21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/34

1.

счита инициативите на Комисията за компютърните услуги в облак и за приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за важни, по-специално с оглед на позицията на Европа в глобалната цифрова икономика и постигането на целите на стратегията за цифровия единен пазар;

2.

отбелязва, че намаляването на пречките пред споделянето на знания ще даде значителен тласък на конкурентоспособността на европейските предприятия и ще бъде от полза и за местните и регионалните власти;

3.

счита, че подходът на Комисията за поетапно разгръщане на услугите в облак е разумен, и отбелязва със задоволство, че рамката ще даде възможност първо на научната общност, а след това и на предприятията и на местните и регионалните власти, да използват споделени знания и да ги създават;

4.

споделя мнението на Комисията, че конкурентоспособни високопроизводителни изчислителни технологии могат да се разработват само посредством съвместни действия;

5.

изразява съгласие с Комисията, че трябва да се положат повече усилия за европейска стандартизация в областта на ИКТ, за да се оползотвори потенциалът на цифровизацията и да се предоставят трансгранични услуги;

6.

отбелязва, че независимо от стандартизацията в областта на ИКТ, на предприятията и на публичния сектор трябва да се даде възможност да развиват, придобиват и прилагат иновационни решения, които се отклоняват от тези стандарти;

7.

отбелязва, че все още сериозно изостава разработването и/или прилагането на общи стандарти в много области от решаващо значение за вътрешния пазар, като например електронното идентифициране, и продължава да бъде много сериозно обезпокоен от факта, че географските различия по отношение на достъпа до високоскоростни широколентови услуги пречат на завършването на цифровия единен пазар (1). Островите са необлагодетелствани в географски план поради необходимостта от полагане на подводни кабели, които струват по-скъпо;

8.

във връзка с това отправя отново искането си проектите за развиване на широколентовите услуги да бъдат признати за услуги от общ икономически интерес (2);

9.

заявява, че европейските местни и регионални власти имат желание да развиват споделянето на знания и да уведомяват за стандартите в областта на ИКТ, необходими за посрещане на нуждите им по отношение на развитието на обществените услуги (3);

10.

настоятелно призовава Комисията да гарантира, че съответните участници на национално равнище във всички държави членки предприемат подходящи мерки за насърчаване на услугите в облак за отворена наука, както и по-общо за споделяне на знания, тъй като в противен случай съществува значителен риск от бързо увеличаване на разликите между държавите членки — ситуация, която би се проявила много скоро в дейността на местните и регионалните власти;

11.

изразява съгласие с Комисията, че всички организации — независимо дали са малки или големи, публични или частни, следва да управляват по подходящ начин рисковете, свързани с киберсигурността, и, при необходимост, да бъдат в състояние да докажат, че го правят успешно; настойчиво призовава за разработване на мерки за подпомагане на развитието на необходимите за киберсигурността умения на всички равнища (4);

12.

подчертава, че по принцип, за да се оползотворят многобройните предимства, които предлага цифровият единен пазар, е необходима квалифицирана работна сила; затова приветства предложенията на Комисията в рамките на наскоро приетата Нова програма за придобиване на умения за Европа да се постави акцент върху инвестициите в образование и обучение в сферата на цифровите технологии, за да се гарантира, че гражданите разполагат с уменията, необходими за извършване на цифровия преход;

13.

отбелязва, че общият знаменател на двете съобщения, разглеждани в настоящото становище, е липсата на оперативна съвместимост в множество различни сектори, която води до това, че изследователите, промишлеността, публичните органи и политиците не могат да получат достъп до данните, от които се нуждаят;

14.

посочва, че най-голямата пречка за оперативната съвместимост по отношение на споделянето на данни, като например трансграничните цифрови услуги, обикновено е липсата на стандартизирана архитектура на данните (5);

15.

препоръчва в допълнение към минималните стандарти и обикновените метаданни, упоменати в съобщението, да се обмисли и възможността за определяне на европейските основни данни, изисквани при трансграничните услуги;

16.

споделя мнението на Комисията, че настоящият контекст изисква партньорства между различните сектори в областта на стандартизацията, и би желал да приведе примера на електронното здравеопазване, където повишаването на личната отговорност за собственото здраве налага по-широка перспектива (6);

17.

