Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011IP0576

    Европейската политика за съседство Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (2011/2157(INI))

    OB C 168E, 14.6.2013, p. 26–44 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    14.6.2013   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 168/26


    Сряда, 14 декември 2011 г.
    Европейската политика за съседство

    P7_TA(2011)0576

    Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (2011/2157(INI))

    2013/C 168 E/05

    Европейският парламент,

    като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303) и от 8 март 2011 г. относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

    като взе предвид съобщенията на Комисията от 11 март 2003 г. относно „Разширена Европа – съседни страни: Нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи“ (COM(2003)0104), от 12 май 2004 г. относно „Европейска политика на съседство – Стратегически документ“ (COM(2004)0373), от 4 декември 2006 г. относно „Укрепване на ЕПС“ (COM(2006)0726), от 5 декември 2007 г. относно „Силна европейска политика за съседство“ (COM(2007)0774), от 3 декември 2008 г. относно „Източно партньорство“ (COM(2008)0823), от 20 май 2008 г. относно „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието“ (COM(2008)0319), от 12 май 2010 г. относно „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство“ (COM(2010)0207) и от 24 май 2011 г. относно „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“ (COM(2011) 0292),

    като взе предвид развитието на Европейската политика на съседство (ЕПС) от 2004 г. нататък, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка по прилагането й,

    като взе предвид плановете за действие, приети съвместно с Египет, Израел, Ливан, Мароко, Палестинската автономия и Тунис, Армения, Азербайджан, Грузия и Молдова, както и Програмата за асоцииране на Украйна,

    като взе предвид заключенията относно ЕПС на Съвета по външни работи от 26 юли 2010 г. и 20 юни 2011 г. и заключенията на Съвета по външни работи/търговия от 26 септември 2011 г.,

    като взе предвид заключенията от заседанието на министрите на външните работи в рамките на Източното партньорство (ИП) от 13 декември 2010 г.,

    като взе предвид съвместните декларации от срещата на върха на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г., и от срещата на върха на Източното партньорство, проведена във Варшава на 29–30 септември 2011 г.,

    като взе предвид декларацията от Барселона за установяване на евро-средиземноморско партньорство, приета по време на евро-средиземноморската конференция на министрите на външните работи от 27 и 28 ноември 1995 г.,

    като взе предвид, че на своето заседание, проведено в Брюксел на 13 и 14 март 2008 г., Европейският съвет одобри „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието“,

    като взе предвид декларацията на срещата на високо равнище за Средиземноморието, проведена в Париж на13 юли 2008 г.,

    като взе предвид заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Мароко от 13 октомври 2008 г., в съответствие с които на Мароко се предоставя статут на напреднала държава,

    като взе предвид заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Йордания от 26 октомври 2010 г., в съответствие с които на Йордания се предоставя статут на напреднала държава,

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) (1),

    като взе предвид своята Декларация от 27 септември 2011 г. относно създаването на евро-средиземноморски програми „Еразъм“ и „Леонардо“ (2),

    като взе предвид Специален доклад № 13/2010 на Европейската сметна палата, озаглавен „Успешен ли е стартът на новия Европейски инструмент за съседство и партньорство и постига ли той резултати в Южен Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия)?“,

    като взе предвид Решение 2011/424/ОВППС на Съвета от 18 юли 2011 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз за региона на Южното Средиземноморие (3) и Решение 2011/518/ОВППС на Съвета от 25 август 2011 г. за назначаване на специален представител на Европейския съюз за Южен Кавказ и за кризата в Грузия (4),

    като взе предвид своите резолюции от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика на съседство – източно измерение (5) и относно прегледа на европейската политика на съседство – южно измерение (6),

    като взе предвид своите резолюции от 19 януари 2006 г. относно Европейската политика на съседство (ЕПС) (7), от 15 ноември 2007 г. относно укрепване на ЕПС (8), от 6 юли 2006 г. относно Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) (9), от 5 юни 2008 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) (10), от 19 февруари 2009 г.о тносно преразглеждане на ЕИСП (11), от 19 февруари 2009 г. относно Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието (12), от 17 януари 2008 г. относно подхода в областта на регионалната политика към Черно море (13), от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море (14), от 20 май 2010 г. относно Съюза за Средиземноморието (15), от 20 май 2010 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за Южен Кавказ (16), от 9 септември 2010 г. относно положението с река Йордан и по-специално на региона на долното течение на река Йордан (17), от 3 февруари 2011 г. относно положението в Тунис (18), от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет (19), от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия, включително хуманитарни аспекти (20), и от 7 юли 2011 г. относно Сирия, Йемен и Бахрейн в контекста на положението в арабския свят и в Северна Африка (21), от 15 септември 2011 г. и от 20 януари 2011 г. относно положението в Беларус и всички свои предишни резолюции относно Беларус, и от 15 септември 2011 г. относно положението в Либия (22) и положението в Сирия,

    като взе предвид препоръките на комисиите на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, приети по време на Седмото пленарно заседание, състояло се в Рим на 3 и 4 март 2011 г.,

    като взе предвид Учредителния акт от 3 май 2011 г. на Парламентарната асамблея EURONEST, включваща ЕС и неговите източни съседи,

    като взе предвид заключенията на учредителното заседание на Евро-средиземноморската асамблея на местните и регионалните власти (ARLEM), проведено в Барселона на 21 януари 2010 г.,

    като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС (23),

    като взе предвид Европейската програма за култура в глобализиращия се свят (COM(2007)0242),

    като взе предвид членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

    като взе предвид член 48 от своя правилник

    като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на комисия по конституционни въпроси (A7-0400/2011),

    А.

    като има предвид, че зачитането и насърчаването на демокрацията и правата на човека, и по-конкретно правата на жените, децата и малцинствата, правосъдието и принципите на правовата държава, основните свободи, включително свободата на словото, съвестта, вероизповеданието и убежденията, сексуалната ориентация, свободата на сдружаване и на медиите, включително неограничения достъп до информация, комуникации и интернет, укрепването на гражданското общество, сигурността, включително мирното разрешаване на конфликти и добросъседските отношения, демократичната стабилност, благосъстоянието, справедливото разпределение на доходите, богатството и възможностите, социалното сближаване, борбата срещу корупцията и насърчаването на доброто управление и устойчивото развитие са основополагащи принципи и цели на ЕС, които трябва да бъдат основополагащи общи ценности в сърцевината на прегледа на ЕПС;

    Б.

    като има предвид, че за ЕС е от върховна полза да бъде амбициозен в икономическото сътрудничество и да приеме взаимно изгодна, отговорна, гъвкава и основана на подпомагането на процесите на преход към демокрация и защитата на правата на човека стратегия, като извлече поуки от провалите и грешките на политиката на ЕС и държавите-членки, по-специално във връзка с добронамерения подход към авторитарните режими в южните му съседки, от който беше извлечена поуката, че цялостната Европейска политика на съседство следва да се основава на ценности;

    В.

    като има предвид, че в настоящия нов сценарий отношенията с въпросните държави следва да получат нов тласък, насочен към сътрудничество, основано на демокрацията и просперитета на двата бряга на Средиземно море, а не само на сигурността и контрола на миграционните потоци,

    Г.

    като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието беше създаден с амбициозната цел да служи като постоянен инструмент за заздравяване на отношенията с южните съседки, заменяйки Процеса от Барселона, с цел да засили дейността и присъствието му в центъра на общественото внимание,

    Д.

    като има предвид, че сътрудничеството в рамките на Парламентарната асамблея EURONEST цели постигането на положителни резултати, като служи за платформа за обмен на становища, постигане на общи позиции за посрещане на настоящите световни предизвикателства, свързани с демокрацията, политиката, икономиката, енергийната сигурност и социалните въпроси, както и за заздравяването на отношенията между държавите от региона и ЕС,

    Е.

    като има предвид, че член 49 от ДЕС гласи, че всяка европейска държава, която зачита ценностите, на които се основава Съюзът, а именно демокрацията, правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска да членува в Съюза;

    Ж.

    като има предвид, че засилените отношения изискват недвусмислена и доказана ангажираност по отношение на реформите с цел постигането на осезаем напредък при изпълнение на предварително определените референтни стойности;

    З.

    като има предвид, че ЕС следва да разполага с гъвкави и правилно финансирани инструменти, които да съответстват на неговите амбиции и на събитията в регионите, като отдава предимство на оптималното използване на съществуващите финансови инструменти;

    И.

