6.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/35

1.1

Финансовата криза застигна предприятията. Преодоляването ѝ в интерес на всички засегнати от нея групи, инвеститори, работодатели, работници, региони (подход на участие на множество заинтересовани страни) изисква съвместни усилия и цели, които се възприемат като общи (напр. дългосрочно развитие на предприятието), и наличие на функциониращ социален диалог, който се развива в климат на доверие, както и положителна нагласа. ЕИСК би искал да насърчи възприемането на нови подходи в тази област, включително по отношение на европейската рамка за корпоративно управление („Corporate Governance“).

1.2

ЕИСК е убеден, че „доброто“, а в този смисъл и „устойчиво“ корпоративно управление трябва да се опира на утвърдилите се на вътрешния пазар правни структури и практики на участие на работниците посредством информиране, консултиране и, където е възможно, участие във вземането на решения.

1.3

Така устойчивостта би трябвало да възникне посредством съчетаване на икономическа ефективност със социални и екологични цели. Предпоставка за това е предприятието да се разбира като институция, в която различните заинтересовани страни си сътрудничат и всички участници се стремят съвместно към дългосрочна корпоративна перспектива, икономическа конкурентоспособност и социален баланс и ориентират действията си в тази насока. Ето защо ЕИСК поставя на дневен ред в корпоративното управление концепцията за „устойчивото предприятие“. Това означава също „гласът“ на работниците да се зачита при вземането на корпоративни решения.

1.4

Предприятията могат да бъдат успешно управлявани с помощта на тази концепция, при положение че управлението им се основава на принципа на „справедливи отношения“ между работници, мениджмънт и собственици и по този начин на всички заинтересовани страни се разкриват сигурни възможности за организиране на прехода по целесъобразен начин и като се решават проблемите, без да се накърнява управленското право на мениджмънта. За тази цел вече е на разположение набор от инструменти за задължително участие на представители на работниците на национално и европейско равнище, които би трябвало ефективно да се използват. Доказано е, че по този начин именно в кризисни времена преструктурирането на предприятията може да се осъществява и предвижда по-добре.

1.5

Според ЕИСК, за да може представеният образец да се наложи и утвърди на практика, европейската политика следва, в рамките на своите правомощия за изграждане на вътрешния пазар, да създаде съответни стимули и да подобри необходимата за това европейска правна рамка, без да се засягат националните правомощия. Във връзка с това ЕИСК оправя предложения съществуващото европейско основно право на участие на работниците да бъде транспонирано в националното законодателство и да бъде уредено по-добре в европейското законодателство.

1.6

За тази цел възможностите за участие на работниците в стратегическото ориентиране на предприятията би трябвало да присъстват като общовалиден елемент навсякъде в европейското дружествено право, което според плановете на Европейската комисия предстои да бъде доразвито в близко бъдеще. Освен това би трябвало разпоредбите за задължително участие на работниците да бъдат консолидирани и отразени повсеместно в правото на ЕС въз основа на достигнатите стандарти, както и да се хармонизират по-специално дефинициите за информация, консултиране и участие.

1.7

Резолюцията на ЕП от 15.1.2013 г. бележи нов засега етап на този дебат. Приета с голямо мнозинство, в нея се оправя призив и за правна рамка с минимални стандарти при преструктурирания, така че да се сведе до минимум социалната и икономическата цена и да се насърчава предвиждането. Те би трябвало да включват, наред с останалото, задължения за стратегическо планиране, както и за превантивни стъпки в образованието и обучението, мерки, целящи запазването на работни места и работна ръка при преструктурирания, както и разпоредби, които насърчават предприятията в случай на преструктурирания да взаимодействат превантивно с регионални органи (напр. администрация, бюра по труда) и с местни вериги за доставки.

2.1

В настоящото становище ЕИСК желае да покаже как предприятия и инвеститори могат, заедно със своите работници, да намерят балансирани и устойчиви решения за излизане от финансовата и икономическа криза и за преодоляване на измененията на климата. Освен това се посочва от какви обществени и правни рамкови условия се нуждаят всички тези участници и в кои отношения трябва да бъде подобрена също и европейската законодателна рамка при надлежно зачитане на многообразието от ситуации и различните уредби, които съществуват на национално равнище.

