31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/131

1.1

Настоящото становище е последното от серия становища, изготвени от ЕИСК, в които се разглеждат въпросите на икономическото управление в ЕС. То се основава на Съобщението на Комисията COM(2007) 721 окончателен, озаглавено „Икономиката на ЕС: преглед за 2007 г. — Да преместим границата на производителността на Европа“.

1.2

Прегледът за 2007 г. започва с факта, че макар и Европейският съюз да е една от най-напредналите и производителни икономики в света, все още съществува значителна разлика в жизнените стандарти, измервани въз основа на БВП, на Европейския съюз и на страната с най-напредналата икономика в света — Съединените щати. Основната причина за това се крие в различната динамика на производителността в отделните промишлени сектори и държави-членки.

1.3

Въпреки че данните за САЩ представляват полезен критерий за измерване на относителните постижения на държавите-членки, становището се съсредоточава върху сравнението между различните страни в рамките на ЕС. Фактори като социалните модели, работното време и степента на участие на работното място се отнасят до сравненията със САЩ, но те не са предмет на настоящото становище. В него става въпрос само за това защо в някои държави-членки на ЕС се създават повече богатство и работни места, отколкото в други.

1.4

Главната идея на доклада на Комисията е, че изпълнението на Лисабонската програма ще помогне на държавите-членки да увеличат едновременно заетостта и благосъстоянието. Редица ключови политики могат да дадат важен принос. Те трябва да бъдат насочени към:

1.5

Тези политики придобиват още по-голяма стойност в контекста на промените в световната икономика, възникнали след Съвета на ЕС в Лисабон през 2000 г. Новите предизвикателства включват не само настоящата финансова криза, но и баланса между търсенето и предлагането на изкопаеми горива, свидетелствата за изменение на климата, нарастващия недостиг на храни и рязкото повишаване на търсенето на стоки като цяло. Тези въпроси правят още по-жизненоважни инвестициите в НИРД и научни изследвания на световно ниво. Те подчертават необходимостта от конкурентоспособен единен пазар, който се основава на ефективни разпоредби за гъвкава сигурност на пазара на труда и висококачествени публични финанси.

1.6

Макроикономическите фактори, свързани както с търсенето, така и с предлагането, бяха разгледани задълбочено в посочените във въведението предишни становища на ЕИСК, отнасящи се до управлението на икономиката в ЕС, в които Комитетът подчертава, че за подобряване на конкурентоспособността освен мерките, свързани с предлагането, трябва да има и такъв микс на макроикономическите политики, който да насърчава доходите, търсенето и заетостта. Целта на настоящото становище е да покаже, че независимо от факторите, свързани с търсенето, съществува важна взаимовръзка между реформите в рамките на Лисабонската програма, свързани с предлагането и нарастването на БВП.

1.7

В наскоро публикуваното „Табло за проследяване на резултатите от Лисабон“ за 2007 г (1). първите седем страни в низходящ ред са Дания*, Швеция*, Австрия*, Нидерландия*, Финландия*, Ирландия* и Обединеното кралство*, следвани от Германия и Франция (2). Водещите нови държави-членки са Словения* и Естония*. Най-ниско класираните от ЕС-15 са Испания, Гърция, Португалия и Италия. Като цяло, Нидерландия, Австрия и Естония получиха признание за най-ефективно изпълнение на Лисабонската стратегия. Гърция и Италия бяха оценени като най-слабо ефективни. Как доброто изпълнение на Лисабонската програма се отразява върху производителността и заетостта?

1.8

Макар да има много други значими фактори, заключението, което може да бъде направено от анализа на настоящото становище, е, че наистина има тясна взаимовръзка между изпълнението на Лисабонската програма и развитието в ръста на заетостта и БВП на глава от населението. Като цяло, обратното също е вярно, т.е. страните, които не успяват да приложат лисабонските реформи, показват тенденция към по-слаби резултати. На основата на това заключение ЕИСК насърчава държавите-членки да изпълнят цялата Лисабонска програма във възможно най-кратък срок.

1.9

Трябва да бъде подчертана важността на всеки елемент в програмата. Комитетът би желал да бъде свидетел на по-големи инвестиции в знания, образование и НИРД. Няма съмнение, че конкуренцията стимулира иновациите, така че икономиките на ЕС трябва да бъдат изложени на конкуренция, за да отговорят на предизвикателствата на глобализацията. Необходимо е пренасочване на производствени фактори от западащи индустрии и сектори към нововъзникващи и процъфтяващи индустрии и сектори, за да се осигури максимална производителност на икономиките на държавите-членки. На свой ред това означава, че държавите-членки трябва да заделят средства за гъвкава сигурност. В крайна сметка е ясно, че икономическите резултати на държавите-членки са силно зависими от доброто управление на публичните финанси.

