2.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 62/70

—

припомня на Европейската комисия, че местните и регионалните власти често отговарят за прилагането на политиките по отношение на заетостта, образованието и обучението. Ето защо териториалното измерение на тези политики е жизненоважно. Комитетът изразява съжаление, че съобщението на Комисията не съдържа изрично позоваване на правомощията на местните и регионалните власти;

—

приветства мерките, които се съдържат в „Пакта за растеж и работни места“. Комитетът на регионите подчертава връзката между този пакт и програмите за растеж, включени в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 –2020 г., като се започне от раздел 1 „Устойчив растеж“;

—

насърчава държавите членки да отчитат насоките на Европейската комисия в своите национални програми за реформи, с особено внимание към темата за съчетаването на гъвкавост и сигурност – истинско предизвикателство за европейския пазар на труда;

—

смята, че е важно посредством различни стимули да се насърчават форми на самостоятелна заетост, с особено внимание към стартиращите предприятия, създавани от млади предприемачи. Това би могло да спомогне за по-ефективното използване на ресурси, които в противен случай се изразходват по непродуктивен начин (разходи при ранно пенсиониране или обезщетения при безработица);

—

предлага регионалните и местните власти да бъдат привлечени за по-активно участие в определянето на политиките за насърчаване на „екологосъобразната заетост“ в рамките на националните планове за работни места;

—

приветства предложението за подобряване на сайта EURES, включително чрез въвеждане на услуга от вида „Match and Map“, която да спомага за ясното визуализиране на местоположението на предложенията. В тази връзка припомня ролята, изпълнявана на национално и регионално равнище от трудовите борси, и предлага по-тясното им интегриране с мрежата „Enterprise Europe Network“ (EEN), регионите и търговските камари.

Докладчик

Marialuisa COPPOLA (IT/ЕНП), съветник в регион Венето

Отправен документ

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – Към възстановяване и създаване на работни места“

COM(2012) 173 final

1.

приветства съобщението на Европейската комисия „Към възстановяване и създаване на работни места“, като припомня, че пълната заетост и социалното сближаване са цели, установени в ДФЕС, и че те следва да бъдат преследвани в съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност (членове 3, 4, 5, 6 и 9 от ДФЕС); разглежда съобщението на Комисията като политически акт, който би трябвало да бъде последван от конкретни законодателни действия от страна на държавите членки и местните и регионалните власти;

2.

отбелязва, че Комисията подчертава необходимостта от структурни реформи на национално равнище, най-вече в посока на либерализиране на пазарите на услуги и на труд; изразява съгласие с необходимостта от посочените реформи, но би желал да бъдат представени по-конкретни предложения за мерки за насърчаване на заетостта в зелената икономика;

3.

отново напомня своето искане към Комисията да включва във всички свои предложения, и най-вече в тези, чрез които ще се осъществи на практика съобщението „Към възстановяване и създаване на работни места“, член 9 от ДФЕС относно насърчаването на високо равнище на заетост, гарантирането на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване;

4.

подкрепя твърдо стратегията „Европа 2020“ и нейните инструменти (като националните програми за реформи), както и усилията за постигане на целите в областта на заетостта, като приканва държавите членки да следват пътя на растежа и иновациите, определен в нея;

5.

въпреки това констатира със загриженост, че през последните години икономическите и социалните различия между държавите членки (и между различните региони) не намаляват, а се увеличават;

6.

подчертава, че за да бъдат постигнати целите, определени в Европейската стратегия по заетостта, е препоръчително да се отчита териториалното измерение, като се даде възможност на държавите членки и на местните и регионалните власти да запазят достатъчна гъвкавост, за да определят своите приоритети и да изготвят подходящи политически отговори. Правилното използване на средствата по линия на политиката на сближаване може също да допринесе много в това отношение. За тази цел един подход на многостепенно управление, при който се спазва принципът на субсидиарност, особено при изготвянето на националните програми за реформи, със сигурност е най-подходящата перспектива, с оглед на това да се даде отговор на местните нужди и да се постигнат по по-ефективен начин целите в областта на заетостта;

7.

