This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52013PC0068
Proposal for a COUNCIL DECISION authorising Latvia to introduce a special measure derogating from Article 26(1)(a) and Articles 168 and 168a of Directive 2006/112/EC on the common system of value added tax
Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за даване на разрешение на Латвия да въведе специална мярка за дерогация от член 26, параграф 1, буква а) и членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за даване на разрешение на Латвия да въведе специална мярка за дерогация от член 26, параграф 1, буква а) и членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
/* COM/2013/068 final - 2013/0043 (NLE) */
Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за даване на разрешение на Латвия да въведе специална мярка за дерогация от член 26, параграф 1, буква а) и членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /* COM/2013/068 final - 2013/0043 (NLE) */
Обяснителен
меморандум 1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО Основания и цели на предложението В съответствие с член 395,
параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност
(наричана по-долу „Директивата за ДДС“) Съветът, действащ с единодушие по
предложение на Комисията, може да разреши на всяка държава членка да въведе
специални мерки за дерогация от посочената директива, за да се опрости
процедурата за събиране на данъка върху добавената стойност (ДДС) или за
избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци. С писмо, заведено в Комисията на 17 юни
2011 г., Република Латвия (наричана по-долу „Латвия“) поиска разрешение да
приложи мярка за дерогация от общите принципи, уреждащи правото на приспадане.
Латвия съществено измени това искане с писмо, заведено в Комисията на 27 август
2012 г. В съответствие с член 395, параграф 2 от Директивата за
ДДС, с писмо от 26 ноември 2012 г. Комисията информира останалите
държави членки за отправеното от Латвия искане. С писмо от 30 ноември
2012 г. Комисията уведоми Латвия, че разполага с пълната информация,
необходима според нея за оценка на искането. Общ контекст Съгласно членове 168 и 168а от Директивата за
ДДС данъчно задълженото лице има правото да приспадне ДДС, начислен при
покупки, извършени за целите на неговите облагаеми сделки. Член 26, параграф 1,
буква а) от същата директива изисква използването за лични цели на стоки, които
са част от стопанските активи, да се счита за възмездна доставка на услуги, ако
дължимият за тези стоки ДДС подлежи на приспадане. Тази система позволява
възстановяването на първоначално приспаднатия ДДС при използването за лични
цели. Тази система трудно се прилага по отношение на
леките автомобили най-вече поради факта, че е трудно да се определи границата
между използване за лични цели и използване за целите на икономическата
дейност. Когато се води специална документация, нейното поддържане и проверка
представляват допълнителна тежест за стопанските субекти и за администрацията;
това би било така дори в случай, че Латвия се възползва от възможността,
предвидена в член 168а, параграф 2 от Директивата за ДДС, да ограничи правото
на приспадане за разходи, свързани със служебни автомобили, така че то да се отнася
само за тази част от разходите, които реално са направени за целите на
икономическата дейност на данъчно задълженото лице. Съответно Латвия поиска разрешение да ограничи
правото на приспадане до определен процент от първоначалното приспадане и по
този начин да освободи икономическите субекти от изискванията за счетоводна
отчетност за данъка върху използването за лични цели. Това води до опростяване
на системата за всички заинтересовани страни и същевременно предотвратява
отклонение от данъчно облагане поради неправилно водене на документацията. Въз основа на информацията, предоставена от
Латвия, изглежда, че средно 20 % от използването на леки автомобили,
предназначени за целите на икономическата дейност, е за лични цели.
Следователно процентното ограничение следва да се определи на 20 %. Новата система ще се прилага за всички леки
автомобили с максимум осем места за сядане и с тегло под определена граница,
които не се използват изключително за целите на икономическата дейност. Леките
автомобили обаче, които се използват за някои специфични дейности, ще бъдат
изключени от ограничението на правото за приспадане и ще бъдат третирани
съгласно общите правила: автомобили, закупени за препродажба, отдаване под наем
или продажба на лизинг; автомобили, използвани за превоз на пътници (като
таксита) или стоки; автомобили, използвани за обучение на водачи на моторни
превозни средства; автомобили, използвани за охранителни услуги или спешна
помощ; автомобили, използвани като демонстрационно превозно средство при продажба
на автомобили. На 29 октомври 2004 г. Комисията
представи предложение за директива на Съвета, предвиждащо хармонизиране на
категориите разходи, за които държавите членки могат да прилагат изключения от
правото на приспадане (т.нар. предложение за опростяване на ДДС (COM(2004)728
окончателен). Поради факта, че разходите във връзка с леките автомобили са
включени в настоящото предложение, всяко удължаване на срока на валидност
следва да не надхвърля датата на приемането и влизането в сила на предложената
директива. Дори предложената директива да не е влязла в сила до 31 декември
2015 г., срокът на дерогацията следва при всички случаи да не надхвърля
тази дата, за да може да се прецени дали 20 %-овото ограничение все още
правилно отразява дяловете на използване на въпросните автомобили за целите на
икономическата дейност и за лични цели. Всяко искане за удължаване на срока
следва да се придружава от доклад, който включва преглед на прилагането на този
процент, и да бъде изпратено на Комисията до 31 март 2015 г. Съществуващи разпоредби в областта на
предложението Подобни дерогации във връзка с правото на
приспадане са били предоставяни на други държави членки. Член 176 от Директива 2006/112/EО
предвижда, че Съветът определя разходите, по отношение на които ДДС няма да
подлежи на приспадане. Дотогава той разрешава на държавите членки да продължат
да прилагат изключенията, които са съществували на 1 януари 1979 г.
