ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Това е ново предложение в областта на международната политика на Европейския съюз по отношение на обществените поръчки. Главната цел на настоящата инициатива е подобряване на условията, при които предприятията от ЕС могат да се конкурират за получаване на обществени поръчки в трети държави. Понастоящем изпълнителите на доставки от ЕС са изправени пред разнородни ограничителни практики при възлагането на поръчки в редица държави, които са основните търговски партньори на ЕС. Освен това с настоящото предложение се потвърждава правният статут на оферентите, стоките и услугите от държавите, които имат сключено международно споразумение с ЕС в областта на обществените поръчки, и се разясняват приложимите разпоредби за оферентите, стоките и услугите, които не са обхванати от такива споразумения.

Общ контекст

При преговорите по изменението на Споразумението за държавните поръчки в рамките на Световната търговска организация (СТО) и при двустранните преговори с трети държави ЕС застъпваше позицията за широко отваряне на международните пазари на обществени поръчки. Участието в процедури за възлагане на обществени поръчки в ЕС в размер около 352 милиарда евро е достъпно за оферентите от държавите, подписали Споразумението за държавните поръчки на СТО.

Редица трети държави обаче не искат да отворят пазарите си на обществени поръчки за международна конкуренция или да продължат процеса на отваряне, ако вече са го започнали. Обществените поръчки в САЩ, достъпни за чуждестранни оференти, понастоящем са в размер само 178 милиарда евро, а в Япония — 27 милиарда евро; в Китай само малка част от пазара на обществени поръчки е отворен за чуждестранни икономически оператори. Много държави са приели протекционистични мерки, особено след икономическата криза. Над половината от световния пазар на обществени поръчки е затворен понастоящем поради протекционистични мерки и този дял продължава да нараства. В резултат на това само 10 милиарда евро от износа на ЕС (0,08 % от БВП на ЕС) към днешна дата се получават чрез световните пазари на обществени поръчки, а потенциален допълнителен износ на ЕС в размер на 12 милиарда евро остава нереализиран поради ограниченията.

За разлика от търговските си партньори ЕС е отворил пазара си на обществени поръчки за международна конкуренция въпреки нарастващото напрежение на вътрешния си пазар, оказвано особено от страна на държавите с бързо развиваща се икономика в определени ключови отрасли (железопътен транспорт, строителство, информационни услуги). Освен чрез няколко разпоредби, чийто обхват е ограничен до поръчките за доставки и услуги в сектора на комуналните услуги[1], ЕС не е упражнявал по друг начин правомощията си да регулира достъпа на чуждестранни стоки, услуги и предприятия до своя пазар на обществени поръчки.

Предвид нарастващото значение на държавите с бързо развиваща се икономика липсата на равнопоставеност създава много проблеми. Главният проблем на ЕС е липсата на средства за оказване на натиск при международните преговори с търговските партньори с цел възвръщане на равновесието и поемане на значими задължения от тяхна страна за осигуряване на достъп до пазара за предприятията от ЕС. Освен това възлагащите органи имат нужда от ясна нормативна уредба, за да могат да прилагат международните задължения на ЕС.

Настоящото предложение е предназначено за разрешаване на тези проблеми чрез засилване на позицията на ЕС в преговорите за осигуряване на достъп на предприятията от ЕС до пазарите на обществени поръчки в трети държави, за да бъдат отворени за конкуренция пазарите на търговските партньори на Съюза. Задача на предложението е и изясняване на разпоредбите, уреждащи достъпа на предприятия, стоки и услуги от трети държави до пазара на обществени поръчки в ЕС. Крайната цел е да бъдат подобрени възможностите за търговия за предприятията от ЕС в световен мащаб, създавайки по този начин нови работни места и насърчавайки нововъведенията, което е в съответствие и със стратегията „Европа 2020“.

Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Двете основни директиви на Европейския съюз в областта на обществените поръчки[2] не съдържат обща уредба за офертите, с които се предлагат чуждестранни стоки и услуги на пазара на обществени поръчки в ЕС. Единствените специални разпоредби са в членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО. Тези разпоредби обаче са ограничени до поръчките на възложителите от сектора на комуналните услуги и обхватът им е твърде тесен, за да могат да оказват значително въздействие върху преговорите за достъпа до пазара. В действителност обществените поръчки на възложителите от сектора на комуналните услуги в ЕС възлизат само на около 20 % от общия размер на обществените поръчки в Съюза.

В инициативата си за осъвременяване на разпоредбите на ЕС за обществените поръчки[3] Комисията реши да не включва отново разпоредбите на членове 58 и 59 от Директивата за обществените поръчки в сектора на комуналните услуги с оглед на настоящото предложение.

Съгласуваност с другите политики и цели на Съюза

С настоящото предложение се изпълняват стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж [COM(2010) 2020] и водещата инициатива в рамките на „Европа 2020“ за интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията [COM(2010) 614], както и Актът за единния пазар [COM(2011) 206] и Съобщението „Търговия, растеж и световни дела“ [COM(2010) 612]. Предложението представлява стратегическа инициатива от работната програма на Комисията за 2011 г. [COM(2010) 623 окончателен].

Освен това то е съгласувано с политиката и целите на Съюза за развитие, по-конкретно поради това, че предвижда закрила за стоките и услугите от най-слабо развитите държави.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултация със заинтересованите страни

За да събере мненията на заинтересованите лица, освен индивидуални срещи Комисията организира и поредица от консултации и дейности за осигуряване на повече информация.

В периода 7 юни —2 август 2011 г. бе проведена открито допитване в интернет. То се състоеше от три подробни въпросника, предназначени за i) възлагащите органи и държавите членки, ii) предприятията и/или техните представители и iii) други потенциално заинтересовани лица (граждани, неправителствени организации, професионални съюзи). Комисията получи общо 215 становища[4]. В приложение І към доклада за оценката на въздействието има обобщена информация за получените мнения. Като част от процедурата Комисията организира и публично изслушване на 8 юли 2011 г. в Брюксел. Социалните партньори също имаха възможността да изразят мненията си по време на форума за връзка, организиран от Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на 7 февруари 2011 г. Специални консултации бяха проведени и с делегациите на ЕС в трети държави и държавите членки в рамките на Консултативния комитет за обществени поръчки. По време на консултациите по осъвременяването на политиката в областта на обществените поръчки също бяха обсъдени конкретни теми (напр. член 58 от Директивата за обществените поръчки в сектора на комуналните услуги и третирането на офертите с необичайно ниска цена). Напълно спазени бяха минималните изисквания на Комисията за провеждане на консултации.

Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид

Инициативата на Комисията бе като цяло приветствана. Огромното мнозинство от участниците в консултациите изразиха съгласие с представеното от Комисията описание на сегашното равнище на достъп до пазара на ЕС на обществени поръчки за стоките, услугите и предприятията извън ЕС и подкрепиха определените цели на предложението.

Трябва да се отбележи, че по отношение на очертаните варианти за действие изразените мнения бяха различни: по-голямата част от заинтересованите лица подкрепят законодателната инициатива (около 65 %), а по-малка част (около 35 %) предпочитат варианта да не се предприемат действия. Мненията в рамките на различните групи заинтересовани лица обаче също се различават по отношение на предпочитания вариант. Измежду възложителите и държавните органи (в т.ч. от трети държави) например две трети предпочитат варианта да не се предприемат действия или варианта за незаконодателни действия, а сред предприятията и другите заинтересовани лица 75 % подкрепят законодателните действия. Различни мнения има и по въпроса, какъв трябва да бъде вариантът за законодателни действия. Въпреки че почти половината от участниците подкрепят подход А на варианта за законодателни действия[5], немалко изразиха предпочитания и за другите подходи. Следва да се отбележи, че подход Б[6] също получи подкрепа от значителен брой участници, макар да е най-малко предпочитаният вариант за законодателни действия.

Главните доводи на заинтересованите лица за или против даден вариант за действие включваха значението на максимизирането на икономическата изгода, опасността от понижаване на конкурентоспособността и производителността при някои варианти, риска от ответни мерки от страна на търговските ни партньори, свързаната с инициативата административна тежест и факта, че инициативата би застрашила репутацията на ЕС като привърженик на отварянето на пазарите. Професионалните съюзи и неправителствените организации (НПО) запазиха неутралност при избора на варианти, а в становищата им вниманието бе съсредоточено главно върху необходимостта третите държави да спазват конвенциите на Международната организация на труда при процедурите за възлагане на поръчки в ЕС или върху нуждата ЕС да отвори границите си, за да поддържа принципа на справедливата търговия спрямо най-слабо развитите държави.

