно. В бъдеще трябва да се помисли за това как да се осигури финансиране за външното измерение на миграцията, като се гарантират гъвкавост и бързо мобилизиране и координирано използване на вътрешните и външните ресурси.
Следващата многогодишна финансова рамка ще трябва да отразява поуките от този опит и да отчита бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията.
|
Пътна карта за постигането на споразумение до юни 2018 г. по всеобхватния пакет относно миграцията
Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха напредък във връзка с вътрешното и външното измерение на политиката в областта на миграцията. При все това предизвикателствата, свързани с миграцията, и миграционният натиск продължават да са много големи. С оглед на съвместния ни ангажимент да се завърнем към Шенгенската система до лятото на 2018 г. и да преминем към система, която гарантира устойчивост при бъдещи кризи, Комисията приканва лидерите да постигнат съгласие по следните елементи от пътната карта, които ще им позволят да постигнат съгласие по всеобхватен пакет до юни 2018 г.
·Активизиране на работата по реформата на общата европейска система за убежище с цел:
üприемане до март 2018 г. на предложенията за Агенцията на ЕС в областта на убежището и Евродак;
üпостигане до края на март 2018 г. на политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по Регламента относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище;
üпостигане до май 2018 г. на политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Директивата за условията на приемане и рамката на Съюза за презаселване;
üопределяне до май 2018 г. на мандат за преговори в Европейския парламент и Съвета относно Регламента за процедурите за убежище;
üспоразумение относно точния баланс между отговорност и солидарност чрез предприемане на следните стъпки:
Øопределяне до април 2018 г. на общата рамка на евентуално споразумение;
Øпостигане на споразумение относно точния баланс между отговорност и солидарност на срещата на лидерите на ЕС в София през май 2018 г., в резултат на което бързо да се установи мандат за преговори за Съвета по Регламента „Дъблин“;
Øпостигане на Европейския съвет през юни на политическо споразумение относно цялостната реформа на общата европейска система за убежище;
·Завършване на изграждането на ефективна система за управление на външните граници, по-специално като се гарантира, че държавите членки предоставят всички активи и персонал, необходими за резервите за бързо реагиране на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, така че те да имат пълна готовност за разполагане до март 2018 г.;
·Въвеждане на напълно функциониращ капацитет за връщане в рамките на Европейската агенция за гранична и брегова охрана до март 2018 г., така че броят на върнатите мигранти в операции, организирани в сътрудничество с Агенцията, да се увеличи с поне 20 % спрямо същия период на 2017 г. и с 50 % до юни 2018 г. Въз основа на положителните примери за оперативни договорености за обратно приемане, установени наскоро с трети държави, като например с Бангладеш, установяване до май 2018 г. на такива форми на договорености или споразумения за обратно приемане с още три държави партньори;
·Гарантиране наличието на достатъчно законни пътища за влизане в Европа. За тази цел е необходимо държавите членки да поемат до февруари 2018 г. ангажимент за презаселване на поне 50 000 души, нуждаещи се от закрила, като 50 % от ангажиментите бъдат изпълнени до октомври 2018 г., а останалата част — до май 2019 г., включително от Либия по линия на механизъма за транзитно преминаване при кризисни ситуации на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Стартиране до май 2018 г. на първите пилотни проекти за координиране на предложенията за законна икономическа миграция за ключови държави партньори;
·Постигане до юни 2018 г. на политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по Директивата за синята карта относно условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници от трети държави;
·Постигане на резултати по различните направления на външната политика в областта на миграцията. Гарантиране на пълно и устойчиво прилагане на изявлението на ЕС и Турция. Подкрепа, в партньорство с либийските органи, Африканския съюз и Международната организация по миграция, за още 15 000 подпомогнати доброволни връщания от Либия в държавите на произход, а по линия на механизма за транзитно преминаване при кризисни ситуации на Върховния комисариат за бежанците на ООН — за най-малко 1 000 презаселвания от Либия, до февруари 2018 г. Всички държави членки следва да допринесат за запълване на недостига на финансиране в размер на 340 милиона евро за компонента за Северна Африка на Доверителния фонд на ЕС до март 2018 г.;
·С оглед на заключенията от срещата на върха между ЕС и Африканския съюз, подпомагане на работата на съвместната работна група на ЕС, Африканския съюз и ООН и засилване на стратегическото партньорство с Африка, включително чрез бързо изпълнение на всички компоненти на Плана на ЕС за външни инвестиции. Първата група от проекти по линия на Европейския фонд за устойчиво развитие следва да бъде приета до май 2018 г.
