52013DC0111

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно напредъка при прилагането на Регламент (ЕО) № 166/2006 за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ)

(текст от значение за ЕИП)

СЪДЪРЖАНИЕ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно напредъка при прилагането на Регламент (ЕО) № 166/2006 за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ)............................................................................................................

1........... Контекст и въведение................................................................................................ 3

2........... Контекст на настоящата оценка................................................................................ 3

3........... Състояние на прилагането на регламента на равнище ЕС..................................... 4

3.1........ Уебсайт на ЕРИПЗ...................................................................................................... 4

3.2........ Движение на данните и гарантиране на качеството на равнище ЕС.................... 5

3.3........ Ръководен документ на Комисията........................................................................... 6

4........... Състояние на прилагането на ЕРИПЗ на равнище държави членки..................... 6

4.1........ Общи аспекти.............................................................................................................. 6

4.2........ Изпускания във въздуха.............................................................................................. 7

4.3........ Изпускания и пренос във вода.................................................................................. 7

4.4........ Изпускания в почвата................................................................................................. 7

4.5........ Пренос на отпадъци................................................................................................... 8

5........... Възможности за по-нататъшно подобряване на прилагането на ЕРИПЗ.............. 8

5.1........ Повишаване на качеството на данните и доверието на потребителите............... 9

5.2........ Подобряване на използването и обмена на данни.................................................. 9

5.3........ По-нататъшно разглеждане на правното основание на ЕРИПЗ и връзки с други правни актове      10

6........... Заключение................................................................................................................ 10

1.           Контекст и въведение

Регистрите за изпускането и преноса на замърсители осигуряват обществен достъп до данните за емисиите във връзка с изпусканията[1] и преноса извън площадката[2] на замърсители и отпадъци и свързаните с тях тенденции за най-замърсяващите производства. Те могат да помогнат на публичните и частните участници в процеса на вземане на решения да определят приоритетите за икономически ефективни стратегии за намаляване на емисиите, както и да покажат напредъка при намаляване на замърсяването. Такива регистри също могат да съдействат за наблюдението на напредъка и спазването на определени национални, европейски или международни задължения или споразумения.

С Регламент (ЕО) № 166/2006 се създаде Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ), с което се изпълнява протоколът на ИКЕ на ООН относно РИПЗ към Конвенцията от Орхус[3] в ЕС. Той се основава на създадения през 2000 г. Европейски регистър на замърсяващите емисии (ЕРЗЕ), като го разширява.

Основната цел на ЕРИПЗ е да осигури достъп до информация за околната среда по отношение на най-големите промишлени съоръжения. Задълженията за докладване на емисиите са свързани със специфични видове промишлена дейност и прагове на замърсяване, определени в регламента, с цел да се вземат мерки по отношение на основните източници на промишлено замърсяване, а именно дейности, попадащи в обхвата на Директива 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Докладването обхваща данни за изпусканията на всеки от изброените замърсители в околната среда в резултат от човешка дейност, независимо дали преднамерена или случайна, обичайна или необичайна, на площадката на съоръжението и над предписаните прагове. Докладваните стойности трябва да се основават на най-добрата налична информация от измервания, изчисления или оценки.

Член 17 от Регламента за ЕРИПЗ призовава Комисията да извърши преглед на докладите за емисиите на държавите членки, подадени чрез ЕРИПЗ, и по-общо да представи оценка на опита, придобит през първите три години на функционирането на регистъра. Настоящият доклад обхваща първите три години от прилагането на ЕРИПЗ.

2.           Контекст на настоящата оценка

През май 2011 г. първите данни от ЕРИПЗ за 2009 г. бяха публикувани на специален уебсайт[4], с което бе изпълнено изискването за наличие на данните, обхващащи три години, и настоящата оценка можеше да започне. Със съдействието на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) бяха създадени набори от данни и инструменти, за да се гарантира качеството на данните. Информацията относно прилагането на ЕРИПЗ на национално равнище и докладването на данните бе събрана от държавите членки с помощта на консултант. Бе събрана и допълнителна информация за оценка на функционалните показателите на уебсайта на ЕРИПЗ[5]. В тази дейност се включи и ЕАОС, а резултатите и препоръките от извършения анализ бяха обсъдени с експерти от държавите членки и заинтересованите страни. Освен това, за да се оцени взаимното допълване и възможните пропуски между ЕРИПЗ и други бази данни, Комисията разгледа и съществуващото европейско законодателство и инициативи в тази област.

