52008DC0771

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 13.11.2008

COM(2008) 771 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Европа може допълнително да пести енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Европа може допълнително да пести енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия

1. Увод

Основните цели на настоящото Съобщение са да докладва за сегашното състояние на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ, наричано още когенерация) и да представи възможностите за неговото по-нататъшно развитие. Правейки това, Комисията също така изпълнява задълженията си за докладване по Директива 2004/8/ЕО [1] за КПТЕ, по-специално по отношение на потенциала за когенерация и за реализацията на потенциалите за когенерация в държавите-членки. Докладването, обаче, е само частично поради закъсненията при въвеждането на Директивата в националното право и малкия брой национални доклади[2], които са налице понастоящем. Комисията посочва какъв трябва да е пътят напред, с цел ускоряване на този процес в бъдеще и увеличаване на потенциала за КПТЕ в Европа.

2. Какво представлява комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ) и каква е неговата роля в енергийния баланс на ЕС?

При много технологии за електропроизводство се генерира също и отпадна топлина, често отделяна от охладителни кули, което е във вреда и на околната среда. Понастоящем средната стойност на к.п.д. на електропроизводството от конвенционални топлоелектрически централи в Европейския съюз е около 40%[3]. Ако съпътстващо произвежданата топлинна енергия може да се използва, общият к.п.д. на комбинираното производство би могло да е почти двойно по-висок.

Ограничаващ фактор може да бъде липсата на подходящ консуматор на топлинна енергия, т.е. липсата на топлинен товар. Достатъчно голям топлинен товар обикновено имат топлофикационните мрежи, а също така и някои промишлени предприятия.

Комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия представлява високоефективна енергийна технология, която води до спестяване на енергия в сравнение с други генериращи технологии. Освен това, тъй като когенерационните централи трябва да са сравнително близо до крайните потребители, били те населени места или промишлени предприятия, загубите при преноса и разпределението на енергията са малки. При когенерацията могат да се използват много видове горива — от въглища до природен газ, а също така и някои възобновяеми енергийни източници[4]. КПТЕ може да се прилага в широк обхват от мощности, като се започне от микрокогенерационните инсталации от по един киловат, предназначени за частни къщи, и се стигне до когенерационните централи с мощности от порядъка на стотици мегавати, използвани за нуждите на топлофикационни системи и промишлени предприятия.

Делът на енергията от КПТЕ в крайното енергопотребление (КЕП)[5] на ЕС през 2006 г. бе 13,1% — една стойност, която не показва да има някакво значително подобрение[6]. Различията между отделните страни по отношение на този показател са големи, като се започне от стойности близки до нулата и се стигне до над 40% в Дания и Финландия (вижте Фигура 1).

[pic]

Фигура 1: Отношение на когенерационно произведената енергия спрямо крайното енергопотребление (КЕП) в отделните държави-членки (по данни на Евростат —2006 г.)

Инсталираната електрогенерираща мощност на когенерационните инсталации в ЕС-27 е от порядъка на 100 GW, което представлява 13,6% от общата инсталирана електрогенерираща мощност в ЕС-27. Когенерационно произведената електроенергия в ЕС-27 възлиза на 366 TWh, т.е. 10,9% от цялото електропроизводство през 2006 г.[7] Съответните процентни дялове на когенерационното електропроизводство са много различни в отделните държави-членки, като се започне от 0,3% в Кипър и се стигне до над 40% в Латвия и Дания.

Ползата от когенерацията, изразена като икономия на енергия, се оценява понастоящем на около 35 милиона тона нефтен еквивалент годишно в страните от ЕС-27, което се равнява на брутното вътрешно енергопотребление на Австрия. Съответното намаление на емисиите на CO2 възлиза на около 100 милиона тона годишно[8].

КПТЕ представлява енергоспестяваща технология, която в наши дни допринася с 2% за постигането на целта за 2020 г. за годишно спестяване на първична енергия в размер на 20%.

