23.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 242/15

Докладчик:

Kaul NURM

1.1.

В настоящото становище се разглежда проявяващият се в ЕС и в целия свят проблем със заграбването на земи (land grabbing), включително концентрацията на собственост върху земи, което представлява заплаха за семейното селскостопанско производство.

1.2.

Земеделската земя е основата на производството на храни и следователно предпоставка за гарантиране на продоволствената сигурност в съответствие с член 11 от Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права и с член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека.

1.3.

Заграбването на земя се стимулира от следните фактори: все по-глобализираният свят и свързаните с това принципи на свободно движение на капитали, демографският растеж и урбанизацията, постоянно увеличаващото се търсене на храни и биоенергия, нарасналото търсене на природни суровини, сенчестите аспекти на селскостопанската политика и на политиката по околната среда, както и възможността да се спекулира със повишаването на стойността на земеделската земя.

1.4.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) разбира сериозната опасност, която произтича от силната концентрация на земи в ръцете на едри инвеститори извън селскостопанския сектор и на големи аграрни предприятия — включително и в някои части на Европейския съюз. Тази тенденция се разминава с европейския модел на устойчиво, многофункционално и предимно характеризиращо се със семейни стопанства земеделие и застрашава постигането на формулираните в член 39 и член 191 от ДФЕС цели. Тя противоречи на структурната цел за широка диверсификация на собствеността, причинява необратимо увреждане на икономическите структури в селските райони и води до нежелано от обществото индустриализирано земеделие.

1.5.

Вследствие на индустриализираното земеделие се изострят рисковете, свързани с безопасността на храните и влошаването на качеството на почвите, а продоволствената сигурност намалява.

1.6.

Освен производството на храни семейните земеделски стопанства изпълняват и други полезни социални и екологични функции, каквито промишленият аграрен модел, доминиран от големи предприятия, не може да предложи. За да бъде семейното селскостопанско производство жизнеспособна алтернатива на промишленото земеделие и на заграбването на земи, като едно от проявленията на този вид земеделие, е необходимо да се предприемат активни мерки за закрила на семейните земеделски предприятия.

1.7.

Земята не е обикновена търговска стока, от която да може просто да се произвежда по-голямо количество. Тъй като земята е ресурс в ограничено количество, към нея не би трябвало да се прилагат обичайните пазарни правила. Отношенията на собственост върху земята и земеползването трябва да се регулират по-интензивно. Предвид констатираните погрешни развития, ЕИСК смята, че както на равнище държави членки, така и на равнището на ЕС е необходимо да се разработи ясен модел на аграрни структури, който ще има отражение върху земеползването и поземленото право.

1.8.

В държавите — членки на ЕС пазарът на земеделска земя е регулиран по много различни начини. Фактът, че в някои държави съществуват ограничения, в други — не, води до неравенство между държавите членки.

1.9.

Поземлената политика попада в правомощията на държавите членки, но подлежи на известни ограничения въз основа на залегналия в Договорите принцип на свободно движение на капитали и на стоки. Ето защо ЕИСК призовава Европейския парламент и Съвета да обсъдят заедно дали свободното движение на капитали следва да бъде гарантирано и във връзка с продажбата и закупуването на земеделски земи и на земеделски стопанства — най-вече по отношение на трети държави, но също така и вътре в ЕС.

1.10.

ЕИСК призовава държавите членки да насочат земеползването така, че да се оползотворят съществуващите възможности като данъци, субсидии и финансиране по линия на ОСП. Целта е да се запази навсякъде в ЕС аграрният модел, основан на семейни земеделски стопанства.

1.11.

На държавите членки следва да бъде позволено да определят горни граници за придобиването на земеделска земя и да въведат система за права за предпочтително изкупуване за онези, чиято собственост е под тази горна граница.

1.12.

ЕИСК призовава Европейската комисия и Парламента, на основата на единна процедура да проучат всеобхватно последиците от прилаганите в различните държави политически мерки (помощи и ограничения) по отношение на концентрацията на земеделски земи и на селскостопанското производство. В същото време е необходимо да се изследват рисковете, които концентрацията на земи крие за продоволствената сигурност, заетостта, околната среда, качеството на почвите и развитието на селските райони.

