14.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 168/65

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Сирия, и по-специално резолюциите от 27 октомври 2011 г. (1) относно положението в Египет и Сирия, в частност на християнските общности, от 15 септември 2011 г. (2) относно положението в Сирия, от 27 октомври 2011 г. (3) относно случая с Рафа Нашед и от 7 юли 2011 г. (4) относно положението в Сирия, Йемен и Бахрейн в контекста на положението в арабския свят и в Северна Африка,

—

като взе предвид заключенията относно Сирия на Съвета по външни работи от 10 октомври 2011 г., 14 ноември 2011 г. и 1 декември 2011 г. и заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2011 г. и 9 декември 2011 г.,

—

като взе предвид Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273/ОВППС (5),

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Сирия от 8 октомври 2011 г., 3 и 28 ноември 2011 г. и 2 декември 2011 г., както и изявлението на нейния говорител от 23 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно правата на човека в Сирия от 22 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Сирийската арабска република от 2 декември 2011 г.,

—

като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай по време на 18-то специално заседание на Съвета на ООН по правата на човека за проучване на положението с правата на човека в Сирийската арабска република от 2 декември 2011 г.,

—

като взе предвид доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република от 23 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Третия комитет на Общото събрание на ООН относно положението с правата на човека в Сирийската арабска република от 22 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

—

като взе предвид изявленията на Арабската лига относно положението в Сирия от 27 август 2011 г., 16 октомври 2011 г. и 12, 16 и 24 ноември 2011 г., плана за действие от 2 ноември 2011 г. и санкциите на Арабската лига срещу Сирия, приети на 27 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид решението на правителството на Република Турция от 30 ноември 2011 г. да наложи икономически санкции на Сирия,

—

като взе предвид изявлението на Организацията за ислямско сътрудничество от 30 ноември 2011 г., в което се призовава сирийското правителство незабавно да прекрати използването на прекомерна сила срещу гражданското население и да зачита правата на човека,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2011 г.,

—

като взе предвид заключителната декларация на Евро-средиземноморската конференция на министрите в Барселона на 27 и 28 ноември 1995 г. (Барселонската декларация) и съвместната декларация от срещата на високо равнище в Париж, посветена на Средиземноморието, проведена на 13 юли 2008 г., по които Сирия е страна,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че според оценката на ООН от март 2011 г. насам в Сирия са били убити над 5 000 души, включително над 300 деца, над 14 000 са били задържани, а десетки хиляди са потърсили убежище в съседни страни или са вътрешно разселени в резултат на бруталните репресии срещу населението от страна на сирийския режим; като има предвид, че въпреки повсеместното осъждане от страна на международната общност, белязаните с насилие строги мерки и сериозните нарушения на правата на човека от органите на управление, военните и силите за сигурност в Сирия, насочени срещу непроявяващи насилие цивилни лица, продължават и се разрастват още повече; като има предвид, че се съобщава, че градове в Сирия продължават да бъдат под обсада на ръководени от правителството сили и че са лишени от достъп до вода, медицински материали и средства за комуникация; като има предвид, че много сирийци са изправени пред влошаваща се хуманитарна ситуация в резултат на насилието и разселването;

Б.

като има предвид, че реформите и амнистиите, обявени и обещани от президента Башар ал-Асад, така и не бяха осъществени, като режимът загуби цялото доверие, с което се е ползвал; като има предвид, че сирийското правителство използва Върховния съд за държавна сигурност (ВСДС), специализиран съд, оставащ извън обикновената съдебно-наказателна система, за преследване на политически активисти и защитници на правата на човека; като има предвид, че насилието се съпровожда от действия от страна на режима и неговите поддръжници, целящи увеличаване на напрежението между религиозните общности и подстрекаване на конфликт между различните етнически групи и вероизповедания в страната;

В.

като има предвид, че на 20 ноември 2011 г. в интервю, публикувано от „Сънди Таймс“, и на 7 декември 2011 г. в интервю за американската мрежа ABC сирийският президент Башар ал-Асад отрече неговото правителство да има политика за сурово третиране на населението и заяви, че не чувства вина относно репресивните мерки срещу десетмесечното въстание въпреки твърденията за бруталност на силите за сигурност;

Г.