1.10

В становището, представено от ЕИСК на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г (3)., Комитетът заяви: „Ние сме убедени, че тук в Европа ние наистина притежаваме необходимото новаторство, съзидателност, знания и предприемчивост, за да заемем добро място в новия модел (т.е. информационното общество). Но ние трябва да дадем простор на тези способности. Пречките трябва да бъдат заменени с възможности. Санкциите трябва да бъдат заменени със стимули. През последното десетилетие станахме свидетели на либерализирането на европейските индустрии. Сега трябва да освободим енергиите на хората в Европа“. И през 2008 г. все още има много за вършене, но Лисабонската програма е пътят към успеха.

2.1

Настоящото становище е последното от серията становища, изготвени от ЕИСК, в които се разглеждат въпросите на управлението на икономиката в ЕС. То беше изготвено в отговор на Съобщението на Комисията COM(2007) 721 окончателен, озаглавено „Икономиката на ЕС: преглед за 2007 г. — Да преместим границата на производителността на Европа“. Предходното становище от септември се отнасяше до „Преглед за 2006 г. — Укрепване на еврозоната: Основни политически приоритети“.

2.2

В настоящото становище ЕИСК се опитва да направи връзка между нарастването на заетостта в държавите-членки и БВП на глава от населението, от една страна, и различните препоръки относно политиките, съдържащи се в съобщението на Комисията. В тази връзка то се различава значително от заключенията на предходното становище относно Прегледа за 2006 г., в което се разясняваха социално-икономическата ситуация и различните политически цели, от които се ръководят действията на държавите-членки.

2.3

По-ранните становища — тези от октомври 2006 г. (4) и февруари 2006 г. (5), бяха посветени на Общите насоки на икономическата политика (ОНИП) за периода 2005-2008 г., а през март 2004 г. представихме становището си относно Общите насоки на икономическата политика за периода 2003-2005 г. (6). Въпреки че ЕИСК получи препоръката на Комисията относно ОНИП за периода 2008-2010 г., той отбелязва, че те са непроменени в сравнение с тези за 2005-2008 г. С оглед на предишната си работа по ОНИП, ЕИСК реши да използва Прегледа на икономиката на ЕС през 2007 г. за основа на настоящото становище.

2.4

През октомври 2006 г. ЕИСК разгледа правилата, засягащи такива важни цели като стабилността на цените, растежа и заетостта. В настоящото становище ние се съсредоточаваме върху политиките, а не толкова върху правилата. През февруари 2006 г. ЕИСК публикува своето становище относно ОНИП за 2005-2008 г. Въпреки че това становище беше широко по своя обхват, то като цяло подкрепи същата политическа програма за растеж на заетостта и производителността, която съставлява основата и на настоящото становище. И в двете становища ЕИСК разгледа икономическите фактори, които оказват влияние върху търсенето. В настоящото становище се разглеждат предложенията на Комисията във връзка с реформите в областта на предлагането.

2.5

Все пак Комитетът подчертава, че за подобряване на конкурентоспособността освен мерките, свързани с предлагането, трябва да има и такъв микс на макроикономическите политики, който да насърчава доходите, търсенето и заетостта. Комитетът разглежда въпроса за подходящия политически микс в своето актуално и до днес становище от март 2004 г.

2.6

В документа на Комисията „Икономиката на ЕС“ № 8/2007 се съдържа съобщението, озаглавено „Да преместим границата на производителността на Европа“, наред с 4 глави, възлизащи общо на 149 страници:

Комитетът със съжаление отбелязва, че препоръките на Комисията за повишаване на конкурентоспособността се ограничават до факторите, свързани с предлагането.

Настоящото становище прави оценка на политиките, които се препоръчват в глава 4.

3.1

Прегледът за 2007 г. започва с факта, че макар и Европейският съюз да е една от най-напредналите и производителни икономики в света, все още съществува значителна разлика в жизнените стандарти, измервани въз основа на БВП, между ЕС и най-напредналата икономика в света — тази на Съединените щати. Основната причина за това се крие в различната динамика на производителността в отделните сектори на промишлеността и държави-членки.

