This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52016DC0464
REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT AND THE COUNCIL Progress by Member States in reaching cost-optimal levels of minimum energy performance requirements
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Напредък на държавите членки към достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Напредък на държавите членки към достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики
COM/2016/0464 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 29.7.2016
COM(2016) 464 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Напредък на държавите членки към достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики
Съдържание
1.Въведение
2.Какво е оптималност по отношение на разходите?
3.Правна уредба
4.Преглед на националните изчисления за оптимални разходи
5.Напредък към оптималност по отношение на разходите
5.1.Новопостроени сгради
5.2.Съществуващи сгради/основни ремонти
5.3.Подмяна на сградни компоненти
5.4.Планове за намаляване на разликата
6.Заключения
1.Въведение
В настоящия доклад се прави преглед на постигнатия от държавите членки напредък за достигане на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, както и на сградни компоненти. С него се изпълнява задължението на Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно използването на делегираните правомощия, посочени в член 5, параграф 4 и член 23 от Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите (наричана по-нататък „директивата“) 1 . С настоящия доклад също така ще се осигури информация за текущия преглед на директивата, която е точка за действие от рамковата стратегия за енергиен съюз 2 .
Сградите са от централно значение за политиката на ЕС в областта на енергийната ефективност. Почти 40 % 3 от крайното потребление на енергия и 36 % от емисиите на парникови газове се формират от къщи, административни сгради, магазини и други сгради. Подобряването на енергийните характеристики на сградния фонд на Европа е от решаващо значение за постигане на целите на ЕС до 2020 г. за намаляване на емисиите и за енергийна ефективност. Това също така ще спомогне за постигането на по-дългосрочните цели, определени в рамката за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 г. 4 и в пътната карта за постигане до 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност 5 .
Директивата относно енергийните характеристики на сградите е основният законодателен инструмент на равнището на ЕС за подобряване на енергийната ефективност на сградите. Съгласно предходната Директива 2002/91/ЕО 6 държавите членки трябваше да определят минимални изисквания за енергийните характеристики за нови и съществуващи сгради. Определянето на тези изисквания обаче беше разнородно в рамките на ЕС. Много държави членки не извършваха оценки на потенциала за икономия на енергия спрямо разходите с цел определяне на оптимални нива на различните изисквания за енергийните характеристики. Тъй като не се изчисляваха равнища на оптимални разходи, потенциалът за ефективни от гледна точка на разходите икономии на енергия не беше известен в детайли.
Освен това беше трудно да се правят трансгранични съпоставка на това как държавите членки напредват в тази насока. Това се дължи на различните национални и регионални подходи и използването на различни параметри и методологии. Ето защо законодателите на ЕС решиха в рамките на директивата да се установи механизъм за сравнителен анализ, за да се изчисляват равнищата на оптимални разходи във връзка с изискванията за енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, както жилищни (еднофамилни къщи и апартаменти), така и нежилищни (офиси, учебни сгради, болници и т.н.). Този механизъм за сравнителен анализ показва кога държавите членки определят изисквания към характеристиките, които са под равнищата на оптимални разходи, което означава, че в националния сграден фонд е налице неизползван потенциал за ефективни от гледна точка на разходите икономии на енергия.
Механизмът за сравнителен анализ е изготвен въз основа на методологична рамка, която позволява сравняване на мерки за енергийна ефективност, мерки, включващи възобновяеми източници на енергия, и различни комбинации от тези мерки. Методологията се основава на характеристиките за първичната енергия и разходите и взема предвид прогнозирания жизнен цикъл на сградата.
Тази рамка дава възможност на Комисията за измерване на напредъка на държавите членки към достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики. Напредъкът на държавите членки в прилагането на разпоредбите на директивата относно изискванията за оптимални разходи и минималните изисквания за енергийните характеристики е анализиран при оценката на предпоставките в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове за енергийна ефективност в инфраструктурата, обществените сгради и жилищното строителство. Базата за сравнение за оптимални разходи се използва и от Европейската инвестиционна банка за оценка на очакваната ефективност на инвестициите по проекти и програми за ремонт и модернизиране на сгради.
