52011DC0287

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ 3

2. ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕДИННИЯ ПАЗАР ЗА ПИС 5

3. Основни инициативи за посрещане на бъдещите предизвикателства 8

3.1. Реформа на патентната система в Европа и съпътстващи мерки 8

3.1.1. Единна патентна защита 8

3.1.2. Единна система за решаване на патентни спорове 9

3.1.3. Инструмент за остойностяване на ПИС 10

3.2. Осъвременяване на системата от търговски марки в Европа 10

3.3. Създаване на всеобхватна рамка за авторско право на цифровия единен пазар 11

3.3.1. Управление на авторските права в Европа 12

3.3.2. Технологии и управление на бази данни 14

3.3.3. Съдържание, създадено от потребителите 15

3.3.4. Такса за копиране за лично ползване 15

3.3.5. Достъп до културното наследство на Европа и насърчаване на медийното разнообразие 16

3.3.6. Права на изпълнителите 17

3.3.7. Аудио-визуални произведения 18

3.3.8. Право на творците за препродажба 18

3.4. Осигуряване на допълнителна защита за нематериалните активи 18

3.4.1. Търговски тайни и паразитни копия 19

3.4.2. Неселскостопански географски указания 20

3.5. Засилване на мерките за борба с фалшифицирането и пиратството 21

3.5.1. Обществена осведоменост 22

3.5.2. По-устойчива структура за Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството и нови задачи 23

3.5.3. Преглед на директивата за упражняване на ПИС 23

3.6. Международното измерение на ПИС 24

3.6.1. Многостранни инициативи, включително координация с международни организации 24

3.6.2. Двустранни преговори и сътрудничество с трети държави по въпросите на защитата на интелектуалната собственост 26

3.6.3. Повишаване на защитата на ПИС и засилване на контрола по границите на ЕС 26

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 27

ВЪВЕДЕНИЕ

Създаването на цялостен и интегриран единен пазар за права върху интелектуална собственост (ПИС) е един от най-сигурните начини за реализиране на потенциала на европейските изобретатели и творци, който ще им даде възможност да превърнат идеите си във висококвалифицирани работни места и икономически растеж.

Настоящото съобщение представя общите стратегически виждания за създаване на липсващия в момента в Европа истински единен пазар за интелектуална собственост — европейски режим за ПИС, който отговаря на икономиката на утрешния ден, който възнаграждава творческите и новаторските търсения, който създава стимули за иновации в ЕС и който благоприятства културното многообразие, като предлага допълнителни приложения за съдържание в условията на открит и свободен за конкуренция пазар.

Един съвременен, интегриран европейски режим за ПИС ще допринесе много за растежа, устойчивото създаване на работни места и конкурентоспособността на нашата икономика — ключови цели на програмата ЕС 2020 и Годишния обзор на растежа, които са от основно значение за възстановяването на ЕС от икономическата и финансовата криза. Той ще спомогне за развитието на икономически сектори като електронната търговия и цифровите технологии, които са с най-силен потенциал за растеж[1]. Иновациите не помагат единствено за процъфтяването на европейската икономика. Те са от жизненоважно значение за решаването на големите проблеми, пред които е изправено човечеството през 21 век: гарантиране на продоволствена сигурност, ограничаване на климатичните изменения, посрещане на демографските промени и подобряване здравето на гражданите. Те играят важна роля и в осигуряването на качеството на нашето ежедневие, като насърчават културното многообразие.

ПИС обхващат правата върху индустриална собственост, като например патенти, търговски марки, промишлени образци, географски указания, авторското и сродните му права.

Система на правата върху интелектуална собственост

[pic]

ПИС са права върху собственост, които закрилят добавената стойност, създадена от европейската икономика на знанието, благодарение на творците и изобретателите. Съвкупността от ПИС е важен елемент за много европейски предприятия. Реализирането на печалба от портфейлите с ПИС е особено важно за европейските творци и предприятия, за да могат да работят, да имат приходи и да разработват нови пазарни възможности[2].

В епохата на глобализацията и международната конкуренция потенциалът за приходи на правата върху интелектуална собственост е също толкова важен, колкото и достъпът до основни суровини и зависимостта от производствената база.

Реализирането на ползите от ПИС зависи от провеждането на политика, която насърчава иновациите, които от своя страна привличат инвестиции. По този начин се създават нови продукти и услуги за ново потребителско търсене, насърчаващо растежа и заетостта.

Динамичният научно-технически прогрес промени начина, по който правим бизнес и по който получаваме и потребяваме продукти и услуги, като например музикални и аудио-визуални услуги онлайн . Развиват се нови бизнес модели, а традиционните се приспособяват към новите реалности . На пазара навлизат нови икономически играчи и доставчици на услуги . Потребителите променят пазарното си поведение . Европейското законодателство в областта на ПИС трябва да предлага подходяща „улесняваща рамка“, която насърчава инвестициите, като възнаграждава съзиданието, стимулира новаторството и улеснява разпространението на знание в условията на конкуренция.

ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕДИННИЯ ПАЗАР ЗА ПИС

Вече никой не отрича, че: ПИС в различните им разновидности и форми са ключови преимущества на икономиката на ЕС —

1,4 милиона европейски малки и средни предприятия работят в творчески области. Потенциалът за растеж и създаване на работни места на предприятията, свързани с интелектуална собственост, е над средния. Съгласно Европейския доклад за конкурентоспособността за 2010 г. бизнесът, свързан с иновации и творчество, е осигурявал 3 % от заетостта през 2008 г. и е един от най-динамичните сектори в ЕС. Броят на служителите, ангажирани в творчески и иновационен бизнес, през 2008 г. в ЕС-27 е бил 6,7 милиона души.

Общата заетост в творчески дейности е нараснала със средно 3,5 % годишно в периода 2000—2007 г. спрямо 1% годишно в икономиката на ЕС като цяло. Повечето от новите работни места в ЕС, създадени през последното десетилетие, са били в отраслите, основаващи се на знанието, в които заетостта се е увеличила с 24 % . Същевременно заетостта в останалата част от икономиката на ЕС се е увеличила с малко под 6 %[3].

Представително проучване от 2002 г. на компаниите от Fortune 500 показва, че между 45 % и 75 % от богатството на отделните компании идва от техните ПИС[4]. Оценки от 2009 г. сочат, че нематериалните активи представляват около 81 % от стойността на пазара на S&P 500[5]. Стойността на водещите десет марки във всяка държава от ЕС е възлизала средно на почти 9 % от БВП на човек от населението през 2009 г.[6] ПИС стимулират и защитават инвестициите в техническа, изследователска и развойна дейност (1,9 % от БНД на ЕС през 2008 г.)[7]. Творческите отрасли, основаващи се на авторски права (включително създаването на програмни продукти и бази данни[8], публикуването на книги и вестници[9], музиката[10] и филмите[11] са осигурили 3,3 % от БВП на ЕС (2006 г.)[12].

ПИС определят ежедневието на гражданите

Патентната защита например е от основно значение за развитието на революционно нови лекарства или медицинско оборудване . Все по-сложните технически уреди, като например „интелигентните телефони“ или електронните бележници (таблет), трето и следващи поколения мобилни телефони, битовата електроника, екологосъобразните автомобили и високоскоростните влакове — всички те разчитат на хиляди патенти.

Защитата на марките стимулира инвестициите в качеството на продуктите и услугите, като помага на потребителя да открои съответния производител на стоки или услуги, по-специално в сектори, които разчитат до голяма степен на марки и на лоялността на потребителите към тези марки . Тези сектори включват производството на хранителни стоки, стоки за бита, лекарства, модни и спортни облекла, козметика, потребителска електроника или услуги в областта на телекомуникациите, туризма, отдиха и спорта . В областта на селското стопанство и храните географските указания и правата върху растителни сортове осигуряват защитата на качествените продукти, честна конкуренция и достъп до автентични продукти на целия единен пазар . Авторските права насърчават създаването на творческо съдържание, като например програмни продукти, книги, вестници и периодични издания, научни публикации, музика, филми, снимки, визуални изкуства, видео игри или програмни продукти .

И накрая, системата за ПИС в Европа е помогнала за създаването на конкурентни предимства за европейските предприятия

Разработването на стандарти като например GSM и UMTS са успешни примери за постижения, основаващи се на разумно управление на ПИС. Тези европейски стандарти са се развили до успешни технологии в глобален план благодарение на своите технологични предимства и жизнеспособната система за ПИС на Европа. Базираните в Европа дружества са в авангарда в областта на лицензирането на полупроводникови технологии, които са съставна част на над 90 % от продаваните в света мобилни телефони. Голяма част от приходите на много европейски компании в наши дни идват от лицензиране на интелектуална собственост.

Запазване на натрупания потенциал

Икономическият потенциал на ПИС във все по-голяма степен зависи от способността на притежателите на ПИС да използват съвместно и да лицензират технологии, продукти и творческо съдържание, както и да предоставят нови продукти и услуги на потребителите. Музикалните услуги онлайн трябва да бъдат свързани със сложни разплащателни процедури, за да могат да бъдат достъпни на териториите на няколко държави. Това изисква цялостна и последователна законодателна рамка в областта на ПИС. В тази връзка законодателството в областта на ПИС следва да бъде разглеждано като инструмент за управление, който регулира и оптимизира връзката между тримата основни играчи: създатели, доставчици на услуги и съдържание и потребители. Ето защо политиката в областта на ПИС следва да бъде разработена като „улесняващо законодателство“, което позволява възможно най-ефикасното управление на ПИС, като създава най-подходящите стимули за творчество и инвестиции, новаторски бизнес модели, насърчаване на културното многообразие и възможно най-масово разпространение на произведения в полза на обществото като цяло.