като има предвид, че резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 2 декември 2011 г. осъди строго широко разпространените, систематични и тежки нарушения на правата на човека и на основните свободи като убийства, произволни екзекуции, преследване, произволни задържания, насилствени изчезвания, изтезания, малтретиране, изнасилвания и други актове на сексуално насилие срещу цивилното население, включително деца, както и отказите и възпрепятстването на медицинска помощ за пострадалите от страна на сирийските органи, военните и силите за сигурност, и предложи да се създаде мандат на специален докладчик за положението с правата на човека в страната;

Д.

като има предвид, че в доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република са документирани широко разпространени, систематични и груби нарушения на правата на човека и основните свободи от страна на сирийската армия, силите за сигурност и проправителствените милиции; като има предвид, че анкетната комисия е сериозно обезпокоена, че на различни места в Сирия се извършват престъпления срещу човечеството; като има предвид, че сирийското правителство отказа да съдейства на анкетната комисия; като има предвид, че според доклада на на анкетната комисия към ООН от въоръжените сили и силите за сигурност са дезертирали много хора след началото на репресивните мерки, като техният брой се е увеличил в последните месеци;

Е.

като има предвид, че в изявлението си от 2 декември 2011 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай предупреди, че продължаващите жестоки репресии на сирийския режим срещу населението на страната може да я тласне към гражданска война, и насърчи Съвета за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд във връзка с положението в Сирия;

Ж.

като има предвид, че сирийските органи продължават да отказват достъп на международните журналисти и наблюдатели; като има предвид, че сведенията от сирийски бежанци и правозащитници и изображенията от мобилни телефони са главното средство за информация и документиране на систематичните и широко разпространени нарушения на правата на човека от сирийската армия и силите за сигурност срещу гражданите и положението в Сирия като цяло;

З.

като има предвид, че на 1 декември 2011 г. Европейският съюз засили ограничителните си мерки срещу Сирия, включващи допълнителни забрани за търговия за базирани в ЕС дружества и финансови институции по отношение на сирийския петролодобивен и финансов сектор, нови замразявания на активи и забрани за пътуване за 11 физически лица и 12 дружества, оръжейно ембарго и най-вече забрана за износ от ЕС на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), които правителството може да използва за нарушаване на правата на човека на сирийските граждани;

И.

като има предвид, че досега в Съвета/ЕСВД няма постигнато споразумение и публикуване на исканите подробности на обявената забрана за износ на ИКТ; като има предвид, че бяха получени многобройни сведения, че базирани в ЕС дружества предоставят на сирийското правителство технологии по поръчка за локализиране, наблюдаване и каталогизиране на целия интернет трафик и мобилни комуникации в Сирия, прихващащи както вътрешния, така и международния трафик; като има предвид, че базирани в ЕС дружества са изградили и управляват центрове за наблюдение в Сирия и са предоставили свързана с това техническа помощ на сирийското правителство;

Й.

като има предвид, че и френският посланик в Сирия Ерик Шевалие, и посланикът на САЩ в Сирия Робърт Форд се върнаха в Дамаск в знак на пълна подкрепа за борбата и исканията на сирийския народ; като има предвид, че посланиците на двете държави бяха отзовани през октомври по съображения за сигурност и заради грубите посегателства срещу френските интереси;

К.

като има предвид, че в заключенията си от 1 декември 2011 г. Съветът отново насърчи сирийската опозиция да създаде обединена платформа и потвърди, че ЕС ще продължи да работи с представителите на сирийската опозиция, които се придържат към принципите на ненасилие, и също така приветства ангажимента на Сирийския национален съвет в това отношение;

Л.

като има предвид, че на 22 ноември 2011 г. заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън се срещна с представители на Сирийския национален съвет и подчерта значението на приобщаваща опозиционна политическа платформа;

М.

като има предвид, че през последните месеци членове на Европейския парламент установиха диалог и проведоха размяна на мнения с различни представители на сирийската опозиция в изгнание и в страната;

Н.

като има предвид, че кризата в Сирия представлява заплаха за стабилността и сигурността в целия регион на Близкия Изток;

О.

като има предвид, че на 16 ноември 2011 г. Арабската лига прекрати членството на Сирия в регионалната организация, след като тя не спази условията на мирен план на Арабската лига, който предвиждаше Сирия да изтегли танковете от оказващите отпор градове, да спре атаките срещу протестиращите, да започне диалог с опозицията и да допусне 500 наблюдатели на Арабската лига в страната за оценка на ситуацията на място; като има предвид, че след многобройни ултиматуми на 27 ноември 2011 г. Арабската лига одобри санкции срещу Сирия, включително замразяване на активи и налагане на ембарго върху инвестициите;

П.