В следващите раздели са обяснени методологичната рамка, правният контекст и изисквания, както и постигнатия от държавите членки напредък към достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики.
2.Какво е оптималност по отношение на разходите?
Равнището на оптимални разходи е определено в член 2, параграф 14 от директивата. То представлява енергийните характеристики (измерени в kWh/m2 първична енергия 7 ), които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл на сградата (30 години за жилищни сгради и 20 години за нежилищни сгради). Изчисленията на разходите (изразени в нетна настояща стойност) включват разходи за инвестиции в мерки за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, разходите за енергия, приходите от произведена енергия и разходите за обезвреждане (разходите за демонтиране в края на експлоатационния срок на дадена сграда).
Методологичната рамка за оптимални разходи се основава на конвенционалната рамка за анализ на разходите и ползите. При нея не се вземат под внимание всички външни фактори, които могат да повлияят на изчисленията на разходите за използване през икономическия жизнен цикъл на сградата. Аналогично, положителните последици за обществото от инвестициите в енергийна ефективност и интегриране на възобновяеми източници на енергия в сградите също не се отчитат от методологичната рамка за оптимални разходи. Те могат да включват разкриване на работни места и създаване на богатство, повишаване на производителността, подобряване на здравето на живущите, както и стойност на сградите. Тъй като много от предимствата на енергийната ефективност не се отчитат в методиката, държавите членки могат да изберат да определят минимални изисквания, които надвишават равнищата на оптимални разходи.
Методологичната рамка за оптимални разходи трябва да се разбира като средство за подпомагане на държавите членки при определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и за преразглеждането им, като се вземат предвид развитието на пазара и техническият прогрес. Тя определя принципите за сравняване на мерките за енергийна ефективност, мерките за интегриране на възобновяеми енергийни източници и комбинациите от такива мерки.
Макар че с методологията на оптималните разходи се определя рамката за изчисляване, тя позволява на държавите членки значителна гъвкавост при избора на параметрите за изчисление (например еталонните сгради, метода на изчисление на енергийните характеристики, мерките за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, разходите, цените на енергията и сконтовите проценти). Поради това не е възможна директна съпоставка на равнищата на оптимални разходи във всички държави членки. Въпреки това методологията на оптималните разходи може да се използва за определяне на националната база за сравнение за националните минимални изисквания за енергийните характеристики и за оценяване и сравняване на относителните желани нива, спрямо които са определени тези изисквания на равнище държава членка.
В заключение, използването на методологичната рамка за оптимални разходи допринася за определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради и сградни компоненти (например стени, покрив, прозорци и т.н.) в съответствие с техническия и икономическия потенциал за икономии на енергия и специфичните национални и регионални условия. Освен това тя дава възможност за определяне на нива на ефективност, които са ефективни от гледна точка на разходите за домакинствата и инвеститорите. В резултат на това държавите членки няма да определят изисквания, които са твърде свободни, които биха попречили на реализирането на икономии на енергия. В допълнение участниците на пазара имат информация за най-ефективните от гледна точка на разходите мерки за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и пакети за нови и съществуващи сгради, както и за подмяна на отделни сградни компоненти.
3.Правна уредба
Разпоредбите за изчисляване на равнищата на оптимални разходи като база за определяне и преразглеждане на минималните изисквания за енергийните характеристики на национално и регионално равнище са ключов елемент на Директивата относно енергийните характеристики на сградите. В член 4, параграф 1 от директивата се изисква държавите членки да осигурят определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради или на обособени части от сгради с оглед на постигане на равнищата на оптимални разходи. В член 5 се определят методологичната рамка, задължението на държавите членки да докладват за изчисленията на Комисията, както и задължението на Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка на държавите членки.
