23.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 433/19

1.

На 19 юли 2012 г. Европейската комисия представи на Съвета и на Европейския парламент посоченото по-горе предложение (1). Целта на предложението е да се актуализира съществуващият регламент за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси (2).

2.

Работната група по вътрешна и външна политика на рибарството разгледа предложението между януари 2014 г. и ноември 2015 г.

3.

Европейският парламент гласува позицията си на първо четене на 10 декември 2013 г. (3)

4.

След като работната група разгледа измененията на Парламента, като взе предвид и принципите на новата ОПОР (4), люксембургското председателство изготви компромисен текст, изложен в третата колона на док. 5803/5/14, включително техническите актуализации, поместени в док. 15306/15. Текстът беше одобрен от Комитета на постоянните представители на 11 ноември 2015 г. и въз основа на това председателството получи мандат за започване на преговори с Европейския парламент.

5.

След тристранната среща от 17 ноември 2015 г., която се проведе по време на люксембургското председателство, и допълнителните тристранни срещи от 26 април, 25 май, 14 и 30 юни 2016 г., проведени по време на нидерландското председателство, беше постигнато предварително споразумение с Парламента.

6.

С писмо от 13 юли 2016 г. председателят на Комисията на Европейския парламент по рибно стопанство информира председателя на Корепер (I част), че ако Съветът предаде официално на Европейския парламент своята позиция в договорения вид, след проверка от юрист-лингвистите, той ще препоръча на пленарното заседание позицията на Съвета да бъде приета без изменения от Европейския парламент на второ четене.

7.

На 20 юли 2016 г. Комитетът на постоянните представители потвърди окончателния компромисен текст с оглед на постигането на споразумение (5).

8.

Целта на предложението е да се актуализират и да се фокусират по-добре ключовите елементи на съществуващия регламент (режим на разрешения за риболов, събиране на данни, наблюдение на усилието и контрол), като задълженията за докладване се опростят, а режимът се допълни с мерки за намаляване на въздействието на дълбоководния риболов върху екосистемата (понятието за „риболовен отпечатък“ и постепенното преустановяване на използването на дънни тралове).

9.

Позицията на Съвета до голяма степен подкрепя предложението на Комисията по отношение на модернизирането на режима на разрешенията за риболов, по-доброто съгласуване на разпоредбите за събиране и регистриране на конкретни данни с общата рамка за събиране на данни, опростяването на докладването и преразглеждането на разпоредбите за контрол. Въпреки това Съветът въведе елементи на гъвкавост с цел намаляване на административната тежест и избягване на непропорционалните мерки (вж. например член 5, параграф 6, член 6, параграф 2, членове 10 и 12 и член 13, параграф 2 от позицията на Съвета). Освен това незадължителните разпоредби на предложението, свързани с управлението на риболовното усилие, бяха заличени от Съвета с оглед на новите принципи на управление, установени с реформата на ОПОР, включително въвеждането на задължението за разтоварване на сушата.

10.

Предвид реформата на ОПОР, която влезе в сила едва на 1 януари 2014 г., след като Парламентът гласува позицията си на първо четене, Съветът не беше в състояние да се съгласи с някои изменения, предложени от Европейския парламент, които имаха за цел да се отиде отвъд новите принципи на ОПОР за дълбоководния риболов (например изменения 36 и 37 относно управлението на капацитета, изменения 65 и 66 относно ограниченията за улова при недостиг на данни, изменение 71 относно задължението за разтоварване на дълбоководни видове) или преформулираните елементи на ОПОР (например изменение 119 относно подкрепата от Европейския фонд за морско дело и рибарство).

11.

Във връзка с измененията на предложението на Комисията Съветът се основава на измененията, предложени от Парламента по отношение на „риболовния отпечатък“ (изменения 43—55) и по отношение на определянето на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми (УМЕ) (изменения 42 и 56). Предложението на Комисията за постепенно преустановяване на използването на дънни тралове в зони за дълбоководен риболов, което Парламентът не прие в първоначалния му вид (вж. изменение 62), беше заменено в позицията на Съвета, въз основа на сближаването на три различни становища, от пакет от разпоредби (без използване на дънни тралове на дълбочина под 800 метра във води на ЕС, както и в зоните от водите на ЕС, определени за защита на дълбоководни УМЕ; строги условия за проучвателния риболов извън установените риболовни зони („отпечатък“) и свързаните с тях санкции в случай на неспазване; засилено присъствие на наблюдатели и изисквания за докладване относно видовете, показващи вероятност за наличие на УМЕ; както и подробна оценка на въздействието от регламента след четири години).

12.

От особено значение за трите институции беше присъствието на наблюдатели на борда на корабите за улов на дълбоководни видове. В опит да се постигне баланс между интереса на Парламента за бързо увеличаване на научните знания за дълбоководните видове и въздействието от уредите и интереса на Съвета за прилагане на стандартните параметри за присъствие на наблюдатели и за избягване на отдаването на предпочитание на един вид риболов за сметка на много други видове риболов в ситуация на недостиг на човешки ресурси, беше постигнат компромис за 20 %-но присъствие на наблюдатели, което ще бъде задължително за корабите, извършващи целеви риболов на дълбоководни видове с дънни тралове или дънни хрилни мрежи (член 16 от позицията на Съвета). Този процент може да бъде преразгледан по процедурата за съвместно вземане на решение след научна оценка, извършена по искане на Комисията.

13.

В хода на контактите с Парламента и Комисията пространственият обхват на регламента беше оспорен. По-конкретно, Парламентът подкрепи разширяването на новия режим, така че да включва дейностите на корабите на ЕС в международни води в североизточната част на Атлантическия океан, която се регулира с мерки на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC). Съветът беше против този подход, тъй като имаше опасения поради различните правила, които биха се прилагали в една и съща зона, поради специфичния подход на управление, разработен в NEAFC, и поради различията в риболовните модели. Може да се намери компромис чрез селективно разширяване на обхвата на правилата за присъствие на наблюдатели, така че да включва корабите на ЕС, опериращи във водите на NEAFC (член 16, параграф 5 от позицията на Съвета), като по този начин се въведе стандарт в това отношение, който е по-висок от стандарта, понастоящем прилаган на международно равнище. Освен това Съветът изрази съгласие за дейностите във водите на NEAFC да продължат да се прилагат разпоредбите на първоначалния регламент за достъпа по отношение на определените пристанища, задължението за предоставяне на информация и разрешенията за риболов (член 20, параграф 3 от позицията на Съвета).

14.

И накрая, в позицията си Съветът изразява съгласие за пакет от елементи за оценка (член 19), която следва да доведе до задълбочен преглед на съществуващите и новите мерки по отношение на тяхната целесъобразност за постигане на дългосрочно опазване на запасите, слабо въздействие върху УМЕ и подобряване на научните познания.

15.

При определянето на своята позиция Съветът взе изцяло предвид предложението на Комисията и позицията на Европейския парламент на първо четене.