21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/28

1.

приветства съобщението на Комисията „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ и предложения от нея пакет спомагателни мерки за отключване на възможностите, които разкрива стратегията за цифров единен пазар. Бъдещият икономически растеж и перспективите за заетостта в Европа, както и социалното сближаване, зависят от способността да разберем, приемем и използваме всички аспекти на обществото на иновациите в нашите региони;

2.

подчертава, че цифровият единен пазар на ЕС се опира на своите 500 милиона потребители и е единственият най-мощен политически инструмент, чрез който ЕС и неговите държави членки и региони могат да стимулират иновациите, растежа и работните места;

3.

отбелязва, че в момента протича непрекъсната индустриална революция, породена от новите поколения цифрови технологии като големите информационни масиви и от новите и различни приложения на цифровите технологии при секторни и локални проблеми. Европейската промишленост е изправена пред предизвикателството да се възползва в пълна степен и бързо от тези цифрови възможности. Не са преувеличени възможностите за дружествата в традиционните и нетехнологични отрасли, особено за МСП, да се възползват максимално от цифровизацията като средство за засилване и гарантиране на конкурентоспособността;

4.

отбелязва, че секторът на ИКТ в ЕС има съществен дял от икономиката, като осигурява работни места на повече от 6 милиона души и възлиза на около 4 % от БВП. Според последните проучвания, ако бъде напълно оползотворено, цифровизирането на продуктите и услугите има потенциала да генерира годишно над 110 млрд. евро приходи за промишлеността в Европа през следващите пет години;

5.

е съгласен с мнението, че два фактора имат особено ключова роля за пълното оползотворяване на цифровия единен пазар: а) силно конкурентна европейска цифрова промишленост, съчетана с б) готовност на частния и публичния сектор да се адаптират, като интегрират постигнатите цифрови иновации в своите дейности с цел да се гарантира високо качество на услугите за всички граждани. Подчертава, че ключови фактори са и премахването на регулаторните бариери, намаляването на бюрократичната тежест и модернизирането на регулаторната уредба на ЕС;

6.

подчертава, че предприятия от всякакъв размер във всички региони и сектори могат да използват за основа европейските постижения в областта на ИКТ, като създадат цифрови промишлени платформи за разработване на цифрови технологии — от компоненти до устройства и софтуер — за потребителските пазари и за интернет платформи и платформи за данни, както и съответните приложения и услуги;

7.

подчертава, че в стратегията за цифровия единен пазар, особено в рамките на стълба за „максимизиране на потенциала за растеж на цифровата икономика“, са включени всички основни лостове за засилване на цифровизацията в промишлеността чрез действия в области като основана на данни икономика, интернет на нещата, компютърни услуги в облак, умения и електронно управление. Конвергенцията на редица допълнителни технологии дава все по-голям тласък на обновлението в цифровата област, по-специално роботиката и изкуствения интелект, както и триизмерния печат (3D);

8.

насърчава продължаването на инвестициите в три от договорните публично-частни партньорства по линия на „Хоризонт 2020“ — фабрики на бъдещето (ФБ), устойчива преработвателна промишленост чрез ефективно използване на ресурсите и енергията (SPIRE) и съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ (БП);

9.

признава, че повечето лица, които отговарят за вземането на решения в промишлеността, се затрудняват да решат кога да инвестират, до какъв размер и в какви технологии. Около 60 % от големите предприятия и над 90 % от МСП считат, че изостават по отношение на цифровите иновации;

10.

изтъква, че поради бързото развитие и разрастващата се употреба на цифровите технологии спешно е необходимо да се модернизира настоящата регулаторна рамка, за да може тя да е в крак с безпрецедентния темп на иновации;

11.

е съгласен с мнението, че следва да се направи повече за улесняване на координацията в Европа между значителните, но разпокъсани усилия в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите в други важни области на цифровите технологии;

12.

