Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Интернет на нещата — план за действие за Европа“

COM(2009) 278 окончателен

(2010/C 255/21)

Докладчик: г-н Zenonas Rokus RUDZIKAS

На 18 юни 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Интернет на нещата — план за действие за Европа“

COM(2009) 278 окончателен.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 ноември 2009 г. (докладчик: г-н Zenonas Rokus RUDZIKAS).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 60 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   С оглед на особеностите на развитието на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), както и на особеното им значение за различните области на развитие на една държава и на живота на нейните граждани, ЕИСК приветства Съобщението на Европейската комисия „Интернет на нещата — план за действие за Европа“ (1), с което се цели да създаде нова обща парадигма за прехода от интернет, който свързва хората, към интернет, свързващ хората с нещата, или нещата помежду им, казано накратко „интернет на нещата“ (ИН).

1.2   ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че ИН ще създаде нови и по-добри работни места, ще разкрие нови перспективи за бизнес и за растеж, ще засили конкурентоспособността на Европа в световен план, както и ще подобри качеството на живот на гражданите.

ИН ще допринесе значително за посрещане на обществените предизвикателства, например в областта на наблюдението на здравето, екологията и опазването на околната среда, транспорта и други области на човешката дейност. Комуникацията в мрежа чрез приложенията, свързани с интернет на нещата, ще окаже дълбоко въздействие върху нашето общество и постепенно ще доведе до реална смяна на парадигмата в тази област.

1.3   Макар и да подкрепя като цяло документа на Комисията и съдържащите се в него изявления и препоръки, ЕИСК не открива в него конкретни индикации, по-специално по отношение на времето и сроковете за осъществяване.

1.4   Поради глобалния характер на интернет, инициативите, мерките и правните актове на Европейската комисия не са достатъчни сами по себе си, за да се овладее тази световната структура. Ролята на международните организации, както и значението на преговорите и споразуменията, които са ратифицирани от мнозинство държави, трябва да излезе на още по-преден план. Спешно е необходим „кибернетичен протокол от Киото“ или кибернетичен еквивалент на споразумението относно изменението на климата в Копенхаген, което се надяваме, че ще бъде подписано.

1.5   ЕИСК препоръчва на Комисията да представи по-конкретни позиции относно принципите на управление на интернет на нещата в интерес на балансираните отношения между централното и децентрализираното управление на интернет и постоянното проследяване на въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Не е достатъчно да се „започне дискусия“, а са необходими и конкретни по-нататъшни стъпки.

1.6   ЕИСК признава, че определянето на стандартизирани системи и процедури е от особено значение при създаването на тази кибернетична „Вавилонска кула“. Определянето на стандарти обаче трябва да става при отчитане на многообразието и особеностите, свързани с езиците, културите и традициите на отделните страни.

1.7   ЕИСК приветства намерението на Комисията да продължи да финансира научноизследователски проекти по седмата рамкова програма в областта на интернет на нещата. Това обаче не е достатъчно. Освен това трябва да се финансират институциите, свързани с изграждането на интернет на нещата, чието приоритетно подпомагане би проправило пътя към качествения пробив в тази област (нанотехнологии, оптоелектроника, квантови компютри, компютри в мрежа и „изчисления в облак“ (Cloud Computing), технологии за устна комуникация чрез компютър и др.). Тези дейности трябва да бъдат по-добре координирани.

1.8   Бързото развитие на ИКТ изисква постоянно осъвременяване на знанията. Именно в тази област важи принципът на ученето през целия живот. Преподавателите във висшите учебни заведения, учителите и учениците, както и всички възрастни трябва постоянно да доразвиват своите знания. Техниката на дистанционното обучение ще бъде особено ефикасна за тази цел. Безусловно необходимо е да се вземат мерки за преодоляване на географското „цифрово разделение“. При осъществяването на тези стремежи на организираното гражданско общество се пада особено важна роля.

1.9   ЕИСК признава значението на иновациите и обръща внимание на Комисията, че интелектуалната собственост трябва да бъде по-добре защитена и да се насърчава патентоването на съоръжения и апарати, практики и методи. Приоритетно трябва да се насърчават проекти, насочени към опазване на културното наследство, културното и езиковото многообразие, както и духовното богатство на народите като цяло.