3.2

С приемането на Лисабонската стратегия през 2000 г. ЕС отдаде най-високо значение на подобряването на своите показатели за производителността, заедно с постигането на стабилен растеж на заетостта. Основните елементи на тази стратегия са изграждането на знания, укрепване на конкурентните сили и увеличаването на гъвкавостта.

3.3

Изграждането на знания изисква повече и по-добри инвестиции в НИРД и човешки капитал. Ефективността и ефикасността на разходите за образование също трябва да бъдат гарантирани в целия Европейски съюз.

3.4

Стимулирането на конкуренцията е от извънредно голямо значение както за равнището, така и за растежа на производителността. Емпиричните изследвания потвърждават очаквания положителен ефект от отварянето на пазарите за конкуренция върху производителността и растежа, но също така и върху заетостта.

3.5

Повишената гъвкавост е необходима за плавно приспособяване на производствените структури към по-нататъшна специализация и диверсификация в нови области с относително сравнително преимущество. През последните години държавите-членки взеха мерки за улесняване на мобилността на предприятията и работната ръка, но има необходимост от повече и по-мащабни действия.

3.6

Заключенията са, че се налага промяна в мисленето. Редица ключови политики могат да допринесат съществено. Те трябва да бъдат насочени към:

3.7

Някои широко разпространени схващания бяха поставени под съмнение: не само големите държави и дружества могат да бъдат водещи в технологично отношение; търговията не е основното средство за разпространение на технологии; малките държави могат да бъдат водещи в технологично отношение в някои специализирани сфери; малките предприятия често въвеждат иновативни нови технологии; международната мобилност на работници и финансов капитал е основният начин за разпространение на технологиите.

3.8

В процес на формиране е широк консенсус по въпроса какво ограничава растежа на производителността и относно необходимите мерки за повишаването й. Ограниченията, свързани с трудовите и стоковите пазари, липсата на отваряне за преки чуждестранни инвестиции и пречките пред достъпа или създаването на нови технологии и разпространението им могат да бъдат основните препятствия пред растежа на производителността за дълго време.

3.9

Тъй като осъществяването на ръст на производителността се влияе от излизането от пазара на участници с най-слаба производителност, политиките, които поощряват преразпределението на ресурсите, са от важно значение. Ако ръстът на производителността доведе до по-висок доход, може да се очаква, че потребителското търсене ще се преориентира към услугите. Докато много отрасли в сектора на услугите се отличават с висока добавена стойност и производителност, икономиката също може да си позволи създаването на нови работни места в сектори, където производителността е наистина ниска.

4.1

БВП на глава от населението зависи не само от Лисабонската програма. БВП зависи от фактори като развитието на нововъзникващите пазари, Източна Европа и Русия, тенденциите в цените и пазарите на енергия и суровини, технологичните промени и глобализацията като цяло. Търсенето на вътрешния пазар се влияе от равнището на заплатите и заетостта, както и от покупателната способност. Контролът върху търсенето е до голяма степен функция от фискалната и парична политика, докато кредитите за захранване на търсенето на предприятията и на потребителите зависят в крайна сметка от централните банки. Тъй като финансовите пазари продължават да са в криза, вероятно ще има недостиг на кредити, търсенето ще страда и това ще се отразява на БВП.

4.2

Макроикономическите фактори бяха обсъдени задълбочено в посочените във въведението предишни становища на ЕИСК, отнасящи се до икономическото управление в ЕС. Целта на настоящото становище е да покаже, че въпреки факторите, свързани с търсенето, съществува силна взаимовръзка между свързаните с предлагането реформи, залегнали в Лисабонската програма, и растежа на БВП.

4.3

В Таблица 1 са представени данни за относителния БВП на глава от населението. Бяха избрани два периода: 1999 г. — годината на въвеждане на еврото, и 2007 г. За новите държави-членки (НДЧ) този период включва тяхното присъединяване към ЕС. През този период БВП на САЩ спадна от 161,8 % на 150,9 % в сравнение с ЕС-27. Но въпреки това, т. нар. стари държави-членки не успяха да се възползват от този относителен спад в САЩ, като в ЕС-15 БВП спадна от 115,3 на 111,7 %, а в еврозоната — от 114,5 на 109,8 % спрямо ЕС-27.