изтъква, че с оглед на внедряването на интернет на нещата и безпроблемното протичане на потока от данни във всички региони е жизненоважно да се изгради по-широко разбиране на оперативната съвместимост като нещо, което засяга не само публичната администрация, но и всички сектори (напр. като начин да се гарантира, че свободата на потребителите не се възпрепятства от ограничения, налагани от частните системи на отделните технологични предприятия). Ясни изисквания в това отношение са наличието на общи формати, стандарти и спецификации;

13.

счита за жизненоважен факта, че програмата на Европейската комисия за по-добро регулиране REFIT ще се съсредоточи върху пречките пред иновациите и ще поддържа дебата относно начините, по които те могат да бъдат отстранени или намалени чрез нови регулаторни подходи, както е посочено в стратегията за единния пазар. Във връзка с това подчертава, че в процедурата REFIT местните и регионалните власти следва да се разглеждат като ключови партньори, а не като заинтересовани страни, тъй като те привеждат в изпълнение по-голямата част от решенията, вземани на равнището на ЕС;

14.

призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с отделните сектори и предприятията от всякакъв размер, с всички равнища на управление и заинтересовани страни при идентифицирането и намаляването на регулаторните бариери пред цифровизацията на европейската промишленост, както и за опростяване на съществуващото законодателство;

15.

отбелязва, че наличието на среда за ефективна стандартизация на ИКТ е от съществено значение за цифровизирането на европейската промишленост и представлява основен фактор за цифровия единен пазар, тъй като позволява безпроблемно свързване на устройства и услуги през граници и между технологии. Усилията в областта на стандартизацията трябва да бъдат съсредоточени стратегически върху пет приоритетни области — мрежите 5G, компютърните услуги в облак, интернет на нещата, технологиите за данни и киберсигурността;

16.

подчертава, че приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар следва да имат за цел да гарантират справедлива възвращаемост на инвестициите, за да се стимулират НИРД и иновациите в глобален мащаб, както и устойчивият процес на стандартизация, като се осигури широката наличност на технологиите на отворен и конкурентен пазар;

17.

отбелязва, че в много промишлени области традиционният цикъл на разработване, изпитване и стандартизация вече не е подходящ за бързо развиващите се и сложни конвергентни технологии;

18.

посочва, че работата в цифровата икономика ще включва и все по-голям акцент върху новите умения и възможности, включително повече креативност, общуване и приспособимост, за което ще е необходимо мащабно повишаване на уменията на работната сила на всички равнища;

19.

изтъква, че по-нататъшното развитие на интернет на нещата и големите информационни масиви създава също така сериозни предизвикателства по отношение на доверието и сигурността за всяко дружество и за възприемането от страна на обществеността;

20.

призовава да бъдат положени всички възможни усилия за създаване на силно фокусирани партньорства в тази област на регионално, национално и европейско равнище, с цел да се привлекат значителни частни инвестиции и да се постигне революционно въздействие върху конкурентоспособността посредством разработването на търговски продукти и услуги. Това ще даде възможност и за осъществяването на ползотворен обмен на опит, познания и идеи между съответните партньори, за да се използват полезните взаимодействия, а не да се увеличават усилията, като включително се създаде мрежа от партньорства;

21.

призовава да се проучи допълнително добавената стойност от засиленото сътрудничество между лицата, отговорни за изработването на политиките в областта на иновациите на национално и регионално равнище, като се вземат предвид концепцията за интелигентна специализация и нововъзникващите междурегионални инициативи от типа „отдолу нагоре“;

22.

счита, че следва да се насърчат инвестициите от частни и публични източници, включително по-широко участие на предприятията и институционалните участници като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), включително по линия на Европейския инвестиционен план/ЕФСИ, и да се потвърди важността на синергиите между „Хоризонт 2020“, инициативите „Startup Europe“ и FIWARE, ЕСИ фондовете и инструментите на регионалната и националната политика във връзка с по-широките цели на ЕС в областта на конкурентоспособността и сближаването;

23.