Европа трябва да стане световен лидер в иновативните лицензионни решения за безпроблемно използване на иновативни технологични продукти и на продукти в областта на културата и знанието . Ползите от една улесняваща рамка за ПИС следва да бъдат на разположение на всички икономически участници, независимо от техния размер. Малките и средните предприятия следва да могат да се възползват от ПИС в степента, в която се възползват най-големите участници на вътрешния пазар . Рамката за ПИС следва също така да осигури необходимите стимули за развитието и разцвета на всички творчески области, като по този начин ще допринесе за богатото многообразие от стоки, услуги и изразни средства в сферата на културата .

Отговорът е Единният пазар

Разпокъсаността на системата за ПИС в ЕС оказва влияние върху растежа в Европа, създаването на работни места и конкурентоспособността. Лицензионните сделки са свързани с високи разходи, сложност и правна несигурност за създатели, потребители и крайни ползватели. Това е една от причините, поради които електронната търговия не е реализирала пълния си потенциал в ЕС и поради които често най-големите икономически играчи са тези, които могат да се справят с правилата и истински да се възползват от Единния пазар. Високите трансакционни разходи обзекуражават новаторството и творчеството. МСП, които работят в областта на иновациите, трудно реализират ползи от ПИС и разработват стратегии, основаващи се на ПИС. Свободното движение на продукти и услуги от областта на културата остава под потенциалното.

Действащите правила също така се намират и под допълнителния натиск на ускорения научно-технически прогрес, който променя начина на създаване на продукти и услуги, тяхното разпространение и потребление. Европа невинаги е достатъчно напред в областта на доставката на нови цифрови услуги. Например, сложните правни аспекти на цифровизацията на европейското културно наследство с оглед на неговата достъпност онлайн, биха могли да предизвикат изоставане в знанията, ако не бъдат предложени решения.

Накрая, защитата на ПИС в рамките на Европа има своите недостатъци. В момента разработването на нови технологии създава по-скоро нови предизвикателства във връзка с предотвратяването на нелицензирана употреба на защитени произведения, отколкото нови възможности. Засега рамката за защита на интелектуалната собственост не отговаря на новата цифрова среда. В контекста на общото преосмисляне на адаптирането на политиките на ЕС към ерата на цифровите технологии е необходимо разработването на привлекателно и достъпно законосъобразно предлагане на цифрово съдържание за потребителите, успоредно с всякакви мерки за допълнително засилване на прилагането на ПИС. Насърчаването и защитата на ПИС освен това не спира до границите на ЕС. То се превърна в належащ проблем в контекста на глобализираните търговски потоци и като се има предвид, че ПИС представляват сериозен елемент от конкурентоспособността на ЕС на пазарите на бързо развиващите се икономики.

Насърчаването на творчеството и иновациите, както и стимулирането на икономическия растеж, са цел както на законодателството в областта на интелектуалната собственост, така и на законодателството в областта на конкуренцията. Силната защита и прилагане на ПИС следва да бъдат придружени от строго прилагане на правилата за свободна конкуренция, за да се предотврати злоупотреба с ПИС, която може да възпрепятства новаторството и да не позволява навлизането на нови участници на пазара, особено на МСП.

Необходимост от виждане за управление на промяната

Управлението на рамката в областта на интелектуалната собственост в ЕС трябва да бъде модернизирано, за да може по-специално да бъде намалена сложността на разходите и трансакциите, както и да се повиши правната сигурност, особено що се отнася до МСП. Това следва да включва увеличено ползване на нови технологии и инструменти, като например машинни преводи и системи за търсене.

Необходимо е да се осигури подходящ баланс между защитата на права и достъп, т.е. да се разработят справедливи режими, които възнаграждават и мотивират изобретателите и творците, като в същото време осигуряват разпространение и обмен на стоки и услуги, упражняване на основните права и насърчаване и опазване на културното и езиковото многообразие. Консолидирането и стандартизирането на управлението на ПИС трябва да върви ръка за ръка със засилването на инструментите за защита, както в ЕС, така и на международно равнище.

Основни инициативи за посрещане на бъдещите предизвикателства

Реформа на патентната система в Европа и съпътстващи мерки

Единна патентна защита

Действащата в момента европейска патентна система е сложна, разпокъсана и скъпа: получаването на европейски патент в само 13 държави-членки може да струва до десет пъти по-скъпо от получаването на патент в САЩ. Към днешна дата, ако МСП иска да получи или поддържа патентна защита за всички 27 държави-членки за 20 години, през този период дружеството трябва да изхарчи сума, която по оценки може да достигне 200 000 EUR — голяма част от тези разходи са трансакционни или разходи, произтичащи от трансакциите във връзка с националните ведомства.

В момента се подготвя създаването на единна патентна защита за двадесет и пет държави-членки в рамките на инициативата за засилено сътрудничество[13]. След приемането на решението на Съвета за разрешаване на засиленото сътрудничество[14], Комисията подготви предложения за мерки за прилагане[15]. Тя ще работи с Европейския парламент и участващите държави-членки за приемането на тези мерки във възможно най-кратки срокове. Крайната цел на единния патент е дружествата да могат да реализират сериозни съкращения на разходите си колкото се може по-бързо; той ще допринесе в голяма степен за опростяването на административните процедури чрез отпадане на необходимостта от заверяване на патентите на национално равнище.

Освен това развитието на системите за машинен превод е основна характеристика, която може да помогне за намаляването на високите разходи за преводи и да направи патентната защита достъпна за всички дружества, независимо от тяхната големина. Машинните преводи не само ще увеличат достъпа до патентна защита, но също така и до патентна информация на различни езици още от момента на подаване на заявка. Това е от решаващо значение за разпространението на технологични знания и за насърчаване на иновациите като цяло. В тази връзка Комисията приветства и насърчава програмата за машинни преводи на патентна документация, която беше въведена от Европейското патентно ведомство през 2010 г. Целта е машинните преводи да станат достъпни за официалните езици на държавите, които са страни по Европейската патентна конвенция, обхващаща всички официални езици на ЕС.

Единна система за решаване на патентни спорове

Споровете, възникнали във връзка с патенти, трябва да бъдат разрешавани в различни национални съдилища. Освен че тази разпокъсаност води до високи разходи и отнема време на притежателите на патенти, тя създава и риска от разнобой в решенията на различните държави членки, което създава условия за правна несигурност.

Създаването на единна патентна защита трябва да бъде придружено от подходящи разпоредби по отношение на юрисдикцията в отговор на потребностите на ползвателите на патентната система. С цел осигуряване на правилното функциониране на практика на единната патентна защита, подходящи разпоредби по отношение на юрисдикцията следва да дават възможност патентите да се прилагат или оттеглят на цялата територия на участващите държави-членки и същевременно да гарантират на дружествата висококачествени съдебни решения и правна сигурност. В момента се работи по специфични разпоредби по отношение на юрисдикцията, като се има предвид също така неотдавнашното становище на Съда на Европейския съюз (A1/09) относно съвместимостта с Договорите на проекта за споразумение за Съд за европейски патенти и патенти на ЕС.

Единната система за решаване на патентни спорове, която ще ръководи както европейските комбинирани патенти, така и европейските патенти с единна валидност, значително ще намали разходите и времето за разрешаване на патентни спорове, като в същото време ще повиши правната сигурност на потребителите.

Инструмент за остойностяване на ПИС

Нематериалните активи могат да достигнат до три четвърти от стойността на дадено предприятие[16], а правата върху интелектуална собственост са достигнали такова равнище на финансова осезаемост и въздействие, че трансакциите, основаващи се на интелектуалната собственост, стават все по-важни. В резултат на това дружествата трябва да разработват подходящо управление на нематериалните активи, като например патенти, търговски марки и авторско право.

В заключенията си от февруари 2011 г. Европейският съвет прикани Комисията да проучи възможностите за създаването на инструмент за остойностяване на правата върху интелектуална собственост на европейско ниво, в частност с цел да улесни достъпа на МСП до пазара на знания. В този контекст „остойностяването“ се отнася до оценка на нематериални активи по счетоводен път и увеличаване на възможностите за по-добро оценяване на ПИС и за по-добро финансиране.

С цел внимателно проучване на този въпрос Комисията започна подробен анализ на ситуацията, който е с участието на експертна група и включва проучване на възможностите за реализация. Тези дейности ще дадат представа за общата картина и ще помогнат на Комисията да определи потенциалните варианти за създаване на такъв инструмент за остойностяване на ПИС, като например иновационна европейска пазарна платформа за информация в областта на ПИС, която да улесни трансферите и търговията. Комисията ще докладва на Европейския съвет до края на 2011 г.