4.4

Като се имат предвид тези данни за БВП, какво показва статистиката за заетостта? В Таблица 2 са представени данни за заетостта за годините от 1998 г. (годината, в която започнаха първите преговори за присъединяване на НДЧ) до 2006 г. (последните налични данни). Данните за безработицата са показани за същия период до 2007 г. За този период заетостта в САЩ е спаднала от 73,8 % на 72 % от работната сила, докато безработицата е нараснала от 4,5 % на 4,6 %. В същото време еврозоната започна да догонва САЩ по отношение на заетостта, като показателите се повишиха от 59,2 % на 64,8 %, а безработицата падна от 10,1 % на 7,4 %. Данните за ЕС-15 са малко по-добри от тези за еврозоната, а за ЕС-25 са малко по-лоши.

4.5

В наскоро публикуваното „Табло за проследяване на резултатите от Лисабон“ за 2007 г. първите седем страни в низходящ ред са Дания*, Швеция*, Австрия*, Нидерландия*, Финландия*, Ирландия* и Обединеното кралство*, следвани от Германия и Франция. Водещите НДЧ са Словения* и Естония*. Най-ниско класирани от ЕС-15 са Испания, Гърция, Португалия и Италия. Като цяло, Нидерландия, Австрия и Естония получиха признание за най-ефективно изпълнение на Лисабонската стратегия. Гърция и Италия бяха преценени като най-слабо ефективни. Как доброто изпълнение на Лисабонската програма се отразява върху производителността и заетостта?

4.6

По относителен БВП на глава от населението Люксембург и Норвегия са по-напред от САЩ. Страните, които се доближават в рамките на 20 % до САЩ, са Ирландия* (изключителни резултати), Нидерландия*, Австрия*, Швеция*, Дания*, Белгия и (точно на границата) Обединеното кралство* и Финландия*. Извън ЕС Исландия, Швейцария и Япония се доближават в рамките на 20 % до САЩ. Измежду НДЧ Кипър и Словения* са най-близко до средните показатели за ЕС-27, докато Естония* отбелязва най-голям напредък, следвана от Латвия, Литва, Унгария и Словакия.

4.7

В областта на заетостта положението е много сходно с това при БВП. Заетостта в САЩ е малко над 70 % от работната сила. В таблицата всички държави извън ЕС, включително Япония, и всичките три страни извън еврозоната (Дания*, Швеция*, Обединеното кралство*) имат нива на заетост над 70 %. В еврозоната само Нидерландия* и Австрия* са над 70 %, а Ирландия* и Финландия* са близо до това ниво. Сред НДЧ водят Кипър и Естония* с показатели, близки до 70 %.

4.8

Безработицата в САЩ е 4,6 %. Ирландия*, Нидерландия*, Австрия*, Дания*, Кипър и Литва са с по-добри показатели от САЩ, също както и Норвегия. Люксембург, Обединеното кралство*, Чешката република, Естония* и Словения* се намират на по-малко от една точка от САЩ. Швеция*, Латвия и Малта се намират на по-малко от две точки от САЩ.

4.9

От горния анализ е ясно, че трябва да разгледаме политиките и тенденциите във водещите страни от Таблото за проследяване на резултатите от Лисабон — Дания*, Швеция*, Австрия*, Нидерландия*, Финландия*, Ирландия* и Обединеното кралство* — и водещите НДЧ — Естония* и Словения*. За целите на това становище тези страни съставляват „Списък за наблюдение“ и са отбелязани със звездичка. Следва да бъде разгледана ролята, която играят политиките в областта на знанията, конкуренцията, иновациите и публичните финанси за относителния успех на тези страни. За разлика от това, политиките на Испания, Гърция, Португалия и Италия ще бъдат наблюдавани като „Контролна група“. Освен това, политическите инициативи, осъществявани в икономиките от тежка категория на Франция и Германия остават изключително важни за ЕС. Двете страни се характеризират с поляризирани политики, които затрудниха реформите, въпреки че резултатите вече се забелязват.

5.1

Програмата на ОИСР за международна оценка на студенти е наречена PISA. Таблица 3 представлява обобщение на проучването от 2006 г. на компетенциите в областта на четенето, математиката и науките на 15-годишни деца от страните членки на ОИСР и от други страни.

5.2

Освен Корея, Япония и Швейцария, страните, които получават оценка пълно „А“ са Финландия* (големият победител), Нидерландия*, Белгия и Естония*. Страните с „A“ в две от областите са Чешката република, Австрия*, Словения* и Ирландия*. Страните с едно „A“ в списъка са Дания*, Швеция*, Обединеното кралство*, Германия и Полша. Германия и Обединеното кралство получават оценки „А“ в науките. Обединеното кралство* е третата най-компетентна страна в науките, като постига ниво 6 след Словения* и Финландия*. Всички страни от списъка за наблюдение получават оценки „A“. За разлика от тях страните от контролната група са заедно със САЩ на дъното на класацията.