счита, че основните настоящи и бъдещи предизвикателства за заетостта са свързани не само с младежката безработица, но и с безработицата сред лицата на възраст над 55 г., хората с увреждания, имигрантите, с безработицата сред жените и увеличаването на броя на дългосрочно безработните лица. Ето защо приканва Европейската комисия и държавите членки да обърнат особено внимание на тези категории, които представляват ценен и опитен човешки капитал;

8.

припомня на Европейската комисия, че местните и регионалните власти често отговарят за прилагането на политиките по отношение на заетостта, образованието и обучението. Ето защо териториалното измерение на тези политики е жизненоважно. Комитетът изразява съжаление, че съобщението на Комисията не съдържа изрично позоваване на правомощията на местните и регионалните власти;

9.

приканва Европейската комисия и държавите членки да предприемат необходимите мерки за борба със и премахване на вредната практика на социален дъмпинг и недеклариран труд, който е свързан и с форми на експлоатация на незаконната имиграция;

10.

призовава Европейската комисия да насърчи конкурентоспособността на индустрията и услугите в Европа, като засили икономическото управление на Съюза, за да се предотврати връщането към политики на протекционизъм;

11.

изразява задоволство от факта, че темите за растежа и заетостта бяха централни на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г. и че по време на срещата на върха беше призната необходимостта да бъдат активирани инструменти и политики на всички равнища на управление в Европейския съюз с оглед създаването на работни места и растеж;

12.

подчертава, че консолидирането на бюджетите на държавите членки не е самоцел. От местните и регионалните власти следва да се изисква балансиран принос, в съответствие с принципа на пропорционалност и без това да вреди на техния икономически растеж и на териториалното и социалното сближаване;

13.

приема като цяло със задоволство мерките, насочени към държавите членки, и мерките на равнище Европейски съюз, които се съдържат в „Пакта за растеж и работни места“. Комитетът на регионите настоява да се утвърди връзката между този пакт и програмите за растеж, включени в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г., като се започне от раздел 1 „Устойчив растеж“. Същите държави, които се подписаха под пакта, трябва сега да възприемат последователна позиция при преговорите за МФР. По-специално, що се отнася до европейските мерки, договорени в заключенията на Съвета, Комитетът на регионите поставя особен акцент върху необходимостта от задълбочаване на единния пазар, намаляване на сложността на разпоредбите, мобилизиране на ЕИБ и бързо започване на пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“, с цел финансиране на бързодействащи мерки по отношение на растежа. От първостепенно значение е да се избегне нарушаване на конкуренцията по време на пилотната фаза и проектите да не бъдат търговски жизнеспособни. Инструментът не следва да заменя капитала от държавите членки, от регионалните и местните органи или частния капитал. Решение за продължаване на проекта след пилотната фаза следва да се вземе само след извършването на независима оценка. Важно е при тези оценки да се отчете дали избраните проекти са създали стойност за Съюза;

14.

във връзка с въвеждането на схемата „Облигации за проекти“ с цел финансиране на стратегически инфраструктури, припомня вече изразеното от Комитета становище относно „Механизъм за свързване на Европа“  (1), като препоръчва включването на местните и регионалните власти в проектите по линия на TEN с оглед оптимизиране на ползите за гражданите;

15.

изразява обаче съжаление, че заключенията на Съвета не водят до бързи действия от страна на всички държави членки и не бяха по-решителни, насърчавайки по-нататъшни мерки в полза на растежа;

16.

оценява предложенията на Европейската комисия да се подпомага създаването на работни места, по-специално що се отнася до намаляването на данъчната тежест за предприятията, без да се оказва въздействие върху бюджета, а като се намалява данъчната тежест в полза на други форми на приходи (напр. екологични данъци);

17.

припомня, по-специално с оглед на икономическата криза, важността на това да се концентрират усилията не само върху създаването на нови работни места и насърчаването на структурните промени, но най-вече върху запазването на вече съществуващите;

18.