1.10   ЕИСК обръща внимание на Комисията, че трябва да се изследва по-задълбочено въздействието на електромагнитните вълни върху хората. Макар и системите, свързани с интернет на нещата да излъчват слаби сигнали, броят на източниците на лъчение може да нарасне експоненциално, като повечето от тях излъчват постоянно лъчи, поради което бързо увеличаващото се „електронно замърсяване на околната среда“ може да доведе в бъдеще до големи проблеми. Съвременната наука не е изяснила окончателно дали съществува прагова стойност на интензивността на лъчението - между безвредни и опасни лъчи - и как се отразява кумулативният ефект. Ще достигнем ли дотам да не можем да се отървем от духа, който сме пуснали от бутилката?

2.   Особености на развитието на информационните и комуникационните технологии

Визията за ИН включва перспективата за интегрирана световна безжична мрежа от интелигентни съоръжения и уреди (наричани „неща“) и различни сензори и датчици, в която предметите общуват помежду си и с човека, като използват за тази цел стандартни протоколи. Тази мрежа ще свързва милиарди хора. По-долу се посочват някои особености на ИКТ.

2.1   Основните характеристики на ИКТ включват особено бързото им и експлозивно развитие, което през един от етапите им на развитие доведе до появата на интернет. Само за едно поколение те на практика излязоха от рамките на отделни научни лаборатории, навлизайки в обществения живот. С подобна извънредно бърза скорост в Литва навлязоха технологиите за паралелни и разпределени изчисления (GRID технологии), например проекти като BalticGrid I и II, както и националните проекти LitGrid и GridTechno, които се осъществяват с подкрепата на ЕС.

2.2   Друга характеристика на ИКТ е, че те се развиват най-вече на основата на сътрудничеството между различни области на науката, както и на прилагането и синтеза на методи и резултати, което води до ново качество.

2.3   ИКТ демонстрират ясно своята роля и „отдават дължимото“ на другите области на науката, като им предоставят изследователски методи, оборудване и други средства, и освен това са от полза за гражданите в тяхното ежедневие. Ако по-рано математиката се считаше за „царица“ (или както смятат някои, слугиня) на науките, то междувременно информатиката ѝ отне тази роля. Може да се добави казаното още през ХVI век, на прага на другата революция - тази на книгопечатането, че „наука без съзнание е разруха за душата“ (Франсоа Рабле, френски философ, „Пантагрюел“, глава VIII, 1532 г.).

2.4   Друга характеристика е предимно приложният характер, който намира израз в извънредно бързото усъвършенстване на основаните на ИКТ уреди и съоръжения. Тук е достатъчно да се посочи динамиката на развитие на сектора на мобилната телефония, тенденциите за изменения на компютърните характеристики, разработването на алгоритмични езици или експанзията на интернет.

2.5   В съответствие със своето предназначение, ИН неизбежно води към цялостно интелектуализиране на обкръжаващата ни техносфера. Предметите стават „интелигентни“ и ще могат в определен момент да „си дават сметка“ за своите собствени свойства и възможности, както и тези на обкръжаващата ги среда, да вземат самостоятелни решения и да действат активно, за да постигат зададени цели или да изпълняват възложени им задачи. Можем да си представим, че интелигентните „неща“ ще са в състояние да извършват различни дейности и да изпълняват най-разнообразни задачи, като при това в определен момент реагират на обкръжаващата ги среда, т.е. да се адаптират към средата, да изменят своята конфигурация, да поправят собствените си дефекти и дори да решават кой има достъп до тях, както и да сменят собствениците си.

2.6   С оглед на огромния глобален пазар на ИКТ и на споменатото му вече особено бързо развитие, изискващо постоянно усъвършенстване и актуализиране на научните познания, това представлява особено привлекателна икономическа ниша за европейските държави с високо равнище на образование и развита култура на работа.

2.7   ИКТ също имат, както се казва в поговорката, две страни на медала: от една страна тяхното използване допринася за по-добро качество на живота на гражданите, а от друга - те може да имат и отрицателно въздействие. Тук следва да се посочат застрашаването на неприкосновеността на личния живот, опасността от кибернетичен тероризъм и уебсайтовете за разпространяване на порнография, хомофобия, расизъм и др. Освен това, особено при младежите съществува опасност от зависимост от интернет, която води до подмяна на по-голямата част от реалния свят с живот в един „виртуален свят“.