За да се осигури измерим напредък по различните елементи от тази пътна карта, всяка държава членка следва да определи свой специален „шерпа“ за миграцията.
|
Допълнение 1 - Европейска програма за миграцията: актуално състояние на основните предложения
|
НАПРЕДЪК ДО МОМЕНТА ПО ОСНОВНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ДОСИЕТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЕХНИЯ СТАТУС
|
Европейска комисия
|
Европейски
парламент
|
Съвет на
Европейския
съюз
|
Прието от Европейския парламент и Съвета
|
|
Предложение
|
Описание
|
Статус
|
|
Международна закрила: временни мерки в полза на Италия и Гърция
|
С това решение се въвежда временен и извънреден механизъм за преместване в рамките на две години от Италия и Гърция в други държави членки.
|
май 2015 г.
|
|
|
|
|
Единен формат за визи
|
С този регламент се създава ново общо оформление за визовия стикер, с който се модернизират елементите за сигурност, за да се предотврати подправянето.
|
юни 2015 г.
|
|
|
|
|
Международна закрила: временни мерки в полза на Италия, Гърция и Унгария
|
С това решение се установяват временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция с цел да им се окаже подкрепа, за да се справят по-добре с извънредната ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети държави в тези държави членки.
|
септември 2015 г.
|
|
|
|
|
Европейски пътен документ
за връщане
|
С този регламент се въвежда единен европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.
|
декември 2015 г.
|
|
|
|
|
Европейска комисия
|
Европейски парламент
|
Съвет на Европейския съюз
|
|
Представено е предложение
|
Договорен е мандат за преговори или актът е приет
|
Договорен е мандат за преговори или актът е приет
|
|
Предстои да бъде представено предложение
|
Предстои да бъде договорен мандат за преговори
|
Предстои да бъде договорен мандат за преговори
|
|
НАПРЕДЪК ДО МОМЕНТА ПО ОСНОВНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ДОСИЕТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЕХНИЯ СТАТУС
|
Европейска комисия
|
Европейски
парламент
|
Съвет на
Европейския
съюз
|
Прието от Европейския парламент и Съвета
|
|
Предложение
|
Описание
|
Статус
|
|
Засилване на проверките в съответните бази данни на външните граници
|
С този регламент се въвеждат задължителни системни проверки и за гражданите на ЕС в съответните бази данни при пресичане на външните граници на ЕС.
|
декември 2015 г.
|
|
|
|
|
Европейска агенция за гранична и брегова охрана
|
С този регламент се създава Европейска агенция за гранична и брегова охрана с цел да се гарантира ефективното прилагане на строги общи стандарти за управление на границите и да се осигурят оперативна подкрепа и намеса, когато е необходимо, за бързо реагиране при възникващи кризи на външните граници.
|
декември 2015 г.
|
|
|
|
|
Система за влизане/излизане (интелигентни граници)
|
Системата за влизане/излизане ще регистрира влизането и излизането на граждани на държави извън ЕС и ще спомага за контрола на разрешения кратък престой в ЕС. Тя ще модернизира управлението на външните граници чрез подобряване на качеството и ефективността на контрола, както и подобряване на разкриването на документните измами и измамите със самоличност.
|
април 2016 г.
|
|
|
|
|
Убежище: Дъблинската система
|
Предложението има за цел да се създаде една по-справедлива, по-ефикасна и по-устойчива система за разпределяне на молбите за убежище между държавите членки.
|
май 2016 г.
|
ноември 2017 г.
|
|
|
|
Агенция в областта на убежището
|
С това предложение ще се създаде пълноценна Агенция на Европейския съюз в областта на убежището със засилен мандат и значително по-широк обхват на задачите, включително възможността за разполагане на екипи за подкрепа в областта на убежището, както и за предоставяне на оперативна и техническа помощ.
|
май 2016 г.