5.3

Предвид силната взаимовръзка между ефективността на образователната система и ефективността на икономиките на държавите-членки, ЕИСК е убеден, че Комисията очевидно е права, като превръща качеството на образованието във водеща политика за ЕС.

5.4

Университетът Jiao Tong в Шанхай е разработил методология за класирането на университетите. Използват се и други методики за класиране на университетите, но тази на Jiao Tong съответства на ударението, което поставя ЕС върху науката и изследванията.

5.5

Резултатите в училищната система на САЩ, както са измерени от PISA, са много посредствени. Но във висшето образование САЩ запазват своята конкурентна сила. Таблица 4 е извлечена от класациите на Университета Jiao Tong. Сред първите 20 има 17 американски университета, два британски и един японски. Обединеното кралство, с десет места в първите сто, е в списъка за наблюдение. Извън ЕС също попадат в списъка Япония (6), Канада (4), Австралия (2), Швейцария (3), Норвегия (1) и Израел (1). Пет страни от списъка за наблюдение са сред първите 100: Обединеното кралство*, Нидерландия* (2), Дания* (1), Швеция* (4) и Финландия* (1). Никоя от страните от контролната група не попада в него. Време е Болоня, Саламанка и Коимбра да възстановят предишната си слава. Освен това, в тази класация попадат Германия с 6 университета и Франция с 4.

5.6

Освен Обединеното кралство само шест държави-членки от ЕС класират свои университети сред първите 100, а двадесет не са представени. Политиката на Комисията изглежда има за цел запълването на тази празнина със създаването на Технологичен институт на ЕС. Въпреки подкрепата на ЕИСК за този проект, трудно е да се предвиди как той би се осъществил успешно, без да отслаби присъствието на ЕС сред първите 100. Алтернативата би била държавите-членки да преразгледат и преработят стратегиите за развитие на своите водещи университети. Най-голяма е необходимостта от по-тясно партньорство между университетите и предприятията за развиване на знанията и уменията за използване на науките и технологиите на 21-ви век за създаване на богатство и заетост.

5.7

Допълнителен елемент за измерване нивото на университетското образование в държавите-членки са данните на Евростат за броя на завършилите трета степен на висше образование в областта на науките и технологиите на хиляда души от населението във възрастова група 20-29 г. Цифрата за САЩ е 10,6. Държавите-членки, които са на по-малко от на един процент от САЩ, са Белгия, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Австрия*, Полша, Румъния, Словения* и Словакия. Държавите-членки с много по-добри данни са Дания* (14,7), Ирландия* (24,5), Франция (22,5), Литва (18,9), Финландия* (17,7), Швеция* (14,4) и Обединеното кралство* (18,4). Всички държави, означени със звездичка (*), се намират в списъка за наблюдение. Италия и Гърция са единствените държави от контролната група, които попадат тук. Подготовката на студенти, дипломиращи се в областта на науките и технологиите, трябва да е приоритет за вторичните и третичните образователни системи на държавите-членки.

5.8

Една от целите на Лисабонския проект е да се увеличат разходите за НИРД на ЕС на 3 % от БВП. 2 % от тях трябва да идват от частния сектор. Две страни от списъка за наблюдение, Швеция* и Финландия*, изразходват повече от 3 %. Още две страни — Дания* и Австрия*, изразходват между 2 % и 3 %, както и Германия и Франция. Страните, които изразходват между 1 % и 2 %, са Белгия, Чешката република, Естония*, Ирландия*, Нидерландия*, Словения*, Испания и Обединеното кралство*, по-голямата част от които са в списъка за наблюдение. Всички други държави-членки отделят по-малко от 1 %, с изключение на Унгария и Италия, които изразходват точно по 1 %. Италия и Испания са в контролната група. За да се намали тази разлика, е разумно да се очаква правителствата да отделят цял 1 % от БВП за НИРД. В идеалния случай тези средства ще бъдат насочвани към университетите и изследователските институти, за да спомогнат за изграждането на тяхната репутация и присъствие в световната научна общност. В момента правителствата на страните от ЕС-15 изразходват за НИРД между 0,30 % и 0,40 %, а тези на НДЧ — между 0,50 % и 0,60 %. Може и трябва да бъде направено повече, не на последно място, за да бъде развивана науката, необходима за справянето с проблеми като изменението на климата и замърсяването.

