11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/32

1.1

ЕИСК приветства специалното внимание, отдадено на изготвянето на стратегия на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR), за да се подпомагат сближаването и конкурентоспособността с оглед на предизвикателствата, които не могат да бъдат разрешени задоволително от отделни региони или страни с обичайните средства.

1.2

ЕИСК отбелязва, че в документа за обсъждане не е упомената стратегическата стойност на Средиземноморското сътрудничество. ЕИСК би искал да подчертае, че Адриатическо-Йонийското регионално сътрудничество е от основно значение както за подпомагането на страните от Западните Балкани в процеса на предприсъединяване и за укрепване на връзките с Дунавския и Балтийския макрорегиони, така и за разглеждането на Адриатическия и Йонийския район като функционална зона в Средиземноморския басейн.

1.3

ЕИСК счита, че в рамките на EUSAIR трябва да се приеме цялостна програма, съдържаща списък от насочени към практиката проекти и схеми. Стратегията следва да се възползва от най-добрите практики, които се разработени в други макрорегионални стратегии (Балтийско море, река Дунав и Атлантическия океан), Съюза за Средиземноморието (1), стратегията „Европа 2020“, съществуващите програми на ЕС и мерките за финансиране (2) и инициативи на ЕС като INTERACT за предоставяне на техническа помощ и обучение (3). Тя следва също така да бъде оперативно свързана с други политики на ЕС, като например политиката на сближаване, общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, Механизма за свързване на Европа, трансевропейските транспортни и енергийни мрежи, „Хоризонт 2020“, Програмата в областта на цифровите технологии, програмата COSME, интегрираната морска политика и политиката за Обща европейска система за убежище (ОЕСУ) (4). Резултатът следва да бъде практически списък от мерки, програми и схеми, с които да се осигури по-голямо сближаване за хората в региона.

1.4

ЕИСК отбелязва пълното отсъствие на частния сектор от документа за обсъждане и подчертава важната роля на този сектор като двигател на растежа и заетостта. Комитетът изтъква необходимостта както частният сектор, така и заинтересованите страни от гражданското общество да участват по-активно в изготвянето и осъществяването на стратегията EUSAIR. Настоятелно се препоръчва да се използва по-добре потенциалът на частния сектор за привличане на инвестиции (както местни, така и международни) и за създаване на възможности за бизнес.

1.5

ЕИСК счита, че на стратегията следва да се придаде по-силно изразено социално измерение, с цел по-добре да се подкрепя приобщаващият растеж в региона на Адриатическо и Йонийско море. От съществено значение е също в социалния диалог да бъдат включвани представители на „изключени“ социални групи, като например мигрантски общности, хора с увреждания и организации на жените, както и да се оказва пълна подкрепа на политиката на ЕС, насочена към предотвратяване на дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход, увреждане, възраст, сексуална ориентация или полова принадлежност.

1.6

ЕИСК изразява съжаление, че в документа за обсъждане не се подхожда по адекватен начин към въпросите, свързани с незаконните и нелегалните миграционни потоци. ЕС трябва да посвети повече усилия, за да помогне региона на Адриатическо и Йонийско море да се справи с предизвикателството на миграцията и интегрирането на имигрантите в обществото.

1.7

ЕИСК счита, че опазването на обществения ред и сигурността са от голямо значение за напредъка и просперитета на региона на Адриатическо и Йонийско море, и призовава Съвета да увеличи бюджета и правомощията на агенция FRONTEX (5).

1.8

Въпреки че през последните години в тази зона на сътрудничество бяха реализирани няколко партньорски инициативи и проекти, свързани с макрорегионалните въпроси („Адриатически еврорегион“, „Форум на Адриатическите и Йонийските търговски палати“, „Форум на Адриатическите и Йонийските градове“, Uniadrion и др.), ЕИСК посочва също, че изготвянето на тази стратегия отне много време, макар че обсъждането на „Адриатическо-Йонийската инициатива“ започна още през октомври 1999 г. по искане на италианското правителство, а нейното начало беше положено официално през май 2000 г. с Декларацията от Анкона. След цялото това забавяне сроковете за окончателното одобряване бяха скъсени внезапно и това изключително много затрудни членовете на ЕИСК в работата им по определяне на позицията на Комитета.