|
декември 2017 г.
|
декември 2017 г.
|
|
|
Убежище: Евродак
|
Целта на това предложение е да се адаптира и укрепи системата „Евродак“, за да се улеснят връщанията и да се спомогне за справянето с незаконната миграция.
|
май 2016 г.
|
юни 2017 г.
|
юни 2017 г.
|
|
|
Влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудова заетост, изискваща висока степен
на умения („Синя карта“)
|
Това предложение относно законната миграция, известно също като схемата
„Синя карта“, беше представено от Комисията в
средата на 2016 г.
|
юни 2016 г.
|
юли 2017 г.
|
юли 2017 г.
|
|
|
Единен формат на разрешенията за пребиваване
|
С този регламент се въвеждат по-модерни защитни елементи, за да се подобрят защитните елементи на разрешенията за пребиваване.
|
юни 2016 г.
|
|
|
|
|
Условия на приемане
|
Това предложение ще доведе до хармонизиране на условията на приемане в целия ЕС.
|
юли 2016 г.
|
май 2017 г.
|
ноември 2017 г.
|
|
|
Условия, на които трябва да отговарят търсещите убежище
|
С това предложение ще се хармонизират стандартите за закрила в ЕС и ще се сложи край на вторичните движения и на търсенето на по-изгодни варианти за получаване на убежище.
|
юли 2016 г.
|
юли 2017 г.
|
юли 2017 г.
|
|
|
Процедура за предоставяне на убежище
|
С това предложение ще се намалят разликите в процента на признаване, ще се създаде възпиращ ефект за вторичните движения и ще се осигурят общи ефективни процесуални гаранции за търсещите убежище лица.
|
юли 2016 г.
|
|
|
|
|
Рамка на Съюза за презаселване
|
Това предложение, което разглежда начина, по който ЕС презаселва признати бежанци, намиращи се извън неговата територия, като например лицата в бежански лагери, беше представено от Комисията през юли миналата година.
|
юли 2016 г.
|
октомври 2017 г.
|
ноември 2017 г.
|
|
|
Европейска комисия
|
Европейски парламент
|
Съвет на Европейския съюз
|
|
Представено е предложение
|
Договорен е мандат за преговори или актът е приет
|
Договорен е мандат за преговори или актът е приет
|
|
Предстои да бъде представено предложение
|
Предстои да бъде договорен мандат за преговори
|
Предстои да бъде договорен мандат за преговори
|
|
|
Европейска комисия
|
Европейски
парламент
|
Съвет на
Европейския
съюз
|
Прието от Европейския парламент и Съвета
|
|
Предложение
|
Описание
|
|
Статус
|
|
План за външни инвестиции / Европейски фонд за устойчиво развитие
|
Съзаконодателите успяха да постигнат бързо политическо споразумение по това предложение през юни — по-малко от година, след като Комисията го представи през септември 2016 г.
Неговата цел е средства на ЕС да се използват за привличане на частни инвестиции в областта на развитието в Африка и другаде в съседни на ЕС държави.
|
Септември 2016 г.
|
|
|
|
Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им
|
С това предложение ще се създаде автоматизирана система за проверки, свързани със сигурността и незаконната миграция, на освободени от виза граждани на държави извън ЕС преди пътуването им в Съюза. Така ще се гарантира, че държавите членки разполагат с по-добра информация относно гражданите на държави извън ЕС, които идват в Европа.
|
ноември 2016 г.
|
октомври 2017 г.
|
юни 2017 г.
|
|
|
Въвеждане, функциониране и използване на Шенгенската информационна система за:
•полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
|
Комисията представи предложения за преразглеждане на Шенгенската информационна система през декември 2016 г., по-специално с цел подобряване на управлението на границите и на миграцията.
|
декември 2016 г.
|
ноември 2017 г.
|
ноември 2017 г.
|
|
|
•гранични проверки
|
|
декември 2016 г.
|
|
|
|
|
•връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави
|
|
декември 2016 г.
|
|
|
|
|
Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA)
|
С това предложение се преразглежда регламентът за създаване на агенцията eu-LISA и се засилва нейният мандат, за да се гарантира, че той отговаря на настоящите предизвикателства на равнище ЕС в пространството на свобода, сигурност и правосъдие. По-специално агенцията вече ще отговаря за разработването и внедряването на технически решения за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС.