2.8   С оглед на особеностите, характерни за ИКТ и за техния „потомък“– интернет, както и на тяхното значение за икономиката на една държава и качеството на живот на нейните граждани, от известно време насам ЕИСК обръща значително внимание на тази област. Тук трябва да се посочат по-специално становището CESE 1514/2008 (TEN/342) относно „Интернет на нещата“ (докладчик: г-н Retureau), както и някои становища в съответната област от последните години (2) и цитираните в тях документи.

3.   Общи бележки

3.1   С оглед на особеното значение на ИКТ за различните области на развитие на една държава и на живота на нейните граждани, ЕИСК приветства Съобщението на Европейската комисия „Интернет на нещата - план за действие за Европа“, с което се цели да се създаде нова парадигма за прехода от интернет, който свързва хората, към интернет, свързващ хората с нещата, или нещата помежду им.

3.2   ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че ИН ще създаде нови и по-добри работни места, ще разкрие нови перспективи за бизнес и за растеж, ще засили конкурентоспособността на Европа в световен план, както и ще подобри качеството на живот на гражданите.

3.3   ЕИСК приветства инвестициите, вече направени от Европейската комисия в разработването на ИКТ чрез рамковите програми за научни изследвани и технологично развитие (пета, шеста и седма РП) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Вече е постигнат значителен напредък: уредите стават видимо по-малки и скоро ще бъдат невидими за човешкото око, предметите все по-често са свързани безжично в мрежа и са мобилни, а системите се характеризират с все по-голяма хетерогенност и сложност. Все по-голямо разпространение имат най-новите технологии като радиочестотна идентификация (RFID), близката полева комуникация (Near Field Communication (NFC), интернет протокол версия 6 (IPv6) и свръхшироколентовите връзки.

Свидетелство за проправящия нови пътища напредък в тази област е и връчването на Нобеловата награда за физика за 2009 г. на трима учени за откриването на технологията на светлинните проводници и за техния принос за първото успешно улавяне и предаване на образи с помощта на цифрови оптични сензори. Този пробив откри възможност за възникване на съвременния интернет и за по-нататъшното му развитие в посока на бъдещия ИН.

3.4   С оглед на дълбоките обществени промени, които съпровождат изграждането на ИН, е необходимо управление на този процес, за да може без да засяга личния живот и информационната сигурност, той да благоприятства по ефективен начин икономическия растеж и благосъстоянието на отделната личност.

ЕИСК приветства всички мерки на Комисията, които целят премахването на пречките пред въвеждането на ИН.

3.5.1   Зачитането на две от основните права на гражданите на ЕС е приоритет: неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Ето защо неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато като процеси и да се реагира на установените нарушения.

3.5.2   Особено важно е компонентите на ИН, свързани с личния живот и защитата на личните данни да бъдат проектирани от самото начало с включени функции за защита и сигурност и да отчитат всички изисквания на потребителите, за да създадат атмосфера на доверие, приемане и сигурност. В икономиката сигурността на информацията е свързана с достъпност, надеждност и поверителност на бизнес-данни, както и с оценка на нововъзникнащите рискове.

3.5.3   Тъй като всяко смущение във функционирането на ИН би могло да се отрази значително на икономиката и обществото в отделни региони или дори в целия свят, трябва да се гарантира най-добрата възможна защита на информационната структура на ИН.

3.5.4   От голямо значение за развитието на ИН в посока на масово явление е определянето на стандарти, което опростява използването на ИН и с помощта на които предприятията могат по-добре да запазят позициите си спрямо международната конкуренция. Особено ефективно би било определяне на стандартите във връзка с бързото въвеждане на IPv6, тъй като това би позволило прякото разглеждане чрез интернет на почти неограничен брой предмети – включително и на всички жители на Земята.

3.6   Следва особено да се приветстват мерките на Комисията за подпомагане на научните изследвания и технологичното развитие в тази интердисциплинарна област, в която биват интегрирани резултатите от многобройни научноизследователски направления и технологии, трансформирани чрез синтезирането им в продукт от качествено нов вид, а именно интернет на бъдещето, т.е. ИН. Похвално е предвиденото от Комисията подпомагане на публично-частни партньорства (ПЧП) за решаване на тези принципни проблеми.

ИН разкрива не само нови възможности за икономиката и производството, но изисква също така съвсем нови бизнес модели, особено в областта на електронната търговия.

