52014PC0171

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които се прилагат към най-отдалечените региони на Съюза и конкретно към Канарските острови, не допускат принципни разлики в данъчното облагане на местните продукти и на продуктите от Испания или от други държави членки. В член 349 от ДФЕС обаче е предвидена възможност за въвеждане на специфични мерки за тези региони поради наличието на постоянни неблагоприятни условия, които оказват въздействие върху тяхното икономическо и социално положение.

По силата на Решение 2002/546/ЕО на Съвета от 20 юни 2002 г.[1], прието на основание член 299, параграф 2 от Договора за ЕО, Испания има право до 30 юни 2014 г. да прилага освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на режима на данъка, известен като „Arbitrio sobre Importaciones y Entregas de Mercancías en las Islas Canarias“ (наричан по-нататък AIEM), по отношение на определени продукти местно производство от Канарските острови. В приложението към същото решение се съдържа списък на продуктите, за които може да се прилагат освобождаването от данък и данъчните облекчения. Разликата в данъчното облагане на продуктите местно производство и другите продукти не може да надхвърля 5, 15 или 25 процентни пункта в зависимост от конкретния продукт.

В Решение 2002/546/ЕО са изложени основанията за приемането на специфични мерки, сред които са отдалечеността, зависимостта от суровини и енергия, задължението за поддържане на запаси, малкият местен пазар и слаборазвитият износ. Съвкупността от посочените неблагоприятни условия води до повишаване на производствените разходи, а оттам ― на себестойността на продуктите местно производство, които при отсъствието на специфични мерки биха били по-малко конкурентоспособни в сравнение с произведените другаде стоки, дори като се вземат предвид разходите за транспортирането на последните до Канарските острови. Това би затруднило запазването на местното производство. Следователно целта на специфичните мерки, съдържащи се в Решение 2002/546/ЕО, е да се укрепи местната промишленост, като се подобри нейната конкурентоспособност.

AIEM е косвен държавен данък върху доставките на стоки на Канарските острови, който се събира на един транш. Облагаемата основа за внасяните стоки се определя на базата на митническата стойност, а за доставките на стоки от производителите на Канарските острови — въз основа на общия размер на възнаграждението. Специфичните мерки, предвидени в Решение 2002/546/ЕО, представляват форма на диференцирано данъчно облагане, което облагодетелства местното производство на някои продукти. Това данъчно облекчение представлява държавна помощ, изискваща одобрението на Комисията, което беше предоставено с Решение относно държавна помощ NN 22/2008.

На 16 ноември 2010 г. Испания отправи искане до Комисията за удължаване с две години на срока за прилагане на Решение 2002/546/ЕО, така че датата, на която се прекратява неговото действие, да съвпадне с тази на Насоките за националната регионална помощ за периода 2007—2013 г.[2]

Испания внесе също така искане за удължаване с две години на срока за прилагане на Решение относно държавна помощ NN 22/2008, по силата на което отпуснатата от испанските власти помощ в рамките на AIEM е съвместима с общия пазар. Комисията даде съгласието си за такова удължаване с две години, като с Решение относно държавна помощ SA.31950 (N 544/2010)[3] срокът за прилагане на Решение относно държавна помощ NN 22/2008 беше удължен до 31 декември 2013 г.

Комисията разгледа искането за удължаване на срока за прилагане на Решение 2002/546/ЕО, като взе предвид мащаба на неблагоприятните условия, оказващи въздействие върху Канарските острови, и реши, че има основание за положителен отговор.

В приетия на 28 август 2008 г. доклад на Комисията до Съвета относно прилагането на специалните договорености, свързани с режима на данъка AIEM на Канарските острови, беше потвърдено, че този данъчен режим функционира добре, без да е необходимо да се внасят изменения в разпоредбите на Решение 2002/546/ЕО.

Поради това с Решение 895/2011/ЕС на Съвета от 19 декември 2011 г.[4] срокът за прилагане на Решение 2002/546/ЕО беше удължен до 31 декември 2013 г.

