(1)

Голямото и бързо растящо търсене на морско пространство за различни цели, такива като инсталации за възобновяема енергия, дейности за морско корабоплаване и риболов, опазване на екосистемите, туризъм и съоръжения за аквакултура, както и многобройните въздействия върху крайбрежните ресурси изискват интегриран подход на планиране и управление.

(1)

Голямото и бързо растящо търсене на морско пространство за различни цели, такива като инсталации за възобновяема енергия, проучване и добив на нефт и газ, дейности за морско корабоплаване и риболов, опазване на екосистемите и биологичното разнообразие , добив на суровини, туризъм и съоръжения за аквакултура, както и многобройните въздействия върху крайбрежните ресурси изискват интегриран подход на планиране и управление.

(2)

Такъв подход към управлението на океаните беше разработен в Интегрираната морска политика за Европейския съюз, чийто екологичен стълб е Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политика за морска среда. Целта на интегрираната морска политика е да подкрепи устойчивото развитие на моретата и океаните, както и да разработи координиран, съгласуван и прозрачен процес на вземане на решения по отношение на секторните политики на ЕС, засягащи океаните, моретата, островите, крайбрежните и най-отдалечените региони и свързаните с морето сектори, включително чрез стратегиите за морските басейни или макрорегионалните стратегии.

(2)

Такъв подход към управлението на океаните и моретата беше разработен в Интегрираната морска политика за Европейския съюз, чийто екологичен стълб е Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политика за морска среда. Целта на интегрираната морска политика е да подкрепи устойчивото развитие на моретата и океаните, както и да разработи координиран, съгласуван и прозрачен процес на вземане на решения по отношение на секторните политики на ЕС, засягащи океаните, моретата, островите, крайбрежните и най-отдалечените региони и свързаните с морето сектори, включително чрез стратегиите за морските басейни или макрорегионалните стратегии.

(3)

Интегрираната морска политика определя морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление като трансверсални политически инструменти, за да могат публичните органи и заинтересованите страни да прилагат координиран и интегриран подход. Прилагането на екосистемен подход ще допринесе за насърчаване на устойчивото развитие на морските и крайбрежните икономики и за устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси.

(3)

Интегрираната морска политика определя морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление като трансверсални политически инструменти, за да могат публичните органи и заинтересованите страни да прилагат координиран и интегриран , както и трансграничен подход. Прилагането на екосистемен подход ще допринесе за насърчаване на устойчивото развитие на морските и крайбрежните икономики и за устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси.

(5)

В неотдавнашното си съобщение за синия растеж — „Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ — Комисията открои няколко текущи инициативи на ЕС, които са насочени към изпълнение на стратегията „Европа 2020, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. В съобщението също така бяха идентифицирани редица секторни дейности, върху които в бъдеще следва да се съсредоточат инициативите за син растеж и които следва да бъдат подкрепени по подходящ начин от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление.

(5)

В неотдавнашното си съобщение за синия растеж — „Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ — Комисията открои няколко текущи инициативи на ЕС, които са насочени към изпълнение на стратегията „Европа 2020, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. В съобщението също така бяха идентифицирани редица секторни дейности, върху които в бъдеще следва да се съсредоточат инициативите за син растеж и които следва да бъдат подкрепени по подходящ начин от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление. Безспорната подкрепа на държавите членки за тези набелязани стратегически области ще осигури правна сигурност и предвидимост за публичните и частните инвестиции, които ще имат ефект на лоста за всички секторни политики, свързани с морското и крайбрежното пространство.

(7)

В преамбюла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) се посочва, че въпросите, свързани с използването на морското пространство са тясно свързани помежду си и трябва да се разглеждат като едно цяло. Планирането на морското пространство е логичното развитие и структуриране на използването на правата, предоставени съгласно КООНМП, както и практически инструмент за подпомагане на държавите членки да изпълнят своите задължения.

(7)

В преамбюла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) се посочва, че въпросите, свързани с използването на морското пространство са тясно свързани помежду си и трябва да се разглеждат като едно цяло. Планирането на морското пространство е логичното развитие и структуриране на използването на правата, предоставени съгласно КООНМП, както и практически инструмент за подпомагане на държавите членки и компетентните органи на поднационално равнище да изпълнят своите задължения.

