20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/35

Докладчик:

г-жа Милена АНГЕЛОВА

1.1

ЕИСК приветства целта, декларирана от Комисията при публикуване на тази Зелена книга, както и факта, че ЕК спазва предвидения график и има амбициозна програма по изпълнението на Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (1).

1.2

ЕИСК подкрепя идеята на ЕК за стремеж към облекчаване на трансграничното проникване на финансови услуги на дребно, както и на възможностите на потребителите да се прехвърлят от един към друг доставчик. Такива мерки следва да доведат до по-конкурентна структура на пазара и по-голямо удобство за потребителите на финансови услуги, включително чрез насърчаване на равния достъп до механизми за извънсъдебна защита във всички държави членки (2).

1.3

ЕИСК приветства подхода, избран от ЕК в Зелената книга, а именно търсенето на подходящи политики, които да стимулират и двете страни на пазара на финансовите услуги на дребно: търсенето и предлагането.

1.4

ЕИСК подкрепя разбирането, че потребителите следва да имат възможност, когато е възможно, да сравняват различните продукти, за да упражняват информиран избор. В този смисъл ЕИСК напълно подкрепя Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) II – като в същото време все още подготвя становището си относно предложените наскоро преразглеждания (3) – и Регламента относно пакетите с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, които изискват по-голяма прозрачност и разкриване на информация (4).

1.5

Една от целите на Зелената книга е намаляването на разпокъсаността на пазара на финансовите услуги на дребно. За тази цел ЕИСК обръща внимание на обстоятелството, че няма абсолютно надеждни доказателства, че разликите в цените се дължат само на пазарна неефективност в рамките на ЕС. Национални или местни фактори също оказват влияние върху цената на продуктите или услугите, като така допълнително усложняват хармонизирането на цените между държавите членки. Например, премията по автомобилна застрахователна полица за потребител в една държава членка и аналогична премия в друга държава членка могат да бъдат напълно различни, поради съотношението между застрахователните обезщетения и премиите, което се основава на броя на пътните инциденти или на измамите във всяка от тези страни. Аналогично, лихвите по потребителски кредити могат да се различават в отделните държави членки в зависимост от равнищата на лошите кредити във всяка от тях. Тези местни фактори са посочени правилно в Зелената книга, но те заслужават допълнителен анализ. Поради това ЕИСК очаква с интерес резултатите от консултацията и приканва Комисията да продължи да търси всякакви доказателства за недостатъчна конкуренция и по-ясни причини, обясняващи установените разлики в цените. Тя следва също така да се погрижи тази проверка в оценката на въздействието да се проведе преди очакваните правни предложения.

1.6

Същевременно ЕИСК желае да подчертае, че голяма част от проблемите, поставени в Зелената книга за финансовите услуги на дребно от 2007 г. (5), са все още актуални и в настоящата Зелена книга 8 години по-късно. ЕИСК като цяло одобри тази предходна Зелена книга (6) и оцени високо предприетите действия за намиране на практически решения (7). Въпреки постигнатите известни положителни резултати обаче напредъкът е ограничен и все още са налице проблеми при функционирането на единен пазар за финансови услуги на дребно. Това, според ЕИСК, налага необходимостта резултатите от консултациите по настоящата Зелена книга да се изразят този път в по-амбициозна програма, така че трайните проблеми да бъдат преодолени.

1.7

В Зелената книга се разглежда широк набор от финансови продукти и не е възможно за всички тях да се появят едновременно по-голям избор и по-големи възможности. Очевидно ще е необходимо определяне на различни приоритети и времеви рамки за отделните продукти. ЕИСК предлага резултатите от консултационния процес да бъдат приложени приоритетно за по-опростените продукти, за които местните фактори имат сравнително по-малко значение. По този начин процесът на създаване на единен пазар на финансови продукти ще набере скорост и ще създаде доверие. Примери за такива продукти могат да са платежните услуги, общоевропейските пенсионни продукти, спестовните сметки, автомобилните застраховки и застраховките живот. Една от първите стъпки може да бъде прилагане във всички държави членки на системата бонус-малус в автомобилното застраховане, която намалява значението на местните фактори и обвързва тясно застрахователните премии с индивидуалните профили. След това би трябвало да дойде ред на продукти като ипотеки, потребителски кредити, професионални застраховки и управление на активите.

1.8

Зелената книга поставя акцента основно върху цифровите технологии, но ЕИСК вижда два важни фактора за увеличаване на трансграничното търсене на продукти, които също следва да се вземат под внимание:

1.9

ЕИСК намира за наложително полагането на всички възможни усилия за избягване на преразглеждането на наскоро приети директиви (като например ДПУ 2 и ДИК (9)). Трябва да дадем време за ефективно прилагане на мерките, а въвеждането на нови регулаторни мерки следва да се осъществява внимателно, за да не се допусне свръхрегулиране на финансовите пазари.