3. КПТЕ в инструментариума на енергийната политика на ЕС

ЕС си е поставил амбициозни цели в областта на енергийната и климатичната политика — за намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 20% и спестяване на 20% енергия, като тези три цели трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Европейската енергийна политика е насочена към увеличаване на сигурността на енергийните доставки, устойчиво развитие и конкурентноспособност. КПТЕ може да играе важна роля в изпълнението на тези политически цели — чрез своя принос към сигурността на енергийните доставки, за устойчиво развита енергетика, по-добра околна среда, както и в борбата с изменението на климата. Освен това, в областта на когенерационните технологии съществува европейско ноу-хау, свързано с растящи възможности за износ, подобряване на европейската конкурентноспособност и осигуряване на възможности за икономическо развитие, включително на областно и местно равнище. По тези причини бе въведена специална правна рамка за насърчаване на високоефективната когенерация — Директивата за КПТЕ.

В Директивата за КПТЕ се отчитат ползите от тази технология и се установяват принципите, по които държавите-членки биха могли да я подпомагат. Схемите за подпомагане, например за оказване на финансова помощ, както и достъпът до електропреносната мрежа и съответните тарифи, а също и административните процедури за улесняване на пазарното проникване на когенерацията не са в противоречие с необходимото спазване на правилата за държавна помощ, посочени в Директивата. За да се гарантира енергийноефективното значение на насърчаваната технология, в Директивата е определено понятието „полезна топлоенергия“. Практически, това определение е въведено за да се гарантира наличието на енергоспестяване, без да се дава предимство на някоя конкретна технология.

Важен инструмент в Директивата са гаранциите за произход (ГП). Подобно на практиката в сектора на възобновяемите енергийни източници, гаранциите за произход бяха създадени за да може да се предоставя на енергопотребителите прозрачна информация относно произхода на ползваната от тях електроенергия и за да могат съответните електропроизводители да доказват, че доставяната от тях електроенергия е произведена чрез високоефективна когенерация. Такива гаранции за произход следва да бъдат издавани от компетентен орган във всяка държава-членка. Те следва да могат да бъдат взаимно признавани в различни страни. За хармонизацията на гаранциите за произход са необходими допълнителни действия, като все още предстои да бъде определен техният формат, както и отговорностите във връзка с тяхното издаване.

С гаранциите за произход се определя количеството на електроенергията, произведена чрез високоефективна когенерация. За да може то да бъде определяно, Комисията разработи подробни указания[9] за изчисляване на количеството електроенергия, произведена в когенерационен режим.

В Директивата са формулирани също и задължения за докладване от страна на Комисията и на държавите-членки. Настоящото съобщение е в изпълнение на някои от тези задачи, както е описано по-долу.

4. Докъде сме стигнали в насърчаването на КПТЕ?

Мерки на ЕС

Директивата за КПТЕ бе приета през 2004 г. По отношение на нейното прилагане бе постигнат известен напредък, но той е по-малък от очаквания. Голямо предизвикателство се оказа приемането на подробни указания за изчисляване на количеството електроенергия, произведена в когенерационен режим. Тези указания сега вече са разработени, след като бяха проведени задълбочени обсъждания между държавите-членки и Комисията. Необходим елемент от указанията бе приетото през 2006 г. Решение за хармонизирани референтни стойности на к.п.д. при разделното производство на електрическа и топлинна енергия[10].

Към днешна дата 22 държави-членки са транспонирали части от Директивата за КПТЕ и съответното решение на Комисията за референтните стойности. На тези места, където това все още не е изпълнено, причината често е в специфичната правна система на съответната страна, която изисква пълно транспониране на Директивата и всички свързани с нея допълнителни правни документи в рамките на една единствена законодателна процедура. Такава процедура не би могла да бъде изпълнена преди приемането на подробните указания през ноември 2008 г.