3.7   Системите на ИН се разработват, управляват и използват от многобройни заинтересовани страни с различни бизнес модели и различни интереси; ето защо трябва да се създадат предпоставки за насърчаване на растежа и иновациите, за допълване на съществуващите системи с нови елементи и за гъвкаво адаптиране на новите системи към съществуващите.

3.8   Поради трансграничното въздействие на ИН тук става дума за действително глобален продукт; поради това при неговото разработване и прилагане особена тежест се пада на международния диалог, обмена на най-добри практики и координирането на сегашните общи мерки.

3.9   ЕИСК приветства мерките и средствата на Комисията, чрез които се гарантира своевременното предоставяне на подходящ радиочестотен спектър и се наблюдава и прави оценка на търсенето на допълнителни хармонизирани честоти за специфични цели, свързани с ИН. С оглед на увеличаването на броя на уредите и предметите, които излъчват електромагнитни лъчения, трябва да се гарантира, че всички уреди и системи ще продължат и в бъдеще да съответстват на изискванията за безопасност и опазване на здравето на населението.

3.10   ЕИСК подкрепя усилията на Комисията за създаване на механизъм, с включване на всички участници на европейско (а може би дори на световно?) ниво, за наблюдение на интернет на нещата и за оценка на това, какви допълнителни мерки трябва да бъдат взети от съответните органи, за да се гарантира възможно най-бързо реализиране на този амбициозен проект. Необходима предпоставка за това са постоянният диалог и обменът на най-добри практики с други региони в света.

3.11   ЕИСК подкрепя по-специално целта на Комисията чрез проактивен подход да гарантира, че Европа ще играе водеща роля при насочването на интернет на нещата в такава посока, че интернет на нещата да се превърне в интернет на нещата за хората. ЕИСК е готов да сътрудничи при постигането на тази амбициозни, но реалистични цели. Организираното гражданско общество може да даде важен принос в тази насока, а представителите му трябва да бъдат консултирани по въпроси, свързани с всички аспекти на социалния и личния живот, по-специално по отношение на защитата на обществените и личните свободи.

4.   Конкретни бележки

ЕИСК приветства документа на Комисията и подкрепя като цяло съдържащите се в него изявления и предложения. Комитетът обаче не може да не отправи някои бележки, предложения и препоръки по този въпрос.

4.1   В плана за действие и посочените четиринадесет направления за действие липсват конкретни изявления по отношение на времето и сроковете за осъществяване. Едва в края на документа (параграф 5: Заключение) се посочва, че ИН все още „…не е осезаема реалност, а по-скоро перспективно виждане за технологии, които използвани съвместно биха могли през следващите 5 до 15 години драстично да променят начина, по който функционира нашето общество“. Следователно тук може да се изхожда от това, че този план за действие е предвиден за около петнадесет години. При това, разбира се, повечето от предложените направления за действие биха били прилагани, координирани или поне наблюдавани по време на целия период. За някои направления обаче би могло да се посочи или да се определи по-конкретен срок за реализиране (например за направления 1,4,8,9 и 14).

4.2   Поради глобалния характер на ИН, в него рано или късно ще участват всички държави в света; ето защо инициативите, мерките и правните актове на Европейската комисия не са достатъчни сами по себе си, за да се овладее тази световната структура. Ролята на международните организации, както и значението на преговорите и споразуменията, които са ратифицирани от мнозинството държави, трябва да излезе на още по-преден план. Спешно е необходим „кибернетичен протокол от Киото“ или кибернетичен еквивалент на споразумението относно изменението на климата в Копенхаген, което се надяваме че ще бъде подписано.

4.3   ЕИСК препоръчва да бъде изразена по-конкретна позиция по отношение на принципите на управление на интернет на нещата в интерес на балансираните отношения между централното и децентрализираното управление на интернет и постоянното проследяване на въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, и по този начин да се намалят във възможно най-голяма степен рисковете за личния живот и защитата на личните данни, както и опасността от терористични атентати.

4.4   ЕИСК подчертава, че „правото на мълчание на чиповете“ (възможността отделната личност да се отдели от мрежовата среда) не представлява достатъчна гаранция за защитата на личния живот или сигурността на предметите. Така например, изключването на един мобилен телефон не предпазва от това определени кръгове да се сдобият с информация за неговия притежател, която е от интерес за тях. Не е достатъчно да се „започне дискусия“, а са необходими и конкретни по-нататъшни стъпки.