2.1

Европейската комисия публикува Зелената книга във връзка с Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (10), с цел да разгледа въпроса как европейският пазар на финансови услуги на дребно – а именно застраховане, заеми, плащания, текущи и спестовни сметки и други инвестиционни продукти на дребно – може да стане още по-отворен и да осигури по-добри резултати за потребителите и предприятията, като същевременно се гарантира подходяща защита на потребителите и инвеститорите както на европейско, така и на национално равнище.

2.2

В Зелената книга се изразява силна загриженост относно справянето с предизвикателствата на цифровизацията, която може да спомогне за намаляване на цените и да подобри сравнимостта на продуктите, разширявайки по този начин правата на потребителите при избора на финансова услуга. В дългосрочен план цифровизацията следва да позволи на предприятията да направят своите продукти достъпни навсякъде в Съюза, като с това ще спомогне за реализирането на единен европейски пазар.

2.3

Друг важен въпрос, повдигнат в Зелената книга, е изграждането на доверие и надеждност, тъй като те са от решаващо значение за разширяването на единния пазар на финансови услуги на дребно. За постигането на тези цели в документа се поставя акцент върху това как услугите и продуктите да станат по-разбираеми.

2.4

В Зелената книга се разглеждат и възможностите за подпомагане на единния пазар на финансови услуги за постигане на осезаеми подобрения в живота на хората в ЕС и за създаване на нови пазарни възможности за доставчиците, като по този начин се подкрепят растежът на европейската икономика и създаването на работни места.

3.1

ЕИСК вярва, че подчертаната в Зелената книга разпокъсаност на пазара на финансови услуги на дребно се дължи на комбинираното въздействие на националните и местните фактори върху цените на продуктите и услугите (правни, нормативни и културни особености и особености на обществените системи за социална закрила), както и на предизвикателствата на пазара както за търсенето, така и за предлагането, като последните трябва да бъдат преодолени в бъдеще.

3.2

От страната на предлагането основните предизвикателства са:

3.3

От страната на търсенето основните предизвикателства са:

3.4

ЕИСК приема също така, че развитието на цифровизацията създава нова среда и разширява значително възможностите за предоставяне на нови услуги и за засилване на трансграничната дейност. Въпреки това е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира, че цифровите предимства не се използват или не подвеждат потребителите, като им предоставят информация относно финансови услуги, които са твърде сложни, неподходящи или трудни за сравняване.

3.5

ЕИСК посочва, че финансовата грамотност на хората на различните места все още е твърде различна и е относително ниска в сравнение с други развити държави, като например САЩ, Австралия и Канада (12). Финансовите консултации преди продажбите не са добре регулирани и не гарантират избора на най-подходящи продукти от страна на клиентите, а професионалните консултантски услуги не са достатъчно развити в сравнение с други страни извън ЕС.

3.6

Възможностите, които се разкриват благодарение на новите технологии и увеличеното предлагане, включително трансграничното предлагане, дават шансове, но пораждат и потенциални рискове. Те биха могли да доведат до по-високи равнища на дълга, неплащания по ипотеки и повече случаи на неплатежоспособност, ако клиентите не разполагат с достатъчно знания в областта на финансите. Клиентите, които закупуват застрахователни и пенсионни продукти онлайн, може да са в риск, тъй като често не правят достатъчно проучвания и може да подпишат договори, без да си дават сметка за това (13). Поради това националните регулатори следва да гарантират, че всички компании, продаващи продукти онлайн, спазват т.нар. „задължение за консултация“, за да защитят клиентите. Налице са повече от достатъчно доказателства, които демонстрират значението на финансовото образование и подходящата консултация.

3.7

Потребителите, които не разбират концепцията за сложната лихва, натрупват по-големи дългове и плащат по-високи лихви и трансакционни разходи (14), докато тези, които имат финансови познания, планират по-добре, спестяват повече за пенсиониране (15) и диверсифицират финансовите рискове (16). Тези зависимости се пренасят и на макроикономическо ниво, където се вижда, че финансовата грамотност има силен позитивен ефект върху националните спестявания и натрупването на богатство (17). За тази цел е силно препоръчително да се направи по-ясно разграничение между дейностите, свързани с маркетинга на продукти, и тези, свързани с продажбата на продукти, особено в случаи, в които се предоставя консултация. Консултациите не следва в никакъв случай да се използват като инструмент за маркетинг, а консултантите следва да са наистина независими. Преддоговорната информация следва да се предоставя и представя по ясен и всеобхватен начин. ЕИСК е твърдо убеден, че възстановяването на доверието в пазарите на финансови услуги, засилването на трансграничната дейност и подобряването на преносимостта на финансовите продукти изискват целенасочени мерки за образоване на индивидуалните инвеститори и за подобряване на финансовото консултиране.