Подробни разпоредби относно минимални изисквания за характеристиките с оглед постигането на равнища на оптимални разходи са заложени в Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията 8 („регламентът“). Методологията, съдържаща се в регламента, е определена в съответствие с приложение III към директивата и допълнена от указания 9 , които нямат правно обвързващ характер.
Регламентът включва в своето приложение III формуляр, който държавите членки могат да използват за изготвяне на тяхното изчисление на оптималните разходи и за докладването му пред Комисията. В регламента се определят и основните аспекти, които трябва да бъдат разгледани в националните доклади относно оптималните разходи съгласно приложение I към директивата. Националните доклади следва да включват всички използвани входни данни и допускания, както и изчисление на разликата между националните минимални изисквания за енергийни характеристики и изчислените равнища на оптимални разходи. В идеалния случай минималните изисквания за енергийни характеристики следва да бъдат определени като изчислените равнища на оптимални разходи, така че между двете величини да няма разлика или несъответствие. Друга възможност е те да бъдат определени на по-високо равнище, за да се отразят ползите от енергийната ефективност, които не са отразени в методологията на оптималните разходи.
Ако обаче съществува разлика, тъй като минималните изисквания за енергийните характеристики са по-високи от изчислените равнища на оптимални разходи, държавите членки трябва да обосноват разликата или да включат план за намаляването ѝ преди следващия преглед на изчисленията на оптималните разходи. В съображение 14 от директивата се посочва, че голяма разлика е налице, ако равнищата на оптимални разходи са с 15 % по-ниски от действащите минимални изисквания.
4.Преглед на националните изчисления за оптимални разходи
Комисията е получила общо 30 доклада от 27-те държави членки в течение на втората половина на 2013 г. и цялата 2014 г. Обединеното кралство е подало един доклад за Великобритания и Северна Ирландия и отделен доклад за Гибралтар. Белгия е подала отделни доклади за Столичния регион Брюксел, Фландрия и Валония. Гърция не е подала национален доклад за оптималните разходи преди датата на настоящия доклад.
Повечето държави членки са следвали методологичната рамка за оптимални разходи при изчисляването и докладването на равнищата на оптимални разходи в съответствие с изискванията на директивата и регламента. Техническата оценка на данните от националните изчисления на оптималните разходи е извършена от външен изпълнител и е на разположение онлайн 10 . Случаите на непредставяне на изчисления или представяне на непълни изчисления се проследяват от Комисията, както е уместно.
Изчисляването на равнищата на оптималните разходи включва няколко стъпки:
определяне на еталонните сгради;
определяне на мерки за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници;
изчисляване на необходимата първична енергия;
изчисляване на глобалните разходи; и
изчисляване на равнищата на оптималните разходи и разликата, ако има такава, между равнищата на оптималните разходи и минималните изисквания за енергийните характеристики.
Първата стъпка в изчисленията е определянето на еталонни сгради за нови и съществуващи еднофамилни къщи, многофамилни жилищни сгради, административни сгради и други съответни нежилищни сгради. Еталонните сгради трябва да са представителни за националния сграден фонд и трябва да бъдат „типични“ сгради, за които съществуват специфични изисквания за енергийните характеристики в националното законодателство. В някои държави членки обаче недостигът на налична статистическа информация относно типовете сгради и липсата на разграничение по размер, възраст, строителни материали, модел на ползване и климатична зона са затруднили определянето на еталонни сгради, които да описват в пълна степен националния сграден фонд. В няколко държави членки базите данни за сертифициране на национално равнище на сгради за енергийните характеристики са дали положителен принос за разработването на стабилен набор от еталонни сгради за изчисленията на оптималните разходи.