|
юни 2017 г.
|
|
|
|
|
Преразглеждане на правилата за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
|
Това предложение, чиято цел е правилата за временното повторно въвеждане на граничен контрол да бъдат адаптирани в по-голяма степен към сегашните и бъдещите предизвикателства, беше представено от Комисията през септември 2017 г.
|
септември 2017 г.
|
|
|
|
|
Европейска комисия
|
Европейски парламент
|
Съвет на Европейския съюз
|
|
Представено е предложение
|
Договорен е мандат за преговори или актът е приет
|
Договорен е мандат за преговори или актът е приет
|
|
Предстои да бъде представено предложение
|
Предстои да бъде договорен мандат за преговори
|
Предстои да бъде договорен мандат за преговори
|
Допълнение 2 — Доверителен фонд на ЕС за Африка
Ангажименти и принос към Доверителния фонд на ЕС за Африка
Ресурсите, понастоящем разпределени за Доверителния фонд на ЕС за Африка, възлизат на 3,3 милиарда евро: над 2,9 милиарда евро от Европейския фонд за развитие (ЕФР) и финансовите инструменти на ЕС и 375 милиона евро от държави — членки на ЕС, и други донори (Швейцария и Норвегия), от които до момента са платени 315,1 милиона евро. Държавите членки следва да увеличат приноса си, за да изпълнят ангажиментите си, поети още през ноември 2015 г.
Ангажименти и принос към Доверителния фонд на ЕС за Африка
(в млн. EUR към 4 декември 2017 г.)
|
Държава членка / асоциирана държава
|
|
|
|
Поет ангажимент
|
Получени
|
|
Австрия
|
6
|
6
|
|
Белгия
|
10
|
6
|
|
България
|
0,55
|
0,05
|
|
Хърватия
|
0.2
|
0.2
|
|
Кипър
|
|
|
|
Чешка република
|
1,67
|
1,67
|
|
Дания
|
10
|
6
|
|
Естония
|
1,45
|
1,45
|
|
Финландия
|
5
|
5
|
|
Франция
|
9
|
3
|
|
Германия
|
154
|
136
|
|
Гърция
|
|
|
|
Унгария
|
0,7
|
0,7
|
|
Ирландия
|
6
|
1,2
|
|
Италия
|
102
|
102
|
|
Латвия
|
0,3
|
0,3
|
|
Литва
|
0,2
|
0,05
|
|
Люксембург
|
3,1
|
3,1
|
|
Малта
|
0,25
|
0,1
|
|
Нидерландия
|
26,36
|
13,36
|
|
Полша
|
8,13
|
8,13
|
|
Португалия
|
0,45
|
0,45
|
|
Румъния
|
0,1
|
0,1
|
|
Словакия
|
1,6
|
0,6
|
|
Словения
|
0,05
|
0,05
|
|
Испания
|
9
|
3
|
|
Швеция
|
3
|
3
|
|
Обединено кралство
|
3
|
1,2
|
|
Норвегия
|
8,78
|
8,78
|
|
Швейцария
|
4,1
|
3,6
|
|
Общо принос
|
375
|
315,1
|
|
Принос от бюджета на ЕС
|
2 928,4
|
Към 4 декември 2017 г. оперативният комитет на Доверителния фонд на ЕС за Африка е одобрил 120 програми за трите региона на обща стойност от приблизително 1 960,4 милиона евро. Досега са подписани общо 194 договора с изпълнители (86 в Сахел/езерото Чад, 69 в Африканския рог, 16 в региона на Северна Африка и 23 свързани с проекти, включващи повече от един компонент) на обща стойност 1 352,2 милиона евро. Общият размер на изплатените средства възлиза на 490,6 милиона евро.