4.1.1

Зелената книга съдържа въпроси по отношение на различни банкови и небанкови продукти и услуги, но са налице съществени различия между основните трансакционни продукти (като текущи сметки или срочни депозити) и договорните продукти (като ипотеки, спестовни и инвестиционни продукти). Когато става въпрос за спестовни и инвестиционни продукти, други правни инструменти на ЕС (като Директивата за пазарите на финансови инструменти или инициативата за постигане на съюз на капиталовите пазари) ще окажат влияние върху пазара, когато влязат в действие.

4.1.2

За всички от разгледаните в Зелената книга продукти има потенциал трансграничното предлагане да засили конкуренцията на националните пазари. Но най-голям потенциал на настоящия етап определено имат пенсионните и инвестиционните продукти. Системата от скоркарти на Комисията определя пазара на тези продукти като най-лошият измежду 31 потребителски пазара (18). Предлаганите пенсионни продукти се характеризират с локалност и високи такси. Ако се отчетат инфлацията, таксите за управление и допълнителните плащания, тези продукти често имат отрицателна реална възвращаемост и показват по-лоши резултати от релевантните пазарни индекси (19). Поради това ЕИСК силно подкрепя идеята за единен пазар на пенсионни продукти и по-специално за развитието на общоевропейски личен пенсионен продукт (20), който да доведе до повече икономии от мащаба, по-ниски цени и по-голям избор за потребителите.

4.1.3

Що се отнася до застрахователните продукти, те са лесно преносими, като например животозастрахователните продукти, при които клиентът е защитен дори при преместване извън местните граници. Други обаче имат елементи, които са обект на местна регулация и трябва да бъдат адаптирани, когато се правят опити за тяхното разпространение в различни страни. В член 11 от Директивата за разпространение на застрахователни продукти (преработен текст) (21) е посочено, че държавите членки трябва да създадат единно звено за контакти, което да отговаря за предоставянето на информация относно разпоредбите „за общото благо“ в съответната държава членка и да задължи ЕОЗППО да помести на своя сайт линкове към уебсайтовете на компетентните органи, на които са публикувани тези правила „за общото благо“. В допълнение цялостното трансгранично предоставяне на услуги все още няма да бъде възможно, нито дори желателно, поради действителните нужди на клиентите, които се обслужват от продуктите, и поради разликите в поведението и рисковите фактори, които се отразяват върху условията на продуктите. ЕИСК приветства решения, които ще спомогнат за смекчаване на липсата на преносимост на продуктите, и препоръчва в някои случаи да се намерят поне частични решения, като например възможност за титулярите на полици да заплащат само разликата между по-високото покритие и по-ниските покрития в различните държави членки.

4.1.4

Най-съществените пречки, свързани с предлагането, са изброени в точка 3.2. За преодоляването им са необходими:

4.1.5

Най-съществените пречки, свързани с търсенето, са разгледани в точка 3.3.

4.1.6

Новите технологии и в частност цифровизацията за първи път дават възможност да се направи реален пробив в трансграничното предлагане на финансови продукти. Те биха могли да имат много голяма роля при предоставянето на повече и по-качествена информация, при повишаване на прозрачността и сравнимостта на продуктите, както и за идентификацията на клиентите. Също така те могат да предложат ползи, свързани с икономия на разходи, като премахват необходимостта от поддържане на физически центрове за контакт. Не могат обаче да заместят необходимостта от преодоляването на други важни пречки като различните равнища на хармонизация на правните режими и защитата на потребителите.

4.1.7

Безспорно и в бъдеще ще има хора, които няма да могат да използват цифровите технологии по една или друга причина. Това не следва да води до отказ от стимулиране на използването на тези технологии за предлагане на финансови продукти. Това е така, защото от една страна традиционните форми на предлагане на такива продукти ще се запазят още дълго време, а от друга страна достъпът на такива хора до по-широк кръг продукти може да се осъществи и на базата на добре регулирани консултантски услуги.

4.1.8

Със сигурност широкото прилагане на цифрови технологии ще постави определени предизвикателства за сигурността на информацията, защитата на личните данни и защитата на потребителите. Затова, наред с различните регулации, регламентиращи предлагането и търсенето на финансови продукти чрез такива технологии, следва да се прави и оценка на рисковете от тези предизвикателства и да се предлагат съответни решения за тяхното свеждане до минимум.

4.1.9

Няма общоприето определение за сигурни, опростени и разбираеми финансови продукти. Общото разбиране обаче е, че такива продукти следва да притежават характеристики, като например прозрачност на цените, целесъобразност и разбираемост на езика на потребителя за ефективна комуникация, възможности за сравнение със сходни продукти, яснота и точни резултати. Това не е лесно постижимо в сложните условия на финансовия пазар.