2.1

Първото усилие, насочено към установяване на сътрудничество в региона на Адриатическо и Йонийско море, беше Пактът за стабилност за Югоизточна Европа, приет през 1999 г. Това беше рамка, насочена към укрепване на мира, демокрацията, правата на човека и икономиката в държавите от Югоизточна Европа през периода 1999 — 2008 г. В рамките на тази инициатива, както и на срещата на върха на ЕС, проведена в Тампере, Финландия през октомври 1999 г., италианското правителство представи Адриатическо-Йонийската инициатива, която беше официално създадена в Анкона (Италия) през май 2000 г. чрез подписването на Декларацията от Анкона. Тази декларация представлява „политика от основополагащо значение“ за укрепване на адриатическото и йонийското териториално сътрудничество и за насърчаване на политическата и икономическата стабилност, като по този начин се създава стабилна основа за процеса на европейска интеграция. Подписана първоначално от министрите на външните работи на Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Италия, Словения и Хърватия, впоследствие към инициативата се присъедини и федеративният съюз на Сърбия и Черна гора.

2.1.1

Във връзка с Декларацията от Анкона редица мрежи за институционално сътрудничество започнаха активна работа в подкрепа на сближаването и конкурентоспособността в Адриатическия и Йонийския регион: Адриатическият и Йонийският еврорегион, Форумът на Адриатическите и Йонийските градове, Форумът на Адриатическите и Йонийските търговски палати, Uniadrion и Адриатическо-Йонийската инициатива.

2.2

На 19 ноември 2012 г. по време на министерската среща между Комисията и министрите на външните работи от региона на Адриатическо и Йонийско море бяха приети следните решения:

2.3

След решението на Европейския съвет от 14 декември 2012 г. (8) за създаване на нова макрорегионалната стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море преди края на 2014 г. и с цел да се спази полученият мандат службите на Комисията ще започнат изготвянето на съобщение и план за действие, които следва да бъдат одобрени до края на италианското председателство.

2.4

На 22 октомври 2013 г. Съветът за първи път прие стратегически критерии за основните характеристики на макрорегионалните стратегии, а именно:

2.5

В засегнатите държави е налице силна политическата ангажираност със Стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море, както и добра осведоменост за нея, като за самия ЕС тя представлява не само предизвикателство, но и голяма възможност. Стратегията има за задача да „свързва и защитава“. Тя ще подкрепи сближаването отвъд границите на ЕС в област, която е изключително важна за стабилността на континента.

2.6

В политическите и техническите си аспекти Стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море се допълва със стратегиите за Дунавския макрорегион (който включва няколко държави, участващи и в Стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море) и за Балтийския макрорегион.

2.7

Регионът на Адриатическо и Йонийско море се сблъсква с редица сериозни предизвикателства, като например екологичните и свързаните с околната среда въпроси, неефективните транспортни връзки и неадекватното сътрудничество за насърчаване на сближаването, конкурентоспособността и иновациите. Един от ключовите фактори за успешното справяне с тези проблеми е укрепването на съвременната бизнес културата и по-доброто развитие на малките и средните предприятия (МСП) в региона чрез насърчаване на сътрудничеството между тях и трансфер на най-добри практики.

2.8

Стратегия, основана на макрорегионален подход, може да даде ценен тласък за оказване на подкрепа за интеграцията на балканските и източноевропейските страни в Европа, за насърчаване на интегрирани политики за развитие и по-добро използване на европейските и националните средства, както и за укрепване на обмена и партньорствата между гражданските общества в участващите страни.