отбелязва, че електронното здравеопазване, интелигентните транспортни системи, интелигентните енергийни и по-екологосъобразни производствени технологии, цитирани в съобщението на Комисията като примери за важни целеви области, заемат централно място в дейностите на местните и регионалните власти, които ще трябва да бъдат привлечени за активно участие с оглед на постигането на желаните цели;

18.

изразява съгласие с Комисията, че приоритетите следва да се подлагат на редовен преглед, тъй като нуждите от стандартизация могат да се променят много бързо поради постоянното навлизане на иновации, например в социалните услуги;

19.

счита, че е важно в европейската стандартизация да се използват широко иновациите, които са част от патенти на дружества, и подкрепя усилията на Комисията за изясняване на основните елементи на една справедлива, ефективна и приложима методика за лицензиране въз основа на принципите за справедливи, приемливи и недискриминационни (FRAND) условия;

20.

отбелязва, че в управлението на местно и регионално равнище в Европа вече се използва доста лицензен софтуер с отворен код. Това се разглежда като положително развитие, което Комисията следва да задълбочи, по-специално чрез изясняване на връзката между отворения код и условията FRAND за издаване на лицензия;

21.

отбелязва, че наред с развитието на европейската и международната официална стандартизация, са необходими мерки за подкрепа на техническите спецификации на ИКТ, разработвани от други организации по стандартизация, и по-често използваните широко приети добри практики;

22.

счита, че е от съществено значение да се разработят процедури, които да гарантират, че при изготвянето на планове за стандартизация се вземат предвид нуждите на крайните ползватели на стандарти — както предприятията, така и публичния сектор;

23.

приветства горещо предложението на Комисията за подкрепа на по-широкото участие на европейски експерти в стандартизацията в областта на ИКТ, тъй като общите процедури в световен план са от жизненоважно значение за постигането на европейските цели за цифровизация и за развитието на сектора;

24.

отбелязва, че изминаха няколко години от публикуването на Европейската рамка за оперативна съвместимост за европейските обществени услуги и приветства намерението на Комисията да я актуализира, като се надява, че във връзка с това ще бъде взет предвид и потенциалът на „интернет на нещата“ (1);

25.

отбелязва, че компютърните услуги в облак в Европа се разрастват бързо. Според проучване на Комисията, това би могло да означава, че европейският пазар на услуги в облак ще нарасне от 9,5 милиарда евро през 2013 г. на 44,8 милиарда евро през 2020 г., което представлява петкратно увеличение (7). Според данни на Евростат от края на 2014 г. (8):

26.

подчертава, с оглед на горепосоченото, необходимостта от ясен политически ангажимент за финансиране на научноизследователска инфраструктура за компютърните услуги в облак, за да се оползотвори огромният им потенциал;

27.

отбелязва, че компютърните услуги в облак се основават на доверие и че за спечелването и запазването на това доверие трябва да се обърне значително внимание на сигурността и неприкосновеността на данните;

28.

изразява надежда, че ще бъде взет под внимание потенциалът, който използването на услуги в облак предлага за отворена наука в образованието;

29.

обръща внимание на ролята на публично-частните партньорства при разработването на услуги в облак за отворена наука и заявява отново вече изразената си позиция, че са необходими европейски решения, които да направят съществуващите облаци и тези в процес на разработка на национално, регионално и евентуално на местно равнище взаимосвързани и оперативно съвместими (9);

30.

отбелязва, че широкото използване на данни и други материали, предоставяни чрез компютърни услуги в облак, е обвързано с разрешаването на въпросите, свързани с авторските права (10);

31.

настоятелно призовава Комисията да подкрепи увеличаването на споделянето на европейски данни съгласно действащите разпоредби относно защитата на данните и я приканва да изготви обзор на източниците, където — на децентрализиран принцип, могат да бъдат намирани съответните данни, така че информацията да бъде на разположение;

32.

приветства намерението на Комисията да предложи европейска инициатива за свободно движение на данни с цел насърчаване на свободното движение на данни в Съюза (11);

33.