4.1.10

Продуктите с такива характеристики в строгия смисъл на думата рядко са налични на пазарите и в резултат на това потребителите нямат лесен достъп до тях. Това важи както за страните с добре развити финансови пазари, така и за страните, където пазарите са по-слабо развити. Изключително големият избор от продукти, който съществува в някои държави членки, не е непременно облекчение за потребителите, защото може да води до объркване, до затруднени решения и в крайна сметка до неподходящ избор.

4.1.11

Достъпът до тези продукти може да бъде осигурен чрез установяване на основен клас от базови продукти (22) на европейско равнище, отговарящи на специфични стандартизирани изисквания в зависимост от нуждите, които са предназначени да задоволяват. Те следва да са сертифицирани и да имат конкретни наименования, за да бъдат лесно разпознаваеми за потребителите. Този клас може да включва често срещани продукти, като например различни спестовни сметки и срочни застраховки живот. Относително високият трансграничен пазарен процент на ПКИПЦК дава основание да се очаква, че е възможно създаване на общоевропейски личен пенсионен продукт въз основа на факторите за успех на ПКИПЦК и неговото включване в същия клас. Наличието на такъв клас продукти би довело до повишаване на доверието във финансовите пазари.

4.1.12

В много страни се наблюдава „свръхрегулиране“ (23), нееднакво тълкуване на европейското законодателство, забавяне на хармонизацията и различия в практиките на транспониране на европейското в националното законодателство, както и различия в конкретното прилагане, по начин, водещ до твърде високи административни изисквания и бариери. Всичко това са пречки за интеграцията и те влияят негативно на доверието на потребителите.

4.1.13

Европейските надзорни органи (ЕНО) отговарят за защитата на потребителите. ЕИСК насърчава изпълнението на тази задача при спазването на следните принципи:

4.1.14

В заключение, ЕНО трябва винаги да предпочитат практиките, които са по-добри за клиентите. Следва да се даде приоритет на:

4.1.15

Зелената книга добре е обхванала настоящите водещи тенденции, а именно, че трансграничната конкуренция в областта на финансовите услуги на дребно е слаба, а изборът на финансови продукти за потребителите е ограничен.

4.2.1.1

По-добра информация за клиентите и помощ при смяната на доставчика

4.2.1.1.1

Повишаването на финансовата грамотност и достъпността на финансовите консултации безспорно са от съществено значение. Потребителите следва не само да разполагат с достъпна информация, но също така да могат да я разбират или да имат достъп до качествени и коректни консултантски услуги.

4.2.1.2

Въпреки нарастващата тенденция за ползване на цифрови услуги за получаване на информация от страна на потребителите, голяма част от тях продължават да предпочитат личния контакт, особено при договарянето на продукти. Обаче като се има предвид текущото състояние на знанията на потребителите, тяхното поведение и предпочитания, банките биха могли да обмислят по-подходящи канали за повишаване на знанията на потребителите за финансовите услуги, например общоевропейски потребителски уебсайт. Източниците на финансиране на този уебсайт следва да се обсъдят допълнително, но те могат да съчетават усилията на националните правителства, местните власти и трети страни – доставчици на агрегирани услуги. При създаването на подобен инструмент следва да се има предвид фактът, че механизмите за сравняване на застрахователни продукти са определени предимно в контекста на националните културни разбирания. Следователно за една общоевропейската служба за сравняване на застрахователни продукти ще бъде голямо предизвикателство да обхване успешно разнообразието от потребители/клиенти в Европа, по-специално по отношение на сравняването на подлежащия на покритие риск, който съществува в националния и местния културен, правен, данъчен, социален и друг контекст.

4.2.1.2.1

ЕИСК подкрепя усилията пазарът да бъде по-ефективен, гъвкав и прозрачен и подкрепя акцента на настоящата регулаторна инициатива за по-добра защита на потребителите. Счита, че подобряването на качеството на услугите при предоставянето на финансови услуги може да бъде постигнато и посредством по-добро използване на предимствата на цифровизацията и използване на потенциала на различните посредници с добре обучен и квалифициран персонал и с адекватна методология за предоставяне на пълна, обективна и сравнима информация за потребителски избор.

