30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/7

1.

отбелязва, че инвестициите в Европа са намалели общо с 15 % като пряка последица от финансовата и икономическата криза, но има спад и на публичните инвестиции в резултат на ограниченията, поставени от механизмите за бюджетно регулиране на европейско и национално равнище, а в номинално изражение нивото на общите инвестиции в ЕС като цяло остава под равнищата от преди кризата, като през 2015 г. то е с почти 60 милиарда евро по-ниско от това през 2008 г. (1); счита, че в допълнение към намаляването на инвестициите в абсолютно изражение, Европейският съюз страда и от недостатъчна конкурентоспособност поради остарялата инфраструктура и недостатъчните инвестиции в прехода към цифрови технологии, екология и иновации;

2.

подчертава, че местните и регионалните власти (МРВ) отговарят за повече от половината от публичните инвестиции в ЕС и че техните инвестиции в области като инфраструктура, енергетика, обществен транспорт, образование, здравеопазване и много други оказват пряко въздействие върху местните икономики, динамиката на предприятията и живота и благосъстоянието на европейските граждани;

3.

приветства призива на Европейския парламент за повече съпричастност на национално, регионално и местно равнище при формулирането и прилагането на стратегии за растеж и работни места и приветства подкрепата за искането на КР за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните органи в европейския семестър (2);

4.

подчертава в този контекст, че текущите публични разходи за инвестиции продължават да бъдат двойно по-малки в сравнение с равнището от преди кризата, което предполага, че всяка година в европейските региони и градове не се реализират инвестиции на стойност стотици милиони евро;

5.

припомня съвместно проучване на Европейския комитет на регионите (КР) и ОИСР от 2015 г., в което 96 % от участниците, представляващи градовете и регионите, са отчели недостиг в разходите за публични инвестиции (3). Това бе потвърдено отново от неотдавнашно проучване на КР (4), в което 75 % от участниците на местно и регионално равнище посочват, че се наблюдава значителен спад на общите инвестиции в техния град или регион между 2008 и 2014 г., а само една трета считат, че понастоящем положението се подобрява;

6.

подкрепя призива на ОИСР (5) и МВФ за програма за координирано фискално стимулиране в световен план, с оглед на ограничените възможности на паричната политика за маневриране, изключително ниските лихвени проценти и факта, че усилията за фискална консолидация от последните години позволиха ограничаване на съотношенията дълг/БВП в много страни и предоставят по-широко поле за действие. За успешното стимулиране на дейността допълнителните публични разходи би трябвало да бъдат пропорционални и, най-вече, ясно съсредоточени върху инвестициите, които благоприятстват растежа — като научноизследователската или развойната дейност, обучението на персонала и зелените инфраструктури;

7.

подчертава, че потенциалът за стратегически инвестиции в градовете и регионите е много по-висок, отколкото показват общите тенденции от преди кризата, не на последно място поради развитието на обширни знания и умения, понижаването на лихвените проценти и предоставените от цифровизацията възможности, икономиката на сътрудничество и кръговата икономика и съществуващата свобода на действие за по-силно участие на МСП във все по-глобалната бизнес среда;

8.

отново заявява, че настоящото непрекъснато намаляване на общите инвестиции е неустойчиво и че ниските нива на инвестиции не само забавят възстановяването, но също така застрашават бъдещия потенциал на ЕС за растеж и иновации, като се отразяват отрицателно на дългосрочните икономически показатели и създаването на работни места;

9.

подчертава, че инвестициите в градовете и регионите на Европа са от първостепенно значение за насърчаване на устойчивия растеж и създаване на работни места в Европа, както и за запазване на съществуващите работни места, които са застрашени поради настоящото равнище на недостатъчни инвестиции; поради това настоятелно приканва да се работи за премахване на пречките пред постигане на нивата на инвестиции от преди кризата в Европа и да се инвестира в действителния потенциал, с който разполагат регионите и градовете като движещите сили на Европа;

10.

