27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/76

1.1

Комитетът приветства развитието на дебата, благодарение на „обновената“ стратегия за устойчиво развитие, приета на срещата на най-високо равнище на ЕС през м. юни 2006 г. Изискването да се изготвят двугодишни доклади ще помогне на политиците и обществото да бъдат в течение, по по-практичен начин, на благоприятните развития, както и на проблемите по прилагането.

1.2

В предишните си становища относно устойчивостта, дори и по принцип да е приветствал различните документи, представени от Комисията, Съвета и Европейския Съвет, ЕИСК също така е повдигал някои важни въпроси и е изготвял подробни предложения, които често не са били вземани предвид от институциите. Още веднъж Комитетът изразява съжаление, че определените в повечето от приоритетните области цели продължават да бъдат прекалено неясно формулирани и особено по отношение на факта, че новата стратегия е прекалено неясна в частта, касаеща инструментите, които следва да се използват.

1.3

Комитетът специално приветства ключовите цели и водещите политически принципи, изложени в обновената стратегия, и призовава Комисията, Съвета и Европейския парламент този път да се запознаят надлежно и сериозно с тях.

1.4

Комитетът с надява, че първият доклад за постигнатия напредък, който следва да се публикува през м. септември 2007 г., между другото ще предостави и по-подробна информация относно следните елементи:

1.5

Като има предвид, че последиците за климата стават все по-значителни, е разбираемо, че се обръща специално внимание на климата и енергията. Комитетът, обаче смята, че:

2.1

През 2001 г., Европейският съвет в гр. Гьотеборг прие „Стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие“. През м. декември 2005 г. Комисията изготви Съобщение до Европейския парламент и до Съвета относно Преглед на стратегията за устойчиво развитие — Платформа за действие  (2), чиято цел беше да определи „конкретни бъдещи действия за следващите години.“

2.2

През последните години Европейският икономически и социален комитет прие редица становища, свързани със стратегията за устойчиво развитие (СУР), като всеки път подчертаваше голямото значение на устойчивото развитие за обществото, в което живеем. Комитетът силно подкрепя няколкото подхода на Комисията в тази сфера и подкрепя становището на Европейския съвет относно СУР като най-важната стратегия на ЕС, чиито цели трябва също да бъдат ориентир за Лисабонската стратегия.

2.3

В своите становища относно устойчивото развитие Комитетът също често е изразявал критика и е поставял конструктивни въпроси, на някои от които Комисията и Съветът все още не са дали отговор.

2.4

В своето последно становище по темата, Европейският икономически и социален комитет разгледа гореспоменатото съобщение на Комисията от м. декември 2005 г. и със съжаление отчете факта, че в описаната като „амбициозна“ платформа за действие, Комисията не е следвала препоръките на ЕИСК от м. април 2004 г., нито собствените си обещания от м. юни 2005 г. Всъщност, противно на твърденията си, тя отново не определи никаква ясна цел, която да бъде постигната в рамките на СУР.

2.4.1

В същото становище Комитетът посочи, че всяка стратегия следва да посочва начина за постигане на своите цели. Липсата на конкретни цели несъмнено ще доведе до проблеми при определянето на инструменти, поради факта, че ако не знаем къде искаме да отидем, не е възможно да определим как да стигнем там. Следователно, Комитетът е на мнение, че съобщението оставя повече въпроси без отговор, отколкото дава отговори и насоки.

2.4.2

Както Комитетът вече посочи в своето становище от 2004 г. (3), въпреки това, когато на широката общественост и на социалните партньори не се предоставя информация относно целите или инструментите — с други думи, когато не е ясно „какво всъщност означава устойчиво развитие и как развитието в бъдеще ще се изменя от ситуацията, която имаме днес“, се създава „страх и съпротива в потенциално засегнати сектори“. Комитетът със съжаление отбелязва, че през последните три години са положени недостатъчни усилия за внасяне на повече разяснения по тези теми — факт, който без съмнение, поставя под въпрос доверието в политиката за устойчиво развитие.

2.5

Австрийското председателство през първата половина на 2006 г. вероятно е имало сходно мнение за цялостната ситуация. Затова то в общи линии остави настрана съобщението на Комисията от 2005 г. и състави нов, отделен документ, който да бъде разгледан от държавните глави и ръководителите на правителства на срещата на върха през юни 2006 г., където документът беше приет като „обновена стратегия“ (4).