2.8.1

Макрорегионалното сътрудничество улеснява напредъка към привеждането в съответствие със стандартите на ЕС — „достиженията на правото на Общността“, като по този начин оказва положително въздействие върху процеса на интеграцията към Европа и стабилността на държавите от региона на Адриатическо и Йонийско море, както и на регионално равнище. Освен това една макрорегионална стратегия е от съществено значение за насърчаване на сближаването и социално-икономическата интеграция между териториите.

2.8.2

Всеки ефективен макрорегионален подход за засилване на синергиите между различните политики на ЕС и координиране на усилията на широк кръг от заинтересовани страни в региона на Адриатическо и Йонийско море следва да се основава на „правилото за трите ДА“: повече допълнително финансиране, по-голяма координация между институциите и повече нови проекти. В това отношение на частния сектор следва да се определи по-важна роля.

2.8.3

Една добре структурирана макрорегионална стратегия може да установи обща европейска рамка за насърчаване на културното обогатяване и оправомощаване на националните граждански общества на регионално равнище. Това е особено важно за региони като Източна Европа или Балканите, където укрепването на демократичните практики върви ръка за ръка с развитието на процъфтяваща и динамична обществена сфера.

2.8.4

Една макрорегионална стратегия може да предостави възможност за планиране на развитието на инфраструктурата на транснационално географско равнище, като насърчава развитието на мрежи за ИКТ, магистрали, железопътни линии и пристанища, осигурявайки по този начин териториално сближаване и конкурентоспособност без бариери или затруднения.

2.9

Въпреки бавното започване на този проект, неотдавна той беше обявен за спешен и последните етапи бяха съкратени в ущърб на крайния резултат.

3.1

В рамките на EUSAIR Йонийско море представлява общ и централен фактор. Стратегията следва да бъде насочена към области от взаимен регионален интерес с голямо значение за страните от региона на Адриатическо и Йонийско море и да дава яснота по всички практически въпроси (основни стълбове, управление и др.). Приоритетните области и целите на плана за действие следва да се разработят от правителствата и представителите на социалните партньори като споделени стремежи и устойчиви решения на общите предизвикателства, като се обръща специално внимание на инвестициите в крайбрежните райони и мореплаването с цел създаване на растеж и заетост.

3.2

Основната цел на EUSAIR е да насърчава устойчивия икономически и социален просперитет на региона на Адриатическо и Йонийско море чрез растеж и създаване на работни места, като повишава неговата привлекателност, подобрява конкурентоспособността и свързаността му и същевременно опазва околната среда във вътрешните зони, крайбрежните и морските екосистеми.

3.3

Тази цел ще бъде постигната посредством осъществяването на дейности, извършвани в съответствие с четири тематични стълба (9): създаване на стимули за иновативен растеж в крайбрежните райони и мореплаването; изграждане на връзки в региона; опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда и повишаване на привлекателността на региона.

3.3.1

Първи стълб: създаване на стимули за иновативен растеж в крайбрежните райони и мореплаването. Рибарството (10) е много важна икономическа дейност за Адриатическо-Йонийските крайбрежни райони и тяхното население. Основната цел на този стълб е да се разработи мощен, висококачествен сектор на рибарството и аквакултурата, който да бъде устойчив в екологично и икономическо отношение и да създава нови работни места.

3.3.2

Втори стълб: изграждане на връзки в региона. Регионът е разположен в много важно геостратегическо пространство по северната, южната, източната и западната ос на Европа. В Адриатическо и Йонийско море се кръстосват важни потоци от стоки, пътници и енергия. От този кръстопът зависят в голяма степен вносът и износът на няколко европейски страни. Адриатическите морски магистрали ще бъдат жизнеспособна, надеждна и конкурентна транспортна услуга за превоз на стоки и пътници. С всяка година преминават все повече пътнически кораби и нараства превозът на нефт и газ. За съжаление, освен за търговски морски превози Адриатическо и Йонийско море се използват и от престъпните мрежи, занимаващи се с нелегален трафик.