|
Компонент
|
Одобрена сума
|
Сума, за която са сключени договори
|
Платена сума
|
|
Африкански рог
|
665,0
|
430,3
|
146,6
|
|
Северна Африка
|
293,6*
|
132,3
|
60,4
|
|
Сахел и езерото Чад
|
988,8*
|
787,0
|
282,9
|
|
Проекти, включващи повече от един компонент
|
13*
|
2,6
|
0,7
|
|
Всичко общо
|
1960,4*
|
1352,2
|
490,6
|
*Закръглени стойности
Компонент за Северна Африка на Доверителния фонд ЕС—Африка
Компонентът за Северна Африка на Доверителния фонд ЕС—Африка е с особен недостиг на средства, въпреки че е един от най-важните за намаляване на миграционните потоци по маршрута през Централното Средиземноморие. Към момента компонентът за Северна Африка на Доверителния фонд е одобрил програми на стойност 294 милиона евро, от които са сключени договори за 132 милиона евро. Необходими са повече финансови средства с цел попълване на установения недостиг в размер на 340 милиона евро, от които 110 милиона евро за непосредствени нужди.
След призива на Комисията през юли за увеличаване на приносите в компонента за Северна Африка, на заседанието си през октомври Европейският съвет призова държавите членки да осигурят достатъчно и целево финансиране. Към 4 декември са поети ангажименти за приноси за този компонент на стойност над 140 милиона евро .
|
ДЪРЖАВА
|
ДАТА НА ПОДПИСВАНЕ НА ОФИЦИАЛНИЯ АНГАЖИМЕНТ ИЛИ СЕРТИФИКАТА ЗА ПРИНОС
|
СУМА
|
|
Австрия
|
13/10/2017 г.
|
3 000 000
|
|
България
|
29/11/2017 г.
|
100 000
|
|
Хърватия
|
27/10/2017 г.
|
100 000
|
|
Чешка република
|
5/10/2017 г.
|
989 008
|
|
Дания
|
28/11/2017 г.
|
4 031 100
|
|
Естония
|
6/7/2017 г.
|
1 000 000
|
|
Германия
|
10/11/2017 г.
|
3 000 000
|
|
|
29/11/2017 г.
|
100 000 000
|
|
Италия
|
20/7/2017 г.
|
10 000 000
|
|
Латвия
|
26/10/2017 г.
|
250 000
|
|
Литва
|
1/12/2017 г.
|
150 000
|
|
Нидерландия
|
22/11/2017 г.
|
10 000 000
|
|
Норвегия
|
16/11/2017 г.
|
2 074 258
|
|
Полша
|
8/11/2017 г.
|
7 080 746
|
|
Словакия
|
24/11/2017 г.
|
1 000 000
|
|
ОБЩО
|
|
142 775 112
|
Забележка: Франция и Испания поеха ангажимент за допълнителен принос от по 6 милиона евро, а Ирландия — 3 милиона евро, към Доверителния фонд на ЕС за Африка, без да посочват разпределение по компоненти.
Допълнение 3 — Европейската гранична и брегова охрана
Европейската агенция за гранична и брегова охрана, за която бе постигнато споразумение в рекордно кратък срок след предложението на Комисията, беше създадена през октомври 2016 г., за да гарантира, че Европа може по-добре да защитава своите общи външни граници и е в състояние да посрещне новите предизвикателства в областта на миграцията и сигурността.
АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗПОЛАГАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ГРАНИЧНА И БРЕГОВА ОХРАНА:
742 служители в Гърция
137 служители в България
322 служители в Италия
91 служители в Западните Балкани
79 служители в Испания
НАД 1 400 СЛУЖИТЕЛИ В ЦЕЛИЯ ЕС
Значителни пропуски пречат за пълното разгръщане на Агенцията
През последната година бяха предприети важни стъпки за привеждане в действие на новата агенция, включително създаването на резерви за бързо реагиране от гранични служители и оборудване. Въпреки многократните призиви към държавите членки да изпълнят ангажиментите си, все още продължават да съществува значителен недостиг в тези резерви, особено когато става въпрос за техническо оборудване. Текущите съвместни операции, като например в Гърция, Италия и България, са изправени пред сходни предизвикателства с хроничен недостиг на изпратени служители от държавите членки.
ОЧАКВАН НЕДОСТИГ НА ИЗПРАТЕНИ СЛУЖИТЕЛИ ПРЕЗ ЯНУАРИ 2018 г.