2.6

Тази обновена стратегия дава важна роля на ЕИСК — несъмнено поради неговата ангажираност до момента по въпросите на устойчивото развитие. Член 39 гласи, че ЕИСК „трябва да играе активна роля при създаването на чувство за ангажираност, като в същото време служи като катализатор за стимулиране на дебата по темата на ниво ЕС и е поканен да даде своя принос за двугодишния доклад на Комисията.“

2.7

Изготвяйки настоящото становище, Комитетът цели да спази това изискване и да изпълни задълженията си в областта. Становището ще започне с няколко основни коментара по обновената стратегия (параграф 3). След това на кратко ще бъдат обсъдени повдигнатите от обновената стратегия въпроси (параграф 4), след което ще бъдат изразени неговите виждания относно някои основни елемента от доклада за постигнатия напредък, който следва да бъде подготвен до м. септември 2007 г. (параграф 5).

3.1

Когато най-важната политическа институция на ЕС разглежда и подновява някоя от политиките си (както Европейският Съвет направи със Стратегията на ЕС за устойчиво развитие), гражданското общество също очаква, че съответният изготвен документ ще включва:

3.2

За съжаление обаче, този документ не предоставя подобна свързана информация, нито подобни констатации, а просто представя една „подновена“ стратегия.

3.3

Въз основа на съобщение на Комисията, Европейският съвет в гр. Гьотеборг се съсредоточава върху четири основни елемента, а именно:

3.4

В стратегията от Гьотеборг липсваха две допълнителни теми, които Комисията тогава беше предложила в своето съобщение — борба с бедността и решаването на проблема със застаряването на населението. Европейският съвет не успя да обясни причината за липсата и беше критикуван от ЕИСК в неговото становище от м. април 2004 г (5). за изпращане на „неподходящ сигнал“. Също така бяха отправени множество критики относно това, че стратегията не представлява един единствен документ, който може да бъде представен публично и че външните фактори бяха разгледани отделно, за което беше изготвен отделен документ.

3.5

Вобновената стратегия се описват седем основни предизвикателства и се назовават съответни цели и действия. Сферите, за които става въпрос, са:

3.6

Както показва сравнението между първоначалния подход и новия подход, обновената стратегия не предлага особени промени в приоритетите си. Към точките, вече включени в стратегията от Гьотеборг, единствено се добавят ключовите теми, повдигнати в съобщението на Комисията от 2001 г. — ограничаването на бедността и решаването на проблема със застаряването на населението и въпроса за устойчивото потребление и производство.

3.7

Комитетът напълно разбира това — двете теми, включени през 2001 г., и тези, които не бяха включени тогава, продължават да бъдат нерешени, правейки по-наложително от всякога тяхното подробно разглеждане от политическа гледна точка. Въпреки това, именно защото политическите действия, предприети до момента, не са постигнали целите си, би било интересно да се обсъди как именно обновената стратегия се отличава от старата стратегия и каква оценка може да се даде на успехите на старата стратегия до момента. Този въпрос е особено важен за предотвратяването на каквито и да са обвинения относно това, че една продължителна вълна от нови документи има повече шансове да доведе до объркване, отколкото да помогне за осигуряването на политическо обособяване на един необходим процес. Както Комитетът многократно е посочвал, политиката за устойчиво развитие не се измерва чрез количеството документи, изготвени от политиците, а чрез измерими и ефективни действия.

3.8

Подновената стратегия се основава на отличен набор от принципи за устойчиво развитие и цели да ги разработи като поредица от цели и действия за всичките избрани седем приоритетни сфери, заедно с някои дейности по теми, които принципно са част от други сфери, както и да развие система за тяхното прилагане и мониторинг. В това отношение новата стратегия определено е подобрение на предхождащата я.

3.9

Ранна индикация за това е, че частите на стратегията, свързани с измененията на климата и енергията, се разглеждат активно към настоящия момент. Това е положително развитие, въпреки че не трябва да води до изоставяне на други основни елементи от стратегията. Настоящият преглед на прилагането е важна възможност да се разгледа този въпрос и да бъде направен опит да се даде повече тежест и движеща сила на всички ключови сфери, които засяга. Комитетът още веднъж иска да подчертае, че устойчивото развитие е широкообхватен, интегриращ подход, а не серия от разделни възможности, от които може да се избира. Целите в сферата на измененията на климата сега стават достатъчно ясни, точни и спешни, за да бъдат реални двигатели за действие. Но за повечето от другите теми от стратегията, целите на устойчивото развитие са прекалено общи и незавършени, за да могат да доведат до значителни промени.