    като има предвид, че последиците от икономическата и финансовата криза се прибавиха към съществуващите политически и социални предизвикателства в държавите партньори, по-специално към проблема с безработицата; като има предвид, че е в общ интерес на тези страни и на ЕС да се намали процентът на безработицата в региона и да се предложи на хората в региона, и по-специално на жените, на младите хора и на населението в селските райони, надежда за бъдещето,

    Й.

    като има предвид, че Европейският парламент дава своята подкрепа за създаването на евро-средиземноморски програми „Еразъм“ и „Леонардо“ чрез Декларацията си от 27 септември 2011 г.;

    1.

    Приветства съвместните съобщения на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно „Нов отговор на промените в съседните държави” и „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ и представения в тях подход, по-специално с оглед на принципите на взаимна отчетност и споделен ангажимент към универсалните ценности на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и поставянето на условия, разработването на подход, съобразен с държавите партньори, напредването на многостранното и субрегионалното сътрудничество и принципа за допълнително ангажиране на обществата в рамките на ЕПС;

    2.

    Признава европейските стремежи и европейския избор на някои партньори и техния ангажимент за изграждане на силна и устойчива демокрация и подчертава необходимостта от установяване на нови различни отношения между ЕС и държавите партньори от Източното партньорство, като подкрепя работата им за утвърждаване на устойчиви демокрации и пазарни икономики;

    3.

    Настоява, въпреки това, че на съседните държави следва да се предоставят осезаеми и реални стимули, за да се ангажират с изпълнението на общата цел за изграждане на силна демокрация, и че разграничаването въз основа на политическата, икономическа и социална действителност, представянето и постиженията на всяка държава следва да бъде обусловено от ясно определени критерии и референтни стойности, които могат да бъдат оценявани; в тази връзка призовава Комисията и ЕСВД да разгледат референтните стойности, посочени в съвместното съобщение, като цели, които трябва да бъдат постигнати, и посочва, че за оценяване на постигнатия напредък тези цели изискват по-конкретни, измерими, постижими и обвързани със срокове референтни стойности, чиято отправна точка е различна за източните и южните съседни на ЕС региони; счита, че политиката, насочена към резултатите, изисква по-ясна методология на определяне на референтните стойности, и в този контекст подчертава значението на определянето на подходящи механизми за последващи действия за оценяване на напредъка на държавите партньори по ЕПС; подчертава, че този подход следва да се отрази в структурата на плановете за действие по ЕПС и в съответните годишни доклади за напредъка;

    4.

    Счита, че преразглеждането на Европейската политика за съседство създава възможност ЕС ефективно да постигне целите си и да зачита ценностите си, установени в членове 2, 3, 6, 8 и 21 от ДЕС;

    5.

    Подчертава, че ако политиката на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие се вписва в рамката на принципите и целите на външната дейност на Съюза и следователно, в дадения случай, в рамките на европейската политика за съседство, ЕС има при все това конституционното задължение, залегнало в член 208, параграф 1, алинея втора от Договора за функционирането на ЕС, да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при осъществяването на политиките, които могат да имат отражение върху развиващите се страни; предвид това призовава Комисията и ЕСВД да не изпускат от погледа си тези цели, които са намаляването и в крайна сметка премахването на бедността, при осъществяването на Европейската политика за съседство, като това се отнася както за държавите партньори от източното съседство, така и за тези от южното;

    6.

    Подкрепя консолидирането в Европейската политика за съседство (ЕПС) на отделни преди аспекти на външната политика и на политиката за подпомагане; очаква една по-силна мрежа от институционални разпоредби, която е стабилна, икономична и специално посветена на развиването на по-тясна икономическа интеграция и политическо асоцииране между всички участващи, включително хармонизирането на ценностите в рамките на всички международни форуми – и по-специално Обединените нации – с тези на Европейския съюз;

    Силна демокрация и партньорство с обществата

    7.

    Въпреки че ЕС не се стреми да наложи модел или предварително изготвена рецепта за политически реформи, подчертава, че ЕПС се основава върху общи ценности, съвместна ангажираност, взаимна отчетност и уважение и ангажираност към демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, борбата с корупцията, пазарната икономика и доброто управление;

    8.

    Подчертава значението за демокрацията на активните и независими организации на гражданското общество, включително социалните партньори; подчертава значението на диалога и подходящото финансиране от Европейския инструмент за съседство на организациите на гражданското общество, подчертава, че следва да се засили партньорството между ЕС и държавите по ЕПС и съответните граждански общества, за да се постигне изграждането на функциониращи демокрации и подпомагането на реформите и на устойчивия икономически растеж; подчертава, че тези партньорства с гражданското общество трябва да бъдат приобщаващи, включително и най-вече по отношение на женските организации и малцинствените групи; призовава ЕСВД и Комисията да оказват подкрепа на парламентите, органите на местната и регионалната власт и гражданското общество в усилията им да играят ролята си за определяне на стратегии по ЕПС, за търсене на отговорност от правителствата, за наблюдение и оценка на изпълнението и постигнатите резултати;

    9.

    Подчертава, че е важно изграждането на партньорски отношения с гражданските общества като средство за насърчаване на промяната и демократизацията; в този контекст отбелязва отделянето на 22 милиона евро за Механизма за гражданско общество (МГО) за периода 2011–2013 г. и очаква този инструмент да получи още по-голямо финансиране в следващата многогодишна финансова рамка; призовава ЕСВД и Комисията да изяснят по-добре обхвата и целите на евентуалния механизъм за гражданско общество и отправя призив за по-голяма яснота на механизма за гражданско общество по отношение на взаимното допълване с Европейския инструмент за демокрация и права на човека и с Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП); отбелязва, че следва да се определят и инструменти за конкретно подпомагане на религиозните и етническите малцинства в районите, влизащи в обхвата на инициативата; препоръчва този механизъм да се използва за подобряване на работата на Форума на гражданското общество в Източното партньорство и за евентуалното създаване на такъв форум за южните партньори;

    10.

    Приветства предложението за Европейски фонд за демокрация (ЕФД), което представлява своевременен отговор на настоятелните призиви за демокрация на населението на съседните държави; подчертава, че този фонд следва да представлява гъвкав, бърз и целенасочен механизъм за подкрепа и следва да допълва вече съществуващите инструменти на ЕС и образцовата дейност на установените от дълго време европейски политически и неполитически фондации и организациите на гражданското общество, като не се забравя, че една от целите на тази инициатива следва да бъде постигането на осезаеми резултати; подчертава, че този фонд не бива да препятства, нито да дублира вече започнати от тези фондации действия или действия в рамките на съществуващи европейски програми, като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека; подчертава, че неговият обхват и организация следва да бъдат ясно определени и че неговите структури и процедури следва да бъдат необременени и лесно разбираеми; призовава ЕСВД, Комисията и (полското) председателство да представят ясно разграничаване на компетенциите на бъдещия Европейски фонд за демокрация и посочените инструменти и уредби; настоява за правото на контрол и участието на Европейския парламент в структурата му на управление, за да помогне за определянето на годишните цели, приоритети, очаквани резултати и финансово разпределение в широк мащаб и да бъде част от дейностите по мониторинг; изразява известна загриженост във връзка с факта, че този бъдещ фонд би могъл да бъде финансиран, изцяло или отчасти, извън бюджета на ЕС, и подчертава правото на бюджетния орган да контролира и проверява усвояването на този фонд; изисква следователно разяснение от Комисията и от Съвета по въпроса;

    11.

    Призовава ЕСВД и Комисията да продължат да насърчават всяка политическа реформа, като отчитат потребностите и равнището на икономическо и социално развитие на всяка държава партньор по силата на техния нов и основан върху постижения подход, наречен „повече средства за по-големи постижения“; призовава ги да предоставят ясна и адекватна методология и подробни референтни стойности за оценка на постиженията на държавите по ЕПС в областта на зачитането и насърчаването на демокрацията и правата на човека (включително свободата на словото, съвестта, религията, сдружаването и медиите) и да представят редовни и подробни доклади, които следва да се превърнат в основа за предоставяне на средства по силата на новия и основан върху постижения подход, наречен „повече средства за по-големи постижения”; изисква тези оценки да бъдат включени в докладите за напредъка на ЕПС и да бъдат представяни ежегодно на комисията по външни работи; настоява върху необходимостта от систематично включване на организациите на гражданското общество на всички етапи на процеса на преразглеждане; счита, че този основан върху постижения подход означава и „по-малко средства за по-малки постижения“, и отново призовава за ефективно прилагане на клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на ЕС с трети държави;

    12.