Втората стъпка при изчисленията е определянето на мерки за енергийна ефективност (например прозорци с двоен стъклопакет с определен коефициент на топлопреминаване (U-value) 11 ), мерки въз основа на енергия от възобновяеми източници (например подгряване на вода със слънчева инсталация) и съответните алтернативни високоефективни инсталации (например комбинирано производство на енергия, централни инсталации за снабдяване с енергия, кондензационни котли и термопомпи), всички те оказващи въздействие върху енергийните характеристики на еталонните сгради. След това тези мерки се прилагат към избраните еталонни сгради и се изчисляват произтичащите енергийни характеристики и глобални разходи.
Отделните мерки за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници могат да бъдат комбинирани в пакети (например двоен стъклопакет, кондензационен котел и слънчева инсталация за подгряване на вода) или варианти (например набор от мерки за постигане на сгради със сертифицирана екомаркировка на доброволни начала). Най-малко един от тези пакети или варианти трябва да отговаря на изискванията за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия за нови, а по възможност и съществуващи сгради, както е определено в член 9 от директивата.
Беше установено, че в някои държави членки е можело да се разгледат повече мерки, по-специално мерки за енергия от възобновяеми източници. Разглеждането на повече мерки за енергия от възобновяеми източници би могло да доведе до по-ниски равнища на оптимални разходи, по-специално за държавите членки с по-висок потенциал за интегриране на системи за енергия от възобновяеми източници в сградите.
Третата стъпка е изчисляването на енергийните характеристики на различните мерки, пакети и/или варианти за избраните еталонни сгради, като се използват стандартите на Европейския комитет по стандартизация (CEN) 12 или еквивалентна национална методика за изчисляване. Резултатите от изчисленията на енергийните характеристики се изразяват като необходима първична енергия годишно на квадратен метър полезна разгъната площ (в kWh/m2).
Проверката на съответствието на методологиите за изчисляване на националните енергийни характеристики с изискванията на приложение I към директивата и приложение А към EN 15603 13 е предприета с подкрепата на външен изпълнител по силата на договор за услуги 14 . Беше установено, че при някои от националните методологии за изчисляване на енергийните характеристики не се вземат под внимание всички аспекти, които засягат пряко или косвено енергийните характеристики на сградите. Така например мерки, свързани с новите технологии (например вятърни турбини на място и комбинирано производство на място) и пасивни решения (например естествено осветление и естествена вентилация), не се разглеждат в много от националните методологии. Съответно получените равнища на оптимални разходи са може би по-високи от очакваното, в зависимост от пълнотата на националните методологии за изчисляване на енергийните характеристики.
Следващата стъпка е изчисляването на общите разходи за различните мерки, пакети и/или варианти въз основа на нетната настояща стойност, като се използва подходът на пълните разходи. Това означава, че за всяка мярка, пакет и/или вариант, прилагани към еталонната сграда, са взети предвид пълните разходи за строителство (или основен ремонт) и последващо използване на сградата. Взетите предвид изчислителни периоди са 30 години за жилищни и обществени сгради и 20 години за нежилищни сгради.
Глобалните разходи се изчисляват от две различни перспективи: финансова (т.е. перспективата на собственика на сградата и инвеститора) и макроикономическа (т.е. обществената перспектива). При финансовата перспектива разходите включват цените, плащани от крайния потребител, в това число всички приложими данъци, включително ДДС, и такси. При макроикономическата перспектива в цените не са включени никакви приложими данъци, ДДС, такси и субсидии. При последната обаче се включват разходите за емисиите на парникови газове. Освен това един от най-малко двата сконтови проценти, които трябва да се използват за анализа на чувствителността при макроикономическата перспектива, е 3 % в реално изражение. При финансовата перспектива сконтовите проценти следва да отразяват националната конюнктура на финансиране и националните условия на ипотечно кредитиране.
В някои държави членки не са докладвани в детайли данни за разходите за поддръжка и разходите за подмяна. Липсата на данни за експлоатация и ремонт на сградите дава отражение по-специално върху изчисленията на равнищата на оптимални разходи за основен ремонт и подмяна на сградни компоненти. Поради това тези изчисления са направени по-трудно от изчисленията на равнищата на оптимални разходи за новопостроени сгради.