1.13.

ЕИСК призовава всички държави — членки на ЕС да изпълняват Доброволните насоки за отговорно управление на собствеността на земя и да докладват на Европейската комисия и на ФАО за използването и прилагането на насоките в своите политики за управлението на земята.

1.14.

Трябва да се провежда политика, която води не до концентрация на земи, а до преход от големи аграрни предприятия, работещи по промишлен принцип, към по-малки производствени единици, посредством укрепване на модела на семейното селско стопанство, което би гарантирало и продоволствената независимост.

1.15.

ЕИСК ще продължи и занапред да следи внимателно развитието на концентрацията на земи, да проучва последиците от нея и да участва в изготвянето на предложения за ограничаването ѝ.

2.1.

В настоящото становище се разглежда проблемът със заграбването на земи (land grabbing) и с концентрацията на собственост върху земи, чиито последици представляват заплаха за съществуването на семейните земеделски стопанства.

2.2.

Не съществува международно признато единно определение на понятието „заграбване на земи“. Под „заграбване на земи“ обикновено се разбира процес на изкупуване на обработваеми площи в голям мащаб, без преди това да се изслуша местното население или да се получи неговото съгласие. В крайна сметка то води дотам, че се намаляват възможностите на местните жители самостоятелно да управляват земеделско стопанство и да гарантират продоволствена сигурност. Притежателят на земите разполага също така с правото да ползва ресурсите (земя, води, гори) и печалбата от тяхното използване. Възможен страничен ефект е досегашното земеползване за земеделски цели да бъде изоставено в полза на други, неселскостопански дейности.

2.3.

Обработваемите земеделски площи и достъпът до вода са основите на производството на храни. Степента, в която отделните страни сами задоволяват нуждите си от храни, зависи от различни фактори, основни предпоставки за това обаче са наличието на достатъчно количество обработваеми площи и правото на държавите да регулират отношенията на собственост върху земите и на земеползване.

2.4.

На всеки човек на Земята се падат средно по 2  000 м2 обработваема площ. В световен план годните за земеделие площи са разпределени много неравномерно между жителите в отделните страни, поради което някои страни се опитват да си увеличат подходящите за земеделско производство площи като закупуват земи в други страни.

2.5.

Заграбването на земи се благоприятства от следните фактори:

2.5.1.

засилващата се глобализация и свързаните с нея принципи на свободно движение на капитали;

2.5.2.

нарастването на населението и урбанизацията;

2.5.3.

постоянното повишаване на търсенето на хранителни продукти;

2.5.4.

увеличаващото се търсене на биоенергия;

2.5.5.

нарастващото търсене на естествени суровини (дървесни влакна и други продукти от дървесина);

2.5.6.

отрицателните аспекти на селскостопанската и екологичната политика;

2.5.7.

възможността за извършване на спекула с хранителни продукти на международния или поне на европейския пазар;

2.5.8.

възможността да се спекулира с увеличаването на стойността на земеделските земи и с бъдещи държавни помощи;

2.5.9.

стремежът на едри инвеститори да инвестират капитала, освободен вследствие на финансовата криза от 2008 г., в земеделска земя като по-сигурно вложение.

2.6.

Заграбването на земеделски обработваеми земи се извършва в големи мащаби в Африка, Южна Америка и други региони, включително в някои части от Европа, в които земята е относително евтина в сравнение с развитите страни и средното за света.

2.7.

Трудно е да се получат надеждни данни за размерите на заграбването на земи, тъй като не всички сделки със земя се регистрират, а сделките със земи между юридически лица често не са достатъчно прозрачни, като например в случай на изкупуването на земи чрез дъщерни или партньорски дружества. Все пак някои неправителствени организации и научноизследователски институти проведоха съответни проучвания по темата. Резултатите от тях показват, че според оценки на Световната банка през 2008 — 2009 г. в световен мащаб са били заграбени 45 милиона хектара земи. Доклад на Land Matrix (1) описва как в 1  217 мащабни сделки в развиващите се страни са били продадени общо 83,2 милиона хектара земеделска земя, т.е. 1,7 % от цялата обработваема площ в света.