Следва да се отбележи, че опитът с докладването на данни за 2010 г., публикувани в интернет през април 2012 г., потвърждава оценката и заключенията в настоящия доклад.

3.           Състояние на прилагането на регламента на равнище ЕС

3.1.        Уебсайт на ЕРИПЗ

В съответствие с член 10, параграф 1 от регламента Комисията прави регистъра публично достъпен чрез безплатно разпространение в интернет. Уебсайтът на ЕРИПЗ се намира на сървърите на ЕАОС и се подържа от нея, което дава възможност за по-нататъшно интегриране на данни от ЕРИПЗ с други набори от данни. Проектиран е така, че максимално да улесни публичния достъп, а информация е постоянно и лесно достъпна.

Понастоящем уебсайтът на ЕРИПЗ предоставя онлайн достъп до данни, докладвани от около 29 000 големи промишлени съоръжения и обхващащи 65 икономически дейности от основните промишлени сектори[6], и предоставя информация относно размера на изпусканията на замърсители във въздуха, водата и почвата, както и преноса извън площадката на отпадъци и на замърсители в отпадъчни води за 91 основни замърсители, включително тежки метали, пестициди, парникови газове и диоксини. В допълнение към тези основни набори от данни, които са основните точкови източници на замърсяване, ЕРИПЗ съдържа данни за териториалното разпределение на изпусканията от дифузни източници във въздуха, като скоро ще бъдат добавени и данните за дифузните емисии във водата.

Анализът на потребителските протоколи на уебсайта на ЕРИПЗ и ad hoc проучване сред ползвателите показа, че уебсайтът се посещава от различни потребители, включително представители на публичните услуги, частните предприятия и гражданите. Като цяло потребителите считат уебсайта за подходящ и удобен. Те смятат, че данните — както в обобщен, така и в необобщен вид, са представени изчерпателно, и в лесен за достъп формат. Тези положителни констатации бяха потвърдени от потребители извън ЕС, а няколко държави извън ЕС проявиха интерес към използването на европейската система като основа за развитието на своите собствени национални регистри. Някои потребители обаче изразиха мнение, че е възможно уебстраниците да се направят по-удобни за ползване (напр. чрез подобряване на функциите за сърфиране и търсене), както и да се осигури по-редовна поддръжка (напр. чрез обновяване на неработещите хипервръзки). Други предложиха опростяване на използваната терминология. Потребителите и държавите членки се съгласиха, че би било полезно да се добави контекстуална информация, за да се изяснят показваните данни и тяхната сравнимост (напр. метод на измерване).

Въпреки че уебсайтът на ЕРИПЗ често се използва като достоверен източник на данни за емисиите от широк кръг различни потребители — средно 590 на ден, все още има ясно изразен потенциал за повишаване на неговата популярност и увеличаване на броя на ползвателите.

3.2.        Движение на данните и гарантиране на качеството на равнище ЕС

Съгласно член 5 от регламента операторите на съоръжения, влизащи в обхвата на регламента, трябва ежегодно да докладват специфични данни на компетентния орган в държавата членка, в която са установени. Държавите членки трябва да обобщят и проверят качеството на докладваните данни и да ги изпратят на Комисията и ЕАОС за разпространение чрез уебсайта на ЕРИПЗ. Съществува възможност за повторно изпращане на данни.

Бе разработен инструмент за автоматизирано валидиране, за да се помогне на държавите членки да валидират данните в ЕРИПЗ преди тяхното изпращане и да осигурят съответствието със съгласувания формат за докладване. Валидирането обхваща информация като вида замърсители, кодовете за промишлените сектори, географските координати, задължителните проверки на формата, количествените проверки на стойностите за изпускането или отпадъците, включително нетипичните стойности, проверките за съответствие със задълженията за опазване на поверителността.