Осъвременяване на системата от търговски марки в Европа

Националните системи за регистриране на търговски марки в държавите-членки на ЕС е хармонизирана от 20 години[17], като преди 15 години бе създадена търговска марка на Общността[18]. Системата за търговски марки в Европа категорично може да бъде определена като успешна. Това е видно, наред с други неща, и от новите рекордни данни за броя на подадените през 2010 г. заявления за регистриране на марка на Общността (над 98 000) и очакваното през 2011 г. милионно заявление от създаването на търговската марка на Общността през 1996 г. Същевременно обаче заинтересованите лица изискват все по-бързи, по-висококачествени и по-стандартизирани системи за регистрация на търговски марки, които също така трябва са по-последователни, по-лесни за ползване, по-достъпни и по-съвременни от технологична гледна точка. За да бъде отговорено на тези очаквания, системата на търговските марки в Европа трябва да бъде осъвременена и адаптирана към епохата на интернет.

През 2009 г. Комисията пристъпи към общо оценяване на цялостното функциониране на системата на търговските марки в Европа. Въз основа на това оценяване и оценката на въздействието последното тримесечие на 2011 г. Комисията ще представи предложения за преразглеждане както на Регламента за марката на Общността, така и на Директивата за марките.

Целта на този преглед е осъвременяването на системата както на равнище ЕС, така и на национално равнище, като се повиши нейната обща ефективност, ефикасност и последователност. По-специално внимание ще бъде обърнато на възможностите за: 1) опростяване и ускоряване на процедурата за регистрация, като се имат предвид изискванията на електронната ера; 2) повишаване на правната сигурност, като например се преразгледа обхватът на търговската марка; 3) изясняване на обхвата на правата на търговската марка, що се отнася до стоките, наред с други неща, в различни ситуации на цялата митническа територия на ЕС; 4) осигуряване на рамка за засилено сътрудничество между Службата за хармонизация във вътрешния пазар ( OHIM) в Аликанте и националните служби за търговски марки с цел хармонизиране на административните практики и разработване на общи инструменти, като например такива, които предлагат много повече възможности за извършване на приоритетни проучвания и преглед на регистрите за регистрации, които са в нарушение; 5) хармонизиране на Директивата с Регламента, по-специално чрез по-нататъшно сближаване на правните основания за отказ за регистриране на европейско равнище и 6) хармонизиране на основанията за отказ и за съществуване както в Директивата, така и в Регламента, по отношение на правила за географските указания.

Във всички случаи измененията, които Комисията ще предложи във връзка с Регламента за марката на Общността, ще бъдат в съответствие с идеята за единен пазар и ще запази единния характер на тази успешна форма на защита на интелектуалните права.

Създаване на всеобхватна рамка за авторско право на цифровия единен пазар

Интернет е територия без граници, но онлайн пазарите в ЕС все още са разпокъсани поради множество пречки. Европа остава нееднородна съвкупност от национални онлайн пазари и има случаи, в които европейците не могат да купят по електронен път творби или услуги, защитени от авторско право — всичко това при наличието на цифров единен пазар. Технологиите, бързото развитие на моделите за цифров бизнес и нарастващата независимост на потребителите онлайн — всичко това изисква непрекъснати оценки на целесъобразността на действащите правила за авторското право във връзка с определянето на правилните стимули и с възможността на притежателите на права и на потребителите да се възползват от възможностите, предлагани от съвременните технологии.

Авторите и други творци очакват справедлива възвръщаемост от своя труд, бил той под формата на книги, вестникарски статии, звукозаписи, представления, филми или фотографии. Това също така е валидно за издатели и продуценти, които осигуряват инвестиции за създаване и разпространение на различни творби. Налице е потенциал за повишаване на възвръщаемостта за авторите и творците, ако правилната среда за развитие на авторското право улесни лицензирането и разпространението на творби на цифровия единен пазар.

От решаващо значение е утвърждаването на европейска рамка за управление на взаимодействието между творци, търговски посредници и потребители, ако Европа наистина желае да използва пълния потенциал, предлаган от новите технологии и цифровия пазар . Европа трябва да разработи услуги за предоставяне на авторски права, комбинирани с уеб приложения и инструменти, с цел насърчаване на енергичния културен и творчески сектор, които ще позволят на милиони граждани лесно и законно да използват и споделят публикувани знания и развлечения в целия Съюз, независимо от държавата-членка, в която са местни лица. За да стане реалност тази цел, ще бъдат предложени редица инициативи на Комисията, които са представени накратко по-долу .

Управление на авторските права в Европа

Независимо от използваната технология, реформите на авторските права на вътрешния пазар трябва да бъдат под формата на „улесняващо законодателство“ за възможно най-ефективното използване на авторските права, като по този начин се създадат правилните стимули за творчество и инвестиции, новаторски бизнес модели и разпространение на творби. Те следва да помогнат за насърчаването на дълбочината и широтата на наличните творчески достижения, с които разполагат потребителите в целия Европейски съюз. Пропуските в достъпа до онлайн услуги за потребители в някои държави-членки трябва да бъдат преодолени чрез създаването на стабилна рамка за управлението на авторските права на европейско равнище, която е подходяща за нововъзникващи бизнес модели.

Нововъзникващи бизнес модели

[pic]

Създаването на европейска рамка за лицензиране на авторски права онлайн би насърчило неимоверно законосъобразното предлагане на защитени културни стоки и услуги в целия ЕС[19]. Съвременните технологии за лицензиране биха могли да помогнат за разширяването на наличните онлайн услуги с трансграничен достъп или дори да създадат услуги, които са достъпни в цяла Европа[20].

Ето защо през 2011 г. Комисията ще излезе с предложения за създаване на правна рамка за колективно управление на авторски права, за да позволи на мултитериториално и паневропейско лицензиране . Въпреки че съсредоточаването върху трансграничното управление на авторски права в интернет среда е от особено значение с оглед на разработването на цифров пазар за културни стоки и услуги, трябва да бъде отделено внимание и на структурите за управление на други форми на колективно управлявани права .

Новата рамка следва да създаде общи правила за управление, прозрачност и ефективен надзор, включително и за колективно управляваните източници на приходи . По-ясните правила за лицензирането на авторски права и разпределение на приходи в крайна сметка ще доведе до създаването на справедливи условия за всички участници: притежатели на права, организации за колективно управление на авторски права, доставчици на услуги и потребители.

С цел насърчаване на развитието на нови онлайн услуги, които обхващат все по-голяма част от глобалния репертоар, и в полза на все повече европейски потребители, рамката следва да позволява създаването на „европейски брокери“ на права, които могат да лицензират и управляват световния музикален репертоар на мултитериториално равнище, като в същото време осигуряват развитието на културното многообразие на Европа . За тази цел трябва да бъде въведен ефективен европейски режим за управление на права, който улеснява трансграничното лицензиране. Трансграничното управление на авторски права за онлайн услуги изисква високо равнище на технически знания, инфраструктура и електронна свързаност. Необходимо е осигуряването на средства, за да се подсигури, че всички оператори се съобразяват с високото равнище на стандартите за услуги, както за притежателите на права, така и за потребителите, като същевременно не се нарушават правилата на свободната конкуренция.

Друг подход за постигането на по-амбициозни цели за авторските права на европейско равнище би могъл да бъде създаването на европейски кодекс за авторските права . Това може да включва пълно обхващане на действащите директиви на ЕС в областта на авторското право, за да се хармонизират и консолидират правата, осигурени от правилата за авторското право и сродните му права на равнище ЕС. По този начин също така ще бъдат създадени възможности да се провери дали е необходимо актуализиране или хармонизиране на действащите изключения и ограничения за авторското право, предоставени съгласно Директива 2001/29/EО[21] . Такъв кодекс би могъл да направи по-ясна връзката между различните изключителни права на притежателите на права и обхвата на изключенията и ограниченията за тези права. Комисията също така ще провери възможността за създаване на алтернативен единен режим въз основа на член 118 от ДФЕС и неговото потенциално въздействие върху единния пазар, притежателите на права и потребителите. Подобни мерки изискват допълнителни проучвания и анализи. Комисията ще разгледа тези въпроси, наред с други, в контекста на диалога със заинтересованите лица, който е предвиден в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, и ще докладва през 2012 г. по-специално за необходимостта от актуализиране на Директива 2001/29/ЕО.

Технологии и управление на бази данни

Масовата употреба на интернет доведе до необходимостта от подобряване на практиките във връзка с колективното лицензиране . Технологиите могат да бъдат богат източник на прагматични решения за адаптиране на лицензирането на авторски права към интернет и да бъдат в подкрепа на разпределението на колективно управлявани източници на приходи. Като има предвид този контекст Комисията ще подкрепи мерки за опростяване и за по-голяма ефективност на достъпа до творби, защитени с авторски права, чрез иновационни технологии за лицензиране, сертифициране на инфраструктура за лицензиране, идентификация, обмен на данни за действителната употреба и управление на електронни данни. Тя ще окуражи и подкрепи проекти на различни заинтересовани лица за разработване на автоматични, интегрирани и стандартизирани инфраструктури за управление на права[22]. Оперативно съвместимите бази данни онлайн следва да помогнат за намирането на притежателите на правата и за насърчаването на развитието на лицензионните инфраструктури. Така например, събирането и достъпността на точната информация за правата на собственост в една авторитетна база данни е от ключово значение за улесняването на ефикасното трансгранично лицензиране и за последователното предоставяне на авторски и лицензионни възнаграждения на съответните притежатели на права в Европа; по този начин ще се улесни и лицензирането на европейски репертоар в чужбина и съответното предоставяне на авторски и лицензионни възнаграждения на европейските автори. Тази информация следва да бъде публично достъпна и да предоставя прозрачна информация на потребителите, като по този начин улеснява лицензирането.