2.2

Управление на предприятията, ориентирано към дългосрочно развитие, се гради върху правно гарантиран, основан на взаимно доверие диалог между мениджмънт и работници. Според ЕИСК в това отношение съществува залегнал дълбоко в историята на европейската интеграция политически консенсус между правителства, социални партньори и гражданско общество. Задължителното участие на работниците в икономическата дейност е неотменен елемент на обществено отговорното икономическо управление, както се постановява и в редица европейски директиви. Хиляди представители на заинтересованите страни в дружествата и предприятията в Европа, както и близо 17 000 представители на заинтересованите страни в около 1 000 европейски работнически съвета показват, че този принцип на управление на предприятията, ориентирано към участието, се осъществява на практика.

2.3

Различни европейски правни източници, създадени през различни исторически периоди отразяват този политически консенсус: правото на ЕС изисква информиране и консултиране на работниците и служителите не само на национално (1), включително и в областта на МСП, но и на транснационално равнище (2), където освен това се използва и евентуалното участие на работниците на равнище предприятие, което е стандартно изискване в европейските дружества (ЕД) и в европейските кооперативни дружества (ЕКД) (3). Многобройни други директиви на ЕС (4), включително в областта на здравословните и безопасни условия на труд, както и на европейското дружествено право предвиждат информиране и консултиране. Член 27 от Хартата на основните права на ЕС издига индивидуалното право на информиране и консултиране в задължителна съставна част на общностното право. Следователно задължителното участие на работниците в икономическата дейност несъмнено е превърнато в неотменен елемент на правната структура на европейската демокрация.

2.4

Необходимо е този утвърден и ефикасен в икономическото ежедневие ресурс да се укрепва в интерес на икономическия успех, но също така и най-вече в интерес на социалното сближаване в Европа с цел преодоляване на настоящата криза. Защото предприятията, които съществуват не само за инвеститорите си, а трябва да дават и принос за обществото, днес са поставени във все по-несигурни рамкови условия:

2.5

Всичко това прави очевидна необходимостта от коректив срещу накърняването на корпоративните ценности поради мислене в краткосрочна перспектива. Наложително е пред европейската политика да се очертаят пътища за преодоляване на преобладаващия понастоящем подход на едностранна прозрачност на предприятията спрямо техните акционери чрез едно по-широко разбиране за предприятието като „устойчиво предприятие“, което е в интерес на дългосрочното корпоративно развитие (5).

2.6

Преодоляване на кризи, дългосрочно ориентиране, добро управление на предприятията, способност за иновации и основано на взаимно доверие сътрудничество между работодатели и работници на базата на задължителни права на участие са елементи на един и същи контекст за бъдещето на Европа. ЕИСК предлага концепцията за „устойчиво предприятие“ да залегне и да бъде насърчавана като нов водещ модел в европейската политика. По този начин ще се разкрият нови хоризонти за законодателство, както и за корпоративни и политически мерки, за да се дадат на действащите в практиката заинтересовани лица мотивация и ориентация за прилагане на устойчиво корпоративно управление. Необходимо е да има единомислие относно елементите на „устойчивото предприятие“. Тяхното конкретно прилагане трябва да отговаря на съответната ситуация във всяко предприятие. Прилагането им в практиката ще бъде различно в отделните страни.

3.1

Водещият модел на „устойчиво предприятие“ (6) дава възможност за прилагане на насоките на европейската политика във всеобхватен метод за управление на предприятията, в който целите за икономическа ефективност се съчетават в съгласувана концепция със социалните и екологичните цели. „Устойчивото предприятие“ се гради върху виждането, че предприятията са „социални организации“, в които се зачита „гласът“ на работниците. По този начин корпоративните решения стават по-предвидими за двете страни, а също и за клиентите. Те са по-слабо уязвими спрямо външни интервенции, насочени единствено към краткосрочни очаквания за печалба.