През първите години от прилагането на регламента качеството на данните, включени в регистъра ЕРИПЗ, беше проверявано от ЕАОС чрез процес, наричан най-общо „неофициален преглед“:

· На държавите членки бе предоставяна подробна обратна информация относно качеството и пълнотата на изпратените данни. Проверките на ЕАОС обхванаха оценка на броя на съоръженията и докладите за изпусканията, докладваните количества изпускане и пренос, исканията за поверителност и аварийните изпускания;

· Данните в ЕРИПЗ впоследствие бяха сравнени с данните, докладвани съгласно различните задължения за докладване (напр. Директивата относно националните тавани за емисии[7], Схемата за търговия с емисии[8], Директивата за пречистване на градските отпадъчни води[9] и Регламента относно статистиката на отпадъците[10]), с цел идентифициране и преодоляване на различията и потенциалните несъответствия.

Инструментът за автоматизирано валидиране и възможността данните да бъдат изпратени повторно се оказаха много полезни за държавите членки. Неофициалният преглед също бе счетен за полезен за насърчаване на добрите практики през първите години на ЕРИПЗ. Той също така се оказа полезен за идентифицирането на несъответствията и възможните грешки в докладваните данни, както и за изграждането на добри практики за осигуряване на качеството от държавите членки. Съществува ясна нужда държавите членки да продължат да подобряват качеството на докладваните данни.

3.3.        Ръководен документ на Комисията

През 2006 г. Комисията публикува ръководен документ с цел да се подпомогне прилагането на ЕРИПЗ[11] съгласно член 14 от регламента, който обхваща въпроси като кой трябва да докладва, какво и как, включително примерен списък на секторите и замърсителите, за които се очаква докладване на данни. Той също така осигурява полезна информация за гражданите относно самия ЕРИПЗ. Всички запитани заинтересовани страни смятат ръководния документ за изключително полезен в процеса на докладване. Една евентуална преработка на ръководството може да спомогне за изясняване на все още нерешените въпроси като онези, отнасящи се до описанията на дейността и по-нататъшното подобряване на прилагането на регламента.

4.           Състояние на прилагането на ЕРИПЗ на равнище държави членки

4.1.        Общи аспекти

Всички държави членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Швейцария и Сърбия са приложили Регламента за ЕРИПЗ.

През периода 2007—2009 г. докладването на изискваните данни от страна на държавите членки е било задоволително. Това е отразено в подробната информация, която е на разположение в регистъра. Този резултат е окуражителен, като също така се има предвид, че създаването на нови системи за докладване обикновено изисква известно обучение на всички участващи страни. Проблемите, свързани с липсваща информация, вероятно произтичат от специфични отнасящи се до тълкуването въпроси. Тези трудности са свързани по-специално с изпусканията в почвата, включително докладването за инфилтрат от депа за отпадъци. Някои от докладваните трудности при прилагането се дължат на очевидната липса на ресурси на компетентните органи за адекватната проверка на качеството на данните, преди да ги изпратят на Комисията. На последно място, остава нерешеният въпрос с една държава членка във връзка с поверителността на данните съгласно регламента.

Съгласно член 5, параграф 4 от операторите, обхванати от Регламента за ЕРИПЗ, се изисква да предоставят на компетентните органи най-добрите налични данни за своите изпускания и пренос на замърсители. Освен това, в съответствие с член 9, параграф 1 и член 9, параграф 2 от регламента, националните компетентни органи имат правомощията да оценяват качеството на данните и дали предоставената от отделните съоръжения информация е задоволителна по отношение на своята изчерпателност, последователност и точност.

Направената оценка показва, че докладваните данни по ЕРИПЗ са с различна степен на изчерпателност — информацията за изпусканията на основните замърсители във въздуха е последователна, докладването на изпусканията във вода и преноса на отпадъци е с по-ниска степен на изчерпателност, а за изпусканията в почвата няма достатъчно данни.