    Приканва ЕСВД и Комисията да предоставят повече информация относно начините за прилагане на принципа на взаимна отчетност;

    13.

    Счита, че състоянието на правата на човека следва да бъде наблюдавано непрекъснато, по-специално що се отнася до правата на децата, жените и малцинствата, и следва да се провеждат обсъждания относно правата на човека с всички държави партньори и че годишната оценка на състоянието, както и резултатите от обсъжданията следва да бъдат включени в приложението към годишния доклад за напредъка на всяка страна партньор съвместно с ясен механизъм с цел преразглеждане и прогресивно ограничаване на двустранното сътрудничество в случай на потвърдени нарушения на правата на човека; подчертава, че подходът към различните държави партньори по отношение на състоянието на правата на човека следва да бъде надежден;

    14.

    Призовава ЕС и държавите-членки да насочат сътрудничеството си в рамките на ЕПС към побратимяване на демократичните участници от ЕС като профсъюзи, НПО, съответните организации на работодателите, земеделските стопани, жените, участниците в религиозния диалог, потребителите, младежта, журналистите, учителите, органите на местното управление, университетите, студентите, организациите, занимаващи се с проблемите на изменението на климата и съответните нововъзникващи участници в държавите по ЕПС;

    15.

    Подчертава, че свободата на изразяване и независимостта и плурализмът на медиите са основните предпоставки за стабилна и устойчива демокрация и споделяне на общи ценности; подчертава значението на независимите, устойчиви и отговорни обществени медии за предоставянето на качествено, плуралистично и разнообразно съдържание, като напомня, че свободните и независими обществени медии винаги играят важна роля за засилването на демокрацията, за оптимизирането на участието на гражданското общество в публичните дела и за увеличаването на правата на гражданите по пътя към демокрацията;

    16.

    Твърдо подкрепя и призовава за свободен поток на информация, за гарантиране на условия, които да позволяват на журналистите да работят ефективно и свободно без политически, икономически или друг натиск, и за изграждането на инфраструктура, която да осигури възможности за разработване на модерни електронни технологии; приветства декларацията на ООН от 6 юни 2011 г., която призовава достъпът до интернет да стане едно от основните права на човека; в тази връзка настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да създадат специални инструменти за подпомагане на организациите на гражданското общество и на отделните хора в държавите по ЕПС да получат безпрепятствен достъп до интернет и други форми на електронни комуникационни технологии;

    17.

    Подчертава, че в текущия процес на демократичен преход в държавите от Арабската пролет, участието на жените, младите хора и гражданското общество и функционирането на свободни и независими медии са от изключително значение, и настоятелно призовава ЕС да засили подкрепата си за обучаване и организиране на тези участници, включително като ги кани да наблюдават избори и функционирането на демократичните институции в ЕС;

    18.

    Подкрепя установяването на пълно и ефективно спазване на правото на свобода на религията (в нейното индивидуално, колективно, публично, лично и институционално измерение) като приоритет, по-специално за всички религиозни малцинства в региона, и свързаната с това необходимост от конкретна помощ за тези групи;

    19.

    По-специално подчертава значението на насърчаването на правата на детето и гарантирането на закрилата на детето в съответствие с Договора от Лисабон;

    20.

    Настоятелно призовава за подкрепа за развитието на демократично ориентирани политически партии в онези съседни страни, които все още се стремят към изграждането на демокрация, както и за създаване на НПО и организации на гражданското общество;

    21.

    Подчертава значението на подходящото представителство на жените в парламентите, министерствата, на висши ръководни постове в управлението, в процеса на вземане на решения в местната и държавната администрация и в управлението на публични предприятия; насърчава държавите партньори по ЕПС да приемат и включат политика за равенство между половете във всички политики и да приемат планове за действие за равенство между половете;

    22.

    Приветства работата на консултативната група на ЕС на високо равнище в Република Армения и създаването на подобна група в Молдова; насърчава Заместник-председателя/Върховен представител и Комисията да предложат такава помощ на всички държави партньори от Източното партньорство, като се уверят, както в случая на Армения, че е обхванато парламентарното измерение; призовава за подобряване на този инструмент на ЕС и препоръчва ЕСВД да отговаря пряко за набирането и управлението на съветници, за да гарантира най-подходящия трансфер на знания от ЕС към държавите партньори от Източното партньорство;

    23.

    Призовава ЕО да популяризира проектите по Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието в държавите партньори и да ги направи по-разбираеми за техните граждани, показвайки ясно добавената стойност на сътрудничеството с ЕС;

    24.

    Припомня, че ангажиментът на ЕС към неговите съседи следва да зависи от техния напредък в демокрацията и зачитането на правата на човека; поради това призовава международната общност да замрази своята финансова помощ, отпускана на беларуския режим, както и тази на международните финансови институции, към които принадлежат нейните членове, до освобождаването, снемането на обвиненията и реабилитирането на всички арестувани и задържани опозиционни лидери, журналисти, кандидати за президенти и техните поддръжници;

    25.

    Одобрява настоящия официален подход на ЕС да санкционира беларуските органи, като в същото време се стреми да засили връзките с гражданското общество и народа на Беларус; в тази връзка призовава Европейския съюз да се преориентира към обществото и да увеличи помощта си за Беларус, за да обърне внимание на потребностите на населението, да засили финансовата и техническата си подкрепа за демократичната опозиция, защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество, включително нерегистрираните, както и за студентите и свободните медии;

    Устойчиво икономическо и социално развитие

    26.

    Подчертава, че устойчивата демокрация, функциониращите и освободени от прекомерна бюрокрация институции, принципите на правовата държава и качественото образование не само насърчават политическата стабилност, социалното благоденствие и сближаване, но също така стимулират икономическия растеж, като подобряват бизнес средата и привличат инвестиции и като спомагат за възникване на нови МСП и насърчават търговията, екологосъобразната икономика и туризма, които на свой ред водят до създаването на нови работни места и нови възможности; припомня необходимостта от създаване на подходяща рамка за инвестициите, в която основно място да заемат стабилността и правната сигурност, както и борбата срещу корупцията; във връзка с това призовава Европейския съюз да насърчава, в рамките на своята подкрепа за прехода към демокрация, структурни реформи в икономическата, социалната и правната област, като обръща подчертано внимание на тясното преплитане на демократичното и социалноикономическото развитие; приветства водещите инициативи на Комисията за МСП и за регионалните енергийни пазари и енергийната ефективност; счита, че тези усилия следва да бъдат отразени в Многогодишната финансова рамка (МФР);

    27.

    Счита, че непосредствените мерки, като например съвместното финансиране на вече установени водещи или пилотни проекти или други конкретни икономически проекти със стратегическо значение, които могат да бъдат бързо осъществени, с безспорно осезаеми резултати, следва да бъдат предприети своевременно с цел облекчаване на положението на държавите, които понастоящем са изправени пред значителни кризи в социален и икономически план, като специално се вземат предвид държавите партньори, в които демократичният преход засилва икономическите затруднения; подчертава, че подобни финансирани от ЕС мерки могат да се предприемат единствено при условие че всички участващи страни се ангажират да спазват по контролируем начин за всеки отделен случай международните и действащите в ЕС социални, екологични и трудовоправни стандарти и че тези мерки служат за непосредствено подобряване на социалното положение на гражданите в държавите от ЕПС;

    28.

    решително подкрепя насърчаването на субрегионалното сътрудничество и трансграничните проекти и подчертава колко е важно развитието на допълващи форми на двустранно и многостранно икономическо сътрудничество между различните партньори, което би донесло осезаеми ползи за гражданите и би подобрило политическия климат в региона; подчертава, че това субрегионално икономическо сътрудничество трябва да се вписва в по-широк проект за интеграция, който да насърчава създаването на субрегионални проекти в областта на мобилността, социалната защита и опазването на околната среда, културата и образованието; подчертава изрично, че е важно да се насърчава развитието на търговския обмен „Юг-Юг“ и „Изток-Изток“ и икономическата интеграция между съответните страни; счита, че подобренията в това сътрудничество между партньорите биха били знак за ангажираност към европейските ценности на добросъседски отношения и взаимноизгодни партньорства;

    29.

    Настоятелно призовава Комисията да подкрепя изграждането на административен капацитет в областта на заетостта и социалните въпроси, обръщайки специално внимание на изграждането на капацитет в областта на правните услуги, с което ще се гарантира по-добра подготвеност за водене на реформите;

    30.