Следователно има известен брой клаузи за изчакване, които ограничават правото
на приспадане във връзка с леките автомобили. 2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС
ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Консултация със заинтересованите страни Не се прилага. Събиране и използване на експертни
становища Не бяха необходими външни експертни становища. Оценка на въздействието Предложението за решение има за цел, на първо
място, да се опрости събирането на ДДС във връзка с леки автомобили, които
частично се използват за нестопански цели, и следователно има потенциално
положително въздействие. В същото време се предотвратява възможността за
отклонение от данъчно облагане чрез неправилно водене на документацията. Въпреки това въздействието при всички случаи
ще бъде ограничено поради тесния обхват на дерогацията и ограничения период на
прилагане. 3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Обобщение на предлаганите мерки Разрешаване на Латвия да ограничи правото на
приспадане до 80 % за ДДС, начислен върху разходите във връзка с леки
автомобили, предназначени за използване за целите на икономическата дейност,
които не се използват изключително за целите на икономическата дейност. При
ограничаване на правото на приспадане, данъчно задълженото лице е освободено от
изискванията за счетоводна отчетност по отношение на ДДС върху използването на
автомобила за лични цели. Правно основание Член 395 от Директивата за ДДС. Принцип на субсидиарност Съгласно член 395 от Директивата за ДДС
държава членка, която желае да въведе мерки за дерогация от посочената
директива, трябва да получи разрешение от Съвета, което се дава под формата на
решение на Съвета. Следователно предложението е в съответствие с принципа на
субсидиарност. Принцип на пропорционалност Настоящото предложение е в съответствие с
принципа на пропорционалност поради следната(ите) причина(и). Решението се отнася до даването на разрешение
на държава членка по нейно искане и не представлява задължение. Предвид ограничения обхват на дерогацията
специалната мярка е пропорционална на преследваната цел. Избор на инструменти По силата на член 395 от Директивата за
ДДС дерогация от общите правила за ДДС е възможна единствено след
упълномощаване от Съвета, действащ с единодушие по предложение на Комисията.
Освен това поради факта, че може да бъде предназначено за отделни държави
членки, най-подходящият инструмент е решение на Съвета. 4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА Предложението няма отражение върху бюджета на
Съюза. 5. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ Преглед/Преразглеждане/Клауза за изтичане
на срока на действие Предложението включва клауза за изтичане на
срока на действие. 2013/0043 (NLE) Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за даване на разрешение на Латвия да въведе
специална мярка за дерогация от член 26, параграф 1, буква а) и
членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка
върху добавената стойност СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за функционирането
на Европейския съюз, като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност[1],
и по-специално член 395, параграф 1 от нея, като взе предвид предложението на Европейската
комисия, като има предвид, че: (1) С писма, заведени в Комисията
съответно на 17 юни 2011 г. и на 27 август 2012 г., Латвия поиска
разрешение за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО за уреждане на
правото на приспадане на данък, начислен върху доставки на стоки и услуги във
връзка с леки автомобили. (2) С писмо от 26 ноември
2012 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от
Латвия искане. С писмо от 30 ноември 2012 г. Комисията уведоми Латвия, че
разполага с пълната информация, необходима според нея за оценка на искането. (3) С членове 168 и 168а от
Директива 2006/112/ЕО се установява правото на данъчно задълженото лице да
приспада данъка върху добавената стойност (ДДС), начислен върху доставки на
стоки и услуги, предназначени за неговите облагаеми доставки. Член 26, параграф
1, буква а) от същата директива съдържа изискване за отчитане на ДДС, когато
стопански актив се използва за нестопански цели. (4) Трудно е точно да се разграничи
кога стопански актив се използва за нестопански цели и дори когато това е
възможно, процедурата често е обременителна. Иска се разрешение размерът на ДДС
върху разходите, който подлежи на приспадане във връзка с леките автомобили,
които не се използват изцяло за целите на икономическата дейност, с някои
изключения, да бъде установен с фиксирана процентна ставка. Въз основа на
информацията, предоставена от Латвия, ставка от 80 % е основателна. В
същото време за избягване на двойното данъчно облагане, изискването за отчитане
на ДДС при използване на леките автомобили за нестопански цели следва да се
премахне, когато за тях се е прилагало ограничение, разрешено с настоящото
решение. С тази мярка за опростяване се премахва необходимостта да се води документация
относно ползването за лични цели на автомобили, предназначени за целите на
икономическата дейност, в същото време се предотвратява отклонение от данъчно
облагане чрез неправилно водене на документация. (5) Ограничаването на правото на
приспадане в съответствие с разрешението следва да се прилага по отношение на
ДДС, платен при покупката, вземането на лизинг, вътреобщностното придобиване и
вноса на определени категории леки автомобили, и по отношение на разходите,
свързани с тях, включително при закупуване на горива. (6) Разрешението следва да се
прилага само по отношение на леките автомобили с максимално разрешено тегло до
3500 килограма и с не повече от осем места за сядане без мястото на водача.
