30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/32

1.

приветства съобщението относно създаването на нова рамка за партньорство, тъй като в него се изтъква фактът, че миграцията е сложен проблем, на който трябва да се търсят решения на различни равнища. Отбелязва, че убежището е основно право на човека, гарантирано от международното право и международните задължения, които са обвързващи за всички държави членки. С оглед на това призовава ЕС и държавите членки да създадат сигурни законни пътища за бежанците, като хуманитарни коридори, хуманитарни визи и укрепване на правото на събиране на семейството. Държавите членки следва да проучат възможността да се позволи подаване на молби за предоставяне на убежище в техните посолства и консулски служби;

2.

отчита факта, че съобщението включва иновативен подход, основан най-вече на сътрудничеството с трети държави, който взема предвид както интересите на ЕС, така и интересите на партньорските държави, с цел да се осигури по-добро управление на миграцията;

3.

подкрепя и признава необходимостта ЕС да говори с един глас и да привлече за участие всички заинтересовани страни и институции. Местните и регионалните власти могат и трябва да играят роля в общите усилия, наред с тези на европейско и национално равнище и третите държави, за изпълнение на всеобхватните партньорства в областта на миграцията (пактове), по-специално регионите и общините с голяма диаспора от страните, които са включени в рамката за партньорство;

4.

споделя мнението, че е необходимо да се положат много повече усилия, тъй като ЕС все още е изправен пред хуманитарна криза. Третите държави и партньорите на ЕС осигуряват подслон на милиони бежанци, много от които непридружени ненавършили пълнолетие лица, принудени да напуснат домовете си, както и на много икономически мигранти, които желаят да дойдат в Европа. С оглед на това международното сътрудничество между ЕС и трети държави трябва да придобие ново измерение и да въведе допълнителни инструменти, разработени така, че да отговарят на възникналите в последно време и бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията;

5.

призовава ЕС да насърчи всички участници — държавите членки, институциите на ЕС и ключови трети държави, да работят съвместно като партньори, за да въведат ред в миграционните потоци и да предотвратят опасните пътувания по море на търсещи убежище лица и икономически мигранти без документи, попаднали в ръцете на трафикантите на хора. Същевременно КР съзнава, че е спешно необходимо да се вземат мерки за справяне със и премахване на първопричините за нерегламентираната миграция и принудителното разселване в страните на произход. Международното, националното, регионалното и местното сътрудничество е от решаващо значение за реализирането на обща европейска миграционна политика в съответствие с европейската програма за миграцията;

6.

отчита факта, че политиката за миграцията и политиката за развитие са тясно свързани. Тази връзка беше основна част от дискусиите във връзка с Програмата на ООН за развитие след 2015 г., за която беше взето решение през септември 2015 г. в Ню Йорк. Ефективното и хуманно управление на миграцията трябва да бъде утвърдено като ключов фактор за успешното изпълнение на програмата. КР съзнава ползите и възможностите, които безопасната, организирана и законна имиграция предлага на мигрантите, държавите на произход, транзитно преминаване и дестинация. Изтъква също така колко е важно диаспорите да се привлекат за участие в развитието на техните държави на произход. Комитетът съзнава и пагубното въздействие на нерегламентираната миграция върху мигрантите и задължението на държавите на произход да приемат своите граждани в рамките на процедурите за връщане и обратно приемане, в съответствие с Директивата на ЕС относно връщането и международните инструменти;

7.

отново заявява подкрепата си за представената през 2015 г. европейска програма за миграцията, в която са набелязани основните действия, които трябва да бъдат предприети паралелно за справяне както с външните, така и с вътрешните аспекти на настоящото миграционно предизвикателство. Външният аспект на програмата е съсредоточен върху партньорствата с трети държави за формулиране на реалистични и постижими цели за намаляване на броя на лицата, принуждавани да напуснат родните си места, като се вземат предвид първопричините за нерегламентираната миграция;

8.

споделя мнението, че освен вече предприетите от ЕС мерки, като срещата на върха във Валета, изявлението на ЕС и Турция, диалозите на високо равнище относно миграцията, преразгледаната европейска политика за съседство и срещата с лидерите на страните от Западните Балкани, е необходимо допълнително укрепване на стратегическия, дългосрочен подход на ЕС към третите държави и засилване на вътрешната съгласуваност и координацията с държавите — членки на ЕС. Необходим е по-координиран, систематичен и структуриран подход за постигане на максимална синергия и ефект на лоста на вътрешните и външните политики на Съюза. Също така трябва да се гарантира прекият достъп на местните и регионалните власти до фондовете по линия на европейската политика за съседство, както и до други фондове, засягащи Средиземноморския регион;

9.