На 4 март 2013 г. испанските власти отправиха искане до Комисията да изготви решение на Съвета, с което на Испания се разрешава да прилага освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на режима на данъка AIEM по отношение на определени продукти местно производство от Канарските острови в периода 2014—2020 г., като се изменят списъкът с продукти и максималните ставки, приложими за някои от тях.

На 28 юни 2013 г. Комисията прие нови Насоки за регионална помощ за периода 2014—2020 г.[5] Те са част от по-широка стратегия за модернизиране на контрола върху държавните помощи, която е насочена към стимулиране на растежа в рамките на единния пазар и насърчава по-ефективни мерки за помощ, като контролът от страна на Комисията се прилага най-вече в случаите, водещи до най-сериозни последици за конкуренцията.

Като се има предвид, че насоките ще влязат в сила на 1 юли 2014 г., беше сметнато за обосновано срокът за прилагане на Решение 2002/546/ЕО, изменено с Решение 895/2011/ЕС, да се удължи с шест месеца, така че датата, на която се прекратява неговото действие, да съвпадне с тази на сега действащите насоки. С Решение 1413/2013/ЕС[6] срокът за прилагане на Решение 2002/546/ЕО беше удължен до 30 юни 2014 г.

Комисията извърши анализ на искането на испанските власти и на информацията, предоставена от множество различни заинтересовани страни, които се свързаха с нея по своя инициатива. Анализът потвърждава, че специфичните характеристики на Канарските острови са пречка за тяхното развитие и водят до допълнителни разходи за намиращите се там икономически субекти. Поради това е основателно да се продължи освобождаването от режима на данък AIEM, приложимо за някои промишлени продукти местно производство. Тази мярка е необходима, пропорционална и не нарушава целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза.

2.           АНАЛИЗ НА ИСКАНЕТО НА ИСПАНИЯ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ДЕРОГАЦИЯ

Според член 110 от ДФЕС нито една държава членка „не може да налага, пряко или косвено, каквито и да било вътрешни данъци върху стоките от други държави членки, които надвишават наложените пряко или косвено върху подобните местни стоки. Освен това никоя държава членка не може да налага върху стоките от други държави членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дава косвена закрила на други стоки“.

Въз основа на член 349 от ДФЕС обаче Съветът може да позволи на държавите членки с най-отдалечени региони дерогация от разпоредбите на член 110 от ДФЕС, така че да се вземе предвид структурното социално и икономическо положение на тези региони, утежнено от други фактори, които сериозно ограничават развитието им. Подобна дерогация не може да нарушава целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза, включително по отношение на вътрешния пазар и общите политики, като например общите данъчни политики по член 113 от ДФЕС. Следователно тези дерогации трябва да бъдат пропорционални, т.е. не трябва да надхвърлят необходимото за облекчаване на неблагоприятните рамкови условия, които затрудняват икономическото развитие на тези региони, нито да водят до прекомерно нарушаване на конкуренцията в рамките на единния пазар. Поради това всяка дерогация от член 110 от ДФЕС следва да бъде ограничена до цялостното или частичното компенсиране на допълнителните разходи, извършени от производителите от тези региони.

Икономиката на Канарските острови е силно зависима от туризма. Тази зависимост представлява сериозна заплаха за развитието на региона, тъй като промяната в предпочитанията, природните бедствия или икономическа рецесия могат да окажат огромно въздействие върху икономическото и социалното му положение. Точно такава беше ситуацията по време на световната финансова криза през 2008 и 2009 г., която сериозно засегна броя на туристите на Канарските острови, а оттам — и местната икономика. Намаляването на туристите доведе до огромен скок в нивата на безработицата, които надвишиха тези в континенталната част на страната; Испания, наред с Гърция, е с най-висока безработица в целия ЕС. Това увеличение се прояви още по-ясно при младежката безработица, като възможно обяснение за него е големият брой млади хора, чиито доходи зависят от сезонната заетост в туризма.    