Съдържание, създадено от потребителите

С оглед на бързото развитие на социалните мрежи и социалните медии, които разчитат на създаването и разпространението в интернет на съдържание от крайните потребители (блогове, подкастове, мнения, уики страници, компилационни страници, обмен на файлове и видео съдържание), трябва да бъде обърнато специално внимание на възможните подходи спрямо т.нар. съдържание, създадено от потребителите или съдържание, генерирано от потребителите[23]. В съответствие с общия подход Комисията е стожер на отговорната употреба, като в същото време дава възможност на потребителите да се възползват в пълна степен от новите интерактивни онлайн услуги.

Все повече привърженици печели разбирането, че са необходими решения, които улесняват и правят по-достъпно за крайните потребители защитено с авторски права съдържание на трети страни, което крайните потребители могат да използват в собствените си разработки . Потребителите, които включват в собствените си разработки в интернет материали, защитени с авторски права, трябва да имат достъп до проста и ефективна система за получаване на разрешение. Това се отнася в особено голяма степен за случая на т.нар. потребители „аматьори“, които са генерирали съдържание за нетърговски цели, но същевременно могат да бъдат санкционирани за нарушение, ако качат в интернет материали без да са получили съгласието на притежателите на авторските права. Дойде моментът за отговорно използване на силата на авторските права чрез брокерска връзка между притежателите на авторски права и потребителите на съдържание. Комисията допълнително ще проучи въпроса, включително и чрез обсъждания с всички заинтересовани страни — особено в контекста на гореспоменатия диалог със заинтересованите лица, за да бъде намерен балансът между правата на създателите на съдържание и необходимостта да бъдат отчетени новите изразни форми.

Такса за копиране за лично ползване

Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква също така съвместяване на таксите за копиране за лично ползване със свободното движение на стоки, за да се осигури безпроблемна трансгранична търговия със стоки, които са обект на такси за копиране за лично ползване[24]. Значително ще се увеличат усилията за създаването на споразумение между заинтересованите страни, което се основава на проектомеморандум за разбирателство, сключен с посредничеството на Комисията през 2009 г. През 2011 г. ще бъде назначен независим посредник на високо равнище, който ще има задачата да проучи възможните подходи за подобряване на администрирането на таксите, по-специално вида оборудване, което да бъде обект на такси, определянето на ставки във връзка с хармонизирането на методологията, използвана за налагане на такси, и оперативната съвместимост на различните национални системи с оглед на трансграничните последици, до които би довела за вътрешния пазар една непропорционална система за такси. Общите усилия на всички страни за разрешаване на проблемите следва да създадат основата за мащабни законодателни действия на равнище ЕС през 2012 г.

Достъп до културното наследство на Европа и насърчаване на медийното разнообразие

Улесняването на съхранението и разпространението на богатото културно и интелектуално наследство на Европа и насърчаването на създаването на европейски цифрови библиотеки е от ключово значение за развитието на икономиката на знанието. Необходими са новаторски решения за лицензиране с цел насърчаване на безпроблемния обмен на знания и култура, който позволява на академичните институции, предприятията, изследователите и частните лица да използват законно материали, защитени с авторски прав, като в същото време компенсират автори, издатели и други създатели за използването на техни разработки. През 2011 г. Комисията възнамерява да насърчи цифровизацията и възможностите за достъп до колекции на европейски културни институции (библиотеки, музеи и архиви), като използва двояк подход. От една страна е насърчаването на схеми за колективно лицензиране за творби, които все още са обект на авторско право, но вече не се търгуват (творби извън търговския обмен). От друга страна е европейската законодателна рамка, която идентифицира и дава достъп до т.нар. „осиротели произведения“[25]. Успешното изпълнение на тези две инициативи ще подкрепи и развитието на Европеана[26], като онлайн платформа, чрез която гражданите получават достъп до разнообразието и богатството на културното наследство на Европа.

Комисията също така е решена да продължи да работи с държавите-членки за разработването на ефективни решения за справяне с „глада за книги“, който изпитват много хора с проблеми със зрението. Към момента твърде малък процент от публикациите са налични и в достъпни формати като Брайлова азбука, големи букви или аудио версии. Неотдавна Комисията сключи меморандум за разбирателство[27] (подписан през септември 2010 г.) за улесняване на трансграничния обмен на произведения в специални формати и за осигуряване на достъп до тях за лица с проблеми със зрението. Меморандумът за разбирателство установява система за „доверени посредници“, която има за цел трансгранична онлайн доставка на материали със специален формат . Комисията ще продължи да работи със заинтересованите лица за изграждането на мрежа от доверени посредници във всяка държава-членка. Това ще позволи безпроблемното доставяне на материали специален формат в безопасна среда в ЕС . Системата, установена от меморандума за разбирателство, може да бъде обект на годишно преразглеждане, за да се определи дали трансграничният обмен на материали в специален формат наистина се увеличава или са необходими мерки.

Журналистите са автори и тяхната работа е важна не само защото представят новини, коментират или дават тълкувание на света, в който живеем, но също така и поради факта, че свободата на словото е живото доказателство за плуралистичното и демократично европейско общество. Защитата на авторските права на журналистите и осигуряването на правото им да решават за начина, по който се използват техните произведения, следователно е от изключително важно значение за поддържането на независима, висококачествена и професионална журналистика. Самите издатели играят важна роля за разпространението на произведения на писатели, журналисти, изследователи, учени, фотографи и други творци. В този смисъл е важно да се запазят правата, които имат журналистите и издателите над използването на техните произведения в интернет, по-специално с оглед на засилването на услугите за обобщаване на новини. Комисията ще продължи внимателно да следи тези проблеми в светлината на новите законодателни и технически нововъведения.

Свободният достъп като начин за максимизиране на разпространението на изследователски резултати е сравнително ново явление. Съществуват различни начини за постигане на свободен достъп, по-специално отворен достъп за публикуване (например в издания с отворен достъп) и архивиране от самите автори в институционални или тематични архиви. Потенциалът на свободния достъп за увеличаване на достъпа до знание вече получи широко признание сред научната общност и продължава изследването на неговите възможности[28].

Права на изпълнителите

Комисията възнамерява да гарантира, че се възнаграждават всички форми на съзидателност. Във време, в което процъфтяват мултимедийните формати, често се случва изпълнителите, включително професионалните, да не бъдат признати и възнаградени за творческия им принос за дадено художествено произведение. Един от начините за постигането на равнопоставеност между творците е степента на защита на музикалните изпълнители да бъде приведена в по-голямо съответствие със защитата на авторите. Комисията направи подобно предложение[29] и очаква неговото приемане в най-скоро бъдеще. Ползите от подобна стъпка, като част от цялостната политика на Комисията спрямо авторските права, също така ще обхванат продуценти, чиито повишени източници на приходи, особено от интернет, насърчават новите таланти и стимулират продуцентите да инвестират в нови музикални произведения.

Аудио-визуални произведения

Постигането на условия, подходящи за безпроблемни, по-лесни и технологично неутрални решения за трансгранично и общоевропейско лицензиране в аудио-визуалния сектор ще помогне на създателите на съдържание да увеличат достъпността на съдържанието в полза на европейските граждани. През 2011 г. Комисията ще направи допитване за онлайн разпространението на аудио-визуални произведения, за което ще докладва през 2012 г. Допитването ще разглежда въпроси за авторските права, услугите за видео при поискване, тяхното въвеждане в медийната хронология, трансграничното лицензиране на разпространителските услуги, ефективността на лицензирането и някои аспекти на засилването на присъствието на европейски произведения. Зелената книга за аудио-визуалните услуги също ще разгледа статута на авторите на аудио-визуални произведения и тяхното участие в ползите от онлайн източниците на приходи.

Право на творците за препродажба

През октомври 2011 г. Комисията ще докладва за прилагането и последиците от Директивата за препродажба на права[30]. В момента тя прави допитване, обхващащо широк кръг от въпроси, свързани с прилагането на тази директива, включително: въздействието на Директивата върху вътрешния пазар, конкурентоспособността на пазара на ЕС в областта на модерното и съвременното изкуство, последиците от въвеждането на препродажбата на права в държавите-членки, които преди директивата не са имали в националното си право възможност за препродажба на права[31], и относно насърчаването на художественото творчество.

Осигуряване на допълнителна защита за нематериалните активи

Действащото в момента законодателство на ЕС относно защитата на ПИС се допълва от национални правила във връзка с някои практики за конкуренция „на ръба на закона“, които често разчитат на границите между защитата на индустриалната собственост и други правни области.

Търговски тайни и паразитни копия

Един от примерите е защитата на търговската тайна[32]. Търговските тайни са ценни нематериални активи на дружествата, като например технология, бизнес или маркетинг стратегия, компилация от данни (например списък с клиенти) или рецепта. Правните режими в държавите членки и равнището на защита, предоставяно в ЕС, се различават значително.