Събиране и използване на експертни становища

Преценено бе, че не е необходимо да се използват становищата на външни експерти като допълнение към проведените консултации. Комисията традиционно разполага със значителен експертен потенциал в областта на обществените поръчки.

Оценка на въздействието

Комисията разгледа няколко варианта, за да определи най-подходящия.

Първият вариант е да не се предприемат никакви допълнителни действия в тази област, а международните преговори с търговските партньори на ЕС за осигуряване на достъп до пазара да продължат (може би по-активно). Но въз основа на досегашния опит се смята, че е малко вероятно този вариант да доведе до значително подобрение на достъпа на стоките, услугите и изпълнителите от ЕС до участие в процедурите за възлагане на поръчки в трети държави. Неизбежният резултат би бил трайна и значителна по размер загуба на възможности за участие в процедурите за възлагане на поръчки.

Вторият вариант е допълване на съществуващите средства, предвидени в Директива 2004/17/ЕО (членове 58 и 59), чрез осигуряване на по-ефективни насоки или чрез разширяване на приложното им поле до целия обхват на Директива 2004/17/ЕО и Директива 2004/18/ЕО. При този сценарий средствата на ЕС да въздейства върху партньорите си при международните преговори определено няма да се подобрят значително, ако прилагането му от отделни възлагащи органи и възложители е само на доброволен принцип.

Третият вариант е пазарът на обществени поръчки в ЕС да бъде затворен изцяло или по сектори за стоките, услугите и изпълнителите от трети държави при спазване на международните задължения на Съюза в тази област. При този вариант обаче има голям риск от ответни мерки и се предполага, че разходите за отделните възлагащи органи и възложители ще бъдат високи, което ще се отрази върху конкурентоспособността на ЕС.

Затова Комисията подкрепя четвъртия вариант — да се създаде независимо средство, с чиято помощ ще се установи равновесие между необходимостта да се засилят позициите на Съюза при преговорите за осигуряване на достъп до пазара и нуждата да се запазят конкурентните условия при възлагането на поръчки в ЕС.

За тази цел с предложението се създава двоен механизъм. Отделните възлагащи органи и възложители ще имат право да отстраняват под надзора на Комисията офертите, при които стойността на необхванатите от международни задължения стоки и/или услуги надвишава 50 % от общата стойност по офертата. Освен това Комисията ще има право да взема ответни мерки, ограничавайки временно достъпа до пазара за държавите, за които може да се докаже, че отстраняват или поставят в условия на неравнопоставеност съюзните стоки, услуги и изпълнители при националните си процедури за възлагане на поръчки и отказват да осигурят по-добър достъп при преговорите. Всички ограничения за достъпа до пазара на обществени поръчки в ЕС, които Комисията може да наложи съгласно настоящото предложение за регламент, ще бъдат премерени и точно насочени.

Комитетът за оценка на въздействието в рамките на Комисията издаде две становища по доклада за оценката на въздействието. Предвид на първото становище докладът бе изменен: променено бе определението на проблема, за да може вниманието да бъде съсредоточено върху главната тема на оценката на въздействието — необходимостта от по-нататъшно отваряне на пазарите на обществени поръчки в трети държави и въпросът за спазването на международните задължения на ЕС. Разширена бе гамата от варианти за разглеждане. Освен варианта за по-активна политика на преговори в оценката на въздействието се разглежда и вариантът за разширяване на приложното поле на разпоредбите на членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО до всички процедури за възлагане на поръчки, обхванати от директивите на ЕС, и възможността за избирателно допускане до участие на необхванатите от международните задължения стоки, услуги и предприятия. Накрая, анализът на въздействието бе усъвършенстван, за да се направи по-точно измерване на възможните ответни мерки и да се осъвременят данните за заетостта. В приложение 10 към доклада за оценката на въздействието се посочва с подробности как първото становище на Комитета за оценка на въздействието е отразено в изменения доклад, представен повторно на 8 февруари 2012 г.

В своето становище по изменения доклад Комитетът отбеляза внесените подобрения и отразяването на препоръките от първото му становище, но заяви, че не може да даде положително мнение. Според Комитета все ще има области, в които оценката може да бъде усъвършенствана, и той предложи редица действия за подобряване на доклада (по-точно представяне на вариантите, подобряване на представянето на модела за прогнозиране на въздействието, по-ефективно доказване на пропорционалността на избрания вариант и др.) В окончателния Доклад за оценката на въздействието тези препоръки са отразени, доколкото бе възможно.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предлаганите мерки

Главните цели на предложението са засилване на позицията на ЕС при воденето на преговори за условията на достъп на съюзните стоки, услуги и изпълнители до пазарите на обществени поръчки в трети държави и изясняване на правното положение на чуждестранните оференти, стоки и услуги на пазара на обществени поръчки в ЕС. Затова с предложението се определя цялостна външна политика на ЕС в областта на обществените поръчки, с която се управлява достъпът на чуждестранни стоки и услуги до пазара на обществени поръчки в ЕС и се предвиждат механизми за насърчаване на търговските партньори на ЕС да започнат обсъждания за достъпа до пазара.

Първо, с предложението в законодателството на ЕС се отразява принципът, че на вътрешния пазар на обществени поръчки в Съюза стоките и услугите, обхванати от задължения за осигуряване на достъп до пазара, се третират равнопоставено със стоките и услугите от ЕС, като в тези условия се включват и стоките и услугите от най-слабо развитите държави.

По отношение на стоките и услугите, необхванати от задължения за осигуряване на достъп до пазара, се предлага третиране, основано на тристепенен подход.

Комисията може да одобри отстраняването от страна на възлагащите органи и възложителите на оферти, при които стойността на необхванатите от международни задължения стоки и услуги надвишава 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата. След като чрез обявлението за поръчка възлагащият орган или възложителят информира потенциалните оференти за намерението си да отстранява тези оферти, той трябва да уведоми Комисията, ако получи оферти от тази категория. Комисията одобрява отстраняването, ако липсва значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между ЕС и държавата, от която произхождат стоките и/или услугите. Комисията одобрява отстраняването, когато съответните стоки и услуги са обхванати от ограничителни условия за достъпа до пазара, наложени от ЕС в международно споразумение.

Освен това с предложения акт се създава механизъм на ЕС за осигуряване на по-силни средства за въздействие от страна на Съюза в международните преговори за достъпа до пазара, който се основава на проучванията на Комисията, консултациите с трети държави и налагането при необходимост на временни ограничителни мерки от Комисията.

При поискване на заинтересованите лица или по своя инициатива Комисията може да извършва проучвания, за да проверява дали съществуват ограничителни практики при възлагането на поръчки. Когато се потвърди съществуването на такива практики, Комисията приканва съответната държава да започне консултации, за да бъдат обсъдени ограничителните практики и по този начин да се създадат по-добри условия за достъп до пазара за предприятията от ЕС.

Ако съответната държава не желае за започне консултации или да предложи задоволително решение на проблема с ограничителните мерки, ЕС може да вземе решение за временно ограничаване на достъпа на стоки и/или услуги от тази държава до пазара на обществени поръчки в ЕС.

Накрая, като допълнение към разпоредбите за офертите с необичайно ниска цена, предвидени в предложените нови директиви за обществените поръчки, възлагащите органи и възложителите трябва да информират другите оференти, когато възнамеряват да приемат оферти с необичайно ниска цена, ако стойността на необхванатите от международни задължения стоки и услуги надвишава 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата. Тъй като необходимостта третите държави да спазват основните трудови норми на Международната организация на труда е отразена в предложените нови директиви за обществените поръчки, не е нужно този въпрос да бъде застъпен в настоящия текст.

Трябва да се подчертае, че главната цел на настоящото предложение, изготвено като политически инструмент за насърчаване на преговорите, не е да бъде затворен пазарът на обществени поръчки в ЕС, а да се осигури по-добър достъп до пазарите на обществени поръчки на търговските партньори на Съюза. Изключително важно е на вътрешния пазар да се запази конкуренцията при възлагането на обществени поръчки, която осигурява осезаеми ползи за възлагащите органи и възложителите и за обществото като цяло.

Правно основание

Член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Принцип на субсидиарността

Предложението е от изключителната компетентност на Европейския съюз. Следователно принципът на субсидиарността не се прилага.

Принцип на пропорционалността

Настоящото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалността поради посочените по-долу причини.

С настоящото предложение се установява подходящо равновесие между интересите на всички заинтересовани лица, а съдържанието и формата на действието на ЕС не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договора.