подчертава, че споделянето на стандартизирани данни ще намали сегашната разпокъсаност между изследователите, предприятията и публичните органи, както и в рамките на тези групи, и по този начин ще допринесе за постигането на много от целите, свързани с цифровия единен пазар;

34.

споделя разбирането на Комисията относно погрешните представи, които в момента възпрепятстват споделянето на данни, и настоятелно я призовава да информира по-активно за ползите от споделянето на данни за споделящата страна (12);

35.

отбелязва, че споделянето на данни е от голяма полза и за местните и регионалните власти. Собственикът на данните не губи нищо от споделянето им: напротив, то увеличава тяхната стойност. Предоставянето на отворен достъп до държавни данни укрепва демокрацията и открива нови възможности за бизнес. Освен това споделянето на данни намалява необходимостта от ad hoc и често скъпо струващи искания за данни;

36.

отбелязва, че ако гражданите имат по-широк достъп до своите лични здравни данни онлайн, това ще означава те да поемат по-голяма отговорност за собственото си здраве, и изразява надежда, че възможностите хората да използват своите данни и в други области на публичната администрация ще се увеличат;

37.

отбелязва, че за да извличат полза от Европейския облак за отворена наука, публичните органи и по-специално МСП се нуждаят не само от действителните данни, но и от инструменти за техния анализ, особено в случай на големи информационни масиви;

38.

подкрепя стремежа на Комисията за обединяване на европейската цифровоинформационна общност, например публично-частното партньорство в областта на големите информационни масиви в рамките на програма „Хоризонт 2020“, и насърчава местните и регионалните власти по възможност да се включат в това сътрудничество;

39.

счита, че Европейският облак за отворена наука, който включва данни за публичните органи, предприятията и научноизследователски данни, може, с помощта на методи за обработка на големи информационни масиви, да улесни например справянето с въпроси, свързани с местни области на политика, които често са сложни и многоизмерни;

40.

подчертава важната роля на европейския облак и по отношение на защитата на околната среда, благодарение на съхранението на документите, информацията и данните в цифров вид. Освен че съхраняването на различните файлове и достъпът до тях са много по-опростени, фактът, че те не са отпечатани, допринася за минимално използване на хартия, а оттам и за опазването на околната среда;

41.

отбелязва със задоволство, че „интернет на нещата“ е сред приоритетите на Комисията в областта на стандартизацията, тъй като в бъдеще това ще окаже значително положително въздействие върху качеството на услугите и производителността на дейностите, за които носят отговорност местните и регионалните власти. Съгласно проучване на Европейската комисия (13) се очаква до 2020 г. пазарната стойност на „интернет на нещата“ в ЕС да надхвърли един трилион евро;

42.

изразява надежда, че Комисията ще вземе в по-голяма степен предвид големия потенциал на „интернет на нещата“ в различните програми, свързани с цифровизацията на публичната администрация;

43.

счита, че установяването на стандарти за „интернет на нещата“ във връзка с обществените поръчки отговаря на потребностите на регионите и общините и може да даде на европейската индустрия съществено предимство в този сектор;

44.

посочва обаче, че „интернет на нещата“ е нов сектор и че са необходими не само стандарти, но също и иновационни експерименти, чието финансиране следва да бъде приоритет за Съюза;

45.

отбелязва, че различни анализи показаха, че много местни и регионални власти не са достатъчно информирани относно ползите от „интернет на нещата“, особено в областта на здравеопазването, енергийната ефективност, околната среда, сигурността, както и управлението на недвижими имоти, да не говорим за интелигентния транспорт; изразява надежда, че Комисията ще предприеме мерки, за да се гарантира споделянето на знания в тази област и да се обърне по-голямо внимание на документацията, както и на въздействието и на ползите, свързани с „интернет на нещата“, инициативите от типа „Интелигентни градове“ и свободно достъпните данни;

46.

подчертава, че петте области, определени от Комисията като приоритетни за стандартизацията, са взаимосвързани, но че е налице особено тясна взаимозависимост между „интернет на нещата“ и бъдещите мрежи от пето поколение. Ако не се постигне пълно географско покритие за мрежите от пето поколение, „интернет на нещата“ няма да може да се използва по един и същ начин във всички европейски региони.