споделя мнението, че наред с намаляването на възможностите за нерегламентирана миграция и незаконно влизане в ЕС Съюзът трябва да разработи последователни, надеждни и ефективни политики за обратно приемане и връщане съвместно с държавите на произход, които да включват участието на имигрантските общности в страните от Съюза, при спазване на правата на човека и принципа на забрана за връщане, и като се отчита реалният капацитет на държавите на произход или транзитно преминаване да гарантират правата на приетите обратно и върнатите лица;

10.

Без да се засягат международните задължения за предоставяне на закрила на търсещите убежище лица и лицата, имащи право на други форми на международна закрила, независимо дали са влезли в ЕС по регламентиран начин, КР призовава за създаването на горещи точки в трети държави за лицата, търсещи международна закрила. Тези горещи точки следва да бъдат разположени в трети държави, да бъдат управлявани от ЕС и международни организации (ВКБООН) и да имат задачата да разглеждат легитимността на молбите за предоставяне на убежище. За лицата, на които се признае правото на убежище или международна закрила, следва да се предоставя транспорт с обичайни превозни средства към европейските държави по техен избор, с цел да се предотвратят пътуванията с несигурни плавателни средства, управлявани от трафиканти;

11.

споделя мнението, че ЕС трябва да създаде пътища, по които хората да идват законно в ЕС — за да търсят международна закрила или работа, образование, участие в научни изследвания или инвестиционни възможности;

12.

призовава ЕС и ЕК да настояват за по-добро сътрудничество между различните органи и агенции за борба с трафикантите и контрабандистите — Frontex, НАТО, EUNAVFORMED, Европейския център за контрабандата на мигранти в Европол, и за по-добро споделяне на разузнавателни данни между тях и агенциите на държавите членки;

13.

призовава ЕС да предостави допълнителна подкрепа на организации, като Международната организация по миграция (МОМ), оказващи помощ за връщането на мигранти, които достигат до страни на транзитно преминаване и установяват, че са били измамени, или просто не желаят да продължат към ЕС;

14.

приветства факта, че крайната цел на рамката за партньорство е последователен и адаптиран съобразно условията ангажимент, при който Съюзът и неговите държави членки действат координирано, като обединяват инструменти, начини и лостове за постигане на всеобхватни партньорства (пактове) с трети държави за по-добро управление на миграцията при пълно спазване на задълженията на всички партньори в областта на хуманитарното право и правата на човека;

15.

напълно подкрепя краткосрочната цел за спасяване на човешки живот в Средиземно море и призовава за дългосрочна цел за сътрудничество с партньорските държави с цел предотвратяване на опасните пътувания по море, които са под контрола на организирани престъпни групи; подкрепя целта за въвеждане на стимули в подкрепа на връщането и обратното приемане в страните на произход и за създаване на възможности за мигрантите и бежанците да остават възможно най-близо до домовете си. Следва да се даде приоритет на уязвимите кандидати, и особено на непридружените ненавършили пълнолетие лица, чиито висши интереси следва винаги да бъдат първостепенна грижа в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз; във връзка с това настоява Европейската комисия да продължи да работи по въпроса за непридружените ненавършили пълнолетие лица в миграционния процес — аспект, за чието управление в много случаи носят отговорност регионите. Поради това Комитетът очаква с интерес новата всеобхватна стратегия на Комисията, която трябва да бъде приложена като последващо действие във връзка с Плана за действие относно непридружени ненавършили пълнолетие лица (2011 — 2014 г.), така че да се вземе предвид положението на изчезналите или непридружените деца.

16.