Тези въпроси могат да възпрепятстват потенциалното използване на данните от ЕРИПЗ от страна на широката общественост, както и от националните органи и органите на ЕС, включително възможността за изпълнение на други задължения за докладване на равнище ЕС или на международно ниво[12].

4.2.        Изпускания във въздуха

Като се има предвид нарастващата необходимост от по-прецизно управление на качеството на въздуха на национално, регионално и местно равнище, мащабирането на националните данни за емисиите е едно от най-големите предимства на ЕРИПЗ. Докладването на изпускания на азотни оксиди, серен диоксид и въглероден диоксид на национално равнище е изчерпателно в голямата си част и е установено, че е съгласувано, когато се сравнява с други международни задължения за докладване или инвентаризации.

Докладването на други замърсители показва в различна степен някои несъответствия с други национални инвентаризации. В някои случаи националните доклади не съдържат данни, които би трябвало да са представени съгласно примерните списъци на секторите и очакваните замърсители, включени в ръководния документ. Това може да отразява слабости при докладването, неточности в ръководния документ или особености на отделните обекти.

4.3.        Изпускания и пренос във вода

Качеството на докладването на емисиите във вода се определя като приемливо, въпреки че то е по-непълно от докладването на емисиите във въздуха.

Идентифицираните въпроси по отношение на докладването на емисиите във вода се отнасят до няколко замърсителя, по-специално от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които в различна степен показват несъответствия с изпусканията, които биха могли да се очакват съгласно примерните списъци на секторите и очакваните замърсители, включени в ръководния документ. Отсъстващите доклади за изпускания могат да се дължат на липсата на подходящи емисионни фактори или аналитични методи за рутинни измервания на някои от приоритетните вещества съгласно Рамковата директива за водите. Докладването на инфилтрат от депа за отпадъци също трябва да бъде изяснено. На последно място, особена загриженост предизвиква ограниченото докладване на хлорпирифос, хексахлорбутадиен, изопротурон, етилен оксид, тетрахлоретилен, тетрахлорметан и трихлоретилен.

4.4.        Изпускания в почвата

В сравнение с емисиите във въздуха и във водата има само ограничен брой доклади за изпускания в почвата, изпратени от малко на брой държави членки. Поради факта, че другите източници на данни, които биха могли да бъдат използвани за проверка, не са публично достъпни, засега не могат да се направят ясни заключения относно изпусканията в почвата. Както вече беше отбелязано в Съобщението относно изпълнението на Тематичната стратегия за опазване на почвите[13], ЕРИПЗ е потенциално важен инструмент за проследяване на промишлени замърсители, поради което се насърчават подобренията в неговото прилагане. Очевидно е, че съществуват различия в тълкуването на изпусканията в почвата от страна на държавите членки и е необходимо те да бъдат разрешени.

4.5.        Пренос на отпадъци

Докладването на преноса на опасни и неопасни отпадъци от съоръжения по ЕРИПЗ бе сравнено с данните, предоставени от държавите членки за 2008 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 2150/2002 относно статистиката на отпадъците. Докладването по ЕРИПЗ обхваща само преноса на опасни и неопасни отпадъци от големи индивидуални съоръжения, докато Регламентът относно статистиката на отпадъците обхваща цели сектори и се отнася до генерирането на определени категории отпадъци, като данните се събират от административни източници, проучвания, процедури за статистическа оценка или комбинация от посочените. Съответно методите за докладване по двата инструмента са различни. От този анализ обаче стана ясно, че праговете, определени с Регламента за ЕРИПЗ, позволяват докладването на едва около 39 % от опасните отпадъци и 17 % от неопасните отпадъци с големи разлики между различните икономически сектори.

Въпреки че е очевидно, че намаляването на минималните прагове за докладване в ЕРИПЗ би могло да увеличи степента на отразяване на преноса на отпадъци, двата инструмента се допълват взаимно и понастоящем тяхното съвместно разглеждане осигурява достатъчно полезна база от знания.