Наред с това беше регистрирано свиване на пазара на Канарските острови, в резултат на което не е възможно промишлените отрасли да достигнат оптимални нива на производството. По-голямата част от промишленото оборудване е предназначено за производство в голям мащаб с оглед на по-високата производителност и рентабилност. Неговата непригодност за по-малки пазари води до генерирането на неизползван производствен капацитет, в резултат на което се налага отраслите да функционират при нива на производство под необходимите за ограничаване до минимум на производствените разходи, с което намаляват възможностите за икономии от мащаба.

Държавите и териториите в близост до Канарските острови (Мароко, Западна Сахара и Мавритания) са с ниска покупателна способност, като значителните различия в развитието ограничават възможностите за износ от архипелага. 

Друга характеристика на Канарските острови, която оказва значително въздействие върху допълнителните разходи на установените там стопански субекти, е териториалната разпокъсаност и разстоянието до източниците на повечето суровини, което води до по-високи транспортни разходи. Проблемът се усложни от поскъпването на петрола, в резултат на което беше отбелязано сериозно увеличаване на транспортните разходи.

Водата е оскъден ресурс на Канарските острови. Нейният недостиг оказва логично въздействие върху цената ѝ, в резултат на което местните икономически субекти са в неизгодна конкурентна позиция спрямо предприятията от други части на Испания или Европейския съюз. Това се отнася не само за секторите, в които водата е важна суровина (например хранителната и химическата промишленост, както и секторът за производство на хартия), но и за секторите, в които се използват високи нива на охлаждане.

Макар да съществуват проекти за въвеждане на употребата на природен газ на двата най-големи острова от архипелага, все още не е известно кога той може да се използва по ефективен начин. Липсата на природен газ е важен фактор за понижената конкурентоспособност, тъй като разходите за производство на топлина и енергия от други източници са значително по-високи.

Поради липсата на инсталации за рециклиране и необходимостта отпадъците да се транспортират към континенталната част на Испания, а токсичните отпадъци да се третират извън Канарските острови, обезвреждането на промишлените отпадъци и третирането на токсичните отпадъци водят до по-високи разходи, свързани с околната среда.

Описаните по-горе характеристики на Канарските острови оказват известно влияние върху цялото национално производство. Поради това е целесъобразно да се установи въздействието на съществуващото диференцирано данъчно облагане на пазарния дял на местното производство и това облагане да се коригира, за да се избегне прекомерното нарушаване на конкуренцията.

При анализа на приетите диференцирани ставки беше взет под внимание не само средният пазарен дял на местното производство в периода 2008—2011 г., но и неговото развитие, както и информацията, която заинтересованите страни са предоставили на Комисията по своя инициатива. За отраслите, произвеждащи продукти с различни ставки по Общата митническа тарифа, беше извършен анализ на развитието на комбинирания пазарен дял за всички продукти, а не само на отделните пазарни дялове.  Тези обстоятелства обясняват защо продуктите с подобни средни пазарни дялове на местното производство са с различни максимални проценти на диференцирано данъчно облагане.

В случая на тютюна се предлага запазване на диференцираната ставка от 25 % и актуализиране на минималната за 1000 цигари от 6 EUR на 18 EUR съгласно искането на испанските власти.

В списъка на продуктите, които подлежат на диференцирано данъчно облагане, испанските власти включиха някои продукти с изключително нисък пазарен дял на местно производство. Техният аргумент беше, че съществуват планове за увеличаване на местното производство на тези продукти, което би било невъзможно без диференцирано данъчно облагане.

Комисията приема предлаганите ставки за 119 от общо 139-те продукта, посочени в искането на испанските власти, като е на мнение, че диференцираните ставки за останалите 20 продукта следва да бъдат по-ниски, за да се предотврати евентуалното нарушаване на конкуренцията.