приветства и признава значението на плановете на Европейската комисия да насочи инвестиции на стойност 500 милиона евро по линия на „Хоризонт 2020“ към по-широкото разгръщане на цифровите иновационни центрове, като финансирането на цифровите иновационни центрове трябва да бъде осигурено със средства от втория стълб на „Хоризонт 2020“ — „Водещи позиции в промишлеността“, а да не бъде за сметка на бюджета на останалите части на програмата „Хоризонт 2020“, и подчертава, че местните и регионалните власти (МРВ) са в добра позиция да допринесат за развитието на този вид центрове на експертиза и обслужване на едно гише от името на промишлените крайни потребители; подчертава, че високите постижения в научната област продължават да бъдат ключов критерий при избора на проекти за финансиране и че важната роля на висшите учебни заведения по отношение на трансфера на знания и процеса на иновации се взема надлежно под внимание, за да може въздействието на планираните инвестиции от „Хоризонт 2020“ да бъде допълнително оптимизирано. В този контекст следва по-специално да се уточни и при необходимост да се преосмисли търсеното въздействие на дейностите във връзка с цифровите иновационни центрове;

24.

отново призовава да продължат да се осигуряват необходимите ресурси за цифрови инвестиции като ключов елемент от една далновидна политика на ЕС за сближаване, за предпочитане със значително по-голям размер на инвестициите от определения за тази цел дял от разходите на ЕСИ фондовете от 14 милиарда евро за периода между 2007 г. и 2013 г.;

25.

отбелязва, че отвореният характер на интернет и впечатляващото нарастване на предлагането и търсенето на съдържание и услуги понастоящем са основна движеща сила на конкурентоспособността, икономическия растеж, социалното развитие и иновациите в Европа. Въпреки това, поради продължаващия проблем с недостига на инфраструктура, особено в селските райони, които частните оператори считат за нерентабилни, много местни и регионални власти понастоящем не могат да извлекат максимална полза от тези развития;

26.

отправя искане към Европейската комисия да подкрепи дейностите по финансиране на тези МРВ, първо, като продължи да разрешава приоритетно отпускане на средства от ЕСИ фондовете за цифрова инфраструктура във всички европейски региони, и второ, като признае технологичните пречки пред проектите за развитие на цифровите технологии в селските и слабо населените райони или в регионите, които са изправени пред други демографски предизвикателства, които следва да се разглеждат като услуги от общ икономически интерес;

27.

продължава да споделя опасенията на Европейския парламент относно последиците от решението на Европейския съвет от февруари 2013 г. бюджетът за цифрова инфраструктура и услуги в рамките на Механизма за свързване на Европа да бъде намален от 9,2 милиарда евро на едва 1 милиард евро, което накара Европейската комисия да преразгледа из основи плановете си;

28.

подчертава, че МРВ са в състояние да стимулират иновациите и конкурентоспособността чрез целенасочени решения, ориентирани както към търсенето, така и към предлагането, включително разгръщане на широколентовия интернет, електронно приобщаване и електронно управление. Освен това те предлагат структури за образование и обучение, изпълняват финансираните от ЕС инициативи и улесняват полезното сътрудничество и обмен, включително през граница, с други публични органи;

29.

приветства възможностите, предлагани от Европейската инвестиционна банка, която пое ангажимента да увеличи заемите, които отпуска за широколентова инфраструктура, на 2 милиарда евро годишно, и изрично подчерта важната роля на местното и регионалното равнище в този вид ориентирани към растежа инвестиции. Подчертава също така, че е важно да се насърчават водени от общностите инициативи като например предприятия, създавани и управлявани от и в полза на общностите;

30.