РЕЗЕРВ ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
В момента в резерва за бързо реагиране от предвидените 1 500 служители все още не са определени около 206 гранични служители
|
ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ
|
ИЗИСКВАН ПРИНОС
|
НЕДОСТИГ
|
|
ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ
|
ИЗИСКВАН ПРИНОС
|
НЕДОСТИГ
|
|
АВСТРИЯ
|
34
|
|
|
ЛАТВИЯ
|
30
|
|
|
БЕЛГИЯ
|
30
|
|
|
ЛИТВА
|
39
|
|
|
БЪЛГАРИЯ
|
40
|
|
|
ЛЮКСЕМБУРГ
|
8
|
1
|
|
ХЪРВАТИЯ
|
65
|
|
|
МАЛТА
|
6
|
|
|
КИПЪР
|
8
|
8
|
|
НИДЕРЛАНДИЯ
|
50
|
|
|
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА
|
20
|
|
|
НОРВЕГИЯ
|
20
|
8
|
|
ДАНИЯ
|
29
|
|
|
ПОЛША
|
100
|
|
|
ЕСТОНИЯ
|
18
|
|
|
ПОРТУГАЛИЯ
|
47
|
42
|
|
ФИНЛАНДИЯ
|
30
|
|
|
РУМЪНИЯ
|
75
|
|
|
ФРАНЦИЯ
|
170
|
|
|
СЛОВАКИЯ
|
35
|
31
|
|
ГЕРМАНИЯ
|
225
|
|
|
СЛОВЕНИЯ
|
35
|
3
|
|
ГЪРЦИЯ
|
50
|
|
|
ИСПАНИЯ
|
111
|
111
|
|
УНГАРИЯ
|
65
|
|
|
ШВЕЦИЯ
|
17
|
|
|
ИСЛАНДИЯ*
|
2
|
2
|
|
ШВЕЙЦАРИЯ
|
16
|
|
|
ИТАЛИЯ
|
125
|
|
|
ОБЩО:
|
1 500
|
206
|
РЕЗЕРВ ОТ ОБОРУДВАНЕ ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
Понастоящем само 14 държави членки допринасят с техническо оборудване към резерва от оборудване за бързо реагиране, което води до значителен недостиг
14 ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ С ПРИНОС:
Допълнение 4 - Преместване и презаселване
Преместване
Две години след своето начало схемата на ЕС за преместване доказа, че работи успешно, като помага на бежанци да започнат нов живот и гарантира по-доброто споделяне на отговорност между държавите членки.
ПРЕМЕСТВАНИЯ ОТ ИТАЛИЯ И ГЪРЦИЯ
3000
2500
2000
1500
1000
500
0
Около 500 души, отговарящи на условията за преместване, все още се намират в Гърция, а 2 350 — в Италия, и държавите членки следва спешно да прехвърлят оставащите кандидати. Комисията има готовност да предоставя по-нататъшна финансова подкрепа за тези държави членки, които продължават с усилията за преместване.
Презаселване
От 2015 г. насам с помощта на две успешни схеми на ЕС за презаселване близо 26 000 от най-уязвимите бежанци са намерили подслон в ЕС, 18 563 от тях в съответствие със Заключенията на Съвета от 20 юли 2015 г. С оглед на наближаващото приключване на тези схеми, през септември Комисията даде ход на нова схема за презаселване, съгласно която следва до октомври 2019 г. държавите членки да приемат в ЕС най-малко 50 000 особено уязвими лица, нуждаещи се от международна закрила. За усилията на държавите членки по презаселване през следващите две години са заделени 500 милиона евро —10 000 евро за всяка презаселено лице от бюджета на ЕС.
През юли 2016 г. Комисията предложи постоянна рамка на ЕС за презаселване, за да се координират европейските усилия в дългосрочен план и да се установят единна процедура и общи критерии. След като бъде приета, рамката на ЕС за презаселване ще замени настоящите ad hoc схеми за презаселване и хуманитарен прием.