Редица държави имат специални разпоредби в гражданското си право във връзка с търговските тайни: България, Германия, Дания, Естония, Испания, Италия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Чешката република и Швеция. Някои от тези държави в допълнение имат и разпоредби за наказателна отговорност. Немалко държави обаче нямат специални разпоредби в гражданското си право във връзка с търговските тайни: Белгия, Кипър, Обединеното кралство, Ирландия, Финландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Румъния и Франция (въпреки че френският Кодекс за интелектуалната собственост регламентира някои аспекти на търговските тайни). Търговските тайни обаче могат да бъдат защитени, поне отчасти, по други начини, като например чрез обща забрана за нелоялна конкуренция, чрез разпоредби в областта на деликтното право, договорното право, трудовото право и наказателното право.

Значителните различия между националните законодателства относно естеството и обхвата на защитата на търговската тайна, както и по отношение на средствата за обезщетяване и съответните мерки, неизбежно водят до различна степен на защита; последица от това е, че някои компании, в зависимост от своето местоположение, разполагат с по-добри средства за посрещане на предизвикателствата на икономиката, основаваща се на знанието. През последните години търговските тайни стават все по уязвими на шпионски атаки отвън[33], по-специално поради увеличения обмен на данни и използването на интернет, нарастват и заплахите и от самите служители на дружествата: данни от проучване в частния сектор показват, че кражбата на чувствителна информация от страна на служители например е десет пъти по-скъпа от случайната загуба — при съпоставяне на отделните случаи[34]. В други случаи обаче може да бъде държана в търговска тайна важна информация с цел да се попречи на иновационното и техническото развитие на конкурентите. Като се има предвид сложността на проблема и различните последици от него, Комисията трябва да продължи да работи по въпроса и да събира всякаква информация, за да вземе решение за възможни действия в бъдеще.

Друга област, която представлява интерес, е защитата срещу т.нар. „паразитни копия“ или „подобия“[35]. Паразитните копия са проектирани така, че да приличат на съществуващи продукти на известни марки, като в същото време се отличават от тях, за да не може да бъдат определени като пиратски продукти. Те могат да подведат потребители, които или не обръщат особено внимание, когато пазаруват, или не познават достатъчно добре марката, за да забележат различията.

Държавите-членки се борят по различен начин и с това явление, като използват различни понятия и предоставят различна степен на защита. Така например, някои държави-членки имат специални разпоредби за паразитното копиране в законодателствата си в областта на конкуренцията (Австрия, Германия, Чехия, Испания), а други-държави членки имат по-общи или принципни забрани за нелоялна конкуренция (Белгия, Дания, Финландия). Законодателствата на трети държави пък не съдържат никакви разпоредби за нелоялната конкуренция, които биха били приложими към паразитното копиране, а тези въпроси се разглеждат от Гражданския кодекс — или като изрични разпоредби (Италия), или като разпоредби, принципно приложими към правонарушенията (Франция, Нидерландия). Във Великобритания няма закон за нелоялната конкуренция и няма специфични разпоредби за паразитното копиране: случаите на паразитно копиране се разглеждат по-скоро като подвеждаща търговия. Ето защо ефективността на защитата варира в широки граници.

Комисията е започнала работа по определяне на икономическото въздействие на сегашната разпокъсаност на правната рамка що се отнася до защитата на търговската тайна и до други практики, които представляват конкуренция „на ръба на закона“, като например паразитното копиране . Работата включва всеобхватно външно проучване и консултации със заинтересованите лица, за да се установи реалното икономическо и социално въздействие на тези практики . Освен това ще бъде направена оценка на икономическите ползи, които би довел общ за ЕС подход към тези проблеми.

Неселскостопански географски указания

Географските указания са инструмент за гарантиране на връзката между качеството на даден продукт и географския му произход. Това позволява разработване на пазарна ниша, развитие на марка и маркетинг, основаващ се на добрата репутация.

По отношение на защитата на неселскостопански продукти обаче държавите-членки предлагат различни системи (например чрез законодателство в областта на конкуренцията или защитата на потребителите, или пък чрез колективни или сертифицирани марки), като само една трета от тях са разработили специално законодателство относно географските указания като специфично ПИС. Тази фрагментираност на правната рамка за предоставяне на защита за географските указания за неселскостопански стоки може да окаже неблагоприятно влияние върху функционирането на вътрешния пазар . Освен това защитата на географските указания за неселскостопански стоки също е важен въпрос в двустранните и многостранните преговори с трети държави.

Комисията ще направи проучване за възможностите за установяване на географски указания за неселскостопански и нехранителни продукти, обхващайки всички законодателни области в този контекст. Работата по-специално ще осигури анализ на съществуващата правна рамка в държавите-членки и задълбочена оценка на нуждите на заинтересованите лица, както и оценка на потенциалното икономическо въздействие на защитата на неселскостопански географски указания. В зависимост от резултатите от тези проучвания и след допълнително обмисляне и събиране на подробна информация, Комисията ще реши кой е най-подходящият път занапред.

Засилване на мерките за борба с фалшифицирането и пиратството[36]

Създаването на продукти и услуги, основаващи се на ПИС, може да бъде трудно и скъпо, но лесно за имитация и репродуциране. Организираните и мащабни нарушения на ПИС са световно явление и будят безпокойство навсякъде по света. Последното прочуване на ОИСР по темата (2009 г.) сочи, че международната търговия с фалшифицирани стоки е нараснала от малко над 100 млрд. щатски долара през 2000 г. до 250 млрд. щатски долара през 2007 г.[37] Според ОИСР тази сума е по-голяма от БВП на около 150 икономики. Данните, публикувани от Европейската комисия въз основа на дейността на националните митнически власти, показват, че броят на регистрираните случаи на стоки, за които има съмнения за нарушаване на ПИС, е нараснал от 26 704 през 2005 г. до 43 572 през 2009 г. — увеличение с над 60 % за пет години[38].

Нарушителите на ПИС лишават творците от ЕС от полагащите им се възнаграждения, създават пречки пред иновациите, нарушават конкурентоспособността, намаляват работните места, влошават публичните финанси и много вероятно застрашават здравето и безопасността на гражданите на ЕС. В проучване, направено от Центъра за икономически и бизнес проучвания (Centre for Economics and Business Research — CEBR), се обръща внимание, че загубите, причинени от фалшифициране и пиратство, могат да намалят БВП на ЕС с 8 млрд. EUR годишно[39]. Фалшифицирането също така генерира големи печалби за организирани престъпни групировки и изкривява вътрешния пазар, като насърчава незаконни бизнес практики[40].

EС започна да работи във връзка с тези предизвикателства чрез гражданскоправни мерки, които разрешават на притежателите на права да засилят своите права върху интелектуална собственост[41] с помощта на Регламента на ЕС за митниците №°1383/2003[42], който разрешава задържането на външните граници на ЕС на стоки, за които има съмнения, че нарушават ПИС, и посредством създаването през 2009 г. на Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството[43]. Основните цели на обсерваторията са събирането и докладването на данни за икономическите и социални последици от фалшифицирането и пиратството и за създаване на платформа за обмен на идеи и експертни знания за най-добрите практики между представители на националните власти и заинтересованите страни.

Успехът на тези първоначални мерки показва, че усилията на ЕС са насочени в правилна посока. Първоначалната работа на обсерваторията предизвика положителни реакции от страна на Европейския парламент, държавите-членки и заинтересованите страни от частния сектор. Тези реакции обаче показват също така, че е необходимо да се разшири текущата дейност. Освен това в доклада на Комисията за прилагането на Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, публикуван през декември 2010 г.[44], бе потвърдена необходимостта от укрепване на съществуващата законодателна рамка за прилагане на тези права и от предприемане на допълнителни мерки посредством доброволни договорености между заинтересованите страни. И накрая, в прегледа на регламента на ЕС за митниците, който включваше и обществени консултации през 2010 г., се прави изводът, че законодателството следва да бъде преразгледано, за да се разшири обхватът на митническия контрол, както и за да се изяснят някои процедури за опазване на интересите на законните търговци.

Обществена осведоменост

Потребителите често са наясно със значението на ПИС и неблагоприятното икономическо и социално влияние на фалшифицирането и пиратството, както и с потенциалните опасности, свързани с фалшифицираните продукти[45]. Ето защо по-добрата информираност на гражданите е важен фактор за успешна политика в областта на интелектуалната собственост. Също така Европейският парламент призова Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни да повишат информираността на потребителите, особено на младите хора, и да им помогне да разберат какво представлява интелектуалната собственост[46].

Ето защо Комисията ще вземе мерки в тясно сътрудничество с Европейския парламент и със заинтересованите лица за подпомагане на подходящи кампании за обществена информираност. Очаква се Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството също да допринесе за постигането на тази цел.

По-устойчива структура за Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството и нови задачи

Посрещането на предизвикателствата изисква сериозно проучване на обхвата на проблема, по-добро познаване на произхода на фалшифицираните и пиратски стоки, на каналите за разпространение и на участниците в тях . Освен това, като се има предвид бързата промяна на тенденциите, по-специално в интернет сферата, е необходимо по-тясно сътрудничество на заинтересованите лица и публичните администрации .