Използването за нестопански цели на леки автомобили над 3500 килограма или
разполагащи с повече от осем места за сядане без мястото на водача е
незначително поради естеството им или вида на икономическата дейност, за която
се използват. Следва да се предвиди също така подробен списък на категориите
леки автомобили, изключени от това разрешение, въз основа на конкретната им
употреба. (7) На 29 октомври 2004 г.
Комисията прие Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива
77/388/ЕИО за опростяване на свързаните с данъка върху добавената стойност
задължения[2].
Междувременно Директива 77/388/EИО беше заменена от Директива 2006/112/ЕО.
Посоченото предложение, предвиждащо хармонизиране на категориите разходи, за
които може да се прилагат изключения от правото на приспадане. Съгласно това
предложение изключенията от правото на приспадане могат да се прилагат за пътни
моторни превозни средства. Поради това е целесъобразно да се ограничи срокът на
прилагане на настоящото решение до влизането в сила на посочената директива.
Необходимо е обаче да се предвиди конкретна дата на изтичане на срока на
разрешението, в случай че посочената директива не влезе в сила преди това, тъй
като е необходимо да се преразгледат разрешението и процентното съотношение на
използването за целите на икономическата дейност и използването за лични цели. (8) Когато Латвия прецени, че е
необходимо удължаване на срока на разрешението след 2015 г., тя следва да
изпрати на Комисията доклад, който включва преглед на прилагания процент заедно
с искането за удължаване на срока не по-късно от 30 март 2015 г. (9) Дерогацията ще има
незначително въздействие върху общия размер на данъчните приходи, събирани на
етапа на крайно потребление, и няма да има отрицателно въздействие върху
собствените ресурси на Съюза, формирани от данъка върху добавената стойност, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Чрез дерогация от членове 168 и 168а от
Директива 2006/112/ЕО на Латвия се дава разрешение да ограничи до 80 %
правото на приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС) за разходите за
леки автомобили, които не се използват изцяло за целите на икономическата
дейност. Член 2 Чрез дерогация от член 26, параграф 1, буква
а) от Директива 2006/112/EО Латвия не третира като възмездна доставка на услуги
използването за лични цели на лек автомобил, който е част от стопанските активи
на данъчно задължено лице, когато за въпросния автомобил се е прилагало
ограничение, разрешено по силата на член 1 от настоящото решение. Член 3 Разходите, посочени в член 1, обхващат
покупката, вземането на лизинг, вътреобщностното придобиване и вноса на такива
автомобили, както и разходите, свързани с поддръжката, ремонта и горивото. Член 4 Членове 1 и 2 се прилагат само по отношение на
леките автомобили с максимално разрешено тегло до 3500 килограма и с не повече
от осем места за сядане без мястото на водача. Член 5 Членове 1 и 2 не се прилагат за следните
категории леки автомобили: a) автомобили, закупени за препродажба, отдаване
под наем или отдаване на лизинг; б) автомобили, използвани за превоз на пътници
срещу възнаграждение, включително таксиметрови услуги; в) автомобили, използвани за превоз на стоки; г) автомобили, използвани за обучение на водачи
на моторни превозни средства; д) автомобили, използвани за охранителни услуги; е) автомобили, използвани като превозно
средство за спешна помощ; ж) автомобили, използвани като демонстрационно
превозно средство при продажба на автомобили. Член 6 Всяко искане за удължаване на срока на
разрешението, предвиден в настоящото решение, се представя на Комисията до 30
март 2015 г. Всяко искане за удължаване на срока на
разрешението се придружава от доклад, който включва преглед на процента,
определен в член 1. Член 7 Срокът на действие на настоящото решение
изтича на по-ранната от следните две дати — денят на влизане в сила на
разпоредби на Съюза, определящи разходите за пътни моторни превозни средства,
които не отговарят на условията за пълно право на приспадане на ДДС, или 31
декември 2015 г. Член 8 Адресат на настоящото решение е Република
Латвия. Съставено в Брюксел на […] година. За
Съвета Председател [1] ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр.
1. [2] COM(2004)728 окончателен