Първо, възлагащите органи и възложителите ще имат правото да отстраняват под надзора на Комисията офертите, по които стойността на необхванатите от международни задължения стоки и услуги надвишава 50 % от общата стойност. Така се гарантира, че възлагащите органи и възложителите имат правото да приемат определени стоки и услуги независимо от произхода им или да ограничават достъпа на необхванатите от международни задължения стоки и услуги, доколкото тези ограничения са съобразени с общата търговска политика, която е от изключителната компетентност на ЕС. Разпоредбите за надзора от страна на Комисията са внимателно планирани, за да се осигури единно прилагане и пропорционалност. Второ, средството, което се предоставя на Комисията с предложения акт, ще осигури на ЕС възможност да проучва ограничителните практики при възлагането на поръчки и да провежда консултации по този въпрос със съответната трета държава. Комисията ще приема временни ограничителни мерки само ако не може да бъде намерено друго решение.

Административните разходи са запазени на възможно най-ниското равнище, но трябва да бъдат предприети мерки за запазване на съгласуваността на общата търговска политика. Въвеждането на механизмите за надзор и проучване трябва да бъде извършено от службите на Комисията, които сега работят по външната политика в областта на обществените поръчки и по наблюдението на пазара, като по този начин ще се ограничи въздействието по отношение на човешките ресурси в Комисията. Административна тежест за възлагащите органи и възложителите ще има само в случаите, в които Комисията предприема ограничителни мерки или в които възлагащите органи и възложителите решат да използват механизъма, и ще се състои в задължението за представяне на стандартни формуляри или собственоръчни декларации; така се ограничават проучванията, които отделните възложители трябва да извършват за проверка на произхода на стоките и услугите.

Избор на инструменти

Предложеният инструмент е регламент.

Други средства не биха били подходящи, защото само с регламент може да се осигури провеждането на единно действие от страна на ЕС в областта на общата търговска политика. Освен това с този инструмент се предоставят правомощия на Европейската комисия, поради което транспонирането не би било полезно.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението само по себе си няма отражение върху бюджета. Допълнителните задачи на Комисията могат да бъдат изпълнявани със съществуващите ресурси.

5.           НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Преглед / Преразглеждане / Клауза за изтичане на срока на действие

Предложението включва клауза за извършване на преглед.

Европейско икономическо пространство

Предложеният акт урежда материя, свързана с Европейското икономическо пространство (ЕИП), поради което действието му следва да обхване ЕИП.

Подробно обяснение на предложението

В член 1 се определят предметът и приложното поле на предложения регламент въз основа на директивите на ЕС в областта на обществените поръчки (Директива 2004/17/ЕО и Директива 2004/18/ЕО) и Директивата за възлагането на договори за концесия съгласно предложението на Комисията[7].

Член 2 съдържа важни определения, повечето от които повтарят определения от директивите на ЕС за обществените поръчки. В текста на този член се определят и понятията „обхванати от международни задължения стоки и услуги“ и „необхванати от международни задължения стоки и услуги“, които са от основно значение за прилагането на предложения регламент.

В член 3 за целите на предложения регламент се определят приложимите разпоредби за произхода на стоките и услугите, за които възлагащите органи и възложителите възлагат поръчки. Съгласно международните задължения на ЕС правилата за произхода на стоките съответстват на непреференциалните правила за произхода, определени в Митническия кодекс на ЕС (Регламент (ЕИО) № 2913/92). Произходът на услугите се определя въз основа на приложимите разпоредби от ДФЕС относно правото на установяване и въз основа на определенията в Общото споразумение за търговията с услуги (член ХХVІІІ).

В член 4 се съдържат разпоредбите за достъпа до пазара на обществени поръчки в ЕС, които се прилагат за чуждестранните стоки и услуги, обхванати от задълженията на ЕС за осигуряване на достъп до пазара (наричани „обхванати от международни задължения стоки и услуги“), и за стоките и услугите с произход от най-слабо развитите държави. И двете категории трябва да бъдат третирани равнопоставено спрямо стоките и услугите от ЕС.

В член 5 се съдържат разпоредбите за достъпа на стоки и услуги с произход от трети държави, за които не се прилагат международни задължения на ЕС за осигуряване на достъп до пазара (наричани „необхванати от международни задължения стоки и услуги“). За достъпа на тези стоки и услуги може да бъдат налагани ограничителни мерки от страна на възлагащите органи и възложителите или Комисията съгласно механизмите, установени с предложения регламент.

В член 6 се определят условията, при които Комисията може да одобрява отстраняването от процедурите за възлагане на поръчки от страна на отделни възлагащи органи и възложители на оферти, при които стойността на необхванатите от международни задължения стоки и услуги надвишава 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата, за поръчките с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро.

Когато възлагащите органи или възложителите са посочили в обявлението за поръчката, че имат намерение да отстранят необхванатите от международни задължения стоки и услуги, и когато получат такива оферти, те трябва да уведомят Комисията, като отбележат характеристиките на съответните оферти. Според информацията за публикуваните обявления в Официален вестник (TED, Tenders European Daily) само 7 % от всички поръчки, обявявани в Официален вестник, са на стойност над 5 милиона евро. Стойността на тези поръчки обаче възлиза на 61 % от целия пазар на обществени поръчки в ЕС. Комисията смята, че годишно ще получава най-много 35—45 такива обявления.

При поръчки с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро Комисията следва да вземе решение по отношение на отстраняването на съответните оферти. При всички поръчки Комисията следва да одобрява планираното отстраняване, ако за съответните стоки и услуги се прилага ограничително условие за достъпа до пазара съгласно международните споразумения, сключени от ЕС в областта на обществените поръчки. Когато няма такова споразумение, Комисията следва да одобрява отстраняването, ако съответната трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки, водещи до липсата на значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава. Когато преценява дали липсва значителна степен на взаимност, Комисията следва да проучва до каква степен законодателството в областта на обществените поръчки на съответната държава осигурява прозрачност съгласно международните норми в тази област и не допуска неравнопоставено третиране на съюзните икономически оператори, стоки и услуги. Освен това тя следва да проучва до каква степен публичните органи и/или отделните възложители поддържат или възприемат спрямо съюзните икономически оператори, стоки и услуги практики на неравнопоставено третиране.

С член 7 на възлагащите органи и възложителите се налага задължението да информират другите оференти по дадена процедура за възлагане на поръчка за решението си да приемат оферта с необичайно ниска цена, когато стойността на необхванатите от международни задължения стоки и услуги надвишава 50% от общата стойност на стоките и услугите по офертата.

В член 8 се определят условията, съгласно които по искане на държава членка или заинтересовани лица или по своя инициатива Комисията може да започне външно проучване на поддържаните от трети държави ограничителни мерки при възлагането на поръчки, и се определя редът за провеждане на тези проучвания.

С член 9 се създава механизъм за консултации с трети държави в случаите, когато въз основа на външно проучване Комисията заключи, че съответната държава е приела или поддържа ограничителна практика при възлагането на поръчки. Съгласно този механизъм Комисията следва да прикани съответната държава да започне консултации с цел прекратяване на ограничителната практика и осигуряване на прозрачност и равнопоставено третиране на изпълнителите, стоките и услугите от ЕС. В предвидената процедура за консултациите се отчитат различните възможни ситуации, например съществуването на механизъм за уреждане на спорове във връзка с ограничителните практики при възлагането на поръчки за обхванатите от международни задължения стоки и услуги, приемането на едностранни корективни мерки или сключването на международно споразумение, предвиждащо равнопоставено третиране на изпълнителите, стоките и услугите от ЕС, за които преди са се прилагали ограничителни практики. На Комисията се предоставят правомощията да приема актове за изпълнение, с които да забранява отстраняването на офертите, включващи необхванати от международни задължения стоки и услуги с произход от държави, с които се водят преговори по същество по въпроса за достъпа до пазара, ако има основания да се смята, че в близко бъдеще ограничителните практики при възлагането на поръчки ще бъдат прекратени.

С член 10 на Комисията се предоставят правомощията да приема актове за изпълнение, с които да въвежда ограничителни мерки, ако при проучването ѝ се е потвърдило, че в трета държава има ограничителни мерки при възлагането на поръчки и ако Комисията е опитала да проведе обсъждания за достъпа до пазара съгласно механизма за консултиране. Тези мерки може по принцип да се изразяват в i) отстраняване на определени оферти, при които стойността на стоките или услугите с произход от съответната държава надвишава 50 % от общата стойност по офертата, и/или ii) задължително наказателно увеличение на цената на предложените стоки и услуги с произход от съответната държава.

В член 11 се съдържат разпоредби за отмяната или спирането на прилагането на приетите ограничителни мерки и се предвижда Комисията да взема решение за забрана на прилагането на член 6 от възлагащите органи и възложителите.