3.10

Обхват на стратегията: Седемте теми в новата стратегия са подобрение на неотговарящите на изискванията четири такива от предишната. Въпреки това, все още има значителни пропуски. Проучвателното становище на Комитета от м. април 2004 г (6). вече призова селското стопанство да бъде включено като самостоятелна глава. Комитетът повтаря призива си с оглед на сериозните съмнения, които многократно е повдигал, относно това дали устойчивото селско стопанство, както се предвижда в „Европейския модел за селско стопанство“, е принципно възможно при съвременните условия на световния пазар. Скептицизмът на Комитета относно дали ОСП реално се придвижва в правилната посока, е подсилен от факта, че за периода на финансиране 2007-2013 г., правителствените и държавни глави са орязали средствата, предоставени по втория стълб на ОСП, който е особено важен за развитието на устойчиво селско стопанство. Комитетът е критикувал това няколко пъти и поставя под въпрос съвместимостта на това решение с политиката за устойчиво развитие. Включването на селското стопанство в обновената стратегия под заглавие „природни ресурси“, просто не е достатъчно.

3.11

Въпросът дали една Европейска политика за селското стопанство, насочена към световни, отворени пазари, по принцип може да бъде устойчива, автоматично също така задава въпроса за световното производство и правилата за търговия. СТО е организация, основаваща се на споразумения, които са създадени, за да стимулират световната свободна търговия. Въпреки това, както Комитетът многократно е доказвал, не е задължително свободната и либерализирана търговия да бъде в същото време и устойчива. За съжаление, обновената стратегия не казва нищо за това, как да се превърне либерализираната търговия в търговия, която е съвместима с принципите на устойчивостта. Това е голям пропуск. Тук също Комитетът може само да съжалява за неуспеха на политиците в ЕС да се справят с темата до момента, въпреки факта, че беше повдигната от Комитета преди цели три години (7), макар и ЕИСК да констатира, че през последните години ЕС положи сериозни усилия да преговаря по въпроса за нови правила на глобализираната търговия, включително и с МВФ и Световната банка.

3.11.1

Разбира се, световният мащаб е от голямо значение за една Европейска стратегия за устойчиво развитие, тъй като европейската икономика естествено е засегната от развитието извън нашето икономическо пространство. Следователно всяка стратегия на ЕС трябва да съответства на един глобален подход към устойчивото развитие и активно да му съдейства. Това се признава в обновената стратегия чрез споменаването на подкрепата за Целите на хилядолетието за развитие, Киото, Програмата за околната среда на обединените нации (UNEP) и други световни инициативи. В стратегията също се признава нуждата „глобализацията да работи в полза на устойчивото развитие“. В нея се отбелязва, че Комисията ще изготви план за устойчиво потребление и производство през 2007 г., но ЕИСК счита, че е нужен един по-подробен анализ, за да има надежда за справяне с проблема на глобалното неравенство. „Тласъкът към растеж“ на новоиндустриализиращите се страни, които с основание се стремят към по-висок жизнен стандарт, със сигурност ще има катастрофален ефект върху световните ресурси и системи. Следователно стратегията е мястото за разглеждане на въпроса за границите на „абсорбционния капацитет“ на планетата, който вече е под натиска на 200 години неравно разпределена индустриализация.

3.11.2

ЕИСК предлага Комисията да представи съобщение относно подходите за управление и разпределение на общите световни ресурси. То би се фокусирало върху една дългосрочна рамка за стабилизиране на концентрацията на газове с парников ефект на едно „безопасно“ ниво, чрез разпределяне на международно ниво на един намаляващ „бюджет за глобални емисии“. Накрая на договорения период, по време на който емисиите на глава от населението биха се приближили като стойности, тези права биха били равни. Един такъв подход, който вече широко се обсъжда и е познат като „свиване и изравняване“, може да вземе предвид последиците на увеличаването на населението, индустриалния капацитет, глобализацията и исканията за справедливо и практично преразпределение на атмосферата на нашата планета като споделен ресурс.

3.12

Яснота на целите: устойчивото развитие да бъде приемано от болшинството като обща обществена цел. Но с оглед стратегията за устойчиво развитие да има някаква реална движеща сила, е необходимо тя да се приложи чрез конкретни, измерими цели, основаващи се на изчерпателни анализи. Новата стратегия определено съдържа голямо количество цели и действия. Тя обаче не ги свързва с какъвто и да е количествен анализ на данни или тенденции или с какъвто и да е качествен анализ на темите и проблемите. Поради тази причина често не е ясно защо конкретни цели или действия трябва да бъдат избрани, как напредъкът към тях ще бъде оценяван и доколко могат да спомогнат за постигането на устойчивост по принцип, дори и да ги постигнат. Настоящият преглед трябва да осигури възможност за изчистване и изясняване на всички тези точки, така че в бъдеще да бъде наистина възможно да се оценява напредъка по-систематично.