Ето защо Комисията предлага да разшири задачите, които в момента изпълнява Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството. В бъдеще тези задачи следва да включват разработването и организирането на кампании за обществена информираност, осигуряване на подходящи мерки за обучение на изпълнителни органи, извършване на проучвания относно иновационни системи за прилагане на правилата и за откриване на нередности, които от една страна позволяват законосъобразните предложения да бъдат възможно най-иновативни и привлекателни, а от друга страна дават възможност за по-ефективно прилагане на мерките срещу фалшифицирането и пиратството (напр. системи за проследяване) и координация на сътрудничество с международни организации и трети държави за изграждане на капацитет. Ето защо обсерваторията ще се нуждае от по-устойчива структура що се отнася до експертните познания, ресурси и техническо оборудване . Задачите на обсерваторията следователно трябва да бъдат възложени на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM), която във връзка с тези задачи следва да бъде упълномощена да обхване всички категории ПИС.

В този контекст OHIM също така ще подобри ежедневното сътрудничество между органите, осигуряващи прилагането на правилата, както и сътрудничеството с частни заинтересовани лица, inter alia посредством изграждането на нова система за електронен обмен и система за ранно предупреждение за фалшифицирани и пиратски продукти. През 2010 г. Комисията публикува външно проучване на съществуващите информационни системи, които могат да бъдат използвани за изграждането на такава мрежа[47]. Това проучване ще бъда база за допълнителни консултации и оценки с цел определяне на икономични решения и създаване на синергия със съществуващи системи и проекти в ход с оглед на представянето на концепцията за подобна електронна мрежа до края на 2012 г. Мрежата ще функционира в пълно съответствие със законодателството на ЕС за защита на данните.

Преглед на директивата за упражняване на ПИС

Успоредно с горепосоченото, Комисията възнамерява през пролетта на 2012 г. да преразгледа Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост . Неотдавна публикуваният Доклад за прилагането на директивата за упражняването на ПИС[48] показва, че основното предизвикателство е вписването на упражняването на ПИС в цифровата среда. Комисията ще определи начините за създаване на рамка, която позволява по-специално повишаване на ефективността на борбата с нарушенията на ПИС чрез интернет. Всички изменения следва да имат за цел справяне с нарушенията още при източника, като за тази цел се насърчи сътрудничеството на посредниците, като например интернет доставчици, като в същото време измененията са съвместими с всички цели на политиките за високоскоростен интернет и не накърняват интересите на крайните потребители . Комисията ще гарантира, че подобни изменения отчитат фундаменталните права, заложени в Хартата за основните права на ЕС, по-специално правото на личен живот, защитата на личните данни, свобода на изразяването и на информацията и право на ефективни средства за защита[49].

Наред с това Комисията ще продължи усилията си въз основа на Меморандума за разбирателство, подписан между заинтересованите лица на 4 май 2011 г.[50] за проучване по-специално на степента, в която продажбата на фалшифицирани стоки в интернет може да бъда намалена с доброволни средства, като се включат най-засегнатите от това явление заинтересовани лица (притежатели на права, интернет платформи и потребители).

Международното измерение на ПИС

Засилването на международната търговия насочи вниманието към международното измерение на ПИС. Глобализацията дава огромни възможности за Европа да търгува и изнася за трети държави свои продукти, услуги и ноу-хау с ПИС. В същото време нарастването на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост създава необходимостта от сериозна глобална стратегия за налагане на правилата в съответствие с основните права.

В своя резолюция[51] Европейският парламент отбелязва, че най-голямото предизвикателство за вътрешния пазар е борбата с нарушенията на правата на интелектуална собственост по външните граници на ЕС и в трети страни.

Тази логика вече беше взета под внимание при разработването през 2004 г. от Комисията на Стратегията за зачитането на правата на интелектуална собственост в трети държави[52], която в момента се преразглежда. Освен това Комисията се е ангажирала да осигури последователност при прилагането на своята политика в областта на ПИС с целите на политиката за развитие[53].

Многостранни инициативи, включително координация с международни организации

Комисията ще преследва своята цел да повиши спазването на стандартите за ПИС на международно равнище посредством засилването на ефективното сътрудничество и ангажименти на трети държави на международни форуми, по-специално чрез работата си в Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), Световната търговска организация (СТО) и по Международна конвенция за защита на новите сортове растения (UPOV), която има за цел да подобри защитата и прилагането на ПИС на световно равнище. Тя ще допринесе за насърчаването на технологичните нововъведения и трансфера и разпространението на технологии, на взаимните изгоди за производители и потребители на технологични знания по начин, който благоприятства социалното и икономическото благоденствие и който осигурява баланс на правата и задълженията[54]. Понастоящем тези действия на ЕС и на международните организации често не са достатъчно координирани, което пречи на тяхната ефективност[55].

В контекста на СОИС Комисията ще продължи да подкрепя мащабната ратификация на Договорите за интернет на СОИС от 1996 г. и тяхното надлежно прилагане в националните законодателства. Тя също така ще подпомогне усилията за създаване на подходящи инструменти за оценка на функционирането на системи за авторските права. Тя ще подкрепя продължаващите усилия за борба със световното явление „сигнално пиратство и интернет ретрансмисии на пиратски сигнали“. Комисията също така ще увеличи значително усилията за създаване на споразумение в рамките на СОИС за трансграничната доставка на материали в специални формати, които отговарят на нуждите хората с проблеми със зрението и в съответствие с целите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. През юни 2010 г. ЕС предложи на СОИС Съвместна препоръка относно подобряване на достъпа до произведения, защитени с авторски права, за хора с увреждания, непозволяващи четенето на печатни материали.

На международно равнище Договорът за патентното право вече хармонизира и стандартизира формалните процедури що се отнася до националните и регионалните патентни приложения и патенти. ЕС ще продължи да подкрепя обсъжданията в СОИС на хармонизиране на материалното патентно право. Това ще повиши качеството на патентите и ще намали разходите, което ще бъде от полза за потребителите на патентната система в световен мащаб.

ЕС също така трябва да бъде в състояние да ратифицира Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA)[56], след като през 2011 г. бъде подписано от страните по него. ACTA, което напълно съответства с достиженията на правото на ЕС, е важна стъпка към подобряване на международната борба с нарушенията на ПИС в сътрудничество с държави, които споделят същите опасения и виждания. Комисията ще подготви своето предложение за решение на ЕС за подписване на споразумение през следващите седмици.

Двустранни преговори и сътрудничество с трети държави по въпросите на защитата на интелектуалната собственост

ЕС ще продължи да преговаря по разпоредбите за ПИС в своите споразумения за свободна търговия (ССТ) с трети държави. В преговорите за ССТ клаузите за ПИС следва колкото се може в по-голяма степен да предлагат равнища на ПИС защита, които са еднакви с тези в ЕС, като в същото време отчитат равнището на развитие на съответната държава. Сътрудничеството чрез политически и технически диалог също е част от стратегията на ЕС във връзка със свързаните с търговията елементи от ПИС.

Необходимо е да бъде намерен балансът между защитата на ПИС в трети държави и достъпа до знание. Следователно политиката в областта на ПИС може да насърчава приобщаващия и устойчив растеж, ако е част от обща стратегия за развитие, която има за цел да подобри бизнес средата, да стимулира изследванията за нуждите на развитието и да подсигури, че са взети под внимание в достатъчна степен целите, свързани със здравето, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност. Трансферите на технологии на достъпни цени, които удовлетворяват основни нужди на населението, са от ключово значение за най-слабо развитите държави. За да станат възможни подобни трансфери, ЕС и неговите държави-членки трябва да преразгледат стимулите, осигурени от техните предприятия или институции за целите на насърчаването и стимулирането на трансферите на иновации и технологии в полза на най-слабо развитите държави. Като пример за такава възможност е пилотното партньорство Глобален достъп в действие, което включва целите на СОИС за насърчаване на най-добрите практики за лицензиране на интелектуална собственост в интерес на най-слабо развитите държави, без в същото време да се накърняват основните търговски пазари за притежателите на права върху интелектуална собственост[57]. В този контекст е необходимо допълнително обмисляне на възможностите за степента на освобождаване на най-слабо развитите държави от задължения по TRIPS след 2013 г.

Развиващите се държави са особено уязвими към дейностите, накърняващи ПИС, и понякога са използвани от сложни престъпни мрежи като бази за производство и разпространение. Мерките за обучение и дейностите за създаване на капацитет на ЕС следователно са от основно значение за подкрепата на тези страни в борбата им срещу организираните нарушения на правата на интелектуална собственост. Подобни мерки ще бъдат насърчавани чрез Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM) в контекста на нейната работа по Европейската обсерватория за фалшифициране и пиратство и чрез други програми, управлявани от Комисията. Сътрудничеството по тези въпроси ще се съсредоточи върху онези държави, в които може да се очакват най-големи последици върху капацитета за прилагане на правилата с най-голяма ефективност на разходите.

Повишаване на защитата на ПИС и засилване на контрола по границите на ЕС

Митническите органи по границите на ЕС са в привилегирована позиция за прилагането на ефективни действия. Планът за действие на ЕС в областта на митниците, насочен към борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост за периода 2009—2012 г.[58], определя приоритетите в действията на Комисията и държавите-членки с оглед засилването на митническото правоприлагане. В този контекст Комисията предлага нов регламент, който да замени Регламент (ЕО) № 1383/2003 и чиято цел е да засили мерките за правоприлагане, като същевременно доведе до опростяване на процедурите. Разработва се централна база данни на ЕС, наречена COPIS, която ще съхранява заявленията на всички дружества за митнически действия, предвидени в гореспоменатия регламент. Националните митнически власти и Комисията следва да полагат съвместни усилия за ефективно прилагане на ПИС. Така например, Комисията ще създаде експертна група и мрежа от национални митнически контактни точки, за да се предотврати вносът на нарушаващи ПИС стоки, продавани по интернет.