Други законодателни актове на Общността също ще имат въздействие върху комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия в ЕС. Измежду сега съществуващите политически инструменти следва да бъдат отбелязани следните:

- Директивата за енергийните услуги[11] включва разпоредби, които могат да се използват за подпомагане на развитието на микрокогенерацията, например чрез насърчаване на развитието на усъвършенствано измерване на енергопотреблението[12]. Националните планове за енергийна ефективност, които се изискват съгласно тази Директива, би следвало да включват и когенерацията като мярка за енегоспестяване.

- В Директивата за сградите[13] се изисква — специално за новостроящи се сгради с обща полезна разгъната площ над 1000 m2 — да бъдат проучвани техническите, екологичните и икономическите показатели на възможни когенерационни инсталации или топлофикационни или мрежови охладителни системи, или сградни системи за отопление или охлаждане („алтернативни системи“). В преработка на тази Директива се предлага да отпадне прагът от 1000 m2 и тези изисквания да се отнасят за всички новостроящи се сгради.

- Насоките на Общността относно държавната помощ за опазване на околната среда[14] дават възможност за финансови помощи за инвестиции и експлоатационни разходи, свързани с изграждането и експлоатацията на високоефективни когенерационни централи, както и за подпомагане на инвестициите за високоефективни топлофикационни системи. Основен принцип е тези помощи да са свързани с постигането на икономии на първична енергия, водещи до намаление на емисиите на CO2. Понастоящем държавите-членки приспособяват своите схеми за държавно подпомагане към тези нови разпоредби.

- Предложената Директива за възобновяемата енергия за първи път включва в обхвата на европейското законодателство отоплението и охлаждането въз основа на възобновяеми енергийни източници. Националните планове за действия съгласно тази Директива би следвало да включват цели за дела на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението за отопление и охлаждане през 2020 г. За да могат да бъдат изпълнени тези цели, би следвало когенерацията от възобновяеми източници да бъде включена в стратегиите на държавите-членки за постигането на тези цели.

Докладване от страна на държавите-членки

Директивата за КПТЕ изисква от държавите-членки да докладват за своя потенциал за когенерация и за създадените административни структури за насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия. Също така, на всеки четири години те трябва да докладват за развитието в областта на когенерацията и да ежегодно да предоставят съответни статистически данни. Досега само 11 държави-членки са предали свой анализ на националния потенциал. Тези доклади по принцип следват указанията за анализ, утвърдени от Комитета, посочен в Директивата.

Предадените доклади не съдържат достатъчно ясна информация или цифрови данни, които да могат да бъдат сравними помежду си. Ето защо е трудно да се направи пълен обзор на потенциала за когенерация в целия ЕС. От друга страна, обаче, е ясно, че когенерационните мощности могат да бъдат значително увеличени, но затова е необходимо държавите-членки да обърнат по-голямо внимание на тази политика и да изпълнят своите задължения, посочени в Директивата за КПТЕ.

Понастоящем страните със сравнително високи дялове на когенерационни мощности имат и сравнително висока степен на топлофикация. Тъй като топлофикацията не нараства бързо в Европа, насърчаването на КПТЕ може да допринесе за увеличение и на топлофикационните системи в тези държави-членки, където засега тези системи не са още развити. Промишлените приложения на КПТЕ представляват друга възможност за развитието на тази технология. Бъдещият потенциал за КПТЕ във връзка със структурата на енергоносителите на дадена страна зависи от такова развитие на топлофикацията и на съответните промишлени приложения.

Що се отнася до дела на КПТЕ[15] в производството на електрическа и топлинна енергия, изглежда че държавите-членки могат да бъдат класифицирани в четири групи или категории по отношение на тяхното място спрямо средната стойност за ЕС-27 като цяло. Идеалното положение за държавите членки по отношение на когенерацията е да имат едновременно високи когенерационни дялове в производството както на топлинна енергия, така и на електроенергия, което отговаря на област I от Фигура 2.