настоятелно призовава новите инвестиционни инструменти също да получат подкрепа, с цел да се ускори изграждането на инфраструктура, даваща възможност за постигане на целите за скоростта на широколентовия достъп, залегнали в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа като елемент на стратегията „Европа 2020“, както и пълното разгръщане на мрежите 4G (в очакване на по-нови технологии като 5G), като същевременно се поддържа технологична неутралност и се даде възможност за ефективна конкуренция между операторите;

31.

подчертава, че МРВ могат да определят за свой приоритет изграждането у хората на цифрови и предприемачески умения, които да им позволят да използват пълноценно новите технологии, да разбират проблемите на киберсигурността и необходимостта от защита на личните данни, да повишават своята пригодност за заетост и да създават нови възможности за бизнес, включително чрез анализ на големи информационни масиви;

32.

счита, че електронната търговия продължава да бъде неоползотворена възможност за много от по-малките предприятия, най-вече заради свързаните с нея прекомерни разходи: 65 % от европейските интернет потребители пазаруват онлайн, но на това много високо търсене отговарят само 16 % от МСП, които продават онлайн, като по-малко от половината от тях продават онлайн през граница (7,5 %);

33.

призовава за приоритизиране на пречките пред електронната търговия, произтичащи от проблеми като блокирането на географски принцип и липсата на система за сигурни онлайн плащания с кредитна карта. Тези проблеми водят до ненужни разходи, усложнения и излагане на риск от измами за потенциалните онлайн търговци на дребно, особено за тези, които се занимават с трансгранична търговия;

34.

подчертава значението на плана за действие на Европейската комисия за електронното управление с оглед на модернизирането на обществените услуги посредством цифровизация, и по-специално на достъпността на публичните институции за частни лица и предприятия по електронен път, независимо от физическото местонахождение; с оглед на това заявява подкрепата си за развитието на оперативно съвместими и многоезични трансгранични обществени услуги (по-специално обмен на информация) като функционално средство за преодоляване на считаното за пречка периферно местоположение;

35.

посочва, че що се отнася до оползотворяването на потенциала на електронното управление да осигурява обществени ползи като намаляване на въглеродния отпечатък, опростяване на процедурите за предприятията, насърчаване на туризма или извеждане на преден план на активите на културното наследство, често именно МРВ са тези, които имат водеща роля за идентифицирането на възможностите и участниците в областта на ИКТ, споделянето на най-добри технологични практики, разпределението на средствата за инвестиране в ИКТ инструменти, измерването на напредъка и разпространението на информация за постигнатите успехи;

36.

посочва, че с увеличаването на цифровите умения и използването на цифровите медии от страна на предприятията нарастват и изискванията им към цифровите решения в контактите им с властите. Една добре функционираща, цифровизирана публична администрация предлага на предприятията, организациите и физическите лица ефективни електронни услуги и цифрови процедури, които подобряват достъпността, улесняват обслужването и съкращават времето за обработка на техните въпроси към публичния сектор. Посредством нарастващата цифровизация действащите лица от публичната сфера, както на национално, така и на местно и регионално равнище имат повече възможности за освобождаване на ресурси, поради което може да се предвиди повече време за обслужването на клиенти и по-малко време за администриране и контрол;

37.

подчертава, че оперативната съвместимост на електронното управление изисква не само съвместимост на системите, но и капацитет на публичната администрация да работи в тясно сътрудничество с информационните системи, както и информираност на обществеността за възможностите, които предлагат тези системи. С оглед на това КР предлага към програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA2) да се добавят компонентите изграждане на капацитет на човешките ресурси в областта на цифровите и езиковите умения и повишаване на осведомеността, с цел да се подкрепи модернизацията на публичната администрация;

38.

приветства предложенията за мерки, свързани с вътрешния пазар за електронни комуникации, имащи за цел да ускорят динамичния и устойчив растеж във всички сектори на икономиката и да създадат нови работни места, както и да гарантират актуализиране на законодателството за авторското право, което да отчита цифровата революция и промяната в поведението на потребителите;

39.