като има предвид, че на 30 ноември 2011 г. турското правителство наложи икономически санкции на Сирия, както и оръжейно ембарго, в това число и ембарго върху доставката на оръжия и военно оборудване и прекратяването на споразумението за сътрудничество със Сирия до съставянето на ново правителство; като има предвид, че на 22 ноември 2011 г. турският министър-председател беше призовал президента Башар ал-Асад да „се оттегли най-накрая“; като има предвид, че от март 2011 г насам десетки хиляди сирийски бежанци са потърсили убежище в Турция;

Р.

изразява своята загриженост относно новината, предадена от много източници, че сирийските органи са наредили да бъде експулсиран отец Paolo dall’Oglio, абат на манастира Мар Муса в Сирия и носител на първата награда Анна Линд Евромед за 2006 г. за диалог между културите, широко известен с работата си за хармонични отношения между вероизповеданията в страната през последните три десетилетия и с ангажираността си в усилията за международно помирение на основата на преговори и свобода на изразяване; призовава сирийските органи да се въздържат от този акт, който би могъл да отслаби текущия диалог между християни и мюсюлмани;

С.

като има предвид, че в неделя, 4 декември 2011 г., сирийските органи арестуваха блогъра Razan Gazzawi на сирийско-йорданската граница, когато тя е пътувала за столицата на Йордания Аман, за да вземе участие в семинар за свободата на пресата, организиран от Сирийския център за медиите и свободата на изразяване, за който тя работи;

1.

Отново осъжда категорично бруталните репресии срещу населението, в това число и срещу децата, от страна на сирийския режим; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; отново заявява своята солидарност с мирната борба за свобода, достойнство и демокрация на сирийския народ и приветства неговата смелост и решителност, като обръща специално внимание на жените, които играят съществена роля в тази борба;

2.

Отбелязва неуспеха на сирийския режим и на президента Башар ал-Асад, който носи окончателната отговорност в качеството на конституционен лидер на сирийската държава, за спазването на техните задължения съгласно международното право в областта на правата на човека и отново призовава за незабавно прекратяване на насилствените репресии срещу мирните демонстранти и тормоза на техните семейства, за освобождаване на всички задържани протестиращи, политически затворници, защитници на правата на човека и журналисти, и за пълен достъп до страната за международните хуманитарни и правозащитни организации, както и за международните медии;

3.

Повтаря призива си към президента Башар ал-Асад и неговия режим да предадат незабавно властта и да позволят осъществяването на демократичен преход в страната;

4.

Призовава за провеждането на бързи, независими и прозрачни разследвания на широко разпространените, систематични и груби нарушения на правата на човека и основните свободи от сирийските органи, военни сили и сили за сигурност, с цел да се гарантира, че от всички лица, отговорни за тези действия, които може да се равняват на престъпления срещу човечеството, ще бъде потърсена отговорност от страна на международната общност;

5.

Подчертава призива от страна на сирийската опозиция и демонстрантите за изпращането на международни наблюдатели, които да предотвратят нападенията срещу цивилното население и да осигурят пълен достъп на международните хуманитарни организации и на организациите за защита на правата на човека, както и на международните медии до страната;

6.

Призовава за мирен и истински преход към демокрация, който да отговори на законните очаквания на сирийския народ и да се основава на приобщаващ процес на политически диалог на национално равнище с участието на всички демократични сили и на гражданското общество в страната; настоятелно призовава силите на опозицията да избегнат капана на бъдещото ескалиране на насилието и милитаризиране на положението при оказване на защитата на населението; изразява сериозна загриженост във връзка с това, че заплахите от страна на сирийските органи могат да обхванат и дейците на опозицията в изгнание и призовава държавите-членки на ЕС да обмислят възможността за експулсиране на сирийски дипломати, работещи в ЕС, или да предприемат други адекватни мерки срещу тях,

7.