изразява подкрепата си за създаването на световно, европейско и национално равнище на „търпелив капитал“ като част от дългосрочен подход за финансиране на основните нужди, които не отговарят на логиката на годишно отчитане на публичните разходи или на обичайното тримесечно отчитане на частното финансиране. Акцентът тук следва да бъде върху инвестициите в мерки за справяне с изменението на климата, стратегическата инфраструктура, както и върху иновациите и достъпа до оскъдни ресурси;

11.

подчертава значението на наличието на цялостна визия за устойчиви и интелигентни инвестиции като основен политически приоритет за мандата 2015—2020 г. (6). Настоящото становище, наред с други и заедно с декларацията от Братислава (7) и плана за действие на КР за инвестиции, е важна стъпка в този процес;

12.

приветства инициативите, предприети от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и техния съществен акцент върху насърчаването на инвестициите и припомня плодотворното сътрудничество между ЕИБ и КР чрез съвместния им план за действие (8);

13.

подчертава мерките, предложени от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) относно прилагането на финансови инструменти с участието на няколко региона, тъй като те допринасят значително за увеличаване на ликвидността на пазарите и за генериране на инвестиции;

14.

подчертава, че европейските инвестиционни инструменти могат да имат положително въздействие върху публичните средства, най-вече по отношение на предишен административен капацитет и където става въпрос за проекти, генериращи приходи; поради което такива инструменти следва да се насочат към използване на кредити, новаторски финансови инструменти и новаторски обществени поръчки; подчертава обаче и ролята на безвъзмездните средства като изключително важни финансови инструменти в регионите и градовете за проекти, които са свързани с отстраняването на дадена пазарна неефективност или не могат да осигурят достатъчно голяма възвръщаемост за частните инвеститори;

15.

подчертава значението на финансирането с цел сближаване, което трябва да продължи да бъде гръбнакът на инвестиционната политика на ЕС и да задълбочи партньорството между европейските региони като истински израз на сътрудничество и сближаване: бъдещето на политиката на сближаване е свързано с бъдещето на Европа. Поради това е необходимо да обезпечим ролята на политиката на сближаване в ЕС след 2020 г. (9);

16.

подчертава необходимостта от оценка на всички видове финансиране: МФР, политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове, плана Юнкер и ЕФСИ, както и други финансови инструменти: всички те имат уникални, а не противоположни философии и следователно следва да се допълват, като си взаимодействат, когато и ако е необходимо;

17.

приветства принципа за удължаване на срока на действие на ЕФСИ (10), както и увеличаването на финансовия му капацитет, което предоставя възможност за донастройка на съществуващите процедури; отбелязва обаче, че за да може ЕФСИ 2.0 да има по-голям успех, полезните взаимодействия с европейската политика на сближаване чрез ЕСИФ трябва да бъдат доизяснени; счита, че ЕФСИ не трябва да има за цел да замени съществуващите инструменти на политиката на сближаване на ЕС; като се има предвид тяхната роля, изразяваща се в предлагане и планиране на инвестициите в средносрочен и дългосрочен план, призовава местните и регионалните власти да участват по-активно в управлението на този фонд, по-специално в създаването на финансови платформи на регионално или мултирегионално равнище;

18.

настоява да се публикува по-подробна информация за проекти, финансирани от ЕФСИ, по-специално като се изтъкват допълващият им характер и взаимното им допълване, когато е приложимо. По-дейното участие на КР в отчитането и мониторинга спомага за протичането на информационния поток между регионите и градовете; в този смисъл подчертава необходимостта от осигуряване на истинска допълняемост на проектите, финансирани по линия на ЕФСИ, по-специално по отношение на използването на средства от бюджета на ЕС, като Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“;

19.

настоява ЕФСИ да не бъде финансиран от други фондове или конкурентни програми;

20.

посочва, че преодоляването на препятствията пред инвестициите предполага широкообхватни реформи на всички равнища на управление, насочени към премахване на административните, регулаторните и други видове пречки, които възпрепятстват инвеститорите, с оглед на цялостното подобряване на инвестиционната среда;

21.

припомня, че инвестициите на местно и регионално равнище се правят в различни междусекторни области, като инфраструктурата, транспорта, образованието, научните изследвания и иновациите, околната среда, здравеопазването, социалните услуги и други форми на обществен и човешки капитал, които са задължителни за увеличаване на дългосрочното въздействие на стратегическите инвестиции;

22.