3.3.3

Трети стълб: опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда. Крайбрежната и морската среда на Адриатическо и Йонийско море съдържат огромно разнообразие на местообитания и биологични видове. Поради комбинираното въздействие на силния антропогенен натиск и топографските характеристики тези местообитания са изложени на голям риск от замърсяване. Сътрудничеството между крайбрежните заинтересовани страни се осъществява съгласно регулаторните рамки на Рамковата директива за морската стратегия, Конвенцията от Барселона и протоколите към нея, а също и на Съвместната комисия за опазване на Адриатическо море и неговите крайбрежни зони. Както речните води, така и морският транспорт оказват съществено въздействие върху Адриатическо море.

3.3.4

Четвърти стълб: повишаване на привлекателността на региона. Туристическият сектор е икономически значим, тъй като е една от основните и бързоразвиващи се дейности в района. В много случаи той е гръбнакът на икономиката на крайбрежните региони и, във все по-голяма степен, и на вътрешността на страната. Силен потенциал за растеж показва дори само секторът на туристическите пътувания по море. През последните 10 години търсенето на туристически пътувания по море нарасна приблизително два пъти в световен мащаб. Това намери отражение в Адриатическия и Йонийския район, където вече се наблюдава бърз растеж. Освен това културното и археологичното наследство в региона представлява сериозен актив, който следва да се използва пълноценно. Новата макрорегионална стратегия следва да помогне на заинтересованите страни в областта на туризма да се справят с вътрешните и външните предизвикателства, като нарастващата конкуренция на други дестинации и сезонните колебания, и да навлязат на други пазари, които туристическата индустрия досега е пренебрегвала, като туристите с увреждания и възрастните туристи. Един макрорегионален подход към крайбрежните, морските и другите форми на туризъм би могъл да предостави стимул за подобряване на управлението и привличане на частни участници и международни финансови институции.

4.1

ЕИСК отбелязва, че осведомеността по различните въпроси е много различна сред хората от страните в региона. Изключително разнообразният опит, фактът, че участват четири държави — членки на ЕС, и четири държави, които не са членки на ЕС, както и много големите различия в равнището на информираност и развитие между всички тези страни изискват такава стратегия за региона, която да е съобразена по подходящ начин с разнообразния потенциал на всяка една територия.

4.1.1

Поради това е необходимо Комисията да допринесе за повишаване на информираността и осигуряване на прякото участие на частния сектор и на по-широките обществени организации. Във всички случаи това е голямо предизвикателство.

4.2

ЕИСК изразява принципно съгласие с документа за обсъждане, в който се анализират подробно основните елементи, които оказват подкрепа на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж на региона на Адриатическо и Йонийско море. Четирите стълба представляват адекватно описание на основните проблема, предизвикателства и цели.

4.3

ЕИСК приветства усилията, положени за изготвянето на стратегия за Адриатическо и Йонийско море. В документа за обсъждане са установени слабостите, определени са синергиите и обща визия, както и са изложени редица предложения, които представляват солидна основа за разработване на стратегията, която включва набор от реалистични мерки и активното участие на всички заинтересовани страни.

4.3.1

ЕИСК смята, че макрорегионалните стратегии могат да изиграят ключова роля за страните в региона. Една добре обмислена стратегия може да осигури обща референтна рамка и да бъде разглеждана като начинание за повишаване на стабилността, което винаги е предпоставка за привличане на инвестиции от частния сектор от региона и извън него.

4.3.2

ЕИСК подкрепя приоритетите, за които е установено, че представляват силните страни на региона, като например значението му на основен център за движение на стоки, хора и енергия и неговите конкурентни предимства за „сини“ дейности и туризъм. Изглежда, че тези сектори могат да станат реални двигатели за инвестиции, растеж и заетост.

4.3.3

ЕИСК изразява също така съгласие с констатациите, направени в рамките на проекта за стратегия, потвърждаващи, че синергиите за сътрудничество в региона трябва да бъдат засилени. Ето защо ЕИСК счита, че в този план за действие следва да се подчертае важността от създаване на платформи за клъстери и мрежи, с цел участие в съвместни инициативи за справяне с общите слабости, и да се изготви обща визия за развитие на устойчиви и силно конкурентоспособни икономики в региона.