[pic]

Фигура 2: Дял на КПТЕ в производството на топлинна енергия и на електроенергия

В докладите на държавите-членки се отбелязвани някои присъщи трудности при развитието на когенерационния сектор (свързани със слабото или намаляващо търсене на когенерационно енергопроизводство и липсата на икономическа привлекателност на тази технология). Например:

- за когенерацията е необходимо наличието в близост до производителя на подходящо полезно потребление на топлинна енергия;

- необходимостта от големи инвестиции, както и високите постоянни разходи за когенерационните инсталации предопределят малка печалба и дълъг срок на откупуване;

- намаляващото потребление на топлинна енергия в сградите влияе отрицателно на използването на КПТЕ в топлофикационните системи.

В докладите на държавите-членки за националния потенциал са посочени и известни препятствия. Такива препятствия не съществуват във всички докладвали досега страни, но включват следното:

- неясни дългосрочни перспективи за подкрепа от страна на правителството; сложна нормативна уредба (наличие на изисквания на федерално и областно равнище); сложни и отнемащи продължително време административни процедури; въздействие на други законодателни актове; както и

- липса на възможност за присъединяване към електропреносната мрежа на разумна цена и в разумни срокове и разходи за осъвременяване на мрежата, така че да може да приема електроенергия от когенерация; неблагоприятни условия за резервно подаване на електроенергия от мрежата.

Директивата за КПТЕ е насочена към преодоляването на редица от тези препятствия и следователно нейното цялостно транспониране би могло да доведе до поява на по-голям потенциал за когенерация в сравнение с посочения от държавите-членки.

При все че интересът към мрежовите охладителни системи (district cooling) нараства, само в редки случаи избраният вариант включва използване за тази цел на топлинна енергия от когенерационни инсталации. Макар и да е технически възможен, този процес не е ефективен. Ето защо, не се очаква мрежовите охладителни инсталации да допринесат особено за по-нататъшното развитие на когенерацията.

Въпреки липсата на изчерпателни данни, съществуват признаци че микрокогенерационните и малките когенерационни инсталации навлизат на пазара, например за приложения в жилищния сектор. В повечето доклади на държави-членки, обаче, се съдържа ограничена информация за потенциала за микрокогенерационни инсталации през идните десетилетия.

Комисията разработи вторично законодателство, с оглед да бъде осигурено цялостно въвеждане на Директивата Държавите-членки изпълняват дейности по транспонирането на Директивата за КПТЕ, но има забавяния в тяхното докладване Следва да бъде усвоен по-голям потенциал за когенерация, но все още съществуват административни и други препятствия |

- 5. Пътят напред

Комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия има важно значение за подобряване на енергийната ефективност и допринася за всички общи цели на енергийната и климатичната политика на ЕС. Това бе причината да бъде създадена правната рамка за насърчаване на високоефективната когенерация. Прилагането на тази правна рамка и по-специално на Директивата за КПТЕ не напредва така бързо, както това бе планирано. Държавите-членки следва да вземат спешни мерки за прилагане на законодателството, след като сега вече са определени всички основни положения чрез двете гореспоменати решения на Комисията — съответно за хармонизираните референтни стойности на к.п.д. при разделно производство на електроенергия и топлинна енергия[16] и за подробните указания за изчисляване на количеството на електроенергията, произведена в когенерационен режим[17]. Също така, от изключителна важност е всички държави-членки да докладват за своя потенциал за когенерация и за създадените административни структури, както това е определено в горепосоченото законодателство. Това трябва да бъде последвано от допълнително докладване за постигнатия напредък и за съответните данни.

Комисията ще продължи да изпълнява своя дял от отговорностите за последващи действия във връзка с Директивата. Продължава постоянният мониторинг на прилагането. При необходимост Комисията ще открива процедури за нарушение, за да осигури правилното прилагане на това законодателство. Освен това, могат да бъдат предвидени и допълнителни мерки за подпомагане на държавите-членки. Моделът на съгласуваните действия е доказал своята полезност при прилагането на много директиви. Той дава възможност на държавите-членки да подхождат към проблеми при прилагането съвместно с други държави-членки и с Комисията. В настоящия случай би могло да се използва този модел за оказване на съдействие на държавите-членки.