4.2.1.2.2

Осигуряваната информация трябва да бъде точна, разбираема и от значение за потребителите. Заливането на потребителите с информация трябва да бъде избягвано, както и прекомерното опростяването на реалността, за да се подчертае по-добрата възвращаемост. Добър пример в това отношение е практиката на смяна на доставчика на финансови услуги в Обединеното кралство, където акуратността на смяната е гарантирана от трета независима страна между изпращащата и получаващата банка, която гарантира, че смяната е осъществена по прост и прозрачен за потребителя начин в рамките на 7 работни дни. Друга добра практика е преносимостта на ипотечните заеми в Италия, въведена през 2006 г. (25)

4.2.1.3

Решаване на проблема със сложните и прекомерни такси за международни операции, които имат възпиращ ефект

4.2.1.4

В Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (26) вече са премахнати различията в таксите, приложими за трансграничните плащания в евро, спрямо съответните плащания в евро на национално равнище. Може да бъде извършена ad hoc оценка, за да се провери дали прилагането на тази разпоредба по отношение на всички валути в ЕС (т.е., съгласуването на трансграничните и националните такси за плащания, деноминирани в дадена валута) би било целесъобразно и от полза за потребителите. По отношение на информацията, предоставяна на потребителите на плащанията, съгласно новата Директива за платежните услуги 2 (ДПУ 2) (27) доставчиците на платежни услуги трябва да информират клиента – ползвател на платежни услуги (ППУ), преди той да се обвърже с договор или оферта, за всички такси, които трябва да плати на доставчика на платежни услуги, както и за действащия или референтния обменен курс, който ще се прилага за платежната трансакция, в случай че се налага обмен на валута. След като сделката е извършена, ДПУ 2 съдържа сходни разпоредби относно информацията, която доставчиците на платежни услуги трябва да предоставят на платеца и на получателя. ЕИСК счита, че не са необходими по-нататъшни действия, тъй като ДПУ 2 вече налага ясни изисквания за прозрачност за доставчиците на платежни услуги. Освен това прилагането на Регламент (ЕО) № 924/2009 относно презграничните плащания би могло да обхване и други, различни от еврото валути в ЕС.

4.2.1.5

ЕИСК счита, че в Директивата за платежните услуги 2 се поставят ясни изисквания за прозрачност, които ще позволят на платците и получателите на плащанията да бъдат надлежно уведомявани за обменния курс, прилаган преди и след трансгранични трансакции. Тази директива трябва да бъде транспонирана в националното право до 13 януари 2018 г. и следователно не са необходими допълнителни действия.

4.2.2.1

За застрахователите местопребиваването е от значение, защото:

при вземането на решения, например за условията и ценообразуването на застраховки за жилища, трябва да се вземат под внимание местни фактори като климат или сеизмография; без определена критична маса е невъзможно да се предоставят услуги по удобен начин. Актюерските модели оперират с висока допустима граница на грешка, когато броят на използваните за изчисления събития не е достатъчно висок. Освен това при хеджиране на рискове чрез презастраховане моделите за презастраховане определят различни цени за хеджиране на местно равнище.

4.2.2.2

По-голяма преносимост на продуктите

4.2.2.2.1

Като цяло застрахователните продукти, които предлагат възнаграждение или просто изплащане, биха били по-лесно преносими в сравнение с онези, които предлагат услуга или обработка на искове.

4.2.2.2.2

Животозастрахователните продукти вече са преносими до известна степен, в смисъл че покритието на клиента важи при пътуване в чужбина, освен в конкретни случаи на пътувания до високорискови държави. Местното животозастраховане също му осигурява покритие независимо от местоположението му. Остава обаче казусът, при който титуляр на полица се мести в друга държава не за да пътува, а за да смени постоянното си местожителство. В такава ситуация той следва да може да продължи застраховката си след корекция на премията или покритието на полицата. Всичко това са случаи, в които застрахователните продукти предлагат определена сума пари.

4.2.2.2.3

Други застрахователни продукти не са лесно преносими per se, тъй като техните условия са тясно свързани със специфични за страната елементи. В случая на здравното осигуряване например проектирането и ценообразуването на продукта зависят почти изцяло от предвиденото от системата за обществено здравеопазване покритие във всяка отделна страна.

4.2.2.2.4

Въпросът за мащаба също е свързан с това: адаптирането на продукта специално за потребителя спрямо действителните условия, които той може да поиска, когато живее в чужбина, теоретично е възможно, но това би означавало отказ от възможностите за постигане на икономии от мащаба. Продуктът би бил твърде пригоден за неговия случай и предоставящият продукта субект би бил по-малко конкурентоспособен от действителните местни доставчици. Най-добрият вариант би бил насърчаването на сътрудничеството между застрахователните дружества, опериращи в различни европейски държави.

4.2.2.3

Друг случай на предоставящи услуги застрахователни продукти са жилищните и автомобилните застраховки. Тези продукти предлагат възстановяване на щетите или справяне с пътнотранспортни произшествия и изискват застрахователното дружество да има споразумения с доставчици на услуги в цялата страна, което изисква определен мащаб, позволяващ търговска жизнеспособност. В случая най-добрият вариант би бил насърчаване на сътрудничеството с местни (застрахователни) дружества за предлагане на тази услуга в други държави.

4.2.2.4

Улесняване на достъпа до застраховка за професионална отговорност и на трансграничното ѝ признаване

16.