предлага по-добро използване, координация и оперативна съвместимост на наличните инструменти на европейско, национално и регионално равнище, както и на равнище търговски камари (като по-специално приканва да се използва не само ЕСФ, но и ЕФРР) с оглед на подпомагането на самостоятелната заетост, социалните предприятия, редуването на обучение и труд и създаването на нови предприятия. Една по-голяма координация ще гарантира възможност за по-ефективно използване на инструментите;

19.

счита, че в една програма за растеж, която насърчава устойчиви и качествени работни места, трябва да залегне амбицията за създаване на истинска стратегия за промишлено възстановяване в Европа, като се разчита на активното участие на публичните власти от всички ешелони на управление, както и на една силна индустриална политика, благоприятстваща конкурентоспособността на МСП (които съставят основата и културната и производствената история на европейската икономика) и на сектора на услугите. Една стратегия за промишлено възстановяване предполага Европейската комисия да оползотвори напълно потенциала на Договора от Лисабон по отношение на индустриалната политика, като използва възможността да „предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация (между държавите членки в областта на индустриалната политика), по-конкретно инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на елементите, необходими за периодично наблюдение и оценка“ (член 173 от ДФЕС). Стратегията за промишлено възстановяване, която би трябвало да се изготви в рамките на средносрочния преглед на водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, ще трябва да бъде насочена най-вече към улесняването на достъпа до кредитиране, намаляването на административните тежести и създаването на по-добри условия за предприемачеството. По отношение на последния аспект Комитетът на регионите предоставя своя принос, като организира в сътрудничество с Европейската комисия конкурса „Предприемчив европейски регион“ (ПЕР); подчертава също и значението на един функциониращ и ефикасен публичен сектор, който е необходим за икономическия растеж;

20.

смята,че ключовият елемент за конкурентоспособността на европейските предприятия е увеличаването на производителността посредством ефикасно устойчиво управление на ресурсите и чрез дългосрочно обучение, иновации и съвместно поемане на отговорност; с оглед на това счита за важно да се изтъкне опитът на предприятията, които развиват дейност в областта на устойчивостта и са разпознаваеми благодарение на използването на европейски сертификати;

21.

по отношение на изтъкването на качеството на европейското производство, подчертава, че допълнителното въвеждане на означение за произход от ЕС, наред с използването на националните означения за произход и знаци за качество, също би могло да има положително въздействие върху предприятията, което съответно ще се отрази положително и върху заетостта;

22.

препраща към становището на КР относно „Пакет „Отговорни предприятия“ (във връзка със съобщението на Европейската комисия COM(2011) 681-685 final), като подчертава, че спазването на принципа на социална и екологична устойчивост може да има положително въздействие по отношение на конкурентоспособността на предприятията, управлението на риска, намаляването на разходите, трайните контакти с клиента и капацитета за иновации;

23.

одобрява мерките за насърчаване на създаването на работни места в дейностите, свързани с екологичната устойчивост, със здравните професии и с ИКТ (както беше подчертано и в заключенията на Бюрото на КР от 22 и 23 март 2012 г.), счита, че освен това е важно да се припомни, че европейският пазар на труда все още е съставен до голяма степен от работници, заети в индустриалните и производствените сектори, които допринесоха за историята на европейското развитие. Следователно отправя искане за допълнителна оценка на тези работни места чрез предлагане на инструменти за преквалификация на човешкия капитал;

24.

припомня, че преходът към устойчива икономика с ниски емисии ще доведе задължително до преструктуриране на настоящия пазар на труда, което ще трябва да бъде подкрепено във всяко отношение чрез подходящи мерки за подпомагане;

25.

споделя предложението да се удължи срокът на действие на механизма за микрофинансиране „Прогрес“, тъй като той позволява финансирането с малки суми на полезни за обществото и заслужаващи подкрепа функции;

26.

подкрепя предложението на Европейската комисия да се запази действието на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), предвид продължаващата ситуация на криза и несигурност сред европейските предприятия. Въпреки това очаква да бъде дадена повече яснота относно бъдещето на програмата, като изразява желание новите процедури за активиране на фонда да станат по-леки, по-бързи и по-сигурни;

27.