Приветства и насърчава продължаващите усилия на сирийската опозиция както вътре, така и извън страната да създаде обединена платформа, да продължи да сътрудничи с международната общност и особено с Арабската лига и да работи за споделена визия за бъдещето на Сирия и преход към демократична система; продължава да подкрепя Сирийския национален съвет и подчертава колко е важно сирийската опозиция и свободната сирийска армия да се ангажират с правата на човека и основните свободи и с правовата държава и да поддържат ясен ангажимент за мирен и приобщаващ подход; подкрепя заключенията на Съвета от 1 декември 2011 г. и призовава настоятелно ЕС и неговите държави-членки незабавно да ги приложат, както и да намерят нови способи за укрепване на невоенната помощ, предоставяна от тях на тези сили на опозицията;

8.

Отново подчертава, че сирийското правителство не изпълни отговорността си да защити своето население, незабавно да прекрати всички нарушения на правата на човека и да спре всякакви нападения срещу цивилните граждани; счита, че в светлината на това неизпълнение, международната общност трябва да предприеме спешни и подходящи мерки;

9.

Приветства ангажимента от страна на ЕС да продължи да настоява за упражняването на засилен международен натиск върху сирийския режим; изразява силна подкрепа за решенията на Съвета от 14 ноември и 1 декември 2011 г. за налагане на нови ограничителни мерки върху режима и призовава за увеличаване на замразяването на активи и забраната за пътуване за семействата и предприемачите, които са неговите основни източници на финансови средства; подчертава необходимостта от това, ЕС да бъде готов да приеме по-нататъшни мерки, за да помогне на сирийския народ, който се стреми към демократично бъдеще чрез мирни средства; в тази връзка призовава докато траят репресиите да бъдат приложени допълнителни санкции от страна на ЕС, които да бъдат насочени към сирийски режим, но да оказват в минимална степен въздействие върху населението, както и за създаването на подходящи механизми за отговаряне на съществуващите и бъдещите неотложни хуманитарни нужди в страната; приветства и подкрепя заключенията на Съвета от 1 декември 2011 г. относно Сирия, в които се заявява също така, че ЕС е готов да развива ново и амбициозно партньорство със Сирия във всички области от общ интерес, в това число чрез мобилизиране на помощ и укрепване на търговията и на икономическите връзки, веднага щом президентът Башар ал-Асад се оттегли и се сложи начало на истински демократичен преход;

10.

Приветства и подкрепя резолюциите относно правата на човека в Сирия, приети от Общото събрание на ООН на 22 ноември 2011 г., Съвета на ООН по правата на човека от 2 декември 2011 г. и Третия комитет на Общото събрание на ООН от 22 ноември 2011 г., както и доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република от 23 ноември 2011 г.; призовава за незабавно прекратяване на членството на Сирия в комитета по правата на човека на ЮНЕСКО;

11.

Изразява съжаление във връзка с това, че до този момент Съветът за сигурност на ООН не е успял да реагира по подходящ начин на продължаващите и белязани с брутално насилие събития в Сирия; отново отправя своя призив към членовете на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално на Русия и Китай, да потвърдят отговорностите си за гарантиране спазването на международните стандарти в областта на правата на човека в Сирия; продължава да подкрепя усилията на ЕС и неговите държави-членки в тази област; същевременно насърчава Съвета за сигурност на ООН да препрати към Международния наказателен съд въпроса за престъпленията, извършени от сирийския режим срещу гражданите на страната;

12.

Силно подкрепя усилията на Лигата на арабските държави да сложи край на насилието и да насърчи намирането на политическо решение в Сирия; приветства предложението на Лигата за изпращане на мисия за наблюдение с цел осигуряване на защита за цивилното население; изразява загриженост относно липсата на ангажимент от страна на сирийските органи за изпълнение на плана за действие; приветства решението на Лигата на арабските държави за налагане на санкции срещу сирийския режим; призовава сирийския режим да се въздържа от всякакъв пряк или косвен опит за дестабилизиране на съседните страни;

13.

Призовава за засилено сътрудничество между ЕС и Турция във връзка с положението в Сирия; приветства осъждането на сирийския режим от страна на Турция, наложените от нея икономически санкции на този режим и провежданата от нея политика на отваряне на границите за бежанците;

14.

Настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да положи всички усилия за започване провеждането на разговори с Турция, Арабската лига и сирийската опозиция за реда и условията на установяване на хуманитарни коридори на сирийско-турската граница с оглед защитата на сирийските бежанци и на всички цивилни граждани, опитващи се да избягат от страната и от нестихващите военни репресии;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Китайската народна република, правителството и парламента на Руската федерация, правителството и парламента на Сирийската арабска република и на правителството и парламента на Република Турция.