3.2

„Устойчивото предприятие“ може да бъде описано с помощта на следните основни елементи (7):

3.3

„Устойчивото предприятие“ може да функционира успешно, само ако следва специфичен принцип на ръководство: принципа на „справедливи отношения“ (fair relationship), съгласно който всички заинтересовани страни (мениджъри, представители на работниците, инвеститори и съответните региони) получават възможност да участват в промените, извършвани в предприятията, целенасочено и със стремеж към разрешаване на проблемите, без да се накърнява правото на управление на мениджмънта. По този начин именно в кризисни времена преструктурирането може да се осъществява по-успешно и проактивно.

3.4

Принципът на „справедливите отношения“ при продажби и придобивания се основава на обвързващи споразумения между засегнатите страни относно дългосрочните бизнес перспективи и социалното измерение и гарантира, доколкото е възможно, запазването на местонахождението и работните места на предприятието. При купуване или продажба на предприятия и/или на части от предприятия отвъд националните граници и при преструктурирания, като основа се използват следните аспекти:

3.5

Осъществяването на „устойчивото предприятие“ и задължителното участие на представителите на работниците посредством информиране, консултиране и, там където е възможно, участие в ръководни органи на предприятието на национално и транснационално равнище, вървят ръка за ръка. В този смисъл опитът показа също, че страни със силни права на участие на работниците и добре функциониращи отношения между социалните партньори излязоха от кризата по-успешно, отколкото други. Условие за тяхното използване за целите на дългосрочното развитие на предприятията е европейската политика, в рамките на своите правомощия за изграждане на вътрешния пазар, да въведе съответните стимули и правни задължения в рамките на корпоративното управление.

4.1.1

Трудът, инвестициите и предприемачеството в Европа трябва да се рентират. „Устойчивото предприятие“ предлага подходящия модел в това отношение. То преследва в еднаква степен дългосрочни икономически, социални и екологични цели. Такова предприятие се управлява съгласно принципа на „справедливите отношения“, при който промените се възприемат като предизвикателна и носеща ползи предприемаческа задача, а социалните придобивки и права на работниците не се поставят под въпрос.

4.1.2

Според ЕИСК от европейската политика се изисква и занапред да укрепва основата на взаимодействието на най-важните групи в икономиката. Комитетът би приветствал нови инициативи на Комисията с цел адаптиране към реалностите на европейския единен пазар и укрепване на правата на работниците и на техните представителства, като се надгражда върху постигнатите в Европа стандарти за участие на работниците. Това включва и законодателни инициативи, насочени към подобряване на рамката за действие при практическото прилагане на новия водещ модел.

4.1.3

Предприятия, в които се практикува принципът на „справедливи отношения“, са в състояние особено добре да предвиждат и осъществяват структурните промени. Ето защо икономическият разум също повелява да се засилва участието на работниците в осъществяването и предвиждането на промените. За тази цел е необходимо да бъде усъвършенствана европейската правна рамка. В духа на стратегията на ЕС за устойчиво развитие „Европа 2020“ такива мерки биха насърчили взаимодействието на най-важните групи от икономиката в интерес на европейската демокрация и на успешната конкурентоспособност на европейската икономика.

4.2.1

Европейското дружествено право се развива постоянно, с цел подобряване на свободата на установяване и на мобилността на предприятията в рамките на единния пазар. Все по-често се създават правила за управление на предприятията (корпоративно управление) на европейско равнище. ЕИСК е на мнение, че европейската политика трябва да отреди еднакъв статут на действията на всички основни икономически участници (предприятия, инвеститори и работници) на национално и транснационално равнище (9). Оповестената от Европейската комисия проверка за пригодност на европейските директиви относно задължителното участие на работниците не бива да служи като оправдание за пропуснати важни политически инициативи. В този контекст ЕИСК се присъединява към виждането на Европейския парламент, че са нужни нови политически усилия, с цел укрепване на възможностите за участие на работниците на транснационално равнище на работното място и в предприятието.

4.2.2

Във връзка с това, според ЕИСК е необходимо основното европейско право на участие на работниците да бъде транспонирано в националното законодателство, както и да бъде по-добре уредено в европейското законодателство; по-специално разпоредбите в европейското законодателство относно задължителното участие на работниците следва да се консолидират въз основа на вече постигнатото (10).