    Подчертава значението на профсъюзите и социалния диалог като част от демократичното развитие на държавите партньори по ЕПС; насърчава ги да увеличат трудовите и профсъюзните права; посочва важната роля, която социалният диалог може да играе по отношение на социалноикономическите предизвикателства в регионите;

    31.

    Припомня необходимостта да се гарантира, че минималната работна заплата съгласно националната практика предоставя на работниците и техните семейства адекватен жизнен стандарт и че удръжките от заплати следва да не лишават договорно наетите лица и лицата, които са на тяхна издръжка, от средствата, необходими за самото им препитание;

    32.

    Отбелязва, че следва да бъде предвиден достатъчен срок на предизвестията за прекратяване на трудовите правоотношения, като се взема предвид стажът на служителите;

    33.

    Посочва, че Съюзът трябва да обърне особено внимание на децентрализираното сътрудничество на местно равнище, изразяващо се в малки проекти за незабавно и осезаемо подобряване на качеството на живот на гражданите на съседните държави, като в същото време засилва демократичния напредък на цялата територия на въпросните държави;

    34.

    Призовава Комисията да приеме стратегическите документи за намаляване на бедността като ръководната политическа рамка за средносрочен икономически растеж в полза на бедните и справедливо разпределяне на благата в съответствие с потребностите на страната;

    Споразумения за асоцииране

    35.

    Подчертава, че преговорите по споразуменията за асоцииране предоставят възможности за засилване на реформите; подчертава, че всички съставящи следва да бъдат свързани, така че ЕС да може да задълбочава своите отношения по цялостен и последователен начин; вярва, че поради тази причина те следва да съдържат конкретни условия, графици и критерии за изпълнението, които следва да бъдат обект на редовен мониторинг; подчертава необходимостта в тези споразумения да се включат реални и осезаеми стимули за партньорите, за да бъде пътят на реформата по-привлекателен;

    36.

    Заявява, че разграничението следва да се прилага за търговията със стоки и услуги, приканва държавите партньори по ЕПС да постигнат напредък във връзка със създаването на условия, които ще позволят създаването на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, и призовава ЕС да им оказва помощ в техните опити за реформи и да отвори своя вътрешен пазар при необходимото привеждане в съответствие с европейските стандарти на условията за качество и безопасност, и едновременно с това да стартира процес на постепенно и балансирано отваряне на своите пазари, което да доведе до взаимна изгода; подчертава, че ЕС следва също така да оценява политическото, икономическото и свързаното с околната среда положение на всяка държава по отношение на тяхното участие в бъдещата задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия и накрая да определя поетапни мерки за прилагането й, като гарантира мониторинга на спазването на международните конвенции в областта на трудовото право и детския труд; подчертава, че търговските връзки, особено в задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия, чрез изискванията им, следва да се разглеждат като средство за засилване на ангажимента за спазване на демократичните ценности на държавите партньори по ЕПС като част от принципа на поставянето на условията; подкрепя, успоредно с това, пълното членство в СТО на всички държави от Източното партньорство;

    37.

    Отбелязва, че европейската перспектива, включително член 49 от Договора за Европейския съюз и въжделенията на държавите от Източното партньорство за членство, представляват движеща сила за реформи в тези държави и допълнително засилва ангажираността им за спазване на споделените ценности и принципи като демокрация, принципи на правовата държава, зачитане на правата на човека и доброто управление; вярва, че сключването на споразумения за асоцииране може да бъде важна стъпка към по-нататъшен политически ангажимент и по-тесни връзки с Европа чрез обмен на добри практики и консолидиран политически и икономически диалог;

    38.

    Отново потвърждава, че за Южното партньорство целта е да се сближат страните от двата бряга на Средиземно море, за да се изгради пространство на мир, демокрация, сигурност и благоденствие за техните 800 милиона жители и да се предостави на ЕС и на неговите партньори ефективна двустранна и многостранна рамка, за да посрещнат демократичните, социалните и икономическите предизвикателства, за да се насърчи регионалната, по-специално търговската интеграция, и да се гарантира тяхното съвместно развитие в полза на всички, както и бъде оказана помощ на партньорите в изграждането на демократични, плуралистични и светски държави, най-вече чрез програми за изграждане на институционален капацитет, както и сключването на взаимно изгодни и амбициозни споразумения за търговия със стоки и услуги, предшествани от съответните оценки на въздействието, които могат да доведат до създаване на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, което със сигурност ще представлява първата стъпка към едно голямо „Евро-средиземноморско икономическо пространство”, което също би могло да спомогне за облекчаване на икономическите проблеми на нашите съседни партньори от юг и да улесни интеграцията на целия юг; призовава Комисията и Съвета да улеснят прилагането на шестте пакета от мерки, представени в документа на Комисията от 30 март 2011 г. относно проследяването на инициативите в областта на търговията и инвестирането в полза на партньорствата от Южното Средиземноморие;

    39.

    Изразява желание да бъдат определени обективни и обвързващи критерии, които дават възможност за предоставяне на „статут на напреднала държава“; подчертава необходимостта да се изяснят правата и задълженията, които произтичат от този двустранен ангажимент за държавите партньори, както и за Европейския съюз;

    40.

    Подчертава, че договорните отношение с всички държави от ЕПС включват разпоредби за провеждане на редовен форум за разглеждане на въпросите, свързани с правата на човека, във формата на подкомисия по правата на човека; призовава ЕСВД да се възползва максимално от тези разпоредби и да взема участие в съществуващите подкомисии във всички преговори;

    Отраслово сътрудничество

    41.

    Подчертава, че ЕС следва да насърчава взаимодействия между европейските външни и вътрешни политики, по-специално чрез сближаване на законодателството, насочено към създаване на работни места, намаляване на бедността, модернизация на политиките в областта на труда, енергийна сигурност и ефективност, разработване на възобновяеми източници на енергия и устойчивост на околната среда, подобряване на социалната защита, създаване на богатство и правосъдие и подпомагане на търговията в съответствие с принципа на диверсификация;

    42.

    Счита, че споделянето на общо пространство предполага справедливо споделяне на отговорностите, и призовава за по-добро сътрудничество, по-специално по отношение на всички политики и въпроси с трансгранично измерение; във връзка с това призовава за укрепване на регионалните и трансграничните измерения на отрасловото сътрудничество;

    43.

    Приветства засиленото взаимодействие между държавите партньори и агенциите на ЕС в различни сфери; призовава Комисията да представи ясен и изчерпателен списък на съответните агенции и програми, в които съседните държави биха могли да вземат участие, придружен от преглед на формата, финансовия принос и начина за такова диференцирано участие;

    44.

    Подкрепя по-нататъшното сътрудничество в областта на промишлеността, малките и средните предприятия, научните изследвания, развитието и иновациите, ИКТ, включително безопасността на информационните системи, космоса и туризма и подчертава ползите от съвместните научноизследователски програми от страна на ЕС и неговите партньори; приветства предложенията на Комисията относно разработването на общо пространство за знания и иновации и цифрова икономика, основана на ИКТ и призовава държавите-членки и съседните държави да потвърдят ангажимента си за постигане на напредък към това развитие; припомня значението на механизмите за ефективна търговия и улесняване на инвестициите между ЕС и съседните му държави за засилване на търговските партньорства и предоставяне на стопанските субекти, и по-специално на МСП, на достъп до адекватна и надеждна информация относно условията за търговия и инвестиции в държавите партньори;

    45.

    Приветства укрепването на измерението за енергийно сътрудничество на ЕПС; подчертава значението на споделянето на опита на ЕС в областта на реформите в енергийния сектор със съседни държави; счита за необходимо да се повиши енергийната ефективност и насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници; призовава за гарантиране на сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация на източниците и управление на търсенето и по-голям ангажимент в отношенията с основните доставчици и транзитните държави и координация във връзка с мерките за ядрена безопасност, по-специално в региони, които са предразположени към висока сеизмична активност, както и увеличаване на прозрачността с цел да се гарантира, че пълно спазване на споразуменията в областта на околната среда и на международните споразумения за ядрена безопасност остава приоритет на енергийната политика на ЕС и че както източните, така и южните съседи остават основен акцент на външната енергийна политика на ЕС; призовава за ефективни мерки за гарантиране на прилагането на принципа на солидарност в областта на енергетиката;

    46.

