52013PC0781

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които се прилагат към най-отдалечените региони на Съюза, в това число Канарските острови, не допускат по принцип разлики в данъчното облагане на местните продукти и на продуктите от Испания или от други държави членки. В член 349 от ДФЕС (предишен член 299, параграф 2 от Договора за ЕО) е предвидена обаче възможност за въвеждане на специфични мерки в полза на тези региони поради наличието на постоянни неблагоприятни условия, които оказват въздействие върху икономическото и социалното положение на най-отдалечените региони.

По силата на Решение 2002/546/ЕО на Съвета от 20 юни 2002 г.[1], прието на основание член 299, параграф 2 от Договора за ЕО, Испания има право да прилага до 31 декември 2011 г. освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на режима на данък, известен като Arbitrio sobre Importaciones y Entregas de Mercancías en las Islas Canarias (наричан по-долу AIEM), за определени продукти местно производство на Канарските острови. В приложението към решението се съдържа списък на продуктите, за които може да се прилага освобождаването от данъка и данъчните облекчения. Разликата в данъчното облагане на продуктите местно производство и другите продукти не може да надхвърля 5, 15 или 25 процентни пункта в зависимост от конкретния продукт.

В Решение 2002/546/ЕО са изложени основанията за приемането на специфични мерки, сред които отдалечеността, зависимостта от суровини и енергия, задължението за поддържане на стокови наличности, малкият местен пазар и слаборазвитият износ. Съвкупността от посочените неблагоприятни условия води до повишаване на производствените разходи и оттам ― на себестойността на продуктите местно производство, които при отсъствието на специфични мерки биха били по-малко конкурентоспособни в сравнение с произведените на друго място стоки, дори като се вземат предвид разходите за транспортирането на последните до Канарските острови. Това би затруднило запазването на местното производство. Следователно специфичните мерки, съдържащи се в Решение 2002/546/ЕО, са имали за цел да укрепят местната промишленост, като подобрят нейната конкурентоспособност.

AIEM е косвен държавен данък, събиран на един транш, върху доставките на стоки на Канарските острови, извършвани от производителите на стоки, и върху внесени на територията на Канарските острови сравними или подобни стоки от същия вид, независимо от техния произход. Облагаемата основа за внасяните стоки се определя на базата на митническата стойност, а за доставките на стоки от производителите на Канарските острови — въз основа на общия размер на възнаграждението. Специфичните мерки, предвидени в Решение 2002/546/ЕО, представляват форма на диференцирано данъчно облагане, което облагодетелства местното производство на някои продукти. Това данъчно облекчение представлява държавна помощ, изискваща одобрението на Комисията, което беше предоставено с Решението относно държавна помощ NN 22/2008.

Световната икономическа криза през 2009 г., в резултат на която броят на туристите намаля, се отрази сериозно върху икономиката на Канарските острови, която е силно зависима от приходите от туризъм. По-специално съкращаването на заетите в този сектор доведе до значително увеличение на равнището на безработицата на Канарските острови. Процентът на безработицата, който в периода 2001—2007 г. варираше между 10,4 % и 12 %, достигна 17,3 % през 2008 г. и 26,2 % през 2009 г. Това развитие потвърждава колко е опасно икономиката да зависи силно от туризма, както и нуждата от насърчаване на диверсификацията на икономическите дейности.

На 16 ноември 2010 г. Испания отправи искане до Комисията за удължаване с две години за срока на прилагане на Решение 2002/546/ЕО, така че крайният срок за прилагането му да съвпадне с този на Насоките за националната регионална помощ за периода 2007—2013 г[2].

Испания внесе също така искане за удължаване с две години на срока за прилагане на Решение относно държавна помощ NN 22/2008, по силата на което отпуснатата от испанските власти помощ в рамките на AIEM е съвместима с общия пазар. Комисията даде съгласието си за такова удължаване с две години, като с Решение относно държавната помощ SA.31950 (N 544/2010)[3] срокът за прилагане на Решение относно държавна помощ NN 22/2008 беше удължен до 31 декември 2013 г.

Що се отнася до искането за удължаване на срока за прилагане на Решение 2002/546/ЕО, Комисията направи оценка предвид мащаба на неблагоприятните условия, които оказват въздействие на Канарските острови, и реши, че е оправдано да отговори положително на исканото за удължаване.

Всъщност в приетия на 28 август 2008 г. доклад на Комисията до Съвета относно прилагането на специалните договорености, свързани с режима на данъка AIEM, прилаган на Канарските острови, беше потвърдено, че този данъчен режим функционира добре, без да е необходимо да се внасят изменения в разпоредбите на Решение 2002/546/ЕО.

В резултат на това с Решение 895/2011/ЕС на Съвета от 19 декември 2011 г[4]. беше изменено Решение 2002/546/ЕО, като срокът за прилагането му беше удължен до 31 декември 2013 г.

Правителството на Испания поиска подновяване на специалните правила по AIEM за стоки, произведени на Канарските острови за периода 2014—2020 г., като промени списъка с продукти и максималните ставки, приложими за някои от тях. Подновяването трябва да бъде одобрено както с решение на Съвета съгласно член 349 от ДФЕС, така и с решение на Комисията за държавна помощ.

На 28 юни 2013 г. Комисията прие нови насоки за регионална помощ за периода 2014—2020 г[5]. Тези насоки са част от една по-широка стратегия за модернизиране на контрола върху държавните помощи, насочена към стимулиране на растежа в рамките на единния пазар, с която се насърчават по-ефективни мерки за помощ и контролът от страна на Комисията се съсредоточва върху случаите, които влияят най-много на конкуренцията.