В резултат на извършения от Комисията подробен анализ е възможно съставянето на различни списъци на продукти в зависимост от ставките на данъчна диференциация, сектора и Общата митническа тарифа:

5 %

Селскостопански и рибни продукти:

0207 11/0207 13

Минерали:

2516 90 00 00/6801/6802

Строителни материали:

3816/3824 40 00 00/3824 50/3824 90 45 00/3824 90 70 00/ 3824 90 97 99/ 6809

Химикали:

2804 30 00 00/2804 40 00 00/3105 20 90 00/3208/3209/3210/3212 90 00 00/3213/3214/3304 99 00 00/3925 90 80 00/ 3401/3402/3406/3814 00 90/3923 90 00 00/4012 11 00/4012 12 00/4012 13/4012 19

Металообработващи отрасли:

7604/7608

Хранителна промишленост:

0210 12 11 00/0210 12 19 00/0210 19 40 00/0210 19 81/0305 41 00/0305 43 00 90/

0901 22 00 00/1101/1102/1601/1602/1704 90 30 00/1704 90 51 00/1704 90 55 00/

1704 90 75 00/1704 90 71 00/1806/1901 20 00 00/1901 90 91 00/1901 90 99/

1904 10 10/1905/2005 20 20/2006 00 31 00/2008 11 96 00/2008 11 98 00/2008 19 92/

2008 19 93/2008 19 95/2008 19 99/2309

Напитки:

2009 11/2009 12 00/2009 19/2009 41/2009 49/2009 50/2009 61/2009 71/2009 79/2009 89/ 2009 90/2201/2202/2204

Текстил и кожа:

6112 31/6112 41

Хартия:

4818 90 90 00/4823 90 85 90

Графично изкуство и издателска дейност:

4910

10 %

Селскостопански и рибни продукти:

0203 11/0203 12/0203 19/0701 90/0703

Строителни материали:

2523 29 00 00/

Хранителна промишленост:

0210 11 11 00/0210 11 31 00/1905/2105

Хартия:

4808/4819/4823 90 40 00/

15 %

Селскостопански и рибни продукти:

0407 21 00 00/0407 29 10 00/0407 90 10 00

Строителни материали:

2523 90/7010

Химикали:

3809 91 00/3917 21/3917 23/3917 32 00/ 3917 33 00/3917 39 00/3917 40 00/3923 10 00/39 23 21 00/3923 30 10/3924 10 00

Металообработващи отрасли:

7309 00/7610 10 00 00/9403 20 80 90

Хранителна промишленост:

0403/0901 21/1902/2103 20 00 00/2103 30/2103 90 90/2106 90 98/

Напитки:

2203/2208 40

Текстил и кожа:

6302

Хартия:

4818 10/4818 20/4818 30/4821

Графично изкуство и издателска дейност:

4909/4911

25 %

Тютюн:

2402

Тези продуктови списъци отговарят на заложената в член 349 от ДФЕС цел за приемане на специфични мерки, при които се вземат предвид специфичните характеристики на Канарските острови като най-отдалечен регион, без обаче да се допусне нарушаване на конкуренцията по начин, застрашаващ вътрешния пазар.

Когато испанските власти представят доклада, предвиден в член 2 от настоящото решение на Съвета, е препоръчително Комисията да извърши оценка на последиците от диференцираните ставки и на необходимостта от тяхното изменение. От значение е същевременно да се установи дали е имало увеличение на местното производство на продуктите, за които е поискано диференцирано данъчно облагане, но чието местно производство в момента е незначително.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предлаганите мерки

Да се разреши на Испания да прилага освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на режима, известен като AIEM, по отношение на определени продукти местно производство от Канарските острови.

Правно основание

Член 349 от ДФЕС.

Принцип на субсидиарност

Единствено Съветът е оправомощен да приема на основание член 349 от ДФЕС специфични мерки в полза на най-отдалечените региони с цел да адаптира прилагането на Договорите към тези региони, включително общите политики, поради наличието на постоянни неблагоприятни условия, които оказват въздействие върху икономическото и социалното положение на най-отдалечените региони.

Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

Избор на инструмент

Предложен инструмент: решение на Съвета.

Други инструменти не биха били уместни поради следната причина:

дерогациите, предоставени съгласно член 349 от ДФЕС, се съдържат в решения на Съвета.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на Европейския съюз.

2014/0093 (CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно режима на данъка AIEM, прилаган на Канарските острови

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 349 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент[7],

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)       Съгласно член 349 от ДФЕС и предвид структурното икономическо и социално положение на най-отдалечените региони, което е утежнено поради тяхната отдалеченост, островния характер, малката площ, трудните релеф и климат и икономическата им зависимост от малък брой производства, Съветът следва да приеме специфични мерки, насочени по-специално към определянето на условията за прилагане на Договорите спрямо посочените региони, включително общите политики.

(2)       Поради тези причини следва да се приемат специфични мерки, с които да се установят условията за прилагане на Договора спрямо посочените региони. В тях следва да се вземат предвид специфичните характеристики и ограничения на най-отдалечените региони, без да се накърняват целостта и съгласуваността на правния ред на Общността, включително по отношение на вътрешния пазар и общите политики.

(3)       Основният неблагоприятен фактор за развитието на Канарските острови е свързан със силната зависимост на региона от сектора на услугите и по-специално от туризма, както и с ниския дял на промишлеността в местния БВП.

(4)       На второ място е изолираността на архипелага, която възпрепятства свободното движение на хора, стоки и услуги. Налице е повишена зависимост от някои видове транспорт — например по море и въздух — тъй като те все още не са напълно либерализирани. Свързаните с тях производствени разходи са по-големи, тъй като тези видове транспорт са с по-ниска ефективност и по-висока цена в сравнение с автомобилния или железопътния транспорт.

(5)       Допълнителна последица от тази изолираност са високите производствени разходи, дължащи се на зависимостта от суровини и енергия, задължението за поддържане на запаси и трудностите при доставката на производствено оборудване.

(6)       Възможностите за икономии от мащаба са ограничени заради малкия пазар, ниските нива на износа, географската разпокъсаност на архипелага и задължението да се поддържат диверсифицирани, но ограничени производствени линии с цел да се отговори на изискванията на малкия пазар.

(7)       В много случаи осигуряването на специализирани услуги и услуги за поддръжка, обучението на управленски и технически кадри, възлагането на подизпълнители и мерките за насърчаване на разрастването на бизнеса извън пазара на Канарските острови са съпроводени с допълнителни усложнения или разходи. Същевременно ограничените методи на дистрибуция водят до презапасяване.

(8)       Обезвреждането на промишлените отпадъци и третирането на токсичните отпадъци води до по-високи разходи, свързани с околната среда. Това се дължи на обстоятелството, че съществуват инсталации за рециклиране само на някои продукти, поради което се налага отпадъците да се транспортират към континенталната част на страната, а токсичните отпадъци да се обезвреждат извън Канарските острови.

(9)       Въз основа на тази информация и на уведомлението от испанските власти е препоръчително да се поднови разрешението за облагане на определени продукти, за които може да се разреши освобождаване по отношение на местното производство.

(10)     По силата на Решение 2002/546/ЕО на Съвета от 20 юни 2002 г.[8], прието на основание член 299 от Договора за ЕО, Испания първоначално получи правото да прилага до 31 декември 2011 г. освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на режима на данъка, известен като „Arbitrio sobre Importaciones y Entregas de Mercancías en las Islas Canarias“ (наричан по-нататък AIEM), за определени продукти местно производство от Канарските острови. В приложението към същото решение се съдържа списък на продуктите, за които може да се прилагат освобождаването от данък и данъчните облекчения. Разликата в данъчното облагане на продуктите местно производство и другите продукти не може да надхвърля 5, 15 или 25 процентни пункта в зависимост от конкретния продукт.