(10)

За да се осигури последователност и правна яснота, географският обхват на стратегиите за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление следва да бъде определен в съответствие със съществуващите законодателни инструменти на Съюза и международното морско право.

(10)

За да се осигури последователност и правна яснота, географският обхват на морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление следва да бъде определен в съответствие със съществуващите законодателни инструменти на Съюза и международното морско право , и по-конкретно КООНМП .

(12)

Въпреки че е целесъобразно Съюзът да установи правила за морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, държавите членки и техните компетентни органи остават отговорни за разработването и определянето, в границите на техните морски води и крайбрежни зони, на съдържанието на тези планове и стратегии, включително разпределянето на морското пространство за различните секторни дейности.

(12)

Въпреки че е целесъобразно Съюзът да установи прозрачна и съгласувана рамка за морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, държавите членки и техните компетентни органи остават отговорни за разработването и определянето, в границите на техните морски води и крайбрежни зони, на съдържанието на тези планове и стратегии, включително разпределянето на морското пространство за различните секторни дейности и морски приложения .

(13)

Така, за да се спазят принципите на пропорционалност и субсидиарност, както и за да се сведе до минимум допълнителната административна тежест , транспонирането и изпълнението на настоящата директива следва във възможно най-голяма степен да се гради върху съществуващи национални правила и механизми. Стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да се изготвят съгласно принципите и елементите, определени в Препоръка на Съвета 2002/413/ЕО и Решение 2010/631/ЕС на Съвета.

(13)

Така, за да се спазят принципите на пропорционалност и субсидиарност, както и за да се сведат до минимум допълнителните административни тежести , транспонирането и изпълнението на настоящата директива следва във възможно най-голяма степен да се гради върху съществуващи национални правила и механизми и правилата и механизмите на регионалните морски конвенции . Стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да се изготвят съгласно принципите и елементите, определени в Препоръка 2002/413/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на Интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа  (18 bis) и Решение 2010/631/ЕС на Съвета.

(15)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление следва да прилагат екосистемен подход, както е посочено в член 1, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО, за да се осигури, че комбинираният натиск от всички дейности се запазва на нива, съвместими с постигането на добро екологично състояние, и че капацитетът на морските екосистеми да отговорят на предизвикани от човека промени не е нарушен, като същевременно се позволява устойчивото използване на морски стоки и услуги от днешните и бъдещите поколения.

(15)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление следва да прилагат екосистемен подход, както е посочено в член 1, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО, като се взема под внимание принципът на субсидиарност и се отчитат принципът на предпазните мерки и принципът на превантивните действия, предвидени в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да се осигури, че комбинираният натиск от всички морски и крайбрежни дейности се запазва на нива, съвместими с постигането на добро екологично състояние и с опазването на природните ресурси , и че капацитетът на морските екосистеми да отговорят на предизвикани от човека промени не е нарушен, като същевременно се позволява устойчивото използване на морски стоки и услуги от днешните и бъдещите поколения.

(16)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление ще допринесат, наред с другото, за постигане на целите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (19), Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (20), Решение 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа (21), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за морска среда, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 (22) г. , Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (23), Стратегията на ЕС за адаптирането към изменението на климата (24), както и когато е уместно, на целите на регионалната политика на ЕС, включително стратегиите за морските басейни и макрорегионите.

(16)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление ще допринесат, наред с другото, за постигане на целите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (19), Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (20), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици  (20 bis) , Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна  (20 ter) , Решение 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа (21), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за морска среда, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. (22), Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (23), Стратегията на ЕС за адаптирането към изменението на климата (24), и съобщението на Комисията COM(2009)0008 „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“, както и когато е уместно, на целите на регионалната политика на ЕС, включително стратегиите за морските басейни и макрорегионите.

(17)

Морските и крайбрежните дейности често са тясно свързани. Това изисква морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление да бъдат координирани или интегрирани с цел да се гарантира устойчивото използване на морското пространство и управление на крайбрежните зони, отчитайки социалните, икономическите и екологичните фактори.