В член 12 се съдържат разпоредби за предоставянето на информация на оферентите относно прилагането на ограничителните мерки, приети от Комисията в контекста на отделни процедури за възлагане на обществени поръчки.

В член 13 се определят обстоятелствата, при които възлагащите органи и възложителите имат право да не прилагат мерките, приети съгласно предложения регламент. Целта на тази разпоредба е на възлагащите органи и възложителите да се осигури възможността за проявяване на гъвкавост, която им е необходима, за да удовлетворяват потребностите си от стоки и услуги, и същевременно да се гарантира подходящо наблюдение от страна на Комисията чрез задължението за уведомяване.

В членове 14 и 15 се урежда предоставянето на правомощия на Комисията да приема делегирани актове съгласно член 14, с които се изменя приложението, за да бъде отразено сключването на нови международни споразумения от Съюза в областта на обществените поръчки.

В член 16 се предвиждат правните средства, които може да бъдат използвани при нарушаване на разпоредбите на предложения регламент.

В член 17 се определя процедурата на комитета за приемането на актове за изпълнение. Освен това с този член на Комисията се предоставят правомощията да приема актове за изпълнение за установяването на стандартни формуляри.

В член 18 от Комисията се изисква да представя доклади за изпълнението на предложения регламент най-малко веднъж на всеки три години след влизането му в сила.

Член 19 съдържа разпоредби за поверителността на информацията, получавана съгласно предложения регламент.

В член 20 се предвижда отмяната на членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО.

В член 21 се определя датата на влизане в сила на предложения регламент.

2012/0060 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза и за определяне на процедури за подпомагане на преговорите относно достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки на трети държави

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[8],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[9],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       В член 21 от Договора за Европейския съюз се постановява, че Съюзът трябва да определя и провежда обща политика и действия и да работи за по-тясно сътрудничество във всички области на международните отношения, за да насърчава наред с другото и интеграцията на всички държави в световната икономика, включително чрез постепенно премахване на пречките пред международната търговия.

(2)       Съгласно член 206 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът, създавайки митнически съюз, трябва да допринася, в съответствие с общия интерес, за хармоничното развитие на световната търговия, за постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен и преките чуждестранни инвестиции, както и за намаляването на митническите и други бариери.

(3)       В член 26 от ДФЕС се предвижда, че Съюзът трябва да приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, обхващащ пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е гарантирано в съответствие с разпоредбите на Договорите.

(4)       Съгласно член ІІІ:8 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. и съгласно член ХІІІ от Общото споразумение за търговията с услуги държавните поръчки се изключват от основните многостранни договорености в рамките на Световната търговска организация (СТО).

(5)       В рамките на СТО и в двустранните си отношения Съюзът застъпва позицията за широко отваряне на международните пазари на обществени поръчки на Съюза и търговските му партньори при условията на взаимност и изгода за всички страни.

(6)       Редица трети държави не искат да отворят пазарите си на обществени поръчки за международна конкуренция или да продължат процеса на отваряне, ако вече са го започнали. В резултат на това икономическите оператори от Съюза са изправени пред ограничителни практики при възлагането на поръчки в редица партньорски държави. Тези ограничителни практики водят до загубата на значителни възможности за търговия.

(7)       Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги[10] и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги[11] съдържат съвсем малко разпоредби за международния аспект на политиката на Съюза в областта на обществените поръчки, по-конкретно членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО. Тези разпоредби имат ограничен обхват и поради липсата на допълнителни указания възложителите не ги прилагат често.

(8)       Съгласно член 207 от ДФЕС общата търговска политика в областта на обществените поръчки трябва да се основава на единни принципи.

(9)       За осигуряване на по-висока степен на правна сигурност за икономическите оператори, възлагащите органи и възложителите от Съюза и от трети държави, международните задължения, които Съюзът е поел спрямо трети държави, за гарантиране на достъп до пазара на обществени поръчки следва да бъдат отразени в законодателството на ЕС, като по този начин ще се осигури ефективното им изпълнение. Комисията следва да издаде насоки за изпълнението на поетите от Съюза международни задължения за осигуряване на достъп до пазара. Тези насоки следва да бъдат осъвременявани редовно и да съдържат лесна за използване информация.

(10)     За постигането на целите за подобряване на достъпа на икономически оператори от ЕС до пазарите на обществени поръчки на определени трети държави, които сега са защитени чрез ограничителни мерки при възлагането на поръчки, и за запазване на равни конкурентни условия в рамките на единния европейски пазар е необходимо третирането на необхванатите от международните задължения на Съюза стоки и услуги от трети държави да бъде уеднаквено в целия Европейски съюз.

(11)     За тази цел правилата за произхода следва да бъдат определени така, че възлагащите органи и възложителите да знаят дали съответните стоки и услуги са обхванати от международните задължения на Европейския съюз. Произходът на дадена стока следва да се определя съгласно членове 22—26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността[12]. Съгласно посочения регламент стоките следва да бъдат смятани за съюзни стоки, когато са изцяло получени или произведени в Съюза. Стоките, в чието производство участие имат една или повече трети държави, следва да бъдат смятани за стоки с произход от държавата, в която са преминали последната си съществена икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий за производството. Произходът на дадена услуга следва да се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което я предоставя. Насоките по съображение 9 следва да се отнасят до практическото прилагане на правилата за произхода.

(12)     При поръчки с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро Комисията следва да преценява дали да дава одобрение на възлагащите органи и възложителите по смисъла на Директива [2004/17/EО, Директива 2004/18/EО и Директива [….] на Европейския парламент и на Съвета от [….]…. за възлагането на договори за концесия[13]] за отстраняване от процедурите по възлагане на поръчки на стоки и услуги, които не са обхванати от международните задължения на Европейския съюз.

(13)     За осигуряване на повече прозрачност възлагащите органи и възложителите, които възнамеряват да използват правомощията си по настоящия регламент, за да отстранят от процедурите за възлагане на поръчки офертите за стоки и/или услуги с произход извън Европейския съюз, при които стойността на необхванатите от международните задължения на Съюза стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата, следва да информират икономическите оператори за това в обявлението за поръчка, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз.

(14)     За да се осигури възможност на Комисията да решава по въпроса за отстраняването на стоки и услуги от трети държави, необхванати от международните задължения на Съюза, възлагащите органи и възложителите следва да уведомяват Комисията за своето намерение да отстранят тези стоки и услуги, като използват стандартен формуляр, който съдържа достатъчно информация за вземането на решение от страна на Комисията.

(15)     За поръчките с прогнозна стойност най-малко 5 000 000 евро Комисията следва да одобрява планираното отстраняване от процедурите на тези оферти, ако международното споразумение относно достъпа до пазара на обществени поръчки между Съюза и държавата, от която произхождат стоките и/или услугите, съдържа наложени от Съюза изрични ограничителни условия за достъпа до пазара за стоките и услугите, за които се планира отстраняване. Когато няма такова споразумение, Комисията следва да одобрява отстраняването, ако съответната трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки, водещи до липсата на значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава. Следва да се смята, че значителна степен на взаимност липсва, когато ограничителните мерки при възлагането на поръчки водят до тежка и трайна неравнопоставеност за съюзните икономически оператори, стоки и услуги.

(16)     Когато преценява дали липсва значителна степен на взаимност, Комисията следва да проучва, до каква степен законодателството в областта на обществените поръчки на съответната държава осигурява прозрачност съгласно международните норми в тази област и не допуска неравнопоставено третиране на съюзните икономически оператори, стоки и услуги. Освен това тя следва да проучва до каква степен публичните органи и/или отделните възложители поддържат или възприемат спрямо съюзните икономически оператори, стоки и услуги практики на неравнопоставено третиране.

(17)     Комисията следва да може да предотвратява възможното отрицателно въздействие на планирано отстраняване на оферти от процедурите по възлагане на поръчки чрез провеждане на търговски преговори със съответната държава. Следователно когато дадена държава започва преговори по същество със Съюза относно достъпа до пазарите на обществени поръчки и Комисията основателно смята, че има изгледи в близко бъдеще да бъдат прекратени ограничителните практики при възлагането на поръчки, Комисията следва да може да приеме акт за изпълнение, в който да постанови, че стоките и услугите от съответната държава следва да не бъдат отстранявани от процедурите по възлагане на поръчки за срок от една година.