отново изтъква ангажимента на ЕС да потърси решение на дългосрочните икономически, социални и демографски предизвикателства и недостига на работна ръка в ЕС посредством нови целенасочени политики за законна миграция в съответствие с европейската програма за миграцията и други ключови инструменти на миграционната политика. Това може да се постигне и като се подкрепят основателните стремежи на дългосрочно пребиваващите лица да участват и да дават своя принос за обществения и политическия живот. Миграцията от трети държави може да осигури устойчив растеж на икономиката на ЕС, а Европа се нуждае от квалифицирани хора, за да гарантира своята конкурентоспособност на световно равнище. В същото време партньорските държави се опасяват от изтичане на мозъци. Кръговата миграция би могла да бъде решение за избягването на опасността от изтичане на мозъци в партньорските държави;

17.

напомня на Съвета, че КР може да улесни диалога и сътрудничеството с местните и регионалните власти в държавите на произход и транзитно преминаване на мигрантите, например посредством съществуващите органи и платформи (ARLEM, CORLEAP, съвместните консултативни комитети и работните групи). Това сътрудничество е необходимо условие за изпълнението на мерките, предшестващи заминаването, които подготвят мигрантите, преди да дойдат законно в ЕС, или бежанците преди презаселването им от партньорските държави, в които са намерили подслон понастоящем (като Турция, Ливан и Йордания);

18.

предлага да се улесни обменът на информация между местните и регионалните власти в ЕС и тези в държавите на произход на икономическите мигранти, което би ограничило значително стимулите за нерегламентирана миграция; този обмен на информация следва да включва повишаване на осведомеността относно споразуменията за обратно приемане, информиране на хората, които искат да дойдат в ЕС, за реалните възможности за работа в Съюза, опасностите, свързани с нерегламентираните пътища за миграция, реалната ситуация по отношение на правилата и разпоредбите, свързани с международната закрила, които често се изопачават с цел мигрантите да бъдат подмамени да се оставят в ръцете на трафикантите; възможностите за заетост; съществуващите социални помощи и др.;

19.

споделя мнението, че политиката на ЕС за развитие следва да включва положителни стимули, чрез които да се поощряват страните, които изпълняват своето международно задължение да приемат обратно собствените си граждани, и тези, които сътрудничат при управлението на миграцията от трети държави, както и страните, предприемащи действия за приемане при адекватни условия на лица, бягащи от конфликти и преследване;

20.

споделя мнението, че за успеха на този нов подход е необходимо съчетаване на положителни и отрицателни стимули за партньорските държави. В същото време е необходимо да се постигне правилен баланс между стимулите за управление на миграцията и помощта на ЕС за развитие в световен план. Помощта не следва да зависи изцяло от изпълнението на задълженията по споразуменията за обратно приемане с трети държави, тъй като това може да изложи на риск постигането на целите за устойчиво развитие и залегналите в Договора от Лисабон ангажименти за премахване на крайната бедност и неравенството. Следва да се прави ясно разграничение между способността и желанието на партньорските държави да си сътрудничат с ЕС в областта на управлението на миграцията, тъй като това са два съвсем различни аспекта. Във връзка с това КР счита, че използването на официална помощ за развитие следва да е съсредоточено върху проекти в областта на сигурността и управлението на границите само когато те носят очевидни ползи на получателите. Партньорските държави, които не са в състояние да прилагат споразуменията в областта на миграцията, би следвало да продължат да се ползват от финансовите и останалите инструменти, които имат за цел да осигурят функционирането на пактовете на ЕС в областта на миграцията;

21.

с оглед на това призовава настоятелно ЕС да се опитва да договаря съобразени с конкретните условия споразумения за партньорство с трети страни, които наистина да отговарят на техните нужди, опасения и възможности, вземайки предвид факта, че различните партньори са изправени пред различни предизвикателства и обстоятелства;

22.

насърчава държавите — членки на ЕС, които поддържат традиционно тесни (исторически, културни, икономически и др.) връзки с определени страни, да ги използват, за да стимулират сътрудничеството със и между тези държави с цел да се улеснят обратното приемане и реинтеграцията на приеманите обратно лица;

23.

насърчава Европейската комисия да финализира възможно най-бързо новите приоритети за партньорство с Йордания и Ливан след прегледа на европейската политика за съседство през 2015 г. Заедно с Турция, Ливан и Йордания осигуряват подслон на по-голямата част от 5-те милиона сирийски бежанци. В Йордания понастоящем един от всеки девет души е бежанец от гражданската война в Сирия — т.е. почти 700 000 души от общо 6,7 милиона жители. В Ливан тази цифра е 1,1 милиона от 4,6 милиона жители, а в Турция — над 2,5 милиона от 79,5 милиона жители;

24.