3.13

След като отправи тези доста критични забележки, Комитетът би желал да изрази също така и нещо положително. В сравнение с плана за действие, представен през м. декември 2005 г., обновената стратегия очевидно съдържа повече на брой конкретни цели, целящи например ограничаването на емисиите за климата или стимулирането на енергийната ефективност. Фактът, че някои цели сега се изясняват, въпреки всичко се дължи в частност на конкретните заключения на Европейския съвет от март 2007 г. относно промяната на климата и до известна степен на енергийната политика.

3.14

Инструменти за прилагане: казвайки това, обновената стратегия и заключенията на Европейския съвет от март 2007 г. все още са прекалено неконкретни по отношение на инструментите, които следва да се използват, за да се постигнат по-конкретни резултати — и поради това, по отношение на настоящата „стратегия“, която следва да се изпълни. Интересно е да се отбележи въпреки всичко, че поне са дадени някои индикации, макар и между редовете — за потенциални инструменти, които да бъдат приложени в сферата. Макар и тези индикации да продължават да бъдат прекалено общи, за да бъдат одобрени от Комитета, по тази причина докладът за постигнатия напредък може и трябва, въпреки всичко, да предостави конкретна информация по темата и така да се отнесе към темата и да даде известни насоки (вж. параграф 5 по-долу).

4.1

Преразгледаната стратегия описва колко е важно да се интегрира динамиката на процеса от Лисабонската стратегия в по-широките цели за устойчиво развитие. Но след това не следва изчерпателен и сериозен анализ относно как растежът и развитието по света ще трябва да се променят, за да се постигне по-устойчив свят в бъдеще. Последиците от неустойчиво развитие стават все по-очевидни, включвайки, в частност, бедствените ситуации от изменението на климата, непрекъснато намаляващото биоразнообразие, растящата пропаст между богати и бедни и предвижданото изчерпване на суровините.

4.2

Причиняването на подобни последствия ще има драматичен ефект върху икономиката. Има места, където самата основа на съвременната икономика е в опасност да се срине напълно. В Швейцария например, банките вече не отпускат кредити на инвеститори, които желаят да инвестират в инфраструктура за зимни спортове, ако местоположението й е по-ниско от 1 500 м. над морското равнище. Съществува голяма и нарастваща несигурност за бъдещето на селското стопанство и туризма в Средиземноморието, ако тази зона стане още по-гореща и по-суха.

4.3

„Обществените разходи на ЕС, посветени на защита на крайбрежната линия от ерозия и наводнения, възлизат приблизително на EUR 3,2 млрд., сравнени с EUR 2,5 млрд. за 1986 г., също така научни изследвания посочват, че ерозията на крайбрежната линия през периода 1990-2020 г. ще струва средно EUR 5,4 млрд. на година“. Въпреки това, тези огромни суми са достатъчни единствено, за да предотвратят и смекчат някои от проявяващите се отрицателни последствия.

4.4

Изправени сме пред сериозна ситуация, живеейки при сегашните условия в една икономическа система, която, например на макроикономическо ниво, разглежда цената на щетите, нанесени на природата и здравето (например милиардите, похарчени за последиците от урагана „Кирил“ в началото на 2007 г.) като положителни, защото допринасят за по-висока стойност на БВП. Комитетът изразява задоволство, че в обновената стратегия, Европейският съвет най-накрая започва, макар и за съжаление само отчасти, да се занимава с това противоречие по по-директен начин. Европейският съвет има известно право, когато в параграф 20 на обновената стратегия отбелязва, че „основата на системите за отчитане на националните приходи може да бъде разширена, включвайки концепцията за налични и свободно движещи се средства, нетърговски дейности и допълнения със сателитни данни, като например разходи за околна среда (и) движение на материал“.