4.3.4

ЕИСК отбелязва, че в документа не са разгледани по подходящ начин някои важни аспекти, свързани с териториалното, социалното и икономическото сближаване.

4.3.5

ЕИСК препоръчва съответните въпроси като научните изследвания, иновациите, развитието на МСП и изграждането на капацитет да не се разглеждат само като трансверсални аспекти, а да се изведат на по-преден план, за да се превърнат в истинска движеща сила в подкрепа на регионалното сближаване и конкурентоспособност.

4.3.6

В документа за обсъждане не е упомената стратегическата стойност на Средиземноморското сътрудничество. Адриатическо-Йонийското регионално сътрудничество е от основно значение както за подпомагането на страните от Западните Балкани в процеса на предприсъединяване и за укрепване на връзките с Дунавския и Балтийския макрорегиони, така и за разглеждането на Адриатическия и Йонийския район като функционална зона в Средиземноморския басейн.

4.3.7

Не са разгледани по подходящ начин проблемите, свързани с незаконните миграционни потоци. По-специално поради участието на южните региони на Италия (Пулия, Базиликата, Калабрия и Сицилия) в Адриатическата и Йонийската стратегия е необходимо да се обърне по-голямо внимание на хуманитарните проблеми и на въпросите на безопасността, свързани с миграцията от страните от Северна Африка.

4.3.8

ЕИСК смята, че в настоящата си форма стратегията съдържа относително дълъг списък от проблемни области, структурни слабости и цели. Подробният списък не е от практическа полза и трябва да бъде съкратен, за да представлява лесно изпълним списък от реалистични мерки. Ето защо ЕИСК препоръчва съдържанието на стратегията да се ограничи до най-важните сфери на действие или дейностите да се приоритизират в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, като се започне от най-важните въпроси.

4.3.9

ЕИСК счита, че в стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море следва да се включат в пълна степен всички заинтересовани страни, като правителствата, регионалните и местни власти, университетите, научноизследователските институти, предприятията от частния сектор и МСП, социалните партньори, неправителствените организации и гражданското общество, като доказателство, че стратегията се придържа към принципите на многостепенното управление и активното гражданско участие (11).

4.3.10

ЕИСК взема под внимание решенията на Съвета, според които една макрорегионална стратегия не бива да изисква допълнително финансиране, допълнителни нормативни разпоредби или нови управленски органи (принципът на трите „НЕ“), но счита, че е необходимо повече финансиране за техническа помощ, за да се гарантира успешното прилагане на стратегията в бъдеще.

4.3.11

ЕИСК счита също, че значителното финансиране, което вече е отпуснато от ЕС за регионални програми чрез структурните фондове, е подходящо средство, което трябва да се използва ефективно за прилагането на стратегията посредством по-добре координирани дейности, подчинени на единен стратегически подход.

5.1

Създаване на стимули за иновативен растеж в крайбрежните райони и мореплаването: ЕИСК отбелязва, че морето правилно е посочено като основен елемент, който може да допринесе за създаването на динамични икономически сектори в съответните страни и да даде на хората възможност да намерят добре платена работа. Той счита, че е от съществено значение да се разработят нови модели на планиране, които да са в състояние да осигурят интеграция и взаимно допълване на веригите за създаване на стойност на морската икономика („сини“ храни, „син“ туризъм, „синя“ промишленост, „синя“ логистика и „сини“ ресурси).

5.1.1

Стратегията правилно определя „сините“ дейности като сектори, върху които да се акцентира, като се има предвид, че аквакултурата е привлякла вече значителни инвестиции в големите държави в региона, които могат да служат за пример на други. Следователно ще се очаква нови инвестиции в съоръжения и допълнителни дейности да генерират бърза възвращаемост и по този начин да направят сектора по-привлекателен за финансиране чрез ЕИБ и частни чуждестранни и местни инвестиции.