насърчава държавите членки да отчитат насоките на Европейската комисия в своите национални програми за реформи, с особено внимание към темата за съчетаването на гъвкавост и сигурност – истинско предизвикателство за европейския пазар на труда. Една политика, която отчита необходимостта от гъвкавост по отношение на заетостта, но която същевременно защитава гражданите, трябва задължително да бъде съгласувана с регионалните и местните власти. Изразява съжаление, че в противовес на политическия ангажимент, поет по време на пролетното заседание на Европейския съвет през 2012 г., и зададените от Комисията в съобщението ѝ насоки, не всички държави членки са представили в рамките на своите национални програми за реформи за 2012 г. национален план за заетост, в който да са изложени пълна гама от мерки в полза на създаването на работни места, особено на „екологосъобразни“ работни места;

28.

изразява загриженост относно равнището на младежката неактивност и безработица в Европейския съюз и приканва Европейската комисия и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират на младите хора квалифициран и повишаващ квалификациите им труд, който да им предоставя икономическа независимост и стабилност;

29.

отбелязва факта, че в някои страни равнищата на младежката безработица са покритични, отколкото в други и поради това приканва Европейската комисия да следи с особено внимание тези ситуации, включително като предвиди по-голям контрол върху действащите програми и като продължи с бързи темпове изпълнението на целта за изготвяне на предложение за препоръка на Съвета относно гаранционните инструменти за младежта;

30.

признава, че в някои държави членки има случаи на злоупотреба от страна на работодателите със схемите за стажове и приветства предложението за въвеждане на рамка за качество на стажовете. Препоръчва обаче да не се създават излишни затруднения, които биха довели до риск предприятията изобщо да не използват инструмента стаж;

31.

приканва държавите членки да гарантират, че до 2013 г. всички стажанти ще могат, посредством сключването на договор за стаж, да разполагат с подходяща защита и с необходимата информация относно своите права и задължения, както и тези на работодателя;

32.

посочва, че на студентите в Европейския съюз трябва да се предоставят добри възможности за задължителни стажове, тъй като по този начин те установяват по-тясна връзка с работната среда. От основно значение е да бъде създаден мост между академичната сфера и сферата на труда, което би могло да стане включително с помощта на програми като тази за учене през целия живот (LLP) или „Еразъм за млади предприемачи“. По-специално последната се оказва ефикасен инструмент за стимулиране на предприемачеството, което е от голямо значение за излизането от кризата;

33.

се надява регионалните власти да могат да играят важна роля като мост между сферата на образованието и производствената сфера, като насърчават споразумения за признаване от страна на университетите на дейностите, извършвани направо в предприятията или съответно в институции от публичния или третия сектор по време на учебния процес. Това може да се осъществи чрез споразумения между местните или регионалните образователни служби, социалните партньори, както и представителите на предприятията и университетите;

34.

констатира, че към настоящия момент стажът представлява за младежите един от основните начини за навлизане на пазара на труда, но въпреки това отбелязва, че в практиката не са изолирани случаите, в които младите хора са прехвърляни от един стаж на друг без възможност да получат истински трудов договор, който да им предоставя необходимите гаранции. Ето защо Комитетът на регионите изразява съжаление, че сред предложенията на Европейската комисия не фигурира насока към държавите членки относно това как най-добре да регулират и преодолеят тази ситуация посредством подходящи политики в областта на заетостта, евентуалното предоставяне на данъчни стимули и други целесъобразни мерки;

35.

припомня, че младите хора са основен ресурс поради присъщия си капацитет за иновации и работа в екип, и че предприятията, организациите и публичните органи би трябвало да ги разглеждат в това им качество. Добавената стойност на един стаж се състои в това, че обученият стажант се превръща в активен ресурс за предприятието, организацията или публичния орган, който следователно има интерес да продължи да работи с него;

36.