4.5

Тук Комитетът ще повтори казаното от него през 2004 г.: „Като част от стратегията за устойчиво развитие, … Комитетът смята, че е необходимо да се обсъдят темите, които до момента са били виждани почти като табу. Един от тези въпроси е свързан с непрекъснатия икономически растеж като основна цел и основна част от всички политики“ (8). По този начин Комитетът показа, че растежът вече не може да бъде разглеждан чисто количествено, а че е необходимо нова концепция за растежа, при която на преден план стоят качествени и основаващи се върху критерии за устойчивост цели. Комисията и Съветът трябва да се възползват от бъдещия доклад:

4.6

Много примери показват ясно, че напредъкът в икономиката и политиката на околната среда не води непременно към увеличаване на БВП, но създава работни места и намалява натиска върху околната среда. Използването на енергоспестяващи осветителни тела вместо по-неефективните обикновени, намалява потреблението на електроенергия и след включване на необходимите инвестиции, това по-скоро би намалило БВП. Въпреки това ЕИСК би желал да види и в тази област повече „растеж“, както и в областта на изолирането на сгради, двигателите с по-малко потребление на гориво, енергийно-ефективни уреди и т.н.

4.7

Следователно Комитетът приветства работата на Комисията към настоящия момент — разглеждането на алтернативи на БВП като показател за отчитане на общественото благополучие и изразява своя голям интерес към тази работа.

4.8

Както Комитетът често е подчертавал, устойчивото развитие има цена. Също така, Комитетът многократно е посочвал, че драстичните структурни промени на макроикономическо ниво са неизбежни и ще се случат, независимо дали го желаем или не. Задачата на политиците трябва да бъде да осигуряват плавен преход към тези необходими промени, с цел да предотвратят големи щети и да смекчат най-сериозните отрицателни последици.

4.9

Що се отнася до отговорността за разрешаването на тези проблеми, Комитетът отбелязва, че на макроикономическо ниво не само политиците са призовани да осигурят подходящи условия. Изискват се мерки от страна на индустрията, както и от всеки индивид. Комисията няколко поредни години привлича вниманието върху корпоративната и социална отговорност, която свързва икономическите, социални и екологични партньори чрез социален диалог.

4.10

Европейският съвет подчертава, (9) че обновената стратегия „създава обща рамка, в която ... икономическите, социалните и екологичните цели могат да се подкрепят взаимно“. Съветът също смята, че всички политически решения на ЕС трябва да бъдат направени след „балансирана оценка на социалните, екологични и икономически страни на устойчивото развитие и взимайки предвид външното измерение на устойчивото развитие и цената на бездействието“. Въпреки това, що се отнася до ресурсите, обновената стратегия вече не разчита на социалния диалог, а на диалог на ниво институции между Комисията и държавите-членки от една страна, и от друга — с „предприятията“, с цел да създаде стандарти за продукти и процеси.

4.11

Комитетът подчертава колко е важно да се проведе наистина широкообхватна дискусия с всички обществени сили относно мерките на политиката, които следва да се предприемат и да се имат предвид през цялото време и наистина да се вземат на сериозно основните цели и водещите и насочващи принципи на обновената стратегия. Само така е възможно да се избегнат потенциални грешки, да се осигури широка приемственост от страна на обществото и устойчивото развитие да се развие като истински принцип на действие.

4.11.1

В решенията на Европейския съвет, в частта от пакета мерки в областта на енергетиката, изискването на квота от 10 % за биогорива, вместо по-рано определените 5,75 %, е добър пример за това, как не би трябвало да се подхожда от процедурна и техническа гледна точка. Комитетът категорично подкрепя целта на Европейския съвет да намали въглеродния двуокис (CO2) с 20 % или 30 % до 2020 г. (в зависимост от съпричастността на неевропейските партньори) и също одобрява по-мащабната цел (като например намаляване от 60 % до 80 % до 2050 г.). Освен начин за постигане на тази цел, изискването към биогоривата също трябва да се съобрази и с останалите насочващи принципи.

4.11.2

Затова трябва да се вземе предвид енергийният баланс и влиянието върху природата и околната среда, както и ефектът от потенциалната конкуренция за използване на земята (както на национално, така и на международно ниво). Дебатите, които стават по-интензивни напоследък (например за изключително голямото потребление на изкопаеми горива за производството на, на пръв поглед, несъдържащи CO2 биогорива (10), за реалното влияние на тези горива върху климата (11) или относно влиянието им върху производството на храни (12)), показват, че по никакъв начин не е обърнато необходимото внимание на всички аспекти, свързани с устойчивото развитие. Комитетът ще посвети отделно становище на тази изключително важна тема.