5.           Възможности за по-нататъшно подобряване на прилагането на ЕРИПЗ

Създаването на функциониращ ЕРИПЗ е изпълнено с предизвикателства начинание, изискващо участието на голям брой заинтересовани страни от публичния и частния сектор. Въз основа на настоящата оценка от първия период на прилагане Комисията счита, че регламентът се изпълнява сравнително ефективно. Последващи подобрения могат да се наблюдават през всяка следваща година, като държавите членки и другите заинтересовани страни натрупват опит от неговото прилагане. В сравнение с положението преди приемането на Регламента за ЕРИПЗ гражданите на ЕС, анализаторите и лицата, разработващи политики и вземащи решения, вече разполагат с по-лесен достъп до изчерпателна информация за видовете и количествата на емисиите от най-големите промишлени дейности, както и на емисиите във въздуха от дифузни източници.

Въпреки че резултатите от оценката показват, че все още е рано да се извършва преглед на самия регламент, са възможни редица подобрения посредством, inter alia, подробни ръководни документи на Комисията.

Ще бъде отделено специално внимание на подобряването на качеството и пълнотата на докладваните данни, както и на тяхното по-широко използване. При необходимост ще бъдат предприети действия за правоприлагане.

5.1.        Повишаване на качеството на данните и доверието на потребителите

По-нататъшното повишаване на надеждността и качеството на регистъра ще укрепи доверието на потребителите и по този начин ще увеличи употребата му.

Комисията ще направи преглед на ръководния документ, по-специално по отношение на приложното поле на регламента и неговото тълкуване. Ще бъдат формулирани по-подробни определения (напр. по отношение на изпусканията в почвата и инфилтрата) и ще бъде включено пояснение за това кои елементи на докладите могат да са поверителни. Ще се обърне внимание на редица други специфични въпроси, например на поддейности, които трябва да се докладват, и ще бъде преразгледан списъкът на очакваните замърсители от различните дейности.

От държавите членки се очаква да увеличат усилията си за осигуряване на качеството на предоставяните данни. С Регламента за ЕРИПЗ се въвежда задължение за операторите да гарантират качеството на данните, а за компетентния орган — да го оценява. Трябва да се извършват по-изчерпателни проверки на изчерпателността, последователността и достоверността на изпратените данни преди тяхното предаване на Комисията. Държавите членки не следва да разчитат, че неофициалният преглед, извършван от ЕАОС, ще замести собствените им проверки на качеството. През текущия втори етап от прилагането на регламента Комисията ще насърчава повишаването на отговорността на операторите и държавите членки във връзка с качеството на данните . При необходимост това ще бъде правоприлагано чрез използването на процедури за нарушение.

С напредъка на прехвърлянето на отговорността за качеството на държавите членки ще се намали систематичният преглед на равнище ЕС на националните данни. Държавите членки се насърчават да използват като основа добрите национални практики, произтичащи от неофициалния преглед, предприет от ЕАОС през първите години от прилагането на регламента. С цел да се подпомогне осигуряването на висококачествени национални данни ще бъде запазена възможността за повторно изпращане на данните.

Комисията ще продължи да насърчава участието на съответните експертни групи. Работната група по химическите аспекти на Рамковата директива за водите ще бъде насърчавана да сподели своя опит с експертната група по ЕРИПЗ във връзка с разработването на емисионни фактори за съединенията, изпускани във вода. Наред с това ще се насърчава сътрудничеството между експертната група по ЕРИПЗ и други експертни групи като онези, които работят по прилагането на Директивата относно качеството на атмосферния въздух и Директивата относно националните тавани за емисии.

5.2.        Подобряване на използването и обмена на данни

Уебсайтът на ЕРИПЗ ще бъде подобрен, за да се увеличи удобството за ползване в съответствие с определените приоритети: подобрена функционалност, функции за сърфиране и търсене, добавяне на техническа информация за представяните данни, стандартизиране на терминологията и връзки към набори от данни, произтичащи от други задължения за докладване.