    Приветства предложението за създаване на Европейска енергийна общност и счита, че това би могло да бъде важна стъпка към сътрудничество със съседите ни; подчертава важната роля на южните съседни държави за енергийните доставки на някои държави-членки; посочва необходимостта от засилване на евро-средиземноморските връзки в секторите на газа и електроенергията; подчертава стратегическото значение на проекта „Набуко“ и бързото му изпълнение, както и на преноса на втечнен природен газ (ВПГ) по проекта АГРИ; призовава Комисията да насърчава, включително посредством инвестиции, изграждането, модернизирането и развитието на интелигентни енергийни мрежи и инфраструктурни връзки със съседите на ЕС;

    47.

    Освен това обръща внимание на поддържащата роля, която ЕС би могъл да играе за разрешаването на проблемите в областта на околната среда в съседните държави, по-специално за премахване на огромните запаси от остарели пестициди, които могат да причинят мащабно химическо замърсяване;

    48.

    Подкрепя задълбочаването на сътрудничеството в транспортния сектор, включително чрез по-тясно свързване на инфраструктурната мрежа на ЕС и на държавите партньори, с цел да се улесни обмена на хора и стоки, което може да бъде постигнато чрез по-тясна пазарна интеграция и подобряване на инфраструктурните връзки;

    49.

    Счита, че съществено значение има международното, регионалното и междурегионалното културно сътрудничество, основано на действителен диалог между културите и включващо всички участници в обществото (органи, институции, организации и асоциации в областта на културата); призовава ЕСВД и Комисията да координират стратегическото разгръщане на културните аспекти на външната политика, като се стремят към взаимно допълване с външните политики на държавите-членки в областта на културата;

    50.

    Категорично потвърждава връзката между, от една страна, обмена и сътрудничеството между ЕС и държавите от ЕПС в областта на културата, образованието и спорта и, от друга страна, изграждането и укрепването на отворено гражданско общество, демокрация, правова държава, както и на насърчаването на основните свободи и на правата на човека; подчертава, че сътрудничеството в тези области представлява добавена стойност както за ЕС, така и за държавите от ЕПС;

    51.

    Вярва, че насърчаването на участието в културните програми на ЕС може да е от полза за материалното и нематериалното развитие в държавите от ЕПС и в този контекст подчертава значението на програми като Media Mundus и на проектите, провеждани под егидата на Съюза за Средиземноморието и на Културната програма на Източното партньорство; изтъква освен това, че културните програми и програмите за насърчаване на мобилността следва да обхващат и мобилността на хората на изкуството и на учещите в сферата на изкуството; застъпва се за създаването на виза за културни цели за хора на изкуството и други специалисти в областта на културата – граждани на държави от ЕПС; призовава също така Комисията да предложи инициатива за виза за краткосрочен престой с цел премахване на бариерите и пречките пред мобилността в сектора на културата;

    52.

    Подчертава, че е важно в рамките на ЕПС да се засили сътрудничеството за развитие на спорта в съответните страни, като се има предвид образователната стойност на спортните занимания; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да работят за предоставянето на свободно движение на спортистите в целия свят, като се започне с тези от държавите от ЕПС;

    53.

    Настоятелно призовава за извършване на оценка на съществуващите програми с оглед обезпечаване на ефикасното използване на средства за осъществяване на целите и задачите на ЕС; препоръчва рационализиране на вътрешните дейности в Комисията с оглед на отделните съществуващи програми и проекти, свързани с културата и образованието;

    54.

    Подчертава добавената стойност на програмата „Tempus IV“ в полза на насърчаването на сътрудничеството и усилията за модернизация на образователните системи на съседните на ЕС държави и призовава Комисията да предостави подкрепа за тази програма в перспективата на следващата многогодишна финансова рамка;

    55.

    Изразява желание по-голяма съпричастност на държавите партньори към работата на European Training Foundation и на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура;

    56.

    Отбелязва, че засилването на младежкото измерение на Източното партньорство и на Съюза за Средиземноморието е важна инвестиция в бъдещето на отношенията между ЕС и държавите партньори по ЕПС с огромен потенциал за предстоящите години и в демократизацията на тези партньори и хармонизирането на тяхното законодателство с европейските стандарти; отново подчертава, че допълнителното финансиране, отпуснато на „Еразмус Мундус“ и „Младежта в действие“ за 2012 г. от бюджета на ЕС за 2012 г., следва да насърчи сътрудничеството между институциите за висше образование, да подобри обмена на академичен персонал и студенти и да изгради мрежи за увеличаване на капацитета на НПО, работещи в сферата на младежта в Европа и в държавите от Европейската политика на съседство;

    57.

    Счита, че Евро-средиземноморският университет (EMUNI) предоставя единствена по рода си платформа и възможност за засилване на сътрудничеството в сферата на висшето образование и студентската мобилност с южните ни съседки в момент, когато задълбочаването на отношенията ни с държавите партньори от юг е изключително важно, особено с по-младото им поколение; в тази връзка подчертава, че потенциалът на EMUNI следва да се развие във възможно най-голяма степен;

    58.

    Призовава Европейската комисия да приеме предложението на Европейския парламент, направено вследствие на „арабската пролет“, за създаване на Евро-средиземноморска програма „Еразъм“, инициатива, която, ако има успех, би могла да бъде разширена за всички съседни държави; изразява съжаление на този етап за слабостта на предложенията на Европейската комисия, която, въпреки своите заявления от 27 септември 2011 г., в действителност предвижда минимално увеличение на броя на стипендиите на „Еразмус Мундус“;

    59.

    Призовава Европейската комисия да приеме предложението на Европейския парламент, направено вследствие на „арабската пролет“, за създаване на Евро-средиземноморска програма „Леонардо да Винчи“ за насърчаване на мобилността на младите хора, които желаят да получат професионално обучение в чужбина, с цел да се подпомогне борбата срещу безработицата сред младите хора, която е широко разпространено явление в Южното Средиземноморие;

    60.

    Отново потвърждава огромната си подкрепа за финансирания от ЕС проект по ЕПС за отпускане на стипендии на висшисти от държавите партньори по ЕПС и от ЕС в Колежа на Европа; счита, че това ще даде възможност да се подготвят бъдещи европейски и от съседните държави представители, които да бъдат напълно и професионално запознати със същността и духа на политиките, правото и институциите на ЕС, за да заемат работни места, свързани с ЕПС на ЕС; призовава държавите партньори, гражданите на които са получили такива стипендии, да използват техните знанията и опит, като ги наемат в националната администрация и им предлагат подходящи условия на труд;

    61.

    Подчертава важната роля на органите на местните органи в демократичното развитие на нашите страни партньори; поради тази причина призовава Комисията да засили и повиши TAIEX (Инструмент за техническа помощ и обмен на информация) и програмите за побратимяване между местните органи от ЕС и страните партньори;

    Мобилност

    62.

    Припомня, че ЕС следва да подобри управлението и да увеличи максимално взаимните ползи от миграцията за развитието, като, наред с другото, предоставя по-добри условия за установяване на законни мигранти в ЕС и предприема мерки срещу основните причини за незаконната миграция в държавите партньори; счита, че ЕС трябва да отдава предпочитание на законната трудова миграция чрез сключване на партньорства за мобилност, които отчитат демографското, социалното и професионалното равновесие от гледна точка и на двете участващи страни, и чрез насърчаване на обмена на специалисти между ЕС и трети държави; призовава държавите-членки да разглеждат разискването относно мобилността като важен елемент от политиката на съседство, което не следва да се води основно от гледна точка на аспектите, свързани със сигурността; подчертава значението на борбата с незаконната имиграция и предявяването на обвинения срещу организации, занимаващи се с трафик на хора;

    63.

    Счита, че ЕС следва да продължава успешно своята работа за сключване на споразумения за улесняване на визовия режим и успоредно с това споразумения за реадмисия по възможно най-прозрачния начин с оглед постепенното преминаване, след изпълнение на всички условия за всеки отделен случай, към безвизов режим; призовава също така за създаване на материални условия за предоставяне и подновяване на визи, които зачитат в по-голяма степен правата на човека; с оглед на това подчертава, че младежката и студентската мобилност следва да се разглеждат като приоритет; подчертава също така, че държавите партньори от Източното партньорство следва да получат привилегировано предложение от ЕС за либерализация на визовия режим по отношение на сроковете и процедурите; подчертава, че разпоредбите относно убежището трябва да бъдат изцяло в съответствие с международните задължения и ангажименти и норми на ЕС, особено в областта на правата на човека;

    64.