5.9

Що се отнася до данъчните облекчения за НИРД в частния сектор, ЕИСК вече представи своето становище на Комисията (7). ЕИСК смята, че всички държави-членки би трябвало да възприемат най-добрите практики и да въведат данъчни стимули, за да насърчат повече частни инвестиции в НИРД, особено от страна на МСП.

5.10

Съществува циркулярна зависимост между образованието, научноизследователската дейност, иновациите, техническите знания и тенденциите по отношение на заетостта. В непорочен кръг базата на знанията и уменията в отделните държави-членки привлича към тях инвестиции, трансфер на знания и имиграция. Без тази база квалифицираните хора се изкушават да потърсят среда на знанието, където техните умения се ценят високо. Това може да доведе до порочен кръг на емиграция и изтичане на мозъци.

5.11

Политическите заключения за изследванията и образованието са, че вторичните и третични образователни системи в много държави-членки се нуждаят от реформиране и че правителствата следва да увеличат своите разходи за НИРД. Има ясна взаимовръзка между ефективността на политиките и заетостта и производителността, както беше показано от постиженията на страните както от списъка за наблюдение, така и на тези от контролната група.

6.1

В съобщението на Комисията се изтъкват три политики, насочени към поощряване на конкуренцията. Те са либерализиране и регулиране на мрежовите индустрии, политика на конкуренцията и ползи от положителното въздействие на вътрешния пазар.

6.2

Ползите от вътрешния пазар включват стимула за иновации, който произтича от излагането на чуждестранна конкуренция, икономии от мащаба на производството, дистрибуцията и маркетинга, които се осъществяват на по-големия пазар, и трансфера на технологии, който е последица от чуждестранните инвестиции.

6.3

Държавите-членки на ЕС не са в еднаква степен привлекателни или отворени за ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции). По отношение на трансфера на технологии, методите на управление, пазарното присъствие и капиталовите инвестиции това навярно е поставило в неизгодно положение тези държави-членки, които не са извлекли ползи от ПЧИ. Данните на Ernst & Young за ПЧИ показват, че за периода 1997-2006 г., първите 10 получатели в Европа по брой на проекти са:

6.4

ПЧИ бяха от огромно значение за икономическия растеж в НДЧ. Тъй като конкуренцията за ПЧИ расте между страните в целия свят, включително Индия и Китай, НДЧ ще трябва да възприемат икономиката на знанието, за да гарантират растеж и работни места. Азиатските страни показват отлични резултати в тестовете за компетентност на PISA, а стотици хиляди студенти завършват техните университети с дипломи или магистърски степени в областта на науките и технологиите.

6.5

Либерализирането и регулирането на мрежовите индустрии има значителен потенциал за намаляване на разходите и подобряване на производителността на цялата икономика. В тази политика има три етапа: първо приватизация, след това регулация, за да се даде възможност на новодошлите да се конкурират с установените на пазара предприятия, и, накрая, разделяне на собствеността между мрежите и мрежовите услуги. В своя „Доклад за напредъка при създаването на вътрешния пазар на газ и електричество“ (8), Комисията използва сменянето на доставчици от потребителите като мерило за ефективна конкуренция. Следната таблица е показателна:

Конкуренцията като цяло е най-развита в някои от страните от списъка за наблюдение, въпреки че Италия и Испания също са постигнали напредък.

6.6

Прилагането на политиката в областта на конкуренцията има за цел да благоприятства ефективността и производителността в полза на потребителя. Тази политика в много голяма степен съответства на баланса, който ЕИСК се стреми да поддържа между интересите на съставляващите го елементи.

6.7

Съобщението заключава, че конкуренцията е от решаващо значение както за равнището, така и за темпа на растеж на производителността. Прави впечатление, че икономиките от списъка за наблюдение са най-отворените в ЕС. Те имат най-висока производителност, най-високи нива на заетост и най-големи възможности да приемат мигриращи работници. Правителствата на държавите-членки правят грешка, като се опитват да поставят бариери около своите икономики поради страх от конкуренция.

7.1

Под преразпределение Комисията разбира прехвърлянето на факторите за производство от индустрии и сектори в упадък към нововъзникващи и процъфтяващи индустрии и сектори.

7.2

Основната теза на Съобщението е, че докато икономическият растеж зависи от разширяването на технологичниите граници, икономиката ще бъде изложена на структурни промени. Нови високотехнологични сектори може да придобият пазарен дял за сметка на свиващи се сектори. Нови фирми могат да станат важни играчи, а утвърдени предприятия може да бъдат принудени да се приспособят или да изчезнат.