4.2.3

Един от начините за предоставяне на достъп до задължителна професионална отговорност на трансгранична основа би бил хармонизирането на сумите и условията за задължителна професионална отговорност.

4.2.3.1

Изграждане на надеждност и доверие, за да могат гражданите да се възползват от възможностите, които се предлагат на други места в Европа

4.2.3.2

Улесняване на достъпа до застраховка за професионална отговорност и на трансграничното ѝ признаване

4.2.3.2.1

ЕИСК счита, че независимите уебсайтове, които предоставят информация и дават възможност за сравнение на конкретни продукти и услуги, предлагани от различни доставчици в различни държави членки, могат да бъдат добра възможност за повишаване на осведомеността. Той силно подкрепя идеята за създаден специално за целта официален сайт, който би могъл да бъде поддържан от определен на законодателно ниво администратор, а доставчиците да бъдат задължени на определен период от време да актуализират съответната информация самостоятелно или чрез мрежа, създадена от потребителските организации в държавите членки. Също така различни уебсайтове биха могли да бъдат свързани в децентрализирана взаимосвързана система.

Когато цифровите решения се ползват за сравнение, платформите трябва да предоставят ясна информация относно сравняването на еквивалентни продукти и рисковете, които потребителите биха понесли при ползването им. Когато са налице повече различия, отколкото платформата може да сравни (обикновено платформите се фокусират основно върху цената), трябва ясно да се посочат характеристиките, които не се сравняват. Трябва да се изброят и всички важни условия, които имат отношение към диференцирането на продуктите. Клиентите следва да бъдат ясно предупреждавани за възможните рискове, когато ползват платформи за сравнение (например при обобщаване на лични данни).

4.2.3.2.2

Сравняването трябва да бъде по съществени параметри и да не бъде подвеждащо. Употребата на лични данни трябва да бъде ограничена до абсолютно необходимия минимум, така че да се предложи добавена стойност на потребителите, като информацията се предоставя по ясен и лесно разбираем начин.

4.2.3.3

Подобряване на правната защита в областта на финансовите услуги на дребно

4.2.3.3.1

Извънсъдебното решаване на спорове е значително по-гъвкава процедура от съдебното производство – по-евтина, по-бърза, с много по-малко формалности. Такава процедура е особено полезна именно в международен план и предвид желаното нарастване на трансграничното предлагане и търсене на финансови услуги, ролята на FIN-NET би следвало да се засилва. За съжаление, осведомеността на потребителите за възможностите на FIN-NET на този етап e сравнително ниска и следва да се предприемат мерки в това отношение. Нещо повече, не всички държави – членки на ЕС, са членове и на FIN-NET – само 22 от общо 28 (29). Ако това положение се запази, видимо FIN-NET няма да може да бъде използвана като инфраструктура, улесняваща изграждането на единен пазар на финансови услуги. В тази връзка следва добре да се обмислят възможностите за нормативно изискване в тази насока.

4.2.3.3.2

В повечето случаи няма такъв достъп. Концепцията за неправомерни продажби все още до голяма степен не се разбира и не намира практическо приложение поради неясната ѝ формулировка и липсата на адекватен опит у регулаторните органи (30). На много места тестовете за определяне на подходящи финансови продукти за клиентите са формални и не водят до избора на най-подходящите за тях продукти.

4.2.3.3.3

Гарантирането на достъп до финансови обезщетения може да стане, ако се въведе единна, прецизна и практически ориентирана дефиниция за това кои продажби са „неправомерни“ и се наложи общоевропейска регулаторна практика за санкционирането на такива продажби (31).

4.2.3.4

Защита на пострадалите лица при обявяване на автомобилни застрахователи в несъстоятелност

4.2.3.5

Налице е пример за добра практика в Испания. Испанската организация „Consorcio de Compensación de Seguros“ действа като застраховател, в случай че няма застрахователно дружество, което да поеме риска, или при липсата на застрахователно дружество – например в случай на неплатежоспособност, и винаги въз основа на принципа на субсидиарност. Гаранцията на тази организация е приложима само за испански организации. Европейската комисия ще трябва да изиска сходна схема във всички държави членки, за да се гарантира, че лицата, пострадали при пътнотранспортни произшествия, ще бъдат обезщетени на същото равнище. Би могло да се предвиди прилагането на сходен инструмент на европейска основа в страни, в които няма такъв.