изразява безпокойство във връзка със споразумението между ЕС и Турция относно бежанците от 18 март 2016 г., по-конкретно поради редица сериозни проблеми в областта на правата на човека, свързани със задържането на търсещи убежища лица в „горещи точки“ на гръцките острови в Егейско море, както и с оглед на връщането на търсещи убежище лица в Турция като „първа страна на убежище“ и „сигурна трета държава“, и предвид опасенията, че Турция може да връща бежанци в Сирия. КР е обезпокоен и от бавния темп на изграждане на капацитета на гръцката система за убежище да администрира процеса на предоставяне на убежище в „горещите точки“, забавянията в предоставянето на подкрепа на Гърция, много ниското към момента равнище на презаселване на бежанци от Турция и закъсненията в отпускането на финансова помощ от ЕС за усилията на Турция в подкрепа на сирийските бежанци;

25.

се отнася критично към утвърждаването, без реални гаранции, на 16-те приоритетни държави, набелязани в съобщението за новите споразумения, тъй като не всички от тях могат да се считат за „сигурни трети държави“ и/или имат приемливи резултати в областта на правата на човека. Дори ако правилото за „сигурна трета държава“ не се прилага в тези споразумения, примерът с Турция е тревожен сигнал в това отношение; Трябва да се създадат механизми за контрол на приема в тези страни от страна на ЕС.

26.

очаква с интерес приемането на стратегическото съобщение за Тунис. Продължаването на мирния и демократичен постреволюционен преход на страната към икономическа стабилност и сигурност ще изпрати много положителен сигнал към региона и с оглед на това следва да бъде подкрепено от ЕС;

27.

припомня, че ситуацията в Либия изисква специално внимание и стратегически действия и приветства предвидения в съобщението ангажимент в това отношение. КР подчертава значението на сътрудничеството с либийските МРВ и отправя искане към ЕК да окаже пълна подкрепа на усилията на КР и ARLEM да насърчават инициативите за сътрудничество между МРВ в ЕС и Либия, на които беше даден ход на последната пленарна сесия на ARLEM в Никозия (инициативата от Никозия);

28.

приветства акцента върху сътрудничеството с държавите на транзитно преминаване, които обикновено понасят значителна финансова тежест — особено на местно и регионално равнище — при приема на търсещи убежище лица и мигранти с нередовен статут. В декларацията на ООН от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета през септември 2016 г., беше признат фактът, че големите потоци от бежанци и мигранти оказват непропорционално въздействие върху съседните държави и държавите на транзитно преминаване и подлагат на изпитание техните възможности. С оглед на това местните и регионалните власти в държавите на транзитно преминаване следва да се ползват от подкрепа за изграждане на капацитет, финансова помощ и споделяне на информация от страна на ЕС. Комитетът призовава ЕС да въведе механизми в подкрепа на прякото партньорско сътрудничество между местните и регионалните власти от ЕС и от партньорските държави, с цел да се повиши капацитетът за планиране и управление на местно и регионално равнище;

29.

споделя мнението, че съвместните усилия за ефективно връщане и обратно приемане на неполучилите убежище лица и мигрантите с нередовен статут ще бъдат съществена част от всеки пакт. Местните и регионалните власти са в челните редици на политиките в областта на миграцията, с много ключови отговорности, като предоставяне на достъп до пазара на труда, жилищно настаняване, образование и здравеопазване, които се отразяват пряко на капацитета им да реинтегрират върнатите лица и така да гарантират социално сближаване и устойчиви общества. Ежедневните проблеми, свързани с настаняването, интеграцията и реинтеграцията на мигрантите, се усещат най-вече на местно и регионално равнище. С оглед на това пактовете следва да имат за цел да повишат ефективността и устойчивостта на процеса на връщане и да осигурят адекватно финансиране за доброволните връщания, както и да окажат подкрепа на държавите на произход при реинтеграцията на приетите обратно техни граждани;

30.

счита, че многостепенното управление е най-подходящият начин за създаване на необходимия набор от мерки и инициативи за постигане на оптимални резултати при приема, интеграцията и реинтеграцията на мигрантите;

31.