2.8.

Най-често са изкупувани земи в Африка (56,2 милиона хектара или 4,8 % от земеделската земя на континента), следвана от Азия (17,7 милиона хектара) и Латинска Америка (7 милиона хектара). Инвеститорите определено предпочитат земи, които са добре разположени и лесно достъпни, разполагат с водоснабдяване, подходящи са за отглеждането на зърнени култури и зеленчуци и обещават високи добиви. Те проявяват интерес и към горските райони. Повечето инвеститори идват от Китай, Индия, Корея, Египет, държавите от Персийския залив, Бразилия и Южна Африка, но също и от САЩ и държавите — членки на ЕС. Страните с високи цени на земята не представляват интерес за купувачите. В тези страни концентрацията на собствеността върху земята се извършва по-скоро под формата на изкупуване в големи размери на земята на дребните производители.

2.9.

Съгласно доклада на Фондация Madariaga (2) от 10 юли 2013 г., някои от политиките на ЕС имат пряко или косвено въздействие върху заграбването на земеделска земя в ЕС и в световен мащаб. Това включва биоикономиката, търговската и селскостопанската политика. За това допринасят също и либералистичните поземлени политики и общоприетите принципи на свободно движение на капитали и стоки.

2.10.

На първо място се посочват поставеното от ЕС изискване за увеличаване на дела на биогоривата и възможността за безмитна и освободена от квоти търговия със захар, които са основата на някои от свързаните със заграбването на земи проекти в Азия и Африка.

3.1.

Европа е част от глобалните процеси и затова тези процеси протичат и в самата Европа, в някои райони по-очебийно, в други — по-скоро незабележимо. Заграбване на земи се извършва най-вече в страните от Централна и Източна Европа.

3.2.

Освен чрез класическо закупуване на земя, установяването на контрол върху обработваемите земи се извършва и като се изкупуват предприятия, притежаващи земя и съответни договори за отдаване под аренда, или като се правят опити за придобиване на акции в такива предприятия. В резултат на това, собствеността върху земята все повече се концентрира у по-малък брой големи предприятия, а в някои държави от Централна и Източна Европа доминира селско стопанство с индустриален характер.

3.3.

Докато в Европа като цяло обработваемите площи се свиват, все по-едра поземлена собственост се концентрира в ръцете на отделни големи предприятия. Един процент от селскостопанските предприятия контролира 20 % от земеделските земи в Европейския съюз, а три процента контролират 50 % от земеделските земи в ЕС. От друга страна 80 % от селскостопанските предприятия контролират само 14,5 % от земеделските земи.

3.4.

В Европа се наблюдава взаимозависимост между намаляването на броя на земеделските производствените единици и намаляващия брой на заетите в селското стопанство. През периода 2005 — 2010 г. например в страните от Източна Европа, особено в балтийските държави (Естония, Латвия и Литва), броят на производствените единици намаля най-силно и успоредно с това в този регион също най-силно спадна търсенето на работна ръка (с по 8,9 % годишно в България и Румъния и с по 8,3 % годишно в балтийските държави). В Ирландия и в Малта обаче броят на земеделските стопанства се е увеличил, а с това е нараснало и търсенето на работна ръка в селското стопанство.

3.5.

За изкупуването на земи и концентрацията на собствеността върху земята са отговорни основно три категории инвеститори: инвеститори от трети страни, от ЕС и от самата държава.

3.6.