обръща внимание, че МРВ могат да бъдат катализатори, които да обединят различните публични и частни участници за инвестиционни проекти, по-специално при големи проекти или публично-частни партньорства; отчита обаче необходимостта от по-нататъшно укрепване на трансграничните връзки и сътрудничеството на различни равнища чрез активно насърчаване на трансрегионалните инвестиции с цел ускоряване на общоевропейския единен пазар, по-специално чрез развитието на съюза на капиталовите пазари, като същевременно продължава да се търси решение на регулаторните и административните предизвикателства посредством програмата на ЕК за по-добро регулиране, за да се гарантира постигане на целите на политиките по най-ефективния и най-малко обременяващия начин;

23.

подчертава значението на регионалните стратегии за интелигентна специализация като средства за съвместно създаване на европейски партньорства за възприемане на добрия опит и организиране на висококачествени инвестиционни проекти с множество участници и измерения; в този контекст подчертава, че преодоляването на пречките пред инвестициите може да върви успоредно с общоевропейско прилагане на регионалните иновационни стратегии, опиращи се на интелигентна специализация (RIS3), което може да е полезен инструмент за съсредоточаване на подкрепата за политиката и инвестициите върху ключови приоритети и предизвикателства и по този начин да се стимулират частните инвестиции;

24.

посочва, че значителна част от пречките пред инвестициите, очертани в европейския семестър, са „от териториален характер“, в смисъл че или са свързани с функциите на МРВ по отношение на инвестициите, или има потенциал МРВ да допринесат за облекчаването или премахването на тези пречки;

25.

в резултат на това настоящите пречки пред инвестициите — а следователно и техните решения — често се коренят на местно и регионално равнище и в рамките на транснационалното сътрудничество;

26.

подчертава обаче, че между държавите членки се срещат значителни различия в инвестиционните модели и препятствията пред инвестициите и следователно не съществува универсално решение;

27.

отбелязва, че това се дължи главно на различните роли на МРВ по отношение на инвестициите: на първо място, градовете и регионите са инвеститори, тъй като отговарят за повече от половината (54 %) от публичните инвестиции в ЕС. Тези инвестиции се правят в разнообразни и допълващи се сектори и функции: човешки капитал, умения, образование, здравеопазване и много други. По този начин градовете и регионите са доставчици на услуги и способстващи фактори за тях. МРВ са отговорни и за планирането, тъй като са водещи в изготвянето на стратегии за развитие, така че чрез предварително планиране МРВ могат да насочват политическата подкрепа и инвестициите към ключови приоритети и предизвикателства, като по този начин насърчават инвестициите. Градовете и регионите са още катализатори за промяна и регулатори по въпросите на териториалното устройство и разрешителните за строеж, например. Накрая, те са инвестиционни партньори, които обединяват различни публични и частни заинтересовани страни за осъществяването на инвестиционни проекти (11);

28.

приветства поставения от Европейската комисия акцент върху идентифицирането на подобни пречки и предизвикателства пред инвестициите в европейския семестър, от годишния обзор на растежа (ГОР) и списъка на инвестиционните предизвикателства в докладите по държави и специфичните за всяка държава препоръки; въпреки това, с оглед на постигане на подход на европейско равнище с по-голямо внимание върху качеството на публичните разходи, подкрепя предложението специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър да съдържат минимални цели за публични инвестиции, по-специално по отношение на текущите разходи (12);

29.

повтаря във връзка с това призива си към Европейската комисия да публикува Бяла книга, в която да определи типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях (13);

30.

припомня също така своето предложение (14) Европейската комисия да одобри официално препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с която се определят поредица от принципи в областта на публичните инвестиции (15) (март 2014 г.); приветства факта, че в тази препоръка се признава важната и нарастваща роля, във всички области на политическо действие (координация на публичните инвестиции, укрепване на капацитета, въвеждане на рамкови условия), която играят местните и регионалните власти в планирането и изпълнението на публичните инвестиции;

31.