(11)     С Решение 895/2011/ЕС на Съвета от 19 декември 2011 г.[9] срокът за прилагане на Решение 2002/546/ЕО беше удължен до 31 декември 2013 г.

(12)     С Решение 1413/2013/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г.[10] срокът за прилагане на Решение 2002/546/ЕО беше удължен до 30 юни 2014 г.

(13)     Режимът на данъка AIEM обслужва целите, свързани с независимото развитие на секторите на промишлено производство на Канарските острови и с диверсификацията на икономиката в региона.

(14)     Максималното освобождаване, което може да се прилага спрямо съответните промишлени продукти, е между 5 % и 15 %, като зависи от сектора и продукта.

(15)     Максималното освобождаване, приложимо спрямо готовите тютюневи изделия, е по-високо, тъй като в тютюневия сектор действат специфични правила. От години насам широко застъпената на Канарските острови тютюнева промишленост отбелязва сериозен спад. Основната причина за това са неблагоприятните условия, свързани с островния характер на региона, които бяха изложени по-горе. Освобождаването по отношение на тютюневата промишленост е обусловено от редица причини. То е пряко свързано с целта за запазване на производството на Канарските острови.

(16)     Целите за насърчаване на социално-икономическото развитие на региона са отразени на национално равнище в целите на данъка и разпределението на генерираните от него приходи. Включването на приходите от този данък в ресурсите на икономическата и данъчната система на Канарските острови и тяхното използване в стратегия за икономическо и социално развитие, включително за популяризиране на местните дейности, представлява правно задължение.

(17)     Предвидено е договореностите да се прилагат в продължение на 6,5 години. Независимо от това ще е необходимо да се извърши оценка на постигнатите от тях резултати. Най-късно до 30 септември 2017 г. испанските власти следва да представят на Комисията доклад за прилагането на договореностите, посочени в член 1, за да се установи въздействието на предприетите мерки и техният принос за насърчаването или поддържането на местните икономически дейности, като се вземат под внимание неблагоприятните условия, оказващи въздействие върху най-отдалечените региони. Въз основа на това при необходимост ще се извърши преглед на обхвата и освобождаването, разрешено в съответствие с нормите на Общността.

(18)     Пропорционалността на данъчното предимство, обхващащо AIEM, следва да се запази, така че да не се накърняват целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза и да се гарантира лоялната конкуренция.

(19)     Настоящото решение не засяга възможното прилагане на членове 107 и 108 от ДФЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.         Чрез дерогация от членове 28, 30 и 110 от Договора за функционирането на Европейския съюз се разрешава на испанските власти до 31 декември 2020 г. да установят пълното освобождаване от данък или частичните данъчни облекчения в рамките на режима на данъка, известен като „Arbitrio sobre Importaciones y Entregas de Mercancías en las Islas Canarias“ (AIEM), по отношение на изброените в приложението продукти местно производство от Канарските острови. Това данъчно освобождаване трябва да e част от стратегията за икономическо и социално развитие на Канарските острови и да подпомага насърчаването на местните дейности.

2.         Разликите, получени в резултат на прилагането на пълното освобождаване или на данъчните облекчения, посочени в параграф 1, не могат да надхвърлят:

а) 5 % за продуктите, изброени в раздел А от приложението;

б) 10 % за продуктите, изброени в раздел Б от приложението;

в) 15 % за продуктите, изброени в раздел В от приложението;

г) 25 % за продуктите, изброени в раздел Г от приложението. Испанските власти могат обаче да установят минимален данък върху цигарите, който да не надвишава 18 EUR за 1000 къса цигари и да се прилага само при условие че режимът на данъка AIEM, получен при прилагането на общи видове данъчно облагане, е под посочената стойност.

Член 2

Най-късно до 30 септември 2017 г. испанските власти представят на Комисията доклад за прилагането на договореностите, посочени в член 1, за да се установи въздействието на предприетите мерки и техният принос за насърчаването или поддържането на местните икономически дейности, като се вземат под внимание неблагоприятните условия, оказващи въздействие върху най-отдалечените региони.