7.3

Тъй като икономиката така или иначе ще бъде изложена на структурни промени, нейната способност за приспособяване е от решаващо значение, за да се гарантира извличането на максимална полза от технологичните промени и мобилността на знанието. Въпреки това Комисията смята, че държавите-членки имат ограничени възможности да извършат необходимите промени с цел адаптация поради ограничената гъвкавост, наложена от институциите и нормативната уредба на пазара на труда.

7.4

Съобщението предлага четири ключови политически мерки за подобряване на преразпределението на ресурси: улесняване на навлизането на пазара, намаляване на административната тежест, регулиране на пазара на труда и интегриране на финансовия пазар.

7.5

ЕИСК вече е изготвил редица становища за множество политики, целящи улесняване на навлизането на пазара. Сред тях са намаляване на административната тежест, свързана с учредяването на дружества, прилагане на различни схеми за подпомагане на новосъздадени МСП и промени в законите, уреждащи процедурите по обявяване в несъстоятелност. Достъпът до финансиране и една политика на конкуренция, която да гарантира конкурентни пазари, са важни елементи от всяка стратегия за преразпределение чрез учредяване на нови дружества.

7.6

Макар че както големите, така и малките предприятия може да са изправени пред административни разходи, тежестта е много по-голяма за по-малките предприятия предвид по-малката им големина. Намаляването на административната тежест е една от петте най-важни цели в дневния ред на ЕС, но, както се признава в съобщението, трудно е да се намалят регулирането и административните разходи, тъй като повечето от мерките са били въведени поради конкретни причини. „Те служат за коригирането на неефективността на пазара, да предпазват участниците на пазара или да предоставят информация на политиците“ (10). Много европейски поддръжници биха твърдели, че социалната закрила, основаваща се на това регулиране, е ключов елемент на достиженията на правото на Общността. Дори и това да е така, кумулативното въздействие на такава уредба налага значителни икономически разходи.

7.7

Според британска работна група„По-добро регулиране“, подкрепена от работата на холандското Бюро за централно планиране, разходите биха могли да бъдат 3-4 % от БВП (11). Съгласно оценката, намаляването на тежестта на административните разходи в ЕС с 25 % би довело до първоначално увеличение на реалния БВП с 1 %. Дългосрочните ефекти биха били дори по-големи. Намаляването на тази тежест е много желателно, но няма доказателства, че такава инициатива ще се увенчае с успех. Тъй като ЕС е институционално загрижен за възможността от неефективност на пазара, такива подобрения е малко вероятно да бъдат постигнати. Освен това със своята загриженост да предоставя на участниците на пазара всяка възможна защита, малко вероятно е ЕИСК да подкрепи голямо намаление на административната тежест.

7.8

Структурите на пазара на труда имат важно въздействие върху пренасочването на работната сила. Въздействието на пазарните реформи върху производителността и заетостта е по-голямо, когато пазарите на труда са гъвкави. Въпреки че няма надеждни проучвания на гъвкавостта на пазара на труда, равнището на заетостта в наблюдаваните страни със сигурност е мерило за способността на техните законодателства в областта на заетостта да се приспособят към промените.

7.9

Законодателството за защита на заетостта в ЕС е противоречиво, което е разбираемо. Вместо да променят защитата, осигурена чрез безсрочни договори, много държави-членки въведоха успоредно временни договори. Именно на тези временни договори се дължи голяма част от увеличението на заетостта, разгледано в параграф 4 по-горе. Въпреки че данните не представляват истинско мерило за еквиваленти на заетост на пълно работно време, нарастването на заетостта е окуражително и структурната безработица намалява.

7.10

Необходимо е, разбира се, да се намалят предизвиканите смущения, когато трудовите законодателства са достатъчно гъвкави за оптимизиране на преразпределението. Ето защо, държавите-членки се приканват да въведат успоредно съпътстващи политики. Гъвкавата сигурност е изключително важна в този процес. Трябва да бъдат предвидени ресурси, за да може ученето през целия живот да засили адаптивността и пригодността за заетост, системите за социално осигуряване да предоставят стимули за участие в пазара на труда и да улесняват пренасочването, докато политиките, отнасящи се до трудовия пазар, следва да помагат на хората да се справят с промените и безработицата, свързани с прехода към нова, сигурна заетост. Такива политики са необходими, когато се въвеждат облекчени разпоредби относно защитата на заетостта.