4.12

Комитетът изразява задоволство, че е внесена по-голяма обективност в по-нататъшната дискусия за икономическите и финансови ефекти на устойчивото развитие, също така благодарение на публикуването на доклада Stern който, както знаем, изчислява, че „едва“ 1 % от БВП ще бъде например достатъчен, за да избегне голяма част от последиците на промяната на климата. Проучване на Vattenfall, представено по време на Световния икономически форум в Давос заключва, че би струвало още по-малко от това. Въпреки че, изразен в реални парични единици, 1 % от БВП все пак изглежда огромна сума, трябва да се измерва в контекста на други сфери на политиката, които също струват големи суми. В сферата на транспорта, например, завършването на оценката на нуждите от транспортна инфраструктура (TINA) (13) би изисквало, само в транспортните коридори, годишни инвестиции за периода до 2015 г. от около 1,5 % от БВП, което е по-голяма цифра от тази, която предлага докладът Stern за сумата, която ще бъде необходима за смекчаване на влиянието от промяната на климата.

4.13

Въпреки това, както се посочва по-горе, не става въпрос само за пари — в голяма част от случаите става въпрос за структурни промени. Комитетът приветства например призива на обновената стратегия за разграничаване на „икономическия растеж и търсенето в транспорта, с цел да се намали влиянието върху околната среда“. Това обаче означава също, че се поставя критично и въпроса за производството по метода „Just in time“, при което предприятията се отказват от складирането на продукцията и свързаните с това разходи и са преустроили камионите и товарните влакове в мобилни складове.

4.14

Комитетът със съжаление отбелязва, че се появяват разминавания — при това забележително бързо — между целите и реалността. Точно тринадесет дни, след като Европейският съвет прие този въпрос като работна цел и предмет, Европейската комисия представи своя средносрочен преглед на Бялата книга за транспорта от 2001 г (14). Според този документ, БВП има тенденцията да се увеличи с 52 % за периода 2000-2020 г., автомобилният товарен превоз — с 55 % и въздушният — със 108 %. Желаното „разграничаване“ се поставя като цел най-вече за железопътния превоз на товари (+ 13 %) и пътническия железопътен превоз (+ 19 %).

4.15

Комитетът може само да наблюдава с учудване очевидната липса на съгласуваност между разработването на средносрочния преглед на Бялата книга за транспорта и обновената стратегия за устойчиво развитие, понеже очевидното противоречие между цели и реалност не се споменава. По отношение на транспортния сектор изглежда, че Комисията на практика е изоставила конкретните цели на стратегията за устойчиво развитие за разграничаване на икономическия растеж и растежа на мобилността. В бъдеще Комисията трябва по начало да прави всичко възможно, за да не позволява повече такива противоречия. В транспортния сектор се наблюдава необходимост от нови начини за организиране на градовете и общностите ни, както и различни видове дейности, с цел да се намалят разстоянията и начините за връзка, вместо да се увеличават разстоянията, които хората и стоките трябва да изминават, за да бъдат задоволени нуждите и желанията им. Това ще изисква адаптиране на данъчната политика, политиката в областта на териториалното устройство, както и адекватна координация на всички нива на управление от ниво ЕС до ниво местни власти.

4.16

Подходът на обновената стратегия към непрекъснато нарастващите проблеми, свързани с транспорта, е, ако не друго, разочароващ. Според Комитета, ЕС сега преследва по-действителни цели в сферата на енергийната политика, отколкото в сферата на транспорта, където вредното влияние върху климата, опазването на околната среда и природата имат тенденцията да стават още по-остри.

4.17

В своите заключения от м. март 2007 г., Европейският съвет посочи (15), че Схемата за търговия с емисии вероятно може да бъде приложена и върху неземния транспорт. Докладът на Стратегията за устойчиво развитие трябва да разгледа тази възможност и да оцени възможните му последици, не на последно място в сравнение с други инструменти.

5.1

ЕИСК изразява задоволство, че съгласно параграф 33 от обновената стратегия, Комисията ще представя доклад за напредъка по прилагането на стратегията за устойчиво развитие в ЕС и в държавите-членки на всеки две години (считано от м. септември 2007 г.), който ще съдържа и бъдещи приоритети, насоки и действия. Комитетът очаква, че този процес ще даде отговори на въпроси, които до момента са останали без решение.

5.2

Това е особено важно по отношение на управлението и икономическите инструменти, които се споменават доста общо. Параграф 22 например гласи, че „следва да се използват най-подходящите икономически инструменти за стимулирането на прозрачността на пазара и цените, които отразяват реалните икономически, социални и екологични разходи за стоки и услуги (да се намират правилните цени)“. Това ни връща към призива, многократно отправян от ЕИСК, заедно с други подобни, за интернализиране на външните разходи и предвиждане на необходимите за това инструменти. Комитетът припомня, че този дебат продължава дълги години и до голяма степен безрезултатно. С тригодишно закъснение в края на м. март 2007 г. Комисията представи своята Зелена книга „Пазарни инструменти за цели в областта на околната среда и свързани с тях политически цели“, с която дискусията получи нов импулс. Комитетът ще работи, използвайки рамките на докладите за напредък като средство, чрез което да се постигне раздвижване относно този толкова важен за устойчивото развитие въпрос.