(17)

Морските и крайбрежните дейности често са тясно свързани и взаимозависими . Това изисква морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление да бъдат координирани , свързани или интегрирани, с цел да се гарантира устойчивото използване на морското пространство и управление на крайбрежните зони, отчитайки социалните, икономическите и екологичните фактори и цели .

(18)

За да се постигнат целите на настоящата директива, морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да обхващат пълния цикъл на откриване на проблемите, събиране на информация, планиране, вземане на решения, изпълнение и мониторинг на изпълнението и да се опират на най-добрите налични научни знания. Следва да се използват по най-добрия начин механизмите, създадени със съществуващо или бъдещо законодателство, включително Решение 2010/477/ЕС относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води или инициативата на Комисията „Познания за морската среда 2020“ (25).

(18)

За да се постигнат целите на настоящата директива, морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да обхващат пълния цикъл на откриване на проблемите, събиране на информация, планиране, вземане на решения, изпълнение, мониторинг на изпълнението , преразглеждане или актуализиране и следва да се опират на най-добрите и най-новите налични научни знания. Следва да се използват по най-добрия начин механизмите, създадени със съществуващо или бъдещо законодателство, включително Решение 2010/477/ЕС относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води или инициативата на Комисията „Познания за морската среда 2020“ (25).

(19)

Главната цел на морското пространствено планиране е да се идентифицират и управляват употреби на пространство и конфликти в морските райони. За постигането на тази цел е необходимо държавите членки най-малкото да осигурят, че процесът или процесите на планиране водят до изчерпателна карта, в която са посочени различните употреби на морското пространство, като се вземат предвид дългосрочните промени, дължащи се на изменението на климата.

(19)

Главните цели на морското пространствено планиране са да се идентифицират и управляват употреби на пространство , да се сведат до минимум междусекторните конфликти в морските райони и да се засили устойчивият растеж в морския сектор . За постигането на тези цели е необходимо държавите членки най-малкото да осигурят, че процесът или процесите на планиране водят до изчерпателна карта, в която са посочени различните употреби на морското пространство, като се вземат предвид дългосрочните промени, дължащи се на изменението на климата.

(20)

Държавите членки следва да се консултират и да координират своите планове и стратегии със съответните органи на държавата членка или на трети държави в разглеждания морски регион или подрегион или крайбрежна зона в съответствие с правата и задълженията на тези държави членки и трети държави съгласно европейското и международното право. Ефективното трансгранично сътрудничество между държавите членки и със съседни трети държави изисква да бъдат посочени компетентните органи във всяка държава членка. Поради това държавите членки трябва да определят компетентния орган или органи, отговорни за сътрудничеството с други държави членки или трети държави. Предвид разликите между различните морски региони или подрегиони и крайбрежни зони, не е целесъобразно в настоящата директива да се определя подробно какви трябва да са тези механизми за сътрудничество.

(20)

Държавите членки следва да се консултират и , доколкото е възможно, да координират своите планове и стратегии със съответните органи на държавата членка или на трети държави в разглеждания морски регион или подрегион или крайбрежна зона в съответствие с правата и задълженията на тези държави членки и трети държави съгласно европейското и международното право. Ефективното трансгранично сътрудничество между държавите членки и със съседни трети държави изисква да бъдат посочени компетентните органи във всяка държава членка. Поради това държавите членки трябва да определят компетентни органи, отговорни за сътрудничеството с други държави членки или трети държави. Предвид разликите между различните морски региони или подрегиони и крайбрежни зони, не е целесъобразно в настоящата директива да се определя подробно какви трябва да са тези механизми за сътрудничество.

(21а)

За целите на адаптирането на крайбрежните райони към изменението на климата и на борбата срещу ерозията или прекомерната брегова акреция, рисковете от морска ингресия, влошаването на екологичното състояние и загубата на биологично разнообразие на крайбрежните екосистеми, е от съществено значение бреговите наноси да се управляват по устойчив и екологосъобразен начин с оглед на постигането на равновесие в проблемни райони, изложени на риск в по-голяма степен. Подводните наносни отложения, разположени на континенталния шелф, могат да се използват при липсата на наноси в рамките на крайбрежните системи.