Въз основа на това Комисията представя на Съвета доклад, в който се съдържа пълен анализ на икономическите и социалните аспекти, а при необходимост — и предложение за адаптиране на разпоредбите на настоящото решение.

Член 3

Настоящото решение се прилага от 1 юли 2014 г.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Кралство Испания.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 179, 9.7.2002 г., стр. 22—27.

[2]               ОВ С 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

[3]               ОВ С 237, 13.8.2011 г., стр. 1.

[4]               ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 17.

[5]               ОВ С 209, 23.7.2013 г., стр. 1.

[6]               ОВ L 353, 28.12.2013 г., стр.13, 14.

[7]               ОВ C […].

[8]               ОВ L 179, 9.7.2001 г., стр. 22.

[9]               ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 17.

[10]             ОВ L 353, 28.12.2013 г., стр.13, 14.

ПРИЛОЖЕНИЕ

A. Списък на продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква а) съгласно класирането в номенклатурата на Общата митническа тарифа

Селскостопански и рибни продукти:

0207 11/0207 13

Минерали:

2516 90 00 00/6801/6802

Строителни материали:

3816/3824 40 00 00/3824 50/3824 90 45 00/3824 90 70 00/ 3824 90 97 99/ 6809

Химикали:

2804 30 00 00/2804 40 00 00/3105 20 90 00/3208/3209/3210/3212 90 00 00/3213/3214/3304 99 00 00/3925 90 80 00/ 3401/3402/3406/3814 00 90/3923 90 00 00/4012 11 00/4012 12 00/4012 13/4012 19

Металообработващи отрасли:

7604/7608

Хранителна промишленост:

0210 12 11 00/0210 12 19 00/0210 19 40 00/0210 19 81/0305 41 00/0305 43 00 90/

0901 22 00 00/1101/1102/1601/1602/1704 90 30 00/1704 90 51 00/1704 90 55 00/

1704 90 75 00/1704 90 71 00/1806/1901 20 00 00/1901 90 91 00/1901 90 99/

1904 10 10/1905/2005 20 20/2006 00 31 00/2008 11 96 00/2008 11 98 00/2008 19 92/

2008 19 93/2008 19 95/2008 19 99/2309

Напитки:

2009 11/2009 12 00/2009 19/2009 41/2009 49/2009 50/2009 61/2009 71/2009 79/2009 89/ 2009 90/2201/2202/2204

Текстил и кожа:

6112 31/6112 41

Хартия:

4818 90 90 00/4823 90 85 90

Графично изкуство и издателска дейност:

4910

Б. Списък на продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б) съгласно класирането в номенклатурата на Общата митническа тарифа

Селскостопански и рибни продукти:

0203 11/0203 12/0203 19/0701 90/0703

Строителни материали:

2523 29 00 00/

Хранителна промишленост:

0210 11 11 00/0210 11 31 00/1905/2105

Хартия:

4808/4819/4823 90 40 00

В. Списък на продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква в) съгласно класирането в номенклатурата на Общата митническа тарифа

Селскостопански и рибни продукти:

0407 21 00 00/0407 29 10 00/0407 90 10 00

Строителни материали:

2523 90/7010

Химикали:

3809 91 00/3917 21/3917 23/3917 32 00/ 3917 33 00/3917 39 00/3917 40 00/3923 10 00/39 23 21 00/3923 30 10/3924 10 00

Металообработващи отрасли:

7309 00/7610 10 00 00/9403 20 80 90

Хранителна промишленост:

0403/0901 21/1902/2103 20 00 00/2103 30/2103 90 90/2106 90 98/

Напитки:

2203/2208 40

Текстил и кожа:

6302

Хартия:

4818 10/4818 20/4818 30/4821

Графично изкуство и издателска дейност:

4909/4911

Г. Списък на продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква г) съгласно класирането в номенклатурата на Общата митническа тарифа

Тютюн:

2402