4.5   ЕИСК признава, че определянето на стандартизирани системи и процедури е от особено значение при създаването на тази кибернетична „Вавилонска кула“, като гарантира, че например един хладилник в Китай може да „общува“ успешно с полица в супермаркет, пълна с купички кисело мляко „Данон“ във Франция. Определянето на стандарти обаче трябва да става при отчитане на многообразието и особеностите, свързани с езиците, културите и традициите на отделните страни.

4.6   ЕИСК приветства категорично намерението на Комисията да продължи да финансира чрез седмата рамкова програма научноизследователски проекти в областта на интернет на нещата. Тази област трябва обаче да бъде финансирана приоритетно, тъй като постигнатите в нея успехи са от решаващо значение за конкурентоспособността на Европа и благосъстоянието на нейните граждани. Заедно с посочените в седмото направление за действие области, свързани с научните изследвания, трябва да се споменат нанотехнологиите, компютрите в мрежа и „изчисленията в облак“ (Cloud Computing), оптоелектрониката, квантовите компютри и други области на физиката и информатиката, чието приоритетно подпомагане би проправило пътя към качествения пробив в тази област. Тези дейности трябва да бъдат по-добре координирани.

4.7   Бързото разработване и разпространение на ИКТ изисква съответно обучени експерти. Преподавателите във висшите учебни заведения трябва систематично да актуализират своите учебни планове, за да могат студентите да имат достъп до най-новата информация и да са в състояние да участват в изграждането на ИН и да го ползват. Учениците съответно също трябва да бъдат подготвени. Необходима е система за повишаване на квалификацията за възрастни. Принципът на „ученето през целия живот“ и техниките на дистанционното обучение са особено подходящи за тази област. Безусловно необходимо е да се вземат мерки за преодоляване на географското „цифрово разделение“. При осъществяването на тези стремежи, на организираното гражданско общество се пада особено важна роля.

4.8   ЕИСК признава значението на иновациите и на пилотните проекти и обръща внимание на Комисията върху факта, че интелектуалната собственост трябва да бъде по-добре защитена и да се насърчава патентоването на съоръжения и уреди, процедури и методи. Желателно е Комисията да реагира по-решително, а не само с „Комисията обмисля възможността…“. Приоритетно трябва да се насърчават проекти, насочени към опазване на културното наследство, културното и езиково многообразие (твърди се, че език, който не е подкрепен от компютър, е осъден на изчезване), както и духовното богатство на народите като цяло.

4.9   ЕИСК обръща внимание на Комисията, че трябва да се изследва по-задълбочено въздействието на електромагнитните вълни върху хората. Макар и системите, свързани с интернет на нещата да излъчват слаби сигнали, броят на източниците на лъчения може да нарасне експоненциално, като повечето от тях излъчват постоянно лъчи, поради което бързо увеличаващото се „електронно замърсяване на околната среда“ може да доведе в бъдеще до големи проблеми. Съвременната наука не е изяснила окончателно дали съществува праг на интензивността на лъчението - между безвредни и опасни лъчи - и как се отразява кумулативният ефект. Понякога е достатъчно само един електромагнитен импулс на квантово равнище, който да предизвика неконтролируем растеж на канцерогенни клетки. Ще достигнем ли дотам да не можем да се отървем от духа, който сме пуснали от бутилката?

4.10   Функциониращият ИН се основава на сложна и структурирана информация и комплексни алгоритми; той без съмнение представлява модули, състоящи се от централизирани и отделни „интелигентни“ предмети. Една подобна организационна структура може да наподобява работата на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), при която събирането, анализът, съхраняването и използването на данни се подкрепя от инфраструктурата на GRID технологиите на основата на проекта EGEE (3) и други проекти. При ИН обаче, процесите на обработка на данните са значително по-сложни, поради което EGEE трябва да се разглежда само като начална стъпка за разработването, проектирането и въвеждането на съответните компоненти на ИН.

(1)  COM(2009) 278 окончателен.

(2)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 66-72; ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 50-56; ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 92-96; ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 69 и становището на ЕИСК относно „Защита на критичната информационна инфраструктура“ (Виж страница 98 от настоящия брой на Официален вестник).

(3)  Enabling Grids for E-sciencE, www.eu-egee.org.