(22)

Управлението на морските и крайбрежните райони е сложно и включва органи, икономически оператори и други заинтересовани страни на различни нива. С цел да се осигури устойчиво развитие по ефективен начин, от основно значение е да бъдат проведени консултации със заинтересованите страни, органите и обществеността на подходящ етап от изготвянето на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление съгласно настоящата директива, в съответствие със съответното законодателство на ЕС. Добър пример за разпоредби за обществени консултации може да бъде открит в член 2, параграф 2 от Директива 2003/35.

(22)

Управлението на морските и крайбрежните райони е сложно и включва органи, икономически оператори и други заинтересовани страни на различни нива. С цел да се осигури устойчиво развитие по ефективен начин, от основно значение е да бъдат проведени консултации със заинтересованите страни, органите и обществеността на подходящ етап от изготвянето на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление съгласно настоящата директива, в съответствие със съответното законодателство на ЕС.

(25)

С цел да се осигури, че установяването на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление се основава на надеждни данни и за да се избегне допълнителната административна тежест, е важно държавите членки да събират най-добрите налични данни и информация, като използват съществуващите инструменти и средства за събиране на данни, като тези, разработени в контекста на инициативата „Познания за морската среда 2020“.

(25)

С цел да се осигури, че установяването на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление се основава на надеждни данни и за да се избегне допълнителната административна тежест, е важно държавите членки да събират и да използват най-добрите налични данни и информация, като насърчават съответните заинтересовани страни да споделят своите данни и информация и да използват съществуващите инструменти и средства за събиране на данни, като тези, разработени в контекста на инициативата „Познания за морската среда 2020“.

(25а)

За да се окаже всеобхватна и координирана подкрепа за изпълнението на настоящата директива на територията на Съюза, е целесъобразно в рамките на съществуващите финансови инструменти да се идентифицират ресурси с цел подпомагане на демонстрационни програми и на програми за обмен на добри практики и целесъобразни процеси в областта на управлението на крайбрежните райони и стратегиите и плановете за управление на морското пространство.

(28)

Навременното транспониране на разпоредбите на настоящата директива е от съществено значение, тъй като ЕС е приел редица инициативи по политиката, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г., и които настоящата директива има за цел да подкрепи. Поради това следва да бъде приет възможно най-кратък срок за транспонирането на настоящата директива.

(28)

Навременното транспониране на разпоредбите на настоящата директива е от съществено значение, тъй като ЕС е приел редица инициативи по политиката, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г., и които настоящата директива има за цел да подкрепи и допълни . Поради това следва да бъде приет възможно най-кратък срок за транспонирането на настоящата директива.

1.

„крайбрежна зона“ означава геоморфологичният район от двете страни на района на морския бряг, с граница откъм морето — външната граница на териториалните морета на държавите членки и с граница откъм сушата — границата, както е определена от държавите членки в техните интегрирани стратегии за крайбрежно управление .

1.

„крайбрежна зона“ означава морския бряг и геоморфологичния район от двете страни на морския бряг, както е определен от държавите членки в съответните им законодателства, с граница откъм морето , ненадхвърляща териториалните им води .

2.

„интегрирана морска политика“ означава политиката на Съюза, която цели да насърчава координирано и съгласувано вземане на решения за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие, икономическия растеж и социалното сближаване на държавите членки, по-специално по отношение на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони в Съюза, както и на свързаните с морето сектори, посредством съгласувани, свързани с морето политики и съответното международно сътрудничество.

2.

„интегрирана морска политика“ означава политиката на Съюза, която е установена, за да насърчава координирано и съгласувано междусекторно и трансгранично морско управление за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие, икономическия растеж и социалното сближаване на държавите членки, по-специално по отношение на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони в Съюза, както и на свързаните с морето сектори, посредством съгласувани, свързани с морето политики и съответното международно сътрудничество.

2а.

2б.

3.