Като се има предвид, че тези насоки ще влязат в сила на 1 юли 2014 г., изглежда оправдано срокът на прилагане на Решение 2002/546/ЕО, изменено с Решение 895/2011/ЕС, да се удължи с шест месеца, така че крайният срок за неговото прилагане да съвпадне с датата на влизане в сила на насоките.

Решение 2002/546/ЕО, изменено с Решение 895/2011/ЕС, следва да бъде съответно изменено.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Във връзка с това предложение бяха проведени консултации със съответните генерални дирекции на Европейската комисия и документът беше преразгледан, за да бъдат отразени получените предложения.

Оценка на въздействието не е необходима, тъй като настоящото предложение само предлага да се удължи за ограничен период от време (шест месеца) срокът на прилагане на съществуващото решение на Съвета, за същите продукти и при същите ограничения.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предлаганите мерки

Удължаване на срока за прилагането на Решение 2002/546/ЕО (изменено с Решение 895/2011/ЕС), по силата на което Испания има право да прилага освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на режима, известен като AIEM, за определени продукти местно производство на Канарските острови.

Правно основание

Член 349 от ДФЕС.

Принцип на субсидиарност

Единствено Съветът е оправомощен да приема на основание член 349 от ДФЕС специфични мерки в полза на най-отдалечените региони с цел да адаптира прилагането на Договорите към тези региони, включително общите политики, поради наличието на постоянни неблагоприятни условия, които оказват въздействие върху икономическото и социалното положение на най-отдалечените региони.

Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

Целта му е да се удължи с шест месеца срокът за прилагане на Решение 2002/546/ЕО, изменено с Решение 895/2011/ЕС, така че крайният срок за неговото прилагане да съвпадне с датата на влизане в сила на Насоките за регионалната помощ за периода 2014 — 2020 г.

Всяко допълнително удължаване ще бъде разрешено само след нов анализ за всеки отделен продукт.

Избор на инструмент

Предложен инструмент: решение на Съвета.

Други инструменти не биха били уместни поради следната причина:

Подлежащият на изменение текст е също решение на Съвета, прието на същото правно основание (член 349 от ДФЕС, предишен член 299, параграф 2 от Договора за ЕО).

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на Европейския съюз.

2013/0387 (CNS)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Решение 2002/546/ЕО относно удължаване на период на неговото прилагане

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 349 (предишен член 299, параграф 2 от Договора за ЕО) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент[6],

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)       По силата на Решение 2002/546/ЕО на Съвета от 20 юни 2002 г.[7], прието на основание член 299 от Договора за ЕО, Испания има право да прилага до 31 декември 2011 г. освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на режима на данък, известен като Arbitrio sobre Importaciones y Entregas de Mercancías en las Islas Canarias (наричан по-долу AIEM), за определени продукти местно производство на Канарските острови. В приложението към същото решение се съдържа списък на продуктите, за които може да се прилага освобождаването от данъка и данъчните облекчения. Разликата в данъчното облагане на продуктите местно производство и другите продукти не може да надхвърля 5, 15 или 25 процентни пункта в зависимост от конкретния продукт.

(2)       Освобождаването от данък и данъчните облекчения в рамките на режима на данък AIEM създават диференцирано данъчно облагане, което облагодетелства местното производство на някои продукти. Това представлява държавна помощ, която изисква одобрението на Комисията.

(3)       С Решение 895/2011/ЕС на Съвета от 19 декември 2011 г[8]. беше изменено Решение 2002/546/ЕО, като срокът за прилагането му беше удължен до 31 декември 2013 г.

(4)       На 28 юни 2013 г. Комисията прие Насоки за регионалната помощ за периода 2014—2020 г.[9], в които се определя как между 2014 г. и 2020 г. държавите членки могат да предоставят помощ на предприятия в подкрепа на развитието на необлагодетелстваните региони в Европа. Тези насоки, които ще влязат в сила на 1 юли 2014 г., са част от една по-широка стратегия за модернизиране на контрола върху държавните помощи, насочена към стимулиране на растежа в рамките на единния пазар, като се насърчават по-ефективни мерки за помощ и контролът от страна на Комисията се насочва към случаите, които оказват най-голямо въздействие върху конкуренцията[10].

(5)       Оправдано е срокът за прилагане на Решение 2002/546/ЕО, изменено с Решение 895/2011/ЕС, да бъде удължен с шест месеца, така че крайният срок за неговото прилагане да съвпадне с датата на влизане в сила на Насоките за регионалната помощ за периода 2014 — 2020 г.

(6)       Решение 2002/546/ЕО, изменено с Решение 895/2011/ЕС, следва да бъде съответно изменено.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В първото изречение на член 1, параграф 1 от Решение 2002/546/ЕО, изменено с Решение 895/2011/ЕС, датата „31 декември 2013 г.“ се заменя с „30 юни 2014 г.“.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Кралство Испания.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               OВ L 179, 9.7.2002 г., стp. 22—27.

[2]               ОВ С 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

[3]               ОВ С 237, 13.8.2011 г., стр. 1.

[4]               ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 17.

[5]               ОВ С 209, 23.7.2013 г., стр. 1.

[6]               ОВ С, ..., стр...

[7]               ОВ L 179, 9.7.2001 г., стр. 22.

[8]               ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 17.

[9]               С (2013) 3769, 28.6.2013 г.

[10]             COM/2012/0209 final.