5.1.2

ЕИСК изразява съгласие относно необходимостта от „бизнес култура за ефективно използване на ресурсите“ като средство за подобряване на практиките за управление в основните области на дейност. Страните от региона, по-специално страните, които не са членки на ЕС, са изправени пред ограничения и ограничителна бизнес философия и могат много да се възползват от тясно сътрудничество в приемането на нова бизнес култура. ЕИСК смята, че частните предприятия трябва да бъдат двигатели за успеха на това начинание.

5.1.3

ЕИСК препоръчва предложената идея за превръщането на този регион в център за „иновативни“ дейности да се разглежда като цел в много дългосрочен план. Понастоящем регионът има само ограничен капацитет. Следователно стратегията следва да има за цел изграждането на синергии и подобряването на инфраструктурата за обучение и образование, така че „сините“ дейности да се развият постепенно и да се намалят дисбалансите в търсенето и предлагането на квалифицирана работна ръка. ЕС с помощта на бизнес общността, социалните партньори и гражданското общество може да играе важна роля в трансфера и подкрепата на най-добрите практики и експертни познания в региона.

5.1.4

ЕИСК счита, че рибарството изпълнява важна социална и икономическа роля в Адриатическо и Йонийско море, но основната инфраструктура в някои страни е недостатъчна. Следователно за целите на плана за действие ситуацията следва да се проучи внимателно, за да се представи реалистичен план. Комитетът също така настоятелно призовава държавите, които не са членки на ЕС, да демонстрират по-голяма ангажираност по отношение на европейското законодателство в областта на рибарството.

5.2

Изграждане на връзки в региона: ЕИСК счита, че до момента има очевидна липса на ефективна и рентабилна свързаност между страните от региона, по-специално при задоволяването на енергийните нужди. Освен това транспортните и съобщителните връзки с вътрешността на континента и островите не са задоволителни. ЕИСК е съгласен, че е необходимо да се подобрят морските и въздушните връзки в региона и извън него, и поради това счита, че е от първостепенно значение морската стратегия за Адриатическо и Йонийско море (12), приета през ноември 2012 г., да се превърне в един от основните компоненти на EUSAIR, като по този начин се даде възможност за развитие на ефективна транспортна система, по-специално за връзка на районите анклави и на отдалечените райони.

5.2.1

ЕИСК подкрепя предложената морска магистрала за Адриатическо и Йонийско море, с която да се постигне по-добро управление на натовареността на пътната инфраструктура, да се намали разликата в конкурентоспособността между островите и вътрешните райони и да се подобрят връзките с други Средиземноморски транспортни коридори.

5.2.2

ЕИСК счита, че в документа за обсъждане не се поставя необходимият акцент върху въпросите, свързани с енергетиката, при положение че ЕС постоянно търси алтернативни източници на енергия и нови пътища към държавите износителки на нефт и газ. Изглежда се планира през региона на Адриатическо и Йонийско море да преминават големи нови тръбопроводи, свързващи Европа с производителите на енергия. Пример за това е споразумението между Азербайджан, Гърция и Италия относно Трансадриатическия газопровод (TAP).

5.2.3

ЕИСК смята, че предвид проблемите, свързани с трафика на наркотици и незаконната миграция, които характеризират района, регионът на Адриатическо и Йонийско море се нуждае от усъвършенстван модел за управление, ефективна система за контрол и по-тясно сътрудничество между регионалните и европейските власти. Ето защо ЕИСК призовава Европейския съвет да увеличи бюджета и правомощията на агенция FRONTEX.

5.3

Опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда: в съответствие с взискателните екологични политики стратегията EUSAIR си постави амбициозни цели. ЕИСК приветства този подход, като се има предвид значението на биологичното разнообразие и наличието на местообитания, които са силно изложени на риск от замърсяване. Той подкрепя предложенията за по-тясно сътрудничество между крайбрежните държави в съответствие с регулаторните рамки на Рамковата директива за морската стратегия, Конвенцията от Барселона и Съвместната комисия за опазване на Адриатическо море и неговите крайбрежни райони. ЕИСК счита, че някои от страните в региона може да не са готови за една толкова амбициозна политика и ще се нуждаят от допълнително насърчаване, включващо евентуално финансиране за предприятията, предназначено за привеждане на тяхното производство в съответствие с екологичните стандарти.