подчертава, че от 178-те свързани с територията въпроса, повдигнати в докладите по държави за 2016 г., разпределени между всички държави и области на политиката, почти 60 % са свързани с пречките пред инвестициите, състоящи се главно в тежкото хоризонтално и секторно регламентиране, незадоволителното качество на публичната администрация, специфичните пречки на пазара на труда, както и на пазара на финансирането за малките и средните предприятия (16);

32.

подчертава, че неотдавнашното проучване на КР на местните и регионалните власти отново потвърждава, че обременяващите правила, засягащи инвестиционната и бизнес средата, пазара на труда, търговията на дребно и други области, както и скъпоструващи/дълги/тежки административни процедури за стартиране, продължаване или преустановяване на дадена дейност, както и прекалено бавните и тромави съдебни процедури, се считат за пречки пред инвестициите от приблизително 9 от 10 участници в проучването;

33.

препоръчва установяването на предизвикателствата пред инвестициите да продължи да бъде основен акцент на европейския семестър, включително годишните актуализации на предизвикателствата за инвестиционната среда в държавите членки, представени заедно с годишния обзор на растежа (ГОР) за първи път през ноември 2015 г.;

34.

настоятелно приканва за по-силно и по-структурирано участие на местните и регионалните власти в европейския семестър, за да намерят ефективно решение на тези свързани с територията предизвикателства пред инвестициите; призовава Европейския парламент да включи КР в този процес чрез активно участие в междупарламентарните заседания, посветени на европейския семестър;

35.

припомня необходимостта от допълнително опростяване на фондове на ЕС със споделено управление, по-специално по отношение на използването на финансови инструменти, като се изтъква значението на повишаването на административния капацитет и институционалния експертен опит на публичните власти чрез преодоляване на недостига на инвестиции в ЕС;

36.

отбелязва, че участниците в проучването на КР относно пречките пред инвестициите (17), повечето от които представляват самите местни или регионални власти, подчертават административния капацитет на МРВ като предизвикателство пред инвестициите в техния град или регион. Действително капацитетът за участие в публично-частни партньорства (ПЧП) е посочен като предизвикателство или голямо предизвикателство пред инвестициите от 71 %, докато 70 % са отговорили, че той е предизвикателство и голямо предизвикателство за управлението на обществени поръчки, по-специално при по-сложни процедури (18);

37.

припомня, че липсата на административен капацитет не се ограничава само до малък брой по-слаборазвити държави членки и региони, тъй като в специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. към 20 от 28 държави членки са отправени препоръки за подобряване на качеството на публичната администрация, включително на поднационално равнище (19);

38.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да положат повече усилия за намаляване на административната тежест, както и да разработят нови инициативи и да укрепят досегашните с цел увеличаване на знанията, уменията и компетенциите, необходими за публично-частни партньорства и административна ефективност, по-специално на местните и регионалните власти, и особено като се имат предвид множеството роли, които трябва да изпълняват по отношение на инвестициите (планиращи органи, инвеститори, инвестиционни партньори, регулатори, доставчици и организатори/посредници);

39.

подчертава, че стратегическите инвестиции в сложна глобална среда изискват нови видове административни и управленски умения с цел по-добро разработване на бъдещите бизнес модели и създаване на стойност, ангажиране на стопански и нестопански организации в екосистемите за създаване на стойност на местно и регионално равнище;

40.

подчертава, че ефективните инструменти за повишаване на административната ефективност включват развитие на уменията с помощта на обмени, мисии за оказване на експертна помощ, проучвателни посещения и семинари между МРВ като равнопоставени партньори; в този смисъл се позовава също така и на модела, използван в механизма Taiex Regio Peer 2 Peer (20), който заслужава да бъде възпроизвеждан и разширяван;

41.

подчертава трудностите при ефективното използване на финансовите инструменти, свързани с административния капацитет на местните и регионалните власти, както се изтъква в проучването на КР (21); приветства във връзка с това създаването на платформата Fi-Compass (22), както и „стандартните“ финансови инструменти на Комисията (23), като и двете инициативи са ценни, особено за МРВ с по-големи предизвикателства, свързани с административния капацитет; насърчава МРВ да използват тези инструменти, за да мобилизират още повече частни и публични ресурси за своите инвестиционни проекти и подчертава готовността на Комитета да работи заедно с Европейската комисия за улесняване и популяризиране на тази инициатива;

42.