Най-задълбочен преглед на концентрацията на поземлена собственост в Европа, включително в Европейския съюз, предлага докладът „Concentration, land grabbing and people’s struggles in Europe“  (3) (Концентрация, заграбване на земи и борбите на хората в Европа), публикуван от Via Campesina и мрежата „Hands off the Land“ през април 2013 г. Според този доклад, в момента в Европейския съюз тече негласен процес на заграбване на земеделски земя и концентрация на поземлена собственост, което оказва въздействие върху правата на човека, по-специално правото на подходяща храна. В най-големи размери е заграбването на земи в Унгария и Румъния. Същият процес се наблюдава обаче и в други държави от Централна и Източна Европа.

3.6.1.

Според различни източници, в Румъния вече близо 10 % от земеделската земя е в ръцете на инвеститори от трети страни, а други 20–30 % са контролирани от инвеститори от ЕС. В Унгария чрез тайни договори един милион хектара земя са под контрола на капитал предимно от държави — членки на ЕС. Въпреки че в Полша до май 2016 г. не е разрешено чужденци да купуват земя, е известно, че чуждестранни инвеститори, предимно от страни от ЕС, вече са изкупили 2 00  000 хектара земя. В района на Бордо във Франция китайски инвеститори са изкупили близо 100 лозя. След обединението на Германия бяха разформировани селскостопанските кооперативи на територията на бившата ГДР и възникнаха както семейни земеделски предприятия, така и правни субекти. Междувременно има все повече признаци, че правните субекти са особено уязвими от инвеститори извън селскостопанския сектор и вложители на капитали.

3.7.

Примерите по-долу дават представа за степента на тази концентрация в стопанствата: в Румъния най-голямото селскостопанско предприятие стопанисва приблизително 65  000 хектара земя, в Германия — 38  000 хектара. Най-голямото стопанство за млечно говедовъдство в Естония притежава 2  200 крави, като се предвижда броят им дори да се увеличи до 3  300.

3.8.

Една причина за концентрация на земята е единното плащане на площ в Европа в рамките на първия стълб на ОСП, тъй като то осигурява на едрите производители по-голяма финансова пробивност и по този начин им дава повече предимства и свободен капитал за допълнително закупуване на земи. В страните от ЕС-15 се прилага главно схемата за единно плащане, а в тези от ЕС-12 — предимно схемата за единно плащане на площ. Същевременно в ЕС-15 концентрацията на земи се извършва значително по-бавно, отколкото в ЕС-12.

3.9.

Концентрацията на земеделски земи води от своя страна до концентрация на помощите по линия на ОСП. През 2009 г. 2 % от семейните земеделски стопанства са получили 32 % от плащанията по ОСП. При това съществуват разлики между страните от Западна и от Източна Европа. Така например през 2009 г. в България големите селскостопански предприятия, които съставляват 2,8 % от всички предприятия, са получили 66,6 % от помощите. За Естония тези проценти са съответно 3 % и 53 %, в Дания — 3 % и 25 %, а в Австрия — 5,5 % и 25 %.

4.1.

В страните, в които са налице концентрация на собствеността върху земята и изкупуване на земи, многофункционалният европейски модел на селско стопанство, характеризиращ се със семейни земеделски стопанства, се измества от едро индустриализирано селскостопанско производство.

4.2.

От проучванията се вижда, че културите за хранителни и нехранителни цели, отглеждани върху закупената земя, се изнасят главно в страните на произход на инвестициите. Само малка част от тези продукти е предназначена за местния пазар. В резултат на това, местната продоволствена сигурност се влошава в зависимост от мащабите на заграбването на земи.

4.3.

Заграбването на земеделски земи и концентрацията на поземлена собственост водят до изтласкване на земеделските производители, които дотогава са ползвали земята. Последица от това е загубата на възможности за работа и поминък в селските райони. Обикновено този процес е необратим, тъй като за малките производители и за новите предприятия (и младите земеделски стопани) е много трудно да купят земя и да се утвърдят в този икономически сектор, ако не разполагат с достатъчно капитал.

4.4.

Въпреки че Световната банка се помъчи да посочи положителните аспекти на заграбването на земи, като например по-висока ефективност, иновации и развитие, много организации на гражданското общество и движения критикуват заграбването на земи. Според доклада това води до увреждане на околната среда, влошаване на качеството на почвите и намаляване на възможностите за поминък в селските райони, а вместо устойчиво селско стопанство се развива гигантска аграрна индустрия на базата на монокултури.