изразява надежда, че в близко бъдеще европейските страни ще съобразят образователните си системи с променящата се обстановка на световния пазар на труда. Основният показател за оценка на образованието – училищната посещаемост – не изпълнява добре тази роля. Ето защо Комитетът призовава да бъдат установени нови, по-ефикасни средства за оценка на образователната политика. Препоръчва се целите на висшето образование да бъдат преразгледани, а системата за измерване, мониторинг и финансиране да бъде съобразена с нуждите на пазара;

37.

изразява съгласие с това, че е налице недостиг на умения, съответстващи на изискванията на бъдещия пазар на труда, и следователно оценява положително предложението за създаване на европейска панорама на уменията, която във възможно най-кратък срок трябва да доведе до етап на пълно признаване на квалификациите и уменията – необходима стъпка за осигуряване на истински единен пазар на труда в Европейския съюз;

38.

подчертава, че бъдещият европейски паспорт на трудовите умения не трябва да бъде инструмент за признаване на „минимални“ стандарти, а да позволява действително оползотворяване на практическите способности (производствени, занаятчийски и др.), с които се отличават нашите територии и които в крайна сметка трябва да се възнаграждават според заслугите;

39.

признава сегашното недостатъчно взаимодействие между образователната и трудовата сфера, поради което предлага да бъде насърчено редуването между образование и труд благодарение на горепосочените стажове, но също така и посредством обучителни програми в училищата и в университетите, които да се осъществяват пряко от работещите;

40.

предлага създаването на специални програми за обмен между служители на публичната администрация и предприятията, за да се запълни пропастта между публичната служба и нуждите на предприятията, като се даде възможност за взаимно опознаване и изучаване на добрите практики;

41.

предлага наред с това да се насърчи непрекъснатото обучение (чрез специални програми, съфинансирани от европейските фондове) на работниците;

42.

смята, че е важно посредством различни стимули да се насърчават форми на самостоятелна заетост, с особено внимание към стартиращите предприятия, създавани от млади предприемачи. Това би могло да спомогне за по-ефективното използване на ресурси, които в противен случай се изразходват по непродуктивен начин (разходи при ранно пенсиониране или обезщетения при безработица);

43.

споделя необходимостта от насърчаване на мерки, които да могат да доведат до създаването на европейски пазар на труда, улеснявайки мобилността на гражданите и работниците в Европейския съюз благодарение на премахването на пречките от данъчно естество, прехвърлянето на обезщетенията за безработица в друга държава и преносимостта на пенсионните права;

44.

е убеден, че спазването на задълженията и защитата на правата на мобилните работници трябва да продължи да фигурира сред приоритетите на ЕС, за да бъде насърчавана подходяща мобилност в рамките на вътрешния пазар. В този контекст услугата SOLVIT за оказване на подкрепа би могла да бъде интегрирана сред услугите на мрежата „Enterprise Europe Network“ (EEN), с цел работодатели и работници да се доближат до една услуга, представляваща интегрирана отправна точка по европейските теми;

45.

приветства предложението за подобряване на сайта EURES, включително чрез въвеждане на услуга от вида „Match and Map“, която да спомага за ясното визуализиране на местоположението на предложенията. В тази връзка припомня ролята, изпълнявана на национално и регионално равнище от трудовите борси, и предлага по-тясното им интегриране с мрежата „Enterprise Europe Network“ (EEN), регионите и търговските камари (които имат предимството, че са добре свързани с предприемаческите среди и че познават техните потребности и проблеми);

46.

приканва Европейската комисия да изготви карта на наличните проучвания, които сравняват предлагането и търсенето на националните пазари на труда, за да се избегнат припокривания. Обменът и координацията на тези данни биха могли да бъдат от основно значение за една добра мобилност в рамките на ЕС. В този контекст отбелязва проучването „Excelsior“, проведено от италианската система на търговските палати;

47.

приветства започването на консултация преди края на 2012 г. относно икономическата миграция и предлага да бъде анализирана особено внимателно темата за циркулярната миграция, като се насърчи хармонизацията на националните разпоредби;

48.

одобрява по-голямата координация на европейското управление, като подчертава изключително важната роля на регионалните и местните власти в съответствие с принципа на субсидиарност;

49.