4.2.3.6

По-голяма прозрачност и сравнимост при сключване на допълнителна застраховка

4.2.3.6.1

Новата Директива относно разпространението на застрахователни продукти (32) засили изискванията за прозрачност на информацията за разпространителите на застрахователни продукти, включително – макар и с известни ограничения (прагове) – за допълнителните застрахователни посредници. В допълнение пет големи дружества за отдаване на автомобили под наем поеха ангажимент през 2015 г. да подобрят своите уебсайтове с цел предоставяне на по-ясна информация на потребителите относно незадължителните освобождавания и застрахователните продукти. Това са добри стъпки напред. Държавите членки разполагат със срок до 23 февруари 2018 г. за транспониране на Директивата относно разпространението на застрахователни продукти и поради това е твърде рано да се каже дали са необходими допълнителни мерки. Същевременно изглежда е препоръчително Комисията да следи за спазването на ангажиментите на дружествата за отдаване на автомобили под наем, което не се отнася само за застрахователните продукти, както и да обмисли допълнителни мерки за повишаване на прозрачността и предотвратяване на последици в ущърб на потребителите.

4.2.3.6.2

В случая на сектора на отдаване на автомобили под наем е важно да се отчете фактът, че изискванията за допълнителните продукти често се различават в зависимост от рисковия профил на лицето, наемащо автомобила (обикновено свързан с лимит на кредитна карта) или в зависимост от процента на исковете при пътнотранспортни произшествия или други пазарни характеристики на държавата членка. Но във всеки случай преддоговорната информация и усилията за осигуряване на сравнимост между различните предложения са важни за потребителите и поради това е желателно да се изчака до пълното въвеждане на изискванията на тази директива с оглед анализиране на необходимостта от допълнителни мерки.

4.3.1.1

Съдействие за предприятията по-добре да използват цифровизацията

4.3.1.1.1

ЕИСК приветства насърчаването на иновативни цифрови финансови услуги в цяла Европа. Въпреки това той признава, че банките са най-големите доставчици на финансови услуги и те също трябва да бъдат насърчавани да се възползват активно от възможностите, предлагани от цифровата революция. За тази цел те трябва да бъдат обект на прилагане на същите правила като техните конкуренти, предоставящи сходни услуги, което поражда необходимостта от преразглеждане на основни пластове на банковите регулации в голям брой области, така че да се осигурят равни конкурентни условия по отношение на:

4.3.1.2

Въвеждане на електронен подпис и проверка на самоличността

4.3.1.2.1

Все още се наблюдават различия между регулацията за електронна идентификация и изискванията към процедурите „познавай клиента си“ и за превенция на изпирането на пари. Съществуващите регулации изискват лична идентификация, както и извършване на лична оценка за приемането на клиентите на постоянна основа. Тези изисквания ограничават разработването на изцяло цифрови финансови услуги, като поставят значителни пречки пред привличането на нови потребители и увеличават разходите.

4.3.1.2.2

Необходими са допълнителни действия, за да се преодолее липсата на общоевропейски механизъм за електронна идентификация и електронни подписи, която се дължи на различия в националните практики: въпреки че регулацията поставя общи стандарти по отношение на цифровия подпис в държавите членки, начинът, по който те се прилагат на национално равнище от местни оператори възпрепятства трансграничното признаване на цифровите подписи. Местните цифрови оператори не са свързани помежду си и това ограничава техния капацитет да предоставят на европейските потребители напълно цифровизирани финансови услуги.

4.3.1.2.3

Да, необходими са действия по отношение на:

4.3.1.3

Подобряване на достъпа до финансови данни и на тяхната използваемост

4.3.1.3.1

Въпреки че е налице принципно съгласие по това кои аспекти на финансовата ситуация на клиентите следва да бъдат ползвани при оценка на тяхната кредитоспособност, кредиторите ползват своята собствена експертна оценка и вътрешни методологии за оценка и управление на всяка конкретна заявка. Поради тази причина следва да се избягват инициативи, които задължават банките или други кредитни институции да споделят обработената информация, която получават във връзка с кредитоспособността на клиентите. В същото време суровите (необработените) данни може да се споделят с позволението на съответния клиент и в съответствие със стандартите на ЕС за защита на данните. Това би подобрило съпоставимостта на оценката на кредитоспособността.

4.3.1.3.2

Финансовите институции полагат усилия да опознаят по-добре потребителското поведение, за да бъдат в състояние по-успешно да диверсифицират и персонализират продуктите и услугите си. Все пак няма ясни правила за това как да се ползват събраните данни, дори и при наличие на съгласие от страна на потребителите. ЕИСК намира за желателно да се предостави по-голяма яснота по отношение на приложимостта на правилата в тази област, така че да се гарантира защитата на потребителите, като в същото време им се предостави възможността да се възползват от финансовите иновации.

4.3.1.3.3

Застрахователната история съдържа чувствителни лични данни, предоставени от клиентите. Застрахователното дружество в държавата на клиента не може да предава тази информация на която и да е друга заинтересована страна, различна от действителния клиент. Клиентът решава дали да предостави тази история на ново застрахователно дружество. Това не означава създаване на пречки за трансграничните услуги, тъй като клиентът може да пренесе тази история в страна по негов избор. В същото време Комисията, подпомогната от ЕОЗППО, следва да разгледа начини за насърчаване на стандартизиране на обмена на историите за претенции между застрахователни дружества и приемането на системата бонус-малус.