(18)     Тъй като уреждането на достъпа на стоки и услуги от трети държави до пазара на обществени поръчки в Съюза е част от общата търговска политика, държавите членки или възлагащите органи и възложителите от тези държави членки следва да имат право да ограничават достъпа на стоки и услуги от трети държави до процедурите по възлагане на поръчки само чрез мерките, предвидени в настоящия регламент.

(19)     Като се има предвид, че за възлагащите органи и възложителите е по-трудно да оценяват разясненията на оферентите — при офертите за стоки и/или услуги с произход извън Европейския съюз, при които стойността на необхванатите от международните задължения стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките и услугите по офертата, — е целесъобразно да се осигури повече прозрачност при третирането на офертите с необичайно ниска цена. Като допълнение към разпоредбите на член 69 от Директивата за обществените поръчки и член 79 от Директивата за възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги възлагащите органи или възложителите, които възнамеряват да приемат оферта с необичайно ниска цена, следва да информират за това другите оференти в писмен вид, като посочват причините за необичайно ниската предложена цена или разходи. Това ще даде възможност на тези оференти да спомогнат за извършването на по-точна преценка, дали спечелилият оферент ще може да изпълни изцяло договора при условията, посочени в документацията по процедурата. Следователно тази допълнителна информация би допринесла за осигуряване на по-равнопоставени конкурентни условия на пазара на обществени поръчки на ЕС.

(20)     Комисията следва да може по своя инициатива или по искане на заинтересовани лица или държава членка да започне външно проучване на предполагаемите ограничителни практики, прилагани от трета държава при възлагането на поръчки. По-специално, следва да се отчита фактът, че Комисията е одобрила определен брой случаи на планирано отстраняване на стоките и услугите от трета държава съгласно член 6, параграф 2 от настоящия регламент. Тези проучвания следва да не засягат Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация[14].

(21)     Когато поради информацията, с която разполага, Комисията има основания да смята, че трета държава е възприела или поддържа ограничителна практика при възлагането на поръчки, тя следва да може да започне проучване. Ако съществуването на ограничителна практика при възлагането на поръчки в трета държава се потвърди, Комисията следва да прикани съответната държава да започне консултации, за да се подобрят възможностите за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки за икономическите оператори, стоките и услугите в съответната държава.

(22)     Ако консултациите със съответната държава не доведат до достатъчно подобрение на възможностите за участие в процедурите за възлагане на поръчки за икономическите оператори, стоките и услугите от ЕС, Комисията следва да предприеме целесъобразни ограничителни мерки.

(23)     Тези мерки може да включват задължително отстраняване на стоките и услугите от определени трети държави от процедурите по възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз или да предвиждат задължително наказателно увеличение на цената за офертите, в които се предлагат стоки или услуги с произход от съответната държава. За да се предотврати заобикалянето на тези мерки, може да се окаже необходимо отстраняването от процедурите на някои установени в Европейския съюз юридически лица, които са контролирани или притежавани от чуждестранни лица и които не извършат значими стопански дейности, имащи действителна пряка връзка с икономиката на съответната държава членка. Мерките следва да не бъдат несъразмерно строги спрямо ограничителните практики при възлагането на поръчки, в отговор на които се въвеждат.

(24)     Задължително е възлагащите органи и възложителите да имат достъп до широка гама от отговарящи на изискванията им висококачествени продукти на конкурентни цени. Следователно те следва да имат правото да не се съобразяват с мерките за ограничаване на достъпа на необхванати от международни задължения стоки и услуги, ако няма съюзни и/или обхванати от международни задължения стоки или услуги, които да отговарят на изискванията на възлагащия орган или възложителя за опазване на основни обществени интереси като човешкото здраве и безопасността, или ако прилагането на мерките би довело до несъразмерно голямо увеличение на цената или разходите по поръчката.

(25)     Когато възлагащите органи или възложителите прилагат неправилно изключенията от мерките за ограничаване на достъпа на необхванати от международни задължения стоки и услуги, Комисията следва да може да прилага корективния механизъм по член 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство[15] или по член 8 от Директива 92/13/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор[16]. Поради същата причина договорите, сключени с икономически оператор в нарушение на решенията на Комисията за планираните отстранявания, за които възлагащите органи или възложителите са подали уведомления, или при неспазване на мерките за ограничаване на достъпа на необхванати от международни задължения стоки и услуги, следва да бъдат обявявани за недействителни по смисъла на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[17].

(26)     С оглед на цялостната политика на Съюза по отношение на най-слабо развитите държави, уредена в Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции от 1 януари 2009 г. и в други актове, е целесъобразно стоките и услугите от тези държави да бъдат приравнени на съюзните стоки и услуги.

(27)     За да бъдат отразени в нормативната уредба на Европейския съюз международните задължения за осигуряване на достъп до пазара, поети в областта на обществените поръчки след приемането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, с които да изменя списъка на международните споразумения от приложението към настоящия регламент. Изключително важно е Комисията да провежда необходимите консултации в хода на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва своевременно да осигурява едновременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(28)     За да бъдат осигурени единни условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

(29)     За приемането на актове за изпълнение, с които се установяват стандартните формуляри за публикуване на обявления и се уреждат представянето на уведомления на Комисията и произходът на стоките или услугите, следва да се използва процедурата по консултиране. Тези актове не оказват нито финансово въздействие, нито въздействие върху естеството и обхвата на задълженията, произтичащи от настоящия регламент. Напротив, те са само от административен характер и служат за улесняване прилагането на разпоредбите на настоящия регламент.

(30)     Комисията следва да докладва най-малко веднъж на три години за изпълнението на настоящия регламент.

(31)     Съгласно принципа на пропорционалността за постигането на основната цел за определяне на обща външна политика в областта на обществените поръчки е необходимо и целесъобразно да се установят разпоредби за третирането на необхванатите от международните задължения на Европейския съюз стоки и услуги. Настоящият регламент за достъпа на икономически оператори, стоки и услуги от трети държави до пазарите на Съюза не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели в съответствие с член 5, трети параграф от Договора за Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I Общи разпоредби Член 1 Предмет и приложно поле

1.           С настоящия регламент се определят разпоредби за достъпа на стоки и услуги от трети държави до възлагането от страна на възлагащите органи и възложителите от Съюза на поръчки за извършване на строителство и/или строеж, доставка на стоки и предоставяне на услуги и се установяват процедури за подпомагане на преговорите за достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки в трети държави.

2.           Настоящият регламент се прилага за поръчките, обхванати от следните актове:

а)      Директива [2004/17/ЕО];

б)      Директива [2004/18/ЕО];

в)      Директива [201./… за възлагането на договори за концесия].

Настоящият регламент се прилага за възлагането на поръчки, при които стоките или услугите се доставят за нуждите на държавата, а не за препродажба с търговска цел или за производство на стоки или предоставяне на услуги за продажба с търговска цел.

Член 2 Определения

1.           За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)      „изпълнител на доставки“ е всяко физическо или юридическо лице, което предлага стоки на пазара;

б)      „изпълнител на услуги“ е всяко физическо или юридическо лице, което предлага на пазара изпълнението на строителство или строеж или на услуги;

в)      „възлагащ орган и възложител“ са възлагащ орган съгласно определението по [член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО и възложител съгласно определението по член 2 от Директива 2004/17/ЕО и членове 3 и 4 от Директива 20.. за възлагането на договори за концесия];

г)       „обхванати от международни задължения стоки или услуги“ са стоки или услуги, които са с произход от държава, с която Съюзът е сключил международно споразумение в областта на обществените поръчки, съдържащо задължения за осигуряване на достъп до пазара, и по отношение на които се прилага съответното споразумение; приложение І към настоящия регламент съдържа списък със съответните споразумения;

д)      необхванати от международни задължения стоки или услуги“ са стоки или услуги с произход от държава, с която Съюзът не е сключил международно споразумение в областта на обществените поръчки, съдържащо задължения за осигуряване на достъп до пазара, или съответно стоки или услуги с произход от държава, с която Съюзът е сключил международно споразумение, но спрямо които съответното споразумение не се прилага;

е)      „мярка“ е всеки закон, подзаконов нормативен акт, практика или съчетание от тях;

ж)     „заинтересовани лица“ са дружества, учредени съгласно законодателството на държава членка и с вписани седалище и адрес на управление, централно управление или основно място на стопанска дейност в Съюза, които са пряко заинтересовани от производството на стоки или предоставянето на услуги, подложени от трети държави на ограничителни мерки при възлагането на поръчки.