Последните стъпки са изчисляването на равнищата на оптимални разходи и оценката на разликата във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики за новите и съществуващите еднофамилни къщи, многофамилни жилищни сгради, административни сгради и т.н., както и за съответните сградни компоненти.
Изчисляването на равнищата на оптимални разходи за всяка еталонна сграда е описано подробно в точка 6 от приложение I към регламента. Резултатите относно глобалните разходи за различните мерки, пакети и/или варианти се сравняват и се избират най-ниските. Равнищата на оптимални разходи са средните оптимални разходи за енергийните характеристики на всички еталонни сгради във всяка категория сгради (еднофамилни къщи, многофамилни жилищни сгради, административни сгради и т.н.), като се разглеждат отделно новите и съществуващите сгради. Повечето държави членки са докладвали резултатите ясно, като са включили всички използвани допускания (например пакети/варианти, изменения на цените на енергията, сконтови проценти).
След като бъдат изчислени равнищата на оптимални разходи, може да се определи разликата спрямо минималните изисквания за енергийните характеристики и да се вземе решение за това дали като национална база за сравнение ще бъде приета макроикономическата или финансовата перспектива. Разликата между минималните изисквания за енергийните характеристики и равнищата на оптимални разходи е разликата между равнищата на оптимални разходи и изискванията за характеристиките в националните строителни норми, разделени на равнището на оптимални разходи и изразени като процент, както е представено в точка 7.2 от указанията.
Ако разликата между равнищата на оптимални разходи и изискванията в строителните норми е значителна (> 15 %), държавите членки трябва да представят обосновка в доклада си за оптималните разходи, както е предвидено в член 5, параграф 3 от директивата и член 6, параграф 2 от регламента. Когато разликата не може да бъде обоснована, те трябва да представят план, очертаващ подходящите мерки за намаляване на разликата.
5.Напредък към оптималност по отношение на разходите
Напредъкът на отделните държави членки към определянето на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики е представен на графиките по-долу, които илюстрират средната разлика. Пунктираната линия представлява 15-процентния праг, над който разликата може да се счита за значителна.
От съпоставката на докладваните равнища на оптимални разходи и минимални изисквания за енергийни характеристики може да се заключи, че около половината от държавите членки са определили минимални изисквания за енергийни характеристики, които са в рамките на 15-процентния праг. Така например, средната разлика между равнищата на оптимални разходи и минималните изисквания за всички категории (т.е. новопостроени сгради, основни ремонти и сградни компоненти) и типове сгради (т.е. еднофамилни къщи, многофамилни жилищни сгради и нежилищни сгради) са под този праг в Дания, Финландия и Испания.
5.1.Новопостроени сгради
По отношение на новопостроените сгради минималните изисквания за енергийните характеристики са определени с до 15 % над равнищата на оптимални разходи в 13 случая (от общо 27 изчисления): Белгия-Фландрия, Белгия-Валония, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. В Литва и Словения средната разлика незначително надхвърля прага от 15 %.
Естония, Франция, Германия, Португалия и Обединеното кралство са определили минимални изисквания, които са по-амбициозни от равнището на оптимални разходи за тези страни.
Средна разлика между минималните изисквания за енергийните характеристики и равнищата на оптимални разходи: новопостроени сгради
5.2.Съществуващи сгради/основни ремонти
Минималните изисквания за енергийните характеристики за основни ремонти са определени с до 15 % над равнището на оптимални разходи в 9 случая (от общо 19 изчисления): Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Люксембург, Португалия, Словения и Испания. Средната разлика в Латвия при основните ремонти незначително надхвърля прага от 15 %. Кипър, Португалия, Словения и Испания са определили изисквания, които точно съответстват на оптималните разходи или са по-амбициозни от оптималните разходи.