подчертава, че макар местните и регионалните власти да играят решаваща роля за успешното прилагане на ЕФСИ, те са слабо информирани за него. От проучване на КР на местните и регионалните власти става ясно, че само 7 % от участниците считат, че са „добре информирани“ за начина, по който ЕФСИ може да се използва в техния град или регион, 18 % смятат, че са осведомени до известна степен, докато 35 % заявяват, че имат само основна информация, а 39 % считат, че „не са информирани“ (24);

43.

подчертава, че тази липса на осведоменост се отнася и до други инициативи, свързани с ЕФСИ: 73 % от участниците в проучването на КР посочват, че „не са информирани“ за възможността за изграждане на инвестиционни платформи за финансиране на инвестиции в техния град или регион с подкрепата на ЕФСИ, а едва 2 % отговарят, че са „добре информирани“ относно Европейския портал за инвестиционни проекти или Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (25);

44.

призовава Комисията и ЕИБ да положат повече усилия за подобряване на осведомеността и разбирането на ЕФСИ и свързани с него инициативи, като например консултативните центрове на публичните и частните участници на местно и регионално равнище, тъй като настоящата ситуация излага на риск успеха на плана за инвестиции;

45.

предлага да се работи с МРВ, КР и неговите мрежи, националните и регионалните насърчителни банки и други институции, за да се набележат национални и регионални примери на успешни проекти, и потвърждава готовността на КР да подкрепи потенциала на регионите и градовете за възприемане на добрия опит чрез обмен на най-добри практики, като по този начин се създаде критична маса от бенефициери и управляващи органи;

46.

приветства усилията, които полага Европейската комисия по време на своите инвестиционни обиколки в държавите членки, за повишаване на осведомеността относно възможностите за финансиране;

47.

посочва несъответствие между стратегиите за консултации и тези за повишаване на информираността и изразява загриженост, че единствено консултативната роля на съществуващите центрове би могла да се окаже недостатъчна за откриване и привличане на нови проекти в региони, които са слабо запознати с възможностите за инвестиране;

48.

подчертава, че следва да се гарантира, че ЕФСИ няма да задълбочи различията по отношение на сближаването в рамките на ЕС, а също и да се въведат услуги и стимули за преодоляване на географския дисбаланс, включително разширяване на обхвата на общите цели, допустими за финансиране от ЕФСИ, подобряване и дори децентрализация на консултантските услуги и експертния опит и укрепване на ролята на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, както и по-пълноценно използване на Европейския портал за инвестиционни проекти, който цели да преодолява несъответствията между ръководители на европейски проекти, търсещи финансиране, и инвеститори по целия свят, търсещи инвестиционни възможности;

49.

подчертава, че за да се привлекат повече инвестиции и капитали, са необходими фундаментални промени, свързани с икономическата и фискалната рамка, които трябва да бъдат съпътствани от повече усилия за отстраняване на регулаторните пречки; макар че икономическото управление и фискалните правила може да не бъдат считани директно за елемент от инвестиционната среда или пречка пред инвестициите, те формират общата рамка, по-специално с оглед на публичните инвестиции;

50.

изразява силно безпокойство от факта, че публичните инвестиции често се съкращават по време на криза, тъй като не са толкова видими и от политическа гледна точка е по-лесно да се намалят, отколкото много други видове публични разходи, по-специално фундаменталните инвестиции в човешки капитал, здравеопазване и образование, които имат висока дългосрочна възвръщаемост; ето защо подчертава, че бъдещият устойчив растеж и благосъстояние се обуславят най-вече от подобряване на икономическата обстановка за стартиращи и разрастващи се предприятия, привличане на частни инвестиции, както и от поддържане на дългосрочни публични инвестиции, които би трябвало да се запазят дори в периоди на фискална консолидация;

51.