2.           За целите на настоящия регламент:

а)      терминът „държава“ може да се отнася както до държава, така и до отделна митническа територия, без това да e свързано със суверенитета ѝ;

б)      терминът „икономически оператор“ отразява едновременно понятията изпълнител на доставки и изпълнител на услуги;

в)      „оферент“ е икономически оператор, който е представил оферта;

г)       изпълнението на строителство и/или строеж по смисъла на [Директива 2004/17/ЕО, Директива 2004/18/ЕО и Директива 201./.. за възлагането на договори за концесии] се смята за предоставяне на услуга за целите на настоящия регламент;

д)      терминът „задължително наказателно увеличение на цената“ се отнася до задължението на възложителите да повишат (освен при определени изключения) цената на услугите и/или стоките с произход от определени трети държави, които са били предложени при процедура за възлагане на поръчка.

Член 3 Правила за произхода

1.           Произходът на дадена стока се определя съгласно членове 22—26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността[18].

2.           Произходът на дадена услуга се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което я предоставя. Смята се, че произходът на изпълнителя на услугата е:

а)      при физическите лица — от държавата, чийто гражданин е лицето или в която има право на постоянно пребиваване;

б)      при юридическите лица:

(1) ако услугата се предоставя по начин, различен от търговско присъствие в Съюза — от държавата, в която юридическото лице е учредено или е организирано по друг начин съгласно законодателството на тази държава и на чиято територия юридическото лице извършва значима стопанска дейност;

(2) ако услугата се предоставя чрез търговско присъствие в Съюза — от държавата членка, в която е установено юридическото лице и на чиято територия извършва значима стопанска дейност, създаваща действителна пряка връзка с икономиката на съответната държава членка;

За целите на точка 2 ако юридическото лице не извършва значима стопанска дейност, създаваща действителна пряка връзка с икономиката на съответната държава членка, се смята, че произходът на изпълнителя на услугата е произходът на физическото или юридическото лице, което притежава или контролира юридическото лице, предоставящо услугата.

Смята се, че предоставящото услугата юридическо лице е:

„притежавано“ от лица от дадена държава, ако над 50 % от собствения му капитал е действително притежаван от лица от тази държава, и „контролирано“ от лица от дадена държава, ако тези лица имат правата да назначават мнозинството от членовете на управителния му орган или законно да ръководят дейността му по друг начин.

3.           За целите на настоящия регламент стоките и услугите от държавите от Европейското икономическо пространство, които не са държави — членки на Европейския съюз, се третират като стоките и услугите с произход от държавите членки.

Глава ІІ Третиране на обхванати и необхванати от международни задължения стоки и услуги и оферти с необичайно ниска цена Член 4 Третиране на обхванати от международни споразумения стоки и услуги

При възлагането на поръчки за изпълнение на строителство и/или строеж, доставки на стоки или предоставяне на услуги възлагащите органи и възложителите третират обхванатите от международни задължения стоки и услуги по същия начин, както стоките и услугите с произход от Европейския съюз.

Стоките и услугите с произход от най-слабо развитите държави по приложение І към Регламент (ЕО) № 732/2008 се третират като обхванати от международни задължения стоки и услуги.

Член 5 Разпоредби за достъпа на необхванати от международни задължения стоки и услуги

Комисията може да предприема ограничителни мерки спрямо необхванатите от международни задължения стоки и услуги:

a)           по искане на отделни възложители — съгласно разпоредбите на член 6;

б)           съгласно разпоредбите на членове 10 и 11.

Член 6 Оправомощаване на възлагащите органи и възложителите да отстраняват необхванати от международни задължения стоки и услуги

1.           По искане на възлагащите органи или възложителите Комисията преценява дали да одобри — за поръчките с прогнозна стойност от най-малко 5 000 000 евро без данък върху добавената стойност (ДДС) — отстраняване от процедурите по възлагане на поръчки на офертите, с които се предлагат стоки и услуги с произход извън Съюза, ако стойността на необхванатите от международни задължения стоки или услуги надвишава 50 % от общата стойност на стоките или услугите по офертата, при посочените по-долу условия.

2.           Когато възлагащите органи или възложителите възнамеряват да поискат отстраняване на определени оферти от процедури по възлагане на поръчки въз основа на параграф 1, те посочват това в обявлението за поръчката, което публикуват съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО, член 42 от Директива 2004/17/ЕО или член 26 от Директивата за възлагането на договори за концесия.

Възлагащите органи и възложителите изискват от оферентите да представят информация за произхода и стойността на стоките и/или услугите, предложени в офертата. Те приемат собственоръчните декларации като предварително доказателство, че офертите не може да бъдат отстранени съгласно параграф 1. Възлагащият орган може по всяко време на процедурата да поиска от даден оферент да представи цялата необходима документация или част от нея, когато това изглежда необходимо за осигуряване на правилното протичане на процедурата. Комисията може да приема актове за изпълнение, с които да установява стандартните формуляри за декларациите за произхода на стоките и услугите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.

Когато възлагащите органи и възложителите получават оферти, които отговарят на условията по параграф 1 и за които те възнамеряват да поискат отстраняване поради тази причина, те уведомяват Комисията. По време на процедурата за уведомяване възлагащите органи и възложителите могат да продължат разглеждането на офертите.

Уведомлението се изпраща по електронен път чрез стандартен формуляр. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на стандартните формуляри. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3. Стандартният формуляр съдържа следната информация:

а)      наименование и данни за контакт на възлагащия орган или възложителя;

б)      описание на обекта на поръчката;

в)      име или наименование и данни за контакт на икономическия оператор, за чиято оферта се планира отстраняване;

г)       информация за произхода на икономическия оператор, стоките и/или услугите и стойността им.

Комисията може да поиска допълнителна информация от възлагащия орган или възложителя.

Информацията се представя в срок от осем работни дни, който започва да тече от първия работен ден след датата на получаване на искането за допълнителна информация. Ако в този срок Комисията не получи исканата информация, срокът по параграф 3 се спира, докато Комисията получи информацията.

3.           За поръчките по параграф 1 Комисията приема акт за изпълнение за одобряване на планираното отстраняване в срок от два месеца, който започва да тече от първия работен ден след датата на получаване на информацията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2. Този срок може да бъде удължен еднократно с най-много два месеца в определени случаи с надлежно обосновани мотиви, по-специално ако информацията, която се съдържа в уведомлението или в приложените към него документи, е непълна или неточна, или ако представените факти претърпят значителни промени. Ако след изтичането на двумесечния срок или на съответния удължен срок Комисията не е приела решение за одобряване или отхвърляне на отстраняването, се смята, че тя е отхвърлила отстраняването.

4.           Когато приема актовете за изпълнение съгласно параграф 3, Комисията одобрява планираното отстраняване в следните случаи:

а)      когато международното споразумение за достъпа до пазара в областта на обществените поръчки между Съюза и държавата, от която произхождат стоките и/или услугите, съдържа наложени от Съюза изрични ограничителни условия за достъпа до пазара за стоките и услугите, за които се планира отстраняване;

б)      когато няма споразумение по буква а) и третата държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки, поради което липсва значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава.

За целите на буква б) се смята, че значителна степен на взаимност липсва, когато ограничителните мерки при възлагането на поръчки водят до тежка и трайна неравнопоставеност за съюзните икономически оператори, стоки и услуги.

При приемането на актове за изпълнение съгласно параграф 3 Комисията не одобрява планирано отстраняване, когато то би довело до неспазване на задълженията за осигуряване на достъп до пазара, които Съюзът е поел в международните си споразумения.

5.           Когато преценява дали липсва значителна степен на взаимност, Комисията проучва следните аспекти:

а)      до каква степен законодателството в областта на обществените поръчки на съответната държава осигурява прозрачност съгласно международните норми в тази област и не допуска неравнопоставено третиране на съюзните икономически оператори, стоки и услуги;

б)      до каква степен публичните органи и/или отделните възложители поддържат или възприемат спрямо съюзните икономически оператори, стоки и услуги практики на неравнопоставено третиране.

6.           Преди да вземе решение по параграф 3, Комисията изслушва засегнатите оференти.

7.           Възлагащите органи и възложителите, които са отстранили от процедура по възлагане на поръчка определени оферти съгласно параграф 1, посочват това в обявлението за възложена поръчка, което публикуват съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО, член 42 от Директива 2004/17/ЕО или член 27 от Директивата за възлагане на договори за концесия. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на стандартните формуляри за обявленията за възложени поръчки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.

8.           Параграф 1 не се прилага, когато Комисията е приела акт за изпълнение за осигуряване на временен достъп за стоките и услугите от държава, която е в процес на преговори по същество със Съюза съгласно член 9, параграф 4.