5.3

В параграф 23 Европейският съвет, тоест държавните и правителствени глави, призовава държавите-членки „като принос към целите на ЕС за увеличаване на заетостта и опазване на околната среда, да се обмислят по-нататъшни стъпки за ефективно, от гледна точка на разходите, прехвърляне на данъчната тежест от работната ръка към използването на ресурси и потреблението на енергия и/или замърсяването на околната среда“. Комитетът приветства този призив и иска Комисията да разгледа тази глава обстойно в доклада за постигнатия напредък и да предложи практични идеи как може да се постигне това. При това следва точно да се проучат както въздействието върху околната среда, така и разпределението на данъчното бреме, за да се гарантира, че социално слабите не са особено засегнати от преразпределянето на данъчното облагане.

5.4

Комитетът също приветства изявлението, че „до 2008 г. Комисията трябва да изготви пътна карта на действията, сектор по сектор, относно помощи, които имат съществено негативно влияние върху околната среда и са несъвместими с устойчивото развитие“. Комитетът също се присъединява към целта „постепенно да се отстранят“ тези субсидии, макар и да усеща, че конкретна времева рамка за подобно начинание би била полезна и че също така трябва да се разгледа възможността да се прехвърлят спестените средства в новия „Фонд на ЕС за устойчиво развитие“, към който държавите-членки могат да прибегнат, когато взимането на мерки за околната среда не е пропорционално на техния бюджет (Член 175, параграф 5 и член 174, параграф 1 от Договора от Ница).

5.5

В своите предишни становища, Комитетът многократно е посочвал важността за обществото, за бизнеса и за други заинтересовани лица да имат ясна представа относно това какви конкретни планове за политики се предлагат и защо. Само така хората ще искат да вземат активна роля в необходимите действия и ще дадат своята подкрепа. Поради това, искането на Съвета към Комисията да „изготви наръчник за начинаещи по стратегията, като включи добри практики и политики в държавите-членки“ (параграф 26) е правилно, но още веднъж липсата на конкретен график е повод за съжаление, който трябва да се разгледа в доклада за напредъка.

5.6

Стратегията се заема с подобряването на процеса на създаване на политики чрез по-широката употреба на оценка на влиянието и по-голямо участие от страна на заинтересованите лица. Комитетът приветства това начинание и призовава Комисията и държавите-членки да прегледат досегашния опит с технологиите за оценка на влиянието на устойчивото развитие и да се погрижат да бъдат ефективно приложени във всички политики и действия.

5.7

Комитетът е на мнение, че един план за „създаване на конкретна и реалистична визия за ЕС по пътя към устойчиво развитие през следващите 50 години“ е много важен (параграф 27). Още веднъж, въпреки това, въпросът, който следва да се зададе, е какви конкретни мерки да се предприемат и кога. Комитетът препоръчва да се разработи още от настоящия етап такава концепция и за периода след 2060 г. Наистина, предвид ключовите цели и обявените ангажименти в документа на обновената стратегия (16), решенията, свързани с бъдещите насоки на обществото, би следвало, дори в най-дългосрочен план, да бъдат взети, колкото е възможно по-рано. На срещата на върха в началото на м. март 2007 г., Европейският съвет принципно се ангажира с тази насока, като поиска „колективно“ намаляване на емисиите с „60 % до 80 % до края на 2050 г. в сравнение с 1990 г.“ (17) Със сигурност има достатъчно залежи от някои изкопаеми горива или невъзобновяеми суровини, които биха ни стигнали за повече от петдесет години напред, но тези залежи въпреки това не са неизчерпаеми и дори в сегашната ситуация е правилно да се следва политика, която обхваща един период, по-дълъг от петдесет години, ако искаме да действаме отговорно, осигурявайки честни отношения между поколенията.

5.8

Комитетът приветства тези трансверсални аспекти, които трябва да бъдат включени на всички нива на изготвяне на политики (в ЕС и държавите-членки), да бъдат взети предвид по отношение на стратегията, с цел тя да бъде приложима. Въпреки това, не се посочва как това следва да бъде гарантирано, вероятно защото, при наличните текстове (както потвърждава проектът за договор за Конституция за Европа), компетентността на ЕС в тази сфера е споделена и държавите-членки са отговорни за финансирането и прилагането на политиката по околната среда (член 175, параграф 4 от Договора от Ница). Поради тази причина не се определя кои са действащите лица.