„морски регион или подрегион “ означава морските региони и подрегиони , посочени в член 4 от Директива 2008/56/ЕО.

3.

„морски регион“ означава морските региони, посочени в член 4 от Директива 2008/56/ЕО.

4.

„морски води“ означава водите, морското дъно и геоложката основа, според определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО .

4.

„морски води“ означава водите, морското дъно и геоложката основа откъм страната на откритото море спрямо контролната линия , по която се измерва протежението на териториалните води, простиращи се до най-крайната зона, в която дадена държава членка има и/или упражнява права на юрисдикция, в съответствие с КООНМП, с изключение на водите, съседни на държавите и териториите, посочени в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз, и френските отвъдморски департаменти и територии .

7.

„добро екологично състояние“ означава състоянието на околната среда, посочено в член 3, параграф 5 от Директива 2008/56/ЕО.

7.

„добро екологично състояние“ означава състоянието на околната среда, посочено в член 3, параграф 5 от Директива 2008/56/ЕО и в Решение 2010/477/ЕС на Комисията .

а)

сигурността на енергийните доставки на Съюза чрез насърчаване на развитието на морските енергийни източници, развитието на нови и възобновяеми форми на енергия, взаимното свързване на енергийните мрежи и енергийната ефективност;

а)

сигурността на енергийните доставки на Съюза чрез насърчаване на развитието на морските енергийни източници, развитието на нови и възобновяеми форми на енергия, взаимното свързване на енергийните мрежи и енергийната ефективност;

б)

насърчаване на развитието на морския транспорт и осигуряването на ефикасни и ефективни спрямо разходите морски пътища в Европа, включително достъпност на пристанищата и безопасност на транспорта;

б)

насърчаване на развитието на морския транспорт в Европа, включително достъпност на пристанищата, безопасност на транспорта , мултимодални връзки и устойчивост ;

в)

насърчаване на устойчивото развитие и растеж на сектора на рибарството и аквакултурата, включително по отношение на заетостта в областта на рибарството и свързаните сектори;

в)

насърчаване на устойчивото развитие на сектора на рибарството и устойчив растеж на сектора на аквакултурата, включително по отношение на заетостта в областта на рибарството и свързаните сектори;

г)

осигуряване на опазването, защитата и подобряването на околната среда, както и предпазливото и рационално използване на природните ресурси, особено с цел постигане на добро екологично състояние, прекратяване на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги, както и намаляване на рисковете от морско замърсяване ;

г)

осигуряване на опазването, защитата и подобряването на околната среда чрез представителна и последователна мрежа от защитени зони, както и разумното, предпазливо и рационално използване на природните ресурси, особено с цел постигане на добро екологично състояние, прекратяване на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги, както и намаляване и предотвратяване на рисковете от замърсяване на морските и крайбрежните райони ;

д)

осигуряване на устойчиви на климата крайбрежни и морски райони.

д)

повишаване на устойчивостта на крайбрежните и морските райони към последиците от изменението на климата, с цел защита на уязвимите крайбрежни райони;

а)

насърчаване на устойчивия добив на суровини;

б)

насърчаване на устойчивия туризъм;

в)

осигуряване на опазване и защита на културното наследство;

г)

гарантиране на рекреационни и други приложения за обществото;

д)

запазване на традиционните икономически и социални характеристики на морската икономика.

б)

осигуряват ефективно трансгранично сътрудничество между държавите членки, както и между националните органи и заинтересованите страни по съответните секторни политики;

б)

осигуряват ефективно участие на заинтересованите страни по съответните секторни политики съгласно член 9 ;

ба)

осигуряват ефективно трансгранично сътрудничество между държавите членки в съответствие с член 12;

в)

идентифицират трансграничните последици от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление върху морските води и крайбрежните зони, които са под суверенитета или юрисдикцията на трети държави в същия морски регион или подрегион и свързаните крайбрежни зони, и работят по тях в сътрудничество с компетентните органи на тези държави в съответствие с членове 12 и 13 ;

в)

идентифицират трансграничните последици от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление върху морските води и крайбрежните зони, които са под суверенитета или юрисдикцията на трети държави в същия морски регион или подрегион и свързаните крайбрежни зони, и работят по тях в сътрудничество с компетентните органи на тези държави в съответствие с член 13 ;

ва)

от една страна, се основават на най-добрите налични данни, а от друга — гарантират необходимата гъвкавост, за отчитане на бъдещи промени.