Средна разлика между минималните изисквания за енергийните характеристики и равнищата на оптимални разходи: основни ремонти
5.3.Подмяна на сградни компоненти
Повечето държави членки са изчислили равнищата на оптимални разходи за някои сградни компоненти, но често не за всички компоненти, изисквани съгласно директивата и регламента (стени, покриви, прозорци и етаж). Минималните изисквания за енергийните характеристики са определени с до 15 % над равнището на оптимални разходи в 11 случая (от общо 22 изчисления): Белгия-Фландрия, Чешката република, Дания, Финландия, Германия, Италия, Малта, Словения, Испания, Швеция и Обединеното кралство.
Средна разлика между минималните изисквания за енергийните характеристики и равнищата на оптимални разходи: подмяна на сградни компоненти
5.4.Планове за намаляване на разликата
Когато съществува разлика и държавите членки определят минимални изисквания, надвишаващи равнищата на оптимални разходи, те трябва да обосноват разликата и да представят план, в който са разяснени подходящите мерки за намаляването ѝ. Планове за намаляване на разликите са представени за около две трети от докладваните разлики. В идеалния случай в докладите трябва ясно да се посочват конкретните стъпки за намаляване на разликата в рамките на срока, предвиден в директивата и регламента, включително минималните изисквания за сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия (за периода 2018—2020 г.). В не всички планове, представени в докладите относно оптималните разходи обаче, са посочени убедителни срокове.
Мониторингът на изпълнението на националните планове за намаляване на разликите не попада в обхвата на настоящия доклад, тъй като държавите членки трябва да премахнат разликите до следващия петгодишен преглед на изискванията за енергийните характеристики. Очаква се този преглед да бъде проведен в началото на 2018 г. Въз основа на нови изчисления на оптималните разходи, които трябва да бъдат представени от държавите членки през 2018 г., Комисията ще оцени доколко разликите между минималните изисквания за енергийните характеристики и актуалните равнища на оптималните разходи са били премахнати.
6.Заключения
Всички държави членки, с изключение на Гърция, са представили изчисления на оптималните разходи. В повечето случаи изисквания са спазени по отношение както на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, така и на Делегирания регламент относно методологичната рамка. Останалите случаи се проследяват от Комисията, както е уместно.
Целта на методологичната рамка за оптимални разходи е постигната, тъй като чрез нея е осигурена информация за вземането на решения за определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики на национално и регионално ниво на „правилното“ (т.е. ефективно от гледна точка на разходите) равнище.
Изчисленията на оптималните разходи показват, че все още е налице значителен потенциал за ефективни от гледна точка на разходите икономии на енергия, които могат да бъдат постигнати чрез съкращаване на разликата между настоящите минимални изисквания и равнищата на оптимални разходи.
За първи път беше използвана рамка за сравнителен анализ въз основа на методологията на оптималните разходи, предложена в директивата и регламента. Това даде възможност на сравнение и комбиниране на различни технологии за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници. Тази работа подпомогна националните органи в задачата им да определят реалистични минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и да подобрят базата за постигане на целите за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия 15 . Това в крайна сметка допринесе за повишаване като цяло на желаните равнища в рамките на ЕС по отношение на техническия и икономическия потенциал за икономии на енергия в сектора на строителството, както е предвидено и в ориентираните към бъдещето стратегии за обновяване на сгради, публикувани в съответствие с член 4 от Директивата за енергийна ефективност 16 . Въпреки това в изчисленията би могло да се проучи по-добре потенциалът на различните видове енергия от възобновяеми източници, както и да се потърси по-добра статистическа информация относно националните сградни фондове.
Комисията ще използва пълния обхват на правомощията си съгласно Договора, за да гарантира, че Директивата относно енергийните характеристики на сградите се изпълнява правилно. Това включва постигането, в рамките на посочените срокове, на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, за да се гарантира, че по-дългосрочните цели на ЕС по отношение на енергетиката и климата, както и приносът на строителния сектор за постигането на тези цели, се осъществяват.