4.5.

Заграбването на земи оказва отрицателно въздействие върху развитието на общностите в селските райони. Отрицателната страна на отглеждането на култури върху големи площи е нарастването на безработицата в селските райони, което има висока социална цена.

4.6.

Willis Peterson, изследовател в Университета на Минесота, дори твърди, че малките семейни земеделски стопанства са поне толкова ефективни, колкото големите селскостопански предприятия. Твърдението, че концентрацията на обработваеми площи води до по-високи добиви, също не е вярно (4): данни на ФАО сочат обратното, а именно че 90 % от селскостопанските предприятия в света са семейни земеделски стопанства, които стопанисват 75 % от земеделската земя и произвеждат 80 % от храните в целия свят.

4.7.

Поучителен за последиците от изкупуването на земи е примерът с Шотландия. Там преди 200 години територия с големината на Холандия е била разделена на единици земя между 8  000 и 20  000 хектара и разпродадена на инвеститори. В тази област са живеели между 1,5 и 2 милиона души, но тя и до днес е обезлюдена поради придобилото промишлени мащаби селско стопанство. Шотландският парламент сега се занимава с нейното повторно населване, което обаче е значително по-скъпо, отколкото ако е бил запазен аграрният модел, градящ се върху по-малки земеделски стопанства.

5.1.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че ООН обяви 2014 г. за Международна година на семейното земеделие. Комитетът е участвал по разнообразни начини в изтъкването на стратегическото значение, което семейните стопанства имат за продоволствената сигурност и за развитието на селските райони, и в насърчаването на обществен дебат по този въпрос.

5.2.

Тъй като общопризната дефиниция на семейното земеделско стопанство не съществува нито на равнището на ЕС, нито на международно равнище, ЕИСК призовава Европейската комисия, Парламента и Съвета да дадат определение на това понятие. ЕИСК предлага следните характеристики, които трябва да притежава едно земеделско предприятие, за да може да се квалифицира като семейно стопанство:

5.2.1.

Оперативните решения се вземат от членовете на семейството.

5.2.2.

Съществената част от земеделската работа се извършва от членовете на семейството.

5.2.3.

Както собствеността, така и основният капитал са притежание на семейството или земята е в ръцете на местна общност.

5.2.4.

Контролът върху управлението на стопанството също се упражнява от семейството.

5.2.5.

Стопанството се предава в семейството от поколение на поколение.

5.2.6.

Семейството живее върху собствена земя, която е част от стопанството или се намира в близост до него.

5.3.

Обществено и екологично адекватният, основаващ се на семейни земеделски стопанства начин на живот и труд на село и в селското стопанство има стари, хилядолетни традиции в повечето региони на Земята. Навсякъде по света, където са налице правна сигурност и политическа надеждност, семейните земеделски стопанства са се утвърдили като стабилни или превъзхождащи спрямо другите аграрни системи.

5.4.

Освен производството на храни, семейното земеделие изпълнява в обществото и други полезни функции, каквито не може да предложи индустриалният аграрен модел, доминиран от големи предприятия и основаващ се на зависими работници.

5.4.1.

Семейните земеделски стопанства, както и селскостопанските кооперативи играят активна роля в структурата на селските райони. Членството в кооперативни и съсловни организации е от съществено значение за тяхната стабилност и гъвкавост. Земеделските предприятия опазват културното наследство и селския живот, създават по-активен социален живот в селските райони, произвеждат висококачествени продукти, използват природните ресурси по устойчив начин и осигуряват широко разпределение на собствеността в селските райони.

5.4.2.

Семейните земеделски стопанства не страдат от липса на работни места, те сами ги създават и са отворени за иновации.

5.4.3.

Семейната ферма предлага идеална за децата среда, където необходимите знания и умения се предават от поколение на поколение, което осигурява непрекъснатостта в тези стопанства.

5.4.4.