а)

инсталации за добив на енергоносители и за производство на възобновяема енергия;

а)

инсталации за добив на енергоносители, за производство на възобновяема енергия и за преноса й до сушата ;

б)

площадки и инфраструктури за добив на нефт и газ;

б)

площадки и инфраструктури за проучване и добив на нефт, газ и други суровини ;

в)

маршрути на морския транспорт;

в)

маршрути на морския транспорт;

г)

трасета на подводни кабели и тръбопроводи;

г)

трасета на подводни кабели и тръбопроводи;

д)

риболовни зони;

д)

съществуващи и потенциални риболовни зони;

е)

морски ферми;

е)

морски ферми;

ж)

защитените природни обекти.

ж)

опазване на природата и видовете, както и на защитените природни обекти , обектите по „Натура 2000“, други чувствителни морски екосистеми и съседни райони в съответствие с европейското и националното законодателство;

з)

морски и крайбрежен туризъм;

и)

защитени обекти на културното наследство;

й)

зони за военни учения.

а)

използване на специфични природни ресурси, включително инсталации за добив на енергоносители и за производство на възобновяема енергия;

aa)

вече установените практики и стратегии в съответствие с препоръка 2002/413/ЕО;

аб)

съществуващите формални и неформални практики, мрежи и механизми за трансгранично сътрудничество;

aв)

съответните дейности, инсталации, съоръжения и инфраструктура;

б)

развитие на инфраструктура, енергийни съоръжения, транспорт, пристанища, морски строителни работи и други съоръжения, включително зелена инфраструктура;

в)

селско стопанство и промишленост

г)

риболов и аквакултура

д)

съхраняване, възстановяване и управление на крайбрежните екосистеми, екосистемните услуги и природата, крайбрежните ландшафти и острови;

д)

опазване, съхраняване, възстановяване и управление на крайбрежните екосистеми, защитените делти и влажните зони, екосистемните услуги и природата, крайбрежните ландшафти и острови;

е)

смекчаване и адаптиране към изменението на климата.

е)

смекчаване и адаптиране към изменението на климата , по-специално повишаване на издръжливостта на екосистемите.

a)

регионални институционални структури за сътрудничество, които обхващат засегнатата крайбрежна зона или морския регион или подрегион, или

а)

регионални морски конвенции или други регионални институционални структури за сътрудничество, които обхващат засегнатата крайбрежна зона или морския регион или подрегион, или

б)

специализирана мрежа на компетентните органи на държавите членки, която обхваща засегнатия морски регион и/или подрегион.

б)

мрежа на компетентните органи на държавите членки, която обхваща засегнатите крайбрежна зона, морски регион и/или подрегион , или

бa)

всеки друг подход, който отговаря на изискванията на параграф 1.

a)

оперативни спецификации за управление на данните, посочени в член 10, при условие че те не са установени от друго законодателство на ЕС , такова като Директива 2007/2/ЕО или Директива 2008/56/ЕО, по отношение на:

а)

свързани с процеса спецификации за управление на данните, посочени в член 10, при условие че те не са установени от други законодателни актове на Съюза , такива като Директива 2007/2/ЕО или Директива 2008/56/ЕО, по отношение на:

—

споделянето на данни, и взаимодействието със съществуващите процедури за управление и събиране на данни; както и

—

ефективното споделяне на данни, и взаимодействието със съществуващите системи за процедури за управление и събиране на данни; както и

б)

оперативните стъпки за установяването и докладването по морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, по отношение на:

б)

свързаните с процеса стъпки , спомагащи за установяването и докладването по морските пространствени планове, и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, по отношение на:

—

условия и ред за трансгранично сътрудничество;

—

най-ефективните условия и ред за трансгранично сътрудничество;

—

обществена консултация.