    Във връзка с това припомня, че държавите-членки трябва да спазват принципа на забрана за връщане и да положат всички необходими усилия, за да улеснят разработването на достъпна, справедлива и оказваща закрила европейска система за предоставяне на убежище;

    65.

    Призовава държавите-членки и ЕС да ратифицират Протокола срещу нелегалния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност; счита, че преразглеждането на ЕПС следва да улесни приемането на специфични мерки в посочените области; изразява съгласие със забележките на Комисията относно положението на миграцията по семейни причини и приветства предстоящата зелена книга по проблема;

    66.

    Подчертава, че е важно да се обръща особено внимание на младите хора и подчертава необходимостта от повишаване на взаимодействието между инициативата „Младежта в движение“ и ЕПС; подчертава, че ЕС следва да засили сътрудничеството в областта на академичното образование и професионалното обучение, като разширява непосредствено и засилва програмите за стипендии и мобилността на учещите, завършилите образованието си, учителите и университетските преподаватели чрез насърчаване на обмена между висши учебни заведения и институции за обучение, наред с публично-частни партньорства в сферата на образованието и предприятията; счита, че е необходимо да се определят по-гъвкави и ускорени процедури за издаване на визи за участниците в тези програми; подчертава необходимостта от ускоряване на работата по взаимното признаване на квалификации и образователни системи с държавите партньори по ЕПС, по-конкретно за привеждане на дипломите и стандартите за висше образование в съответствие с Европейското пространство за висше образование; подчертава особената необходимост от структурирана информационна политика, насочена към гражданите на държавите партньори по ЕПС, с оглед на възможностите за участие в програми на ЕС;

    67.

    Призовава Съвета и Комисията да установят структуриран диалог с органите на трети държави с цел да разработят подход от двустранна полза за свободното движение, да облекчат визовия режим, да използват в по-голяма степен възможностите, предлагани от Визовия кодекс на ЕС при едновременно подобряване и хармонизиране на неговото прилагане с цел създаване на еднакви и справедливи условия за кандидатите във всички държави-членки, като се съсредоточават особено върху последиците от взаимната зависимост между помощта за развитие, сигурността, законната и незаконна миграция във вида, в който са определени в глобалния подход към миграцията; призова да се обърне специално внимание, за да се гарантира, че държавите партньори няма да бъдат засегнати от „изтичане на мозъци“;

    68.

    Призовава ЕС да укрепи достъпността и насочването на средства на ЕС за проекти, имащи за цел осведомяването на мигрантите относно техните права и задължения, и осигуряване на защита на правата им, особено правата на непридружени непълнолетни и малолетни лица, жени и други уязвими групи; следователно изисква Комисията да предостави на Парламента подробен доклад относно използването на средства на ЕС, предназначени за съседни държави, включително по линия на тематичната програма на Комисията за сътрудничество с трети държави в областта на миграцията и убежището;

    Регионално измерение

    69.

    Припомня своето убеждение, че Европейската политика на съседство ще бъде напълно ефективна единствено при условие че се създаде взаимодействие между двустранното и многостранното й измерение; следователно счита, че е необходимо да се укрепи многостранната основа в рамките на ЕПС и да й се предостави по-значителна част от средствата по Европейския инструмент за съседство и партньорство;

    70.

    Приветства предложението за по-стратегическо използване на многостранната рамка с цел постигане на напредък в двустранните отношения между партньорите и очаква конкретни мерки, насочени към прилагане на това предложение в практиката; във връзка с това очаква с голям интерес до края на годината пътната карта с целите, инструментите и действията, обявени от Заместник-председателя/Върховен представител и Комисията;

    71.

    Вярва, че следва да бъде допълнително засилено и развивано многостранното измерение на Източното партньорство, включително Форумът на гражданското общество; отбелязва значението на установяването на конструктивен диалог с Турция и Русия по регионални въпроси от общ интерес и по-специално по отношение на въпросите на сигурността;

    72.

    Изтъква, че ролята на регионите е от ключово значение, за да се осигури успеха на дългосрочни социални и икономически реформи и за да се гарантира устойчиво развитие; подчертава, че ЕПС следва да се интерпретира по-широко, за да тласка икономическото развитие на граничните райони; счита, че принципите за териториално сътрудничество се отнасят и за външните граници и са ключов инструмент за подобряване на икономическото развитие на ЕС, както и за разширяването като цяло на политическите цели на ЕС в сферата на ЕПС; изразява становището, че новият подход на ЕПС трябва да позволява макрорегионални стратегии на ЕС и че следва изцяло да се използва потенциалът на макрорегионите на ЕС, в които се включват и съседни на ЕС държави, за да има по-добра координация на приоритетите и проектите от общ интерес за ЕС и за държавите от ЕПС, така че да се постигат взаимноизгодни резултати и да се оптимизират инвестираните ресурси;

    73.

    Подчертава изключителната роля на Еврорегионите за постигането на целите на политиката на сближаване и насърчава Комисията да подкрепя и подпомага тяхното развитие, особено в граничните региони, за да се засили ролята на Еврорегионите в рамките на Европейската политика за съседство (ЕПС);

    74.

    Подчертава големия потенциал на Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), в които участват региони извън външните граници; насърчава сключването на конкретни споразумения със съседни трети страни с оглед на приемането на национално законодателство, чрез което да се дава възможност за установяване на структури на ЕГТС съгласно националното законодателство, както и междудържавни споразумения, чрез които да се дава възможност на местни и регионални органи на трети държави да участват в ЕГТС;

    75.

    Счита, че бъдещата ЕПС следва да взема предвид ролята на най-отдалечените региони във външната политика на ЕС; отбелязва, че те представляват реална възможност за повлияване на външната политика на ЕС, тъй като позволяват на ЕС от една страна да има по-близки отношения с голям брой трети страни и от друга да предприема мерки по отношение на сложни въпроси като незаконната миграция; призовава Комисията да осигури по-голяма гъвкавост по отношение на иновативните възможности за финансиране за избрани проекти в рамките на политиката на сближаване, така че да се даде възможност тези проекти да се реализират и от тях да имат полза както европейските региони, така и регионите в държавите, които не са членки на ЕС;

    76.

    Подчертава значението на по-широкия географски и стратегически подход в перспективите за ЕПС, като припомня, че след резолюцията на Европейския парламент от 19 януари 2006 г. относно ЕПС през ноември 2007 г. ЕС установи конкретни политики относно островните държави в Атлантическия океан, съседки на най-отдалечените региони на ЕС в близост до европейския континент, където бяха отбелязани конкретни въпроси, свързани с географската близост, културната и историческа принадлежност и взаимната сигурност; приветства високото равнище на постигнатите резултати и динамиката на специфичните политики, които вече се прилагат, а именно специалното партньорство ЕС/Кабо Верде; призовава ЕС да засили допълнително диалога и сближаването на политиките с тези държави и да подкрепи усилията им за консолидиране на политически, социални и икономически реформи;

    77.

    Осведомен е, че ГД „Регионално развитие“ на Комисията има богат опит в управлението на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и е убеден, че би било в интерес на целите на Европейския инструмент за съседство и партньорство да се възползва от съветите на ГД „Регионално развитие“, що се отнася до управлението на фондове; следователно счита, че управлението на тези финансови инструменти във връзка с програмите за трансгранично сътрудничество следва да се предостави отново на ГД „Регионално развитие“, която отговаряше за това досега;

    78.

    Приветства съвместната декларация на срещата на върха на Източното партньорство, проведена във Варшава на 30 септември 2011 г., както и декларацията относно положението в Беларус, по-специално по отношение на принципите на демокрация, зачитане на правата на човека, на принципите на правовата държава и ангажираността за задълбочаване на двустранното икономическо и политическо партньорство, включително желанието за напредък в преговорите за сключване на споразумения за асоцииране, в засилването на многостранното сътрудничество между партньорите и насърчаването на мобилността и ангажираността с ускоряване на нейното прилагане в интерес на обществата на държавите партньори,;

    79.

    Счита, че укрепването на Източното партньорство ще има ключова роля за развитието на граничните региони на ЕС; подчертава, че Източното партньорство и регионалното развитие трябва да вървят ръка за ръка и следва да насърчават дву- и многостранното сътрудничество, например споразумения за свободна търговия, както и подходящо финансирани съвместни проекти, например за културен обмен и за обмен между гражданските общества;

    80.