5.3.1

ЕИСК счита, че основната област на действие в рамките на този стълб е изпълняването на разпоредбите на Рамковата директива за водите (13), насочена към намаляване на нитратните емисии с цел подобряване на морската среда.

5.3.2

Той подкрепя също приемането на усъвършенствани техники за управление на трафика, така че да се намали изхвърлянето на отпадъци и баласт в морето и да се насърчат проекти за управление на отпадъците, произвеждани в резултат на извършвани на сушата дейности в крайбрежните райони.

5.3.3

ЕИСК подкрепя прилагането на подходи за устройство на морската територия, защитените морски зони, „Натура 2000“ и интегрирано управление на крайбрежните зони.

5.3.4

ЕИСК отбелязва, че това изискване трябва да се спазва не само от държавите — членки на ЕС, но също така и най-вече от държавите, които не са членки на ЕС, с цел да се улесни тяхното влизане в Съюза.

5.3.5

ЕИСК смята също, че укрепването на сътрудничеството на всички равнища за обмен на най-добри практики между органите на защитените морски зони е ефективен начин за опазване на околната среда.

5.4.1

ЕИСК подкрепя категорично значението на туризма — дейност, която в бъдеще се очаква да отбележи допълнителен растеж (14) и да се превърне в основна икономическа дейност в крайбрежните региони. Туризмът привлича големите европейски предприятия, които инвестират в качествен туризъм и позволяват значителен ръст на туристическия поток. Той предоставя много икономически ползи, явява се двигател на растежа и създава добре платени работни места, особено за младите хора. Въпреки това, тъй като туризмът става интензивен, трябва да бъдат предвидени смекчаващи мерки за намаляване на евентуалните отрицателни въздействия върху крайбрежната и морската среда, от които той зависи в много голяма степен.

5.4.2

ЕИСК предлага туризмът да бъде обект на строги управленски практики с цел да стане по-екологосъобразен и по-приобщаващ. Комитетът би искал да подчертае, че бизнес общността, социалните партньори и гражданското общество могат да предложат безценна подкрепа в това отношение.

5.4.3

ЕИСК счита, че на сектора на туристическите пътувания по море следва да се предостави по-голяма роля и същевременно той да се управлява и интегрира по-добре в туристическия продукт. Комитетът би подкрепил по-силен фокус върху морския туризъм чрез нови политически инициативи и цели на стратегията „Европа 2020“ като част от опитите на Комисията за разработване на интегрирана стратегия за крайбрежния и морския туризъм.

5.4.4

ЕИСК би искал да препоръча интегриране в туристическите дейности на аспектите на културния и археологичния туризъм. Туризмът следва да бъдат диверсифициран с включването на други дейности като конференции, екотуризъм, селски туризъм, тематични продукти и маршрути, академични изследвания, стопанска дейност и творчески индустрии. ЕИСК категорично счита, че всички туристически дейности трябва да се ръководят от принципите на Универсалния дизайн.

5.4.5

ЕИСК счита, че макрорегионалната стратегия следва да помогне на заинтересованите страни в областта на туризма да се справят с вътрешните и външните предизвикателства, като нарастващата конкуренция на други дестинации и сезонните колебания, и да навлязат на други пазари, които туристическата индустрия досега е пренебрегвала, като туристите с увреждания и възрастните туристи, посредством възприемането на най-добрите практики за разработване на регионални планове за действие за интегрирано териториално развитие.

—

http://www.interact-eu.net/about_us/about_interact/22/2911;

—

http://www.interact-eu.net/ipvalencia/ipvalencia/117/619 (точка за контакт във връзка с INTERACT за Средиземноморието във Валенсия).