7.11

Интегрирането на финансовия пазар е последната от политиките на преразпределение. Като цяло, степента на фрагментация във финансовата система на ЕС би могла да се разглежда като спънка за производителността и заетостта, особено по отношение на новосъздадените дружества. Директивите за финансовите услуги се стремят да отстранят тези недостатъци. Успоредно с настоящото становище ЕИСК подготвя становище относно трансграничните инвестиции на рисков капитал (12). Ролята на една ефективна финансова система при структурните промени е най-очевидна при финансирането на новосъздадените дружества.

8.1

В Таблица 5 се съдържат данни на Евростат за финансите на държавите-членки. Средният държавен дълг в еврозоната на 12-те, възлизащ на 68,8 % от БВП, надвишава както критерия за конвергенция на ЕПС от 60 %, така и средните показатели за ЕС-15 (63,0) и ЕС-25 (61,9). Като цяло държавният дълг в страните от списъка за наблюдение е под 50 % от БВП, а в много случаи е доста по-нисък. Изключение прави Австрия* (61,7 %). Освен това, всички страни от списъка за наблюдение са намалили държавния си дълг през периода 1999-2006 г. Намалението в Ирландия*, Нидерландия* и Швеция* е особено значително. От контролната група само Испания има държавен дълг под 50 % от БВП в резултат на драстичното му намаляване през този период. Италия (106,8 %) и Гърция (95,3) са на дъното на групата.

8.2

В ЕС-15 Белгия, Ирландия*, Испания, Люксембург, Нидерландия*, Финландия*, Дания* и Швеция* имат положителен бюджетен баланс. Останалите страни имат бюджетен дефицит по-малко от 3 %, освен Италия (-4,4 %) и Португалия (-3,9 %). Измежду НДЧ България и Естония* имат положителни баланси, а Унгария, Полша и Словакия имат бюджетен дефицит повече от 3 %. Кипър и Словения изпъкват със само 1,2 % бюджетен дефицит*. Сред страните от списъка за наблюдение Обединеното кралство с 2,7 % бюджетен дефицит се отклони от правилната посока. То не успя да балансира своя бюджет през годините на благоприятна икономическа дейност, така че понастоящем позицията му сред лидерите в това отношение е застрашена. В контролната група изпъкват резултатите на Испания, докато Италия и Португалия затвърждават като цяло посредственото си класиране.

8.3

В своите годишни становища за икономиката на ЕС, ЕИСК се обявява за стабилни публични финанси. Относителните постижения на страните от списъка за наблюдение и на тези от контролната група показват, че стабилните публични финанси са важен елемент от резултатите на държавите-членки в областта на заетостта и производителността.

8.4

При разглеждането на относителната ефективност на страните от списъка за наблюдение и контролната група възникна въпросът за въздействието на данъците. Докладът на Евростат за данъците в ЕС през 2005 г. показва, че средната данъчна ставка като процент от БВП в ЕС-27 е 39,6 %. Това е с около тринайсет процентни пункта повече, отколкото данъчните ставки на САЩ и Япония. Сред всички държави от ОИСР, нечленуващи в ЕС, единствено Нова Зеландия има ефективна данъчна ставка, по-висока от 35 %. След опит на държавите-членки за намаляване на данъчната тежест, тази тенденция се обърна и сега средната данъчна ставка е отново на нивото от 1995 г.

8.5

По отношение на данъчна тежест Швеция*, Дания* и Финландия* са сред първите 5, заедно с Белгия и Франция. Австрия* и Словения* са в следващата петица, заедно с Италия. Нидерландия* и Обединеното кралство* заемат съответно 12-о и 13-о място. Само Естония* и Ирландия, заемащи съответно 22-о и 23-о място, имат значително по-ниско данъчно равнище. В контролната група италианската данъчна тежест е по-ниска или равна на тази в пет от страните от списъка за наблюдение. Испания, Португалия и Гърция имат данъчни тежести по-ниски от всички в списъка за наблюдение, освен Ирландия и Естония. Не съществува аргумент prima facie, че в страните от контролната група е налице прекомерно данъчно облагане.

8.6

Данъчното облагане в ЕС е по-високо, отколкото в конкурентните региони. Конкретните данъчни режими на държавите-членки се обуславят в значителна степен от размера на средствата, които се изразходват за социална закрила. От чисто общностна гледна точка е трудно да се пледира за намаляване на данъците, когато водещите икономики в ЕС имат най-високите данъчни ставки. Въпреки това, в глобален план конкурентните региони имат по-ниски нива на данъчни ставки и това вероятно допринася за високите им равнища на иновации и предприемачество.