споделя предложението ежегодно да бъде публикуван документ, съдържащ сравнителни показатели в областта на заетостта: подобна система би трябвало да представя не само националните пазари на труда, но и тези на регионите до равнище NUTS2, за да могат да бъдат намерени решения, които да отразяват по-добре различната действителност;

50.

изразява надежда, че бъдещата Европейска система от сметки (ESA2010) ще може да събере повече регионални статистически данни на равнище NUTS2, за да предостави конкретни показатели с оглед подобряване на управлението на Европейския съюз и отчетността на различните управленски равнища;

51.

споделя необходимостта от въвеждане на форми на мониторинг върху постигнатия напредък в прилагането на националните планове за работни места, стига те да не бъдат придружени от евентуални санкции, които имат отражение на регионално и местно равнище;

52.

счита, че е наложително да се намери еднозначно определение на понятието „екологосъобразна заетост“ или заетост, която да бъде устойчива и съвместима с изискванията за опазване на околната среда. За тази цел е необходимо да бъдат разработени показатели, които трябва да представляват единствената европейска референтна рамка за измерването;

53.

предлага регионалните и местните власти да бъдат привлечени за по-активно участие в определянето на политиките за насърчаване на „екологосъобразната заетост“ в рамките на националните планове за работни места;

54.

предлага да се прецени възможността за разработване на понятието екологичен „метаклъстер“ за устойчиво развитие (или понятието за клъстер, необвързан с физическата близост на предприятията, който обаче, благодарение на новите технологии, все пак може да позволи сътрудничество и едновременно с това конкуренция в основата на успеха на индустриалните клъстери), за да се даде институционална основа и признание на екологосъобразните икономически дейности;

55.

счита, че е необходимо всички приведени в действие инструменти (на европейско, национално и регионално равнище) за предоставяне на необходимата информация относно бъдещите екологосъобразни умения, търсени на пазара, да бъдат координирани помежду им и да се допълват взаимно, за да се избегнат ненужното пилеене на ресурси и припокриванията;

56.

оценява дейността по информиране и разпространение на информацията, развивана чрез програми като „Intelligent Energy Europe“;

57.

оценява като положително сътрудничеството с ЕИБ и по-специално предлага укрепването на програмата ELENA, за да се помогне на регионалните и на местните власти да мобилизират необходимите финансови ресурси за програмите, посветени на устойчивата енергия и възобновяемите енергийни източници;

58.

изразява пълно съгласие с това, че фондовете ЕСФ и ЕФРР трябва да бъдат основните инструменти за насърчаване на развитието на нови умения и работни места;

59.

въпреки това счита, че трябва да се насърчава едно новаторско използване на тези фондове чрез стимулиране на обучение, в което да се отчита и международната мобилност, за да може да се осъществява такава мобилност там, където има признати най-добри практики в областта на екологичната устойчивост;

60.

въпреки че счита за интересно предложението за насърчаване на екологосъобразни инвестиции в рамките на механизма за микрофинансиране „Прогрес“, не разбира необходимостта от насърчаване на „форум на заинтересованите страни“;

61.

вместо това предлага финансовите посредници, опериращи в рамките на програмата „Прогрес“, да бъдат икономически стимулирани да насърчават екологосъобразни проекти;

62.

признава важността на партньорствата като инструмент за конкретно прилагане на принципа на многостепенното управление и насърчава използването им;

63.

счита, че е важно да се насърчава стратегическата широка координация между службите по заетостта, с цел да се намалят съществуващите разлики между отделните държави членки. Поради това изразява желание инструментът PARES да бъде адаптиран за тази цел;

64.

оценява положително обмена на добри практики, включително посредством публикуването на ad hoc ръководство, стига от този обмен да последват конкретни действия;

65.

изразява пълно съгласие с предложението за подобряване на планирането и прогнозирането на работната сила в сектора на здравеопазването в ЕС;

66.

въпреки това изразява желание платформата между държавите членки да може бързо да приравни курсовете на обучение, което да доведе до олекотяване на бюрократичните процедури и по-голяма мобилност на работната сила в сектора на здравеопазването в рамките на Европейския съюз;

67.