4.2.3

Подобни мерки биха подобрили европейската правна рамка. Би станало по-лесно да се инвестира, произвежда и работи в Европа. Ето защо ЕИСК изрично приветства тези препоръки и очаква европейските институции в скоро време да предприемат стъпки за осъществяване на тези предложения.

4.2.4

ЕИСК се застъпва за консолидиране на разпоредбите относно участието на работниците в цялото законодателство на ЕС, като се отчита естеството на различните засегнати въпроси. По отношение на съдържанието на тези права, за референция трябва да служат следните правни актове: преразгледаната директива 2009/38/ЕО относно европейския работнически съвет (по-специално по отношение на определението за информиране и консултиране, както и структурните промени), Рамковата директива 2002/14/ЕО за участие на работниците в европейското дружество (във връзка с участието на работници в ръководните органи на предприятията).

4.2.5

ЕИСК е на мнение, че при всички тези мерки европейското законодателство следва да гарантира и укрепва съществуващите национални права на участие и действащите европейски разпоредби. Това се отнася по-специално за участието на работниците в ръководните органи на предприятията. Въпреки това, поради многообразието от ситуации и различните разпоредби на национално равнище, не би било препоръчително, а по-скоро контрапродуктивно, да се налага единен европейски модел за участие на работниците.

4.3.1

На фона на растящата интензивност на преструктуриранията (16) и на една все по-агресивна среда на финансиране на предприятията, ЕИСК е на мнение, че са необходими новаторски методи на национално и европейско равнище, които от една страна сигнализират отвореността и привлекателността на Европа за инвеститори, но от друга страна – както се изтъква в становището на Комитета относно Зелената книга за „Преструктуриране и предвиждане на промените“ – подготвят както предприятията, така и работниците да посрещат новите предизвикателства чрез свеждане до минимум на отрицателните социални въздействия на промените, като максимално се увеличават изгледите за успешно преструктуриране (17).

4.3.2

Финансовата криза показа, че е необходим нов подход, за да се даде на устойчивата икономическа дейност приоритет пред стремежа към краткосрочно ориентирани печалби. За ефикасен политически отговор на предизвикателствата, свързани с преструктуриранията, е необходим интегриран подход, като се обхванат няколко политически области (напр. заетост, образование, иновации и индустриална политика). При това трябва да се отчитат и интересите на работниците, ако те са засегнати от корпоративни решения. Концепцията за „устойчиво предприятие“ е с дългосрочна ориентация и предоставя приложим на практика отговор на този призив на европейската политика, така че да се осигурява подкрепа за предприятията при постигането на „устойчив растеж“.

4.3.3

Предвиждането на промените според ЕИСК е възможно, само ако се създава среда на взаимно доверие, както и чрез решително включване на социалните партньори и организираното гражданско общество (18). Към това спада и възможността работниците да могат да участват във фазата преди вземането на корпоративни решения, като упражняват правата си на информиране и консултиране и ги използват за ефективно решаване на проблеми на местно равнище (19). Между другото, директивата за европейските работнически съвети от 2009 г. предоставя в това отношение и възможност за навременно участие за решаване на трансгранични въпроси.

4.3.4

Подходящият подход към преструктурирането е тема на вече дълго продължаващи дебати на европейско равнище, в които наред с Комисията активно участват преди всичко европейските социални партньори и Европейският парламент, както и ЕИСК.

4.3.5

Резолюцията на ЕП от 15.1.2013 г. бележи нов засега етап на този дебат. Приета с голямо мнозинство, в нея се оправя призив и за правна рамка с минимални стандарти при преструктурирания, така че да се сведе до минимум социалната и икономическата цена и да се насърчава предвиждането (20). Те би трябвало да включват наред с останалото задължения за стратегическо планиране, както и за превантивни стъпки в образованието и обучението, мерки, целящи запазването на работни места и работна ръка при преструктурирания, както и разпоредби, които насърчават предприятията в случай на преструктурирания да взаимодействат превантивно с регионални органи (напр. администрация, бюра по труда) и с местни вериги за доставки.