Глава ІІІ Разпоредби за офертите с необичайно ниска цена Член 7 Оферти с необичайно ниска цена

Когато съгласно член 69 от Директивата за обществените поръчки или член 79 от Директивата за възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги възлагащият орган или възложителят възнамерява, след като са проверили разясненията на оферента, да приемат оферта с необичайно ниска цена, в която се предлагат стоки и/или услуги с произход извън Съюза и по която стойността на необхванатите от международни задължения стоки или услуги надхвърля 50 % от общата стойност на стоките или услугите, той информира за това другите оференти в писмен вид, като посочва причините за необичайно ниската предложена цена или разходи.

Възлагащият орган или възложителят може да не оповести определени сведения, ако оповестяването им би възпрепятствало правоприлагането, ако по друг начин противоречи на обществения интерес, ако би увредило законните търговски интереси на икономическите оператори — публични или частни, или ако може да засегне лоялната конкуренция между тях.

Глава ІV Проучване от страна на Комисията, консултации и мерки за временно ограничаване на достъпа на необхванати от международни задължения стоки и услуги до пазара на обществени поръчки на ЕС Член 8 Проучване във връзка с достъпа на съюзните икономически оператори, стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки в трети държави

1.           Когато Комисията смята, че това е в интерес на Съюза, тя може по всяко време по своя инициатива или при искане от заинтересовани лица или държава членка да започне външно проучване на предполагаемите ограничителни мерки, прилагани от трета държава при възлагането на поръчки.

По-конкретно, Комисията взема предвид дали са били одобрени планирани отстранявания съгласно член 6, параграф 3 от настоящия регламент.

Ако бъде започнато проучване, Комисията публикува обявление в Официален вестник на Европейския съюз, с което приканва заинтересованите лица и държавите членки да предоставят на Комисията цялата значима информация в определен срок.

2.           Проучването по параграф 1 се извършва въз основа на критериите по член 6.

3.           Комисията преценява дали съответната трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки въз основа на информацията, предоставена от заинтересованите лица и държавите членки, и/или доказателствата, събрани от Комисията при проучването ѝ, а заключението трябва да бъде направено в срок от девет месеца от започването на проучването. В определени случаи с надлежно обосновани мотиви този срок може да бъде удължен с три месеца.

4.           Когато в резултат на външното проучване Комисията заключи, че съответната трета държава не поддържа предполагаемите ограничителни мерки при възлагането на поръчки, Комисията приема решение за приключване на проучването. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

Член 9 Консултации с трета държава

1.           Когато в резултат на проучване бъде установено, че трета държава поддържа ограничителни мерки при възлагането на поръчки, и ако Комисията смята, че това ще бъде в интерес на ЕС, тя приканва съответната държава да започне консултации с нея с цел да се осигури възможност за съюзните икономически оператори, стоки и услуги да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки в тази държава при условия, които не са по-неблагоприятни от осигурените условия за националните икономически оператори, стоки и услуги на държавата, както и с цел да се гарантира прилагането на принципите на прозрачност и равнопоставено третиране.

Ако съответната държава отклони поканата за започване на консултации, при приемането на актовете за изпълнение по член 10 за ограничаване на достъпа на стоките и услугите с произход от тази държава Комисията взема решение въз основа на наличните доказателства.

2.           Ако съответната държава е страна по Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация (СТО) или е сключила търговско споразумение с ЕС, което съдържа разпоредби за обществените поръчки, Комисията следва предвидените в това споразумение механизми за консултиране и/или процедури за уреждане на спорове, когато ограничителните практики са свързани с поръчки, обхванати от задълженията за осигуряване на достъп до пазара, поети от съответната държава по отношение на Съюза.

3.           Когато след започването на консултации съответната държава предприеме задоволителни корективни мерки, но без да поема нови задължения за осигуряване на достъп до пазара, Комисията може да спре или приключи консултациите.

Комисията наблюдава прилагането на тези корективни мерки, при необходимост въз основа на периодично представяна информация, която тя може да поиска от съответната трета държава.

Когато корективните мерки, предприети от съответната трета държава, бъдат отменени, спрени или неправилно прилагани, Комисията може:

i) да възобнови или започне отначало консултациите със съответната трета държава; и/или

ii) да приеме актове за изпълнение съгласно член 10, с които да ограничи достъпа на стоки и услуги с произход от съответната трета държава.

Актовете за изпълнение по настоящия параграф се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

4.           Когато след започването на консултациите изглежда, че най-подходящото средство за прекратяване на дадена ограничителна практика при възлагането на поръчки е сключването на международно споразумение, преговорите се извършват съгласно разпоредбите на членове 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ако дадена държава е в процес на преговори по същество с Европейския съюз по въпроса за достъпа до пазара в областта на обществените поръчки, Комисията може да приеме акт за изпълнение, в който да предвиди, че стоките и услугите от съответната държава не може да бъдат отстранявани от процедурите по възлагане на поръчки съгласно член 6.

5.           Комисията може да приключи консултациите, ако съответната държава поеме международни задължения, договорени със Съюза под една от следните форми:

а)      присъединяване към Споразумението за държавните поръчки на СТО;

б)      сключване на двустранно споразумение със Съюза, което съдържа задължения за осигуряване на достъп до пазара на обществени поръчки; или

в)      разширяване на задълженията за осигуряване на достъп до пазара, поети съгласно Споразумението за държавните поръчки на СТО или съгласно двустранно споразумение, сключено със Съюза в тази рамка.

Консултациите може да бъдат приключени и в случаите, когато ограничителните мерки при възлагането на поръчки все още са в сила към момента на поемане на тези задължения, ако включват подробни разпоредби за постепенното прекратяване на тези практики.

6.           Ако консултациите с трета държава не доведат до задоволителни резултати в срок от 15 месеца от започването им, Комисията ги прекратява и обмисля приемането съгласно член 10 на актове за изпълнение за ограничаване на достъпа на стоките и услугите с произход от съответната трета държава.

Член 10 Приемане на мерки за ограничаване на достъпа на необхванати от международни задължения стоки и услуги до пазара на обществени поръчки на ЕС

1.           Когато при проучване по член 8 и след прилагането на процедурата по член 9 бъде установено, че приетите или поддържаните от трета държава ограничителни мерки при възлагането на поръчки водят до липса на значителна степен на взаимност при отварянето на пазара между Съюза и съответната трета държава съгласно член 6, Комисията може да приеме актове за изпълнение за временно ограничаване на достъпа на необхванатите от международни задължения стоки и услуги с произход от съответната трета държава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

2.           Приеманите съгласно параграф 1 мерки може да бъдат под следните форми:

а)      отстраняване на офертите, при които стойността на необхванатите от международни задължения стоки или услуги с произход от държавата, приемаща или поддържаща ограничителна практика при възлагането на поръчки, надвишава 50 % от общата стойност на стоките или услугите по офертата; и/или

б)      задължително наказателно увеличение на цената за тази част от офертата, в която се предлагат необхванатите от международни задължения стоки или услуги с произход от държавата, възприемаща или поддържаща ограничителна практика при възлагането на поръчки.

3.           Приеманите съгласно параграф 1 мерки може да бъдат ограничени по-конкретно до:

а)      обществените поръчки от страна на определени категории възлагащи органи или възложители;

б)      обществените поръчки за определени категории стоки или услуги;

в)      обществените поръчки, които надвишават определени граници или са в рамките им.

Член 11 Отмяна или спиране на прилагането на мерките

1.           Когато Комисията смята, че основанията за приемане на мерките по член 9, параграф 4 и член 10 вече не се прилагат, Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който:

а)      отменя мерките; или

б)      спира прилагането на мерките за срок до една година.

За целите на буква б) прилагането на мерките може да бъде подновено по всяко време от Комисията чрез акт за изпълнение.

2.           Актовете за изпълнение по настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.

Член 12 Предоставяне на информация на оферентите

1.           Когато възлагащите органи и възложителите провеждат процедура за възлагане на поръчка, спрямо която важат ограничителни мерки, приети съгласно член 10 или подновени съгласно член 11, те посочват това в обявлението за поръчката, което публикуват съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО или член 42 от Директива 2004/17/ЕО. Комисията приема актове за изпълнение, с които установява стандартните формуляри съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.

2.           Когато отстраняването на дадена оферта се основава на прилагането на мерките, приети съгласно член 10 или подновени съгласно член 11, възлагащите органи или възложителите информират неуспелите оференти.

Член 13 Изключения

1.           Възлагащите органи и възложителите могат да решат да не прилагат мерките по член 10 по отношение на дадена процедура за възлагане на поръчка, ако:

а)      няма съюзни и/или обхванати от международни задължения стоки или услуги, които отговарят на изискванията на възлагащия орган или възложителя; или

б)      прилагането на мерките би довело до несъразмерно голямо увеличение на цените или разходите по поръчката.