Комисията ще се възползва от наличните възможности за насърчаване на използването на ЕРИПЗ за научен, технически и стратегически анализ, както и за целите на информираността на широката общественост. Предвид настоящите предложения или прегледа на някои системи за докладване във връзка с мониторинга на околната среда използването и въздействието на ЕРИПЗ вероятно ще продължи да нараства. В този контекст по-нататъшното прилагане на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и Директива 2004/101/ЕО (Схемата за търговия с емисии), както и текущият преглед на Тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха, ще предоставят възможности за по-нататъшно развитие на полезните взаимодействия на потоците от данни. По-специално ще се търсят полезни взаимодействия с цел да се улесни изготвянето и прегледа на референтните документи за най-добрите налични техники в съответствие с Решение за изпълнение 2012/119/ЕС на Комисията.

5.3.        По-нататъшно разглеждане на правното основание на ЕРИПЗ и връзки с други правни актове

Комисията ще разгледа отново необходимостта от преглед на регламента, за да може той да изпълнява по-добре заложените в него цели и интересите на заинтересованите страни от ЕС, и ще представи своите констатации в доклада за прилагането на ЕРИПЗ през втория тригодишен период (2013—2015 г.). Това ще включва също оценка на различията в обхвата на ЕРИПЗ, Директивата за емисиите от промишлеността и други законодателни актове на ЕС.

6.           Заключение

Интегрираният и съгласуван ЕРИПЗ е важен инструмент за подобряване на базата от знания за рентабилно и прозрачно управление на въздушните, водните и почвените ресурси.

Създаването на ЕРИПЗ бе важна крачка към осигуряване на по-голяма прозрачност по отношение на видовете и количествата на промишлените емисии и мониторинга на околната среда. ЕРИПЗ съдържа уникален набор от данни за широка гама от замърсители, които се отнасят до изпускания и пренос във всички среди и се основават на подход „отдолу нагоре“.

Оценката на Комисията за прилагането на регламента показва, че като цяло резултатите са положителни. Държавите членки бързо поеха новите си задължения и събирането на данните за повечето изпускания, тяхната оценка и изпращането им на Комисията вече се извършва по надежден начин.

Все още обаче съществуват необходимост и потенциал за по-нататъшни подобрения. Действията, описани в настоящия доклад, ще помогнат да се отговори на някои от най-важните въпроси, установени при прегледа, и ще осигурят напредъка на ЕРИПЗ по начин, който ще подобри използваемостта на регистъра и ще насърчи по-широкото използване на важната екологична информация, съдържаща се в него. Тези действия ще бъдат предприемани в подходяща последователност, за да се даде приоритет на онези с най-голяма потенциална полза.

[1]               „Изпускане“ означава всяко едно внасяне на замърсители в околната среда в резултат на каква да е човешка дейност, независимо преднамерена или случайна, обичайна или необичайна, включително разливане, излъчване, отделяне, впръскване, обезвреждане или разтоварване, или чрез канализационни системи без окончателна преработка на отпадъчната вода.

[2]               „Пренос извън площадката“ означава движението извън границите на предприятието на отпадъци, предназначени за оползотворяване или обезвреждане, и на замърсители в отпадъчни води, предназначени за преработка.

[3]               Конвенцията от Орхус за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.

[4]               http://prtr.ec.europa.eu/.

[5]               „Final report, Three years of implementation of the E-PRTR, Supporting study for the European Commission“, Umweltbundesamt GmbH Austria — доклад, поръчан от Генерална дирекция „Околна среда“.

[6]               Деветте основни сектора са: енергетика, производство и обработване на метали, добив на полезни изкопаеми, химическа промишленост, управление на отпадъците и отпадъчните води, производство и преработка на хартия и дървесина, интензивно животновъдство и аквакултура, животински и растителни продукти от сектора на хранителните изделия и напитките, други.

[7]               Директива 2001/81/EО.

[8]               Директива 2003/87/EО.

[9]               Директива 91/271/ЕИО.

[10]             Регламент (ЕО) № 2150/2002.

[11]             http://prtr.ec.europa.eu/docs/BG_E-PRTR_fin.pdf.

[12]             Например данни от инвентаризацията на емисиите, изисквани съгласно Директивата относно националните тавани за емисии, Конвенцията за трансграничен пренос на далечни разстояния на атмосферното замърсяване и Схемата на ЕС за търговия с емисии.

[13]             COM (2012) 46.