признава потенциала, който може да бъде извлечен от сътрудничеството в рамките на Платформата за обмен на знания (ПОЗ) между Европейския комитет на регионите (КР) и генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ (DG RTD) като средство за насърчаване на нови научноизследователски и иновационни решения, иновативни продукти и най-добри практики в отговор на обществените предизвикателства, пред които са изправени МРВ в Европа;

40.

подчертава, че някои от приоритетите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа — по-специално решаването на проблема с недостатъчната цифрова грамотност и умения, както и неоползотворените възможности за справяне с обществените предизвикателства — са от решаващо значение за качеството на живота и социалната и икономическа дейност; тези проблеми могат да се решат най-добре на местно и регионално равнище с цел да се стимулира предоставянето на по-ефективни и персонализирани услуги за обществеността, както и за местните предприятия;

41.

отбелязва, че що се отнася до специалистите в областта на ИКТ, през последните три години в Европа са създадени повече от един милион допълнителни работни места. Въпреки това се очаква, че бързо нарастващото търсене ще доведе до повече от 800 000 свободни работни места в сектора до 2020 г.;

42.

настоятелно призовава за по-нататъшно развитие на водената от Европейската комисия Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии като общоевропейска инициатива с участието на множество заинтересовани страни, за да се преодолее дисбалансът между недостига на умения и свободните работни места в сектора на ИКТ, като се осигурят подходящо обучение, стажове, назначения, действия за улесняване на мобилността и/или провеждане на дейности за повишаване на осведомеността с цел да се насърчат младите хора да учат и да градят кариера в сектора;

43.

припомня, че именно на поднационално равнище може да бъде събирана най-точна и актуална информация за пазарите на труда и че МРВ могат да играят важна роля за установяване на несъответствията между търсените и предлаганите умения, като подпомагат разработването на подходящи програми за професионално обучение и стимулират инвестициите в отговор на местното търсене;

44.

призовава доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението да разработват целенасочени и гъвкави обучителни подходи в областта на ИКТ. В бъдеще за работните места ще е необходимо подходящо съчетание от базови, личностни и технически умения, а именно умения в областта на цифровите технологии и в конкретната стопанска сфера, каквито все още системите на образование и обучение не са напълно готови да предоставят; ето защо следва да се поставят основите на една система за образование и обучение, която акцентира в по-голяма степен на практическата, отколкото на теоретичната подготовка на учениците/студентите;

45.

признава значението на разработената от Европейската комисия Програма за придобиване на умения за Европа и факта, че тя ще предостави цялостна рамка за пригодност за заетост, включваща нуждата от цифрови и допълнителни основни умения за справяне;

46.

подчертава огромното значение на подсигуряването на цифровата грамотност и умения, от които се нуждаят гражданите, работниците, учащите се и търсещите работа, за да бъдат част от всеобхватното реализиране на цифровизацията на икономиката и обществото;

47.

като потвърждава съществуването на европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), подчертава, че е важно да се изработи основен пакет, който всяка държава членка следва да гарантира на младите ученици чрез осигуряване на широколентов интернет достъп в образователната система, като по този начин на младите хора се предоставя минимална гаранция относно квалификацията и компютърните умения. Този подход трябва да се прилага не само в рамките на задължителното образование, а през целия живот, чрез иновативни програми и програми за усъвършенстване в съответствие с технологичното развитие;

48.

предупреждава, че като се оставят настрана перспективите за икономиката и заетостта, не трябва да се позволява нарастващото влияние на цифровите технологии, особено сред младите хора, да подкопава основни човешки умения като грамотността и междуличностното общуване;

49.

отбелязва в заключение, че регионите в ЕС трябва да получат допълнително признание за усилията си за устойчиво разгръщане на Програмата в областта на цифровите технологии. МРВ са сред основните адресати на отправените в програмата препоръки и трябва да бъдат считани за основна движеща сила и партньор в нейното изпълнение.