поради това отправя искане изготвянето на указания относно обмена на капацитет за образование и обучение при здравните професии да бъде изтеглено още за 2013 г., тъй като измерването на капацитета трябва да бъде само предпоставка за изготвянето на насоките;

68.

изразява съмнения относно предложението за създаване на европейски комитет за квалификация за работниците в областта на сестринските и здравните грижи, както и на пилотен съюз на секторните умения, тъй като не се разбира добавената стойност на предложението;

69.

счита, че предложената европейска платформа на държавите членки може да бъде достатъчният и необходим механизъм за изготвяне на карта на наличните умения в различните държави членки и за изготвяне на минимални изисквания за обучението на работната сила в сектора на здравеопазването, включително тази в областта на сестринските и здравните грижи;

70.

оценява положително намерението да се опознаят най-добрите практики за наемане и задържане на работа на персонала, но въпреки това счита, че процесът трябва да бъде възможно най-евтин. Поради това предлага като първа стъпка да се открие ad hoc консултация и впоследствие да се прецени (въз основа на получените резултати) дали са необходими други форми на проучване;

71.

в контекста на наемането на здравни работници припомня необходимостта да се създадат стимули за премахване на недекларирания труд, най-вече по отношение на персонала, предоставящ здравни грижи по домовете;

72.

счита, че е необходимо кодексът на практики, изготвен от СЗО, да се прилага по единен начин в целия Европейски съюз, но предвид необвързващия характер на кодекса, отправя искане за повече информация относно това какви мерки биха могли да се вземат за неговото прилагане;

73.

оценява положително предложението за създаване на партньорства с цел привличане на участниците от пазара на ИКТ, търговските камари, публичните органи и научноизследователските институти в организацията на инициативи за обучение относно търсените от пазара умения;

74.

въпреки това счита, че освен оказване на подкрепа за кампании за повишаване на осведомеността и насърчаване на развитието на кариери в областта на ИКТ за младите хора, съществува и необходимостта от по-силно насърчаване на инвестиции в този сектор (тъй като анализът на Европейската комисия показва, че тези инвестиции повишават производителността), чрез подобряване на конкурентоспособността на сектора посредством подходящи методи, които зачитат съществуващите различия между държавите членки (за пример биха могли да послужат обединенията на предприятия);

75.

препоръчва да се обмислят действия в полза на новосъздадените предприятия, за да се насърчи заетостта в сектора на ИКТ. Примери за подобни действия могат да бъдат създаването на „инкубатори“ към научните и технологичните паркове (в които да бъде съсредоточено присъствието на нови високотехнологични предприятия чрез осигуряването на благоприятни условия и създаването на подходяща среда за синергии между предприятията) и преките инвестиции от страна на регионалните финансови институции (които, предоставяйки рисков капитал на едно новосъздадено предприятие през първите години от неговата дейност, биха могли да направят неговото финансиране по-просто и по-сигурно, като компенсират липсата на частни дружества за рисково инвестиране);

76.

тъй като секторът на ИКТ е млад и се намира в естествено състояние на експанзия поради променените изисквания на пазара, предлага дейностите за подкрепа да включват обучението на работниците на възраст над 55 години, с особено внимание към обществения сектор, в който слабото текучество на персонала доведе до значително повишаване на средната възраст на заетите, забавяйки използването на нови информационни и телекомуникационни технологии за целите на предоставяните услуги;

77.

оценява изготвянето на европейската рамка за електронни умения, като настоява за по-голяма координация с други подобни инициативи (като Европейския сертификат за компютърни умения – ECDL), за да се избегне припокриването на инициативи;

78.

счита за положително желанието за финансиране на пилотен проект за създаване на карта на предоставените сертификати, стига този проект да се използва като първа стъпка към стандартизация на сертификатите;

79.

приема виждането, според което ЕСФ трябва да има първостепенна роля за изпълнението на тези политики, но припомня, че за да бъдат получени конкретни резултати, е по-добре да бъде възприет подход на концентрация на разходите.