Селскостопанското производство от семейни стопанства се характеризира с това, че е многостранно и децентрализирано. По този начин се гарантира конкуренцията на пазара и се ограничават рисковете, придружаващи концентрацията на земи.

5.4.5.

Големият брой такива стопанства представляват сами по себе си ценност от гледна точка на съществуването на човечеството, тъй като осигуряват на повече хора умения и познания в производството на храни и по този начин създават основата за това, необходимите за оцеляването умения и познания да са налице и в кризисни времена. За да може семейното земеделско производство да бъде жизнеспособна алтернатива на промишленото селско стопанство и на заграбването на земи като едно от неговите проявления, е необходимо да се предприемат активни мерки за закрила на семейните земеделски стопанства, включително мерки за подпомагане на организации на производители и мерки срещу нелоялни търговски практики. Политическите действия на равнището на ЕС и на национално равнище могат да допринесат за това, семейното земеделие да се направи по-устойчиво и по-жизнеспособно (5).

6.1.

Земята е основата за производството на храни. Член 11 от Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права (6) и член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека (7) задължават държавите да признават на всички лица, пребиваващи на тяхна територия, правото на достатъчно и безопасна храна и това е пряко свързано с достъпа до земя.

6.2.

Тъй като в ЕС няма много нефт и природен газ, от това произтича заплаха за продоволствената сигурност. Ето защо е необходимо да се съхранят устойчивото селско стопанство и семейните земеделски стопанства.

6.3.

Земята не е обикновена търговска стока, от която да може просто да се произвежда по-голямо количество. Тъй като земята е ресурс в ограничено количество, към нея не би трябвало да се прилагат обичайните пазарни правила. ЕИСК е убеден, че в държавите членки и на равнището на ЕС трябва да се състои задълбочена дискусия за разработването на ясен модел на аграрни структури. Само на такава основа могат и следва да се извлекат политическите изводи и мерки. Един от примерите за това е правната оценка на придобиването на дялове от селскостопански дружества (т.нар. Share Deals — сделки с акции). Отношенията на собственост върху земята и земеползването трябва да се регулират по-интензивно.

6.4.

Организации от различни политически цветове разглеждаха въпросите на регулирането на собствеността върху земята и разработването на подходящи политически мерки и обърнаха внимание, че в тази област е абсолютно необходимо добро управление. ФАО изготви незадължителни насоки по тази тема: „The Voluntary Guidelines of the Responsible Governance of Tenure of Land, Fisheries and Forestry“ (Доброволни насоки за отговорно управление на ползването на земя, рибни и горски стопанства) (8). Целта на тези насоки са регулирани, сигурни права за ползване, които осигуряват равен достъп до ресурсите (земя, риболовни зони, гори), за да се намалят по този начин гладът и бедността, да се насърчи устойчивото развитие и да се обогати околната среда. УНКТАД, ФАО, IFAD и Световната банка разработиха съвместно принципи за отговорни инвестиции в селското стопанство (9), които признават правата, средствата за осигуряване на поминък и ресурсите. ОИСР изготви политическа рамка за инвестиции в селското стопанство (Policy Framework for Investment in Agriculture — PFIA) (10). Целта е на държавите да се предложи ориентир в изготвянето на политически мерки за стимулиране на частни инвестиции в селското стопанство.

6.5.

ЕИСК счита насоките на ФАО/ООН относно правата на селяните на земеползване за важен жалон и настоява за тяхното решително и точно прилагане във всички държави. Комитетът е на мнение, че неясните права на собственост са показателни за лошо управление и дори стимулират заграбването на земи.

6.6.

В публикувания през 2012 г. документ на Factor Markets (11) се разглеждат правните разпоредби за продажбите на земя в държавите — членки на ЕС и в страните кандидатки. От него се вижда, че редица държави членки имат свои национални нормативни разпоредби с цел предотвратяване на засилената концентрация и изкупуването на земя от чужденци, например чрез предоставяне на права на предпочтително закупуване. В някои държави за всички сделки със земеделска земя се изисква официално разрешение, независимо от страната на произход на купувача. Така е например във Франция, Германия и Швеция. В други държави (Унгария и Литва) е определена горна граница за размера на земеделска земя, която едноличен собственик може да притежава.