припомня, че местните и регионалните власти в ЕС и в трети държави трябва да обменят най-добри практики по всички аспекти на миграцията, включително, но не само, политиките за интеграция и реинтеграция, мерките срещу нерегламентираната миграция, разпознаването на ранните предупредителни признаци и/или ранната превенция на кризисни ситуации, борбата с трафика на хора и незаконното превеждане на мигранти през граница (в съответствие с Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.), Протокола на ООН срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. и Протокола от Палермо). КР е в добра позиция да достига до градовете и регионите в партньорските държави с цел улесняване и насърчаване на обмена на новаторски идеи и практики и стимулиране на по-ефективно участие на местните и регионалните власти в разработването и прилагането на политиките в областта на миграцията и интеграцията, в съответствие с принципите на многостепенно управление и субсидиарност;

32.

споделя мнението, че експертният опит и ресурсите на държавите членки са от първостепенно значение за успешното реализиране на пактовете и че ефективното сътрудничество зависи от мрежите от европейски експерти по места, включително такива, които са запознати с местното и регионалното измерение на миграцията. С оглед на това приветства разполагането на европейски служители за връзка по въпросите на миграцията в приоритетни държави на произход и транзитно преминаване, които да спомогнат за координиране на сътрудничеството в ЕС за борба с контрабандата на мигранти, и настоятелно призовава държавите членки бързо да назначат подходящи за тази задача експерти.

33.

подкрепя използването на съществуващите финансови инструменти и доверителни фондове за постигане на краткосрочните цели на пакта, но във връзка с това призовава държавите — членки на ЕС, незабавно да дадат своя принос към тези фондове, както беше договорено;

34.

изтъква колко е важно да се оползотворят синергиите между съществуващите фондове, като Механизма за бежанците в Турция (3 милиарда евро), Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (1,8 милиарда евро), Регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (1 милиард евро), както и други финансови инструменти, по линия на които биха могли да бъдат осигурени до 8 милиарда евро през периода 2016—2020 г. за изпълнение на пактовете. Следва да се проучат и евентуални синергии със структурните фондове;

35.

приветства предложението на Комисията за амбициозен план за външни инвестиции, с който да се потърси решение на първопричините за нерегламентираната миграция и да се подкрепят усилията на партньорските държави да се справят с последиците от нерегламентираната миграция в Африка и в съседните на ЕС държави, като същевременно се допринесе за постигането на други цели на ООН за развитие, и призовава Комисията да разработи възможно най-бързо този инструмент в тесен диалог с държавите — членки на ЕС, и международните партньори;

36.

приветства предложения пакет, съдържащ план за външни инвестиции за Африка и съседните на ЕС държави, който има за цел да се мобилизират инвестиции (чрез подобряване на бизнес средата и въвеждане на „едно гише“ за подаване на искания за финансиране на инвестиции и за финансиране от частния сектор) и да се насърчи създаването на работни места в партньорските държави;

37.

приветства засилването на техническата помощ и подкрепата на ЕС за икономическите и структурните реформи за подобряване на бизнес средата. КР призовава по-специално предложената техническа помощ да включва местните власти и дружества, помагайки им да разработват по-голям брой приемливи за финансиране проекти, имащи за цел подобряване на цялостната бизнес среда, и да ги представят на международната инвеститорска общност;

38.

е убеден в краткосрочното и дългосрочното въздействие на предложения инвестиционен план за подобряването на устойчивото развитие на държавите — партньорки на ЕС, които са основни държави на произход на мигранти или държави на транзитно преминаване на търсещи убежище лица и мигранти с нередовен статут. С оглед на това предложеният план е пряко насочен към първопричините за нерегламентираната миграция и ще спомогне за ограничаване на стимулите за участие в нея;

39.

признава значението на ЕС, държавите членки, третите държави, международните финансови институции, европейските двустранни институции за развитие, както и на частния сектор, с оглед на приноса им към плана за инвестиции. Приветства инициативата на ЕК да представи амбициозен план за външни инвестиции, чиято цел е да мобилизира 62 милиарда евро като принос за изпълнението на целите на ООН за развитие и за справянето с първопричините за миграцията;

40.

във връзка с това призовава инициативата на Комисията да бъде приложена чрез подписването на специално споразумение с държавите членки и други международни партньори, с което те да се ангажират да предоставят суми, съответстващи на общия размер на вноските, предоставени от ЕС, като стимули за нови публични и частни инвестиции;

41.