4.3.1.4

По-лесно предлагане на следпродажбени услуги

4.3.1.4.1

Следдоговорните услуги в друга държава членка не следва да се различават от следдоговорните услуги в страната, от която се предлагат съответните продукти. Това означава, че трансграничното предлагане на финансови продукти трябва да разглежда съответния продукт и следдоговорните услуги, свързани с него, като едно цяло. Спазването на този принцип трябва да бъде гарантирано, в противен случай потребителите ще бъдат поставени в неравноправни условия. Важно е съответните регулаторни органи да следят за прилагането на този принцип.

4.3.1.4.2

Платформите за подкрепа на предприятията (дружествата) при трансграничното предлагане на техните продукти следва да включват също така раздели за следдоговорни услуги. Насърчаването на дружествата да формират групи и да работят заедно за постигане на достатъчен мащаб на дейността е практичен начин за предлагане на такива следдоговорни услуги.

4.3.1.5

Сближаване на процедурите за несъстоятелност на физически лица, оценка на имоти и изпълнение върху обезпечения

4.3.1.5.1

Основният проблем в тази сфера е свързан с принудителното събиране на вземанията при неизпълнение на задълженията по договор за кредит от страна на кредитополучателя. Предвид посоченото, заемодателите на този етап не отчитат като перспективно трансграничното предоставяне на ипотечни кредити, с оглед на което са необходими допълнителни действия, за да бъде стимулиран вътрешният пазар на ЕС в това отношение.

4.3.1.5.2

Ипотечните кредити и заемите са сред финансовите продукти, чието трансгранично предлагане е свързано с най-многобройни и най-трудни за преодоляване пречки. От цялата палитра на финансовите услуги на дребно вероятно именно за тях процесът на преодоляване на пречките ще бъде най-дълъг. Затова на този етап е по-добре първоначално усилията да се фокусират и да се набере практически опит и инерция чрез активна работа върху другите финансови услуги на дребно, за които пречките са по-малко.

4.3.2

4.3.2.1

Улесняване на предприятията да спазват правните изисквания, приложими в други държави членки

4.3.2.1.1

Непоследователно и противоречиво приложение на европейското законодателство в отделни държави членки съществува в редица области, например при предлагането на инвестиционни продукти, но не само в тази област. Затова е необходимо да се потърси съдействието на националните органи да елиминират практиките за „свръхрегулиране“.

Добра инициатива е и мрежата СОЛВИТ, която на равнището на ЕС подпомага предприятията при проблеми с публични органи, които не прилагат правилно законодателството на ЕС, а единните звена за контакт им оказват съдействие във връзка със задълженията им при предоставянето на трансгранични услуги (33).

4.3.2.1.2

Въз основа на опита на СОЛВИТ е логично да се положат усилия, за да се постигне решение, насочено конкретно към финансовите продукти, към по-добро сътрудничество и координация между националните регулаторни органи, включително помощ от регулатори за иновативните фирми, с цел те да разберат своите задължения.

4.3.2.2

Пълноценно използване на свободата на установяване

За застрахователите често е необходимо да присъстват на местно равнище, за да познават по-добре риска на място и потребителите, които трябва да бъдат обхванати. Ето защо свободата на установяване по места е от съществено значение за застрахователи като напр. взаимозастрахователните дружества. Фактът, че не съществува европейско признаване на формите на предприятията от социалната икономика, включително взаимозастрахователните дружества, пречи на установяването им в държави членки, които не ги признават, което възпрепятства трансграничното им развитие, както и развитието на пазарите и конкуренцията. ЕИСК призовава Комисията, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и държавите членки да ускорят признаването на взаимоспомагателния модел в Европейския съюз.

4.3.2.3

Създаване на автономни или по-добре хармонизирани правни режими в рамките на ЕС

4.3.2.3.1

От гледна точка на трансграничното разпространение следните въпроси заслужават внимание:

4.3.2.3.2

Локализирането на риска обикновено е на мястото на обичайно местопребиваване на застраховането лице, с някои изключения в случаи на недвижими имоти, когато се приема местоположението на сградата. Този принцип обикновено е стандартизиран в световен мащаб и поражда правни и данъчни последици за участващите страни. ЕИСК счита, че принципът на локализиране на риска в застраховането е подходящ за целта. Въпреки това той разбира, че е необходимо преразглеждане на правилата за „общото благо“, тъй като те дават възможност на държавите членки да приемат законодателство, което вероятно ще възпрепятства трансграничното разпространение на застрахователните продукти.