    Подчертава значението на допълнителното насърчаване на регионалното сътрудничество в Черноморското пространство и по-нататъшното развитие на стратегията на ЕС за Черно море; подчертава взаимното допълване на политиките на ЕС за Черно море и за Източното партньорство; призовава Комисията и ЕСВД да използват по положителен начин различаващите се подходи на двете инициативи и да разяснят на всички равнища как следва да се оползотвори тази значителна степен на взаимно допълване;

    81.

    Подчертава значението на Съюза за Средиземноморието като постоянен форум за диалог и сътрудничество и инструмент за насърчаване на демокрацията; настоятелно призовава предстоящото председателство на Съюза за Средиземноморието да продължава да изпълнява първоначално зададените амбициозни цели и да допринася за ефективното развитие на Европейската политика на съседство по отношение на Средиземноморието; счита, че Съюзът за Средиземноморието следва да подпомогне постигането на стабилно икономическо, социално и демократично развитие и да създаде здрава обща основа за тясно регионално сътрудничество между ЕС и нейните южни съседи; приветства възможността, предлагана от Съюза за Средиземноморието, за по-голямо допълване между двустранните политики и регионалните политики, за да се постигнат по-ефективно целите на евро-средиземноморското сътрудничество, основаващи се върху взаимното признаване на общи ценности и създаването на пространство на мир, сигурност и благоденствие; приветства по-специално поетия от новия генерален секретар на Съюза за Средиземноморието ангажимент да работи и постави на преден план проектите на Съюза за Средиземноморието в областта на демокрацията и гражданското общество; във връзка с това приветства увеличаването средствата за Механизма за инвестиции за съседството;

    82.

    Припомня, че е важно в многостранната си дейност ЕПС да подкрепя ефективното и бързо стартиране на конкретни проекти на Съюза за Средиземноморието, които имат за цел да създадат условия за споделен процес на развитие и интеграция, по-специално чрез съфинансиране на проучвания на осъществимостта и подкрепата за нарастване на концесионните заеми;

    83.

    Призовава Комисията и ЕСВД да проучат възможностите за установяване на институционални връзки между ЕПС и политиките на съседство на основните регионални участници, преди всичко на Турция; припомня амбициите на Анкара да вдъхновява и подпомага демократичния преход и социално-икономическите реформи в южните съседни държави; отбелязва, че участието на турските институции и неправителствени организации в инструментите на ЕПС би постигнало единствен по рода си ефект на взаимодействие, особено в области като изграждане на институциите и развитието на гражданското общество; счита, че практическото сътрудничество следва да бъде допълнено от структуриран диалог между ЕС и Турция с цел координиране на съответните им политики на съседство; препоръчва по принцип такова предложение за сътрудничество в рамките на ЕПС да се отправи и към Русия и други съответни заинтересовани страни;

    ЕС и разрешаването на конфликти

    84.

    Припомня, че мирното разрешаване на регионалните военни конфликти, включително на така наречените „замразени конфликти“, е основна предпоставка за демократична консолидация, зачитане на правата на човека, благоденствие и икономически растеж и следователно е от изключителен интерес за ЕС;

    85.

    Припомня, че ЕС следва да взема по-голямо участие и да играе по-активна, последователна и конструктивна роля за разрешаване на регионалните конфликти, наред с другото, и чрез ЕСВД, чрез разработване на допълнителни мерки за изграждане на доверието, за помиряване и за медиация, като обмисля нови прагматични и новаторски подходи, включително като пуска в ход обществени кампании за осведомяване в държавите партньори, подкрепя европейския граждански корпус за мир и местните действия за медиация, като подпомага гражданската култура, по-конкретно обучението на деца и млади хора, образованието и участието и, наред с другото, диалога между общностите и вътре в общността, като включва организации на гражданското общество, разработва трансгранични проекти и засилва добросъседските отношения; припомня стратегическото значение на укрепването на политическото сътрудничество в областта на сигурността и борбата срещу тероризма и екстремизма;

    86.

    Счита, че междукултурният и междурелигиозният диалог е от изключително значение за засилване на взаимното разбирателство, уважение, солидарност и толерантност към и между съседните държави партньори; призовава предложените нови инструменти на ЕПС да обърнат особено внимание на насърчаването на тези ценности;

    87.

    В контекста на последиците от революциите в Северна Африка, подчертава значението на предоставянето на подкрепа за преходното правосъдие и настоятелно призовава всички държави партньори да сътрудничат на международното правосъдие, по-специално на МНС;

    88.

    Настоява върху необходимостта от съхраняване на регионалния подход и приветства решението за назначаване на специален представител както на ЕС за Южен Кавказ, така и за региона на Южното Средиземноморие, а също така и на специална работна група за Южното Средиземноморие; счита, че следва да се разгледа възможността за създаване на такива работни групи и за Южен Кавказ; подчертава необходимостта да се гарантира осигуряването на подходящи ресурси за проактивната роля на ЕС в преговорите 5+2 за Приднестровието, особено след прекратяването на мандата на Специалния представител на ЕС;

    89.

    Подчертава, че регионалните конфликти не могат да бъдат разбрани, без да се вземе предвид техният културен контекст; призовава за прилагане на последователна стратегия по примера на стратегията, въведена чрез „Синия щит“, която предоставя на културата роля в областта на предотвратяването на конфликтите и възстановяването на мира;

    90.

    Приветства работата, извършвана на място от международните организации, по-специално от ОССЕ и агенциите на ООН, в ситуации на конфликт и в постконфликтни ситуации и за насърчаване на устойчиво развитие в целия регион, по-конкретно дългогодишната ангажираност на Агенцията на ООН за подпомагане и работа (UNRWA) за палестинските бежанци;

    91.

    Подкрепя хуманитарната дейност и дейността в полза на развитието и мира, която Съюзът осъществява в страните от Източното партньорство, и по-специално важния принос на ЕС за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток; при все това изразява съжаление, че тази дейност все още не се съпровожда от едно засилено влияние на Съюза като първостепенен политически фактор в Близкия изток; настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да направят всичко възможно, за да придадат на присъствието и дейността на ЕС в региона политическа тежест, която да бъде на висотата на неговото решаващо участие в областта на хуманитарната помощ и на помощта за развитие;

    Парламентарно измерение

    92.

    Подчертава, че Европейският парламент играе важна роля чрез своите парламентарни делегации и своите делегации в парламентарни асамблеи за засилване на политическия диалог и насърчаване на цялостни свободи, демократични реформи и утвърждаване на принципите на правовата държава в съседните държави партньори и подчертава, че тези контакти също така биха могли да се превърнат в начин за оценяване на изпълнението на предстоящите критерии и за адаптиране на двустранните и многостранните форми на сътрудничество в контекста на събитията и постигнатия напредък;

    93.

    Отново потвърждава, че многостранните парламентарни асамблеи, като например EURONEST и Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, са основни вектори за изграждане на доверие и последователност между ЕС и държавите партньори, както и сред самите държави партньори, и следователно допринасят в голяма степен за постигане на целите на Източното партньорство и на Съюза за Средиземноморието; приканва ЕСВД и Комисията да приобщят членовете на EURONEST във възможно най-голяма степен към многостранните структури и платформи на Източното партньорство; настоява, че е необходимо Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието да бъде призната като легитимна парламентарна институция на Съюза за Средиземноморието; подчертава, че един изцяло разгърнат секретариат ще осигури повишена съгласуваност на дейността на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и на EURONEST и последователност с програмите на ЕПС, разработени за източното и южното регионално измерение;

    94.

    Призовава ЕО да осигури разширена финансова и техническа подкрепа и експертиза за администрациите на националните парламенти на страните от Източното партньорство в рамките на Програмата за цялостно институционално изграждане с цел засилване на тяхната ефикасност, прозрачност и отчетност, което е от изключително значение за правилното изпълнение на ролята на парламентите в демократичния процес на вземане на решения;

    95.

    Потвърждава готовността си да приветства представители на Беларуския парламент в Парламентарната асамблея Euronest веднага щом международната общност, включително ОССЕ, счете парламентарните избори в Беларус за демократични;

    Финансиране

    96.

    Приветства предложението за Новия Европейски инструмент за съседство и увеличаването на средствата за ЕПС, както това беше изискано в предишни резолюции; счита, че разпределението на средствата следва да бъде гъвкаво и адекватно и за двата региона при едновременно запазване на регионалния баланс, въз основа на подход, движен от постиженията и основан върху ангажиментите и напредъка в областта на реформите на държавите партньори, а също така и върху техните потребности и капацитет; отбелязва, че по-голямата степен на гъвкавост и опростяване следва да зачитат правото на демократичен контрол и да бъдат придружавани от повишен надзор по отношение на разходите;

    97.