Развитието по други свързани с енергетиката мерки също ще има въздействие върху КПТЕ. По отношение на микрокогенерацията — енергийното етикетиране и приложните мерки за 2009 г. по отношение на котлите, съгласно Директивата за екопроектиране (Eco-design Directive). По отношение на големите когенерационни централи — Предложението за изменение на Директивата за Схемата за търговия с емисии[18] и Предложението за Директива за възобновяемите енергийни източници[19], която да регулира преференциално изчисляването на намалението на емисии в резултат от експлоатацията на когенерационни централи, използващи горива от възобновяеми източници.

В Плана за действие за енергийна ефективност (Energy Efficiency Action Plan — EEAP) от 2006 г. бяха включени някои мерки за подпомагане на когенерацията. Европейската Комисия организира през 2008 г. редица проучвания. Резултатите от тези проучвания — разработването на хармонизирана система за електронни гаранции за произход от КПТЕ, подготовката на минималнодопустими изисквания за ефективността на топлофикационни и на мрежови охладителни системи и определянето на минималнодопустими изисквания за к.п.д. на микрокогенерационните инсталации, биха били от полза при формулирането на политически мерки в случаите, когато са необходими допълнителни усилия.

Комисията ще направи през 2009 г. оценка на Плана за действие за енергийна ефективност, с оглед той да бъде актуализиран. В този контекст може да бъдат включени и възможни нови идеи във връзка с комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия. На този етап ще бъде разгледана ключовата от гледна точка на енергийната политика роля на малките и големите градове в европейската и световна картина. Към 2030 г. около 80% от европейците ще живеят и работят в градски райони. Големите градски зони — където се консумира значителна част от енергията — дават някои от най-добрите възможности за новопоявяващи се инвестиции за енергийна ефективност. Наличието в тези зони на големи топлофикационни системи и на значително електропотребление, в съчетание с близостта до многобройни крайни потребители, увеличава икономическата жизнеспособност и изгодата от когенерацията. В допълнение към законодателните мерки, необходимо е допълнително да бъдат подкрепяни и други видове дейности, като например инициативата за Спогодбата с кметове (Covenant of Mayors), които могат да допринесат за развитието на когенерацията в градските зони.

Също така, когенерацията в качеството си на децентрализирана технология допринася за местното и областното развитие и за увеличаване на местната работна заетост. В селските и изолираните райони когенерационните инсталации — по-специално тези, които използват главно възобновяеми енергийни източници, предоставят възможности за стопанско развитие и създаване на работна заетост.

При актуализацията на Плана за действие за енергийна ефективност е възможно да бъде предвидена нарастваща роля на Националните планове за енергийна ефективност. Тези планове следва да бъдат водещ политически инструмент, обхващащ всички дейности в областта на енергийната ефективност, включително когенерацията. Те следва да осигуряват общата политическа рамка в съответната страна — както и единен инструмент за докладване до Комисията. Така би могло да се облекчат съответните административни тежести за правителствата на държавите-членки.

Националните доклади за КПТЕ показаха, че продължават да съществуват някои препятствия за един по-значителен подем на тази технология. Държавите-членки биха могли незабавно да вземат мерки по отношение на много от тези препятствия. Например, прилагането на улеснени административни процедури и на прозрачни схеми за подпомагане е от съществено значение за стимулиране на енергийната ефективност, включително и на когенерацията. Една обща рамка от правила за достъп до електропреносната мрежа би била от полза за всички заинтересовани лица. Естествено, публичните администрации имат правомощия във връзка с градското планиране, което представлява начална точка и за развитието на топлофикационни мрежи. Неадекватните условия за достъп до електропреносната мрежа и до електропреносни връзки ограничават развитието на когенерационните технологии, особено в тези държави-членки, където наскоро бяха въведени по-строги оперативни правила във връзка със сигурността на електропреносните мрежи.