Освен това борбата с нарушенията на ПИС на границата означава също така предотвратяване на износа на незаконни стоки за ЕС. Комисията и държавите-членки са активно ангажирани в митническото сътрудничество както с държавите източници, така и с държавите потребители, посредством специфични инициативи, като например плана за действие ЕС-Китай по въпросите на митническото сътрудничество и зачитането на ПИС. Планът следва да осигурява база за ограничаване на мащаба на нарушенията на ПИС в двустранната търговия между ЕС и Китай.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всички форми на ПИС са основополагащи за новата икономика, основаваща се на знанието. Нематериалните активи в бъдеще ще представляват голяма част от стойността, пазарната капитализация и конкурентните предимства на дружествата от Европа. Интелектуалната собственост е капиталът, който подхранва новата икономика. По-доброто използване на портфейлите с интелектуална собственост посредством лицензирането и търговската експлоатация е от важно значение за успешните бизнес модели.

Не бива да се подценява потенциалът на цифровия единен пазар, на който автори, доставчици на услуги и потребители могат да реализират ползи и да се развиват успешно. Европа спешно трябва да впрегне човешките и технологичните ресурси, с които разполага, за да създаде жизнеспособен и конкурентоспособен пазар за сделки в областта на творчеството, който да позволи възможно най-масово разпространение на цифрови стоки и услуги от полза за всички.

Настоящата всеобхватна стратегия за ПИС се заема с това предизвикателство. Изпълнението на амбициозната работна програма на Комисията, изложена по-горе, ще изисква постоянно равнище на ангажираност на равнище Европейски парламент, Съвет, Комисия и държави-членки. Пълното капитализиране на богатите ресурси на Европа в областта на ПИС изисква съпричастност за пълното използване на интелектуалните активи на Европа. Както показват горните инициативи, необходимо е да се свърши още работа за превръщането на тези активи в истински двигатели на растежа и висококвалифицираната заетост.

Тъй като възникват нови предизвикателства и нови приоритети в светлината на опита и бързите технологични и социални промени, Комисията се ангажира да преразгледа тази стратегия и да направи съответните заключения в тясно сътрудничество със заинтересованите лица.

Приложение: Списък на бъдещите действия на Комисията

No | Действие | Описание | Срокове |

1 | Единна патентна защита | Предложения за регламенти на Европейския парламент и на Съвета относно 1)единен патент на ЕС и 2) договорености за преводите. | На 13 април 2011 г. Комисията одобри предложения по точки 1) и 2). |

2 | Инструмент за остойностяване на ПИС | Задълбочен анализ въз основа на извършваното в момента проучване за възможностите за изпълнение и доклад до Европейския съвет. | Ще бъде представен доклад до края 2011 г. |

3 | Преразглеждане на Регламента за марката на Общността и на Директивата за марките. | Предложения с цел подобряване на ефективността, ефикасността и последователността на системата на ЕС за търговски марки. | Втората половина на 2011 г. |

4 | Осиротели произведения | Законодателно предложение за директива за някои разрешени употреби на осиротели произведения | Първата половина на 2011 г. |

5 | Мултитериториално колективно управление на авторско право | Предложение за законодателен инструмент за създаване на европейска рамка за лицензиране на авторски права онлайн с оглед създаването на стабилна рамка за управление на авторските права на европейско равнище. | Втората половина на 2011 г. |

6 | Аудио-визуални произведения | Зелена книга — публични консултации по различни въпроси, свързани с онлайн разпространението на аудио-визуални произведения | Втората половина на 2011 г. |

7 | Допълнителни мерки в областта на авторските права | Докладване след консултациите със заинтересовани лица и оценка на необходимостта от по-нататъшни мерки за да се позволи на гражданите на ЕС, доставчиците на услуги за онлайн съдържание и притежателите на права да се възползват от пълния потенциал на цифровия вътрешен пазар. | 2012 г. |

8 | Такса за копиране за лично ползване | Определяне на посредник на високо равнище с оглед разработване на споразумение между заинтересованите лица относно таксите за копиране за лично ползване | Втората половина на 2011 г. |

No | Действие | Описание | Срокове |

9 | Съдържание, създадено от потребителите | Провеждане на консултации със заинтересованите страни | Втората половина на 2012 г. |

10 | Европейски кодекс за авторското право | Оценка и обсъждане със заинтересованите лица и докладване | 2012 г. и след това |

11 | Преглед на Директива 2001/29/EО | Доклад относно Директива 2001/29/EО, както се изисква от член 12 от Директивата | 2012 г. |

12 | Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството | Предложение за Регламент за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM) на някои задачи, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор под формата на Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството | Май 2011 г. |

13 | Права, допълващи ПИС | Проучване за оценка на икономическото и социалното въздействие на нарушенията на търговските тайни и практики „конкуренция на ръба на закона“, като например паразитните копия, с цел оценяване на икономическите ползи от подход на равнище ЕС в тази област. | Края на 2012 г. |

14 | Неселскостопански географски указания | Проучване на възможностите за защита в целия ЕС на географските указания за неселскостопански продукти. Проучването ще осигури анализ на съществуващата правна рамка в държавите-членки и задълбочена оценка на нуждите на заинтересованите лица, както и оценка на потенциалното икономическо въздействие на защитата на неселскостопанските географски указания. | Втората половина на 2012 г. |

15 | Преглед на Директивата за упражняване на ПИС | Преглед на Директивата с цел създаване на рамка, която позволява по-специално повишаване на ефективността на борбата с нарушенията на ПИС чрез интернет още при първоизточника. | Първата половина на 2012 г. |

No | Действие | Описание | Срокове |

16 | Замяна на Регламента относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост | Предложение за нов митнически регламент за засилване на правоприлагането в митническата област по отношение на правата на интелектуална собственост и създаването на условия за ефективни действия, като в същото време се стандартизират процедурите. | Май 2011 г. |

17 | Доброволни мерки на заинтересованите лица, насочени към нарушения на ПИС | Споразумение на заинтересованите лица (Меморандум за разбирателство) за продажбата на фалшифицирани стоки през интернет и последващите действия | Меморандум за разбирателство, подписан на 4 май 2011 г., оценка и преглед в средата на 2012 г. |

18 | База данни на ЕС COPIS | Разработване на база данни за осигуряване на ефикасно управление на заявленията на дружествата за действия на митническите органи и осигуряване на статистика за изземванията от страна на митническите органи. | Първата половина на 2012 г. |

19 | Преглед на Стратегията на Комисията от 2004 г. за защитата и зачитането на правата на интелектуална собственост в трети държави | Преразгледана стратегия с цел адаптиране към най-новите нужди и промени, за да се подсигурят по-високи стандарти за правоприлагането в митническата област на ПИС в трети държави и сътрудничество в рамките на търговските споразумения. | Края на 2011 г. |

.

[1] Вж.: Стратегия Европа 2020 (COM (2010) 2020), Годишен обзор на растежа 2011 г. (COM (2011) 11), Програма в областта на цифровите технологии за Европа (COM (2010) 245), Акт за единния пазар (COM (2011) 206) и Съюз за иновации (COM (2010) 546).

[2] „Стойността на знанията: европейските фирми и предизвикателствата на интелектуалната собственост“, бяла книга на „Economist Intelligence Unit“ от 2007 г., публикувана от The Economist, януари 2007 г. 53 % от участниците в проучването са заявили, че използването на ПИС ще бъде много важно или от решаващо значение за техните бизнес модели след 2 години, а 35 % смятат, че случаят е такъв към момента на извършването на проучването.

[3] The Work Foundation: Икономика на знанието в Европа (The knowledge economy in Europe), доклад, подготвен за пролетния Европейски съвет през 2007 г.

[4] Източник: http://www.wipo.int/sme/en/documents/valuing_patents.htm.

[5] Източник: Данни на Оушън Томо, цитирани в статията „Устои на лекарствените патенти и развитие на оценката на правата на интелектуална собоственост“ ("The 2011 drug patent 'cliff' and the evolution of IP evaluation") от Liza Porteus Viana, Intellectual Property Watch, 11.01.2011 г.

[6] Източник: Eurobrand Study 2009, Country Review, http://study.eurobrand.cc

[7] Източник: Евростат.

[8] Производството на програмни продукти и създаването на бази данни държат най-висок дял от сектора на авторските права, като на тях се пада почти една четвърт от оборота в сектора.

[9] Според данни на Федерацията на европейските издатели в книгоиздаването са ангажирани 135 000 души на пълен работен ден и то осигурява почти 24 млрд. EUR за БВП на ЕС.

[10] Според Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) общата стойност на пазара на звукозаписна музика на ЕС възлиза на около 6 млрд. EUR. Пазарът на звукозаписна музика държи около една пета от общи музикален пазар, който се оценява приблизително на 30 млрд. EUR.

[11] Производството, дистрибуцията и показването на филми, както и наемането и продажбите на видеопродукти представляват 10 % от оборота в областта на авторските права. Аудиовизуалната индустрия в Европа създава над 1 100 филма годишно и ангажира над 1 милион души-. Източник: Мултитериториално лицензиране на аудиовизуални произведения в Европейския съюз, проучване на KEA, октомври 2010 г.