2.           Когато възлагащ орган или възложител възнамерява да не прилага мерки, приети съгласно член 10 или подновени съгласно член 11, той посочва това в обявлението за поръчката, което публикува съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО или член 42 от Директива 2004/17/ЕО. Той уведомява Комисията в срок от десет календарни дни от публикуването на обявлението за поръчката.

Уведомлението се изпраща по електронен път чрез стандартен формуляр. Комисията приема актове за изпълнение, с които установява стандартните формуляри за обявленията за поръчки и уведомленията съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 3.

Уведомлението съдържа следната информация:

а)      наименование и данни за контакт на възлагащия орган или възложителя;

б)      описание на обекта на поръчката;

в)      информация за произхода на икономическия оператор, стоките и/или услугите, които ще бъдат допуснати до участие;

г)       основанието за решението да не се прилагат ограничителните мерки и подробно представяне на мотивите за прилагането на изключението;

д)      всякаква друга информация според случая, която възлагащият орган или възложителят смята за полезна.

Комисията може да поиска допълнителна информация от съответния възлагащ орган или възложител.

3.           Когато възлагащ орган или възложител провежда процедура без предварително публикуване на обявление за поръчка съгласно член 31 от Директива 2004/18/ЕО или член 40, параграф 3, точка 2 от Директива 2004/17/ЕО и реши да не прилага мярка, приета съгласно член 10 или подновена съгласно член 11 от настоящия регламент, той посочва това в обявлението за възложена поръчка, което публикува съгласно член 35 от Директива 2004/18/ЕО или член 43 от Директива 2004/17/ЕО, и уведомява Комисията в срок от десет календарни дни след публикуването на обявлението за възложена поръчка.

Уведомлението се изпраща по електронен път чрез стандартен формуляр. Комисията приема актове за изпълнение, с които установява стандартните формуляри за обявленията за поръчки и уведомленията съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 17, параграф 2. Уведомлението съдържа следната информация:

а)      наименование и данни за контакт на възлагащия орган или възложителя;

б)      описание на обекта на поръчката;

в)      информация за произхода на икономическия оператор, стоките и/или услугите, допуснати до участие.

г)       основанието за решението да не се прилагат ограничителните мерки и подробно представяне на мотивите за прилагане на изключението;

д)      всякаква друга информация според случая, която възлагащият орган или възложителят смята за полезна.

Глава V Делегирани и изпълнителни правомощия, представяне на доклади и окончателни разпоредби Член 14

Изменения на приложението

На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове съгласно член 14, с които се изменя приложението, за да бъде отразено сключването на нови международни споразумения от Съюза в областта на обществените поръчки.

Член 15 Упражняване на делегираните правомощия

1.           Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.           Делегираните правомощия по член 14 се предоставят на Комисията за неопределен срок, считано от [дата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.           Делегираните правомощия по член 14 може да бъдат отменени по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за отмяна се прекратяват посочените в него делегирани правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет съгласно настоящия член, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът е представил възражение срещу него в срок от два месеца от отправянето на уведомление до Европейския парламент и Съвета за съответния акт или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигнат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 16 Изпълнение

1.           При неправилно прилагане на изключенията по член 13 от страна на възлагащите органи и възложителите Комисията може да приложи корективния механизъм по член 3 от Директива 89/665/ЕИО или член 8 от Директива 92/13/ЕИО.

2.           Договорите, които са били сключени с икономически оператор в нарушение на актовете за изпълнение на Комисията, приети съгласно член 6 вследствие на изпратено от възлагащите органи или възложителите уведомление за планирано отстраняване на оферти от дадена процедура, или в нарушение на мерките, приети съгласно член 10 или подновени съгласно член 11, се обявяват за недействителни по смисъла на Директива 2007/66/ЕО.

Член 17 Процедура на комитета

1.           Комисията се подпомага от Консултативния комитет за обществени поръчки, създаден с Решение 71/306/ЕИО на Съвета[19], и от комитета, създаден по член 7 от Регламента за пречките за търговията[20]. Това са комитети по смисъла на член 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 и компетентен е комитетът, създаден с Регламента за пречките за търговията.

3.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011 и компетентен е комитетът, създаден с Решение 71/306/ЕИО на Съвета.

Член 18 Поверителност

1.           Получената в съответствие с настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана.

2.           Нито Комисията, нито Съветът, нито Европейският парламент, нито държавите членки, нито техните служители имат право да разкриват поверителна информация, получена съгласно настоящия регламент, без изрично разрешение от предоставилото информацията лице.

3.           Предоставилото информацията лице може да поиска тя да бъде третирана като поверителна информация и да бъде придружена от съкратено изложение с неповерителен характер или да бъдат посочени причините, поради които не може да бъде представено съкратено изложение.

4.           Ако се окаже, че поверителното третиране на дадена информация не е оправдано и ако предоставилото информацията лице не желае нито да я оповести публично, нито да разреши разкриването ѝ в обобщен или съкратен вид, въпросната информация може да не бъде взета предвид.

5.           Разпоредбите на параграфи 1—5 не изключват разкриването на обща информация от страна на органите на Съюза. При такова разкриване трябва да се отчита законният интерес на заинтересованите лица, техните служебни тайни да не бъдат разкрити.

Член 19 Представяне на доклади

В срок до 1 януари 2017 г. и най-малко веднъж на всеки три години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането му и за напредъка по предприетите съгласно регламента международни преговори относно достъпа на икономическите оператори от ЕС до процедурите по възлагане на обществени поръчки в трети държави. За тази цел по искане на Комисията държавите членки ѝ представят необходимата информация.

Член 20 Отмяна

Членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО се отменят от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Член 21 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 60-ия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 21.3.2012 година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на международните споразумения, които Съюзът е сключил в областта на обществените поръчки и които съдържат задължения за осигуряване на достъп до пазара

Многостранно споразумение:

- Споразумение за държавните поръчки (OВ L 336, 23.12.1994 г.)

Двустранни споразумения:

- Споразумение за свободна търговия между Европейската общност и Мексико (OВ L 276, 28.10.2000 г., L 157, 30.6.2000 г.)

- Споразумение между Европейската общност и Швейцарската конфедерация по някои аспекти на държавните поръчки (OВ L 114, 30.4.2002 г.)

- Споразумение за свободна търговия между Европейската общност и Чили (OВ L 352, 30.12.2002 г.)

- Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Бивша югославска република Македония, от друга страна (OВ L 87, 20.3.2004 г.)

- Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Хърватия, от друга страна (OВ L 26, 28.1.2005 г.)

- Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (OВ L 345, 28.12.2007 г.)

- Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна (OВ L 107, 28.4.2009 г.)

- Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (OВ L 127, 14.5.2011 г.)

[1]                      Членове 58 и 59 от Директива 2004/17/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (Директива за обществените поръчки в сектора на комуналните услуги).

[2]               Директива 2004/18/ЕО — за т.нар. класически сектори, и Директива 2004/17/ЕО — за възложителите, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (OВ L 134, 30.4.2004 г., съответно стр. 1 и стр. 114).

[3]               СОМ(2011) 895 окончателен и COM(2011) 896 окончателен.

[4]               Освен отговорите по интернет бяха получени и писмени становища.

[5]               Подход А: от възлагащите органи и възложителите от ЕС да се изисква по принцип да отстраняват стоките, услугите и предприятията от трети държави, които не са обхванати от международните задължения на ЕС.

[6]               Подход Б: възлагащите органи и възложителите от ЕС да имат правото да решават дали да отстраняват стоките, услугите и предприятията от трети държави, които не са обхванати от международните задължения на ЕС, след като уведомят Комисията. Освен това според този подход се предвижда на Комисията да се осигури специално средство за провеждане на проучвания относно достъпа на пазара на стоките, услугите и предприятията от ЕС и за налагане на ограничителни мерки за стоките и услугите с произход извън ЕС, когато за съюзните стоки, услуги и предприятия не е осигурен достатъчен достъп до пазарите на обществени поръчки на тези държави.

[7]               COM(2011) 897 окончателен.

[8]               OВ C […], […] г., стр. […].

[9]               OВ C […], […] г., стр. […].

[10]             ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

[11]             ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

[12]             ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

[13]             OВ L….

[14]             ОВ L 349, 31.12.1994 г.

[15]             ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 33.

[16]             ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 14.

[17]             ОВ L 335, 20.12.2007 г., стр. 31.

[18]             ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

[19]             ОВ L 185, 16.8.1971 г., стр. 15.

[20]             ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 71.