отбелязва, че — макар и КР да подкрепя силен и основан на правила подход към фискалната политика — възстановяването на публичните инвестиции може да бъде трудно в рамките на ограниченията на настоящите фискални правила и затова подчертава необходимостта да се разгледа възможността за по-благоприятен подход към инвестициите, по-специално, но не само към ПЧП, който да гарантира стриктно прилагане на фискалните правила, като същевременно се стреми към максимално оползотворяване на възможностите за инвестиране в регионите и градовете на Европа;

52.

може да се намери добро решение в рамките на текущата бюджетна рамка, по-конкретно чрез „спирачката на дълга“ в случай на структурен дефицит за средносрочната цел, съдържаща се в Пакта за стабилност и растеж и Фискалния пакт. За да се гарантират достатъчно възможности за инвестиции при спазване на фискалните правила, би трябвало да се определи реален дефицит за публичните инвестиции на местните и регионалните власти, който да не се включва в структурния дефицит, съпоставян спрямо средносрочната бюджетна цел;

53.

в този контекст припомня, че е против спирането на ЕСИ фондовете като пряка последица от обвързаността с макроикономическите условия в рамките на Пакта за стабилност и растеж, тъй като това би оказало отрицателно въздействие върху изпълнението на проекти, съфинансирани от ЕС, и в по-общ смисъл би влошило положението с инвестициите на засегнатите държави членки и региони;

54.

отново отправя искане публичните разходи на държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането от ЕСИФ и ЕИБ да не бъдат включвани в структурните разходи, както са дефинирани в Пакта за стабилност и растеж, предвид това, че тези инвестиции по определение са от общ европейски интерес и имат доказан ефект на лоста за насърчаване на икономическия растеж;

55.

припомня, че основният приоритет на КР е да се даде тласък на европейската икономика с подход „отдолу нагоре“, чрез стимулиране на целевите инвестиции въз основа на местните нужди, като се ползват за опора най-добрите практики на най-близкото до гражданите равнище и се насърчава нов предприемачески дух; подчертава необходимостта от създаване на иновативна и предприемчива Европа, насочена към гражданите;

56.

подчертава ангажимента на КР да подкрепя градовете и регионите да изпълняват по-добре всичките си роли: чрез улесняване на партньорските практики, обединяващи знания, и стимулиране на намирането на партньори за повишаване на европейските партньорства с цел изграждане на необходимия капацитет за съвместно създаване на висококачествени и сложни проекти чрез използване на финансови инструменти, включително ЕСИ фондове и ЕФСИ;

57.

подчертава значението на данните относно съществуващите инвестиционни проекти по места. Този аспект понастоящем не е достатъчно развит, а има голяма добавена стойност за всички равнища на управление; във връзка с това предлага създаването на европейски информационен регистър за местните и регионалните инвестиции и призовава своите членове да споделят свои проекти, опит и тревоги с цел създаването на такава база данни;

58.

подчертава необходимостта от продължаване на работата на ЕС по намаляване на прекомерната бюрокрация, за да стане инвестиционната среда по-достъпна за нови — но и за вече съществуващи — предприятия; подчертава, че макар градовете и регионите да могат да направят много на своето равнище за облекчаване на регулаторната тежест, техните действия трябва да бъдат допълнени от инициативи на национално и европейско равнище;

59.

заявява отново, че инвестициите не се отнасят само до транспорта и други инфраструктури, а трябва да бъдат насочени и към човешкия капитал, уменията, образованието, научните изследвания и иновациите, интелигентните енергийни мрежи, жилищното настаняване, социалните и здравните заведения, както и в подкрепа на стартиращи и разрастващи се иновативни и динамични предприятия;

60.

припомня, че инвестиционните планове следва да целят създаването на по-екологосъобразна, по-интелигентна, по-приобщаваща и по-териториално балансирана икономика, за да може ЕС да остане конкурентоспособен на световната сцена;

61.

се ангажира да търси решения съвместно с частния сектор за повече инвестиции в градовете и регионите, което е и основното политическо послание на Декларацията от Братислава „Да инвестираме и създаваме връзки“, приета от КР на 8 юли 2016 г. (26).