    Счита, че поддържането на разумен баланс между Изтока и Юга е от значение, особено предвид факта, че страните от Източното съседство са в процес на изпълнение на програмите и реформите, свързани с Източното партньорство, и имат перспектива за присъединяване към ЕС; счита обаче, че този баланс не може да се счита за постоянно установен; напълно подкрепя принципа на диференцирано и ръководено от постигнатите резултати гъвкаво финансово подпомагане, основаващо се на нуждите, капацитета за усвояване и постигнатите цели;

    98.

    Счита, че прегледът на ЕИС трябва да е в съответствие и да бъде извършен в контекста на настоящата оценка на МФР за 2007-2013 г. и преговорите относно периода след 2013 г., за да не се започват нови преговори относно финансирането на политиката за съседство през 2012 и 2013 г.;

    99.

    Настоява за значително увеличаване на максималния размер на средствата по функция 4 от бюджета на ЕС за Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП), като се има предвид, че през последните години стана ясно, че въпреки постигнатия известен напредък в насърчаването на засиленото сътрудничество и прогресивната икономическа интеграция между Европейския съюз и страните партньори, следва да се направи повече, тъй като възникват нови предизвикателства и области за сътрудничество;

    100.

    Подчертава, че преразпределянето на бюджетните кредити, необходими за увеличаването на финансирането на ЕПС, следва да се основава на ясни приоритети и поради това не следва да бъде в ущърб на единствения инструмент на Съюза за реагиране при кризи и постигане на мир, Инструментът за стабилност, както беше предложено от Комисията; подчертава, че настоящата криза, свързана с държавния дълг, не следва да оказва въздействие върху финансирането на ЕПС;

    101.

    Изразява съжаление, че висок процент от средствата за ЕПС се изразходва за консултации, вместо да се използва за проекти и програми, и в това отношение призовава за бързо преразпределяне на усвояването на средствата в новия инструмент;

    102.

    Набляга на значението, в случаите когато ЕС е мобилизирал хуманитарна помощ, да се гарантира подходящ преход между възстановяване, реконструкция и развитие, с цел да се противодейства на някои от разрушителните последствия на революциите;

    103.

    Счита, че Механизмът за гражданско общество следва да бъде считан за неотменна част на Европейския инструмент за съседство; предлага да бъде обмислена идеята за пренасочване на управлението на средствата за Европейския инструмент за съседство към Механизма за гражданско общество, ако държавите не успеят за изпълнят условията за финансиране поради незадоволително представяне;

    104.

    Подчертава решаващата роля на ЕИС в подкрепата на макрорегионалните стратегии на ЕС, като стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и стратегията на ЕС за региона на река Дунав, чрез предоставяне на финансиране за външното измерение на тези стратегии, най-вече за дейности с участието на съседни държави;

    105.

    Подчертава, че предоставянето на средствата следва да се основава върху ограничен брой ясно определени приоритети, като се отчитат потребностите на държавите партньори и въз основа на ясни условия и вече постигнат напредък; подчертава, че бюджетната подкрепа следва да се използва единствено при наличие на гаранции за добро бюджетно управление и че цялостният набор от налични инструменти следва да бъде използван за по-добро отразяване на тези приоритети; в този контекст подчертава необходимостта от засилване на законодателството относно обществените поръчки и управлението на публичните финанси в държавите от ЕПС;

    106.

    Подчертава, че е необходим последователен подход в предоставянето на помощ на съседните държави от страна на всяка отделна държава-членка на ЕС и от ЕС в рамките на ЕПС; отдава предпочитание на всеки механизъм, който би спомогнал за координацията и оптимизирането на действията на различните донори от ЕС в държавите от ЕПС, без да бъдат добавяни допълнителни бюрократични наслоения;

    107.

    Посочва, че въпреки че помощта може да играе ролята на опорна точка за държавите от ЕПС, тя не е достатъчна, за да гарантира устойчиво и трайно развитие; поради това призовава държавите от ЕПС да засилят и мобилизират своите вътрешни ресурси, да създадат прозрачни системи за данъчно облагане, да ангажират ефективно частния сектор, органите на местното управление и гражданското общество в програмата на ЕПС и да засилят своята ангажираност в проектите по ЕПС;

    108.

    Приветства решението на страните членки на Г8 да се увеличат механизмите за отпускате на заеми на държавите от Южното партньорство, започнали демократичен преход; счита, че ангажиментите, поети в рамките на „Партньорството от Довил“ на 27 май 2011 г., биха могли да насърчат финансовата мобилизация в полза на демокрацията и развитието в държавите партньори на Европейския съюз;

    109.

    Призовава, в контекста на Арабската пролет и отстъплението от демокрацията в някои от държавите от Източното партньорство, за конкретна самокритична оценка на финансовите инструменти, използвани в миналото в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство, по отношение на тяхното функциониране в областите на демокрацията, правата на човека, управлението, борбата с корупцията, изграждането на институции и подпомагането на гражданското общество; счита, че ЕС трябва да възприеме по-нов подход, който да засилва сътрудничеството за предотвратяване на конфликти;

    110.

    Твърдо вярва, че финансовото подпомагане на палестинската власт и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) също трябва да бъде разгледано в контекста на този преглед и да подлежи на дългосрочно програмиране като неделима част от политиката за съседство; не приема за валиден аргумента, че политическата нестабилност в региона и спецификите на политическия процес позволяват единствено временно програмиране и подсилване за всеки случай по отделно;

    111.

    Призовава, предвид настоящите неотложни нужди, особено в страните от Южното съседство, за бързо постигане на споразумение между Европейския парламент и Съвета относно предложението за укрепване на Инструмента за съседство за периода между 2012 и 2013 г.; призовава освен това държавите-членки бързо да изпълнят своите двустранни ангажименти към държавите от южното Средиземноморие и Източното партньорство;

    112.

    Настоява, че Съветът следва възможно най-бързо да приеме законодателното предложение за изменение на член 23 от регламента за ЕИСП, представено от Комисията през май 2008 г. и прието от Парламента на 8 юли 2008 г., което би направило възможно повторното инвестиране на върнати средства след минали операции; припомня, че тази мярка вече се счита за даденост и е отразена в предложението за финансиране на прегледа на ЕПС в бюджета за периода 2011-2013 г.; призовава Комисията да разгледа алтернативни начини, за да гарантира незабавното осигуряване на допълнителни средства за рисков капитал чрез ЕИБ както за източното, така и за южното измерение;

    113.

    Приветства дейността, извършвана от Европейската инвестиционна банка, по-специално чрез Евро-средиземноморския инструмент за подпомагане на инвестициите и партньорството, и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), и подчертава, че е важно и необходимо да съществуват повече взаимодействия с други национални и международни финансови институции, които също развиват дейност в тези държави; подкрепя промяната на устава на ЕБВР, за да бъде позволено на държавите от Южното партньорство също да могат да получават помощ от нея, като в същото време се гарантира установяване между ЕИБ и ЕБВР, чийто капитал и в двата случая е с предимно европейски произход, на ползотворни отношения на сътрудничество, а не на конкуренция;

    *

    * *

    114.

    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председателя на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите-членки и държавите от ЕПС, както и на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието.


    (1)  ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.

    (2)  Приети текстове, P7_TA(2011)0413.

    (3)  ОВ L 188, 19.7.2011 г., стр. 24.

    (4)  ОВ L 221, 27.8.2011 г., стр. 5.

    (5)  Приети текстове, P7_TA(2011)0153.

    (6)  Приети текстове, P7_TA(2011)0154.

    (7)  ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 312

    (8)  ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 443.

    (9)  ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 760.

    (10)  ОВ C 285 E, 26.11.2009 г., стр. 11.

    (11)  ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 83.

    (12)  ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 76.

    (13)  ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 64.

    (14)  Приети текстове, P7_TA(2011)0025.

    (15)  ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 126.

    (16)  ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 136.

    (17)  ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 81.

    (18)  Приети текстове, P7_TA(2011)0038.

    (19)  Приети текстове, P7_TA(2011)0064.

    (20)  Приети текстове, P7_TA(2011)0095.

    (21)  Приети текстове, P7_TA(2011)0386.

    (22)  Приети текстове, P7_TA(2011)0387.

    (23)  Приети текстове, P7_TA(2011)0239.


    Top