5.9

Подновената стратегия гласи, че всяка държава-членка трябва да избере представител, който да действа като лице за контакт. Комитетът вярва, че докладът за постигнатия напредък ще определи дали вече са избрани представители и как се развива съвместната дейност.

5.10

Първият доклад за постигнатия напредък също трябва да посочва дали всички държави-членки са приключили изготвянето на (първите) техни национални стратегии, които, както беше обявено, трябва да бъдат готови през м. юни 2007 г. Комитетът се пита кой е отговорен за качеството на тези национални стратегии, каква база за сравнение се използва и какво се случва, ако държава-членка не успее да приключи със стратегиите или ако стратегиите са „недостатъчни“.

5.11

В параграф 41, Европейският съвет говори за „доброволни съвместни партньорски проверки“ на националните стратегии, които трябваше да започнат през 2006 г. първоначално с първата група държави-членки. Докладът за напредъка трябва да предостави подробности относно резултатите на тези доброволни съвместни партньорски проверки и последиците от тях за стратегията на ЕС.

5.12

Докато напълно спазва правомощията на държавите-членки и регионалните и местни власти, в много отношения свързани с устойчивото развитие, и важността те да развият собствени подходи и да се заемат с много от тези проблеми, Комитетът вярва, че поддържането на напредъка, свързан с устойчивото развитие в необходимия темп, ще изисква и подсилване на възможността на Комисията да осъществява мониторинг на цялостния процес и да има готовност да създаде нови мерки в случаите, където изглежда, че прилагането изостава и съществува необходимост от общ подход за цяла Европа. Комитетът изразява съмнение, че координацията и обменът на добри практики сами по себе си са достатъчни. Комитетът би се радвал да получава всяка година обобщените резултати на държавите-членки, които са били подложени на преглед.

5.13

Стратегията препоръчва основаването или подсилването на националните съвети за устойчиво развитие. Националните съвети играят важна роля в подготовката на национални стратегии за устойчиво развитие и могат също така да играят важна роля за стимулирането на устойчивото развитие и осъществяване на мониторинг върху устойчивия напредък, като бъде привлечено и гражданското общество. Техните задължения включват също прилагането на принципа на устойчиво развитие, като се поддържа динамично равновесие между неговите икономически, социални елементи и елементи, свързани с околната среда. Комитетът не е уведомен за особен напредък по тази препоръка. Той смята да прегледа тази тема по-късно тази година и докато препоръчва прегледа на прилагането, също да се заеме с темата, заедно с държавите-членки.

5.14

Важно е също така държавите-членки и Комисията допълнително да обмислят как да гарантират координацията на въпросите, свързани с устойчивото развитие в рамките на собствените си структури. Устойчивото развитие е концепция от хоризонтално естество и интегриращ въпрос, която трябва да надхвърля и понякога да модифицира интересите от по-секторен характер на отделните служби и агенции. Опитът показва, че това може да стане практически, само ако съществува силно централизирано звено за насърчаване на устойчивото развитие в правителство, което има познанията и властта, необходими, за да се изправи пред предизвикателството на принципите на отделни групи или служби и да ги обсъди. Докладът за постигнатия напредък следва да даде информация за това в кои от своите служби Комисията вижда нужда от подобрения. ЕИСК е сигурен, че съществува такава нужда (вж. параграфи 4.15 и 4.16).

5.15

В стратегията с основание се напомня, че устойчивото развитие трябва напълно да се интегрира в мисията и практиката на регионалните и местни власти на всички нива. Някои европейски местни и регионални власти са водещи при приемането на подхода на устойчиво развитие в тяхната работа и в разработването на иновационни отговори на измененията на климата и на други предизвикателства към устойчивото развитие. Преразглеждането на прилагането на стратегията за устойчиво развитие е добра възможност за оценка на напредъка в областта на устойчивото развитие на регионално и местно ниво и за обмисляне на въпроса по какъв начин да се разпространят по-широко най-добрите практики.

5.16

В параграф 45 се посочва през 2011 г. евентуално да се реши, в какъв момент е необходима „проверка“ на стратегията за устойчиво развитие. Комитетът не може да изкаже съгласие с тази процедура. Ако в рамките на доклада за постигнатия напредък стане ясно, че Европа има проблеми по пътя към постигането на устойчиво развитие, това би означавало че стратегията не е добра (пътят за постигане на поставените цели). При това положение се налага незабавен преглед, а не едва през 2011 г.