[12] Европейски доклад за конкурентоспособността — 2010 г., Работен документ на службите на Комисията SEC(2010) 1276 окончателен.

[13] COM(2010) 790 окончателен.

[14] Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 г. за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 53).

[15] COM (2011) 215 окончателен и COM (2011) 216 окончателен.

[16] Вж. параграф 2 и бележка под линия № 5.

[17] Директива 2008/95/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 25.

[18] Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, OВ L78, 24.3.2009 г., стр.1.

[19] Докладът за музиката на Международна федерация на звукозаписната индустрия от 2010 г. показва, че средният европеец изразходва по-малко от 2 ЕUR за цифрова музика, докато средният американец изразходва почти 8 ЕUR, а средният японец — 7 ЕUR.

[20] Emusic, водещ доставчик на услуги, е представен в 27 държави-членки и има каталог с 10 млн. заглавия. iTunes присъства в 15 държави-членки; 7digital и Vodafone — в 12 държави-членки; Nokia (OviMusic) — в 11 държави-членки; YouTube — в 10 държави-членки; а LastFM — в 9 държави-членки: http://www.pro-music.org/Content/GetMusicOnline/stores-europe.php.

[21] Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, OВ L167, 22.6.2001 г., стр. 10.

[22] Примерите за такива инициативи включват развитието на Глобална база за данни за репертоари и Протокола за автоматизиран достъп до съдържание (ACAP). Комисията вече подкрепя достъпните регистри за информация за правата и осиротели произведения (Accessible Registries of Rights Information and Orphan Works - ARROW), за да установи притежателите на права и за да изясни статута на правата върху дадено произведение, т.е. дали става въпрос за осиротяло произведение, или за произведение, което е извън търговска употреба.

[23] Този въпрос беше повдигнат от Зелената книга „Авторското право в икономиката на знанието“ и от последвалото съобщение със същото име ( съответно COM (2008) 466 и COM (2009) 532). Беше направен изводът, че е необходимо допълнително проучване на въпроса.

[24] Таксите са плащания, дължими за оборудване за записи и празни носители в някои държави-членки, които са въвели законови изключения за копиране за лични цели. По данни на Econlaw (2007 г.) в Европейския съюз през 2006 г. са били събрани такси за копиране за лично ползване в размер на 453 млн. EUR от цифрови уреди и носители.

[25] Творбите извън търговския обмен се различават от осиротелите произведения, доколкото техните автори или издатели са известни, но книгата вече не е достъпна чрез традиционните или новите електронни канали за търговия. Осиротелите произведения са произведения, чийто автор е неизвестен, а ако е известен — не може да бъде намерен.

[26] http://www.europeana.eu/portal/.

[27] http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/copyright-infso/copyright-infso_en.htm#otherdocs.

[28] Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (стр. 23) подчертава, че дейностите по управление на трансфера на знания следва да бъдат ефективно управлявани и подпомагани чрез подходящи финансови инструменти, а резултатите от публично финансирани научни изследвания следва широко да се разпространяват чрез свободно достъпни публикации на научни данни и доклади. В съобщението за Съюза за иновации се казва, че Комисията ще насърчава открития достъп до резултати от публично финансирани изследвания и ще има за цел да направи свободния достъп до публикации общ принцип за проектите, финансирани от рамковите програми на ЕС, в подкрепа на изследователската дейност (ангажимент 20).

[29] COM(2008) 464 окончателен.

[30] Директива 2001/84/ЕО от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството, OВ L272, 13.10.2001 г., стр. 32.

[31] Някои държави-членки реализират ползи от изключението за прилагане на правото на препродажба спрямо произведения на починали автори, което изтича на 1 януари 2012 г. Търговията с произведения, които са обект на наследствено право на препродажба, е четири пъти по-голяма от търговията с произведения на живи автори. Като се имат предвид тези обстоятелства, докладът на Комисията ще бъде предварителен по своя характер.

[32] Търговските тайни се отнасят до ноу-хау, което не е регистрирано или което предстои да бъде регистрирано като право на индустриална собственост, но което е действително или потенциално ценно за своя собственик и не е познато или лесно откриваемо за широката публика, а собственикът е положил целенасочени условия за опазването му като тайна.

[33] Вж. например Bundesministerium des Innern, Verfassungsschutzbericht 2009, на разположение на следния сайт: http://www.bmi.bund.de/SharedDocs/Downloads/DE/Broschueren/2010/vsb2009.pdf?__blob=publicationFile.

[34] Forrester Consulting (проучване, направено по поръчка на RSA и Microsoft), „Стойността на корпоративните тайни: как съобразяването и сътрудничеството влияят върху възприемането на риска от предприятията“ (The Value of Corporate Secrets: How Compliance and Collaboration Affect Enterprise Perceptions of Risk), март 2010 г., на разположение на следния сайт: http://www.rsa.com/go/press/RSATheSecurityDivisionofEMCNewsRelease_4510.html.

[35] В някои юрисдикции е известно като „робски имитации“.

[36] Терминът „фалшифициране и пиратство“ следва да се тълкува като общо наименование на нарушаване на всички права върху интелектуална собственост, както се посочва в изявление на Комисията относно член 2 от Директива 2004/48/ЕО, ОВ L94, 13.4.2005 г., стр. 37.

[37] ОИСР, „Мащаби на фалшифицирането и пиратската дейност по отношение на материалните стоки“ (Magnitude of counterfeiting and piracy of tangible products), актуализирана версия от ноември 2009 г. http://www.oecd.org/document/23/0,3343,en_2649_34173_44088983_1_1_1_1,00.html

[38] http://ec.europa.eu/taxation_customs/customs/customs_controls/counterfeit_piracy/statistics/ index_en.htm.

[39] CEBR (2000 г), Въздействие на фалшифицирането върху четирите основни отрасъла в Европейския съюз (The Impact of Counterfeiting on four main sectors in the European Union), Център за икономически и бизнес анализи, Лондон.

[40] Вж. напр. Европол, „OCTA 2011 г. — Оценка на заплахата от организираната престъпност в ЕС“ (OCTA 2011 — EU Organised Crime Threat Assessment), http://www.europol.europa.eu/publications/European_Organised_Crime_Threat_Assessment_(OCTA)/OCTA_2011.pdf.

[41] Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, OВ L157, 30.4.2004, стр. 16.

[42] Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, ОВ L 196, 02.08.2003 г., стр. 7.

[43] Вж. Съобщение за усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар, 11 септември 2009 г., COM (2009) 467.

[44] COM (2010) 779, http://ec.europa.eu/internal_market/iprenforcement/directives_en.htm.

[45] Проучване на Евробарометър от 2009 г., извършено от ГД „Вътрешен пазар“ (на разположение на http://ec.europa.eu/public_opinion/) показва, че само между 55% (LT и DK) и 84% (FR) от потребителите знаят, че има правила на ЕС за фалшифицирането и пиратството. Това е много по-нисък процент на информираност спрямо други области. Освен това прочуването показа, че всеки пети гражданин на ЕС поне веднъж неволно е купувал фалшифициран продукт.

[46] Резолюция на Европейския парламент от 22 септември 2010, 2009/2178(INI).

[47] Вж. http://ec.europa.eu/internal_market/iprenforcement/documents_en.htm.

[48] http://ec.europa.eu/internal_market/iprenforcement/directives_en.htm.

[49] Правото на интелектуална собственост е признато за основно право в член 17, параграф 2 от Хартата.

[50] http://ec.europa.eu/internal_market/iprenforcement/stakeholders_dialogues_en.htm#Sale.

[51] http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&language=EN&reference=P7-TA-2010-0340.

[52] ОВ С 129 от 26.5.2005 г.

[53] В съответствие с член 21 от ДЕС и член 208 от ДФЕС.

[54] Член 7 от Споразумението TRIPS (Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост) от 1994 г. Комисията ще подкрепя в пълна степен прилагането на ангажиментите, поети в Истанбул на 13 май 2011 г., с оглед на осигуряването на гъвкавост за защитата на общественото здраве и по-специално за повишаване на достъпа до медикаменти за всички и за насърчаване на осигуряването на помощ за развиващите се страни в това отношение, като в същото време подсигурява, че проявяването на такава гъвкавост е балансирано със законните права на притежателите на права.

[55] Вж. напр. резултатите от проучване на ADE, направено по поръчка на ГД „Търговия“ на Комисията, „Оценка на стратегията за зачитане на правата на интелектуална собственост в трети държави“, ноември 2010 г., http://trade.ec.europa.eu/doclib/cfm/doclib_section.cfm?sec=180&langId=en

[56] ACTA (на разположение на http://ec.europa.eu/trade/creating-opportunities/trade-topics/intellectual-property/anti-counterfeiting/) надгражда споразумението TRIPS от 1994 г., за да се подобрят глобалните стандарти за спазване на ПИС. То разглежда начина, по който дружествата и отделните лица могат да осигурят зачитане на техните права в съда, на границата и в интернет.

[57] Проектът „Глобален достъп в действие“, разработен от Съвета за глобален дневен ред по въпросите на интелектуалната собственост към Световния икономически форум и подкрепят от СОИС и други частни и публични партньори, http://globalaccessinaction.org.

[58] Резолюция на Съвета от 16 Март 2009, ОВ C71, 25.3.2009 г., стр. 1.