6.6.1.

Във Франция контролът върху сделките със земя се упражнява от регионални поземлени дружества (Sociétés d’Aménagement Foncier et d’Etablissement Rural, SAFER). SAFER е местен орган, чиято задача е да бъде в помощ на земеделските производители и по-специално на младите земеделски производители при преструктурирането на собствеността върху земята, както и да гарантира прозрачността на пазара на земеделски земи.

6.6.2.

В Швеция за покупките на земя в слабо населените райони се изискват разрешения. За издаването на такова разрешение се отчита професионалната подготовка или предишният опит на купувача, а понякога се поставя и изискване купувачът на земята да се установи да живее върху закупената от него земя. В Швеция земеделски площи могат да бъдат придобивани само от физически лица.

6.6.3.

В Литва юридическо лице има право да придобие земя, при условие че най-малко 50 % от общия му доход е от селскостопанската дейност. Местни физически и юридически лица могат да притежават до 500 хектара земя.

6.6.4.

В Белгия, Италия и Франция арендаторите на земеделски площи имат право на предпочтително закупуване.

6.7.

Както показва този обзор, пазарът на земеделски земи е регулиран по твърде различен начин в отделните държави — членки на ЕС. Фактът, че в някои държави съществуват ограничения, а в други — не, води до неравенство между държавите членки. С това може да се обясни решението на българския парламент да предотврати непосредствена заплаха за българската земеделска земя и, въпреки предупреждение от ЕС, да продължи до 2020 г. мораториума върху придобиването на земеделска земя, който трябваше да изтече на 22 октомври 2013 г., тъй като в България цените на земята — но също и покупателната способност на земеделските стопани — са значително по-ниски от равнището в по-богатите държави.

6.8.

В анализа на Factor Markets от 2012 г. (12) се отбелязва, че доминацията на големи корпорации на пазара на земеделска земя вреди на нормалното функциониране на този пазар. Големите корпорации, практикуващи заграбване на земи, използват своята тежест както на местните, така и на регионалните пазари на земеделска земя, за да влияят върху цените на земята и върху условията за отдаване под аренда.

6.9.

Поземлената политика попада в правомощията на държавите членки, те могат да определят ограничения за сделки в случаите, когато е застрашена националната енергийна и продоволствена сигурност и когато е налице преобладаващ обществен интерес от ограниченията. Ограничения са допустими с цел предотвратяване на спекулации, за съхраняване на местните традиции и за гарантиране на подходящо земеползване. Същевременно обаче чрез такива ограничения се ограничава и принципът на свободно движение на стоки и капитали. Ето защо Комитетът призовава Европейския парламент и Съвета да обсъдят дали свободното движение на капитали следва винаги да бъде гарантирано и по отношение на продажбата и закупуването на земеделски земи и на земеделски стопанства — най-вече по отношение на трети държави, но също така и вътре в ЕС. В това отношение следва да се има предвид, че цените на земеделската земя и доходите на хората се различават значително в отделните държави членки. Необходимо е да се намери отговор на въпроса дали свободното движение на капитали и свободният пазар предлагат за всички граждани и юридически лица равен достъп до придобиването на земя.

6.10.

По мнение на ЕИСК на държавите членки трябва да се дадат повече възможности, на основата на устойчив аграрен модел да регулират и въвеждат ограничения на своя пазар на земеделски земи с оглед на продоволствената сигурност и на други оправдани цели. Същевременно ЕИСК призовава всички държави — членки на ЕС да използват всички възможности, с които разполагат, при изготвянето на законодателството. Очевидно е, че в някои страни липсват ясни политически цели или пък целите им съдържат дискриминационни аспекти.

6.11.

Щом Европейският парламент и Съветът заключават, че ограниченията върху движението на капитали са оправдани с оглед на продоволствената сигурност, това трябва да се обсъди и на международно равнище, тъй като свободното движение на капитали е гарантирано от различни международни конвенции.