приветства представения през септември план, който се основава на три стълба: мобилизиране на частни инвестиции, засилване на техническата помощ и подобряване на общата бизнес среда; изразява съжаление за това, че местните и регионалните власти не са упоменати в съобщението, и подчертава колко е важно предоставянето на помощи и ресурси на местните и регионалните власти. Вторият стълб очевидно трябва да включва и МРВ, а КР следва да бъде партньор в неговото изпълнение. Атласът на децентрализираното сътрудничество на КР би могъл да бъде полезен инструмент за идентифициране на проектите, които се нуждаят от финансиране и от потенциални партньори за сътрудничество. Призовава за това местните и регионалните власти да бъдат представени в управленската структура на плана за външни инвестиции;

42.

с оглед на това настоятелно призовава ЕК да включи КР в разработването на плана в качеството му на представител на местните и регионалните власти в ЕС, много от които имат обширен опит в сътрудничеството за развитие;

43.

настоятелно призовава Комисията да проучи начини за ангажиране на различни групи на диаспорите в държавите — членки на ЕС, като партньори за финансиране на инвестиции в техните държави на произход. През 2013 г. мигрантите от развиващите се страни са изпратили в своите страни над 400 милиарда евро. Тези парични преводи имат тенденцията да са по-стабилни от другите частни капиталови потоци, като се има предвид, че по време на неотдавнашната глобална финансова криза те отчетоха спад от едва 5 % и бързо се връщат на нивата отпреди кризата. Добър пример за потенциала на паричните преводи е фактът, че през 2013 г. паричните преводи, изпратени от диаспората в Сенегал, са възлезли на 10 % от БВП на страната.

44.

отново изтъква, че МРВ както в ЕС, така и в третите държави могат и трябва да играят роля в общите усилия, наред с европейското и националното равнище и третите държави, за изпълнение на партньорствата в областта на миграцията. По-конкретно МРВ трябва да играят роля за повишаване на осведомеността и предоставяне на необходимата информация на гражданите в държавите на произход, транзитно преминаване и дестинация;

45.

потенциалните мигранти трябва да бъдат запознати с рисковете и опасностите, с които ще се сблъскат при опита си да влязат в Европа по нерегламентиран начин. Те трябва да бъдат информирани и за условията и структурите в държавите на дестинация, включително за пазара на труда, достъпа до съответните обучения и езикови курсове, и условията за събиране на семействата. Потенциалните мигранти следва да бъдат запознати с културните различия между държавата им на произход и държавата на дестинация и да бъдат предупредени какъв тип поведение и практики са неприемливи;

46.

хората и предприятията в държавите на дестинация следва да бъдат информирани за ползите от миграцията и да бъдат подходящо обучени да допринасят за интеграцията на мигрантите. Такава информация може да се предоставя най-добре на местно и регионално равнище, тъй като тези органи са най-близо до гражданите. Добрите политики за законна миграция и дългосрочна интеграция на местно и регионално равнище позволяват да се противодейства на явления, като расизма и ксенофобията;

47.

припомня, че макар и в увода на предложената рамка за партньорство да се споменава необходимостта от укрепване на изграждането на капацитет на местно равнище посредством политиките за развитие и съседство, тя не съдържа повече подробности за конкретни мерки в отговор на тези нужди. КР може и следва да бъде партньор в усилията за изграждане на капацитет на местно и регионално равнище в партньорските държави;

48.

подчертава необходимостта от инвестиране в местния капацитет и в действия на равнището на местните и регионалните власти в партньорските държави. Местните власти следва да бъдат партньори в рамките на всички стълбове на плана за външни инвестиции и КР подкрепя предложението на PLATFORMA за сътрудничество между градове в ЕС и градове в партньорски държави като ключов инструмент за прилагане на новия подход, изграждане на капацитет и споделяне на технически експертен опит в управлението на миграцията на местно равнище; във връзка с това счита, че планът за външни инвестиции следва да финансира прякото сътрудничество между отделните градове и региони;

49.

изтъква, че сътрудничеството между ЕС, държавите членки, МРВ в ЕС и МРВ в държавите на произход и транзитно преминаване на мигрантите може да допринесе за по-ефективното управление на миграцията, което ще е от полза за всички. За тази цел е необходимо ЕС и държавите членки да оказват както финансова, така и политическа подкрепа на МРВ.