|
Държава членка
Поети до момента ангажименти
|
|
Държава членка
Поети до момента ангажименти
|
Поети до момента ангажименти
|
|
Австрия
|
0
|
|
Латвия
|
0
|
|
Белгия
|
2 000
|
|
Литва
|
50
|
|
България
|
110
|
|
Люксембург
|
200
|
|
Хърватия
|
200
|
|
Малта
|
20
|
|
Кипър
|
69
|
|
Нидерландия
|
3000
|
|
Чешка република
|
0
|
|
Полша
|
0
|
|
Дания
|
0
|
|
Португалия
|
1010
|
|
Естония
|
80
|
|
Румъния
|
109
|
|
Финландия
|
1 670
|
|
Словакия
|
0
|
|
Франция
|
10 200
|
|
Словения
|
40
|
|
Германия
|
0
|
|
Испания
|
2 250
|
|
Гърция
|
0
|
|
Швеция
|
8 750
|
|
Унгария
|
0
|
|
Обединено кралство
|
7 800
|
|
Ирландия
|
1 200
|
|
ОБЩО
|
39 758
|
|
Италия
|
1 000
|
|
|
|
Допълнение 5 – Пътна карта за постигането на споразумение до юни 2018 г. по всеобхватния пакет относно миграцията
|
ПЪТНА КАРТА ЗА ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ ДО ЮНИ 2018 г. ПО ВСЕОБХВАТНИЯ ПАКЕТ ОТНОСНО МИГРАЦИЯТА
|
|
През 2018 г.
|
|
ДО ФЕВРУАРИ
|
|
✓Държавите членки да поемат ангажимент да предоставят най-малко 50 000 места за презаселване на лица, нуждаещи се от закрила, включително от Либия по линия на механизма за транзитно преминаване при кризисни ситуации на Върховния комисариат за бежанците на ООН;
✓Подкрепа за най-малко 15 000 подпомогнати доброволни връщания чрез Международната организация по миграция и 1000 презаселвания от Либия по линия на механизма за транзитно преминаване при кризисни ситуации на Върховния комисариат за бежанците на ООН.
|
|
ДО МАРТ
|
|
✓Приемане на предложенията за Агенцията на ЕС в областта на убежището и Евродак;
✓Постигане на политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по Регламента относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище;
✓Държавите членки да допринесат всички активи и персонал, необходими за резервите за бързо реагиране на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, така че те да бъдат в пълна готовност за изпращане на терен;
✓Всички държави членки да допринесат за запълване на недостига на финансиране в размер на 340 милиона евро за компонента за Северна Африка от Доверителния фонд на ЕС;
✓Европейската агенция за гранична и брегова охрана да въведе напълно функциониращ капацитет за връщане.
|
|
ДО АПРИЛ
|
|
✓Да се определи общата рамка за споразумение относно точния баланс между отговорност и солидарност.
|
|
ДО МАЙ
|
|
✓Постигане на политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Директивата за условията на приемане и рамката на Съюза за презаселване;
✓Получаване на мандат за преговори в Европейския парламент и Съвета относно Регламента за процедурите за убежище;
✓Постигане на споразумение на срещата на лидерите на ЕС в София относно точния баланс между отговорност и солидарност и въз основа на това бързо изработване на мандат на Съвета за преговори по Регламента „Дъблин“;
✓Приемане на първата група от проекти по Европейския фонд за устойчиво развитие;
✓Започване на първите пилотни проекти за координиране на предложенията за законна икономическа миграция за ключови държави партньори;
✓Увеличаване на броя на върнатите мигранти в операции, организирани в сътрудничество с Европейската агенция за гранична и брегова охрана, с поне 20 % спрямо същия период на 2017 г.;
✓Договаряне на споразумения за обратно приемане и оперативни договорености с други три държави партньори.
|
|
ДО ЮНИ
|
|
✓Постигане на политическо споразумение на заседанието на Европейския съвет през юни относно цялостната реформа на общата европейска система за убежище;
✓Постигане на политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по Директивата за синята карта;
✓Допълнително увеличаване на броя на върнатите мигранти в операции, организирани в сътрудничество с Европейската агенция за гранична и брегова охрана, с 50 % спрямо същия период на 2017 г.;
|
|
ДО ОКТОМВРИ
|
|
✓Изпълнение на 50 % от ангажиментите за презаселване на поне 50 000 души, нуждаещи се от закрила.
|
|
През 2019 г.
|
|
ДО МАЙ
|
|
✓Изпълнение на оставащите 50 % от ангажиментите за презаселване на поне 50 000 души, нуждаещи се от закрила.
|
Източник: Европейска комисия