6.12.

Съществуващите правни и политически възможности на ЕС и държавите членки позволяват да се влияе върху земеползването посредством субсидии или данъци. Умелото използване на инструментите на ОСП и поземлената политика може да направи така, че земеделието да остане възможно и рентабилно дори и за малки земеделски стопанства, което би предотвратило концентрацията на земи.

6.13.

В рамките на реформираната ОСП със сигурност би било възможно да се въведат горни граници и преките плащания да се насочват така, че първите хектари да са с по-голяма тежест. В същото време инвестиционните помощи и преките плащания за малки предприятия биха могли да се изплащат по опростен начин. ЕИСК изразява обаче съмнение дали съществуващите ограничения имат съществено влияние за предотвратяване на концентрацията на земи и дали тези възможности ще бъдат използвани в достатъчна степен в държавите членки с големи структурни различия между земеделските стопанства и най-висока степен на концентрация на земи. ЕИСК настоятелно препоръчва на държавите членки изцяло да използват тези възможности и призовава институциите на Европейския съюз да въведат по-мощен механизъм за преразпределяне на помощите.

6.14.

Земеделската земя е природен ресурс в ограничено количество, поради което заграбването на земи застрашава постигането на формулираните в член 39 и член 191 от ДФЕС цели. Ето защо ЕИСК призовава Европейската комисия и Европейския парламент активно да се занимаят с въпроса за управлението на земеползването.

6.15.

ЕИСК препоръчва във всички държави — членки на ЕС да се разреши въвеждането на горна граница за придобиването на земеделски земи както за физически, така и за юридически лица, с право на предпочтително закупуване за лицата, притежаващи земи под тази граница. Компетентните органи могат да прилагат правото на предпочтително закупуване само за земеделски стопани, които притежават земи под тази горна граница.

6.16.

Местните общности би трябвало да бъдат включени в процеса на вземане на решения относно земеползването, което същевременно означава, че на тях следва да се отредят по-големи права и възможности.

6.17.

При използването на селскостопански площи производството на храни трябва да има приоритет пред производството на биогорива.

6.18.

Трябва да се провежда политика, която води не до концентрация на земи, а до преход от индустриално производство към по-малки производствени единици, което би укрепило и продоволствената независимост. В държавите — членки на ЕС би следвало да има държавни институции с цялостен поглед върху отношенията на собственост и структурите на земеползване. За тази цел националните бази данни би трябвало да съдържат информация не само за собствениците, но и за ползвателите на земи. Такива данни биха дали възможност да се извършват необходимите проучвания и да се реагира при промени.

6.19.

ЕИСК призовава Европейската комисия и Парламента, на основата на унифициран метод, да извършат всеобхватни проучвания на въздействието на политическите мерки и преобладаващите ограничения върху концентрацията на земеделски земи в различните държави. В същото време е необходимо да се изследват рисковете, които концентрацията на земи крие за продоволствената сигурност, заетостта, околната среда и развитието на селските райони.

6.20.

ЕИСК призовава всички държави — членки на ЕС да докладват на Европейската комисия и на ФАО относно използването и прилагането на Доброволните насоки за отговорно управление на собствеността на земя (приети от ФАО през 2012 г.) в своите политики за управлението на земята. Доброволните насоки имат глобален обхват (член 2, параграф 4), който включва Европа. В тях държавите се призовават да създадат платформи с участието на голям брой заинтересовани страни, включващи най-засегнатите от тях, да наблюдават изпълнението на насоките и да приведат своите политики в съответствие с тях (13).

6.21.

ЕИСК ще продължи и занапред да следи внимателно развитието на концентрацията на земи, да проучва последиците от нея и да участва в изготвянето на предложения за ограничаването ѝ. WFAL (World Forum on Access to Land and Natural Resources — Световен форум за достъп до земя и природни ресурси) също подкрепя инициативата и призовава Европейската комисия и Парламента да подкрепят тази дейност.