Необходимо е държавите-членки да изпълнят докрай въвеждането на Директивата за КПТЕ в своите правни системи Комисията извършва мониторинг по прилагането на Директивата и предоставя съдействие При актуализацията на Плана за действие за енергийна ефективност ще бъдат предвидени възможни нови мерки |

- 6. Заключение

Комисията вижда в Директивата за КПТЕ един важен инструмент със значим принос при разрешаването на енергийните предизвикателства на Европа. При продължаващия мониторинг на прилагането на Директивата, провеждан въпреки че докладването от държавите-членки липсва или закъснява, Комисията отчита наличие на административни и неадминистративни препятствия, затрудняващи развитието на когенерацията. По някои от тези препятствия вече бяха взети мерки от страна на Комисията, като например формулирането на хармонизирани референтни стойности за к.п.д. и приемането на подробни указания за изчисляването на количеството на електроенергията, произведена в когенерационен режим, за които бе споменато по-горе. Но държавите-членки следва също да увеличат своите усилия за осигуряване на развитието на когенерацията.

Комисията ще продължи да наблюдава процеса и, ако е необходимо, ще направи допълнителни предложения за поощряване на когенерацията. Като първа стъпка в това отношение, Комисията ще направи през 2009 г. оценка на Плана за действие за енергийна ефективност с оглед на неговата актуализация.

Когенерацията може да доведе Европейския съюз по-близо до постигането на неговите енергийни цели. Тя е доказан инструмент за подобряване на енергийната ефективност и за реализиране на икономии. В същото време, тя допринася за засилване на усилията в борбата срещу изменението на климата чрез намаляване на емисиите на CO2 и намаляване на загубите от преносните мрежи. Освен това, КПТЕ може да засили конкурентноспособността чрез разработването на високоефективни когенерационни технологии с експортен потенциал, а също и да допринесе за икономическото развитие, създавайки растеж и работни места. Ето защо осигуряването и оползотворяването на пълния потенциал за КПТЕ в отделните държави-членки е от съществено значение за ЕС.

[1] Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар, наричана още Директива за КПТЕ (на английски: CHP Directive).

[2] Само 8 държави-членки са представили доклади, включващи цялата изисквана информация (докладване за напредъка, национален потенциал, гаранции за произход на енергията и съществуващи препятствия): BE, DK, DE, EE, PL, SI, SK и UK.

[3] Освен ако не е посочено нещо друго, използваните в настоящия документ данни са от Евростат.

[4] Дялове на съответните енергоносители в ЕС-27 (през 2006 г.): 38% природен газ, 34% твърди горива, 12% възобновяеми енергийни източници, 6% течни горива и 10% други.

[5] Без да е включено енергопотреблението в транспортния сектор.

[6] Делът на енергията от КПТЕ бе съответно 12% през 2004 г. (по данни за ЕС-25) и 13,2% през 2002 г. (по данни за ЕС-15).

[7] Делът на електроенергията от КПТЕ бе съответно 10,2% през 2004 г. (по данни за ЕС-25) и 14,1% през 2002 г. (по данни за ЕС-15).

[8] Разходът на гориво в размер на 1 милион тона нефтен еквивалент води до генерирането на приблизително 3 милиона тона емисии на CO2.

[9] Решение на Комисията [предстои да бъде прието през ноември 2008 г.]

[10] Решение 2007/74/ЕО на Комисията.

[11] Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета

[12] Член 13 от Директива 2006/32/ЕО.

[13] Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите

[14] OВ C 82, 1.4.2008 г., стр. 1

[15] ЕСТАТ — данни за 2006 г.

[16] Решение 2007/74/ЕО на Комисията.

[17] Решение на Комисията [предстои да бъде прието през ноември 2008 г.]

[18] Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел подобряване и разширяване на схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове, COM(2008)16 окончателен

[19] Предложение за Директива на Европейския Парламент и на Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници COM(2008) 19 окончателен